Едни от най-старите сведения за Орбел (Пирин заедно с Осогово) дава Страбон. Кратки бележки за планината дава и турският пътешественик хаджи Калфа (XVII в.). Първите научни изследвания се извършват през първата половина на XIX в., предимно от чужденци...

X. XXXXXX

ПИРИН

ТУРИСТИЧЕСКИ

РЕЧНИК

НАУКА

И ИЗКУСТВО

София —1972

„Пирин — туристически речник” представлява подръчно помагало за справки, отнасящи се до най-попу- лярни туристически и географски обекти в Пирин планина. Речникът има за цел да разшири знанията на любителите на планината, да ги за- познае с географското разположе- ние на по-важните обекти — вър- хове, била, местности, реки, езера, превали. Речникът е пръв по рода си у нас и ще задоволи интересите на туристи, географи, ученици.

НА БЕЗСТРАШНИТЕ ПИРИНСКИ СИНО- ВЕ, БОРЦИ ЗА ПРАВДА И СВОБОДА

Едва ли има българин, който да не е слушал за най-кра- сивата планина в България, за закрилницата на български чеда, обрекли себе си на борбата за освобождението на на- рода, за вдъхновителката на поети и художници, за плани- ната с кристални езера и изшилени върхари, за легендите и историческите факти, които говорят за едно героично ми- нало на още по-героичен народ.

Пирин, както и другите български планини, е свързан със старата и новата история на борческия ни народ. В пи- ринските градчета и села са родени Xxxxxx Xxxxxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxx, пиринският орел, „царя” на Xxxxx Xxx Xxxxxxxxx, първият български партизанин Xxxx Xxxxxxx, най-големият поет-революционер от времето на съпроти- вата Xxxxxx Xxxxxx Xxxxxxxx. В този прекрасен природен и борчески край са родени баба Xxxxxxxxx — майката, откърмила великия вожд на българския народ Xxxxxx Xx- xxxxxx, неговият баща и още много, много будни синове и дъщери. В пазвите на Пирин след героични дела са на- мирали закрила легендарните хайдути, революционерите Гоце Делчев, Xxx X. Xxxxxx, Xxxx Xxxxxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxxxx, Xxxxxxxx Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx — ор- ганизирал първата българска партизанска чета.Безброен е низът от борците за правда и свобода, родени и борили се из този край.

Всеки българин, за да опознае и обикне още повече сво- ята родина, трябва да опознае и Пирин!

Xxxxxxx източник в това отношение е настоящият ту- ристически речник на Пирин планина. Идеята за изготвяне- то му се породи през 1951 г., но основната причина, която ме задължи да работя за създаването на такъв речник, бяха многото различни и сходни имена на върхове, местности, езера, реки и пр., различното им именуване от местни жи- тели и планинари, различията в някои пътеводители, карти и скици, географски и художествени описания. Всичко това затруднява опознаването и изучаването на Пирин. Затова започнах да събирам имена и сведения за обекти в планина- та от най-различни източници. Имената подреждах по азбу- чен ред и към всяко постепенно прибавях кратки описания, характерни белези, цифрови данни, исторически събития, легенди. За написването на речника бях улеснен от естест- вото на служебната си работа като организатор и отговор- ник за екскурзионната почивка в Пирин от 1953 г. досега.

В речника са дадени 988 имена. В този речников фонд са включени стари и нови имена на обекти не само в пла- нината, но и в подножието й, в населените места (музеи, исторически къщи и др.). Дадени са малък брой имена на обекти извън, но близо до границите на Пирин. Те предста- вляват интерес и могат да се посетят при обхождането на планината. Трябва да отбележа,че някои имена в речника са дадени така, както те са най-популярни и най-употребя- вани от туристите и местното население, като са изяснени и официалните или неофициалните преименования (напр. Дженгал, преименуван на Голец, Xxxxxx

връх — на Гърбец и др.). За имената и административните промени на населените места са взети пред вид изменени- ята, направени от Президиума на Народното събрание и от окръжните народни съвети. Данните за броя на население- то в селата са според преброяването през 1965 г., а за градо- вете и с. Добринище се отнасят към 31 декември 1970 г.

Освен включените в речника обекти из Пирин има още върхове, местности и др., но тъй като те не са от съществе- но значение, не са отразени в речника.

Някои върхове, езера, превали и др. имат по две и пове- че имена. Те също са отразени в речника, като описанието и географското им определение е дадено на буквата, с която започват най-популярните им имена. Най-много са имената за Северен Пирин, който дял на планината е най-голям по площ.

Общо в речника са дадени 188 имена на върхове, 114 на реки, 98 на езера и езерни групи, 65 на разклонения, хребе- ти, ръбове и ридове, 44 на циркуси, 164 на местности, по- ляни и резервати, 42 на седловини, превали, порти, 105 на селища, 33 на извори, чешми и кладенци, 10 на партизан- ски лагери и землянки. Останалите 125 имена са на хижи, туристически спални, паметници, музеи, водопади, черкви и параклиси, пещери и други обекти.

Дължа да изкажа благодарност на всички автори на ма- териали и карти за Xxxxx, от които съм ползувал сведения. Изказвам своята най-сърдечна признателност на другаря Xxxxx Xxxxx (Xxxxx Xxxxx), партизанин от Пиринския от- ряд, на покойния Xxxx Xxxxxxx, ятак на първия български партизанин Xxxx Xxxxxxx, на банскалиите Xxxxxx Xxxx — учител, и Xxxx Xxxxxxxx — бивш дома-

кин на х. „Вихрен”, на xxxxxxxxxxxx xxx Xxxxxxx, xxx Xxxxx, Xxxxx, на добрите планинари Xxxxx Xxxxxxx, Ге- xxxx Xxxxx, на председателите на народните съвети, ОФ организации, учители и на много местни жители, овчари, горски работници и др., от които в продължение на 20 годи- ни съм събирал сведения и черпил от техните познания, за да бъдат отразени в настоящия речник на Пирин планина.

„Пирин — туристически речник” е пръв опит в наша- та страна за систематизиране и описание на обекти в една планина. Въпреки големия стремеж на автора за точност в него вероятно ще има недостатъци. Те ще бъдат избягнати в едно евентуално Второ издание и чрез критичните бележки на читателите, за което авторът ще е благодарен.

Авторът.

ПИРИН

Пирин планина се издига в югозападната част на Бъл- гария между долините на реките Струма и Места и сед- ловината Предел на север и Парилската сед-ловина на юг. Има посока на простиране северозапад — югоизток и представлява най-величественият хорст в България. На се- вер граничи с Раблова река, седловината Предел (1140 м н. в.), която го отделя от Рила, и реките Еловица x Xxxxxxxxx. На запад се ограничава от Xxxxxxx-Xxxxxxxxxxx и Xxxxxx- xxxx xxxxxxxxx и Кресненската клисура. Южна граница на Пирин са x. Xxxxxxxx Бистрица и притокът x Xxxxxxxxxx река, Парилската седловина (1170 м н. в.), която го отделя от Славянка планина (Алиботуш), р. Буровица и р. Мътни- ца. На изток се ограничава от Разложката и Гоцеделчевска- та котловина и пролома Момина клисура.

През хилядолетията Пирин е бил познат под различни имена; Орбелус (Орбел), Xxxxxxx, Xxxxx, Xxxxxx. По ви- сочина е втора планина у нас (след Рила) и трета на Бал- кански полуостров (след Рила и Олимп в Гърция). Има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), 7 над 2800, 14 над

2700, 32 над 2600 и около 40 над 2500 м н. в.

Едни от най-старите сведения за Орбел (Пирин заедно с Xxxxxxx) дава Xxxxxxx. Кратки бележки за планината дава и турският пътешественик xxxxx Xxxxx (XVII в.). Първите научни изследвания се извършват през първата половина на XIX в., предимно от чужденци (до 1912 x. Xxxxx бе в границите на Османската империя) — ботаника Фридри- хщел,

геолозите Xxx Xxx и Xxxxxx Xxxxxxx, Фр. Тула, Xxxxx Xxx- xx, Xxxxxxx Xxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxxx, X. Xxxxxxx и др.

След Балканската война най-плодотворна за изучаване- то на Пирин бе експедицията от български учени (1915 г), в която участвуваха палеонтологът проф. X. Xxxxxxx, бо- таниците Xx. Xxxxxx и Xxxxx Xxxxxxx, ботаникът-миколог Xx. Xxxxxxxxxx, зоолозите д-р Xx. Xxxxx, X. Xxxxxxx и X. Xxxxx.

Изследователи на Пирин са и професорите Xxxx Xx- xxx, Xxxxxx Xxxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxxx, Xx. Xxxxxx, Стр. Xxxxxxxx, Xx. Xxxxxxxx, X. X. Xxxxxxxx и др. Най-много данни за геоложкия строеж и тектониката на Пирин са представени от геоложката бригада на Главното управление за геоложки и минни проучвания (1959 г.).

Най-старите скали в Пирин са метаморфните. Те са представени от две серии — долна и горна. Долната мета- морфна серия в долната част е изградена от гранитогнайси (очни и биотитови), в средната от амфиболити с гнайси и шисти, в горната част — от гнайси, шисти, амфиболити и мрамори. Горната серия в долните и средните етажи е пред- ставена от гнайси и шисти, като най-горните им части са изградени от мрамори. По-голямата част от площта на пла- нината (62%) е заета от гранити с палеозойска и мезозойска възраст.

Геоморфоложкото развитие също е проучвано от раз- лични автори. Xxxxxxx Xxxx и съветският геомор-фолог Xxxxxxxx Xxxxxxxxx пишат за двукратно заледяване (риско и вюрмско) на Пирин. Xxxx определя и надморската висо- чина на снежната граница на 2200 м в северните части и на 2300 м за южните.

Характерна особеност на Пирин са неговите заравне- ности по склоновете и високите му върхове. Това са така наречените денудационни повърхнини. Те са изработени по време на продължителните периоди на континентално- то развитие на планината. Различават се три денудацион- ни повърхнини; най-висока (младомиоценска) — от 2400 до 2600 м (Седелец, Стъпалата, Котешки чал, Палашица, Овча поляна, Каменица и др.), и две по-ниски— на 1600 м (староплиоценска) и на 1200 м (младоплиоценска). През плейстоцена (кватернера) Пирин е бил заледен. Благода- рение на продължителната ледникова дейност (екзарация) днес се наслаждаваме на причудливите форми на гребени- те Средоноса, Дончови караули, Ушиците, Дженгал, на пи- ринските красавци Каменица, Газей, Момин двор, Xxxxxx двор, Xxxxxxx връх, Куклите. Ледниковите форми са пред- ставени във високите части на Северен Пирин. Най-добре изразени са те по североизт. склон на планината, които й придават алпийски вид (циркуси и циркусни езера, ледни- кови долини, морени, висящи долини и др.).

Климатът в Пирин е планински със средиземномор- ско влияние, изразено по-силно по долините на Струма и Места. Във високите части на планината преобладават сне- говалежите. Характерно е образуването на лавини, благо- приятствувано от силните бури и релефа. От Пирин водят началото си реките Бела, Демяница, Бъндерица, Ретиже, Туфча и др. (притоци на Места) и Влахинска, Санданска Бистрица, Мелнишка, Пиринска Бистрица и др. (притоци на Струма). Езерата и карстовите извори са голямо водно богатство на Пирин.

В днешно време разрушителният процес също продъл- жава, но .под въздействието на други фактори — студа и топлината. Разрушените материали образуват сипеи и ка- менни натрупвания. Химическото изветряне се наблюдава предимно в мраморните части на Пирин.

Растителността в Пирин е разнообразна. Горската рас- тителност е представена от дървесните видове; бяла и чер- на мура, бял и черен бор, смърч, ела, клек, бук, дъб, растя- щи в различни височинни пояси от 700 до 2200 м н. в. В нископланинския пояс от 700 до 1400 м растат предимно бук и ела, в среднопла-нинския—от 1400 до 1800 м—бук, ела,смърч, бор,и във високопланинския — от 1800 до 2200 м, смърч и мури. Над 2000 м големи площи от планината са заети от клекови гори. Най-високо е тревистият растителен пояс.

Най-интересни дървесни видове в Пирин са черната мура (Pinus leucodermis) и бялата мура (Pinus peuce). По- следната в Европа вирее само в Балканския полуостров (Славянка, Олимп, Шар, Далмация, Херцеговина) и Южна Италия, а в Пирин само в северния му дял — от долината на р. Бъндерица при х. „Бъндерица” до х. „Яворов”. Много интересен екземпляр от черната мура е Байкушевата мура (вж.).

Горският фонд на Пирин (около 55% от неговата площ, X. Xxxxxx, 1963 г.) има голямо стопанско значение за наша- та страна.

Пирин се отличава и с разнообразието на своите цветя: божур, омайниче, иглика, мак, незабравки, тинтява, насеко- моядната росянка, минзухар, Дебела Xxxx, камбанки, каме- ноломка, пирински чай, но най-привлекателен от всички е цъфтящият през юли

и xxxxxx xxxxxxxxxx еделвайс (Leontopodium alpinum). Среща се само в мраморната част на Северен Пирин — от източните склонове на вр. Вихрен до Стъпалата.

Във високопланинския пояс виреят някои специфични за Пирин растения (ендемити); Jsoetes lacustris — реликт от ледниково време, растящ по дъната на езерата, Centranthus Kellereri, Oxytropis Urumovii, Centraurea Achtarovii, Galium Stojanovii, Poa pirinica, Arenaria pirinica, Brassika Jordanovii, Verbascum davidovii и др.

Животинският свят е представен от обитаващите непри- стъпните гребени диви кози, от сърни, диви свине. Въпреки и намалели, все още се срещат мечки. Не липсват и змии: пепелянки, усойници, смокове, слепоци. От пернатите по- рядко се срещат орли и соколи, в горите обитават глухари, гургулици, диви гълъби, чавки. В езерата и реките се въди пъстърва — местна и американка, разни видове низши без- гръбначни животни — едноклетъчни, червейчета, хидри, ракообразни, охлювчета и други, черни бръмбърчета (ага- буси), водни бълхи.

Пирин се дели на три дяла: Северен, Среден и Южен. Те се очертават най-ясно, като се погледне Пирин откъм Огражден планина.

Северен Пирин се ограничава от седловините Предел и Xxxxxxxx поляна (1883 м н. в.). Това е най-високият и най-дългият (41—42 км) дял на планината. На него се па- дат 74% от общата площ. Този дял има подчертан алпийски характер. В него се издигат пиринските първенци Вихрен (2915 м), Кутело (2907 м), Бански Суходол (2884 м), Поле- жан (2851 м). В шеметните циркуси в езерни групи или

поединично се гушат 119 постоянни езера от ледников про- изход и около 45 малки езера с площ под 1 дка, които през лятото пресъхват. В далечното минало езерата са били мно- го повече, но сега са затлачени и превърнати в мочурища и поляни. Най-голямо от езерата е Поповото със 123,6 дка водна повърхност. По-големи реки в този дял на планината са Изток, Глазне, Туфча, Пиринска Бистрица—най-дългата в Пирин, Санданска Бистрица, Влахинска и др.

Геоложкият строеж на Северен Пирин е разнообразен. Северните му части към Xxxxxx връх са изградени от xxxx- талинни шисти, от вр. Разложки Суходол до седловината Кабата — от мрамор, и от Кабата до седловината Xxxxxxxx поляна — от гранит. Мрамор се наблюдава в някои отделни части в гранитната част (вр. Синаница, вр. Xxxxx, мрамор- ната кариера в поречието на р. Демяница).

От главното било се отделят редица странични била (разклонения). Най-дълго от тях е Каменишкото. То започ- ва от вр. Xxxxxx двор и има ю. зап. посока. Полежанското странично било започва на сев. от вр. Момин двор. От Му- ратов връх в ю. зап. посока се отделя Синанишкото било. Тодориното било е по-късо и се отделя от главното било изт. от Бъндеришки чуки и зап. от най-западния връх на Типиците.

Северният дял е най-красивият и най-посещаваният. Тук е царството на дивите кози. В мраморната му част рас- те белоснежният еделвайс. Почти всички пирински хижи

— „Яворов”, „Бъндерица”, „Вихрен”, „Демяница”, „Сан- дански”, „Беговица”, „Пирин” и „Гоце Делчев”, както и новата „Ловна хижа”, са в този дял. Най-удобни изходни пунктове за обектите

в Северен Пирин са; гр. Разлог, гр. Банско, с. Добринище, гр. Сандански и гр. Мелник, в които има туристически спални.

Среден Пирин се отделя от Северния чрез седловината Xxxxxxxx поляна и от Южен Пирин чрез седловината По- пови ливади (Папазчаир, 1430 м). Той е по-къс от другите два дяла и по-висок от Южния. Има площ 6,7% от тази на цялата планина. Най-висок негов връх е Орелек (2099 м). Южната част на дяла е изградена от мрамор, средната — от кристалинни шисти, северната — от гранит. Почти цели- ят Среден Пирин е покрит с гори. Изключение правят вр. Орелек и платото Добро поле. В Среден Пирин няма езера. Реките, които извират от него, са къси и маловодни. Един- ствената хижа тук е „Попови ливади”.

Най-удобни изходни пунктове за Среден Пирин са гр. Xxxx Xxxxxx, където има туристическа спалня, и x. Xxxxx. Южен Пирин се простира от седловината Попови ли- вади до Парилската седловина, по-нисък е от другите два дяла и заема 19,3% от площта на планината. Централните му части са изградени от гранит, а в краищата се наблюда- ват мрамори и кристалинни шисти. Личен връх на дяла е Свещник (1974 м). Езера и хижи няма. Реките са малки и къси. На юг от Парилската седловина се издигат склонове-

те на Славянка (Алиботуш) планина.

Среден и Южен Пирин коренно се различават от Севе- рен. Освен езера в тях липсват страховити върхари, цир- куси и бездни. Преобладават по-меките и галещи заоблени форми на върховете и зелени поляни, обсипани с цветя.

Пирин планина има огромно значение за народното стопанство. Ежегодно от нея се добиват хиляди кубически метри иглолистен и широколистен материал, стотици хиля- ди тонове висококалорични въглища, мрамор, вар и други материали. Реките, които водят началото си от нея, напоя- ват плодородна земя. Водите на р. Санданска Бистрица и по-големите и́ притоци се обхващат в строящата се водно- силова каскада „Санданска Бистрица”. Предвижда се по- строяването на водносилови каскади и на реките Пиринска Бистрица и Демяница. В долините и оградните котловини са разположени много селища. Градовете Разлог, Банско, Гоце Делчев, Мелник, Сандански и Симитли се развиват не само като курортни и туристически, но и като промиш- xxxx селища (без Мелник). В селата са развити лозарството (най-вече в югозападните и западните склонове на Пирин), тютюно- и зеленчукопроизводството, овощарството, жи- вотновъдството.

Пиринският край е един от най-богатите на минерал- ни води у нас. Известни още от древността, днес много от минералните води се използуват за балнеолечение (гр. Сандански, с. Добринище, с. Баня и др.) и за оранжерии (гр. Сандански, гр. Симитли, с. Баня). В зависимост от своя химичен състав изворите се обединяват в две характерни термални групи. Едната е съсредоточена по долината на р. Струма, а другата по долината на р. Места. Минералните води по долината на Места имат висока алкална реакция (pH над 9), по-ниска минерализация (под 400 мг/л), по-ни- ска електропроводимост и по-ниска концентрация на от- делните съставки. Изворите по долината на р. Струма са с по-висока температура (до 86° С). В настоя-

щия речник има кратки данни за минералните извори в този край. Изворите трябва да се търсят на буквата, с коя- то започва името на населеното място, в чието землище се намират, а именно: Баничански, Бански, Банянски, Влахин- ски, Градешнишки, Добринищки, Левуновски, Марикости- новски, Мусомищки, Ощавски, Сандански, Симитлийски, Хотовски.

Съчетанието на високата алпийска планина с благо- приятния климат, природните и историческите забележи- телности привличат ежегодно хиляди трудещи се и учащи от цялата страна и гости от чужбина. В селищата, които са най-удобни изходни пунктове за Пирин, освен хотелите за нуждите на посетителите има и туристически спални и до- мове на БТС и профсъюзите.

В защита на природата в нашата страна е издаден Указ и правилник за приложението му, разни разпореждания. Много природно красиви места са обявени за резервати, за народни паркове, редки и ценни обекти от родната природа са обявени за защитени, забранено е брането на еделвайса, ловуването на диви кози и мечки. За опазването им държа- вата полага грижи, създадени са на обществени начала „зе- xxxx патрули”, но всичко това не е достатъчно. Обикаляйки дивите кътове из Пирин, естетическата наслада се помрача- ва от изсечения зелен клек, от хищ-ническото унищожава- не на еделвайса, безогледното изкореняване на билки. Не са редки случаите на бракониерствуване на забранен дивеч, ловене пъстърва с непозволени средства и през забранени периоди, на разрушаване на мравуняци. Нерядко китните поляни са замърсени с отпадъци. Необхо-

xxxx е да се направят на най-посещаваните места ями за отпадъци, да се поставят подканващи табелки за запазване чистотата, за забрана сечта на зелени дървета. В това отно- шение трябва да намерят място народните съвети, горските стопанства, туристическите дружества и други масови ор- ганизации, в чиито райони влизат природните обекти.

Защитени обекти в Пирин са Байкушевата мура, Висо- ката ела и др., а емайлираните табелки „Защитен природен обект”, „Охранява се от държавата” ориентират посетите- лите.

Защитата на родната природа е дълг на цялата туристи- ческа общественост, на всеки отделен турист. Без активна- та им намеса тя е обречена на загиване.

ПО-ВАЖНИ СЪКРАЩЕНИЯ

x. — вестник вж — виж вр. — връх ез. — езеро

държ. — държавен ж. — жители

зап. — западен

змс — заслужил майстор на спорта изт. — източен

м. — местност мин. — минута

м н. в. — метра надморска височина мс — майстор па спорта

р. — река с. — село

Ссв. П. — Северен Пирин сев. — северен

сев. изт. — североизточен сев. зап. — северозападен Ср. П. — Среден Пирин хр. — хребет

тур. — туристически унг. — унгарски

х. — хижа ч. — час ю. — южен

Ю. П. — Xxxx Xxxxx x. xxx. — югозападен ю. изт. — югоизточен

A

АЗМАЦИТЕ — местност в Сев. X. x. xxx. от вр. Голена. Мест- ността е гориста и мочурлива, особено през пролетта и есента.

АЙКУЛАК — хребет на зап. от м. Попина лъка, обрасъл с гори. На турски значи „мечи уши”. А. се свързва с вр. Кельо чрез седлото Котарите.

АЛА́БУРУН — връх, вж Пъстрец.

АЛАМА̀НСКИ ЧУКА̀Р — връх на зап. разклонение от вр.

Седелец.

АЛБУ́ТИН — 1) Връх, вж Бутин. 2) Хребет; най-южният от няколкото хребета на билото Плавилото.

XXXxXXXXX XXXXxXX — поляна в Сев. П. През нея минава трупчийски път, който се отделя от шосето през Предела за Френ- дов чукар и м. Йотковото.

АЛПИЙСКИ ЗАСЛО́Н „КО́НЧЕТО” -

вж Кончето (2).

АРАМИ́БУНАР — 1) Извор, вж Харами-бунар (1). 2) Мест- ност, вж Харамибунар (2).

АРАМИИ́СКА ВОДА — местност, разположена на около 8 км над с. Калиманци. По време на борбите за освобождение от xxxxx- ското робство тук се е водило сражение между турски аскер и че- тата на Xxx Xxxxxxxxx. В четата е участвувал и X. X. Xxxxxx- До местността има черен път.

АРА́ПСКИ ГРОБ — местност на страничното Каменишко било между върховете Xxxxx гроб и Стефанов връх.

АРГИ́РОВО Е́ЗЕРО — разположено в циркус на 2365 м н. в. Отстои на 500 м зап.-ю.зап. от вр. Xxxxx и на 750 м сев. зап. от вр. Ченгелчал. Има неправилна форма с 6,90 дка площ. От него изтича един от началните притоци на Демиркапийска река. Край езерото минава пътеката от х. „Пирин” за Попово езеро и лагер „Безбог”.

АРНАУ́ТДЕРЕ — река, десен приток на р. Санданска Бистри- ца. Протича в ю. зап. склонове на Пирин. Събира водите от ю. раз- клонения на Синанишкото било. Тече

А-Б

на ю. и се влива в р. Санданска Бистрица. През 1955 г. част от во- дите и́ бяха каптирани за нуждите на гр. Сандански.

АРНАУ́ТСКИ ГРО́БИЩА — хребет, спускащ се на ю. от де- нудационната повърхнина Атмегдан към м. Попина лъка.

АСА́НИШКА РЕКА́ — къса рекичка, събираща водите си от ю. склонове на вр. Xxxxxxxxx. Ляв приток на Пиринска Бистри- ца.

А́ТМЕГДАН — местност в Сев. п., денудационна повърхни- на, простираща се ю.-ю. зап. от вр. Xxxxxxxxx чукар. Някога тук се е провеждал пазар на коне, откъдето носи името си (тур. Конски площад). Ю. изт. склонове на Атмегдан са покрити с големи скал- ни блокове, а сев. зап. се спущат отвесно и представляват гранит- на стена с височина към 250 м, обект на алпийски изкачвания. Сте- ната носи имената Xxxxxxxx и Башлийска. Първото й изкачване бе осъществено на 23 юни 1953 г. от алпинисти на ДСО „Строител”

— мс X. Xxxxxxxx, Хр. Xxxxxx, Xx. Xxxxx и Xx. Xxxxxxx. Турът бе наречен „Строител” и е от IV „а” категория на трудност. През ав- густ с. г. алпинисти от народната армия трасираха нов, по-труден тур от IV „б” категория, който нарекоха „Народна армия”.

А́ТМЕГДАНСКО Е́ЗЕРО — вж. Малко Спанополско езеро.

АТЛАНТИ́К ВАЛ — партизански лагер на Пиринския отряд, закътан сред вековни мурови гори. Намирал се е на сев. зап. от вр. Xxxxxxxx и на ю. от Банско. От него наблюдателите на отряда са следили движението на жандармерията и войската в Разложка- та котловина.

Б

БА́БА (Тумба и Тумбабаба)—връх в Ср. П. на ю. от вр. Оре- лек и на сев. зап. от седловината Попови ливади, от която се вижда. На сев. изт. от вр. Баба се простира платото Добро поле. Теменната част на върха е гола. Надморската му височина е 1879 м.

БА́БА ЦВЯ́ТА — махала на с. Градево по шосето Симитли — Разлог между Подпряната скала на сев.

зап. и хотел-ресторанта на Предел на ю. изт. Носи името на няко- гашната известна гледачка баба Xxxxx, живяла 105 години.

БА́БИНА ВОДА́ — извор в Сев. П. на около 2 км над м. Каля- та. Според легенда този извор е снабдявал с вода голямата крепост, построена на десния бряг на Бела река от болярина Драгостин за за- щита на местното население. След неуспешните си опити да пре- вземе крепостта страшният Xxx xxx използувал хитрост. Измъч- вайки до смърт останалата извън крепостта старица, успял да по- лучи съвет как да открият извора. Турците взели муле, непило вода три дни, което ги завело на извора. Останали без вода, героичните защитници на крепостта се предали. Оттогава изворът носи име- то Бабина вода.

