HEAT & ENERGY ОВК

1. ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ТОПЛОПРЕМИНАВАНЕ (U) ЗА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕГРАДИ

С програмата Heat & Energy ОВК за топлинни изчисления можете да определите преградите с хомегенна и нехомогенна конструкция. Като топлинно хомогенна конструкция се разбира тази преграда, която се състои от слоеве с постоянна дебелина и хомогенни топлинни свойства. Като нехомогенна преграда се разбира тази преграда, която включва в конструкция си равнина перпендукулярна на посоката на топлинния поток и сградни елементи с различни топлинни характеристики.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ.

Изчисленията на коефициента (U) за хомоегенна преграда се основават на БДС EN ISO 6946.

Потребителят има възможност да изпълнява следните операции в програмата:

➔ Изчисления за коефициента на топлопреминаване за прегради, подове и стени в/у земната повърхност съгласно нормативните изисквания;

➔ Използване на дефиниция за преградни въздушни слоеве (вентилирани, невентилирани),

➔ Отчитане на поправки (ΔUo), свързани с коеф. на топлопреминаване съгласно анекс D от норматива,

➔ Отчитане на линейни топлинни мостове (ΔU ) – съгласно местния анекс NA на нормата,

➔ Контрол на конденз на водни пари в/у вътрешната повърхност на преградата. Температурата на вътр. повърхност на преградата на топлинния мост може да бъде определяна въз основа на експерименти или чрез изчисления от програми и

➔ Въвеждане на нехомогенни прегради посредством деклариране на повтарящи се хомогенни елементи на преградата.

Изчисленията на коефициенти на топлопреминаване отчитат топлинното съпротивление при топлопреминаване на преграда от вътрешна и външна и топлинното съпротивление на слоевете на преградата. Топлопреминаването зависи от посоката на топлинния поток. Топлинното съпротивление на преминаване на отделните слоеве записи от дебелината и коефициента на топлопреминаване на слоя.

Налични са 3 характеристики на въздушните слоеве – невентилиран, слабо вентилиран и добре вентилирани въздушни слоеве. В зависимост от този критерий, програмата ще избере подходящо топлинно съпротивление на въздушния слой.

Поправките на коефициента на топлопреминаване (ΔUO) отчитат следните ситуации:

➔ Течове в изолационния слой;

➔ Механични връзки пронизващи изолационния слой и

➔ Валежи върху покрива с обърната слоеве.

Тези поправки се изпълняват съгласно нормативните стойности.

Линейни топлинни мостове в програмата се отчитат по опростен начин чрез добавки към стойността на коефициента на топлопреминаване. Стойността на добавката определя влиянието на топлинните мостове в/у стойността на коефициента на топлопреминаване в зависимост от вида на преградата. Тези стойности отчитат този критерий, заложен в подходящи таблици в местните анекси към стандарта.

Температурата на вътрешната повърхност на ограждащия елемент (преграда) се изчислява съгласно закона за температурни загуби. Неговото изчисление и сравнението с точката на насищане на температурата на разглежданата повърхност (определена за температура на повърхността и относителна влажност на въздуха) позволява контрол на кондензация върху вътрешната повърхност на преградата. Този метод не позволява изчисляване на кондензация на водни пари в топлинните мостове.

Нехомогенна преграда се определя посредством избор на предишно определени хомогенни елементи на преграда и определянето на нейния дял в повтаряща се дължина на нехомогенна единица. Елементите на нехомогенна преграда се избират от преди това определени прегради, като прегради с усилен коеф. на топлопреминаване (U) или като прегради с ламинарна конструкция.

Програмата не изчислява автоматично обхвата от стойности за коеф. на топлопреминаване (U).

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ГЕРМАНСКИ).

Изчисленията на коефициента (U) за хомоегенна преграда се основават на DIN 4701.

Потребителят има възможност да изпълнява следните операции в програмата:

➔ Отчитане на добавки към коефициента на топлопреминаване, поради влияние на студени повърхности на охлаждащи се прегради и изолация;

➔ Изчисления за нормативни коефициенти на топлопреминаване за прегради, подове и стени в/у земната повърхност

➔ Заявяване на употреба на невентилирани въздушни слоеве с дефиниции за прегради и

Нормативната добавка към коефициента на топлопреминаване за прегради (UN) се изчислява и отчита поправъчния коефициент (ΔkA) на коефициента на топлопреминаване на външна преграда и поправъчния коефициент (ΔkS), който отчита топлинните печалби вследствие на слънчева радиация. Този коефициент се определя при условия на облачно небе, далеч от ориентация на сградата.

Изчисленията на коефициентите на топлопреминаване отчитат съпротивлението на топлопреминаване от вътрешната и външна страни на ограждащия елемент, както и на слоевете и.

Съпротивление на топлопреминаване на граничния въздушен слой – преграда зависи от посоката на топлинния поток.

Съпротивление на топлопреминаване от външната част на преградата зависи главно от скоростта на вятъра, тоест от външните климатични условия.

Съпротивление на топлопреминаване на слоевете на преградата зависи от дебелината на слоя и неговия коефициент на проводимост.

Съпротивление на топлопреминаване на подове и стени в/у земна повърхността зависят се изчисляват с отчитане отдадена топлина към земната повърхност и подземните води.

Съпротивление на топлопреминаване от помещение над земна повърхност се определя чрез еквивалентния коефициент на съпротивление на топлопреминаване на пътя помещение – външен въздух или чрез еквивалентния коефициент на съпротивление на топлопреминаване на пътя помещение – подземен въздух.

Коефициентът на съпротивление на топлопреминаване от помещение към външен въздух зависи от стойността на съпротивлението на топлопреминаване (Ri) в/у границата външен въздух – преграда, топлинното съпротивление на преградата (RλB), топлинното съпротивление на преминаване между земната повърхност и външния въздух (RλA) топлинното съпротивление на преминаване на границата преграда – външен въздух.

Ако пода биващ в контакт с земната повърхност е изолиран и вертикалната стена биваща в контант с земн. повърхност е неизолирана, то тогава коефициента на съпротивление на топлопреминаване на пътя земна повърхност – външен въздух се приема 50% от стойността (RλA), определена за под в/у земята.

Линейните топлинни мостове в програмата отчитат по опростен начин чрез добавки към стойността на коефициента на топлопреминаване. Тази стойност изразява влиянието на топлинните мостове в/у стойността на коефициента на топлопреминаване, зависещ от вида на преградата. Стойностите на добавките се настройват в таблицата с норми.

Температурата на вътрешната повърхност на преграда се изчислява съгласно закона на температурните загуби. Нейното изчисление и сравнение с температура на насищане на разглежданата повърхност (определена за температура на повърхността и относителна влажност на въздуха) позволява да се извършва контрол на кондензацията в/у вътрешните повърхности на преградите. Този метод не позволява изчисляването на конденз на водни пари в топлинни мостове. При такава ситуация е необходимо да се използват експериментални методи, изчислителни програми или каталози на топлинни мостове.

Текущата версия на програмата не изчислява стойността на коефициентите на топлопреминаване на нехомогенни прегради. Нехомогенната (нееднородната) преграда може да бъде въведена за изчисление посредством задаване на преграда с наложен коефициент на топлопреминаване. Топлиниите изчисления трябва да бъдат изпълнявани самостоятелно съгласно алгоритми, които са включени нормите и изчислените стойности трябва да усилват определената преграда.

Програмата не проверява автоматично стойностите на (U) на преграда и сравнявайки ги с допустимите стойности. Това трябва да бъде направено от Потребителя.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ)

Съпротивлението на топлопреминаване на подове в/у земна повърхност се изчисляват с отчитане на разделяне на пода на 2 зони. Подови зони трябва да бъдат вмъкнати в сградната конструкция като самостоятелни прегради. За първата зона, съпротивлението на топлопреминаване на земн. повърхност е е константа стойност и се отчита съпротивлението на първата зона. За втората зона, съпротивлението на земната повърхност зависи от широчината на втората зона.

Съпротивлението на топлопреминаване на земна повърхност, която се придържа към стени зависи от порозиоността на пода свързан към земното ниво (кота терен).

Край на местни норми.

2. ИЗЧИСЛЕНИЯ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ НА ПОМЕЩЕНИЯ – ЕНЕРГИЙНИ ПОТРЕБИ НА ПОМЕЩЕНИЯ

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ)

Изчисленията на топлинните загуби в помещенията се основават върху норма PN–B–03406. В тази норма топлинна загуба в помещение (различно: енергийна потреба на отопляемо помещение) потока топлина, която трябва да бъде доставена чрез отоплително устройство в помещението.

Изчисленията въз основа на тази норма са подходящи за сгради с обем не по – голям от 600 m3.

Топлинните загуби в помещение включват тези от топлопреминаване през прегради и вентилация, отчитащи добавки към загубите на топлопреминаване вследствие на изолация и влияния не ниските температури от охлаждащи се повърхности на прегради.

Топлинна загуба от топлопреминаване е този топлинен поток, който преминава през външни и вътрешни прегради на определено помещение в условия на анализ.

Енергийна потреба (топлопотребление) от топлопреминаване е този топлинен поток, който компенсира топлинни загуби от топлопреминаване, отчитащи добавките.

Топлинни загуби за вентилация са този топлинен поток, който е необходими за затопляне на външния въздух, протичащ през помещението и изпълняван хигиенни изисквания.

Енергийна потреба за вентилация е този топлинен поток, който компенсира топлинните загуби за вентилация, отчитащи вътрешните топлинни печалби в помещението.

Край на местни норми.

Изчисленията на топлинни загуби в помещение се основава на приетите изисквания в норма DIN 4701. В тази норма за топлинна загуба се разбира топлинния поток, който бива доставян от затоплящо устройство в помещението при спазване на дадени аналитични условия.

Топлинните загуби в помещението включват загуби от топлопреминаване, вентилация и инфилтрация.

Топлинна загуба от топлопреминаване е този топлинен поток, който преминава през външни и вътрешни прегради на определено помещение при дадени аналитични условия.

Топлинни загуби за инфилтрация и вентилация са тези топлинни потоци, който са необходими за затопляне на външния въздух, протичащ през помещението вследствие на топлинни мостове през прозорци и врати и от действието на механично изсмукваща вентилационна система .

Край на местни норми.

2.1. Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ)

Топлинните загуби от топлопреминаване са пропорционални на площта на преградата, коефициента на топлопреминаване (Uo) и температурната амплитуда между температура в помещението и температура на съседната повърхност до помещението.

Площта на сградни прегради се изчисляват съгласно размери по оси, както за вертикални така и за хоризонтални прегради.

Площта на прозорци и врати, както и тази на напречните греди и покривни прозорци се дават съгласно външните размери на рамките (врата / прозорец).

Площ на част от стена, която е прилепнала към земята, трябва да бъде изчислена чрез приемане, че нейната дължина е разстоянието м/у осите на перпендикулярни стени и нейната височина като средното разстояние от пода на помещението до земното ниво.

Като аналитична дължина на ъглова стена е необходимо да се приеме нейната действителна дължина, увеличена с половината на нейното проникване в земята.

Площта на прилежащия под на земната повърхност или проникването му до 1 метър под земното ниво, разделена на 2 зони.

Първата зона, която е ивица на земята с прилежаща широчина към външните стени, отчитайки че площите на ивиците се покриват всяка една (в ъглите) се удвояват (* 2). Втората зона е остатъчната част от пода. Ако подът прониква на повече от 1 метър под земното ниво, то тогава цялата му повърхност се третира като втора зона.

Добавките отчитат влиянието на изолациите на преградата и и ниските температури на охлаждащите се прегради в помещението, и се добавят към топлинните загуби от топлопреминаване.

Добавката за компенсиране на ниските температури на повърхностите на прегради (d1) се изчислява в зависимост от броя на охлаждащите се прегради в помещението и вида на етажа (партер, първи етаж).

Добавката отчитаща влиянието на изолацията (d2) се изчислява в зависимост от местоположението на външните прегради спрямо полюсите на компаса.

Край на местни норми.

Топлинните загуби от топлопреминаване са пропорционални на площта на преградата, коефициента на топлопреминаване (UN) и температурния пад между помещението и съседната повърхност до помещението.

Площта на сградните прегради се изчисляват съгласно светлите им размери, както за вертикални така и за хоризонтални прегради.

Нормативната температура на външния въздух се изчислява като сума от температурата на външния въздух (определен за даден град съгласно дългосрочни измервания) и поправъчния коефициент, зависещ от теглото на преградите.

Стойността на поправъчния коефициент зависи от теглото на преградите. За леки прегради, стойността му е равна на 0 K, за по – тежки прегради и много тежки е 4K.

Теглото на преградите на помещението се определят чрез общите тегла на преградите в помещението, спрямо сумата на техните площи. Това тегло зависи от материалните характеристики на преградите – използват се стоманени, дървени и др. материали.

Средната температура на външния въздух необходима за изчисляване на топлинните загуби през под в/у земна повърхност се приема като нормативна температура, поправена с 15 K.

Край на местни норми.

2.2. Топлинни загуби за вентилация

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ)

Топлинните загуби за вентилация са пропорционални на дебита въздух, който протича в помещението през топлинни мостове или/и отдаващи вентилатори и температурния пад между засиления въздух и въздуха в помещението.

Топлинните печалби от вътрешни източници се отчитат в баланса на топлинните загуби за вентилация. В зависимост от метода за оползотворяване на топлинните печалби от вътрешни източници в помещението, се представят чрез стойността на фактора за оползотворяване на топлинните печалби. За помещения, чиито фактор е по – малък от 12 часа на ден, неговата стойност е равна на 7 W/m3, а за помещения с оползотворяване от поне 12 часа/ден – стойността е равна на W/m3.

Отчитайки препоръките на норма PN – B – 03430, програмата може да изчисли въздухообмена, тоест да изчисли дебитите и температурите на въздуха за вентилация. Повече информация, можете да намерите в точка “Изчисляване на въздухообмен” по надолу.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ГЕРМАНСКИ).

Енергийната потребност за вентилация включва изчисления на енергийната потреба в случай на инфилтрация и допълнителна потреба за затопляне на навлизащия въздух вследствие от работа на механично изсмукващата вентилационна система.

Топлинните загуби за инфилтрация са пропорционални на дебита въздух прочитащ в помещението през топлинни мостове и температурната амплитуда между навлизащия въздух и въздуха в помещението.

Дебитът на въздуха за инфилтрация зависи от дължината и херметичността на отворите на прозорци и външни врати и разликата в налягането, причинена от влияние на вятъра и разликата в плътността на въздуха между вътрешна и външна среда. По този начин енергийната потреба за вентилация зависи от типа сграда (едноетажна или многоетажна), типа основи, мощността на вятъра, местоположение на сградата и съпротивлението на сградни елементи като вътрешни врати и стени.

Когато количеството на издухан въздух от помещението е по – голямо от количеството подаден въдух в помещението, е необходимо да се отчете енергийната потреба за затопляне на допълнителния поток въздух протичащ в помещението отвън. Това е енергийната потреба за механична вентилация.

Енергийната потреба за вентилационни нужди не може да бъде по – малка от минималната такава, приета въз основа на минималния средно-часов фактор на въздухообмен. За помещения с постоянно оползотворяване се приема минимална стойност от 0,5 1/h.

Отчитайки изискванията на норма DIN 4701, програмата изчислява въздухообмена (баланса на въздух за вентилация) или дебити и температури на вентилиращия въздух. Повече информация, можете да намерите в точка “Изчисляване на въздухообмен” по надолу

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ГЕРМАНСКИ И ПОЛСКИ).

Възможен е отказ от изчисления на въздушния баланс и засилване на дебитите на въздух или средночасовия фактор на въздухообмена в помещенията, като изберете опцията за вида на вентилация да бъде „Познат въздухообмен“.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ.

Изчисленията за сградна потребна енергия и топлини загуби на помещения се основават на БДС EN 12831.

Пълните топлинни загуби могат да бъдат изчислени подробно и чрез "опростения метод" (по Ваш избор).

Налични са следните правила на изчисление:

➔ Температурата на въздуха в помещението е равна на заявената стойност;

➔ Топлинните загуби са изчислени при стабилни условия, постоянни характеристики, като например температурата или топлинните характеристики на сградата са приети.

Методите за изчисление включени в нормата се отнасят главно за сгради, в които:

➔ Помещенията са отопляеми до постоянно заявена стойност на температурата;

➔ Стойността на темепературата на въздуха е равна на работната температура на въздуха. Работна температура на въздуха се разбира средната стойност на вътрешната температура и средната температура на радиация.

За изчисляване на топлинни загуби в отопляеми помещения се отчитат следните елементи:

➔ Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи.

➔ Топлинни загуби от топлопреминаване за вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух (отопляеми и неотоплями помещения в сградата.

Изчисленията за топлинни загуби се основават на стандарта БДС EN 12831 и се прилагат подробни методи за изчисление. Такива са и изчисленията за температурата на въздуха в неотопляеми помещения в резултат на топлинния баланс и въздуха за вентилация в сградата.

Стандартът позволява и опростено изчисляване на топлинни загуби на отопляеми и неотопляеми помещения и отопляеми помещения, граничещи с прилепени сгради и плочи. В зависимото от избрания вид на съседно помещение, топлинните загуби се коригират със специфичен коефициент съгласно нормата.

2.3. ПОДРОБЕН МЕТОД ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ НА СГРАДА СЪГЛАСНО БДС EN 12831

2.3.1. Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи – подробен метод

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване се изчислява като сума от отделните коефициенти на пренос на топлина чрез топлопреминаване и температурната разлика (амплитуда) между въздуха в помещенията и този на външния въздух.

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване включва следните параметри:

➔ Kоефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи, граничещи с външния въздух (coefficient of heat loss by penetration between heated compartment and external environment) HT,ie, (в приложение № 3 HD)

➔ Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони (coefficient of heat loss by penetration from heated compartment to external environment through non-heated compartments) HT,iue.

➔ (в приложение № 3 HU)

➔ Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим (stationary coefficient of heat loss by penetration from heated compartment to the ground) HT,ig. (в приложение № 3 Hg)

➔ Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с прилепени сгради (coefficient of heat loss by penetration from heated compartment to other heated compartment with distinctly different temperature value HT,ij. (в приложение № 3 HА).

Kоефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външния въздух (HT,ie) е функция на площта и коефициента на топлопреминаване на преградата. Неговата стойност се поправя чрез факторите (ek) и (el), отчитащи външните климатични условия, дадени в местните анекси (приложение № 2). Изчисленията за коефициентите на топлопреминаване на преградите (U) включват нормативната добавка (∆uo) и добавка за наличие на топлинни мостове в преградата.

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони (HT,iue) е функция на площта на преградата, разделяща отопляемо от неотопляемо помещение (зона) и коефициента на топлопреминаване (U) на преградата. В формулата има коефициент на температурна редукция, отчитащ температурната амплитуда м/у неотопляемо помещение и външния въздух. Температура на неотопляемата зона е изчислена въз основа на топлинния и въздушня баланси. Освен неотопляеми зони, може също така да се зададе и вида на неотопляемата зона от другата страна на вътрешната преграда. Следователно, топлинните загуби биват изчислявани с поправъчен коефициент, зависещ от вида на зоната (помещението).

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим (HT,ig) може да бъде изчислен въз основа на подробните препоръки, дадени в БДС EN ISO 13370 или чрез опростените такива, дадени в БДС EN 12831. Съгласно споменатите стандарти, налични са следните видове прегради, имащи контакт с земята:

➔ подова плоча върху земя подова плоча върху земя (без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията;

➔ стена в/у земна повърхност;

➔ повдигната конструкция на пода;

➔ през подова плоча върху земна повърхност (без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията и

➔ през неотопляем подземен етаж.

Разликата между опростения и подробен методи се състои в това, че подробния метод е основан на прецизни и сложни аналитични формули, докато при опростения метод, формулите са опростени за площа на преградата, имаща контакт с земята, еквивалентния коеф. на топлопреминаване (Uequiv,k) и коеф. на редукция.

Редукционните фактори отчитат годишната флуктоация на външната температура, температурната амплитуда м/у нормативната външна и средногодишната външна, както и влиянието на подземните води, в случай че разликата между нивото на партера и нивото на подз. води е < от 3 метра. Стойността на (Uequiv,k) е функция на коефициента на топлопреминаване на преградата (U), размерната характеристика на преградата (B’) и понижението под партерното ниво.

Стойността на характерния размер (пространствена характеристика) на пода (B’) се получава от площта на земната основа А и половината от периметърът на земната основа P. За изчисления на периметъра на земната основа (пода) се отчитат периметър на пода, който е в контакт с външната среда.

Изчисленията на (Ag) и (P) засягат сградата, която включва неотопляеми помещения в/у земната повърхност. Размерите на неотопляемите помещения също се включват в изчисленията за основната сградна единица. Размерите на неотопляеми помещения, добавени гаражи не се включват в изчисленията.

След изчисляване на размерната характеристика на сградата, нейната стойност може да бъде приспособена към отделните помещения. Налични са 3 характерни случая:

➔ В помещения без външни стени, разделящи отчитано помещение от външния въздух, изчислената стойност (B’) на сградата се включва.

➔ В помещения с добре изолирани подове (U<0,5 W/m2K), се включва изчислената стойност B’ на сградата.

➔ За всички други случаи на помещения, изчислената стойност (B’) на сградата се изчислява от програмата самостоятелно въз основа на периметъра на пода в/у земната повърхност и площта на партерния етаж на разглежданото помещение.

Kоефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи, граничещи с външния въздух (HT,ij) е функция от площта на преградата, разделяща отопляеми зони с различна вътрешна температура и коефициента на топлопреминаване (U) на преградата. В формулата има коефициент на температурна редукция, отчитаща температурната амплитуда м/у съседно помещение и външния въздух. Влиянието на топлинните мостове не се отчита при изчисленията.

2.3.2. Топлинни загуби от топлопреминаване за вентилация – изчисления за сградата и помещенията

Във всяко отопляемо помещение на апартамента се изчисляват топлинни загуби от вентилация. Топлинни загуби от топлопреминаване за вентилация са пропорционални на коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване за вентилация (HV,i) и температурната амплитуда м/у помещението (θint,I) и външния въздух (θe).

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване за вентилация (Hv,i) е пропорционален на обема на вентилиращия въздух (Vi), протичащ през пространството, негова плътност и специфична топлина. Постоянната стойност на физичните характеристики на въздуха се отчитат при изчисленията.

Налични са следните видове вентилиращ въздух:

➔ Минималният дебит на въздух за естествена вентилация (Vmin) е необходим, поради хигиенни нужди, и се определя като произведение на кратността на въздухообмена в помещението (nmin);

➔ Дебитът на въздух за инфилтрация (Vinf) се влияе от херметичността на сградата и наличие на прозорци и външни врати в помещението;

➔ Дебити на въздух за механична вентилация протичащи в помещение, в резултат от действието на подавана или отдавана вентилация. Това е потокът въздух механично изсмукван от помещението (Vexh), дебита на въдуха подаван механично (Vsup) и дебита на въздух протичащ в помещение отвън и / или други помещения на сградата (Vmech,inf,i). Или това е дебита на въздух протичащ в резултат на механична вентилация от засмукване. Това се случва, когато заявения дебит на засмукващ въздух (Vexh) е по – голям от този на подавания (Vsup). Тогава за да се поддържа въздушния баланс, чрез мостове в сградната конструкция и / или от други помещения, навлиза външен въздух в помещенията.

Стойностите на коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване за вентилация зависят от

механичната вентилация в помещението (моля, вижте анекса описващ въздушния баланс за дадено помещение).

Ако се приеме система с механично подавана вентилация, то тогава подавания въздух ще има различни параметри в сравнение с тези на външния въздух, например:

➔ Инсталирана аварийна затопляща система предварително затопляне на външния въздух.

➔ В резултат на това, подавания въздух може да има температура (θmech), която е по – ниска и ли по

– висока от тази на температурата в помещението.