БАЖУ́РА — местност в Сев. П., разположена на изт. над голя- мата поляна Караманица. Под нея на хубава тераса се намира Тев- ната поляна, а на ю. м. Пльошчичките.

XXXXXxXXXX МУ́РА — рядък екземпляр на черна мура, из- ключителен природен феномен. През 1897 г. лесовъдът X. Xxxxx- шев я открил и с помощта на тръбна сонда „Преслер” изчислил, че мурата е на 1200 г. Диаметърът й е 2,38 м, обиколката 7,80 м и висо- чината 22 м. Намира се на около 7 мин. ю. зап. от х. „Бъндерица”.

XXxXXX МОСТ - мостът над р. Дисилица, откъдето пряката пътека за х. „X. Xxxxxx” се отделя от шосето, идващо от с. Добрини- ще, и минава през м. Думатарица.

XXXXXxXX — партизански лагер на Пиринския отряд. Нами- рал се е на ю. зап. от с. Добринище.

БАНИ́ЧАН - село (631 ж.) в състава на община гр. X. Xxxxxx. Отстои на 7 км сев. от града. Изт. от селото има два минерални из- вора, които вероятно са дали името му. Съществува предание, че из- ворите са били по-високо и по-близо до селото, но местното населе- ние ги затрупало с вълна и желязо, за да спре водата и по този начин да попречи на заселването на турци. Главен поминък е тютюноп- роизводството. Отглеждат се овце и говеда. Има основно учили- ще. С Благоевград (105 км) и X. Xxxxxx (7 км) има автобусна връз- ка. Съседното с. Борово е на 3 км, а най-близката жп. гара е с. До- бринище (36 км).

БАНИ́ЧАНСКИ МИНЕРА́ЛНИ И́ЗВОРИ — два извора, на- миращи се на 1 км изт. от с. Баничан. Водата им е с температура 17,7° С и се използува само за пране. Бистра е, няма мирис и е при- ятна за пиене. Двата извора имат дебит около 4 л/мин.

БА́НСКА РЕКА́ — вж Глазне.

БА́НСКИ ГЬО́ЛОВЕ — вж Бански езера.

БА́НСКИ ЕЗЕРА́ — две езера, включени в групата на Папаз- гьолските езера. Първото отстои на 200 м сев. зап. от Попово езеро и е на 2208 м н. в. Дълго е 125 м широко 120 м и има площ 9,5 дка. Второто езеро е разположено на сев. непосредствено под първото на 2207 м н. в. То има елипсовидна форма с дължина 50 м, ширина 25 м и площ 1,2 дка. Езерата са плитки, топли и приятни за къпане, поради което са наречени Бански. В тях има пъстърва.

БА́НСКИ МАНГЪ́РТЕПЕ — връх, вж Малък Мангъртепе.

БА́НСКИ МИНЕРА́ЛНИ И́ЗВОРИ — три извора, намиращи се на 3 км ю. зап. от гр. Банско в м. Мъртва поляна, на около 1000 м н. в. Температурата им варира между 15,3° и 23° С. Големият из- вор има дебит 1000—2000 л/ мин. Средният извор е с по-малък де- бит. Температурата му е 20° С. Малкият извор е с температура 23° С. Водата е слабо минерализирана, хладка, хидрокарбонатна, кал- циева, магнезиева. Засега не се експлоатира.

БА́НСКИ СУХОДО́Л — 1) Връх (2884 м) в Сев. П. — третият по височина в Пирин. Намира се на Главното било между вр. Баю- ви дупки и вр. Кутело. Изграден е от мрамор. Между него и вр. Ку- тело се простира Карстовият ръб с прочутото „Конче”. На сев. изт. от върха е циркусът Бански Суходол. 2) Циркус, един от най-голе- мите и шеметни циркуси в Пирин. Дълъг е около 3 км, широк 1 км и Дълбок 500—600 м. Вдълбан е в мрамори. Разположен е на сев. изт. от вр. Бански Суходол. Огражда се откъм сев. зап. от Котеш- кия чал, откъм ю. зап. от Карстовия ръб и откъм ю. изт. от Църно- могилския хребет. Циркусът е безводен.

БА́НСКО — град (9500 ж., 1970 г.) в разложката котловина. Разположен е върху наносния конус на р. Глазне на 936 м н. в. За произхода на името му има различни теории. Според една то про- изхожда от думата „бан” — исто-

рически термин за управител на област. Друга гласи, че Б. е прилагателно име от името на с. Баня, в чието землище е възникнал градът. Според тре- та носи името на Xxxxx, сина на дядо Xxxxxxx, който обединява и заселва (централизира) на мястото на днешно Банско множество пръснати маха- ли за борба с враговете и природните стихии. Предприемчивостта, трудо- любието и търговският дух на банскалии са подпомогнали бързото разви- тие на града. Като кираджии (превозвачи с коне) и търговци те са прена- сяли и продавали из Сърбия, та чак до Виена и Будапеща златен тютюн, серски афион и памук, мешин. Xxxxxx се завръщали натоварени със зла- то. Своя „златен век” Банско достига през втората половина на XVIII в., но Наполеоновите войни с Австрия и откриването на водния път по Ду- нав слагат край на „златния век”.

Банскалии са имали будно национално чувство. Още през 1876 г. в Банско е създаден таен революционен комитет начело с xxxxx Xxxxxx. През 1878 г. 200 въоръжени четници влезли в Банско, предвождани от шипченския герой Xxxx Xxxxxxx и начело с кмета X. Xxxxxxxxxx обяви- ли свободната „Разложка република”. През 1896 г. в Банско идва нов дас- кал — легендарният апостол за свобода Гоце Делчев. Образуват се чети, по потайни пътища през Рилския манастир се доставя оръжие. „Аферата мис Xxxx” осигурява голяма сума за закупуване оръжие (вж. Подпряна- та скала). На 2. VIII. 1903 г. избухва Илинденското въстание. На 27. IX. с. г. xxxxxx и Xxxxxxxx, но героизмът и себеотрицанието само не са били достатъчни за победата. През 1918 г. е образувана социалдемократическа партия и на следващата година след спечелване на изборите се образува Банската комуна, която държи властта до 9 юни 1923 г. В Септемврийско- то въстание банскалии участвуват със завземането на разложката казар- ма, пощата и полицейския участък в Банско. Взимат участие и в Соболе- вата акция (1940 г.) за ненамеса на България във Втората световна война. Банскалии активно участвуват и в борбата против фашизма и капитали- зма. В създаването на първия партизански отряд в България участвуваха Xxxx Xxxxxxx, Xxxxxx Xxxxx (дядо Коле) и Xxxxxx Xxxxx. Банско е жи- вописно разположен в сев. изт. подножие на Сев. П. В центъра на града се издигат новите сгради на Народния съвет, Наркоопа, ТКЗС, паметникът на X. X. Xxxxxxxx и къщата-музей на поета-революционер. За миналото на Банско говорят множеството старинни паметници: църквата„Св.

Богородица” с прекрасната дърворезба на иконостаса, църквата „Св. Троица” с красивата живопис, Кулата с часовника, мястото, където е била родната къща на Отец Xxxxxx, родната къща на Xxxxxx Xxxxxx, Xxxxxxxxxxx къща с изящната дърворезба на таваните и др.

Банско бързо се развива. Интензивните култури — ягоди и тютюн, заводите за вита мебел и телефонна апаратура, дървообработващите предприятия придават нов стопански облик на града. Горският, дърво- обработващият и техникумът по фина механика подготвят специалисти за цялата страна. Б. има нова болница, родилен дом, детски градини, кино, читалище, библиотека, няколко ресторанта, хотел, туристически дом и туристическа спалня. Транспортните му връзки с вътрешността на страната са добре устроени. Той е жп. гара на теснопътната жп. ли- ния Пазарджик—Добринище. Б. е много удобен изходен пунк за север- ния дял на Пирин.

БА́НЯ (Xxxxxxx баня) — село на 5 км изт. от гр. Разлог. Свързано е чрез шосета с Разлог и Банско (5 км) и е жп. гара на линията Септември

— Добрините. В Б. се произвеждат тютюн, ранни зеленчуци”, отглежда се едър и дребен рогат добитък. В селото и извън него има 72 минерал- ни извора (вж. Банянски минерални извори). Климатичните показатели на селото са благоприятни за провеждане на съчетано балнео- и клима- толечение. Селото е слънчево, средните денонощни колебания на тем- пературата са умерени (между 8° и 14°С), средните годишни валежи са от 650 до 700 мм. Снежната покривка се задържа около 2 месеца. В се- лото има минерални бани, оранжерии, почивна станция, кино, консерв- на фабрика, завод за релета и др.

БА́НЯНСКИ МИНЕРА́ЛНИ И́ЗВОРИ — група извори, които се намират във и около с. Баня. Групирани са в две термални зони. Една- та включва изворите в селото (ю.изт. му част), а другата — изворите, сев. изт. извън селото в подножията на възвишението Женско бърдо. На- брояват се 72 извора с температура от 37°С до 57°С. Общият им дебит е около 3000 л/мин. Част от водата се използува за оранжерии, за пие- не и домакински нужди. Водата е бистра, без мирис и утайка, приятна за пиене. Характеризира се като слабо минерализирана, хипертермална, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, флуорна и силициева. В селото има модерна баня с мъжко и женско отделение, два басейна,

две водни отделения. Другата баня, турската, е в ю. изт. част на село- то. Построена е преди повече от 300 г., но и сега се ползува. Близко до нея е „Гьолът”, находище на лечебната минерална кал. Зад новата ба- ня се намира полуразрушена баня от римско време, използувана за пе- ралня. Минералната вода успешно лекува хронично-възпалителни за- болявания на опорно-двигателния апарат, хронични гинекологични и хронично-възпалителни заболявания на периферната нервна система. БАШЛИ́ИЦА—1)Река в Сев. П. Събира водите на Башлийските езера, разположени в едноименен циркус. Тече на ю. зап.,като после- дователно приема левите си притоци реките Чаирска, Мозговица и Бе- говица. Под х. „Сандански” приема десния си приток р. Сърчалиица и оттук надолу тече под името р. Санданска Бистрица. Водите на всич- ки тези реки се обхващат във водносиловата каскада. 2) Циркус. На- речен е на доминиращия над циркуса вр. Xxxxxxxxx чукар. Циркусът е обширен и се обгражда от върховете Xxxxxxxxx чукар, Бъндеришки чукар, част от Типицнте, Голямата страна и свързващите ги била. За ю. изт. граница му служи късият хребет, наричан от някои Xxxxxxxxx, чрез който се отделя от циркуса Чаира. Разположените в циркуса Баш-

лийски езера дават началото па едноименна река.

БАШЛИ́ИСКА ПОРТА — малко седло (2530 м) на главното било в Сев. П. на изт. от вр. Бъндеришки чукар. През Б.п. минава пъте- ката от х. „Сандански” и х. „Беговица” за х. „Вихрен”. Слизането към дългото Бъндеришко езеро става по едър и дребен скален блокаж. Ня- кои неправилно наричат портата Бъндеришка, (вж).

БАШЛИ́ИСКА СТЕНА́ — вж. Атмегдан.

БАШЛИ́ИСКИ ЕЗЕРА́—група езера, разположени в обширния Xxxxxxxxx циркус. Не са изследвани. Най-високото е на 2461 м н.в. и отстои на 1000 м ю.-ю.изт. от вр. Типиц. Дълго е 125 м, широко 75 м, с площ 5,3 дка. Следващото е на 2430 м н. в. Намира се на 600 м ю. изт. от вр. Бъндеришки чукар. Има кръгла форма, 80 м дължина, 75 м ши- рина и 5,0 дка площ. Третото езеро (2313 м н.в.) е на разстояние 1200 м. ю.-ю.зап. от вр. Типиц и не е свързано с другите езера. Дъго е 50 м, широко 40 м и с 1,3 дка площ. Четвъртото езеро, за което има дан- ни, е на изт.-ю. изт. от вр. Бъндеришки чукар и има 2291 м н.в. Има продълговата

форма с размери 160 м дължина, 100 м ширина и площ 7,8 дка. Во- дите им се събират от р. Башлиица.

БАШЛИ́ИСКИ ХРЕ́БЕТ — така някои наричат малкото странично разклонение от главното било, започващо от вр. Голя- мата страна в ю.зап.-зап посока и служещо за вододел на реките Xxxxxxxxx и Чаирска. Долните части на склоновете му са обрас- ли с клек. По ю. му склонове минава пътеката от циркуса Чаира за Превалските езера и долината на р. Демяница.

БАШЛИ́ИСКИ ЧУКА́Р — връх (2720 м) в Сев. П. Намира се на ю. от вр. Бъндеришки чукар. От него се отделя чрез малка, дълбоко врязана седловина. На ю.зап. от Б.ч. е денудационната по- върхнина Xxxxxxxx, от името на която някои неправилно го нари- чат Атмегдан. Б.ч. доминира над Xxxxxxxxx циркус.

БА́ШМАНДРА — 1) Циркус в Сев. П., разположен на Каме- нишкото било. Откъм сев. зап. се ограничава от билната линия, съ- единяваща върховете Яловар-ника, Зъбът, Куклите, Голена. В цир- куса има няколко запълнени езерни паничища. Водите му се xxxx- рат от едноименна река, а обширните му пасища се използуват до късна есен. През циркуса минава пътеката от х. „Пирин” през пре- вала между Зъбът и Куклите за Беговишката долина. Зимно време пътеката е лавиноопасна. 2) Река. Нарича се още и Средната пора- ди средищното си положение от Трите реки (вж). Събира водите на едноименен циркус и до х. „Пирин” се слива с Голенската река.

XXxXXX XXxXXXX — местност на ю. от гр. Разлог. На време- то е била покрита с вековна гора, която е изсечена и обърната в ра- ботна земя.

БА́ЮВА ДУ́ПКА — връх, вж. Баюви дупки,

БА́ЮВИ ДУ́ПКИ — 1) Връх (2820 м) в Сев. X., наричан и Ба- юва дупка. Намира се на главното било между вр. Каменитица и вр. Бански Суходол. Върхът е мраморен и по склоновете му рас- те еделвайс. На сев. изт. от него се простира големият едноименен циркус. 2) Циркус в Сев. П. Името му е свързано с легендата за ро- долюбивия младеж, който, гонен от турците, се е криел в множе- ството дупки из циркуса, а сестричката му носела храна на „баю си”. Голям и безводен циркус, разположен на сев. изт. от еднои-

менния му връх. Ограничава се на сев.зап. от скалния гребен Средо- носа, на ю.зап.от вр. Баювн дупки и вр. Бански Суходол и билната ли- ния между тях на ю.изт. от Котешки чал. Съседни на Б. д. са циркуси- те Бански Суходол (ю.изт) и Каменитица (сев.зап.). Варовитите скал- ни пластове на циркуса, които лежат върху гранитната ядка на Пирин, имат своя типична морфология — различни по големина дупки и пеще- ри, овални падини, понори. Поради карстовия характер в циркуса няма езера, но е един от рядко красивите и внушителни цир-куси. Циркусът и лежащата под него гориста част са обявени за резерват. 3) Природен ре- зерват, обявен с Постановление № 1388/29. I. 1934 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти. Разположен е по сев. страна на Пи- рин и има 844,3 ха площ, от които 292,1 ха залесена част и 552,2 ха висо- копланинска алпийска част. Надморската му височина е от 1100 до 2884 м (вр. Бански Суходол). Тук растат и намират защита черната и бялата мура, бял и черен бор, смърч, клек и широколистният вид бук. Стволо- вете са предимно средновъзрастни, но има и престаряващи, често над 300 г. Във високите и недостъпни части има отделни дървета от черна и бяла мура с диаметър 200 см, височина над 45 м и на повече от 500 г. Много богата и разнообразна е алпийската растителност с най-характе- рен представител еделвайса. В резервата намират защита и някои редки животни: мечки, сърни, диви кози, глухари.

БАЯ́ТА — местност в Сев.П., разположена в най-ю.част на хребе- та Юрушки гробища, близо до р. Санданска Бистрица и на сев. зап. от х. „Сандански”.

БЕ́ГОВА КА́ПА — връх в сев.П. Най-западният връх на малкия хребет, отделящ се на зап. от вр. Зъбът. Под зап. му отвесни скалис- ти склонове минава пътеката за превала между вр. Зъбът и вр. Куклите.

БЕ́ГОВИЦА — 1) Хребет в Сев. П. на Каменишкото било. Започва на зап. от вр. Каменица. Служи за вододел между x. Xxxxxxxxx и р. Бе- говица, за ю. граница на циркуса Белемето и за сев. на циркуса Бегови- ца. В изт. край на хребета е Беговишката порта. 2) Циркус на Камениш- кото било в Сев. П. Ограничен е на сев. от хр. Беговица, а на изт. и ю. от билната линия, свързваща върховете Каменица, Яловарника, Зъбът и Куклите. В циркуса има две постоянни и едно езеро с временен харак-

тер, наричани Беговишки. Во-

дите на циркуса се изтичат от р. Беговица. 3) Река в Сев. П. ляв при- ток на р. Башлиица. Събира водите на Беговишките езера и еднои- менния циркус. Тече почти на зап. и на около 800 м сев. изт. от х.

„Сандански” се влива в р. Башлиица. 4) Хижа в Сев. X., разположе- на на около 1750 м н. в. в изт. окрайнина на гората в поречието на р. Беговица. Построена е през 1961 —1966 г. от тур. дружество „Едел- вайс”, гр. Сандански. Сградата е масивна с площ 275 кв. м. Разполага със 150 легла, голяма столова, кухня, тоалетна и баня, пералня. Осве- тява се с електричество. Отворена е целогодишно. През летния сезон се открива ресторант. От м. Попина лъка до хижата има камионен път (12 км). Съседни хижи са: „Сандански” — 1,30 ч., „Пирин” — 5 ч., ла- гер „Безбог” — 6,30 ч. „Демяница” — 6 ч., „Вихрен” — 7 ч. Пътеките до всички хижи са лавиноопасни (без тази за х. „Сандански”). На мяс- тото, където е построена хижата, през 1942 г. околийският комитет на БКП на Санданска околия е провел своя годишна конференция. Адрес за кореспонденция: х. „Беговица”, гр. Сандански, или чрез стопанина й тур. дружество „Еделвайс”, гр. Сандански, тел 287.

БЕ́ГОВИШКА ПО́РТА (Ка́менишк а) — седло в изт. част на хр. Беговица (1). През нея минава маркирана лятна пътека за долината на x. Xxxxxxxxx и за хижите „Демяница” и лагер „Безбог”, а по до- лината на р. Беговица има пътека за хижите „Пирин”, „Беговица” и

„Сандански”.

БЕ́ГОВИШКИ ЕЗЕРА́ — две постоянни и едно с временен ха- рактер езера, разположени в циркуса в Беговица в Сев. П. Нямат връз- ка помежду си. По-малкото от постоянните езера е разположено на зап.-ю. зап. от вр. Каменица. По-голямото (Бегово) се намира на сев.- сев. зап. от вр. Куклите. Дават началото на р. Беговица.

БЕ́ГОВО Е́ЗЕРО (Ку́кленско) — езеро на 2392 м н. в. сев.-сев. зап. от вр. Куклите. Разположено е в циркусно задълбаване между върховете Бегова капа, Зъбът и Куклите. Има триъгълна форма, 125 м дължина, 75 м ширина и площ 7,5 дка. Езерото е дълбоко, заобиколе- но с каменни блокове. Оттича се чрез р. Беговица. Изт. от езерото ми- нава пътеката за превала между Зъбът и Куклите.

БЕЗБО́Г — 1) Връх (2645 м) в Сев. П. на сев. изт. от вр. Поле- жан. Изт. от Б. се намират Безбожкият

циркус и Безбожкото езеро. Името на върха е свързано с легендата за

„безбожното” клане от страна на турците на българските моми, кои- то белели платна на езерото, и на момците, които пасели стадата си из околността. Според друга легенда богът на бурите и мълниите Xx- xxx имал хубава сестра, която живеела в самодивските градини край Попово езеро (оттук името на Самодивските езера). В съседния xxx- xxx живеел бог Xxx, който решил да грабне хубавицата. Брат й Xxxx- xxx научил за намеренията на бог Xxx, събрал злите духове и с тяхна помощ го затрупал с камъни на върха. И днес голямата купчина камъ- ни на вр. X. напомня за легендата. 2) Хижа на сев. зап. бряг на еднои- менно езеро, построена през 1959— 1960 г. от ЦС на профсъюзите. Тя беше най-високата хижа в Пирин (2250 м н. в.). През 1971 г. бе разру- шена от лавина. 3) Лагер, построява се ежегодно през лятото за нуж- дите на екскурзионна почивка и самодейни туристи. Разполага с 80 места на нарове, водоснабден. За нуждите на туристите в езерото има лодки. Лагерът разполага с радиотелефон. До х. „X. Xxxxxx” е 1,30 ч., до х. „Демяница” — 5 ч., х. „Пирин” — 6 ч. Близки природни обекти са: Дисилишко езеро — 1,30 ч., Попово езеро — 1 ч. 20 мин., Кремен- ските езера — 2,30 ч. За кореспонденция: лагер „Безбог”, гр. Банско.

БЕЗБО́ЖКА ПОЛЯ́НА — голяма наклонена поляна в Сев. П. на изт. от вр. Безбожка тумба. В сев. й част минава пътеката от х. „X. Xxx- xxx” за лагер „Безбог”, а в долния й изт. край от х. „X. Xxxxxx” през м. Трите гроба за Попово езеро.

БЕЗБО́ЖКА РЕКА́ — десен приток на р. Места. Изтича от Без- божкото езеро. Тече на сев. изт., като отначало се промъква през кле- кове, минава през иглолистна гора и накрая през голите издънки на Пирин се влива в р. Места при x. Xxxxx.

БЕЗБО́ЖКА ТУ́МБА —връх (2263 м) в Сев. X. иа сев. изт. от вр. Безбог. Обрасъл е чак до темето си с клек и по-нарядко с бяла мура. На върха има триангулачна пирамида. Склоновете му са обрас- ли с вековни гори от бяла мура. Често тук се срещат глухари, сърни, понякога и мечки. Ниско, почти на изт. под Безбожката тумба се прос- тира Безбожка полянка.

БЕЗБО́ЖКИ ЕЗЕРА́ — четири езера — едно постоянно (вж Безбожно езеро) и 3 временни, разполо-

жени в едноименен xxxxxx изт. от вр. Безбог. Временните езера труд- но се откриват сред клека. Черпят водите си от дълготрайните снежни преспи и дъждовете. Нямат явни оттоци.

БЕЗБО́ЖКИ ЦИ́РКУС—циркус в Сев. П. на изт. под вр. Безбог. Изт. и сев. му част са обрасли с клек. В циркуса са разположени Без- божните езера. Зап. част на Б. ц. е обширна поляна, на която през лято- то се построява лагер за екскурзионна почивка и самодейни туристи.

БЕЗБО́ЖКО Е́ЗЕРО — разположено в Безбожкия циркус на 2239 м н. в. и на 1050 м изт.-сев. изт. от вр. Безбог. От изток и север езе- рото е заградено с клекова гора. Дълго е 225 м, широко 125 м, макси- мална дълбочина 7 м. Има площ 19,0 дка. Езерото е зарибено, има кей и лодки за разходка по него. От сев. му край изтича Безбожката река.

БЕЗИ́МЕНЕН ВРЪХ — третият пореден, връх по главното пи- ринско било от сев. зап. на ю. изт. Намира се между вр. Плешки сев. x Xxxxxx на x.

XXxXX РЕКА́ — 1) Десен приток на р. Изток. Събира водите на циркуса Бяла река, на вторичния Окадепски циркус и циркусите на ю. изт. от Xxxxxx връх (Плашка река и x. Xxxxxx вода). Горната част на реката тече по млечнобяло мраморно корито, от което носи името си. В коритото на Б. р. в гъстите клекове се намирала една от най-висо- ките и недостъпни бази и скривалище за хранителни продукти на от- ряда „X. Xxxxxxxxx”. Ниско долу на десния и бряг при останките от крепост — Калята, се е намирал партизанският лагер „Пещта”. Б. р. е част от сев. граница на Пирин. 2) Местност в горното течение на ед- ноименната река, разположена на сев. от вр. Окаден. Местността е го- риста. Тук пиринският партизански отряд е имал лагер през 1942 — 1944 г. 3) Квартал на гр. Разлог, разположен от двете страни на едно- именната река.

XXxXXX — местност в сев. изт. подножие на Сев. П. на изт. от ов- чарника в м. Думатарица. В Б. са част от нивите на с. Добрините. Изт. и́ част е по-висока, обрасла е с млада иглолистна гора и се казва Боя- джийската курия.

БЕЛЕМЕ́ТО — циркус в Сев. П., ограничен от билната линия, свързваща върховете Xxxxxxxxx чукар,

Валявишки чукар, Момин двор, Xxxxxx двор, Малка Камени- ца, Каменица. Б. е един от най-обширните циркуси в Пирин, при- личащ на продълговато корито. Сред него са разположени Малока- менишките езера. Най-голямо и красиво от тях е Тевното. Водите на циркуса се събират от x. Xxxxxxxxx. През септември 1903 г. на Белемето Xxx Xxxxxxxxx е свикал конгрес на Серския революци- онен съвет на Вътрешната ма-кедоно-одринска революционна ор- ганизация (ВМОРО), на който присъствували делегати от всички тогавашни околии на окръга: Серска, Мелнишка, Неврокопска, Де- мирхисарска, Драмска, Разложка. Б. е любим туристически обект. От него най-лесно се покоряват Валявишки чукар, Дженгал, Каме- ница. На Б. се кръстосват пътеките за хижите „Демяница”, „Пи- рин”, „Беговица”, „Сандански”, лагер „Безбог”.

БЕЛЕМЕ́ТСКА ПО́РТА — вж Превалска порта. БЕЛЕМЕ́ТСКИ ЕЗЕРА́ — вж Малокаменишки езера. БЕЛЕМЕ́ТСКО ТЕ́ВНО ЕЗЕРО — вж Тевното езеро. БЕ́ЛИТЕ КА́МЪНИ —връх в Сев. П. на Каменишкото било.

Намира се на ю. изт. от Xxxxxxxx връх. Носи името на „белите ка- мъни”, от които е изграден.

БЕ́ЛИТЕ ЧУЧУ́РЕ — партизански лагер на Пиринския от- ряд. Намирал се е между гр. Банско и вр. Xxxxxxxx.

БЕЛИ́ЦА — село, вж. Илинденци.

БЕЛИ́ШКА РЕКА́ — вж Шашка.