Допълнителни топлинни загуби ΦRH вследствие на временна редукция на температурата в помещенията

Допълнителните топлинни загуби (ΦRH) вследствие на временно намаляване температурата на дадено помещение се пораждат от способността за топлинно задържане в сградните елементи на помещението. При намаляване на температурата в помещението бива акумулирана топлинна енергия в сградната единица, която се предава на въздуха в помещението. След определен период от време, температурата на въздуха и преградите намалява. За да се затопли отново помещението до желана температура, е необходимо увеличаване на вътрешната температура на въздуха и охладени зони (прегради) до предишна стойност на температурата.

Възможността за по – голяма топлинна акумулация в преградите, води до по – малка редукция в температурата и по – малко к-во топлина, което е необходимо за затопляне на температурата до предишна стойност в помещението.

В нормата се заявява аналитичен алгоритъм относно допълнителните топлинни загуби (ΦRH ) в помещенията, за които временната редукция на температурата се прилага. Тези помещения е необходимо да дават следните данни:

➔ ефективния топлинен капацитет на сградни елементи, които създават помещение;

➔ време за намаляване на температурата и

➔ температурна загуба в помещението от редукция. Тази стойност може да бъде изчислена или зададена. Ако Потребителят може да получи специфичната температура в помещението при редукция с контролни свойства на отоплителната система. Ако намаляването на температурата се случва след спиране на потока топлина (например, затваряне вентила на нагревателя), то тогава тази стойност трябва да се заяви като такава изчислена от програмата.

Временното намаляване на температурата в жилищните сгради в повечето случай става през нощта за приблизително 8 часово времетраене. Такива сгради не трябва да имат лека конструкция.

В ненаселени жилищни сгради, намаление в температурата може да бъде 48 часа седмично или 8 часово /

дневно.

Въз основа на въведени данните, поправъчният коефициент (fRH) се определя в зависимост от параметрите на вентилация при затопляне на помещение, ефективна площ на помещение, температурните загуби и времето за повторно затопляне.

Допълнителните топлинни загуби (ΦRH ) са пропорционални на площта на пода на отопляемото помещение

(Ai) и поправъчния коефициент ( fRH).

Годишни потребна енергия на помещение

Енергийната потреба на отопляемо помещение е сумата от топлинните загуби на помещение от топлопреминаване (ΦT,i),топлинните загуби на помещение от вентилация (ΦV,i) и допълнителни топлинни загуби на помещение (ΦRH,i ), поради временна редукция на температурата.

Годишни потребна енергия на сграда

Общата енергийна потреба на сградата е сумата топлинните загуби от топлопреминаване ( ΦT,i), топлинните загуби от вентилация (ΦV,i) и допълнителни топлинни загуби (ΦRH,I) за всички отопляеми помещения в сградата.

Използвани размери при изчисляване

Площта на всички външни сградни прегради (зони) се изчисляват по външи размери (котировки). Площа на вътрешните прегради се изчисляват съгласно размерите между осите на сградата.

2.4. ОПРОСТЕН МЕТОД ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ НА СГРАДА СЪГАСНО БДС EN 12831

Областта на приложение на „опростения“ метод се дава в местните анекси към стандарта.

Т. нар. „Опростен“ метод може да бъде прилаган при жилищни сгради, в които фактора за кратността на въздухообмена се определя въз основа на разлика в налягането от 50 Pa между вътрешна и външна среда, да не надхвърля средночасовата кратност на въздухообмен (n) 50 ≤ 3 1/h и да са налични за повече от 3 апартамента.

Изчисленията за топлинни загуби съгласно стандарта са следните:

1. Пълните топлинни загуби (приложение № 3, т. 3.8 към Наредба № 7) представляват сумата от топлинните загуби на зоната (помещение) от топлопреминаване и топлинните загуби на зоната (помещение) за вентилация. Тази стойност се коригира чрез температурния фактор в отопляеми помещения (зони) към температурата, която е чувствително по – висока от темп. За съседни помещения, като например „баня“, необходимата температурна разлика е ( ∆t ≥ 4K).

2. Топлинните загуби от топлопреминаване на помещение са пропорционални за площта на преградата, коефициента на топлопреминаване (U) и температурна амплитуда на вътрешна и външна среда (∆t). Те се коригират чрез температурния фактор ( fk ), зависещ от вида на съседно помещение, през което се случва топлопреминаване към външна среда. Можете да изберете непознато отопляемо помещение от друга сграда / апартамент, неотопляемо помещение и отопляемо помещение до определена температура.

3. Топлинни загуби за вентилация в резултат на заявени дебити за вентилация, които са необходими за хигиенни нужди.

4. Ако в отопляемите помещения има наличие на временно температурно намаление, то тогава допълнителните топлинни загуби (ΦRH) се изчисляват като продукт на площта на пода и поправъчния фактор, зависещ от вентилационните параметри през периода на затопляне, ефективната тежест на помещение, температурните загуби и времето за затопляне. Данни относно временното темп. намаление се дават за цялата сграда.

Край на европейски стандарти.

3. ИЗЧИСЛЕНИЯ НА СЕЗОННА ЕНЕРГИЙНА ПОТРЕБА

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ (ВКЛ. ГЕРМАНСКИ И ПОЛСКИ).

Програмата Heat & Energy ОВК може да изпълнява набор от изчисления относно топлинните загуби и сезонната енергийна потреба. Връзката на двата изчислителни метода в програмата редуцира необходимата работа за изпълнение на проекта от една страна, а от друга входната информация трябва да бъде подготвена много внимателно. Също така, въведените входни данни по подразбиране чрез програмата, трябва да бъдат преглеждани и контролирани. Необходимо е и определяне на вътрешните топлинни печалби, ако са налични за сградата, за правилно изпълнение на топлинния баланс.

Изчисленията за сезонна енергийна потреба се изпълняват съгласно основните изисквания, заложени в стандарта БДС EN 832:1998. Тези изчисления биват и възможност (опция) в програмата, тоест те могат да бъдат изключвани.

Оценка на енергийната потреба на сградата е основана върху приемане на постоянна температура за периода на отоплителния сезон в отоляемите помещения (стационарно отопление).

При изчисленията от програмата, загубите и ефективността на отоплителната система не се отчитат. Поради тази причина изчислената сезонната енергийна потреба представлява сградната такава. В нея не се отчита първична енергия (primary energy), която е необходима в топлоизточника за покриване пълните топлинни загуби на отоплителната система, в резултат на разпределение, преминаване, регулиране на отоплителната система и др. Затова, сезонната енергийна потреба да се разбира като енергийна потреба.

В сградата може да бъдат няколко топлинни зони, които могат да имат различни стойности на температурата или интензивност на вътрешни и външни топлинни печалби.

3.1. Елементи на топлинния баланс

Енергийният баланс се определя с приемане на следните елементи:

➔ топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащите елементи (вътрешни и външни);

➔ топлинните загуби от вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух;

➔ топлинни печалби от вътрешни източници и

x топлинни печалби от изолация.

Процедурата за изчисляване на сезонната енергийна потреба включва:

➔ въвеждане на външни климатични условия;

➔ определяне помещенията като отопляеми или неотопляеми;

➔ определяне на аналитична температура;

➔ задаване на топлинни зони към помещения;

➔ изчисление на топлинните загуби в сградата за определно време;

➔ изчисление на топлинна печалба от вътрешни източници;

➔ изчисление на топлинна печалба от изолация;

➔ изчисление на пълния фактор на оползотворяване на топлинните печалби и

➔ изчисление на енергийна потреба за определено време.

3.2. Определяне граници и зони на отопляемо пространство

Границите на отопляеми повърхности са стени, подове и тавани или покриви, които разделят отопляемата повърхност от външната среда или от съседни отопляеми и неотопляеми повърхности.

Отопляeмата повърхност може да бъде разделяна на топлинни зони. Ако се отоплява цялата отоплителна площ с еднаква стойност на температурата и случващите се топлини притоци (печалби) са относително малки или са еднакво разпределени в/у цялата площ, то тогава изчисленията ще бъдат изпълнени като връзка към една отоплителна зона.

В случай, че има различие от тези условия в сградата, тогава отделните помещения биват задавани към няколко отоплителни зони. Това е едно от условията за получаване на верни изчисления и влияещи на сезонната енергийна потреба. Важно е, че в една група са помещенията с подобна интензивност на външни и вътрешни топлинни печалби. Това са помещенията с еднаква температура.

Изключение от това правило е третирането на апартамент с баня като една температурна зона, но ефектът като такъв е незначителен върху резултата от изчисленията:

➔ изчисление на сезонна енергийна потреба за апартамент и

➔ изпълнение от страна на програмата на вентилационен въздушен баланс за апартамента.

Отопляеми (с зададена вътрешна температура) и неотопляеми (с вътрешна температура, изчислена от програмата) помещения не трябва да бъдат свързвани към една топлинна зона.

3.3. Изчисления на топлинни загуби в сградата за определен период време с помощта на фактора на оползотворяване на топлинните печалби

Потребителят на приложението получава месечен метод за изчисления, което дава възможност за изчисляване на енергийните потреби за всеки месец на отоплителния сезон.

Използваният алгоритъм на изчисление приема определен топлообмен в рамките на един месец и пренебрегва акумулираната топлина или отдадената топлина на помещението, в резултат на дневните температурни промени. Коефициентът на оползотворяване (η ) отчита в изчисленията общото оползотворяване на топлинните печалби ( приложение № 3, точка 11.1 H,gn η).

Топлинните загуби в еднозонова сграда или в една топлинна зона (на апартамент) при анализиране на сезона включват топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащите елементи и вентилация, техните топлинни зони или / и за неотопляемите повърхности.

В програмата за изчисляване на топлинни загуби за вентилация се приема минимална стойност на въздухообмен, което е необходимо изискване поради хигиенни изисквания и комфорт. Стойността по подразбиране е 0,5 кратност на въздухообмена / час за топлинна зона.

Изчисления на топлинни печалби от изолация и външни топлинни печалби (слънчева радиация)

В изчислителният алгоритъм, топлинните печалби от изолация на прозрачни ограждащи елементи (Приложение № 3, точка 10.2.2) са пренебрегнати. Програмата отчита топлинния поток от слънчево през прозрачни ограждащи елементи само прозорците.

Ефективната площ на приемаща слънчева енергия (радиалния) повърхност (Приложение № 3, точка 10.2.1) на стъклен елемент като прозорци например, зависи от фактора на засенчването, фактора на покритие, фактора на рамката на елемента и общата пропускателна способност за прозрачната част на елемента.

Поправъчни фактори се отчитат, поради засенчване, намаляването слънчева радиация в резултат на:

• засенчване от други сгради;

➔ топографията (хълмове, дървета и др.);

➔ изправени елементи и

➔ козирки и други елементи на сградата.

Стойностите на факторите зависят от ъгъла към хоризонта на засенчващите елементи. Стойността на фактора на покритие за прозорци е даден и зависи от вида на завеса, и дали нейното местоположение е от вътрешната или външната страна на прозореца.

Физически размери на сградна констуркция

Физическите размери на сградната конструкция се потвърждават с изчисления. Възможно е да прилагат вътрешни размери, външни или общи вътрешни размери (котировки), но методът на оразмеряване се запазва през времето на пълните изчисления.

Моля, вижте анекс Д, описващ размерите на ограждащите елементи използвани в изчисленията!

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

Стандартът БДС EN 832: 1998 приема, че има един вид под и наличие на зони за този под при изчисленията за топлинни загуби. Поради тази причина, топлинните загуби през под в/у земната повърхност се изчисляват отделно за всяка подова зона (зона I или II).

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ (ВКЛ. ГЕРМАНСКИ И ПОЛСКИ).