XXxXXXX БАИР — възвишение на 6 км вляво от шосето, свързващо Разлог със Симитли. На Б. б. на 29 май 1944 г. са били избити 13 ятаци на Пиринския отряд: Xxxxx Xxxxxxx и малкият му син Xxxxx, Xxxx Xxxxx, X. Xxxxxxx, Xx. Xxxxx, Xx. Xxxxxxxx, Xxxxxx Xxxxxxxxx, Ил. Xxxxxx, Xx. Xxxxxxxxx, Xx. Xxxxxxxxxxx, Xx. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxx и X. Xxxxxx. Успял да се спаси само Пе- тър Xxxxxxxx Xxxxxx, включил се след спасението си в партизан- ския отряд. На 16 юни 1925 г. па Б. б. са убити от върховистите два- ма от ръководителите на партийната организация в гр. Разлог — Xxxxxxxx Xxxxxxx и Xx. Xxxxxxxx. Сега на Б. б. се издига памет- ник в чест от тези смели пирински чеда.

XXxXXXX ЧУКА́Р — къс хребет в Сев. X., почти на ю. от вр.

Пирин.

БЕ́ЛЬОВО—село (412 ж.) в състава на община с. Катунци. Раз- положено е в зап. склонове на X. П. На ю. от него тече Xxxxxx- ска река. Населението му се занимава с тютюнопроизводство, ло- зарство, овощарство (ябълки, сливи), отглеждането на овце и кози. Има телефонна връзка с гр. Сандански чрез ПТТ станция с. Горно Спанчево. Шосе до с. Катунци (16 км). Най-близка жп. гара е Кула- та (27 км).

БЕРИДЕ́ — турското име на Пирин.

БЕСБО́Г — връх, вж Безбог (1).

БЕТАЛОВОТО — красива курортна местност в изт. подножие на Сев. П. Свързана е чрез шосе с гр. Разлог — 7 км, и с х. „Яво- ров” — към 8 км. Тук е построен почивен дом на Министерския съ- вет. През лятото на Б. се организират пионерски лагери. На 5 август 1944 г. в местността е убит Xxxx Xxxxxxxxx, член на ОК на БКП и помощ-ник-комисар на отряд „X. Xxxxxxxxx”. Гробът му се намира в двора на почивния дом. На 30 мин. над Б. близо до пътеката за х.

„Яворов” по десния бряг на Бела река се намират останки от голяма крепост в м. Калята. Около тях е бил партизанският лагер „Пещта”. БО́ЖДОВО—село (110 ж.) в състава на община x. Xxxxxx. Раз- положено е на ю. зап.-зап. от вр. Xxxxxxxx скала. Според летописна- та книга на училището името му произлиза от турската дума „бош”, тъй като мястото на днешното село дълги години е било свободно, незаселено. В Б. се произвеждат ръж, овес, царевица, картофи, ябъл- ки, сливи, круши, орехи. Съседни села, с които е свързано само с пъ- теки, са Любовка (на ю.) и Малки Цалим на зап. Има училище, чита-

xxxx, телефонна връзка с гр. Сандански.

БОЖУ́РА — карстов извор в Сев. П. по сев. склон на Окаден- ския рид. Б. дава водите си на Бела река. Изворът носи името си от ярко червените божури, които цъфтят наоколо.

XXXXXX ВРЪХ —връх (2045 м), последният личен връх на главното било на Сев. П., обрасъл с клек. На ю. от него главното било се спуща към седловината Xxxxxxxx поляна. Според легенда носи името на хайдут Xxxxx, убит на върха от турски аскер.

БО́РОВА ЛИВА́ДА — поляна в сев. подножие на Сев. П., ограде- на с борови гори. Намира се на 3 км ю. зап. от Банско в м. Мъртва по- ляна. През нея минава пътеката от Банско за х. „Бъндерица” по доли- ната на р. Бънде-xxxx. На поляната ежегодно през август се чествува Денят на Пирина.

БО́РОВО — село (726 ж.) в състава на община гр. X. Xxxxxx. Раз- положено е в подножието на Пирин на 3 км от гр. X. Xxxxxx. Надмор- ската му височина е към 530 м. На около 2,5 км изт. от него тече р. Мес- та. До 1938 г. се наричаше Чамчифлик — от боровата гора, която расте около селото. Основният поминък на населението е тютюно-производ- ството. Отглеждат се ябълки и сливи, овце и говеда. Б. е свързано чрез шосе с гр. X. Xxxxxx, има телефонна и автобусна връзка с града. Най- близка жп. гара е Добрините (40 км) по асфалтирано шосе. Селото има училище и читалище.

БОЯДЖИЙСКАТА КУРИ́Я — местност в подножието на Сев. П. Тя е изт. по-висока част на м. Белдо, обрасла с млада иглолистна гора. БОЯДЖИЙСКИ ОКО́П — изкопан на времето за означаване на горски зони. Намира се в м. Струго зад кошарата на ТКЗС. Сега е за- сипан от прокарания горски път. Тук на 26 юни 1941 г. е била поставе- на част от засадата за залавянето на Xx. Xxxxxxx. Друга част била по- ставена на близката Xxxxxxxx нива и при скалите на р. Дисилица (вж

Струго).

БРЕЖА́НИ - село (2360 ж.), разположено на 543 м н. в. в сев. зап. склонове на Сев. П. близко до р. Струма. Заобиколено е от високи ри- дове, които го пазят от силните ветрове. През селото тече Брежанска река. Старото му име бе Сърбиново, като местните жители го свърз- ват със заселването тук на хора от Сърбия, а новото име, което носи от 1934 г., се свързва със старобългарския глагол „брежа”, пазя. Село- то е общински център на селата Мечкул, Полето, Сенокос и Ракитна. Основната част от жителите му са миньори в каменовъглената мина

„Пирин”. Обработваемата земя е недостатъчна, теренът стръмен и под- ложен на силна ерозия. Основна селскостопанска култура е тютюнът (75%). Селото има ПТТ станция, здравна служба, основно училище, културен дом към ДМП „Пирин”, читалище. Автобусни връзки има с Благоевград (30 км), с. Крупник и с Полето, Най-близка

жп. гара е Крупник (5 км). Преди Освобождението (1912 г.) селото е било опожарено от турците.

БРЕЖА́НСКА РЕКА́ (Ржана) —ляв приток на р. Струма. Б. р. съ- бира водите си от зап. склонове на вр. Пирин, вр. Седелец и др. Влива се в Струма сев. от Кресненската клисура.

БРЕ́ЗНИЦА — село (2635 ж.), разположено в изт. склонове на Сев. П. на 17 км от гр. X. Xxxxxx. Има 738 м н. в. През него тече р. Ту- фча. В миналото на това място е била мах. Чавдар и са ставали паза- ри на съседните махали. Околността е обрасла с гъста брезова гора, от която са добивали дървени въглища, за да леят желязо. По-късно село- то е наречено на този дървесен вид. Селото има условия за отглеждане на тютюн, житни култури, овощия, едър и дребен рогат добитък, коне. Има ПТТ станция, две училища (до VIII кл.), читалище и кино, здрав- на служба. С гр. X. Xxxxxx има автобусна връзка. Най-близка жп. гара е Добринище (50 км). В района на селото има 3 паметника на загиналите през 1912 г., а в м. Здравченица, на 12 км от селото, се е намирала най- голямата база на партизанския отряд „Xxxxx Xxxxxx”.

БРЕ́ЗНИШКИ ЕЗЕРА́ — три езера, разположени в Брезнишкия циркус. Носят имената Горно, Средно и Долно. Езерата (вж. на съот- ветните имена) не са изследвани. Край Горното Брезнишко езеро на 5 септември 1903 г. (Илинденското въстание) са се събрали четите на ВМОРО и върховистите и са се разпределили по райони за борба про- тив турците.

БРЕ́ЗНИШКИ ЦИ́РКУС — разположен в Сев. П. и се огранича- ва от Xxxxxx рид, вр. Xxxxxxxxx и Xxx-xxx рид. Циркусът е тесен, дъ- лъг и с голяма надморска височина. В него са разположени трите Бре- знишки езера. Водите на циркуса дават началото на един от притоци- те на р. Туфча.

БУ́НКЕРА — партизанска землянка в долината Разложки Сухо- дол. Намира се на около 50 мин. път над х. „Яворов”. Наричана е още и „Ина”. Б. е бил най-високият партизански лагер в нашата страна — на около 2000 м н. в. Землянката е построена през есента на 1943 г. и е имала южно изложение. Стените са били дебели, от суха каменна зи- xxxxx, отвътре облицована с бели картони. Тук е прекарала зимата на 1943—1944 г. разложката чета на отряда „Н. Па-

рапунов”: X. Xxxxxxxxx, Xx. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxxxx, X. Xxxxxxx, X. Xxxxxxx и X. Xxxxx. На около 50 м на зап. от Б. се намира Партизанска- та мура, а срещу Б., на изт. е скалното образувание Стъпалата.

БУРУ́НА — връх, вж Карабурун.

БУ́ТИН (Албутин) — връх (2688 м) в Сев. П. на главното било меж- ду Каменишки връх и вр. Разложки Суходол. Старото му име бе Xxxx- xxx. Новото име носи от 1942 г. (Заповед № 2186, Държ. в., бр. 139, 1942 г.). На сев.-сев. изт. от вр. Бутин се отделя Окаденски рид. Между вр. Бу- тин и вр. Разложки Суходол е Суходолският превал.

БЪ́ЛГАРСКА ГОЛЕНА —връх, вж Голена.

БЪ́НДЕРИЦА — 1) Река в Сев. П. Събира водите на Бъндеришкия циркус и разположените в него езера. Тече буйно, минава през м. Равна- ко и край хижите „Вихрен” и „Бъндерица”. Прави два красиви водопа- да, сече сев. зап. край на Бъндеришката поляна, продължава през гора- та и Мъртва поляна и над Банско се слива с р. Демяница. Надолу тече под името Глазне. Често през август и септември около х. „Бъндерица” и по-надолу реката изчезва сред окарстените скали, за да се появи отно- во. Водите на реката се използуват за добиване на ел. енергия за х. „Ви- хрен” чрез малка ВЕЦ. 2) Хижа в Сев. П., разположена на левия бряг на р. Xxxxxxxxx на 1770 м н. в. Сградата е построена на ледников праг през 1915 г. за горско семенилище. През 1926 г. става хижа. Разширена от ЦС на профсъюзите и БТС, сега заедно с навесите и новата постройка има 230 места на легла и нарове две столови, две кухни, водопровод, ра- диотелефонна връзка, аптечка, спасителни съоръжения, ел. осветление. През летния сезон има бюфет и ресторант. Покрай хижата минава шосе- то от Банско (14 км) за х. „Вихрен”. Бъндерица е била любимо място на X. Xxxxxxxx. Тук са ставали партийни и комсомолски събрания, а през есента на 1941 г. и пролетта на 1942 г. е давала подслон на Кр. Xxxxxxx и Xx. Xxxxxxx. Интересни обекти са: Байкушевата мура, Гробът-паметник на алпинистите, Бъндеришките водопади, пещерата Хана, Казаните, вр. Вихрен, х. „Вихрен” (вж). 3) Пещера-пропаст близко под х. Бъндерица. Входът й е до самата река. Нейните откриватели (1970 г.) и изследовате- ли са пещерняците от софийското туристическо дружество „Академик”. Тя е най-дълбоката пропастна пещера в Пирин и десетата в България,

До месец февруари 1971 г. са проучени в геоложко, тектонско, хи- дроложко и климатично отношение и са картирани 140 м. В пещера- та има мраморни образувания и 5 водопада, от които най-висок е пе- тият (35 м).

БЪ́НДЕРИШКА ДОЛИНА́—започва от Бъндеришкия циркус. Красива широка долина с главна посока сев. изт., по която протича р. Бъндерица. Някогашният ледник, текъл през Б. д., и́ е придал типичен ледников характер: коритовидно дъно със стръмно издигащи се скло- нове, няколко скални прага, скални гърбици. По Б. д. на около 1500— 1600 м н. в. се наблюдава челната морена. В най-горната част на до- лината преобладават скали, клекове, поляни. По-надолу, след х. „Ви- хрен”, започват единични мури, а преди и след х. „Бъндерица” растат иглолистни гори от бяла и черна мура, смърч, ела, бор. По долината ми- нава пътека от гр. Банско за х. „Бъндерица” и х. „Вихрен”.

БЪ́НДЕРИШКА ПЕЩЕРА́ —вж Хана.

БЪ́НДЕРИШКА ПОЛЯ́НА (Меча поляна) — намира се по тече- нието на р. Xxxxxxxxx, на около 1500—1600 м н. в. По нея са разхвър- ляни каменни блокове — типичен ледников материал — челната мо- рена на Бъндеришкия ледник. Поляната се пресича от р. Бъндерица и пътеката от Банско. Отстои на 2,30 ч. път от Банско и на 30 мин. от х.

„Бъндерица”.

БЪ́НДЕРИШКА ПО́РТА (Портата на спано поле, Спанополска порта) — планинско седло, през което минава лятната пътека от доли- ната на р. Бъндерица за циркуса Голямо Спано поле. Намира се между сев. зап. част на гребена Дончови караули, непосредствено до ю.-изт. склонове на Xxxxxxx връх.

БЪ́НДЕРИШКИ ВОДОПА́ДИ — няколко водопада, разположе- ни по течението на р. Бъндерица. Два от тях — между х. „Бъндери- ца” и Бъндеришка поляна, са високи няколко метра. Слизането до тях е трудно и опасно.

БЪ́НДЕРИШКИ ЕЗЕРА́ — група от около 20 езера в Сев. П., раз- положени в големия Бъндеришки циркус. Тази езерна група е една от най-големите и най-богати на вода. По-големи са 11 от езерата — Риб- ното Бъндеришко, Дългото Бъндеришко, Окото, 4-те Овинати и др. Во- дите на Б. е. се оттичат от р. Бъндерица.

Б—В

БЪ́НДЕРИШКИ ЧУКА

— връх (2737 м) в Сев. X., нари-

чан и Бъндеришка чука. Разположен е на главното планинско било на ю. изт. от гребена Дончови караули и почти на изт. от Типици- те. Гледан от Бъндеришкия циркус, има типичен алпийски изглед

— отвесни каменни стени и сипеи. На ю. от върха се отделя стра- нично било с личен вр. Башлиица. Съседните западни и източно- то връхче от Бънде-ришки чукар носят общото име Бъндеришки чуки.

БЪ́НДЕРИШКИ ЧУ́КИ — върхове на главното планинско било в Сев. П. между гребена Дончови караули и най-зап. връх на Типиците. Най-високата чука се казва Бъндеришки чукар. По-ни- ските връхчета нямат имена.

БЪ́НДЕРИШКИ ЦИРКУС — един от големите и красиви циркуси в Сев. П. Ограничава се от билната линия, свързваща вър- ховете Вихрен, Овинати, Xxxxxxx, гребена Дончови караули, Бън- деришките чуки и част от Тодориното било. Отворът му е ориен- тиран почти на сев. Сред него на няколко тераси са разположени Бъндеришките езера: Дълго, Рибно, Жабешкото, Окото, Овинати- те (във вторичен циркус) и др. Водите на циркуса се оттичат от р. Бъндерица.

БЪ́РДОТО — местност в Разложко землище. Твърде отдавна е била покрита с вековни гори, но след идването на турците те били изсечени и местността превърната в работна земя и ливади.

БЯ́ЛАТА ВОДА́ — река, един от началните притоци на Мел- нишка река. Събира водите си от склоновете на върховете Соко- лова скала, Елен, Xxxxx гроб, Xxxxxxxx връх, Лиманковица. Тече почти на ю. Под с. Долени в нея се влива р. Черча вода. Двете об- разуват Доленската река.

БЯ́ЛАТА РЕКА́ — къса рекичка, ляв приток на x. Xxxxxxxx Бистрица. Води началото си от ю. зап. склонове на Xxxxxxxx по- ляна.

В

ВАЛЕ́ВИЦА — река, къс поток в сев. склонове на Пирин, ляв приток на р. Еловица

XXXXxXXXXX XXxXX — местност на 3 км ю. зап. от гр. Разлог. Тук през нощта срещу 23 септември 1923 г. са се събрали участни- ците във въстанието от Разлог, Банско, Белица, Бачево и Баня.

ВА́ЛЕСТАТА СКАЛА́ — красиво валчесто скално образуване на зап. от х. „Сандански” (248°).

ВАЛЯ́ВИЦА — 1) Река, един от началните потоци на р. Демя- ница. Събира водите на Валявишкия и Превалския циркус. Отнача- ло тече на зап. (към 800 м), а после на сев. Минава през м. Тияците и около х. „Демяница” се слива най-напред с Василашката, а след това с Газейската река и образуват р. Демяница. Ю. от м. Тияците приема малкия си приток Превалска река. X. изобилствува с пъстърва. По левия бряг на реката върви пътеката от х. „Демяница” за Дженгал- ската порта, Превалската и Чаирската порта. Носи името си от голе- мите валчести камъни (валявци), които влачи при прииждане. Таки- ва валявци има най-много в долното й течение. 2) Поляна по десния бряг на р. Валявица срещу вр. Голямата страна. Често пъти лавина- та, падаща от вр. Голямата страна, прехвърля реката и засипва поля- ната. Лете поляната е богато пасище.

ВАЛЯ́ВИШКА ПО́РТА — вж Превалска порта.

ВАЛЯ́ВИШКИ ДУ́ПКИ —две езера, разположени сред клеко- ве в циркусно задълбаване сев. изт. под вр. Типиц. По-високото от- стои на 1525 м от върха и е по-малко (97 м дълго, 56 м широко, мак- симална дълбочина 1,4 м, площ 3,5 дка и обем 2700 куб. м). Има 2205 м н. в. Другото езеро е по-близко. То отстои на 1350 м от вр. Типиц и има 2126 м н. в. Дълго е 126 м, широко 102 м, дълбоко 4,3 м, има площ 9,7 дка и обем 25 740 куб. x.

XXXXxXXXXX ЕЗЕРА́ — около 15 езера, разположени във Ва- лявишкия циркус. Най-голямо от тях е Голямото Валявишко езеро. Най-високото в групата е на 2472 м н. в. Водите им се оттичат чрез р. Валявица.

ВАЛЯВИШКИ О́СТРОВ — остров в сев. част на Голямото Ва- лявишко езеро. Представлява две тумбички, свързани помежду си със скален провлак. При пълноводие провлакът се залива с вода и островът се разделя на две. Тумбичките са обрасли с клек, между който има малки

полянки. На острова се отива най-лесно откъм зап. част на езерото, като се прегази дълбоката до колене вода.

ВАЛЯ́ВИШКИ ЧУКА́Р —връх (2664 м) на главното било в Сев. X., между вр. Xxxxxxxxx чукар и вр. Момин двор. На ю. от върха се простира циркусът Белемето, на сев. е Валявишкият цир- кус, а на зап. вторичният Xxxxxxxxx циркус. Склоновете му към Бе- лемето не са така стръмни, както тези към Валявишкия и Превал- ския циркус.

ВАЛЯ́ВИШКИ ЦИ́РКУС — циркус в Сев. П., ограничен от билната линия, свързваща върховете Валявишки чукар, Момин двор, Дженгал и ю. склонове на Малък Мангъртепе. Циркусът е много красив, с живописно разположените едноименни езера. Из- гледът от зап. към Дженгалския гребен е незабравим. На зап. от цир- куса е вторичният Xxxxxxxxx циркус. Водите на Валявишкия цир- кус се събират от р. Валявица.

ВА́ПАТА — 1) Местност в Сев. П. в изт. гористи склонове на вр. Човеко. Тук е бил един от лагерите на Пиринския партизански отряд. 2) Партизански лагер. Носи името на местността, сред която се е намирал. През зимата на 1943 г. в лагера е зимувала Банската чета на отряда „X. Xxxxxxxxx”. Лагерът е възстановен.

XXXXXxXXX ПАТ — път, по който минава една от пътеките от Разлог през м. Изворите покрай пещерите Меча дупка и Спропадна- лото, долната част на циркуса Баюви дупки, под Средоноса, Xxxxx- ва поляна и Хайдушката чешма за х. „Яворов”.

ВАРА́ТИЦА (Делиите) — дълбок дол на изт. от х. „X. Xxxxxx”. В долната си част се сече от шосето, което води от с. Добринище за м. Харамибунар.

ВА́РНИЦИТЕ — местност в Сев. П., разположена на пътя от Разлог за х. „Яворов”. Отстои на 2 ч. от Разлог в посока към х. „Яво- ров” и е на 30 мин. над м. Бета-ловото по камионния път за хижата.

ВАРОВИ́ТА ЧУ́КА — връх, вж Синаница.

ВАСИЛА́К — езеро, вж Рибно Василашко езеро.

ВАСИЛА́ШКА РЕКА́ — къса река в Сев. П., водеща началото си от Рибното Василашко езеро, в което се събират водите на целия Василашки циркус. Отначало бли-

зо до езерото В. р. се губи пол моренния вал и след около 250 м на- ново излиза на повърхността, пресича м. Южния Жабарник и наб- лизо до х. „Демяница” се слива с р. Валявица и x. Xxxxxxxx, с които образува р. Демяница. Част от водите на реката се използуват чрез ВЕЦ за нуждите на х. „Демяница”.

ВАСИЛА́ШКИ ЕЗЕРА́ — красива езерна група в Сев. П., раз- положена терасовидно във Василашкия циркус. Езерата са около 10, без двете Тодорини очи. По-големи са: Xxxxxxx Xxxxxxxxx, Го- рното Xxxxxxxxx, Xxxx-видното Xxxxxxxxx, Xxxxxxx Xxxxxxxxx. Водите им изтичат във Василашката река. Името на езерата е свър- зано с легенда (вж Тодорин връх).

ВАСИЛА́ШКИ ЦИ́РКУС — ограден (вкл. вторичния под Тодорин връх и вр. Xxxxx Xxxxxxx) от билната линия, свързваща Овчи чал и върховете Xxxxxxx, Xxxxx Xxxxxxx, Василашки чукар, Типиците. На няколко тераси във В. ц. са разположени около 12 езера заедно с Тодорините очи, най-високи от групата. Гледката от циркуса към гребена Ушиците е една от най-живописните в Пи- рин.

ВАСИЛА́ШКИ ЧУКА́Р — връх (2615 м) в Сев. П. Той е пър- вият (най-южният) връх на Тодориното било. Откъм Бъндеришкия циркус изглежда незначителен, но от Василашкия има грандиозен вид. Между Xxxxxxxxx чукар и вр. Xxxxx Xxxxxxx е Превала на Xxxxx Xxxxxxx. Според някои автори и в някои скици В. ч. непра- вилно е именуван вр. Възела. В. ч. не е на главното било, нито пък от него се отделят някакви била, за да бъде възлов.

XXXXXXxXXX XxXXXX — вж Рибно Василашко езеро.

XXXXxXXX XXXX — заравнена местност в Сев. П. на ю. от Xxxxxx връх. Поради близостта й до върха някои неправилно нари- чат Xxxxxx връх Xxxxxxx гроб.

ВЕЛЕБИ́Т — хижа, вж Пирин (2).

ВИЗАНТИЙСКАТА КЬЩА — намира се в гр. Мелник над Роженското дере. На времето е била административна сграда. Сега е почти разрушена. Позната е и под името Часовника, защото зад нея е имало кула с часовник, също разрушена от времето.

ВИНОГРА́ДИ — село (523 ж.) в състава на община гр. Мелник. Разположено е на около 380 м н. в. в долината на Мелнишката река. Ста- рото му име бе Манджово. Новото име носи от 1936 г. и е свързано с главния поминък на населението — лозарство и производство на прочу- тото мел-нишко вино. Друг поминък е производството на тютюн, прас- кови, овцевъдство, миньорстзо (към рудник „Мелник”). В. има телефон- на връзка с Мелник, основно училище, читалище, здравен пункт, апте- ка. Свързано е чрез шосета със с. Хърсово (6 км), с. Лозеница (3 км), Мелник (4,5 км), Сандански (18 км).

ВИСО́КАТА ЕЛА́ — намира се на 10 мин. по маркираната пъте- ка на ю. от х. „X. Xxxxxx” в м. Xxxxxxx мочара. Предполага се, че е най- високото дърво в Пирин — близо 36 м. Обиколката и́ е 4,50 м. Защи- тен обект.

ВИ́ХРЕН — 1) Връх, първенецът на Пирин (2915 м), вторият в България след вр. Мусала (2925 м) и четвърти на Балканския полуос- тров след Митика (2918 м) и Сколион (2916 м) в планината Олимп в Гърция. Старото му име бе Елтепе (тур. ел — вятър, тепе — връх, т. е. Връх на ветровете). Xxxxxxx е бил и Xxxxx и Мълнионосец. Новото име носи от 1942 г. (Заповед № 2186, Държ. в-к, бр. 139/1942 г.). Разположен е на главното било в Сев. П. между вр. Кутело и вр. Овинати, с които се свързва чрез седловините Премката и Кабата. Върхът е мраморен и по него и склоновете му расте еделвайс. Гледан от Банско, прилича на пре- сечена купа, а от ю. и ю. изт. — на четиристенна пирамида. На сев. от В. са дълбоките и безводни циркуси Голям и Малък Казан, на ю. зап. Вла- хински циркус и на ю. недооформеният циркус Кабата. Изкачването на върха през лятото не е трудно, но през зимата е трудно и има опасност от лавини. Най-безопасен е пътят по ю. изт. ръб на вр. Овинати, седло- вината Xxxxxx и ю. склон на върха. За първи път при зимна обстанов- ка е изкачен на 9. I. 1925 г. от X. Xxxxxxxx — xxxxx, X. Xxxxxxx, X. Бай- нов и X. Xxxxxxx. Сев. стена на върха в долната си част е почти отвес- на, а горната е с голям наклон. Висока е към 400 м и е обект за алпий- ски изкачвания.По-известни катерачни турове са: Народна армия — IV

„б” категория на трудност (xxxxx XX „а”), Фунията — III „а” кат. (зимна V „а”), Xxxxxxx — IV „а”, и др. Първото изкачване на Северната стена е извършено през септември 1934 г. от немските

алпинисти X. Xxxxx и д-р X. Xxxx за 8 часа. През юли 1935 г. покоряват сте- ната българите д-р X. Xxxxxxxx и X. Xxxxxxxx за 2 часа. Пръв несполучлив (поради лошото време) опит за зимно покоряване правят същите алпини- сти през 1935 г. Първото зимно изкачване се осъществява на 15. II. 1949 г. от змс Ал. Xxxxxxxxx и Xx. Лободин. Сега стената се изкачва от много ал- пинисти. От върха погледът обхваща почти целия Сев. П. (без Дебели рид), голяма част от Рила, Родопите, Малешевска планина, Огражден, Беласица, Славянка, Боздаг. 2) Хижа, изградена върху скален праг на левия бряг на р. Бъндерица ю. изт. под вр. Вихрен. На ю. изт. се издига Тодорин връх. По- строена е през 1939—1941 г. от тур. клон на БТС гр. Банско. Надморската й височина е 1950 м. В миналото се е наричала Елтепе. Официално не е пре- именувана, но придоби популярност името Вихрен поради близостта и́ до пиринския първенец. Отворена е целогодишно. Разширявана е през 1949 г. от ВИФ и през 1963 г. от ЦСПС. Има столова за 100 души, модерна кух- ня, пералня, бани, 180 места на нарове и легла. До хижата има малка сгра- да с тур. кухня и столова и 25 места на нарове и легла. През летния сезон на палатки се разкриват допълнително 50 места. Хижата е електрифицирана от собствена ВЕЦ и ел. агрегат, има водопровод, канализация, радиоуред- ба, библиотека, аптечка испасителни съоръжения, бюфет, радиотелефонна връзка с Банско, х. „Бъндерица” и вр. Мусала. Обзаведена е много добре. Тя е най-посещаваната хижа в Пирин (над 23 000 нощувки годишно). По- близки обекти са: х. „Бъндерица”—25 мин., Байкушевата мура, Гробът-па- метник на алпинистите от народната армия, вр. Вихрен (2,30 ч.), ез. Окото (15 мин.), Рибно Бъндеришко езеро (45 мин.). X. „Демяница” е на 5 ч., х.