Изчисленията за сезонните енергийни потреби изискват изчисление на т.нар. „характерен размер (пространствена характеристика) на пода”. Тя се определя като отношение м/у площта на пода и половината от периметъра на пода: B = A/(0,5 P)

Тъй като периметъра на пода се разбира като част от сградната конструкция, оразмерена по външния контур на външните стени за определена топлинна зона. Потребителят определя периметъра на пода в/у земната повърхност. При наличие на няколко топлинни зони или / и неотоляема зона, перимерът на пода в/у земн. повърхност трябва да се намали по дължина на стените в/у гранииците на зоната или (и) границите на зони и неотопляваната повърхност.

Край на европейски стандарти.

4. ИЗБОР НА НАГРЕВАТЕЛИ

Основа при избора на нагревател е намалена топлинна загуба, която отчита топлинните загуби на отделните помещения и различните начини на отопление. След отчитане на всички заявени множители, с увеличаване на отопляемата повърхност, програмата избира даден нагревател от избран каталог преди това.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ ( РУСКИ И ПОЛСКИ).

Множителите увеличат повърхността на нагревателите и отчитат основата на заявения вид на жилище и местоположение на нагревателя.

Множителят засяга използване на термостатичен вентил, който ще бъде изчислен от програмата, ако преди това е бил заявен "Данни за избор на нагревател". Също така, множителят отчита охлаждане на водата в тръбите въз основа на заявения етаж, в/у които топлоизточника е разположен и етажа, в/у който топлоизточника е разположен, разделен на основния брой етажи.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ (+ГЕРМАНСКИ)

Програмата отчита посредством множителя разминаване между проектирана и реално инсталирана система при маркиране на опцията „Xxxxx за избран нагревател“.

Също така, множителят отчита охлаждане на водата в тръбите въз основа на заявения етаж, в/у които топлоизточника е разположен и етажа, в/у който топлоизточника е разположен, разделен на основния брой етажи.

Край на европейски стандарти.

5. ИЗЧИСЛЕНИЯ НА ВЪЗДУХООБЕМ ЗА ВЕНТИЛАЦИЯ

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

Забележка: Някои от параметрите се повтарят, поради различното им тълкуване в съответния стандарт.

Въздушния баланс за вентилация се изпълнява в рамките на апартамента. Алгоритъмът приема, че цялото количество въздух (дебит) за вентилация се доставя в апартамента през течове в прозорци и външни врати, които за заявени в помещенията и въздухът се премахва от помещения като кухни, бани, тоалетна или други зони с определен дебит.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

Въздухът, който се внася в помещение от външна среда чрез течове е този, който навлиза в помещението чрез инфилтриране (разлика в наляганията на вътрешни и външни помещения, поради влиянието на вятъра и температурни амплитуди) и механична вентилация ( (разлика в наляганията между външната среда и помещението, поради изсмукващ вентилатор, който отдава въздух).

Въздухът също така може да бъде доставян в помещението по начин с допълнителна механична вентилация или като въздушен поток подаван в апартамента с количество, което влияе върху въздушния баланс за вентилиране и температурата вследствие на смесването на въздушните потоци.

Сумарното количество енергия за вентилиране в помещението резултира върху пълната потребна енергия за инфилтрация и механична вентилация на същото помещение.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

Помещения, в които използвани прозорци / външ. врати са били заявени като донори на въздух в въздушния баланс за вентилация.

Помещения, от които вентилационния въздух е отдаден навън са получатели в смисъла на въздушния баланс за вентилация. Този баланс се състои от количество отдаден въздух от апартамента и количеството получен въздух в апартамента от вън.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

Разпределението на въздушния поток в апартамент се основава на следния алгоритъм: пълния поток на отдаван въздух от апартамента се изчислява, след което се разделя в апартамента, в който има прозорци и външни врати, пропорционално на техните размери в разглежданото помещение.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

Разпределението на въздушния поток в апартамент се основава на следния алгоритъм: пълния поток на отдаван въздух от апартамента се изчислява, след което се разделя в апартамента, в който има прозорци и външни врати, пропорционално на тяхната херметичност в разглежданото помещение.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

Дебитът на въздух отдаван от апартамент е сума от потоци отдаван въздух от помещения с заявена стойност относно въздуха за вентилация.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

Дебитът на въздух в помещения, който е пропорционален на размерите на прозорците и външ. врати, тоест това е въздушния поток течащ отвън (Vn.z.) Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

Дебитът на въздух в помещения, който е пропорционален на херметичността на прозорците и външ. врати, тоест това е въздушния поток течащ отвън (Vn.z.)

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

Ако в помещение в прозорец няма въздушно абсорбиране или дебита на въздух, изтичащ през мостове е по - голям от дебита въздух, който се отдава от определено помещение, то тогава въздушния излишък се отдава към друго помещение получаващо въздух за вентилация. Такова количество въздух се нарича дебита въздух отдаван към апартамент ( Vw.m ).

За помещения, които не получават вентилационен въздух, този поток се нарича дебита въздух протичаш от апартамента (Vn.m.). Той може да бъде сума от потоците въздух отдавани от помещения (Vw.m ), които са донори на вентилационен въздух.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

В помещения с заявена механична вентилация, стойността на дебита въздух подаван отвън (Vn.z) или от други помещения в апартамента (Vn.m) се намалява с заявената стойност на механично подавам въздух.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

Температурите на вентилиращия въздух отчитат при изчисленията на топлинни загуби за затопляне на вентилационния въздух следното правило: температура на подавания въздух отвън е равна на аналитичната температура на външния въздух.

Въздухът отдаван от помещения към външна среда и към други помещения има винаги температура, която е равна на заявената температура на помещението.

Температура на въздуха, който се подава в помещения (получаващи) се влияе от смесването на отдаваните въздушни потоци от други помещения (донорите) с определена температура и обем. Температурата на определен въздушен поток е теглото на частица обем от този поток спрямо желания въздушен обем, който е отдаден от това помещение. Въздушният обем подаван към помещение (получател) се влияе от въздушния баланс.

Съгласно този алгоритъм, са приети следните видове вентилация за помещенията:

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

➔ Вид „Стая” за помещения с заявено наличие на прозорци / външни стени. (Twent) е равно на температурата на външния въздух и (Vn.z) е равно на част от общата сума въздушни дебити отдадени от апартамента, пропорционално на размерите на прозорци / външ. врати в това помещение.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

➔ Вид „Стая” за помещения с заявено наличие на прозорци / външни стени. (Twent) е равно на температурата на външния въздух и (Vn.z) е равно на част от общата сума въздушни дебити отдадени от апартамента, пропорционално на дължината на отворите за прозорци / външ. врати в това помещение.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

➔ Видове „Кухня”, „Баня” и „Тоалетна” за помещение с въздушен абсорбер. Потокът отдаван въздух е равен на стойността, която е зададена от Потребителя в програмата. Температурата на вентилационни въздух подаван към помещения влия в/у въздушния баланс за вентилация.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

➔ Вид ”С въздушен абсорбер” за помещения с вентилационен абсорбер и стойност, която е незададена в програмата.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

➔ Вид ”С въздушен абсорбер” за помещения с вентилационен абсорбер и стойност, която е незададена в програмата. В такова помещение е възможно задаването на допълнителна механична вентилация.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ И ПОЛСКИ).

➔ Вид „Познат въздухообмен” за помещения не участващи във въздушния баланс на вентилация. Потокът отдаван въздух се усилва от Потребителя, температурата на вентилация (twent) е приета по подразбиране като температура на външния въздух.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ).

Потребителят може да въведе в сградната конструкция помещения, чиито топлинни загуби и въздушен баланс се изчисляват отделно от другите помещения в апартамента. Такива са например стълбищни клетки, вестибюли и т.н. Те трябва да бъдат приети в програмата към местоположението на сградната конструкция като "По подразбиране". Аналогични са правилата за балансиране на въздушните потоци за вентилация и изчисляване топлинни загуби за апартаменти.

ВАЖНО: Апартаменти не обменят вентилационния въздух. Въздушните потоци се случват между помещенията на даден апартамент.

По - горе описания алгоритъм позволява правилно изчисляване на въздушния баланс за вентилация за група от апартаменти чрез заявяване много-етажен апаратамент в сградната конструкция. Програмата ги третира като един апаратамент и изчислява за неговата площа въздушния баланс за вентилация и топлинни загуби.

Стълбищната клетка от тази гледна точка може да бъде включена в общия вентилационен баланс чрез заявяване на подходящ вид вентилация. Вентилацията в стълбищната клетка също така може да бъде третирана самостоятелно (чрез приемане в сградната констуркция за апартамента със стойност "Подразбиране"). Така заявения тип вентилация към зададена стълбищна клетка дава възможност да се заяви независима вентилация и да се въведат дебитите вентилационен въздух и температура на вент. въздух или определете нейния тип като "с въздушен абсорбатор".

Ако алгоритъма за изчисляване на вентилационния въздушен баланс не може да бъде използван за дадена изчислявана сграда по някакви причини, то тогава всички помещения трябва да бъдат заявени като

„Познат въздуообмен” и да се въведе усилване или ръчно да бъдат изчислени (друга програма) дебитите на въздух за вентилация и кратностите на въздухообмена.

ВАЖНО: Помещения, които са заявени като "Познат въздухообмен" не биват отчитани в баланса на въздуха за вентилация на апартамент. Към такива помещения трябва да бъдат заявени дебита въздух за вентилация или кратността на въздуообмена и температурата на вентилиращия въздух.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ

Въздухообемът в програмата се използва за площта на сградата. Това включва всички помещения, включително отопляеми и неотопляеми. Програмата изпълнява въздушен баланс за цялата сграда за да изчисли въздухообмена за всяко помещение.

Използуваният алгоритъм приема, че въздуха за вентилация се изсмуква (премахва) от апартамента в резултат на механична вентилация и се засмуква (подава) чрез течове през сградната конструкция отвън, в резултат на което се създава полу-атмосферното налягане (вакуум), породено от действие по изсмукване или/и механично засмукване в помещенията.

Балансът на въздуха за вентилация включва само потоци въздух, получени от заявени изсмукани и засмукани потоци в помещението посредством механична вентилация. Този баланс не включва въздуха за естествена вентилация (хигиенни нужди) и инфилтрация.

Балансът на въздуха за вентилация в помещение включва следните количества (дебити) въздух:

➔ Дебитът на механично изсмукания въздух от помещение (Vexh);

➔ Дебитът на механично подаден въздух в помещение (Vsup);

➔ Дебитът на протичащия въздух в помещението от външна страна и/или от други помещения в сградата (Vmech,inf,i). Или това е дебита в резултат от работата на механичната инсталация. Случва се, когато заявения дебит на изсмукване (Vexh) е по – голям от този на подавания въздух (Vsup). Следователно, за да се поддържа въздушния баланс, в помещенията протича външен въздух през течове в сградната конструкция и/или други помещения.

Балансът на въздуха за вентилация в помещенията не включва следните дебити въздух:

➔ Дебитът от инфилтрация (Vinf),

➔ Минималният дебит за естествена вентилация (Vmin) в резултат на хигиенните изисквания към помещението.

Тези дебити се използват при изчисляване топлинните загуби от вентилация.

5.1. Балансът на въздуха за вентилация се изчислява съгласно следните напътствия:

1. За цялата сграда се определя общия дебит на въздуха (Vmech,inf), протичащ през течове от сградната конструкция (през прозорци и врати) в резултат от действието на механично изсмукваща въздуха инсталация. Изчислено е въз основа на разликата м/у сумата от дебитите за механично изсмукване и подаване. Ако тази разлика е равна на 0, то тогава в сградата не протича допълнителен външен въздух. Ако разликата > 0, то тогава дебита (Vmech,inf) се разделя на самостоятелни помещения на сградата в прозорци и врати и въз основа на обемния дял на дадено помещение от общия обем на всички помещения. По този начин се изчислява дебита (Vmech,inf) за самостоятелното помещение.

2. В дадено помещение се изчисляват другите дебити за вентилация.

Дебитът за хигиенни нужди от естествена вентилация се определя от нормативните изисквания (Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, приложение № 18), зависещи от вида помещение (категория) и неговия обемен капацитет. Също така, тази стойност може да бъде заявено ръчно, за да се адаптира спрямо нуждите. Неговият обем участва в изчисляване на топлинните загуби за вентилация, но не се включва в баланса на въздуха за вентилация.