„Сандански” на 7 ч., х. „Яворов” на 9 ч. До тях съществува лавинна опас- ност. Хижата е свързана чрез шосе с Банско (16 км), което минава през поч. дом „X. Xxxxxxxx” (5 км), x. Xxxxxxxx орница (8 км), х. „Бъндерица” (14 км). По пряката пътека през Бъндеришка поляна до Банско е 3,30 ч., по шо- сето 4 часа. Адрес: х. „Вихрен”, гр. Банско. 3) Народен парк, обявен със За- повед № 3074 от 6. XI. 1962 г., Държ. в., бр. 43/1963 г. Границите на пар- ка са: хребетът Палашица до вр. Кутело, главното било на Сев. П. между върховете Кутело, Вихрен, Овинати, Xxxxxxx, гребенът Дончови караули, Бъндеришки чуки, Типиците, Голямата страна, Превалската порта, Превал- ски чукар, Валявишки чукар, Момин двор и отделящото се от него стра-

нично Полежанско било до вр. Xxxxxxxx. Надморската височина на парка е от 1100 до 2915 м (вр. Вихрен). Обхваща площ 6736 ха, от ко- ито 2900 ха са залесени с иглолистни гори (смърч, бяла и черна мура и др.). Останалите 3836 ха са алпийската част на парка. В граници- те на парка е забранена пашата, сечта (освен санитарната), бране- то на цветя, чупенето на клонки. Огън се пали само на определени- те места. Строителството на хижи и Други сгради се съгласува с Ми- нистерството на архитектурата и благоустройството и Министерство на горите. През народния парк протичат двете големи реки Бънде- xxxx и Демяница. В циркусите му се гнездят много езера. В него са хижите „Бъндерица”, „Вихрен” и „Демяница” и високопланинският лагер на ЦСПС „Xxxxxxxxx езера”. 4) Село (28 ж.) с пълномощни- чество в с. Малки Цалим, община гр. Сандански. Има 800 м н. в. и се намира на изт. от средното течение на р. Санданска Бистрица. На зап.-сев. зап. от него са селата Стожа и Лиляново, на ю. зап. Голем и Малки Цалим. Старото му име бе Лески, а сега е именувано на пи- ринския първенец.

ВИ́ХРЕНСКИ ЦИ́РКУС — вж Влахински циркус.

ВЛА́ХИ — село (629 ж.) в състава на община с. Гара Пирин. Раз- положено е между реките Влахинска на ю. и Косовска на сев., на око- ло 500 м н. в. Според предание името му произлиза от многото вла- си, които в миналото живеели тук. В. обхваща 8 махали, намиращи се на 4—5 км от центъра на селото. Населението му произвежда тю- тюн, зеленчуци, овощия, отглежда овце, кози и говеда. Има телефон- на връзка с Гара Пирин, здравен и аптечен пункт, основно училище, читалище и кино. Със с. Гара Пирин има автобусна връзка (10 км). Най-близки градове са Сандански (34 км) и Благоевград (50 км). Xxx X. на 18 май 1872 г. е роден големият революционер Xxx Xxxxxxxxx, наричан Пиринския цар и Xxxxxx xxxx. В центъра на В. расте веко- вен чинар (около 400 г.), обявен за природен паметник. На 3 км из- вън селото при кръстопътя и при моста има минерални извори. Из- ползуват се само за пиене. Водата на извора при кръстопътя е студе- на, слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева. Из- ворът е каптиран и има чешма. Изворът при моста поддържа значи- телно флуорно съдържание (2 мг/л).

ВЛА́ХИНСКА ДОЛИНА́—долината на Влахинската река, разположена в ю. зап. склонове на Сев. П. На ю. от нея е Сина- нишкото било.

ВЛА́ХИНСКА РЕКА́ — река в Сев. П. Води началото си от първото и второто Влахински езера, разположени в едноименен циркус. Отначало тече по дълбоката долина, завива на зап. и ми- нава ю. от с. Влахи. Малко след селото приема десния си приток Косовска река, с която образува р. Къркийца. Други по-значител- ни притоци на В. р. са реките Гредарска, Xxxxxxxxxx и Синанишка (леви) и Петщарско дере (десен).

ВЛА́ХИНСКА ЧУ́КА — връх на хребета Гредаро в Сев. П. Издига се на сев. от вр. Гредаро

ВЛА́ХИНСКИ ЕЗЕРА́ — група от 4 езера, разположени във Влахинския циркус. Някои ги наричат Вихренски. Най-голямо е първото, наричано Xxxxxx Xxxxxxxxx — 63,4 дка (вж). Второто от- стои на 1675 м x. xxx. от вр. Вихрен и има 2300 м н. в. То е най- малко от групата с дължина 68 м, ширина 50 м, площ 2,92 дка, дъл- бочина 8,40 м и обем 9900 куб. м. Има кръгла форма. Третото езе- ро е на 1575 м ю. зап. от вр. Вихрен и има 2293 м н. в. Формата му е продълговата с дължина 145 м, ширина 100 м, дълбочина 0,80 м, воден обем 4400 куб. м. Четвъртото е на 1500 м ю. зап. от вр. Ви- хрен и на 2291 м н. в. Формата му е силно продълговата с 245 м дължина, 56 м ширина, 10,4 дка площ и обем 9000 куб. м. В езерата има пъстърва. Водите им се оттичат чрез Влахинска река.

ВЛА́ХИНСКИ ПРЕВА́Л — седловина на главното било в Сев. П. между вр. Овинати x Xxxxxxx връх. През него е най-удоб- но за преминаване от Влахинския циркус в Бъндеришкия или за слизане от главното било към двата споменати циркуса.

ВЛА́ХИНСКИ ЦИ́РКУС — намира се в Сев. П., ограничен от хребета Гредаро и билната линия, свързваща върховете Мура- тов, Овинати, Вихрен, Карстовия ръб, Бански Суходол. Сред него са разположени четирите Влахински езера.

ВЛА́ШКА ЧЕ́РКВА — стара, изоставена черква в изт. край на седловината Попови ливади. Близо до нея минава шосето от гр. X. Xxxxxx за x. Xxxxx. До черк-

вата има малък извор. В миналото на тази поляна е имало-влаш- ко село с около 150 колиби. Сега за тях напомня само изоставена- та черква.

ВЛА́ШКА ЧЕШМИЧКА — намира се на около 50 крачки от пътеката, която води от Мелник за х. „Пирин”, непосредстве- но след нискостеблената горичка, след като се мине Солунски пре- слап. Носи името от обитаващите някога местността власи.

ВЛА́ШКИ ЕЗЕРА́ — вж Демиркапийски езера.

ВЛА́ШКИ МА́НДРИ — връх в Ср. П. В миналото под него власите са имали свои мандри.

ВЛА́ШКО ХОРО́ — платовидна заравненост на ю. изт. от х.

„Беговица”. Тук е каптирана водата за хижата. На времето тук вла- сите са правили своите тържества с веселия и хора.

ВОДЕНИ́ЦАТА на дядо Xxxxxx Xxxxxxxxx от с. Баня (Гулий- на баня). В нея е била организирана през 1943 г. нелегалната пе- чатница (циклостилна) на в. Работническо знаме, от който излиза само първият брой. В него са били отпечатани статиите „Смелост и решителност в борбата против фашизма” и „Какво ни трябва, за да победим”. Броят ясно отразява провежданата от ЦК на БКП по- литика за изграждане на Отечествения фронт в нашата страна. Въ- преки че материалите за втория брой били подготвени, той не из- лиза. Пишещата машина на печатницата сега се намира в къщата- музей „X. Xxxxxxxxx”.

ВРА́НЯ —село (510 ж.) в състава на община с. Катунци. Раз- положено е в ю. зап. пирински склонове. Свързано е чрез шосе (7 км) с международния път София — Атина, отделящо се при с. Чу- чулигово. Има автобусна връзка с гр. Сандански. От с. Враня шо- сето продължава през селата Катунци, Горно Спанчево и Пирин за Попови ливади и гр. X. Xxxxxx. Населението отглежда тютюн, зе- ленчуци, овощия. X. има телефонна връзка със с. Катунци. Има на- чално училище.

ВРЪ́БНИЦА (Върбиците) —местност на 1 км на ю. от гр. Раз- лог. През една октомврийска нощ на 1923 г. тук са избити без съд 6 войници, взели участие в Септемврийското въстание.

В—Г

ВЪЗЕЛА — връх. С това име някои неправилно наричат вр. Василашки чукар, считайки, че оттук се отделя Тодориното било.

ВЪКА́ВИЯ — река, вж Ръждавица.

ВЪЛЧИ ПРЕ́СКИ — връх в Сев. X. непосредствено на сев. зап. от седловината Xxxxxxxx поляна. През него често са преси- чали вълци, от което носи името си. На сев. зап. от В. п. е Бой- ков връх.

ВЪРБОВ КЛА́ДЕНЕЦ — местност между гр. Разлог и сев. зап. склонове на Пирин. През нея минава шосето от Разлог за м. Беталовото. Според легенда тук са печени тухлите за крепостта Калята. При В. к. е имало голямо селище, опожарено от Xxx xxx.

ВЪ́РЛАТА СКАЛА́ — връх, вж Къркъмски чал.

Г

ГАЖАНИЦА — местност в Сев. П. в поречието на р. Дисили-

ца. През нея минава шосето от с. Добринище за х. „X. Xxxxxx”. Не- посредствено на изт. от нея е м. Струго. Г. се разделя на две: Долна Г., северната част, и Горна Г., южната.

ГАЗЕ́Й — върхове, вж Голям Газей и Малък Газей.

ГАЗЕ́ЙСКА РЕКА́ — река в Сев. П., която събира водите на Газейския циркус и езерата му. Отначало тече на сев., като посте- пенно извива на зап. и шеметно се спуска към Демянишката доли- на. При х. „Демяница” заедно с реките Xxxxxxxxx и Валявица об- разуват р. Демяница.

ГАЗЕ́ЙСКИ ЕЗЕРА́ — три езера в Сев. П., разположени в жи- вописния Газейски циркус. Горното Газейско езеро е едно от най- високите и красивите в Пирин. Другите две са малки. Водите на езерата образуват x. Xxxxxxxx.

ГАЗЕ́ЙСКИ ХРЕ́БЕТ — къс и остър хребет в Сев. П. на сев. зап. от вр. Полежан. Има посока юг — север. На него има два вър- ха: Xxxxx Xxxxx, южния, и Малък Газей, северния. Г. х. е вододел на реките Газейска и Валя-

вица и зап. граница на Газейския циркус. Ниско под него (зап.) тече р. Валявица.

ГАЗЕ́ЙСКИ ЦИ́РКУС — красив циркус в Сев. П., заключен меж- ду билната линия на вр. Xxxxxxxxx, гребена Ушиците и Газейския хре- бет. В него са разположени едноименните му езера. От циркуса води началото си Газейска река. През него минава пътеката от х. „Демяни- ца” за Горното Газейско езеро, за вр. Xxxxxxx и лагер „Безбог” или за Ушиците.

ГАЙТАНИ́НОВО — село (550 ж.) в състава на община с. Копри- xxxx. Намира се в изт. склонове на X. П. на 750 м н. в. Името му про- излиза от производството в миналото на гайтани и шиенето на дрехи с гайтани. Сега главен поминък са тютюнопроизводството, овощарството (ябълки, сливи и орехи), развъждането на овце и кози. Селото има ПТТ станция, телефонна връзка с гр. X. Xxxxxx, здравна служба, аптека, чита- лище и кино, основно училище. Свързано е чрез шосета със: с. Копри- xxxx (13 км), с. Лъки (8 км), с. Ловча (5 км), с. Парил (10 км) и гр. X. Xxx- xxx (23 км), с които има автобусни връзки. На селския площад през 1908 г. по повод на младотурския преврат X. Сандански е произнесъл своята реч за побратимяване между българи и турци. Селото, макар и малко, е дало борци против фашизма — 3 убити през 1925 г., 12 младежи парти- зани и 3 политзатворници. Селото има свой язовир (3 км) с вместимост 400 000 куб. м, който е зарибен с шаран.

ГА́РА ПИ́РИН—село (3274 ж.), разположено на р. Струма след Кресненската клисура. То е едно от големите села в този район. Общин- ски център. Има ОТКЗС, включващо причислените села. Лозарство, тютюнопроизводство, овощарство, малко каменоделство. Има участъ- кова болница, аптека, читалище, кино, ресторант, сладкарница, ОТПК с няколко отдела. Жп. гара е на линията София—Кулата. През селото ми- нава международното шосе София — Атина и има автобусни връзки с Благоевград (43 км), Сандански (21 км) и Петрич (50 км). По шосетата до с. Влахи и с. Горна Градешница разстоянията са по 10 км. На изт. сре- щу гарата, над белия сипей се откриват долината на Влахинска река и ю. зап. склонове на върховете Бански Суходол, Кончето, Кутело и Вихрен.

ГА́РВАН ДЕРЕ́ — река, вж Гогорица

XXXXXXXXXX XXxXXX—седло на Синанишкото било между върховете Xxxxxxx и Xxxxxxxxx (по-близко до последния). През нея минава пътеката от циркуса Голямо Спано поле за циркуса Xxxxxxx- ца.

XXXXXXXXXX РЕКА́ —ляв приток на Влахинска река. Започва от третото Георгийско езеро, разположено в едноименен циркус.

ГЕОРГИЙСКИ (Гергийски) ЕЗЕРА́— група от 4 езера, разпо- ложени в Георгийския циркус. Първото е най-малко, отстои на 675 м зап.-сев. зап. от Xxxxxxx връх. Има 2392 м н. в. То е с кръгла форма, с дължина 75 м, ширина 50 м и площ 1,7 дка. Оттича се подземно в зап. си част към третото езеро, най-голямо в групата. Второто езеро е на 1120 м на зап. от Xxxxxxx връх и има 2304 м н. в. То е с неправил- на форма, дълго е 200 м, широко 100 м и има 17 дка площ. Няма ви- дим отток. Третото ез. отстои на 1320 м зап. от Xxxxxxx връх. То е на 2294 м н. в. Има кръгла форма и е типично циркусно езеро. Дълго е 275 м, широко 225 м и има площ 39,6 дка. Оттокът му е на сев. и дава началото на x. Xxxxxxxxxx. Най-долното езеро е на 2020 м зап. от Му- ратов връх, на 2139 м н. в. Обградено е с клек и има продълговата фор- ма. Дълго е 225 м, широко 125, с площ 14,6 дка. Оттича се на сев. зап. Въпреки че е много красиво, малко се посещава.

ГЕОРГИЙСКИ (Гергийски) ЦИ́РКУС — намира се в Сев. П., ограничен от сев. зап. склонове на Синанишкото било. В него са раз- положени Георгийските езера. От вр. Георгийца на сев. зап. се спуща хребет, който отделя Г. ц. от Синанишкия, а хребетът Гредаро го отде- ля от Влахинския циркус.

ГЕОРГИЙСКО (Гергийско) БИ́ЛО — вж Синанишко било.

ГЕОРГИЙЦА (Гергийца) — най-високият връх (2589 м) на Си- нанишкото било. На сев. зап. от върха се отделя хребет, който служи за граница между Георгийския и Синанишкия циркус. Непосредствено на сев. зап. от върха е Георгийската порта, през която минава пътеката от циркуса Голямо Спано поле за Георгийския циркус.

ГЕРИ́ЛКОВЕЦ — река в Сев. П. Извира от зап. склонове на Плешки връх и вр. Пирин. След като приеме левия си приток р. Св. Xxxxx, се влива в Ощавска река.

ГЛАВИ́ТЕ — местност в Демянишката долина, на 15 мин. път от поляната Караманица. През Г. минава пътеката от Банско за х.

„Демяница”. Сред местността, пресечена от р. Демяница, има огро- мни скали, търкулнали се преди векове от висините. До най-голяма- та от тях скромен надпис гласи, че тук през 1810 г. смелата Банска дружина на Терзи Никола е унищожила кърджалийската банда на Шабан Гега, всяваща ужас сред населението. Дълги години черепи- те на бандитите се търкаляли из поляната и оттогава местността се нарича Главите.

ГЛА́ДНОТО И́ЗВОРЧЕ — извор, разположен вдясно от пъте- ката между х. „X. Xxxxxx” и лагер „Безбог”, преди да се излезе на по- ляната Тузлата. Наречено е много сполучливо от партизанина Xxxxx Xxxxx (Xxxxx Xxxxx), защото пийнеш ли от него, докато стигнеш на Безбог, ще огладнееш.

ГЛА́ЗНЕ — река, десен приток на р. Изток. Наричат я и Банска, понеже минава покрай Банско. Образува се от реките Бъндерица и Демяница, които се събират на около 2,5 км ю. зап. от града. В ми- налото водите са се използували за двигателна сила на множеството чаркове. Често пъти реката е наводнявала зап. окрайнини на Банско но сега водите и́ са обуздани от високи бетонни стени. След като при- еме десния си приток р. Конушица сев. от с. Баня, Г. се влива в р. Из- ток. Името си носи от това, че при преминаването й между камъни- те, сякаш шепне, сякаш издава „гласове”.

ГОВЕДА́РНИКА — 1) Местност в ю. зап. склонове на вр. Без- бог. През нея минава пътеката от лагер „Безбог” за Попово езеро. Лете тук пасат говедата на ТКЗС с. Обидим. 2) Местност на хребета, спускащ се на сев. изт. от вр. Безбожка тумба. Южно от Г. минава пъ- теката от х. „X. Xxxxxx” за лагер „Безбог”. Тук лете нощуват говедата на ТКЗС с. Добринище. По-високо, на зап. е м. Стария говедарник.

3) Местност, разположена по десния бряг на р. Валявица сев. от м. Тиаците. На срещуположния бряг върви пътеката от х. „Демяница” за Валявишкия циркус, Белемето или циркуса Чаира. Носи името си от добитъка, предимно телета, които пасат тук през лятото.

ГОГОВА́ЧКА РЕКА́— ляв приток на р. Струма. Събира водите си от ю. зап. разклонения на Синанишкото било.

ГОГОРИ́ЦА — река, ляв приток на р. Струма. Събира водите си от склоновете на вр. Xxxxxx, вр. Елен, вр. Xxxxxxxx скала, Су- хия връх и др. В горната си част носи името Гарван дере. Влива се в Струма ю. от р. Санданска Бистрица.

ГОЛЕ́М ЦАЛИ́М — село (83 ж.), в състава на градска общи- на Сандански. Г. Ц. е разположено между реките Санданска Би- стрица и Гогорица на сев. зап. от гр. Сандански. Тютюнопроизвод- ство, овощарство (ябълки, сливи, орехи), отглеждат се овце и кози. Има пътища до гр. Сандански (12 км) и с. Малки Цалим (1 км).

ГОЛЕНА — връх (2652 м) на Каменишкото било. Издига се на ю. от вр. Куклите. От Г. на ю.-ю. изт. се спуща малък хребет, водо- дел на реките Голенска и Башмандра. Голите сухи пасища по скло- новете са дали името му. Проф. X. Xxxxx нарича върха Българска Голена. Г. заедно с вр. Яловарника и вр. Куклите носят общото име Трите върха.

ГОЛЕ́НСКА РЕКА́ (Крайната, Кельова) — събира водите си от склоновете на върховете Голена, Куклите, Кельо, Xxxxx гроб. При х. „Пирин” се събира с р. Xxxxxxxxx, а ю. изт. от хижата с р. Демиркапий-ска. Трите образуват x. Xxxxxxxx Бистрица. Реките Голенска, Башмандра и Демиркапийска носят името Трите реки. Местността, където се събират, също носи името Трите реки.

ГОЛЕ́Ц — връх, вж Дженгал.

XXXXxXXXXXX РЕКА́ — ляв приток на x. Xxxxxxxx Бистри- ца. Образува се от две рекички, извиращи от зап. склонове на X. П. Едната се казва Кобиля и дава името си на реката до с. Голе- шево. Тази част от реката наричат още и Xxxxxxx. Другата изви- ра от Парилската седловина. От селото надолу реката носи името Xxxxxxxxxx, съединява се с Бельовската река над с. Калиманци и се влива в x. Xxxxx ска Бистрица зап. от с. Калиманци. Тази част носи и им то Ка xxxxxxxx.

ГОЛЯ́М ГАЗЕ́Й — връх (2761 м), по-високият от двата вър- ха на Газейския хребет (южния). Върхът е много остър и някои го наричат Иглата. На ю. изт. от него е разположено Горното Газей- ско езеро. Според някои носи името си от турската дума „гаази” (непобедим).

ГОЛЯ́М КАЗА — циркус, вж Казаните.

ГОЛЯ́М ТИ́ПИЦ — връх, вж Типиц.

XXXXxXX XXXxXXXXXXXX — 1) Хребет в Сев. X., започ- ващ на сев. изт. от Плешки връх. От вр. Сег-менско тепе изменя по- соката си на сев. Хребетът е вододел на x. Xxxxxx и р. Xxxxx Xxxx- xxxxxxx. Високите му части са обрасли с мурови гори, а ниските с букови. Вероятно името произлиза от злите духове — джинове, ко- ито суеверните хора вярвали, че обитават непристъпните гори. 2) Връх, вж Пирин (1).

ГОЛЯ́МА СТРА́ЖА — връх, вж Стражите.

ГОЛЯМА XXXXXXX — връх, вж Тодорин връх.

ГОЛЯ́МАТА МОЧА́РА — местност в Сев. П. на 2 км сев.-сев. зап. от х. „X. Xxxxxx”. Наречена е така на мочурливата почва. Тук има обори на горското стопанство. Свързана е чрез шосе с х. „X. Xxxxxx”. През местността минава пътеката за x. Xxxxxxxxx.

ГОЛЯ́МАТА (Горната) СТРА́НА— връх в Сев. П. по главното било на ю.-ю. изт. от Типиците. Изт. му склонове се спущат стръм- но към Валявишката долина. Често пъти по тях се спуща огромна лавина.

ГОЛЯ́МО БЪ́НДЕРИШКО Е́ЗЕРО—вж Рибно Бъндериш- ко езеро.

ГОЛЯ́МО ВАЛЯ́ВИШКО Е́ЗЕРО (Горно Валявишко, Дълго Валявишко) — най-голямото от Валявишките езера. Разположено е в красивия Ва-лявишки циркус и отстои на 925 м сев.-сев. изт. от вр. Валя-вишки чукар и на 1250 м сев.-сев. зап. от вр. Момин двор. Има 2280 м н. в. Дълго е 480 м, широко 275 м, а максималната му дълбочина е 18,90 м. Заема площ 85,10 дка и обем 664800 куб. м. В сев. част има продълговат двувръх остров. Сев. от езерото мина- ва пътеката за Дженгалска порта. На сев. изт. бряг, в камънака, има постоянен студен извор, а вдясно от него пясъчен плаж. Водите на езерото се оттичат чрез буен поток.

ГОЛЯ́МО ВЛА́ХИНСКО Е́ЗЕРО —най-високото и най-голя- мото от Влахинските езера. Лежи във Влахин-ския циркус на раз- стояние 1650 м ю.-ю. зап. от вр. Вихрен.

Има 2302 м н. в. То е слабо елипсовидно с размери 400 м дължина, 245 м ширина, 63,40 дка площ, максимална дълбочина 13,40 м. Во- дният му обем възлиза на 421 100 куб. м.

ГОЛЯ́МО СПА́НО ПОЛЕ — циркус в Сев. П., ограничен от вр. Спанополски чукар и късия му хребет, от хр. Дончови караули, от Xxxxxxx връх и от Синанишкото било. Продълговат и плитък циркус с изглед на поле. От съседния северозападен циркус Мал- ко Спано поле се отделя чрез Спанополски чукар. Циркусът носи и имената Xxxxxxxxxxx, Спорнополски и Станополски. В него са разположени едноименните му езера, оттичащи се чрез р. Сърча- лиица. През циркуса минават пътеки от х. „Вихрен” за х. „Сандан- ски” и х. „Беговица”.

XXxXXX XXXXxXXXX — местност, вж. Гажаница.

ГО́РНА ГРАДЕ́ШНИЦА — село (233 ж.) в състава на общи- на с. Гара Пирин, разположено в зап. склонове на Сев. П. На ю.-ю. изт. от него е с. Илинденци, на зап. с. Долна Градешница. Г. Г. про- извежда тютюн, грозде, праскови, кайсии, смокини, нарове. Има начално училище. Свързано е чрез шосета с Гара Пирин (10 км), гр. Сандански (15 км) и Благоевград (50 км). Селото е родно място на убития от фашистката власт ремсист Xxxxxx Xxxxxx Xxxxx.

ГО́РНА СУ́ШИЦА —село (414 ж.) в състава на община x. Xxxxxx. Лежи в ю. зап. склонове на Камениш-кото било на около 700 м н. в. Основен поминък тютюнопроиз-водството. Отглеждат се и лозя, овце, кози. Има телефонна връзка, здравен пункт, основ- но училище, читалище. В борбата против турците е дало 5 свидни жертви, а в антифашистката борба 6 партизани.

ГО́РНАТА ПОЛЯНА — местност в поречието на р. Дисилица ю. от м. Горна Гажаница. През нея минава шосето от с. Добрини- ще за х. „X. Xxxxxx”. В зап. част на поляната е сградата на горския разсадник за иглолистни фиданки.

ГО́РНАТА СТРАНА —връх, вж Голямата страна.

ГО́РНИ ВЪРТО́П — местност в ю. зап. склонове на Сев. П. над гр. Сандански. Част от водите на местността заедно с тези на м. Долни въртоп, Арнаутдере и м.

Мечкарка са хванати за нуждите от питейна вода на гр. Сандански. Общият им дебит е 3300 л/сек.

ГО́РНИТЕ ПОЛЯ́НИ — вж Поляните.

ГО́РНИТЕ ЧУЧУ́РИ — извори, вж Чучурите.

ГО́РНО БРЕ́ЗНИШКО Е́ЗЕРО — едно от най-високите езера в Пирин (2579 м н. в.). Лежи във вторичен циркус фуния над Брезниш- кия циркус. Отстои на 450 м ю. изт. от вр. Ченгелчал. Дълго е 180 м, широко 100 м. Има площ 13,50 дка. Бреговете му са каменисти, си- пейни.

ГО́РНО БЪНДЕРИШКО Е́ЗЕРО—вж Дълго Бъндеришко езе-

ро.

ГО́РНО ВАСИЛА́ШКО Е́ЗЕРО — третото по големина от Ва-

силашките езера. Разположено е на 1550 м сев. зап. от вр. Типиц и на 2154 м н. в. Дълго е 235 м, широко 212 м, дълбоко 3,10 м, а обемът се изчислява на 28 900 куб. м. Площта му е 23,20 дка. В езерото се вли- ват водите на Тодорините езера, Тевното Василашко езеро и др. От- токът му е буен. Влива се в Рибното Василашко езеро.

ГО́РНО ВАЛЯ́ВИШКО Е́ЗЕРО—вж Голямо Валявишко езеро.

ГО́РНО ГАЗЕ́ЙСКО Е́ЗЕРО — разположено в Газейския цир- кус на 2642 м н. в. Намира се на 300 м ю. изт. от вр. Голям Газей и е едно от най-високите езера в Пирин. Дълго е 250 м, широко 60 м, дълбоко 3—4 м, има площ 11,62 дка. Езерото и издигащият се над него вр. Голям Газей представляват чудна гледка.

ГО́РНО КРЕМЕ́НСКО ЕЗЕРО — второто поред от Кремен- ските езера, разположени в Кременския циркус. Намира се на 700 м ю.-ю. зап. от вр. Сиврия; има 2352 м н. в. Дълго е 335 м, широко 270 м, най-голяма дълбочина 13,60 м, площ 66,10 дка. Обемът се изчис- лява на 477 950 куб. м. Езерото събира водите на първото Кремен- ско езеро.

ГО́РНО СПАНЧЕ́ВО—село (326 ж.) в състава на община с. Ка- тунци. Разположено е в поречието на x. Xxxxxxxx Бистрица, ю. зап. от x. Xxxxx на около 300 м н. в. Името му произлиза от „спане”. В миналото е имало два хана, в които пътуващите от Петрич и Сан- дански за гр. X. Xxxxxx са нощували (преспивали). Тютюнопроиз- водство,

праскови, ябълки, сливи, лозя, фъстъци, смокини, зеленчуци. Селото има ПТТ станция, участъкова здравна служба, читалище, кино, смесен мага- зин, начално училище. Свързано е чрез шосета със селата: Пирин (15 км), Ковачево (3 км), Храсна (6 км), Черешница (7 км), Катунци (10 км) и гра- довете Петрич (35 км), Сандански (40 км) и X. Xxxxxx (50 км). С повечето от тях има автобусни връзки. Най-близка жп. гара е Кулата (22 км). В се- лото има водохващане на напоителната система „Пиринска Бистрица”.

ГО́РНО ТИ́ПИЦКО Е́ЗЕРО—най-голямото от Типицките езера. Разположено е в циркус на 2445 м н. в. Отстои на 550 м и.-сев. изт. от вр. Типиц. То е продълговато, прищипнато в сев. част. Дълго е 336 м, ши- роко 92 м, с водна площ 17,70 дка, дълбочина 2,20 м и обем 21 800 куб. м. Изтича се чрез поточе, което се съединява с оттока на Долното Типиц- ко езеро.

XXxXXX XXXXxXXXX XxXXXX—по-високото и по-голямото от две- те Тодорини езера, наричани „Очите на Xxxxxxx”. На 250 м сев. от него е Долното Тодорино езеро. Разположено е на 375 м ю. зап. от вр. Xxxxx Xxxxxxx и на 825 м от Тодорин връх. Има 2536 м н. в. почти кръгла фор- ма и е дълго 151 м, широко 124 м, площ 13,20 дка и обем 44 600 куб. м. Най-голямата му дълбочина е 7,7 м. Потокът, изтичащ от езерото, събран с този на Долното езеро, се влива в Горното Василашко езеро. Имената на Горното и на Долното Тодорино езеро са свързани с легенда (вж. То- xxxxx връх).

ГО́ЦЕ ДЕ́ЛЧЕВ (Неврокоп)—1) Град (16 056 ж., 1970 г.), разполо- жен на 508 м н. в. в широката долина на р. Места в Гоцеделчевската кот- ловина. Край града се издигат ю. изт. склонове на Ср. и X. Xxxxx, а в далечината е Доспатската част на Западните Родопи. Носи името на ле- гендарния революционер Гоце Делчев, загинал през 1903 г. в бой с тур- ски башибозук. Градът е основан от император Xxxxx (98—117 г.) на ле- вия бряг на x. Xxxxxx на около 1 час от днешния град. Наричал се е Ни- кополис ад Нестум. Сега на това място личат само останки. По време на османското господство до 1912 г. главният поминък на населението в Неврокоп са били дърводелството, кожарството, производството на меки мъжки обувки (емини), самарджийството, звънчарството. Xxxxxxxxx- вото население открива свое българско училище още през 1862 г. Буд- ните местни жи-

тели са водили ожесточени борби против гръцката патриаршия, с тур- ските поробители. При капитализма градът се развива извънредно бав- но. Има вид на занемарен и неблагоустроен град. Най-добре в него се развива тютюнопроизводството. Гр. Xxxx Xxxxxx (до 1951 г. Неврокоп) промени своя вид и стопанска структура при социализма. Днес той има вид на благоустроен град с много обществени и частни сгради, читали- ще с театрален салон, училища, гимназия, селскостопански техникум, промкомбинат, дървообработващи предприятия, складове за тютюн и опитна станция, завод за ципове и пасмантерия, стадион, градски парк и др. Градът бързо се развива и разраства: 1926 г.—7157 ж., 1934 г.-8767, 1946 г.-11115, 1956 г.-12577 г. и 1965 г.-14457 жители. Климатът на града е мек. Населението се занимава с производство на тютюн, памук, слън- чоглед, ориз, с животновъдство, овощарство. ТКЗС е най-големият про- изводител на тютюн в страната. Градът е свързан с асфалтирано шосе и има редовни автобусни връзки с вътрешността на страната. До Xxxxxxx- град разстоянието е 112 км. Камионен път води през седловината Попо- ви ливади (17 км) за селищата в поречието на р. Струма. Градът е удо- бен изходен пункт за ю. част на Сев., Ср. и X. Xxxxx. Има туристическа спалня. 2) Хижа, построена в ю. част на м. Лаговето през 1951 г. от физ- културния колектив в с. Добринище, на 1600 м н. в. Носи името на Гоце Делчев —Апостола. През 1953 г. ЦСПС я довършват и обзавеждат. Хи- жата е водоснабдена, канализирана, електрифицирана чрез малка ВЕЦ. Разполага със 100 места на нарове и легла, обширна столова, модерна кухня, туристическа кухня, пералня, малка баня, библиотека, аптечка, спасителни съоръжения, радиоуредба и телевизор. Има радиотелефон- на връзка с гр. Банско и вр. Мусала. През лятото на палатки се разкри- ват допълнително 50 места. На 150 м сев. от хижата има хотел-ресторант и магазин за хранителни продукти,отворен целогодишно. В околността й има частни вили и над 120 дървени къщички, използувани за почивка. През лятото има автомобилна връзка със с. Добринище (12 км). Инте- ресни обекти са: x. Xxxxxxxxx, парт. xxxxx в м. Xxxxxx, Високата ела, м. Струго, вж. До лагер „Безбог” по добре маркираната пътека е към 2,30 ч. (лятото). За кореспонденция: гр. Банско, х. „X. Xxxxxx”.

ГО́ЦЕДЕЛЧЕВСКА КОТЛОВИ́НА — наричана и Неврокопска по старото име на гр. X. Xxxxxx — Нев-

рокоп. Загражда се на сев. изт. от Западни Родопи, на ю.зап. от Южен Пирин и на ю. изт. от Стъргач планина. Котловината е широ- ка 10 и дълга около 30 км. Надморската й височина е около 550 м. Климатът е мек и се чувствува средиземноморското влияние. В нея виреят много добре тютюн, лозя, памук, ранни зеленчуци и др.

ГО́ЦЕДЕЛЧЕВСКА РЕКА́ — вж Неврокопска река.

ГРА́ДЕВО—село(1145 ж.),самостоятелна община. Разположе- но е в поречието на x. Xxxxxxxxx на 718 м н. в. Според легенда преди много години в селото е върлувала чума. За да се избавят от беда- та, по съвети на престаряла бабичка жителите намират двама братя близнаци и два черни бивола близнаци, изорават бразда и с нея „заг- раждат” селото. Чумата изчезнала и селото започнало да се нарича Градено (заградено), а по-късно Градево. В Г. произвеждат предим- но тютюн, картофи, ябълки, сливи. Развито е животновъдството. Част от жителите работят в горското стопанство и рудник „Орано- во”. Селото има ПТТ станция, ресторант, здравна служба, 3 начал- ни и 1 основно училище, читалище и кино. През него минава шо- сето от Благоевград (28 км) и Симитли (11 км) за Разлог (24 км). Свързано е чрез пътища със с. Брежани (10 км) и с. Долно Осеново (6 км). Има редовни автобусни връзки с Благоевград, София, Якору- да, Пазарджик, Разлог, X. Xxxxxx. На 1 август 1944 г. селото е било завзето от партизанския отряд „X. Xxxxxxxxx”. След снабдителната акция с няколко коли партизаните откарват хранителните продукти и други стоки в района на отряда, но биват нападнати от жандарме- рията. Без да дадат жертви, те отблъскват жандармерията и се отте- глят. В близост до селото са историческите местности Подпряната скала, Мразеница, Обешеник, където има паметни плочи.

XXXxXXXXXX РЕКА́—ляв приток на р. Струма и част от сев. граница на Пирин. Образува се от реките Осеновска (извира от Югозападна Рила) и Еловица (събира водите на пиринските реки Малка Джинджирица, Валевица, Стругарска и др. и няколко малки рилски потока). Двете реки се събират сев. над с. Градево, което й дава името. Влива се в р. Струма срещу гр. Симитли.

XXXXXxXXX ТУ́МБА—малко връхче сев.-сев. зап. от х. „X. Xxxxxx”, обрасло с иглолистна гора.

Изт. склон на Г. т. е обрасъл с рядка иглолистна гора, огрявана от слънцето, от което носи името Припеко.

XXXXXxXXX ЧУКА́Р—връх в Сев. П. на хребета зап. от вр. Пирин след вр. Стоимената скала. На сев. зап. от Г. ч. е вр. Козя стена. Те са последните издънки от хребета.

ГРАДЕ́ШНИШКА РЕКА́—вж Страшният дол.

ГРАДЕ́ШНИШКИ МИНЕРА́ЛНИ И́ЗВОРИ — пет извора на 2—3 км сев. изт. от с. Долна Градешница и сев. от с. Горна Градеш- ница. Надморската височина е около 250 м. Горещият извор има дебит 180 л/мин и температура 67° С. Каптиран е през 1957 г. Топ- лият извор е каптиран през 1960 г., има дебит около 70 л/мин и тем- пература 40° С. Примитивна баня до Топлия извор обслужва мест- ното население. Водите на двата извора са бистри, без цвят, без ми- рис, без утайка, приятни за пиене. Характеризират се като слабо минерализирани, хипертермални, хидрокарбонатно-сулфатно-нат- риеви, силициеви и флуорни. Общата минерализация е около 836 мг/л. Концентрацията на флуор и метасилициева киселина е в зна- чителни количества — от 9,6 до 14 мг/л на флуора и над 75 мг/л за метасилициевата киселина. Балнеологичните резултати при леку- ване на хронични ревматични заболявания са добри. При Горещия извор има находище на лечебна минерална кал. Край изворите има развалини от старо тракийско, а по-късно от римско селище.

ГРАДИ́ЩЕТО (Калето)— връх (1658 м) в Сев. П. Издига се на ю. от мраморната кариера по долината на р. Демяница. Склоно- вете му са обрасли с иглолистна гора. На голото си теме има тук- там единични дървета. Носи името си от някогашната, градена ве- роятно през IV в. от н. е., крепост, от която има останки от тухли. Не е известно кой и с каква цел я е строил, но е представлявала от- личен стратегически пункт над долината.

ГРЕДА́РО — 1) Хребет в Сев. П., отделящ се от главното би- ло сев. зап.-зап. от Xxxxxxx връх. Личен връх на хребета е еднои- менникът му Гредаро. След върха хребетът се разклонява на две— едното с посоката на хребета, другото със сев. зап. посока. Меж- ду тези разклонения тече късата Гредарска река. Г. отделя Влахин- ския от Георгийския

циркус. 2) Връх (2606 м) в Сев. П. Издига се на хребета Гредаро, сев. зап.-зап. от Xxxxxxx връх. На сев. от Г. е вр. Влахинска чука.

ГРЕДАР́ СКА РЕКА́ — къса река, ляв приток на Влахинска река. Събира водите от двете разклонения на хребета Гредаро.

ГРО́БЪТ НА XxXX XXXXXXXXX — намира се непосред- ствено на изт. от олтара на църквата „Xxxxx x Xxxxxxx” до Ро- женския манастир. Върху надгробната плоча е издълбана велика- та интернационална мисъл на Xxx: „Народите са братя и като бра- тя трябва да живеят”.

ГРО́БЪТ-ПА́МЕТНИК НА XXX XXXXxXXX — първия бъл-

гарски партизанин, убит на 1 април 1944 г., се намира в ю. изт. ок- райнина на с. Добринище.

ГРОБ́ ЪТ-ПА́МЕТНИК НА АЛПИНИ́СТИТЕ ОТ НАРО́Д-

НАТА А́РМИЯ — загинали на 5 август 1954 г. при изкачване на Северната стена на вр. Вихрен. Намира се на няколко минути път от х. „Бъндерица”. Недалеч е известната Байкушева мура.

ГРЪНЧА́РСКА РЕКА́ — вж Страшният дол.

ГРЪ́ЦКИЯТ ПЛА́З — местност в Сев. П. на ю. зап. от х. „X. Xxxxxx”, над м. Xxxxxxx мочара. Тук е ски-пистата на с. Добри- нище. Нарича се „гръцки” от гръцките марки за сеч, с които били маркирани дърветата (преди 1912 г.), а „плаз” (улей) от улея, кой- то я сече от запад.

XXXXXXX БА́НЯ — село, вж Баня.

ГУ́НДОВА МОЧА́РА (Мучара)—мочурлива местност на око- ло 700 м ю. зап. от х. „X. Xxxxxx” по пътеката на лагер „Безбог”.

ГУ́ТЕВИ СКАЛИ́ — група скали, разположени на зап. от х.

„Сандански”. В подножието им личат следи от стари зидове. Ска- лите се виждат още от шосето за х. „Сандански”, след като се мине с. Лиляново. На изт. от скалите е долината на р. Разсланковица. Най-красив изглед имат скалите, гледани от х. „Сандански”, сред които изпъква Валестата скала.

XXXXXXXX ПРИ́МКА — местност във Влахинската доли- на, където Влахинска река приема левия си

Г-Д

приток p. Синаница. Носи името си от множеството гущери, кои- то я обитават.

ГЪРБЕ́Ц — връх, вж Xxxxxx връх.

ГЪР́ ЛОТО XXxXXX — местност в поречието на Бела река. На времето тук е имало чарк. На около 1,5 км изт. е Върбов кладенец, на сев. е Инчова ливада, на зап. м. Катраница, на ю. зап. Руста- лов чарк.

ГЬО́ЛЪТ — находище на лечебна минерална кал в с. Баня.

ГЮМЕ́НДЖА — река, ляв приток на р. Струма. Събира води- те на крайните ю. зап. разклонения на Синанишкото било.

Д

ДАМЯ́НИЦА — село (1105 ж.) в състава на община с. Скла- ве. Разположено в долината на р. Струма южно от гр. Сандански на 105 м н. в. Носи името на сподвижника на X. Xxxxxx Xxxxx Xxxxx. Старото му име бе Xxxxxxxxxxx. В Д. произвеждат тютюн, ранни зеленчуци, праскови, ябълки, дюли и др. Част от населението рабо- ти в керамичната фабрика, Винпром, Транспред, Нулевия хладил- ник с най-голямо плодохранилище в окръга. Селото има телефон- на връзка, жп. гара на линията София—Кулата, аптечен и здравен пункт, ресторант, кино, винарска изба (3 000 000 л), основно учи- лище, автобусни връзки с гр. Сандански (7 км), Благоевград (69 км), с. Делчево (1 км), x. Xxxxxx (4 км), гр. Петрич (17 км) и с. Ку- лата (20 км).

XXXxXXX ВРЪХ (Гърбец) — четвъртият поред личен връх (2598 м) в Сев. П. на главното било от сев. зап. на ю. изт. Според легенда местният чорбаджия Xxxx xxx щял да даде дъщеря си, кра- савицата Xxxxx, за жена на чирака си Xxxx, ако я изнесе на ръце до върха без почивка. Голямата любов на Xxxx го накарала да прие- ме условието. Грабнал той любимата си и тръгнал към върха. След него тръгнали и двама от слугите на Xxxx xxx. Мито се изкачвал все по-нагоре, но силен насрещен вятър го отклонил от пътя, спъ- нал се в камък и заедно с Xxxxx паднали по отвесния склон. Слу- гите се върнали и разказали, че влюбените са загинали от „дуене на вятър”. Местните жители започнали да

наричат върха Дуутов, а днес Xxxxxx. През 1942 г. върхът бе преимену- ван на Гърбец (Заповед №2186,Държ. в-к,бр.139,1942 г.) поради заоблена- та му форма. Това име не се популяризира сред почитателите на Пирин и местното население. На ю. изт. от върха е единичното Даутово езеро.

ДАУ́ТОВО Е́ЗЕРО—най-северното езеро в Пирин. Разположено е в малък циркус на около 1 км сев. изт. от Xxxxxx връх в x. Xxxxxxxxx, на 2341 м н. в. Приблизителните му размери са: дължина 100 м, шири- на 80 м, площ 6,20 дка и дълбочина 2 м. Формата му е слабо елиптична. От езерото започва началният приток на Бела река. Езерото се подхран- ва от снежни преспи и дъждовни води.

ДЕБЕ́ЛИ РИД—хребет в Сев. П., част от главното било. Започва на ю. изт. от вр.Xxxxx и продължава до x. Xxxxxxxx поляна. Главни вър- хове на това мощно било са Ченгелчал, Демирчал, Xxxxxxxxx, Сапли- ица, Xxxxxx връх. В сев. изт. склонове на Дебели рид са циркусите Ка- менишки, Брезнишки и Корнишки. В противоположна посока склоно- ве на рида се спущат към Демиркапийския циркус и коритовидната Де- миркапийска долина.

ДЕ́БРЕНЕ — село (229 ж.) в състава на градска община Сандан- ски. Лежи на сев. изт. от гр. Сандански на 440 м н. в. Според едни име- то му произлиза от непристъпните „дебри”, ограждащи селото. Според други първите заселници и основатели на селото са били от гр. Дебър (Македония). В Д. отглеждат тютюн, лозя, зеленчуци, овощия. Има те- лефонна връзка с гр. Сандански, здравна служба, аптечен пункт, начал- но училище, читалище, камбанария, строена през османското иго от ва- ровик, носен на коне от Кожух планина. Свързано е с шосе с гр. Сан- дански (4,5 км), минаващо през с. Поленица (2,5 км), и с черни пъти- ща: с. Джугурово (2,5 км), с. Малки Цалим (5 км) и с. Лешница (6 км). Близък интересен природен обект е недостъпният каньон в м. Грак-лю- но, издълбан от Бождовската река, дълбок 60 м и широк в дъното към 5 м. Забележителни са трите бряста в м. Св. Xxxxxx, за които се смя- та, че са над 500 г. В селото често е отседал Xxx Xxxxxxxxx. Под него- во ръководство през 1909— 1912 г. се построява училище. Д. е родно място на борците против османското иго Xxxx Xxxxxxxx, убит край гр. Мелник, Xxxxxx Xxxxx Xxxxxx, лежал из солунските затвори, Xxxxxxx Xxxxxx Xxxxx и др., сподвижници на Сандански. През

1919 г. в селото се основава Дебренската комуна, за кмет на която е избран Xxxx Xxxxxx Xxxxx.

ДЕЛИЙТЕ — дол, вж Варатица.

ДЕЛЧЕВО—1) Село (621 ж.) в състава на община гр. X. Xxx- xxx. Намира се в изт. склонове на Ср. П. на 1200 м н. в. Старото му име бе Xxxxxxx (три върха), на името на тривърхия Св. Xxxxxxxxxx (1379 м н. в.), който се издига сев. зап. от селото. През Д. е мина- вал и отсядал X. Xxxxxx, поради което от 1934 г. носи неговото име. Селските къщи, покрити с каменни плочи, накацали една върху дру- га, приличат на едно миниатюрно В. Търново. В Д. се произвеж- дат картофи, ръж, овес, малини, развъждат се овце и кози. Селото е свързано с телефон и път (9 км) с гр. X. Xxxxxx. Има здравна служ- ба, аптека, читалище, основно училище. На 300 м от селото към Пи- рин е Сирнишката скала, която се вижда от цялата околност. Върху нея е бил запален огън в знак за въставане срещу османския тира- нин. Курортната сед-ловина Попови ливади е на 7 км на зап. от село- то. До вр. Муторог (ю. зап.) има пътека (2,30 ч). 2) Село (1055 ж.) в състава на община x. Xxxxxx. Разположено е в Петричката котлови- на на сев. от долното течение на р. Склавско дере. Селото е основа- но през 1920 г. Носи името на легендарния революционер Xxxx Xxx- xxx, на който признателното население е издигнало през 1930 г. па- метник. В Д. произвеждат тютюн, домати, праскови, ябълки. Селото има здравна служба, читалище, начално училище, ресторант, авто- бусна връзка със x. Xxxxxx (4 км), с. Левуново (3 км), гр. Сандан- ски (8 км), гр. Петрич (16 км). През селото минава международното шосе София—Кулата—Солун. Жп. гара Дамяница е на 1 км.

ДЕЛЧЕВСКИ ВЪРХОВЕ́ —вж Свети Xxxxxxxxxx.

ДЕМИРКАПИЙСКА ДОЛИНА—грамадна долина в Сев. П. с посока сев.— ю. Ограничава се на изт. от склоновете на Дебели рид, на зап. от склоновете на вр. Каменица, вр. Яловарника и късия хребет, спускащ се на ю. от него. Долината има типичен ледников характер. През нея е протичал Демиркапийският ледник, а сега тече Xxxxx- капийската река. По долината минава пътеката от х. „Пирин” за Мит- ровото езеро и Белемето или през Демиркапийската порта за Попово езеро и долината на р. Ретиже или лагер „Безбог” и х. „X. Xxxxxx”.

ДЕМИРКАПИ́ЙСКА ПОРТА — вж Демиркапия.

ДЕМИРКАПИ́ЙСКА РЕКА́ (Третата) — начален приток на x. Xxxxxxxx Бистрица. Събира водите на Демиркапийския циркус и двете му езера — Митрово и Аргирово. Тече в южна посока. Южно от х. „Пирин” при м. Трите реки се влива в слелите се над хижата реки Голенска и Башмандра и заедно образуват най-дългата пиринска река — Пиринска Бистрица.

ДЕМИРКАПИ́ЙСКИ ВЪРХОВЕ́ — двата съседни върха на главното било изт. от вр. Xxxxxx двор. След тях на изт. е седловината Демиркапия. Върховете са със стръмни каменисти склонове. Изкач- ването по тях е трудно.

ДЕМИРКАПИ́ЙСКИ ЕЗЕРА́ (Влашки)— две езера в Xxxxxxx- пийския циркус.Западното,разположено в добре оформен циркус фу- ния, се нарича Митрово. Източното, наричано Аргирово, е на ю. от седловината Демиркапия. Езерата дават началото на Демиркапийска- та река.

ДЕМИРКАПИ́ЙСКИ ЦИ́РКУС — огромен циркус, ограни- чен от билната линия на върховете Каменица, Малка Каменица, Кра- лев двор, Демиркапийски, Джано, Ченгелчал. В него са разположе- ни Митровото и Аргировото езеро и тече Демиркапийската река. На сев. от циркуса е Папазгьолският циркус, който му съперничи по кра- сота.

ДЕМИРКАПИ́Я — седловина (2480 м) на главното било в Сев. П. между Демиркапийските върхове (зап.) и вр. Xxxxx (изт.). Позната е и под името Демиркапийска порта. През нея е минавал стар винар- ски път, а сега върви пътеката от долината Демиркапийска за Попово езеро. Демиркапия (тур.) означава „железни врата”.

ДЕМИ́РЧАЛ — връх (2673 м) в Сев. П. на хребета Дебели рид, между вр. Ченгелчал (сев.) и Xxxxxxxxx (ю.).

ДЕМЯ́НИЦА — 1) Река, един от началните притоци на р. Глазне. Образува се от реките Газейска, Валявица и Василашка, които при х.

„Демяница” се сливат. Най-пълноводна от тях е Валявица, поради ко- ето някои я наричат Демянишка. По течението си има редица водопа- дчета, най-красиви от които са тези под Юленския мост и Демяниш- ките скокове. Край реката чак до сливането й с Бъндерица растат

иглолистни гори. Д. и Бъндерица образуват р. Глазне. 2) Поляна в доли- ната на едноименната река на сев. от х. „Демяница”. През нея минава пъ- теката и телефонната линия от Б анско за х.„Демяница”. На изт. от по- ляната в тесен коритен дълбей с множество водопадчета (Демянишките скокове) тече р. Демяница. Сред поляната и най-вече в сев. и́ окрайни- на личат много скални (овчи) гърбици, остатъци от екзарационната дей- ност на някогашния Демянишки ледник. Сев. край на поляната се пре- пречва от скален праг, където се наблюдава вторият стадий на отстъпва- не на ледника (около 1800 м н. в.). В изт. част на поляната има извор, пре- съхващ през сухите лета. Над сев. зап. част на Д. по един стръмен улей пада лавина. 3) Хижа в Сев. П., изградена на висока тераса над водосли- ва на реките Газейска, Валявица и Василашка. Построена е от БТС, гр. Банско, през 1931 —1932 г. Надморската й височина е 1895 м. Стопанис- ва се от ЦС на профсъюзите; през 1954 и 1966 г. е разширена значително. Хижата е водоснабдена, канализирана, има собствена малка ВЕЦ, радио- телефон, малка баня, пералня. Разполага със столова за 80 души, модер- на кухня, тур. кухня и столова за 40 души в отделна сграда. Капацитетът и́ е 220 места на нарове и легла (заедно с пристройката до нея). Отворена е целогодишно. Има бюфет. По посещаемост е на второ място в Пирин (след х. „Вихрен”). Обзавеждането е много добро, разполага с библиоте- ка, радио, аптечка, спасителни съоръжения. Интересни обекти са: поля- ната Демяница (20 мин. сев.), Газейският циркус и езерата му — 2 ч., Го- рното Газейско езеро—2,30 ч., Валявишкият циркус — 2 ч., Белемето — 3 ч., партиз. лагер „Орлово гнездо” — 1,20 ч., Рибното Василашко езеро

— 50 мин. До л. „Безбог” е 5 ч., х. „Пирин” — 6 ч., х. „Беговица” — 6 ч., х. „Сандански” — 6,30 ч., х. „Вихрен” — към 5 ч. Пътеките до тях са ла- вино-опасни. Най-близък изходен пункт е Банско — 4 ч. Лете до x. Xxxx- xxxx орница има автобусен превоз (8 км). Адрес: х. „Демяница” — Пи- рински екскурзионен маршрут, гр. Банско, тел. 409.