Дебитът на въздуха за инфилтрация, които протича в дадено помещение през течове от прозорци и врати. Негова стойност зависи от херметичността на сградната единица, средночасовата кратност на въздухообмена при разлика от 50 Pa между вътрешната и външната повърхност на сградата и поправъчния коефициент (фактор), отчитащ степента на засенченост на сградата и височината на помещенията над земната повърхност. Неговият обем участва в изчисляване на топлинните загуби за вентилация, но не се включва в баланса на въздуха за вентилация.

3. Стойностите за механично изсмукания и подаден въздух се заявяват от Потребителя на програмата въз основа на основните параметри за вентилация.

4. В границите на дадено помещение се изчислява дебита на въздуха, който може да протече в / извън към / от други помещения в сградата. Допълнителният дебит в рамките на отделните помещения в сградата зависи от балансирането на дебита за изсмукване (Vexh) и дебита на подаван въздух (Vsup) + (Vmech,inf,i). Температурата на този въздух се влияе от смесване на въздушните потоци идващи от отделните помещения.

5. Дебитът на въздуха протичащ от сградата се коригира в изчисленията за топлинни загуби от вентилация посредством поправъчен температурен коефициент, включвайки сместа от въздушни потоци имащи различни стойности на температурата и протичащи от различни помещения.

Дебитите на въздух за вентилация (Vi) се изчисляват въз основа на въздушния баланс и се използват при изчисляването на топлинните загуби за вентилация. Тяхната стойност зависи от присъствието на вентилационна инсталация в сградата.

Ако не е била заявена механична вентилация в дадено помещение, то тогава дебита на въздуха (Vi) използван при изчисляване на топлинните загуби се изчислява като максимална стойност от заявената минимална стойност на дебита за естествена вентилация (хигиенни нужди) (Vmin) и този за инфилтрация в даденото помещение.

Ако е била заявена механична вентилация в дадено помещение, то тогава дебита на въздуха (Vi) използван при изчисляване на топлинните загуби се изчислява като максимална стойност от заявената минимална стойност на дебита за естествена вентилация (хигиенни нужди) (Vmin) и сумата от дебита за инфилтрация (Vinf) и дебита на механично изсмукания въздух (Vsup) в помещението и протичащия дебит на въздух (Vmech,inf,i).

5.2. Изчисление на топлинни загуби от вентилация за сградата

5.2.1. При липса на механична вентилация

За цялата сграда се сумират максималните стойности (Vi) на дебити въздух от естествена вентилация и инфилтрация в помещението. Тази операция се изпълнява за всички помещения в сградата.

5.2.2. Заявена механична вентилация в сградата

За цялата сграда се сумират максималните стойности (Vi) на дебити въздух от помещения. Тази операция се изпълнява за всички помещения в сградата. При изчисленията се взимат предвид естествена вентилация, инфилтрация, механично подадена и протичаща вследствие на излишъци на въздух, които са засмукани от помещението.

Ако алгоритъмът за изчисление на въздушния баланс не може да бъде приложен в изчислената сграда по ред причини, е необходимо да заявите за всички помещения само минималната кратност на въздухообмена.

Край на европейски стандарти.

6. ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КОНДЕНЗ НА ВОДНИ ПАРИ В ПРЕГРАДА

Процесът на топлопреминаване през сградни прегради (ограждащи елементи) е свързан с процеса на преминаване на водни пари и:

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

➔ Сградните елеметни са пориозни и при дадено завишение позволяват проникване на водни пари. Това свойство се характеризира чрез коефициента на съпротивление на дифузионно навлажняване, представляващ големината на водните пари в кг, които проникват за една секунда в куб с размер 1m при разлика в наляганията на водни пари м/у противоположни страни на куба от 1Pa.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ (+ГЕРМАНСКИ)

➔ Сградните елементи са пориозни и при дадено завишение позволяват проникване на водни пари. Това свойство се характеризира чрез коефициента на съпротивление на дифузионно навлажняване.

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (ПОЛСКИ).

➔ през зимният сезон (отоплителния сезон) вследствие на влагопреминаване в помещенията (при различни човешки действия) налягането на насищане на водните пари е по – голямо във атмосферния въздух (извън сградите). Поради тази причина, преминаването на водните пари през сградни елементи се случва винаги в посока от помещение навън и неговата големина зависи от дебелината и коефициента паропреминаване на отделните слоеве на преградата, както и от разликата м/у наляганията на насищане на водните пари от вътрешна и външна страна на помещението.

Край на местни норми.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ (+ГЕРМАНСКИ)

➔ през зимният сезон (отоплителния сезон) вследствие на влагопреминаване в помещенията (при различни човешки действия) налягането на насищане водните пари е по – голямо във атмосферния въздух (извън сградите). Поради тази причина, преминаването на водните пари през сградни елементи се случва винаги в посока от помещение навън и неговата големина зависи от дебелината и коефициента паропреминаване на отделните слоеве на преградата, както и от разликата м/у наляганията на насищане на водните пари от вътрешна и външна страна на помещението.

Край на европейски стандарти.

В многослойните прегради е възможно да настъпи т.нар. феномен конденз на водни пари в нея.

Поради недостатъците, които предизвиква конденз е необходимо да се използват такива конструкции на ограждащите елементи, така че кондензиралата влага в/у тях да може да се изпарява през летния сезон и преграждащия елемент да бъде сух.

АНЕКС Д: РАЗМЕРИ НА ОГРАЖДАЩИ ЕЛЕМЕНТИ ИЗПОЛЗВАНИ В ИЗЧИСЛЕНИЯТА

Отопляемата повърхност на разглеждана сграда трябва да бъде ясно определена преди да бъдат извършени изчисленията за сезонна енергийна потреба. По този начин ще получим правилни резултати от тези изчисления.

Сградни елементи, които се разглеждат в изчисленията са границите на отопляемата повърхност. Ако изчисленията са изпълнени за част от сградата, то тогава границите на тези части трябва също да бъдат ясно определени, така че сумата на коефициентите за пренос чрез топлопреминаване през ограждащи елементи за всички части да бъде равна на коефициента за цялата сграда.

За да се изпълнят изчисленията е необходимо сградата да бъде разделена на елементи. Размерите на сграден елемент обикновено се представят чрез:

➔ вътрешни размери - дължината измерена от стена до стена и от под до таван за всяко помещение в сградата;

➔ общо вътрешен размер - дължина измерена вътре в сградата, без отчитане вътрешните размери;

➔ външен размер - дължина измерена по външната страна на сградата.

Използване на външни размери на площта на преградата води до по - голям неин коефициент на топлопреминаване, за разлика от употребата на вътрешни размери. Вследствие на това, стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинния мост са принципно по - малки при вътрешни размери и в някои случай те могат да бъдат дори негативни - например за външни ъгли.

Ако изолационния слой е непрекъснат, то тогава линейния коефициент на топлопреминаване на някои връзки може да бъде малък, особено когато се използват вътрешни размери или общите вътрешни размери. Вследствие на това, в изчислените стойности за коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване между размерните системи могат да се появят малки различия, когато някои от топлинните мостове са пренебрегнати в системата.

Тези разлики между системите трябва да бъдат отчитани чрез избор на добавка, поради наличието на линейни топлинни мостове.

Точковите топлинни мостове могат да бъдат отчитани чрез адекватно нарастване на споменатата добавка за коефициента на топлопреминаване.

INSTALSYSTEM ОВК

1. ТАБЛИЦА С РЕЗУЛТАТИ

Таблицата с резултати се изобразява от дясната страна на екрана. От лявата страна се намира списък с всички налични таблици с резултати. За да изобразите дадена таблица, кликнете в/у желания списък.

2. ОБЩИ РЕЗУЛТАТИ ЗА РАДИАТОРНО ОТОПЛЕНИЕ

Тези резултати се включват в горната част на таблицата с колективни резултати за целия проект, като например:

Брой топлоизточници	Брой на източниците в проекта
Общ брой на терминални прибори	Брой на всички терминални прибори (ТП) в проекта
Общ брой на клонове	Брой на тръбни клонове в проекта
Общ брой на колектори	Общ брой на колектори в проектирана система
Общ брой на помпи	Общ брой на помпи в проектирана система
Пълни зад. топлинни загуби в стаи Q/Φ	Пълни зададени топлинни загуби в помещения	[W]
Пълна зад. мощност на ТП Qreq/Φreq	Пълна мощност на терминални прибори, зададена в проекта	[W]

Резултатите, които са зададени към самостоятелен топлоизточник в проекта се изобразени по - долу:

A. Източник <source_name>

B. Приложение <Отопление / Охлаждане>

C. Medium < medium_ name> – видът на зададен топлоносител в таблицата с данни, в случай на вода, нейната концентрация.

Следващата част на таблицата съдържа следната информация:

Кота на топлоизточник	Относителна кота на топлоизточника, зададен или взет от чертежа	[m]
Захранваща температура	Захранваща температура, зададена или взета от общите данни и изчислена възвратна	[0C]
	температура
Пълна мощност	Пълна мощност на топлоизточник – енергийна потреба на цялата проектирана система	[W]
Пълна мощност на конвекторен	Мощности на всички оразмерени конвектори, добавени	[W]
радиатор
Пълна мощност на лъчисто отопление	Мощности на всички оразмерени лъчисто отоплители единици, добавени	[W]
Пълна мощност на други	Мощности на допълнителни терм. прибор, добавени	[W]
награватели
Топлинна печалба от клонове	Xxxxxxxx загуби от клонове в проекта, отчетени в изчисления	[W]
отчетена за баланс
Неоползотворени топлинни загуби	Xxxxxxxx загуби от клонове в проекта, не отчетени в изчисления	[W]
от клонове
Топлинни загуби от лъчисто отопление към външна среда	Топлинни загуби от отопление към външната страна на сградата (към земн. повърхност или въздух)	[W]
Налично налягане	Налично налягане, зададено в таблица с данни или изчислено	[kPa]
Загуби на напор за критичен участък	Загуби на напор за критичен участък от източника до критичен терминален прибор	[kPa]
Загуби на напор за критичен	Загуби на напор в критичен терминален прибор и фасонни части, зададени към него	[kPa]
терминален прибор
Загуби на напор в източника	Загуби на напор в източника, зададени в таблица с данни	[kPa]
Водно к-во в източника	Изчислено водно количество в източника	[kg/h]
Статичен напор	Статичен напор	[MPa]
Критична терминален прибор	Име на критичния терминален прибор
Дължина на критично трасе на ТП	Дължина на участък от източника до критичния терминален прибор	[m]
Водно количество	Водно количество в системата	[dm3]

3. ОБЩИ РЕЗУЛТАТИ ЗА ЛЪЧИСТО ОТОПЛЕНИЕ

Те включват за всеки контролен кръг, отделен комплект с резултати, които съдържат колективни данни за целия кръг и списък с колектори. Първият ред описва данните за контролния кръг:

Източник <source_name>

Приложение <Отопление / Охлаждане>

Носител < medium_ name> – видът на зададен топлоносител в таблицата с данни, в случай на вода, нейната концентрация.

Колективни данни включват следните полета:

Захранване на контролен кръг от Вид и име на захранващия източник за кръга.

Температури (ts/θs) и (tr/θr) Изчислена или зададена захранваща температура за контролния кръг, средна

възвратна температура за целия контролен кръг, основана на водни количества и възвратни температури в самостоятелни отоплителни зони на контролния кръг.

Топлинни загуби покривани от ЛО Пълна енергийна потреба покривана от зададено ЛО към контролния кръг на

отоплителните зони.

[0C]

[W]

Достигната мощност на ЛО Пълна мощност на всички отоплителни зони (ОЗ) на контролния кръг. [W]

Водно количество за отопление Пълно водно к-во на топлоносителя във всички колектори на контролния кръг,

асоцирани с достигна мощност на ЛО и топлинни загуби навън.

[kg/h]

Включвайки изглаждане на топлинни загуби навън

водно к-во на топлоносителя компенсиращо топлинните загуби изтичащи навън (надолу и странично). Съгласно метода на изчисляване, топлините загуби навън биват компенсирани чрез увеличаване на водното количество на топлоносителя, определени при изчисленията. Това поле е проектирано за да улесни оценката на тази част от определеното водно количество, която ще компенсира топлинните загуби

[kg/h]

Xxxx. налично налягане Максималното налично налягане на всички използвани колектори в контролния кръг.

Отчита се определено налягане – изчислено или зададено от Потребителя.

Хидравличен капацитет на система Общото водно количество на подова отоплителна система: капацитет на тръбите изглаждащи отоплителни кръгове и колектори.

Таблица на колектори включва следните полета:

Символ на колектор Символ (име) на въведен колектор в таблица с данни.

№ на кръг Броя кръгове произлизащи от колектора

[kPa]

[dm3]

Обща дължина на тръба Обща дължина на тръбите във всички кръгове на колектора. [m]

(tr/θr) Средна възвратна температура за колектора, основана на водните количества и

възвратни температури в самостоятелни отоплителни зони на колектора.

[0C]

Водно количество Пълно водно количество на топлоносителя през колектора. [kg/h]

Налич. н-не Определено налично налягане (изчислено или зададено от Потребителя) за

колектора. Колекторът е балансиран за това налягане.

Необх. налич. н-не Необходимо минимално налично налягане за колектора, определено при

изчисленията. Когато приключи балансирането му за потребителски – зададено налягане, то това поле определя минималното налягане, което може да бъде използвано за колектора.

[Pa]

Броят на отоплителните зони, които биват отоплявани чрез тръбни серпентини зададени към източника, могат да бъдат допълнително изобразени в таблицата.

4. ТАБЛИЦА НА КЛОНОВЕ

Таблицата с клонове изобразява резултатите за всички тръбни клонове в системата, които са зададени към отделни топлоизточници. Видът и името на източника се изобразява в горната част.

Следват резултати за негрупирани елементи, след което такива за елементи на групи.

ТК Вид клон: захранващ или възвратен.

Символ на клон Символ (име) на клон зададен от Потребителя или автоматично.

Символ за връзка на клон Символ (име) на клон, към който дадения клон е свързан - подребата се прави автоматично при протичане на изчисленията.

(Q/Φ) Енергийна потреба носена от клона. [W]

Диам. Xxxxxxxx на изчислен клон или избран от Потребителя. Потребителски-определеният

диаметър се изобразява с квадратни скоби.

[mm]

(L) Дължина на клон. [m]

(R) Коефициент на триене по дължина. [Pa/m]

(ζ) Общи загуби на напор (местни), породени от фитинги. [Pa]

(R*L+Z) Общи загуби на напор за клона, без контролни фитинги. [Pa]

Напор. загуби Общи загуби на напор за клона, с контролни фитинги. [Pa]

(w) Скорост на носителя в клона. [m/s]

(G) Водно к-во на носителя в клона. [kg/h]

Деб. изол-я Дебелина на изолация [mm]

(dt) Температурни загуби в клона. [K]

(t/θ.вход) Температура във входа на клона. [0C]

(q) Специфични топлинни загуби в клона. [W/m]

(Qpr/Φpr) Xxxxxxxx загуби в клона [W]

Следва ред с резултати за фасонните части инсталирани в клона:

Име на вентил	Тип на вентил (каталожно име)
Диам.	Диаметър на вентила.	[mm]
Нап. загуби	Напорни загуби за контролен елемент.	[Pa]
(Xp)	Стойност на контролно отклонение (за някои видове вентили).
(Va)	Тежест на вентила (за някои видове вентили).
Настройка	Оразмерена настройка или диафрагма.
Таблица на колектори: Символ колектор	Символ на колектора.
Символ свръзка на клон	Номер (символ) на свръзка на клон.
Топлинен поток (Q/Φ)	Топлинен поток преминал през колектора.	[W]
Водно количество	Водно количество в колетора.	[kg/h]
(ζ)	Местни загуби на напор.	[Pa]
(t/θ вход)	Температура на носителя във входа на колектора.	[0C]
Брой изходи	Брой на изходи в колектора, вкл. резервни двойки определени в таблицата с данни.

5. ТАБЛИЦА НА ТЕРМИНАЛНИ ПРИБОРИ

Таблицата с терминални прибори изобразява резултати за всички терминални прибори в системата, които са зададени към отделни източници. Видът и името на топлоизточника се показва най - горе, следват ги резултати за негрупирани след което такива за елементи на групи.

Символ на ТП	Символ (име) терминален прибор.
Символ на стая	Символ (име) на стая с терминален прибор.
(ti/θi)	Температура на въздуха в стаята.	[0C]
(Q/Φspec)	Задена мощност на терминален прибор	[W]
(Q/Φsize)	Оразмерена мощност на терминален прибор.	[W]
(Q/Φgains)	Топлинни печалби от клонове и кръгове.	[W]
(G)	Водно количество.	[kg/h]
(ts/θs)	Захранваща температура.	[0C]
(tr/θr)	Възвратна температура.	[0C]
Тип на радиатор	Оразмерен или определен тип радиатор.
(L)	Оразмерена или определена дължина на радиатор	[mm]
(H)	Оразмерена или определена височина на радиатор	[mm]
(D)	Оразмерена или определена дълбочина на радиатор.	[mm]
(SPR)	Номер за връзка на клон – захранваща.
(RPR)	Номер за връзка на клон – възвратна.
Напор. загуби	Напорни загуби през терминалния прибор.	[kPa]
(A’/A)	Преоразмерен или недоразмерен терминален прибор (процентно).	[ %]

Когато проекта включва интегрирани радиатори, таблицата с резултати за фитинги зададени към тези терминални прибори се изобразява под таблицата с резултати за терминални прибори.

Символ на ТП	Символ (име) терминален прибор.
Символ на стая	Символ (име) на стая с терминален прибор.
Име на вентил	Тип на вентил (каталожно име).
Диам.	Диаметър на вентила.	[mm]
Нап. загуби	Напорни загуби за контролен елемент.	[Pa]
(Xp)	Стойност на контролно отклонение (за някои видове вентили).
(Va)	Тежест на вентила (за някои видове вентили).
Настройка	Оразмерена настройка или диафрагма.

6. ТАБЛИЦА НА ПОМЕЩЕНИЯ

Таблицата на помещения включва всички помещения в проекта, които са зададени към отделен етаж в/у съответните работни листове.Име, кота и последващи апартаменти се задават към етажа.

Символ на стая Символ (име) на стая с терминален прибор.

(ti/θi) Вътрешна температура. [0C]

№ на радиатори Номер и тип на нагреватели: r (лъчисто), c (конвекция), НИКАКЪВ (без нагреватели).

(Q/Φ) Изчислена или зададена топлинна загуба в стая. [W]

(Qreq/Φreq) Изчислена или зададена мощност на терминални прибори в стая. [W]

(Qrh/Φrh) Изчислена или зададена мощност на лъчисти нагреватели в стая. [W]

(Qrad/Φrad) Изчислена или зададена мощност на конвектори в стая. [W]

Резулт. (Qrh/Φrh) Резултантна мощност на лъчисти нагреватели в стая. [W]

Резулт. (Qrad/Φrad) Резултантна мощност на конвектори в стая. [W]

Резулт. (Qpr/Φpr) Резултантни топлинни загуби на клонове в стая. [W]

Покритие с топлинни загуби Претопляне или преохлаждане на помещение (в проценти). [%]

7. ТАБЛИЦА С РЕЗУЛТАТИ ЗА ЛЪЧИСТО ОТОПЛЕНИЕ

Резултатите от изчисления на лъчисто отопление се задават към самостоятелните колектори в проекта. Етикетът на колектора се намира в горната част на таблицата:

Тип на вмъкнатия колектор Символ (име) на колектор.

Доставено от: Символ на захранващия източник на контролния кръг, към който колектора е зададен и (в скоби) захранващата температура определена за този кръг (в смисъл на захранваща температура на колектора).

Брой изходи: Брой изходи в колектора, вкл. резервни портове, определени в таблица с данни. Настройки на: Положение на колекторни вентили от захранваща или/и вързвратна страна.

[0C]

G: Общо водно количество в колектора. [kg/h]

Налич. н-не Налично налягане за колектора. [Pa]

Следват редове отдолу с резултати за помещения и отоплителните зони в техните рамки, за които се прилагат към този колектор, до началото на следващите колектори или етикет на отоплителна зона, която бива отоплявана от тръбни серпентини. Редът с резултати за помещения включва следните полета:

Стая: Символ (име) на стая.

(ti/θi) Температура на въздуха в помещението. [0C]

(Qrh/Φrh) Необходима мощност на лъчисто отопление, определена за данните на помещение въз основа на топлини загуби минус топлинни загуби за пода и процент, който покрива подово отопление, или зададена.

Излишък (Q/Φ) Разлика м/у доставена и необходима мощност. Положителна стойност показва излишък на мощност според изискванията (линия в червено), а отрицателна стойност показва дефицит на мощност (линия в синьо). Стойността в полето отчита пълната мощност от всички отоплителни зони в рамките на помещението.

No на ОЗ-ни: Номер на отоплителни кръгове в рамките на стаята.

[W]

(ts/θs) съгл. EN: Захранваща температура на кръга в дадено помещение съгласно европейски стандарт EN. [0C]

Резултатите за самостоятелните отоплителни зони включват:

Символ ОЗ

Подово покритие / Rlb

(Qreq/Φreq)

Излишък (Q/Φ)

(Δt/Δθ)

Горен ред: символ (име) на ОЗ

Долен ред: тип на подово покритие и негово съпр. на топлопреминаване. Ако е била въведена числова стойност за него, вместо да е била избрана от списъка с налични опции, ще се появи

<cov. unknown> с определена стойност на съпр. на топлопреминаване на покритието. Необходима пълна мощност на ОЗ, зададена към нея при автоматично разпределение на (Q/Φ) или зададена от Потребителя.

Разлика м/у доставена и необходима мощност. Положителната стойност показва излишък на мощност според изискванията (линия в червено), а отрицателната стойност показва дефицит на мощност (линия в синьо). Сумата от излишъци на мощност за отоплителната зона в рамките на помещението е равна на стойността “Излишък Q/Φ” в полето в етикета на помещение.

Изчислени температурни загуби на топлоносителя в кръга. Прилагат се за целия кръг и в случай на интегрирана периферна зона (cPZ или uPZ).

[(m2K)/W]

[W]

[K]

ПЗ / ВЗ Това поле описва съдържанието на следните 3 полета, с които се създава комплект от резултати, разделени от другите полета чрез вертикални линии:

– ако отоплителна зона (ОЗ) няма интегрирана периферна зона, се появява ЗЗ в случай на кръг, който формира заета зона или (ПЗ) в случай на кръг, който е определен като периферна зона, която формира отделен кръг. Долният ред остава празен.

– в случай на отоплителна зона (ОЗ) с ПЗ, интегрирана с заета зона (ЗЗ), се появява в горния ред “cПЗ” за създадена ПЗ чрез уплътняване шаблона за полагане на тръба или “uПЗ” за ПЗ свързана нагоре на ОЗ. В следващите 3 полета с резултати, то тогава първия ред се отнася към интегрирана ПЗ. Долният ред показва ОЗ, а втория такъв се отнася за кръга, който формира заетата зона.

площ Ефективна площ на отопляема зона (ОЗ) или на отделни части на ОЗ (моля, вижте по – горното обяснение). Тя покрива общата ефективна площ на отоплителната зона (ОЗ), включително площта на тръбните серпентини минаващи през нея. В случай на ОЗ с интегрирана периферна зона (ПЗ), площта на тръбните серпентини е изважда от частта ОЗ, която формира отоплителната зона, дори ако серпентините пресичат периферната зона.

T (или B, b, p, r, VA) Тръбно отстояние в рамките на отоплителна зона или в отделните части (моля, вижте обяснение за ПЗ/ЗЗ).

(tfs/θfs/q) Температура на подова повърхност (средна) и интензивност на топлинни поток (мощност на квад. метър), изчислени за ОЗ или нейни части.