ДЕМЯ́НИШКА ДОЛИ́НА — красива, типична ледникова долина с коритообразна форма, скални прагове и гърбици с посока юг — север. Челната морена на някогашния 12-километров ледник е на около 1140 м н. в. Ста-диалното му отстъпване е маркирано в три фази: при м. Ка- раманица (1650 м н. в.), поляната Демяница (1800 м н. в.) и м. Тияците (2175 м н. в.). На изт. от долината се издигат

стръмните склонове на Газейския хребет и част от Полежан-ско- то било от вр. Xxxxxxxxx на сев., а на зап. стръмните склонове на върховете Голямата страна, Малък Типиц, Кър-къмски чал, Уси- по. През долината протича Демянишката река. Източно от х. „Де- мяница” е висящата Газейска долина с денивелация около 250 м. На зап. е висящата Василашка долина. И наистина стръмнината на тези долини е толкова голяма, сякаш „висят” над р. Демяница. Гор- ната част на долината, през която протича р. Валявица, е лавино- опасна. Най-голяма лавина пада от вр. Голямата страна. Постоян- ни лавини в средната част на долината са тези северно от х. „Де- мяница” в м. Xxxxxxxx, от Къркъмския чал към поляната Демяни- ца. Под вр. Усипо пътят за хижата често се затрупва от камъни, свличани от малки снежни натрупвания. Заслужават да се видят по долината поляната Демяница, Демянишките скокове и водопадите под Юленския мост. В долната част на долината минава шосето от Банско за х. „Вихрен”.

ДЕМЯ́НИШКА ПО́РТА — вж Превалска порта.

ДЕМЯ́НИШКИ ЕЗЕРА́ — вж Xxxxxxxxx езера.

ДЕМЯ́НИШКИ СКО́КОВЕ — редица красиви водопадчета на р. Демяница изт. под поляната Демяница.

XXxXXXXX XXxXXX — ниско връхче на сев.-сев. зап. от х. „X. Xxxxxx”. Обрасло е с рядка иглолистна гора. Между него и вр. Гра- дишка тумба е x. Xxxxxxxxx.

XXXXXXXxXXX XXXXXx — група скали на ю. зап. от х.

„Бъндерица”. Известни са с красивия и едър еделвайс, който цъф- ти по тях. Носят името на загиналия при брането им Xxxxxxxxx.

ДЖАМИЯТА — местност в Сев. П. в поречието на Кремен- ската река. Представлява слабо хълмиста тераса в сев. изт. склоно- ве на Пирин. От нея извира малкият, но пълноводен приток на Кре- менската река р. Старите чаркове.

ДЖА́НО —връх (2707 м) в Сев. П., разположен на главното било между седловината Демиркапия и вр. Ченгелчал. Според ня- кои автори и карти височината му е 2668 м. Върхът е красив и гран- диозен. От Д. главното било

променя посоката си на юг, като постепенно минава в ю. изт. На сев. от върха се отделя късият хребет Дженгалица, а на сев. изт. Кре- менският рид. На сев. изт. от Д.е Кременският циркус, на изт. Ка- менишкият, на зап. Демиркапийският. От Д. до Xxxxxx връх главно- то било носи името Дебели рид. Билото от Д. до първия южен връх Ченгелчал е тесен скалист ръб, наричан от някои „Малкото конче”. ДЖЕНГА́Л (Голец) — гранитен връх (2700 м), най-южният на Полежанското било. През 1942 г. бе преименуван на Голец (Заповед

№ 2186, Държ. в-к, бр. 139, 1942 г.). Д. е един от най-красивите пи- рински върхове, гледан от запад, и съвсем неправилно е преимену- ван с това грозно име. То не се възприе от планинарите и местното население. На сев. от Д. започва чудно хубавият гранитен гребен, наречен Дженгалски. На зап. от върха се простира Валявиш-кият циркус, а на изток Папазгьолският. Зап. склонове на вр. Дженгал и Дженгалският гребен представляват отвесни стени, обект на кате- рачите. Високи са около 120 м. Първи изкачвания по различни ту- рове направиха на 16 август 1948 г. свръзките, водени от Xxxx Xx- мов и Xxxx Xxxxxx. По-късно по стената бяха трасирани няколко тура от алпинистите на ДСО „Строител”. Гледани от изт., вр. Xxxx- xxx и Дженгалският гребен нямат тази омайна красота, както от зап. Името на върха е свързано с легенда (вж Безбог, 1). Някои автори свързват името му с турската дума „дженгал”, означаваща овца без агне. На такива овце при стриженето оставяли на хълбока пискюл от вълна, за да ги познават и издояват напълно. Действително вър- хът прилича на такъв пискюл.

ДЖЕНГА́ЛИЦА — хребет в Сев. П. на сев. от вр. Xxxxx. Хре- бетът е тесен и скалист и завършва с изшиления вр. Сиврия. Xxxx- xxxxxx дели Папазгьолския от Кременския циркус. Името му спо- ред някои произлиза от дженгалите овце, които били докарвани тук на паша (вж. Дженгал, връх).

XXXXXXxXXXX XXxXXX — седловина (превал) в Сев. П. меж- ду сев. купесто връхче на Дженгалския гребен и хребета, спускащ се на ю. от вр. Малък Мангър-тепе. Надморската й височина е към 2500 м. През нея минава пътеката от Валявишкия за Папазгьолския циркус. Изкачването на портата от изт. е по-трудно.

ДЖЕНГА́ЛСКИ ГРЕ́БЕН — планински гребен в Сев. П. на сев. от вр. Дженгал. Гледан от зап., той е приказен и съперничи на гребени- те в Алпите и другите световноизвестни планини с алпийски изглед. По зъберите му стоят изправени камънаци, приличащи на кацнали орли. Зап. страна на гребена е отвесна, с множество стени, камъни и скални улеи и е обект за алпийски изкачвания (вж Дженгал, връх). От изт. гре- бенът има заоблен вид. На сев. непосредствено сдед Д. г. е Дженгал- ската порта.

ДЖИГУ́РОВО — село (956 ж.) в състава на община x. Xxxxxx, раз- положено на хълм изт. от гр. Сандански. Има около 600 м н. в. Същест- вува предание, че X. носи името на xxxxxxxx Xxxxxx, един от първи- те заселници, наричан xxxxxx Xxxx. Той посетил Божи гроб и започна- ли да го наричат xxxxx Xxxx, а след смъртта му селото взело името му Xxxxxxxxxxx — Аджигюрово. За по-благозвучно „ю” преминало в „у” и се е оформило сегашното му име. В Д. се произвеждат тютюн, грозде, сини сливи, ябълки, праскови. Развито е овцевъдството. Д. е свързано с телефон със x. Xxxxxx. Има здравна служба, училище, читалище с кино, автобусни връзки с гр. Сандански (18 км), с. Ласкарево (3 км), x. Xxxxxx (6 км) и Делчево (10 км). Отстои от жп. гара Дамяница на 8 км.

ДЖИ́НДЖИРИЦА — 1) Партизански лагер на Рило-Пиринския отряд в м. М. Джинджирица. След героичната акция в x. Xxxxxxxx, Xxxx, воден от легендарния партизански командир Xxxx Xxxxxxxxxx, отрядът в състав от 380 пгртизани е дсшъл тук на почивка. В този лагер е бил изготвен планът за освобождаването на Разложкия край и за лик- видирането на германските войски в Кресненската клисура. 2) Приро- ден резерват в м. Джинджирица в сев. зап. склонове на Сев. П. Забеле- жителен е с вековните си иглолистни гори от бяла и черна мура, смърч, ела. Карстовата местност на резервата и съседните му райони са лише- ни от вода

ДЗИ́ВГЕЛИЯ — село (154 ж.) в състава на община гр. Мелник. Лежи в изт. част на Петричката котловина на 285 м н. в. Старото му име е Зевгели от турското „зев” — курортно място. След освобождението през 1912 г. турците го напуснали и опожарили. Възстановено е през 1927 г., а новото си име носи от 1946 г. Д. произвежда тютюн, грозде, праскови, отглеждат се овце, подобрена порода. Част

от населението му работи в рудник „Мелник”. На около 1 км сев. зап. от селото минава шосето от гр. Сандански за гр. Мелник, където има автобусна спирка. С Мелник има телефонна връзка, а най-близката жп. гара е Дамяница (7 км).

ДИСИ́ЛИЦА — 1) Връх (2700 м) в Сев. П., разположен на късия хребет, започващ на изт. от вр. Каймакчал. От някои автори е наричан Xxxxxxxx (от „страга”, вратичка на кошара, през която овцете минават по една за доене. Такава страга е имало, но е ниско под върха и мест- ността, на която е разположена, се нарича Страгата. Добрини-щани не познават връх с такова име). Д. е красив връх. Ниските му склонове са обрасли с клек, а горната част е камениста. Гледан от х. „X. Xxxxxx”, X. има внушителен вид. 2) Хребет, късо разклонение на Полежанското било. Започва на изт. от вр. Каймакчал. Личен връх на хребета е вр. Ди- силица. Хребетът отделя циркусите Дисилица и Плешки. 3) Река, де- сен приток на р. Места. Започва от Дисилишкото езеро. Най-големият и́ приток е р. Плешка (ляв). Д. минава през с. Добринище, приема не- говото име и се влива в р. Места. По долината и́ минава част от шосето от с. Добринище за х. „X. Xxxxxx”.

ДИСИ́ЛИШКИ ЦИ́РКУС — вторично за-дълбаване между вър- ховете Голяма стража, Каймакчал и Дисилица. Циркусът е малък. Дън- ната му част е запълнена от Плешивото езеро (Локвата). Ю. изт. под вр. Дисилица в Полежанския циркус е разположено Дисилишкото езеро. От това някои наричат Полежанския циркус Дисилишки.

ДИСИ́ЛИШКО Е́ЗЕРО — разположено е в Полежанския циркус на 550 м сев. зап. от вр. Безбог. То е на 2349 м н. в. Има продълговата форма с дължина 150 м и ширина 70 м. Дава началото на р. Дисилица. ДОБРИ́НИЩЕ— село (2962 ж., 1970 г.), разположено в сев. изт. подножие на Пирин от двете страни на Добринищката река на 810 м н. в. През него минава шосето от Благоевград и Банско за гр. X. Xxxxxx. Д. е последната жп. гара на линията Септември—Добринище. Има редов- ни автобусни връзки с гр. X. Xxxxxx (45 км), Банско (6 км), Разлог (12 км), Благоевград (67 км), София (167 км). Според някои името на се- лото произлиза от „добрите неща”, които е имало: минерални из- вори, кръстопът, плодородна земя, близост до пиринските гори, на-

появане. В селото има мине-

рални бани, ресторанти, кинс, хотел, туристическа спалня на ЦСПС, балнеосанаториум на трудещите се селяни, почивен Дом на ДАП. През османското робство Добринище е било незначително селище, но добри- нищани са били ученолюбиви и през 1845 г. изградили училище. Обу- чението се е водило по взаимоучителния метод. Добринищани не оста- нали назад и от големите исторически събития. След Кримската война (1853—1856 г.) из Пирин над селото започват да кръжат комити; в Боте- вата чета са участвували като доброволци Xxxxxx Xxxxxx Xxxxx и Xxxx- то Xxxxxxx Xxxxx; знаменосец на четвърта българска xxxxxxxxxx xxx- жина в Освободителната война бил Xxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxxx. Добрини- щани взели участие и в Разложко-Кресненското въстание начело с Ла- зар Xxxxxxxx. За подготовката на Илинденското въстание в Добринище се изгражда революционен комитет начело с Xxxxx Xxxxx, складира се оръжие, взима се участие във въстанието. Във Великата октомврийска соц. революция активно участвували Xxxxxx Xxxxxx Xxxxxxx и Xxxxxx Xxxxxxxx. През септемврийските събития на 1923 г. за кмет на селото е избран Xxxx Xxxxx Xxxxxxx, който обявява новата власт. Добринищани взимат участие и в Соболевата акция. В борбата против фашизма и капи- тализма селото е дало 11 партизани и много ятаци. Селото е родно място на първия български партизанин Xxxx Xxxxxxx (Мечкаря, Балкан), убит на 1 април 1944 г. Неговият гроб се намира в ю. изт. част на селото. Жи- телите на Д. се занимават със земеделие, животновъдство, дърводобив и др. Селото е удобен изходен пункт за Сев. Пирин. Хижа „X. Xxxxxx” е на 12 км по шосето и на 2—2,30ч. по пряката пътека през м. Думатарица.

ДОБРИ́НИЩКА РЕКА́ — десен приток на р. Места. Води нача- лото си от Дисилишкото езеро и тече под името Дисилица до с. Добри- нище. Дълга е около 15 км. От двете страни на реката е разположено се- лото.

ДОБРИ́НИЩКИ МИНЕРА́ЛНИ И́ЗВОРИ—около 17 минерални извора във и около с. Добринище. Пръснати са на около 1 км. Най-много са в изт. част на селото. Температурата им варира от 28° С до 41,2° С. Об- щият дебит е 782 л/мин. Водата е бистра, без мирис и утайка, приятна за пиене. Характеризира се като слабо минерализирана, хид-рокарбонатна- сулфатно-натриева, флуорна, с радиоактивност до 35 емана и обща ми- нерализация 0,30—0,36 г/л. Използува

се за балнеолечение, пиене и пране. С успех се лекуват хроничен, ста- вен и мускулен ревматизъм, миозити, буразити, тендовагинити, функ- ционални разстройства на нервната система, хипертония, болести на обмяната на веществата и др. В селото има минерална баня с мъжко и женско отделение с басейни, ванно отделение, балнеосанаториум на трудещите се селяни, почивен дом на ДАП. Около банята има парк, чешма с минерална вода, пералня.

ДОБРО́ ПО́ЛЕ — плато в Ср. П., над което се издига вр. Орелек. Представлява плоско безводно било с карстов характер. Има дължина около 2,5 км и ширина 1,5 км. В Д. п. ясно се очертават 2 големи вър- топа. Въпреки безво-дието през пролетта платото се покрива с буй- на гъста трева. В зап. част на Д. п. се издига първенецът на Ср. П. вр. Орелек, на ю. зап.вр. Xxxx и на ю. вр. Чала. През платото минава пъте- ката от х. „Пирин” за Попови ливади и х. „Попови ливади”.

ДОБРО́ТИНО —село (794 ж.) в състава на градска община гр. X. Xxxxxx. Разположено е в стръмните склонове на Ср. П. на сев. изт.- изт. от вр. Орелек. Надморската му височина е 800 м. В далечното ми- нало се е казвало Xxxxxxxxx и се е състояло от 7 махали, пръснати в различни посоки в м. Сушица, м. Малешево, м. Горно Малешево и др., които били унищожени от турците. По-късно на сегашното място възниква селото Дагчифлик, преименувано през 1934 г. на Доброти- но. В Д. се произвеждат тютюн, картофи, овес, ръж, пшеница, орехи, ябълки, сливи, грозде, отглеждат се овце, кози, магарета, коне, муле- та. Селото има основно училище, читалище, здравна служба с апте- ка, телефон. През него минава камионният път от гр. X. Xxxxxx за сед- ловината Попови ливади (9 км). На пътя е изградена чешма-памет- ник на загиналите в борбата против османското иго. На изт. от село- то е м. Робските колиби (според преданието тук живеели роби), а на ю. зап. е възвишението Калето (Калята), на което има останки от де- бели зидове на постройка, градена от камък и хоросан. Не са събра- ни данни кога и от кого е строена. Тук през време на съпротивата са се провеждали срещи на комунистите от селата Средна, Добротино, Драгостин и Делчево.

ДО́ЛЕНИ — село (134 ж.) в състава на обу щина x. Xxxxxx. Лежи на ю. изт. от вр. Лиманковица межд-

реките Бялата и Черната вода на около 1000—1100 м н. в. Името си носи от разположението си на малка седловина. В Д. отглеждат тю- тюн, картофи, ръж, овес, царевица, фасул. Автобусна връзка има 2 пъти седмично с гр. Мелник (10 км), като спирката е при м. Дъбе- те. По шосето до жп. гара Дамяница е 23 км. Близко до селото са дванадесетте красиви водопада на Бялата река. Нагоре по реката е x. Xxxxxxxxx, където по време на съпротивата са намирали убежи- ще неколцината комунисти-партизани, от които по-късно израсна партизанският отряд „Xxx Xxxxxxxxx”.

XXxXXXXXX РЕКА́ — един от началните притоци на Мел- нишка река. Образува се от притоците Бялата вода и Черната вода, които се сливат ю. от с. Долени. След сливането си със Сугаревска- та река приема името Мелнишка река .

ДО́ЛНА ГАЖА́НИЦА — местност, вж Гажаница.

ДО́ЛНА ГРАДЕ́ШНИЦА —село (896 ж.) в състава на общи- на с. Гара Пирин. Разположено е в крайните най-зап. склонове на Сев. П. близо до р. Струма. Има 150 м н. в. Д. Г. произвежда глав- но тютюн, по-малко зеленчуци, отглеждат промишлени лозя. Има телефонна връзка със с. Гара Пирин, здравен и аптечен пункт, ос- новно училище, кино. През селото минава международното шосе София — Атина. Благоевград отстои на 50 км, гр. Сандански на 20 км, гр. Петрич на 50 км, с. Влахи на 14 км, с. Ощава на 25 км и с. Огражден на 7 км. Освен връзките чрез автобусите, минава- щи по международното шосе, Д. Г. има автобусна връзка със села- та Влахи, Кресна и Ощава. В селото има жп. спирка, а най-близ- ката жп. гара е Пирин. На около 4 км сев. изт. са Градешнишките минерални извори, а на изт. красивата x. Xxxxxxxx, до която има шосе (25 км).

ДО́ЛНИ ВЪРТО́П — местност в ю. зап. склонове на Сев. X., сев. изт. от гр. Сандански. През 1955 г. част от водите на местност- та бяха каптирани за питейни нужди на града.

ДО́ЛНИТЕ ПОЛЯ́НИ —вж Поляните, Горните и Долните.

ДО́ЛНИТЕ ЧУЧУ́РИ — извори, вж Чучурите.

ДО́ЛНО БРЕ́ЗНИШКО Е́ЗЕРО — най-ниското и малко от трите Брезнишки езера, разположени в Брез-нишкия циркус. Наричат го още Сухо Брезнишко и Сухия гьол. Отстои на 2780 м изт. от вр. Демирчал и е на 1963 м н. в. Има дължина 125 м, ширина 75 м и площ 4,60 дка.

ДО́ЛНО ВАЛЯ́ВИШКО Е́ЗЕРО — второто по големина от Ва- лявишките езера след Голямото Валявиш-ко. Отстои на 850 м сев.-сев. зап. от вр. Валявишки чукар и има 2254 м н. в. То е с продълговата не- правилна форма. Дълго е 250 м, широко 95 м и има площ 18,10 дка. Максималната му дълбочина е 6,6 м, а обемът му е 43 800 куб. м.

ДО́ЛНО КРЕМЕ́НСКО Е́ЗЕРО — най-голямото от Кременските езера и второ в Пирин след Поповото ез. Разположено е в Кременския циркус на 725 м изт. от вр. Сиврия. Има 2304 м н. в. Езерото е продъл- говато, дълго е 500 м, широко 275 м и има 98,00 дка площ. По дълбочи- на е трето в Пирин — 27,00 м (след Xxxxxxxx и Тевното Василаш-ко). Водният му обем се изчислява на над 1 000 000 куб. м.

ДО́ЛНО СПАНЧЕ́ВО — село (370 ж.) в състава на общината с. Марикостеново. Отстои на 5 км изт. от р. Струма. За произхода на име- то се смята, че някога в селото се е заселил някакъв испанец и започ- нали да наричат селото „Испанчето”, а по-късно „Испанчево”. Нарича се Долно за разлика от Горно Спанчево (община с. Катунци). Д. С. про- извежда тютюн, зеленчуци, праскови, отглеждат се овце. Има начално училище, читалище и кино. Свързано е чрез асфалтиран път с между- народното шосе София—Атина (3 км). Автобусна връзка има с гр. Пе- xxxx и гр. Сандански.

ДО́ЛНО ТИ́ПИЦКО Е́ЗЕРО — разположено е на 925 м изт. от вр. Типици на 2325 м н. в. То е по-малко (15,90 дка) от Горното Типицко езеро (17,70 дка). Има продълговата форма с дължина 225 м и ширина 103 м. Максималната му дълбочина е 8,6 м, а обемът 62 500 куб. м — по-голям от този на Горното Типицко (21 800 куб. м). Двете езера дават началото на ляв приток на р. Валявица.

ДО́ЛНО ТОДО́РИНО Е́ЗЕРО — по-ниското и по-малко от То- дорините езера, отстои на 400 м изт.-сев. изт. от вр. Xxxxx Xxxxxxx и на 550 м ю.-ю. изт. от Тодорин връх. Надморската му височина е 2510 м. Има почти кръгла форма с дължина 110 м, ширина 82 м, дълбочи- на 3,7 м, площ

6,70 дка и обем 12 000 куб. м. Езерният отток заедно с този на Горното Тодорино езеро се влива в Горното Василашко езеро. (За имената на Тодорините езера вж Тодорин връх.)

ДО́НЧОВИ КАРАУ́ЛИ — 1) Връх (2650 м) в Сев. X., разполо- жен на едноименен гребен на главното било между върховете Му- ратов и Бъндеришки чуки. Името му е свързано с легенда за войво- дата Xxxxx, който по върха и гребена е поставял часовои, за да сле- дят за турски аскер. 2) Планински гребен на главното било в Сев. П., заключен между Xxxxxxx връх и Бъндеришки чуки. Най-висо- ката точка на гребена е вр. Дончови караули. Между сев. зап. част на гребена и ю. изт. склонове на Xxxxxxx връх се намира Бънде- ришката порта. Изкачването и́ откъм Бъндеришката долина е труд- но. На ю. зап. от Д. к. се отделя Спанополският хребет.

ДО́НЧОВИ ПО́РТИ — вж Бъндеришка порта.

ДРАГО́СТИН —село (81 ж.) в състава на градска община X. Xxxxxx. Разположено е в стръмните изт. склонове на Ср. Пирин на зап. от гр. X. Xxxxxx. На зап. от селото са платото Добро поле и вр. Орелек. Жителите му се занимават със земеделие и овощарство.

ДРА́ШАНСКО ДЕРЕ́—десен приток на р. Места. Д. д. е мал- ка рекичка в най-изт. издънки на Пирин южно от с. Обидим.

ДРЕ́ВНИЯТ РУ́ДНИК (Римска дупка и Салиева дупка) — на- мира се на левия бряг на р. Места в ю. край на пролома Xxxxxx клисура. До него най-бързо се отива от с. Господинци — на около 20 мин. в сев. изт. посока, след като се премине мостът на реката. Входът му, 2 м широк и около 3 м висок, е затрупан с големи мра- морни късове. В рудника се влиза през малкия отвор в горната част на мраморните късове. Има една главна галерия с множество глу- хи разклонения. На около 30 м от входа има куполовидна зала, ши- рока десетина метра и висока към 10 м. В рудника е копана xxxxx- на руда. По стените на галериите има надписи, наподобяващи „Си- товския надпис”. Предполага се, че знаците на надписите са от не- разгаданото до днес руническо писмо или разновидност на ран- ния римски курсив.

ДУМАТА́РИЦА — местност в Сев. П. на изт. от м. Струго, от която се отделя чрез горист хребет. През

нея минава пряката пътека от с. Добринище през Xxxxx мост за х.

„X. Xxxxxx”. В местността има голяма кошара на ТКЗС с. Добри- нище.

ДУ́НИНОТО КУ́ЧЕ —връх (2469 м) в Сев. П., разположен на хребета Котешки чал. По билото на сев. от него е вр. Котешки чал. ДУШЕВА́ДНИК —стръмен хребет почти на зап. от х. „Сан- дански”. По него криволичи една от пътеките от х. „Сандански” през циркуса Голямо Спано поле за Бънде-ришката порта и х. „Ви-

хрен”.

ДЪ́БОВЕЦ — възвишение в Сев. П. между гр. Банско и с. До- бринище. Сев. зап. му склонове се спускат към Конаревска река, а изт. към р. Ръждавица.

ДЪГОВИ́ДНО XXXXXXxXXX XxXXXX — едно от Василаш- ките езера с 2215 м н. в. Разположено е на сев.-сев. изт. от вр.Типиц. Има вид на неправилен петоъгълник, като изт. му бряг е огънат като дъга, заради което е наречено Дъговидно. Дълго е 167 м, широко 106 м и е с площ 10,90 дка. То е второто по дълбочина от езерна- та група — 10,40 м, и има обем 39 000 куб. м. Водите му се изтичат подземно в Рибното Василашко езеро.

ДЪЛБО́КАТА ВОДА́ — местност в Сев. П. в поречието на Плашка река наблизо до Плашка поляна. На 5 август 1944 г. тук де- нувала малка партизанска група от отряда „X. Xxxxxxxxx” с коман- xxx Xxxx Xxxxxxxxx (Xxxxx). След почивката младежите решили да се окъпят, но били нападнати от полиция. В завързалата се прес- трелка полицейският началник бил смъртно ранен. Това объркало полицаите и те побягнали към гр. Разлог.

XXxXXX XXXXXXxXXX XXXXxXX — вж Южния жабарник.

ДЪ́ЛГАТА ПОЛЯ́НА — простира се сев. изт. от циркуса Куте- ло и на зап. от р. Бъндерица. Тя е дълга и тясна (50—60 м), ограни- чена от двете страни с иглолистна гора. През поляната минава вари- антна пътека от Банско за х. „Бъндерица”. От изоставената мрамор- на кариера след Xxxxxx ливада се тръгва по стръмна пътека вдясно от р. Бъндерица. По серпентините за десетина минути се взима го- ляма височина и после чак до Бъндеришката поляна е равно. Има

Д-Е

само едно 5-минутно изкачване. На ю. зап. в далечината се изди- га вр. Кутело.

ДЪ́ЛГО БЪ́НДЕРИШКО Е́ЗЕРО — разположено е в горна- та част на Бъндеришки циркус. Отстои на 975 м сев. от вр. Бънде- ришки чукар. Има 2310 м н. в. То е второто по големина от Бънде- ришките езера след Рибното Бъндеришко езеро. Нарича се и Гор- но Бъндеришко или само Дългото. То има дължина 450 м, шири- на 150 м, дълбоко е 10,00 м и е с 45,50 дка площ. Водният му обем възлиза на 177 000 куб. м.

ДЪ́ЛГО ВАЛЯ́ВИШКО Е́ЗЕРО — вж Голямо Валявишко езе-

ро

ДЪ́ЛГО СПАНОПО́ЛСКО Е́ЗЕРО—едно от големите Спа-

нополски езера. Формата му е продълговата — около 150 м дължи- на и 30—40 м ширина. Езерото е плитко.

ДЯ́ВОЛСКА РЕКА́ — вж Ощавска река.

Е

Е́ЗЕРЕЦ — село (177 ж.) в състава на община с. Гара Пирин.

Разположено е на ю. зап.-зап. от вр. Страшната скала на 650 м н. в. До 1965 г. бе махала на с. Ощава. Селото е обградено с борова гора и естествени ливади. До него има малко езеро, от което носи име- то си. Населението му произвежда тютюн, сливи. Има телефонна връзка със с. Ощава, начално училище. Медицински се обслужва от с. Ощава (3 км).

ЕЛЕ́Н — връх (2033 м) в Сев. П. по Каме-нишкото било на ю. зап.-зап. от вр. Xxxxx гроб. На ю. от Е. е вр. Xxxxxxxx скала, на ю. зап. -зап. вр. Xxxxxx, на ю. изт. м. Арапски гроб и на сев. зап. x. Xxxxxxxxx. Е. заема средищно положение между изворите на ре- ките Разсланко-вица, Гарван дере и Бялата вода.

Е́ЛОВ ЧУКА́Р — връх (1783 м) в Сев. П. по сев. зап. разкло- нение на билото Плавилото. Наричан е и Страшната скала.

Е́ЛОВИЦА — река, част от северната граница на Пирин. На- чалните и́ притоци Малка Джинджирица,

Е-Ж

Валевица и Стругарска река (леви) извират от сев. склонове на Пи- рин. Неин по-голям десен приток, извиращ от Югозападна Рила, е Осеновска река. От с. Градево Еловица приема името Xxxxxxxxx.

Е́ЛТЕПЕ — връх, хижа вж Вихрен (1, 2).

XxXXXXX XXxXX — така се нарича нивата в зап. част на м. До- лна Гажаница, зап. от м. Струго. Покрай нивата е била настане- на част от полицейската засада за залавянето на Xx. Xxxxxxx (вж Струго).

Е́ЧМИЩА —местност в Сев. П. в сев. изт. склонове на Тодо- рин връх, между м. Xxxxxxxxxxx и р. Икришча. Ниската й част е гориста, а високата представлява алпийско пасище.

Ж

ЖАБА́РНИКА — местност вж. Южния жабарник.

ЖА́БЕШКО Е́ЗЕРО — спада към Бъндеришките езера. Раз- положено е на 1250 м сев. от вр.Бънде-ришки чукар на 2322 м н. в. Дълго е 138 м, широко 63 м и има площ 5,60 дка. То е плитко (мак- симална дълбочина 2 м, средна дълбочина 0,95 м) и топло, поради което в него се въдят много жаби. Езерото няма явен отток. Покрай него минава лятната пътека от х. „Вихрен” за х. „Демяница”.

ЖЕЛЕ́ЗНИ ВРАТА́ — седловина, вж Демиркапия.

ЖЕ́НСКО БЪ́РДО — възвишения на сев. изт. от с. Баня. В подножията им извират много минерални извори с различна тем- пература и дебит (вж Банянски минерални извори).

ЖЪ́ЛТИЯТ ВИ́НКЕЛ — мраморна стена с жълтеникав цвят на сев. изт. хребет на вр. Вихрен, спускаща се към х. „Бъндерица”. Много добре се вижда от х. „Вихрен”. В горния край стената обра- зува ъгъл, приличен на винкел, откъдето носи името си. Стената е ронлива. По нея расте едър еделвайс, жертва на който станаха ня- колко неразумни берачи.

З-И

ЗА́СЕКО — местност в Сев. П. в поречието на x. Xxxxxx меж- ду м. Йотковото на сев. и x. Пържеро на ю. През 3. минава пъте- ката от м. Йотковото към хребета Голяма Джинджирица и вр. Сег- менско тепе. В местността има извор с дебит 60 л/сек.

ЗАСЛО́НЪТ НА БА́ЮВИ ДУ́ПКИ — вж Алпийски заслон

„Кончето”.

ЗЛАТОЛИ́СТ — село (199 ж.) в състава на община с. Катун- ци. Лежи в ю. подножие на Сев. П. на 205 м н. в. Старото му име бе Долна Сушица за разлика от Горна Сушица (община x. Xxxxxx). Новото си име получи през 1946 г. Тютюнопроизводство, лозар- ство, овощарство и овцевъдство. Селото има телефонна връзка, на- чално училище. С черни пътища е свързано, със селата Рожен, Лю- бовища, Виногради, Черешница — всички на около 5 км. Жп. гара Марикосте-ново (20 км). Селската черква, изографисана със сте- нописи, датира от 1857 г. Интересни обекти близо до селото са гр. Мелник, Роженският манастир и гробът на Xxx Xxxxxxxxx.

ЗЪБЪ́Т (Зъба)— връх (2650 м) на Каменишкото било в Сев. X., между върховете Яловарника (изт.) и Куклите (зап.). Той е по- нисък от съседите си. Гледан от долината на р. Беговица, има вну- шителен вид с форма на кътен зъб. На зап.-сев. зап. от 3. се отделя къс хребет, на който се намира вр. Бегова капа. Между 3. и вр. Xxx- лите има превал, през който минава маркирана лятна пътека от х.

„Пирин” за долината на р. Беговица и от нея за х. „Беговица” или за х. „Демяница”.

И

ИГЛА́ТА — връх, вж Голям Газей.

И́ЗВОРИТЕ — карстови извори в подно” жието на Сев. П. на около 4 км. ю. зап. от гр. Разлог. Изворите изтичат от скали, зао- биколени с гъст върбалак. Покрай тях минава една от пътеките от Разлог за х. „Яворов”.

ИЗГОРЯ́ЛАТА БАЧИ́Я —местност в Сев. X. xxxxx в ю. изт. склонове на вр. Вихрен. Пресича се от пъ-

И

теката от х. „Вихрен” за вр. Вихрен. Непосредствено на ю. от мест- ността е построена х. „Вихрен”. На времето тук е имало малка мандра (унг. бачия), която изгоря.

ИЗТО́К — река, десен приток на р. Места. Тя е част от сев. грани- ца на Пирин. Води началото си от Изворите, намиращи се на ю. зап. от гр. Разлог. Изт. от Разлог приема големия си десен приток р. Глазне и се влива в р. Места. За произхода на името й има две мнения. Според едното определяща е посоката на течение „на изток”, а според второто, че „изтича, източва” водата на изворите.

ИКРИ́ШЧА (Икришка) РЕКА — Десен приток на р. Бъндери- ца. Води началото си от извори сев. изт. от Тодорин връх. Пресича се от шосето от Банско за х. „Вихрен”. Над нея е построен Икришчки- ят мост.

ИКРИ́ШЧКИ МОСТ — железобетонен мост с железни перила над р. Икришчка по шосето от Банско за х. „Вихрен”. Той е на око- ло 600 м ю. от серпентините след x. Xxxxxxxx орница. По шосето друг мост с железни перила има само над р. Xxxxxxxxx, малко преди шосе- то да завие за х. „Бъндерица”.

ИКРИ́ШЧКИ (Икришки) РИД — възвишение в Сев. П. Започва на изт. от Тодорин връх. Отначало носи името Тодориновръшки чал. От Къркъмските езера възвишението извива на сев. и приема името Икришчки рид. В сев. му част са вр. Усипо и вр. Рошков чукар, между които минава шосето от Банско за х. „Вихрен”. И. р. завършва към м. Лисичетата и служи за вододел между долните течения на реките Бън- дерица и Демяница.

ИЛИ́НДЕНЦИ —село (1718 ж.) в състава на община с. Г. Ограж- ден. Разположено е в ю. зап. подножие на планината. На ю. от него тече р. Шашка, ляв приток на р. Струма. Старото му име бе Белица. Xxxxxx- xxxxxx е през 1952 г. с постановление на МС по искане на жителите му, главно преселници от Демирхисарско и Лъгадинско, които симпатизи- рали на Илинденското въстание. В И. се произвеждат тютюн, грозде, праскови, люцерна. Развито е овцевъдството. Част от населението е ан- гажирано в производството на вар и добиване на мрамор. Селото има телефонна връзка и път до жп. гара Огражден (4 км), през която минава международното шосе София—Атина, здравна служба, училище,

И-Й-К

читалище (в частна къща). През 1921 г. в селото била образува- на партийна група с 23 членове. В X. е роден партизанинът от от- ряда на Xxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx Xxxxxxx, убит в Радо- мирско.

ИНА — партизанска землянка, вж Бункера.

ИНГИЛИ́ЗОВОТО — местност в Сев. П. между хребета Xxxxxxxxx и м. Лаговето, от която се отделя чрез стръмно речно корито, обрасло с букаци. На сев. от И. зад рекичката е построена х. „X. Xxxxxx”. В местността има обор за воловете на горското сто- панство на с. Добринище и картофени ниви.

XXXXxX (Елиов) МОСТ — построен е над р. Демяница сев. от поч. дом „X. Xxxxxxxx”. През него минава шосето от Банско за почивния дом и за х. „Вихрен”. Носи името на своя^строител. От И. м. надолу към Банско има още два моста, които някои заедно с X. x. наричат Илиови мостове. Тези два моста са построени по- късно от Xxxxxxx при строежа на шосето (преди е било коларски път). При строежа на шосето И. м. е ремонтиран и разширен.

Й

ЙО́ТКОВОТО — местност в сев. склонове на Сев. П. между реките Кулина x Xxxxxxxx. Дотук има труп-чийски път, който за- почва от Предела и минава през Кушевия и Минковия чарк. От м. Xxxxxxxxx започва пътека за вр. Седелец и вр. Пирин. Южно от Й. е м. Xxxxxx, а още по на ю. и по-високо е м. Пържеро.

К

КАБА́ТА (Кабите) — 1) Седловина на главното било, свърз- ваща вр. Вихрен с вр. Овинати. През седловината минава лятна- та пътека от х. „Вихрен” за вр. Вихрен. От нея е удобно и за спус- кане във Влахинския циркус. Зиме е лавиноопасна. При К. е кон- тактната зона между калциево-силикатните скали (към вр. Вихрен) и гранита (към вр. Овинати). 2) Циркус, заключен между вр. Ви- хрен, седло-

вината Кабата и Овинати връх и свързващите ги била. Отворът му е на изт. Циркусът е недооформен, почти липсват ледникови форми, в него няма езера. През циркуса минава пътеката (лятна) от х. „Ви- хрен” за вр. Вихрен. Покрай пътеката, преди да започне изкачва- нето към седловината Кабата, има студен извор, непресъхващ през най-сухите лета. От извора по карстовото било за х. „Яворов” вода има чак на ез. Разложки Суходол. До извора е кръстът на загинали- те от лавина през 1950 г. планинари X. Xxxxx и Xxx Xxxxxxxxxxx, участвували в експедиция за проучването на лавините в този край. XXXXXxX РИД — хребет, спускащ се на изт. от вр. Ченгелчал.

Разделя Каменишкия от Брезнишкия циркус.

КАЗА́НИТЕ — циркуси в Сев. П., разположени сев. изт. от вр. Вихрен. Те са два: Голям (2400 м н. в.) и Малък (по на изт. и по-ни- сък). В тях са натрупани огромни количества материал, сринат от мраморните вр. Вихрен, вр. Xxxxxx и от склоновете им. Нямат езе- ра, нито потоци. Формите им наподобяват огромни казани с често издигащи се от тях мъгли, от които са получили имената си. В Голе- мия Казан има нестопяващ се снежник (снежна преспа). През лято- то размерите на снежника са приблизително 80/90 м. Такива снеж- ници на Пирин има на още четири места: в циркусите Бански Сухо- дол, Баюви дупки, Разложки Суходол и Каменитица. До Големия и Малкия Казан може да се отиде от х. „Вихрен” и от х. „Бъндерица” по недобре очертаните пътеки (няма маркировка, има опасност от лавини). На скалния праг между двата Казана е построен през 1957 г. от БАН заслон на 4 кв. м площ със солидна желязна конструкция, дървена облицовка и гръмоотвод. Надморската му височина е 2445 м. Използуваше се от научни работници и наблюдатели за изучава- не условията за образуване снежниците в мраморната част на Сев. П. Сега се използува от алпинистите. Заслона наричат „Елтепе”. Не е обзаведен, но при нужда дава солиден подслон.

КАЙМА́КЧАЛ — връх (2763 м) на Полежанското било на сев. от вр. Голяма стража. От него се разкриват красиви панорами към Разложката котловина, Рила, Родопите, огромните куполи на Ви- хрен и Кутело, на Тодорин връх. От К. на сев. продължава Поле- жанското било, а на изт. започва хребетът Дисилица.

КАЛЕ́ТО — връх, вж Градището.

КАЛЕ́ТО (Калята) — възвишение на около 1,5 км зап. от с. До- бротино. На него има останки от постройка с дебели към 1,5 м зи- дове, градени от камък и хоросан. Няма данни кога и от кого е стро- ена. По време на съпротивата тук се провеждали срещи на комуни- стите от селата Средна, Делчево, Драгостин и Добротино.

XXXXXXxXXXX РЕКА́—ляв приток на x. Xxxxxxxx Бистри- ца. Образува се от сливането на реките Xxxxxxxxxx x Xxxxxxxxx. Носи името на с. Калиманци, над което става сливането им.

КАЛИМА́ВКА — така се нарича островчето в Попово езеро. Свързва се с легендата за самоудавилия се поп, чиято калимавка из- плувала над езерото и образувала островчето (вж Попово езеро) .

КАЛИМА́НЦИ —село (639 ж.) в състава на община с. Ка- тунци. Разположено е в най-зап. склонове на X. П. на Xxxxxxxxxx река. Надморската му височина е около 200 м. Предполага се, че името му произлиза от гръцката дума „кало” (хубаво). Тютюнопро- изводство, лозарство, овощарство — главно праскови, овцевъдство. Има телефонна и автобусна връзка със с. Катунци (7 км), начално училище, здравна служба, аптека. С гр. Петрич (30 км) и гр. Сан- дански (42 км) също има автобусни връзки. Най-близки жп. гари са Марикостеново и Кулата (13 км). Селото е родно място на четника Xxxxxx Xxxxxxx, секретар на Xxx Xxxxxxxxx. На около 8 км от се- лото в м. Арамийска вода се е водило сражение между турски ас- кер и четата на Сандански, в която е участвувал и Xxxxxx. На изт. от К. в м. Св. Xxxx (2 км) има развалини, за които се предполага, че са от римско време.

КАЛУ́ГЕРА — връх на зап. разклонение на билото Плавило- то, започващо почти на зап. от главното било между върховете Ка- менишки и Бутин.

КАЛУ́ГЕРИЦА — местност на 10 км ю. зап. от гр. Разлог. Про- чута е с вкусната си изворна вода (200 л/сек) и красивата околност. К. е любимо място за летуване на трудещите се от Разлог. Свързана е с черен коларски път с местностите Тишето и Беталовото.

КАЛЯТА — местност в Сев. П. по десния бряг на Бела река, на 30 мин. път от м. Беталовото. Нарича се

така поради останките от голяма крепост върху непристъпните ска- ли. Легендата говори, че цели 20 г. боляринът Драгостин е градил крепостта за защита на населението от нахлуващите от сев. турци. След много битки, в които турците били разбивани, предводителят им Xxx xxx я превзел с хитрост (вж Бабина вода, извор). Тук е има- ло лагер на Пиринския партизански отряд, наричан „Пещта”.

КАМБАНАРИ́ЯТА С ЧАСО́ВНИКА — вж Кулата с часов- ника.

XXxXXX XXXxX — местност в Сев. П. в поречието на Влахин- ска река. Намира се на ю. зап. от Кончето. В миналото тук власи са пасли своите стада.

КАМЕНИ́ТИЦА — 1) Връх (2710 м) в Сев. П., разположен на главното било между вр. Разложки Суходол и вр. Баюви дупки. На сев. изт. от него се простира едноименен безводен циркус. 2) Цир- кус, наричан неправилно и Каменитишки. Разположен е в сев. изт. склонове на Сев. П. Ограничава се от хребета със скалното образу- ване „Стъпалата”, частта от главното било между вр. Каменитица и вр. Баюви дупки, хребета Средоноса. Циркусът е безводен. Мал- ко вода може да се намери вляво от пътеката (отгоре надолу), изви- раща от скална пукнатина, или чак долу, близко до гората. В цирку- са личат останки от път, граден с гранитни и мраморни блокове. Ра- ботен е през 1914 г. от сръбски пленници по заповед на цар Xxxxx- нанд, за да дойде тук и види красотата на Пирин германският кай- зер. Затова някои наричат пътя „Xxxxxxxx”. Път с такова име има и в Рила (от Боровец през x. Xxxxxxxxx за Грънчарското езеро и от него за с. Белица), строен по същото време и за същата цел.

КАМЕНИ́ТИШКИ ПРЕВА́Л— седловина на главното било между вр. Разложки Суходол (сев. зап.) и вр. Каменитица (ю. изт.). През превала на главното било излиза пътеката от циркуса Камени- тица за долината на Влахинска река. През него минава пътеката по главното било от вр. Пирин за вр. Вихрен.

КАМЕНИ́ТИШКИ ЦИ́РКУС —вж Каменитица (2).

КА́МЕНИЦА — 1) Връх (2822 м) на Каменишкото било меж- ду вр. Малка Каменица и вр. Яловарника. Висок, красив, един от най-грандиозните върхове не

само в Пирин, но и сред останалите български планини. Като до- миниращ над цялото странично било върхът му дава името си. На ю. изт. склон близо под върха има триангулачна пирамида. Всеобх- ващащата панорама от вр. К. е една от най-красивите в Пирин. На зап. от К. се отделя хребетът Беговица. На сев. се простира един от най-големите циркуси — Белемето, на изт. е голямата Xxxxx- капийска долина. 2) Река, десен приток на р. Места. Събира води- те на Каменишкия циркус и едноименните му езера. Тече на изт. и се влива в р. Места до ю. подножие на Момина кула. Реката няма нищо общо с каменната красавица вр. Каменица.

КА́МЕНИШКА ПО́РТА — вж Беговишка порта .

КА́МЕНИШКИ ВРЪ́Х (Xxxxxxxxx) — този връх (2533 м) се издига в Сев. П. на главното било между Xxxxxx връх и вр. Бутин. От ю. зап. му склонове води началото си р. Невързумско дере, от сев. зап. р. Каменишко дере, а от ю. изт. и сев. изт. се събират води- те на двата главни притока, образуващи Бела река.

КА́МЕНИШКИ ЕЗЕРА́ — група от 6 езера в Сев. П., разпо- ложени в Каменишкия циркус. Езерата не са изследвани. Първо- то, най-горно Каменишко езеро, отстои на 950 м изт.-сев. изт. от вр. Ченгелчал и е на 2310 м н. в. Има продълговата форма с дъл- жина 100 м, ширина 25 м, площ 1,8 дка. Второто езеро е на разсто- яние 1025 м изт.-сев. изт. от вр. Ченгелчал на 2309 м н. в. Форма- та му е продълговата с размери 60 м дължина, 20 м ширина и 1,10 дка площ. Третото езеро отстои на 1175 м сев. изт. от вр. Ченгел- чал и е на 2256 м н. в. Има силно удължена форма с размери 120 м дължина, 30 м ширина и 1,60 дка площ. Четвъртото езеро е на 1975 м изт.-сев. изт. от вр. Ченгелчал и има 2133 м н. в. То е най-голямо от езерната група; дълго е 250 м, широко 125 м, водна площ 24,40 дка. Петото езеро е на 2100 м на изт.-сев. изт. от вр. Ченгелчал и на 2132 м н. в. Дълго е 130 м и широко 25 м, то е продълговато и тясно. Има площ 2,50 дка. Шестото, най-ниското езеро, отстои на 2275 м на изт. от вр. Чxxxxxxxx x е на 2105 м н. в. Има продългова- та форма с размери 100 м дължина, 30 м ширина и площ 1,90 дка. Това езеро приема водите на останалите 5 езера и заедно със свои- те ги отдава на р. Каменица.

КА́МЕНИШКИ ЦИ́РКУС — това е цир-кусът, ограничен от бил- ната линия, свързваща вр. Човеко с Кременския рид, вр. Дxxxx x Кади- ев рид. В него са разположени шестте Каменишки езера. Водите на езе- рата и другите циркусни води се изтичат чрез р. Каменица. Циркусът няма, нищо общо с пиринската красавица вр. Каменица, с вр. Камени- тица и Каменитишкия циркус, както и с Каменишки връх.

КА́МЕНИШКО БИ́ЛО — най-дългото странично било на Пирин (около 22 км). Отделя се от главното било на Сев. П. от вр. Xxxxxx двор. Първоначално има ю. посока, а от вр. Яловарника приема ю. зап., като по-голямата част от вторичните му разклонения имат ю. посока. От вр. Xxxxxx двор до вр. Куклите (вкл. и той) има подчертан алпийски харак- тер. След Куклите приема заоблени форми. К. б. е главен вододел на двете големи пирински реки Пиринска Бистрица и Санданска Бистри- ца. Най-висок връх на това било, който му дава името си, е вр. Камени- ца. Други по-високи върхове на билото са: Малка Каменица, Яловар- ника, Зъбът, Куклите, Голена, Кельо, Xxxxx гроб, Стефанов връх, Еxxx, Пиляфа, Xxxxxxxx скала. Страничното Каменишко било заедно с мно- гобройните си разклонения заема почти 1/5 част от целия Сев. П.

КА́МЕНИШКО ДЕРЕ́—къса река в Сев П., водеща началото си от зап. склонове на Xxxxxx връх и Каменишки връх. Влива се в р. Не- вързумско дере като десен при ток.

КА́МЕНИШКО Е́ЗЕРО — най-голямото от Каменишките езера, разположени в Каменишкия циркус (вж Каменишки езера, четвърто- то).

КАПА́ТОВО — село (614 ж.) в състава на община с. Марикосте- ново. Разположено е в изт. част на Пет-ричката котловина на около 200 м н. в. Според местните жители в миналото селото във всяко отноше- ние е стояло над съседните села (похлупвало ги като с „капак”) и от това произхождало името му. К. няколко пъти е било опожарявано от турците. В К. се произвеждат тютюн, фъстъци, мак, сусам, зеленчу- ци, царевица, пшеница, праскови, грозде. Селото има телефонна връз- ка с Марикостеново, ресторант, здравен и аптечен пункт, начално и ос- новно училище, читалище, кино. Свързано е с шосе през с. Ново Ко- номлади (3 км) с международния път София—Атина. Автобусни връз- ки има с гр. Сан-

дански (22 км) и гр. Петрич (16 км). Най-близка жп. гара е Ген. То- доров (9 км).

КАРА́БУРУН (Буруна, Xxxxxxxxx бурун, Черни връх) — връх на хребета, наричан Трите гроба в Сев. П. На ю. зап. от него е м. Трите гроба. В сев. му подножие се гуши поляната Тузлата. Върхът се вижда много добре на ю. от х. „X. Xxxxxx”. Доскоро бе обрасъл с гъста иглолистна гора, поради което се е виждал черен (оттук и едно от имената му, „кара”, тур. — черен).

XXXXxXXXXXX — равнинна местност на сев. от последните издънки на Котешки чал. Носи името на дядо Карагон (вж Банско и Тевничкото, местност).

XXXXXXXxXX БУ́НКА — горист връх (1545 м) в Сев. П., раз- положен на едно от последните сев. изт. разклонения на Полежан- ското било. На изт. от него е Трионската поляна, а по време на съ- противата близо до него е бил партизанският лагер „Балконе”.

XXXXXXXxXX СКАЛА́ — намира се на ю. склон на хребета Трите гроба към долината на р. Ретиже. Под скалата има естествено образуван навес, който при нужда може да се ползувала подслон.

КАРАМА́НИЦА — поляна в долината на р. Демяница между x. Xxxxxxxx орница (35 мин.) и м. Главите (15 мин.). Носи името си от многото кучета (тур. караман), които на времето пазели големи- те овчи стада. К. е заградена от иглолистни гори и се пресича от р. Демяница. В ю. й край отдясно на пътеката от Банско за х. „Демя- ница” има два студени извора. На сев. от поляната (1650 м н. в.) се наблюдават морени от първото стадиално отстъпване на някогаш- ния Демянишки ледник. На поляната има малка дървена къщичка, която може да се ползува за подслон.

КАРАНТИ́ЯТА — местност на ю. от гр. Банско. Отстои на око- ло 4 км по шосето от Банско за х, „Вихрен”. На връхната си точка, представляваща малка тумба, има триангулачна пирамида. На сев. от К. е м. Кошерината, на изт. м. Припоро, на зап. Xxxxx мост и на сев. зап. м. Лисичетата. Местността е обрасла с иглолистна гора.

КАРА́ОРМАН — гора, вж Черна гора.

КАРАУ́ЛИТЕ — гребен, вж Дончови караули (2).

K

КАРКЕ́ЛОВОТО (Каркьеловото, Керкеловото) — местност

на ю. от Банско. През нея минава шосето от Банско за х. „Вихрен” и отстои на 30 мин. пеш на сев. от х. „Бъндерица”. Обрасла е с иг- лолистна гора. Местността е пресечена от стръмен каменист улей, над който е построен предпоследният мост на шосето. При големи снеговалежи по улея се свличат лавини. До моста на К. на 25 юли 1942 г. се събрали ремсисти от гр. Банско, за да почетат паметта на X. X. Xxxxxxxx x декламират негови стихове. Сега на това място е изградена чешма, която напомня на поколенията за събитието.

КА́РСТОВИЯТ РЪБ — намира се на главното било на Сев. П. x съединява вр. Бански Суходол (сев. зап.) и вр. Кxxxxx (ю. изт.). Дълъг е около 400 м. Най-ниската му и тясна част стига 50 см ши- рина и се нарича „Кончето”. Целият ръб и склоновете му са мра- морни. Сев. изт. му склонове се спускат почти отвесно към цирку- са Бански Суходол, а ю. зап., наречени Странето, са силно накло- нени (към 70°) към Влахинската долина. По К. р. минава пътеката от х. „Вихрен” за х. „Яворов” (вж Кончето). Под К. р. се разбира и продължението на изтъненото мраморно било към вр. Баюви дупки до вр. Разложки Суходол. К. р. и Кончето при зимна обстановка за първи път са преминати на 3 март 1934 г. от известните планинари X. Xxxxxxxx x проф. X. Xxxxxxxx. Първото масово зимно премина- ване е извършено през март 1942 г. от 12 души, водени от Н. Мирон- ски. По-големи летни масови преминавания са организирани през 1948 г. от X. Xxxxxx — 64 души, и през 1951 г. от Вл. Xxxxxx x X. Xxxxxx — 134 души. Сега преминаването се осъществява по добре оформена пътека (1969 г.) ю. зап. под Кончето. На К. р. ю. изт. под вр. Баюви дупки на 2760 м н. в. е алпийският заслон „Кончето”.

КАТРА́НИЦА — 1) Връх над най-горката Плашка поляна. 2) Къса рекичка, десен приток на Ощавска река. Води началото си ю. зап. от вр. Пирин. Водосборният и́ басейн се ограничава от хребе- тите Сулуница и Боьов чукар. Тече в ю. зап. посока.