[m2]

[mm] [cm] [m]

[0C] / [W/m2]

Пов. площ тр. серп. прем.

Повърхностна площта на тръбни серпентини преминаващи през. Изобразява изчислената обща повърхностна площ на тръбни серпентини преминаващи през отоплителна зона. Площа зависи от дължината на отделните елементи на тръбните серпентини и техните отстояния на полагане, определени от програмата или Потребителя.

Qfeeds/Φfeeds Мощност на тръбни серпентини през. Зависи от общата площ на тръбните серпентини, техните използвани отстояния за отделните елементи на тръбните серпентини, изолацията им, процентът им на оползотворена мощност и условия за работа на системата.

[W]

Обща дълж. Тр. серп.

+ кръг.

Горен ред: обща дължина на тръбите в отоплителния кръг, вкл. дължина на тръбните серпентини.

Долен ред: дължина на тръбни серпентини преминаващи от колектора до кръга + дължината на тръбата, която формира правилен отоплителен кръг. Сумата на тези 2 стойности е равна на общата дължина на горния ред.

Водно к-во Горен ред: водно количество на топлоносителя в кръга.

Долен ред: скоростта на топлоносителя в кръга.

[kg/h]

[m/s]

Нап.заг. дълж + мест. з.в.; в.в.

Настр. клапа

Горен ред: напорните загуби в кръга включват загуби по дължина и местни напорни загуби от фасонни елементи свързващи колектора.

Долен ред: напорни загуби във вентили, инсталирани към колектора. Първата фигура представя напорните загуби от вентила на захранващия край, докато втората – напорните загуби от вентила на възвратния край.

Настройка на вентила на колектор. Буквата в скоби показва, дали настройката се отнася към вентила на захранващия край– “(З)”, или на възвратния край “(В)”. това поле е запълнено само когато колектора е настроен.

[kPa]

8. ТАБЛИЦА С МОНТАЖНИ ПАРАМЕТРИ НА ЛЪЧИСТО ОТОПЛЕНИЕ

Таблицата с монтажни параметри е предназначена за Инсталатора на отоплителната система (Изпълнителя). Печатът на тези параметри заедно с етажните разпределения и количествената сметка формират проектната документация.

Етикетът на колектора се намира в горната част на таблицата:

Колектор: Символ (име) на колектор.

№ на изходи: Номер на изходни отвори в колектора, вкл. Резервни отвори, определени в таблицата с данни. Тип : Тип на колектора от каталог.

з.к..: Тип на захранващ вентил.

В.з.: Тип на възвратен вентил.

Кутия на колектор: Типа на кутия на колектора от каталог.

Описанието на монтажните параметри винаги се състои от 2 реда, като полето засягащо закрепващата системата се изобразява постоянно. Етикетът се изобразява в удебелен шрифт. Параметрите включат следните полета:

Стая: Символ (име) на помещение.

№ на ОЗ-ни: Номер на отоплителни кръгове в помещение:

– вкл към други колектори; (опция!)

Номерът на отоплителните кръгове, който е свързан към други колектори. Когато отоплителните кръгове на едно помещение са свързани към няколко колектора, то тогава резултатите за това помещение ще бъдат изобразени за всеки от тези колектори и отоплителните зони (ОЗ) ще бъдат изброени за текущо описания колектор. Това поле също ще даде информация за номера на свързаните отоплителни зони към други колектори.

– ... ОЗ-ни отоплявани от тръбни серпентини; (опция!)

Ако помещение има ОЗ-ни, които са затопляни единствено от тръбни серпентини, то тогава тозо поле ще даде тази информация.

Номерът на кръговете (предишното поле) в помещение само с една отоплителна зона, която бива отоплявана с тръбни серпентини, е равна на 0!

Име на шаблон по

подразбиране / Шаблон различен от този по подразбиране / Шаблон за полагане на тръба

Име на избран xxxxxx от каталог.

Противоположно на резултатите на ЛО, името на закрепящата система се представя винаги в монтажните параметри и съставя втория ред на етикета на помещението. Този ред приема една от следните 3 форми:

– първа опция (‘Pattern same as default: <Pattern_Name>’) се прилага за всички помещения, където е зададен шаблон по подразбиране от общи данни за проекта.

– втора опция (‘Pattern other than default: <Pattern_Name>’) се прилага към помещения, където се използва различна система за закрепване от тази за подразбиране. Етикетът се излиза с удебелен шрифт.

– трета опция (‘Pipe laying pattern: <Pattern_Name>’) се прилага за всички помещения, когато не е бил зададен шаблон по подразбиране.

Монтажните параметри за единична отоплителна зона съдържат най-необходимата информация за правилно инсталиране на отоплителния кръг. Състои се от следните полета:

Монтажните параметри за отоплителна зона с грешки при изчисления (например: надвишени макс. напорни загуби) няма да бъдат изобразени. За да се получат цялостна картина на тези параметри, трябва да се елиминират всички грешки през етапа на изчисления.

Символ ОЗ

Подово покритие / Rlb

Горен ред: символ (име) на ОЗ.

<cov. unknown> с определена стойност на съпр. на топлопреминаване на покритието.

[(m2K)/W]

ПЗ / ЗЗ Това поле описва съдържанието на следните 3 полета, с които се създава комплект от резултати, разделени от другите полета чрез вертикални линии:

– ако отоплителна зона (ОЗ) няма интегрирана периферна зона, се позвява ЗЗ в случай на кръг, който формира заета зона или (ПЗ) в случай на кръг, който е определен като периферна зона, която формира отделен кръг. Долният ред остава празен.

площ Ефективна площ на отопляема зона (ОЗ) или на отделни части на ОЗ (моля, вижте по – горното обяснение). Тя покрива общата ефективна площ на отоплителната зона (ОЗ), включително площа на тръбните серпентини минаващи през нея. В случай на ОЗ с интегрирана периферна зона (ПЗ), площа на тръбните серпентини е изважда от частта ОЗ, която формира отоплителната зона, дори ако серпентините пресичат периферната зона.

[m2]

[mm] [cm] [m]

Тип тръба

Шаблон за пол. тръба

Горен ред: типа тръба използван в отоплителна зона.

Долен ред: Шаблон за полагане на тръба в кръга, определен свойства на ОЗ.

№ на кръг Xxxxx на отоплителни кръгове в помещението

Обща дълж. Тр. серп. +

кръг.

Горен ред: обща дължина на тръбите в отоплителния кръг, вкл. дължина на тръбните

серпентини.

Настр. клапа Настройка на вентила на колектор. Буквата в скоби показва, дали настройката се отнася към вентила на захранващия край– “(З)”, или на възвратния край “(В)”. това поле е запълнено само когато колектора е настроен.

Слоеве на пода Това поле показва изолационни слоеве под отоплителния панел, формиращи конструктивно плочата надолу.

Както и таблицата с резултати от изчисления, така и тази с монтажните параметри за отоплителна зона (ОЗ) затопляни от тръбни серпентини се изобразяват отделно и се групират в секция, която следва последния колектор на тази секция.

Относителната подредба на групата с отоплителни зони затопляни от тръбни серпентини, етикети на помещения и таблични резултати за самостоятелните отоплителни зони е сходна с тази на стандартните. Отоплителни зони.

Заглавието на монтажните параметри за този вид на отоплителни зони включва следните полета:

Зоните, които се отопляват от тръбни серпентини зададени към източника: <Source_Name>;

Име на източникът, който захранва отоплителната зона, изброява по – долу зоните отоплявани с тръбни серпентини.

Този ред има същите полета както тези на стандартна отоплителна зона. Въпреки това, не всички от тях биват запълнени с информация. Важните полета включват:

9. ТАБЛИЦА С ОТОПЛИТЕЛНИ КРЪГОВЕ

Таблицата с кръгове изобразява резултати от изчисления, изброени за всички участъци на самостоятелни терминални прибори. В горната част се намира името на източника / котела, към който са присъединени описаните кръгове по –долу. Това е последвано от името на кръга с името на терминалния прибор.

Следващата таблица показва етикети на клонове, които захранват терминалния прибор, резултати за терминалния прибор и възвратните клонове към източника. Полетата, които се включват са следните:

Етикет Номер на клон определен от Потребителя или автоматично определен, отделни обозначвания за терминални прибори и източника.

Топл. поток Q/Φ Топлинен поток на клона. [W]

G Водно количество. [kg/h]

(L) Дължина на клон. [m]

Диаметър Диаметър на клон определен от Потребител или определен автоматично. [mm]

(w) Скорост на носителя в клона [m/s]

(R) Коефициент на триене по дължина. [Pa/m]

Zeta Сума на коеф. на местно съпротивление от фасонни елементи (тези фигинги, които имат непознати напорни загуби или им е зададен Kv)

(ζ) Местни загуби на напор [Pa]

(R*L+Z) Общи загуби напорни загуби, по дължина и местни. [Pa]

Press. drop. fitt. Напорни загуби от фитинги монтирани на клона. [Pa]

Tot. press. drop Общи напорни загуби. [Pa]

dt Температурни загуби в клона или терминалния прибор. [K]

Деб. изол-я Оразмерена дебелина на изолация на клона [mm]

Допълнително, в таблицата на източника се показват резултати за топлинния поток, водното количество, напорните загуби в фасонните части, монтирани на терминални прибори, общите напорни загуби, температурната загуба и напора на терминалния прибор.

10. СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ КЛОНОВЕ

Таблицата включва подробно описание на елементи на индивидуалните клонове от системата. Описанието на клона включва полета с номера, водното количество, диаметъра, вида и типа на изолацията му. Индивидуалните елементи, описани по – долу, включват следните полета:

Каталог Име на каталога, от който е взет елемента.

Име на елемент Име на елемента и негови характеристики (напр., входни и изходни диаметри на тройник, дъга или муфа).

Каталожен код Каталожен код на елемента. Напор. загуби Напорни загуби през елемента.

11. СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ ТЕРМИНАЛНИ ПРИБОРИ

Таблицата включва подробно описание на елементи на самостоятелните терминални прибори – списък със свързващите фасонни части. Описанието на терминалния прибор включва полета с името на помещението, в което е монтиран прибора, символа на терминалния прибор, неговата мощност и водно количество. Индивидуалните елементи, описани по – долу, включват следните полета:

Каталог Име на каталога, от който е взет елемента.

Име на елемент Име на елемента и негови характеристики (напр., входни и изходни диаметри на тройника, дъга или муфа).

Каталожен код Каталожен код на елемента. Напор. загуби Напорни загуби през елемента.

12. ДИАГРАМА НА ТОПЛИННО СЪВПАДАНЕ НА КОНВЕКТОРИ

Разделът изобразява топлинното съвпадение на конвектори (в проценти), оразмерени за определена мощност. Хоризонталните оси показват процента на преоразмеряване или недоразмеряване на конвекторите в системата. Вертикалните оси показват процента на конвектори с особени нива на преоразмеряване или недоразмеряване.

13. СПИСЪК НА ТРЪБИ, ТРЪБНИ ФИТИНГИ И МУФИ

Списъкът изобразява тръбите, тръбните фасонни части и муфи, които са необходими за конструиране на системата и взети от заредени каталози. Елементите в списъка са разделени на 2 групи: елементи в проект и съществуващи елементи.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица .

14. СПИСЪК НА ВЕНТИЛИ, АРМАТУРИ И ПОМПИ

Списъкът изобразява вентили, арматури и помпи, взети от заредени каталози или определени като елементи, които не са от каталог. Елементите в списъка са разделени на 2 групи: елементи в проект и съществуващи елементи.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица.

15. СПИСЪК НА РАДИАТОРИ

Списъкът изобразява радиаторите в системата, които са взети от заредени каталози. Елементите в списъка са разделени на 2 групи: елементи в проект и съществуващи елементи.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица.

16. СПИСЪК НА КОЛЕКТОРИ

Списъкът изобразява колекторите в системата, които са взети от заредени каталози. Таблицата на колекторите не включва колектори за подово отопление. Елементите в списъка са разделени на 2 групи: елементи в проект и съществуващи елементи.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица.