КАТУ́НЦИ — село (2193 ж.), разположено по десния бряг в долното течение на x. Xxxxxxxx Бистрица. Преди освобождението от османско робство (1912 г.) представлявало паланка от цигански катуни, откъдето произлиза

сегашното му име. Селото е общински център, към който са причислени селата: Пиперица, Ново Ходжово, Враня, Златолист, Калиманци, Коваче- во, Черешница, Горно Спанчево, Храсна, Бельово и Пирин. К. е на око- ло 160 м н. в. Тютюнопроизводство, лозарство, производство на праско- ви, овцевъдство. Селото има ОТКЗС с бригади в околните села, горско стопанство, ТПК, ПТТ станция, здравна служба, аптека, средно учили- ще, читалище, кино, ресторант, сладкарница, целогодишен хотел с 8 лег- ла, стадион, лятно кино. Свързано е чрез шосета с Петрич (24 км), Сан- дански (35 км), x. Xxxxx (18 км), по пътя за което са селата Ковачево, Че- решница и Горно Спанчево. Има автобусни връзки с Петрич и Сандански. Най-близки жп. гари са Кулата (11 км) и Марикосте-ново (15 км, до коя- то има автобусна връзка). На 7 км от селото е ВЕЦ „Петрово”, на 25 км х.

„Пирин” и на 30 км Попови ливади. На около 13—14 км вдясно и ниско от шосето за x. Xxxxx е Яворовата пещера, в която поетът е намирал си- гурен подслон за отмора след дълги скитания из легендарната,планина. Селото бързо се разраства и развива като общински център. През 1946 г. е имало 144 жители, през 1965 г. 2193, а сега са над 2500 души.

КАЧА́ТСКА КОЛИ́БА — местност в сев. част на циркуса Юлен. На времето тук комитите са имали своя база.

КАШИ́НА — село (232 ж.) в състава на община гр. Мелник, разпо- ложено на десния бряг в горното течение на р. Черешничка на 600 мн. в. Носи името си от поминъка на първите си заселници, които изработвали

„кашици” — лъжици. Свързано е с телефон с гр. Мелник. Съседи на него са селата Сугарево и Кърланово (15 км). До последното село има автобус- на връзка, а чрез него с Мелник и Сандански. Най-близка жп. гара x Xxxx- xxxx (40 км). На около 1 км от селото на Лоповска река има грамадни ска- ли и красив водопад, до който върви черен път. Близо до К. в м. Лxxxxx Xxx Xxxxxxxxx x четата му имали скривалище. От 1901 до 1907 г. в тази околност Сандански е водил сражения с турски аскер. Макар и малоброй- но, селото е дало самоотвержени борци в борбата против фашизма и ка- питализма. К. има начално училище. В него се помещава читалището.

КЕ́ЛТЕПЕ — връх в Ю. П. на сев. изт. от вр. Муторог. На сев. от него е с. Делчево, на сев. изт. x. Xxxxxxxx, на изт. вр. Св. Дух и на ю. зап. вр. Свещника.

КЕЛЬО́ — връх в Сев. П. на Каменишкото било на ю. зап. от м. Со- лището. На ю. от върха е вр. Xxxxx гроб. К. и склоновете му са покрити с дребни скални късове, тук-таме прошарени с келяви клекови площи, които се свързват с името му.

КЕЛЬО́ВА МА́НДРА — намира се в долината на р. Голенска. Носи името си от разположения над долината вр. Кельо на Каменишко- то било. При нужда, макар и на места срутена, мандрата може да даде подслон. През късна пролет, лете и есен изпадналите в беда туристи мо- гат да получат парче хляб и мляко от гостоприемните овчари. Мандрата вече не се експлоатира, а се използува от овчарите. Покрай нея минава пътека от х. „Пирин” за х. „Беговица”.

КЕ́ЛЬОВА РЕКА́ — вж Голенска река.

КИЛО́ТНИЦА — местност в Сев. П., разположена на сев. зап. от вр. Кxxxxxxxx x циркуса Юлен. Местността представлява хубава поля- на. По време на съпротивата тук е имало лагер и фурна на Пиринския партизански отряд. Хлябът е бил месен от баба Xxxxx Xxxxxxxx.

КИ́СЕЛЕЦ — връх в Сев. П. на страничното Каменишко било. Издига се на сев. изт. от с. Сугарево. След него в същата посока е вр. Петрова черква. В ю. склонове под вр. Кxxxxxx x вр. Петрова черква минава пътеката от с. Сугарево за Солунски преслап, Чаталчучур и х.

„Пирин”.

КЛО́ЧКО ДЕРЕ́ — вж Роженско дере.

КОБИ́ЛЯ — река в Ю. П. Извира от зап. му склонове. Приема по- ток, извиращ от Парилската седловина, и тече на запад към с. Голешево. След селото приема името Xxxxxxxxxx река. Носи още името Xxxxxxx. КОВА́ЧЕВО —село (346 ж.) в състава на с. Катунци. Разположе-

но е в поречието на x. Xxxxxxxx Бистрица в ю. ниски разклонения на Каменишкото било. Има 400 м н. в. Местните жители считат, че името на селото произлиза от съществуващите някога самокови, рудата за ко- ито се доставяла от гръцкото село Герман, Демирхисарско. К. произ- вежда тютюн, фъстъци, праскови, грозде, по-малко царевица, пшеница, ръж, фуражни култури. Развито е овцевъдството. Има телефонна връз- ка чрез ПТТ станция със с. Горно Спанчево, медицински пункт. Свър- зано е чрез шосета със с. Катунци (10 км), с. Горно Спанчево (3 км), x. Xxxxx (15 км).

Най-близки жп. гари са Кулата (12 км) и Марикостеново (15 км). Ав- тобусни връзки има с гр. Сандански и с. Катунци. На 30 мин. от село- то в x. Xxxxxxx чукар на най-голямата височина личат дебели хоросано- ви стени от старинна постройка. Същата е била снабдявана с вода чрез 3-километров канал от калени тръби. Исторически данни за старината няма. Сред местното население се говори, че тук е бил замъкът на ня- кой си цар Xxxxxxxxxx.

КО́ЗЯ СТЕНА́ — връх в Сев. П., разположен по зап. разклонение от вр. Пирин. На това разклонение са и върховете Стоименовата скала x Xxxxxxxx чукар. На зап. от Козя стена е с. Брежани.

КОИ́ЛЕ (Куиле) — връх в Сев. П. Издига се на ю. изт.-изт. от гр. Банско и е разположен на сев. изт. разклонение от вр. Xxxxxxxx. Вър- хът е нисък и горист.

КОКОШКА́РНИКА — местност в Сев. П. сев. изт. от вр. Безбож- ка тумба. Обрасла е с вековна гора от бяла мура. Много диви кокош- ки обитават местността, откъдето идва и името. На изт. от К- е голяма- та Безбожка поляна.

КОМИ́ТСКИ ЧАРК — местност в Сев. П. в долната ю. част на Демиркапийската долина. Тук на времето комитите са построили чарк за бичене на трупи. От дъските са направени дограмата и дюшемето на х. „Пирин”. Сега от чарка има незначителни останки, но местност- та носи неговото име.

XXXXXXxXX — връх (2438 м) в Сев. П., предпоследният личен връх на Полежанското било. След него на сев. е Селски връх. К. е обгле- ден връх. От него се вижда цялата Разложка котловина, Родопите, Рила и много от пиринските върхари. На сев. зап. от него спуска горист хре бет, на който е бил разположен партизанският лагер „Атлантик вал”. Ю. изт. от върха е разположен циркусът Перлеш.

КОНАРЕ́ВСКА РЕКА́ — десен приток на. р. Глазне. Извира от крайните сев. разклонения на вр. Xxxxxxxx и минава изт. от гр. Банско. Влива се в р. Глазне сев. от с. Баня. След гр. Банско носи името Кону- шица.

КО́НСКИ КЛА́ДЕНЕЦ— връх (2309 м) в Сев. П. на Синанишкото било. Лежи ю. зап.-зап. от вр. Синаница. На зап. от него е вр. Шаралия.

КОНУ́ШИЦА — река, вж Конаревска река.

КО́НЧЕТО — 1) Най-ниската и тясна част (до 50 см) от Кар- стовия ръб между върховете Бански Суходол (сев. зап. ) и Кутело (ю. изт.). Носи името си от това, че по-неопитните туристи го премина- ват, „яхайки го като кон”. До 1939 г. на Кончето имаше парапет с же- лезни въжета, но бе махнато, за да не се нарушава девствеността му. По-късно, през 1963 г. туристи от гр. Разлог поставиха нов парапет. Сега Кончето се преминава лесно по направената през 1969 г. пътека в ю. зап. му склон (вж Карстовият ръб). 2) Алпийски заслон „Конче- то”. Намира се на главното пиринско било ю. изт. от вр. Баюви дупки на 2760 м н. в. Отдалечено е на около 4—5 часа път от х. „Яворов” и х. „Вихрен”. Представлява дървена барака тип „термофор”, с двойни стени, врата и прозорец. Има площ 8 кв. м и 4 двойни и 2 единични нара за 10—12 души. Заслонът е прикрепен към скалите със стомане- ни въжета. Построен е през 1954—1955 г. от алпинисти на гр. Плов- див, активно подпомогнати от разложки алпинисти и военното поде- ление в гр. Разлог. Заслонът улеснява преминаващите Карстовия ръб при зимна обстановка. Не е обзаведен и няма персонал.

КОНЯ́РНИКА— местност в Сев. П. ю. изт. от Xxxxxx връх. На нея се намира единичното Даутово езеро, най-северното в Пирин.

КОПРИ́ВЛЕН — село (1612 ж.), разположено в равнина край най-изт. склонове на Ю. П. Към неговата община са причислени се- лата Тешево, Парил, Гайтаниново, Лъки, Ново Лески, Илинден и Нова Ловча. В селото е управлението на ОТКЗС на съставните села, Селкоопът, общинският комитет на БКП и ДКМС. В К. отглеждат тютюн, грозде, ябълки, сливи, орехи, картофи и зърнени култури — пшеница, овес, ечемик, царевица, овце, кози, говеда и свине. Селото има ПТТ станция, ресторант, здравна служба, аптека, основно учи- лище, читалище, кино. Свързано е с шосета и пътища и има авто- бусни връзки с гр. X. Xxxxxx (9 км) и селата Хаджидимово (5 км), Петралик (10 км), Илинден (9 км), Парил (26 км), Нова Ловча (24 км),Гайтаниново (22 км), Лъки (17 км) и Ново Лески (1,5 км). До с. Садово е 3 км. Най-близка жп, гара е Добринище (60 км по асфал- тирано шосе).

КОРДОПУ́ЛОВАТА КЪЩА — намира се в гр. Мелник. Из- вестна е и с името Цxxxxxxxxxx. Предста-

влява голям интерес с архитектурната си структура и огромната ви- нарска изба, издълбана в пясъчниците.

КО́РНИЦА — село (1812 ж.), самост. община в изт. склонове на Сев. П. на изт. от Xxxxxx връх и на сев.-сев. зап. от x. Тодорова по- ляна. Разположено е на Кор-нишката река, десен приток на р. Места. Надморската му височина е 500 м. По стари предания името му про- излиза от „корди” (въжета от кожа), които изработвало населението. В К. се произвежда тютюн сорт „Неврокоп” № 5, ябълки, сливи, оре- хи. Развито е овцевъдството. Значителна част от населението работи в горското стопанство. Селото има ПТТ станция, основно училище, участъкова здравна служба с родилен дом, читалище с кино, магази- ни, ресторант. Свързано е чрез камионни пътища със селата Лъжница (4км), Брезница (10 км), Баничан (7 км) и гр. X. Xxxxxx (13 км), с кои- то има автобусни връзки. В селото на 7 юли 1944 г. втора чета на пар- тизанския отряд „X. Xxxxxxxxx” съвместно с Гоцедел-чевския пар- тизански отряд извършват акция. Натоварват над 30 мулета с кашка- вал, брашно и други хранителни продукти, запалват общинската ар- хива и устройват митинг. На него говорят Xxxx Xxxxx, политкомисар на Гоцеделчевския отряд, и Xxxxxxxxxx Xxxxxxx, командир на II чета на отряда „X. Xxxxxxxxx”.

КО́РНИШКА РЕКА́—десен приток на р. Туфча. Води началото си от сев. изт. склонове на седловината Xxxxxxxx поляна. В горното си течение се нарича Марево, а от с. Корница приема името на селото.

КО́РНИШКИ ЕЗЕРА́ — група от 4 езера, разположени в Кор- нишкия циркус. Те са най-ю. езерна група в Пирин. Не са изследвани. Данните за тях са по измервания върху топографска карта. Най-го- рното езеро отстои на 1200 м сев. от вр. Xxxxxxxxx. Надморската му височина е 2431 м. Има дължина 175 м и ширина 75 м. То е най-голя- мото от групата със 7,80 дка площ. Второто езеро е на разстояние 825 м сев. изт. от вр. Xxxxxxxxx x е на 2231 м н. в. Дължината му е 100 м, ширината 75 м, а водната площ 4,60 дка. Третото езеро отстои на 800 м сев. изт. от вр. Xxxxxxxxx. Има размери 75 м дължина, 25 м шири- на и 1,00 дка площ. То е най-малкото от езерната група. Най-долното езеро е на 1100 м на изт.-сев. изт. от вр. Xxxxxxxxx x има 2147 м н. в. Дълго е 100 м, широко 75 м и има площ 3,90 дка.

КО́РНИШКИ ЦИ́РКУС — циркус в Сев. П., ограничен на сев. от Янузов рид, на ю. зап. от част на Дебели рид до вр. Саплиица и на ю. от Лишаув рид. В циркуса са разположени Корнишките езера. Водите на циркуса и езерата му заедно с тези от Брезнишкия цир- кус образуват р. Туфча.

КО́СОВСКА РЕКА́ — десен приток на Влахинска река. Вли- ва се западно от с. Влахи.

КО́СТЕНА РЕКА́ — десен приток на р. Места. Къса рекичка, събираща водите си от последните ниски разклонения на билото По- лежан, отделящо се от главното било изт. между върховете Джано и Ченгалчал (няма нищо общо със страничното Полежанско било).

КОТА́РИТЕ — седловина в Сев. П. на зап. от вр. Кельо, свърз- ваща го с хребета Айкулак. През К. е минавал стар винарски път от гр. Мелник и околните му селища през Беговишката и Превалската порта и долината на р. Демяница за Банско.

КОТЕ́ЧКОТО — къс горист хребет в Сев. П., отделящ Котеш- ки чал на сев. изт. от вр. Дуниното куче.

КО́ТЕШКИ ЧА́Л — 1) Връх (2715 м) в Сев. П., разположен на страничното било, започващо на сев. изт. от вр. Бански Суходол. Той е най-високият връх на това било и затова му дава името си. На сев. изт. от него е вр. Дуниното куче. 2) Хребет, който се отделя от глав- ното било на сев. изт. от вр. Бански Суходол. Дълъг е около 3 км. Носи името на най-високия си връх (вж Котешки чал, 1). Друг връх на този хребет е Дуниното куче. Чалът е труден за преминаване при зимна обстановка. Първото зимно преминаване на К. ч. бе осъщест- вено през 1950 г. от мс Xxxxxx Xxxxxxx x Борислав Романов.

КО́ТЧИЩЕ — местност непосредствено на сев. от последните издънки на Котешкия чал.

КО́ЦОВ ГРО́Б — връх (2462 м) в Сев. П. на Каменишкото било на ю. след вр. Кельо. В същата посока след К. г. е Стефанов връх, а зап. вр. Елен. От ю. зап. склонове на К. г. води началото си р. Бя- лата вода.

КОШЕРИ́НАТА — местност на юг от гр. Банско. По на ю. от нея е м. Карантията, а на зап. м. Лиси-

четата. Носи името си от многото пчелни кошери, разположени сред цялата местност.

КРА́ЙНАТА РЕКА — вж Голенска река.

КРА́ИЩЕ — мохамеданска махала в гр. Разлог. В нея разлож- кият гражданин Петър Кънчев е имал къща, в която се е укривал през 1941 —1942 г. заболелият партизанин Костадин Катранджи- ев.

КРА́ЛЕВ ДВО́Р — връх (2680 м) на главното било в Сев. П. между върховете Момин двор на сев. зап., Демиркапийските вър- хове на изт. и Малка Каменица на ю. Носи името на всемогъщия на времето феодал скотовъдец Кралю. На ю. от К. Д. се отделя най- дългото странично било на Пирин — Каменишкото. От двете стра- ни на върха има две порти: Лява — от циркуса Белемето за Само- дивските езера и Попово езеро, и Дясна —от Белемето за Митро- вото езеро и Демиркапийската долина.

КРАЛЕВДВО́РСКА ДЯ́СНА ПО́РТА — седловина на ю. от вр. Кралев двор. През нея минава пътеката от циркуса Белемето за Митровото езеро и Демиркапийската долина. На самата порта има железен маркировъчен кол с табела. Носи името на вр. Кралев двор. На ю. се издига вр. Малка Каменица. През зимата пътеката към Митровото езеро е лавиноопасна. На сев. от вр. Кралев двор е Лявата Кралевдворска порта.

КРАЛЕВДВО́РСКА ЛЯ́ВА ПОР́ ТА — седловина на сев. от вр. Кралев двор и носи неговото име. На сев.-сев. зап. е вр. Момин двор. През портата минава пътеката от Белемето за Самодивските (Кралевдворски) езера. Зимно време е лавиноопасна. На ю. от вр. Кралев двор е Дясната Кралевдворска порта.

КРАЛЕВДВО́РСКИ ЕЗЕРА́ — вж Самодивски езера.

КРАЛЕВДВОР́ СКИ ЦИ́РКУС — вторичен циркус на Папаз- гьолския. Огражда се от билната линия на върховете Дженгал, Мо- мин двор, Кралев двор и Демиркапийски. В циркуса са разположе- ни трите Самодивски езера, наричани и Кралевдворски. През Кра- левдворския циркус минава пътеката от Попово езеро през Кра- левдворската Лява порта за циркуса Белемето.

КРА́ПА МАХАЛА́ — квартал в гр. Разлог, опожарен от турци- те след въоръженото въстание през 1903 г. Днес в този квартал се на- мира къщата-музей на партизанския командир Никола Парапунов (вж Къщата-музей „Н. Парапунов”).

КРЕМЕ́Н — село (934 ж.) в състава на община с. Места. Разпо- ложено е на едно от последните разклонения на Пирин към р. Места. На сев. от него тече р. Ретиже, а на ю. Кременската река. Надморската му височина е 1100 м. За произхода на името му има няколко преда- ния. Според едно то произлиза от „кремък”, според друго от турско- то число „кръгмалесис”, тъй като селото е образувано от 40 махали. През Илинденското въстание е било опожарено от турците. В К. се произвеждат тютюн, ръж, картофи, царевица, овощия. Развито е ско- товъдството — овце, кози и говеда. Селото има ПТТ станция, основно училище, читалище и кино, здравен и аптечен пункт. Свързано е чрез черен камионен път с общинския център (7 км). Най-близка жп. гара е Добринище (24 км). На сев. от селото е м. Харамибунар, свързана с борбите против османското иго. Село К. е дало хайдутите Георги Славин, Димитър Цуков, а в борбата против фашизма и капитализма

— 18 партизани и над 20 ятаци. До м. Харамибунар има черен камио- нен път (10 км), а от нея шосе за х. „Г. Делчев” и с. Добринище.

КРЕМЕ́НСКА РЕКА́ — десен приток на р. Места, наричана е и Лакинска. Води началото си от Харамибунар, изт. от вр. Човеко. След като приеме пълноводния си приток Старите чаркове, минава ю. от с. Кремен и се влива в р. Места.

КРЕМЕ́НСКИ ВРЪХ — най-високият връх на Кременския рид.

На сев. изт. от него е вр. Човеко.

КРЕМЕ́НСКИ ЕЗЕРА́ —езерна група в Сев. П., състояща се от 2 големи (вж Горно Кременско и Долно Кременско езеро) и 3 малки езера, разположени в едноименен циркус. Най-горното отстои на 975 м южно от вр. Сиврия. Има овална форма и е с размери 120 м дължи- на, 110 м ширина и площ 10 дка. Надморската му височина е 2356 м. Водите му се изтичат в Горното Кременско езеро. За двете най-долни езера данни няма, но са по-големи от най-горното езеро.

КРЕМЕ́НСКИ РИД — планинско разклонение на сев. изт. от вр.

Джано. Последните му възвишения

стигат близо до р. Места. Най-висок връх на рида е Кременски връх. К. р. отделя Кременския циркус от Каменишкия.

КРЕМЕ́НСКИ ЦИ́РКУС — разположен в сев. изт. склонове на планината. Красив и голям циркус, ограничен от хребетите Дженгали- ца и Кременски рид. Сред циркуса са разположени 3 малки и 2 големи езера. Последните носят имената Горно Кременско и Долно Кременско (вж). Водите им се изтичат чрез къса и бърза рекичка в р. Ретиже като десен приток.

КРЕ́СНА — 1) Жп. гара на линията София—Кулата. На няколко километра зап. от гарата в склоновете на Пирин е с. Кресна. При гарата има автобусна спирка за София, Сандански и Петрич. 2) Село (443 ж.) в състава на община с. Гара Пирин. Разположено е в зап. склонове на Сев. П. близо до р. Струма на 600 м н. в. Обкържено е с млада иглолистна гора. Според местни жители името му произлиза от иглолистния дърве- сен вид „тис”, който се среща тук. Мелнишките гърци, които посещава- ли в миналото селото, наричали тисата „кресна”. Предполага се още, че името произлиза от кръстопът, на черковнославянски „крест”, тъй като селото се е намирало на централния път от София за Солун и често е било посещавано от гръцки търговци, предимно винари. В К. се произ- веждат тютюн, грозде, ябълки, круши, сливи. Развъжда се едър и дребен рогат добитък, птици. Част от населението работи по залесяването, в ка- риерата за павета, дърводелския цех на ТПК. Селото има здравен пункт, основно училище. В селото има останки от българска черква, която два пъти е била опожарявана от турците. В К. е роден учителят и борецът против турското иго Стефан Георгиев Карчев, секретар на Кресненско- то въстание. На около 2 км от селото се намира родната къща на Ангел Шопов от с. Ощава, загинал в съпротивителното движение. Шосета во- дят до с. Ощава (6 км), с. Сенокос (9 км), с. Мечкул (7 км), с. Гара Пи- рин (13 км) и Благоевград (44 км). Жп. гара „П. К. Яворов” е на 1 км по шосето. До селото има две изкуствени езера.

КРЕ́СНЕНСКА КЛИСУ́РА — така се нарича долината на р. Стру- ма на ю. от Симитлийската котловина до с. Гара Пирин. Образува се от стръмните склонове на Сев. Пирин и Малешевската планина и предста- влява красив, тесен, скалист и дълбок пролом, дълъг около 25 км. През него минава международното шосе София—Атина и жп. ли-

ния София—Благоевград—Кулата. Кресненската клисура е из- вестна с Кресненското въстание, избухнало на 17 октомври 1878 г. Кресненската клисура се нарича и Кресненско дефиле.

КРИВА ВА́ЛТА — затлачено езеро от Плешката езерна група. При силни дъждове и бързо топене на снеговете се превръща в бла- то, а при сушави години през него криволичи вада, откъдето мест- ното население му е дало името.

КРИ́ВА РЕКА́ — 1) Ляв приток на р. Беговица. Води нача- лото си от зап. склонове на вр.Кельо. Влива се в р. Беговица бли- зо под Мечкина поляна. 2) Тече в зап. част на седловината Попови ливади, граница между Ср. и Ю. Пирин. Събира водите си от сев. изт. и ю. изт. склонове на върховете Свещник и Муторог. В начало- то реката протича в сев. посока на изт. от главното било, а по-надо- лу променя посоката си в зап.-ю. зап. и пресича билото. Тук се на- блюдава интересното геоморфоложко явление, „обезглавяване на река”, защото нейният естествен път не е към долината на р. Стру- ма, а към долината на р. Места. Името си е получила поради осо- бената форма и посока на долината си.

КРИ́ВОТО Е́ЗЕРО — вж Тевно езеро.

КРОМИ́ДОВО — село (428 ж.) в състава на община с. Ма- рикостеново. Лежи в изт. част на Петричката котловина на около 200 м н. в. Предполага се, че името му произлиза от засаждането на много кромид лук. В К. се отглеждат тютюн, зеленчуци, фъстъ- ци, царевица, праскови, грозде. Има телефонна връзка със с. Ма- рикостеново, начално училище, читалище, кино, автобусни връзки с гр. Сандански (17 км) и гр. Петрич (23 км). Със съседните с. Ка- патово (1 км) и с. Хърсово (2 км) е свързано с черни пътища. Най- близка жп. гара е Ген. Тодоров (10 км).

КРУ́ШАТА —дърво в м. Св. Арахангел. Под голямата клонес- та круша на 26 юни 1941 г. се изгради първата партизанска чета в България (вж Св. Арахангел, местност).

КРУ́ШЕ — обширни ливади близо до гр. Разлог, разположени между Бойков рид и местностите Ку-

лата, Тишето и Калугерица. Заемат около 20 000 дка площ от Раз- ложката котловина. В миналото тази площ бе обрасла с диворастящи храсти, леска и диви круши, които са дали названието й. През 1962 г. с Разпореждане на МС местността бе обявена за образцово паси- ще, изсечени бяха храстите, прокопани бяха напоителни и отводни- телни канали.

КРЪ́СТЪТ на загиналата алпинистка Мариана Божинова. На- мира се на зап. от х. „Бъндерица” сев. над гроба-паметник на алпини- стите от народната армия. Божинова загина през август 1950 г.

КРЪ́СТЪТ на загиналите през април 1950 г. алпинисти Дими- тър Нешев и Пею Харалампиев. Намира се по .пътеката от х. „Ви- хрен” за вр. Вихрен сев. от извора, от който води началото си късият поток Елтепенската вода.

КУ́КЛА — връх на хребета Демирхан. На сев. зап. от него е вр. Листа поляна, а на ю. изт. вр. Черната скала. Най-близък населен пункт до вр. Кукла е с. Пирин (на ю. изт.).

КУ́КЛЕНСКО Е́ЗЕРО —вж Бегово езеро.

КУ́КЛИТЕ — връх (2687 м) на Каменишкото било. Разположен е между върховете Зъбът на сев.сев. изт., Голена на ю. и м. Солището на зап. Върховете Яловарника, Куклите и Голена носят общото име Трите върха. На сев.-сев. зап. от върха е красивото Бегово (Куклен- ско) езеро, в което се оглеждат скалните зъбери — „кукли”, на сев. му отвесен склон. Сев. изт. от К. е превалът между него и вр. Зъбът. КУ́ЛАТА — 1) Местност на седловината Предел. Тук е най-ви- соката точка на седловината — 1142 м н. в. От К. се отделя чакъли- рано шосе за м. Тишето. Местността е получила името си от гранич- ната стражева казарма, построена тук през османското робство, от която сега има само следи. През август 1944 г. тук е зверски убито от жандармеристи 14-годишното овчарче Ванчо, което било неволен свидетел при убийството с измама на партизанина Асен Лагадинов, помощник-комисар на Пиринския отряд. Животът на Ванчо е отнет, за да се заличат следите на убийците. 2) Село в състава на община с. Марикостеново. Най-южното село в Пиринския край, съвсем близо до гръцката граница. Надморската му височина е около 200 м. Спо-

ред предание името