17. СПИСЪК С ИЗОЛАЦИЯ

Списъкът изобразява изолацията на тръбни клонове в системата, които са взети от заредени каталози. Елементите в списъка са разделени на 2 групи: елементи в проект и съществуващи елементи.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица .

18. СПИСЪК НА ЕЛЕМЕНТИ ОТ ЛЪЧИСТО ОТОПЛЕНИЕ

Пълният и подробен списък на използваните материали включва:

1. Изолирани елементи – тръби, колектори, муфи за връзка м/у тръби и колектори, фасонни части на колектора;

2. Допълнителни елементи – кутии на колектори, обсадни тръби и тръбна изолация;

3. Конструктивни елементи на пода – конструктивни панели, защитни покрития (филми) и панели за изолация;

4. Принадлежности и елементи за монтаж – скоби, мрежи или релси, изолационни ленти, пластификатори и добавка за мазилка и др.

Индивидуалните елементи са изброени като количества с напътствия от Производителя на подовата отоплителна система.

Продукт Каталожно име на продукта.

Размер определен / зададен размер на продукта.

Каталожен код Каталожен код на продукта.

Количество Количество на продукта.

Единица Мерна единица .

Моля, отбележете си, че ако маркирате полето “Площ за кол. сметка. [m2]” (площ за количествена сметка) в данни за отоплителна зона, то тогава изброени материали като изолация и конструктивни панели и стойността от това поле ще отчита цялата площ (вместо ефективната площ) на отоплителната зона. Това позволява да се отчитат в количествената сметка за изолация цялата площ на помещението, когато отоплителните тръби (и следователно ОЗ) покриват само част от него.

19. ОБОБЩЕНИЕ НА ТРЪБИ

Обобщената сметка на тръби се състои от списък с тръби със следната информация:

Име на тръба	Каталожно име на продукта.
Каталожен код	Каталожен код на продукта.
Късо	Кратко описание на продукта.
Изолирани	Количество на изолирани тръби.	[m]
В обсадна тръба	Количество на тръби в обсадни тръби.	[m]
Неизолирани	Количество на неизолирани тръби.	[m]
Потребителски-зададен	Количество на тръби с диаметри зададени от Потребителя.	[m]
Оразмерен	Количество на тръби с оразмерени диаметри.	[m]
Съществуващ	Количество тръби с зададено състояние като „Съществуващи“.	[m]
Проектиран	Количество тръби с зададено състояние като „В проект“.	[m]
За ПО	Количество оразмерени тръби за подово отопление (ПО).	[m]

20. РЕЗУЛТАТИ В ГРАФИЧНИЯ РЕДАКТОР

След успешно приключване на изчисленията в проекта, ще получите индикация за т. нар. изчислено“ Състояние. Това е икона, която се намира в долната лента на състояние (отляво) със следния

изглед: .

Понякога е възможно етикета на фасонни части или тръбни клонове да застъпка или да пречи на други елементи, правейки чертежа неясен. Затова тези етикети трябва да бъдат пренаредени. За да направите

това, маркирайте елемента (например: вентил) – етикетът се осветлява в жълто и иконата ( ) се появява. Посредством кликване с левия бутон и влачене на етикета до ново подходящо положение, той ще се премести.

Етикетът на радиатора може да бъде определен по 2 начина:

Например, при позициониране на курсора на мишката в/у елемента, ще се появят различни съвети. Един съвет ще се покаже при позициониране в средата на радиатора, друг такъв – при позициониране на курсора в близост до муфата на радиатора.

Данни за интергирана муфа на радиатора

Xxxxx за радиатора

Данни за вентил

HEAT & ENERGY ОВК

1. ОБЩИ ДАННИ

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ.

Общите данни на сградата включват информация засягаща проекта и сградата. В раздела

"Резултати от изчисления" ще намерите групирани по списък данни.

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМИ (НЕМСКИ, РУСКИ И ПОЛСКИ).

Забележка: Някои от параметрите се повтарят, поради различното им тълкуване в съотвентия стандат.

Име на файл Име на файл, под което е съхранен

Дата на създаване Дата на създаване на файла

Дата на последна редакция Дата на последна редакция на данни от файла Брой помещения Брой на всички помещения в сградата

Брой етажи / апартаменти / зони Брой на етажи, апартаменти и зони в сградата

Общ брой на прегради (ограждащи елементи)

Общ брой на прегради (ограждащи елементи) използвани в сградата

Брой на дефинирани прегради Брой на прегради определени в „Дефиниции на прегради”

Брой на отопляеми / неотопляеми помещения

Брой на всички помещения, едновременно отопляеми и неотопляеми в сградата

Брой на вътрешни прегради Брой на вътрешни прегради използвани в сградата Брой на външни прегради Брой на външни прегради използвани в сградата

Брой на стени в/у земна повърхност Брой на стени в/у земната повърхност използвани в сградата Брой помещения Брой на покриви използвани в сградата

Брой на подове в/у земна повърхност Брой на подове в/у земната повърхност използвани в сградата Брой на вътрешни прозорци Брой на вътрешни прозорци използвани в сградата

Брой на външни прозорци Брой на външни прозорци използвани в сградата Брой на вътрешни тавани Брой на вътрешни тавани използвани в сградата Брой тавани над пасажи Брой на тавани над пасаж използвани в сградата

2. ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ
Обем на сграда	Обем на сграда съгласно светли размери на всички помещения	[m3]
Обем на отопляеми помещения	Обем на отопляеми помещения съгласно светли размери	[m3]
Площ на помещения	Площ на всички помещения в сграда съгласно светли размери	[m2]
Площ на отопляеми помещения	Площ на отопляеми помещения в сграда съгласно светли размери	[m2]
Площ на външни ограждащи елементи	Площ на външни ограждащи елементи изчислени съгласно въшни размери	[m2]
Средна температура на отопляеми помещения	Средна температура на въздуха във всички отопляеми помещения	[0C]
Дебит на въздух в сградата	Дебит на въздух в сграда вследствие количеството отдаден въдух от отопляеми	[m3/h]
	и неотопляеми помещения
Пълни топлинни загуби	Пълни топлинни загуби в сградата, които включват топлинни загуби от	[W]
	преминаване и вентилация, изчислени според задължителни добавки отчитащи влиянието на изолацията и охлаждащи се прегради.
Топлинни загуби за вентилация	Отоплителна енергийна потреба за затопляне на въздуха за вентилация в	[W]
	сградата
Топлинни загуби от топлопреминаване	Xxxxxxxx загуби в сградата причинени от топлопреминаване през ограждащи	[W]
през ограждащи елементи	елементи, изчислени с отчитане на задължителни условия като влияние на
	изолация и охлаждащи се прегради.
Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи	Xxxxxxxx загуби в сградата причинени от топлопреминаване през ограждащи елементи	[W]
Енергийни потреби през отоплителния	Сградни енергийни потреби през отоплителния сезон.	[kWh]
сезон
Средночасова кратност на	Средночасова кратност на въздухообмена на навлизащия външен въздух в	[1/h]
въздухообмена	сградата
Топлинен показател на сградата – по	Пълни топлинни загуби свързани с отопляемия обем на сградата	[W/m3]
кубатура
Топлинен показател на сградата – за площ (или специфичен разход на	Пълни топлинни загуби свързани с отопляемата площ на сградата.	[W/m2]
енергия)
Показател на сезонна енергийна	Показател на сезонна енергийна потребност отнесен към отопляема площ на	[MJ/m2]
потребност (за площ) (EA,)	част от сградата.
Показател на сезонна енергийна потребност (по кубатура) (EV)	Показател на сезонна енергийна потребност отнесен към отопляемия обем.	[MJ/m3]
Коефициент на формата (A/V)	Сграден коефициент на формата – това е частното на площа на сградата спрямо нейния обем, изчислен по външни размери.	[m-1]
Коефициент на топлопреминаване за		[W/m2K]
сградата (SP 23-101-2000)
Брой на ден-градуси през		[0C D]
отоплителния сезон
Топлинни печалби от изолация	Външни печалби на сградата вследствие на изолация през отоплителния сезон.	[MJ]
Топлинни печалби от вътрешни	Вътрешни печалби в сградата.	[MJ]
източници
Коефициент на топлопреминаване при инфилтрация (SP 23-101-2000),		[W/m2K]

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ.

3. РЕЗУЛТАТИ ЗА СГРАДА

Име на проект [ -]

Резултати след настройка на сградата Определяне на резултати, настройвайки обектс и датата му на създаване. [ - ]

Kоефициенти на пренос на топлина [W/K]

Kоефициент на пренос на топлина чрез

топлопреминаване през ограждащи елементи (ΣHT,bud)

Kоефициент на пренос на топлина за вентилация (ΣHV,bud)

Пълен коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване (ΣH,bud) Топлинни загуби

Пълни топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащите елементи (ΦT)

Топлинни загуби от минимална вентилация ΦVmin

Kоефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през

ограждащи елементи зависи от стойнността на коефициента на топлопреминаване на преградата, нейната площ както и от поправъчни коефициенти зависещи от xxxxx на преградата. Стойността се изчислява за цялата сграда.

Kоефициентът на пренос на топлина за вентилация се влияе от количеството въздух за вентилация, неговата плътност и специфична топлина. Стойността се изчислява за цялата сграда.

Сума от коефициентите на пренос на топлина чрез топлопреминаване през прегради и за вентилация.

Сума от топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащите елементи за всички помещения в сградата

Сума от топлинните загуби от минимална вентилация изчисление за всички помещения в сградата.

[W/K]

[W]

Топлинни загуби от инфилтрация (0,5 ΦV,inf) Xxxxxxxx загуби от инфилтрация изчислени за всички помещения в

сградата

[W]

Топлинни загуби от механично подадена вентилация (1-ηV)

(ΣHV,su)

Топлинни загуби от механично изсмукана вентилация (Φmech,inf)

Xxxxxxxx загуби от механично подадена вентилация изчислени за всички отопляеми помещения в сградата.

Xxxxxxxx загуби повлияни от протичане на въшнен въздух в сградата вследствие от работата на изсмукваща механична вентилация.

[W]

Пълни топлинни загуби от вентилация (ΦV) Пълни топлинни загуби за вентилация изчислени като максимална стойност

от топлинни загуби за минимална вентилация и сумата от инфилтрация и механична вентилация.

[W]

Сградни енергийни потреби

Пълни топлинни загуби (ΦNetto) Сумата на топлинни загуби от топлопреминване и вентилация за сградата. [W]

Пълни топлинни загуби (допълнителни

топлинни загуби) (ΦRH)

Сумата от допълнителни топлинни загуби изчислени за отопляеми

помещения, в които временно е била заявена намаление на температурата.

[W]

Пълни енергийни потреби за сградата (Φbud) Енергийни потреби в сградата като сума от нетните топлинни загуби на

сградата и сумато на допълнителни топлинни загуби.

[W]

Свойства на сградата

Енергийна потреба /отопляема площ сграда

(ΦHL,bud/AN,bud)

Енергийна потреба /отопляем обем сграда

(ΦHL,bud/VN,bud)

Пълни топлинни загуби на сградата (Φbud ) отнесени към отопляемата площ на сградата.

Пълни топлинни загуби на сградата (Φbud ) отнесени към отопляемия обем на сградата.

[W/m2]

[W/m3]

Повърхност без топлина (A) Повърхността на сградата включително всички ограждащие елементи,

които имат контакт с външната температура (среда).

[m2]

Специфичен коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи (HT.)

Край на европейски стандарти.

Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи отнесен спрямо отопляемата повърхност на сградата.

[W/m2]

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМАТИВИ (НЕМСКИ, РУСКИ И ПОЛСКИ).

Забележка: Някои от параметрите се повтарят, поради различното им тълкуване в съответния стандарт.

4. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ЗА ОГРАЖДАЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Резултатите от изчисления за прегради включват всички прегради, внесени и използвани в помещенията от Потребителя - и двете се определят в "Дефиниции на прегради" и "Конструкция на сграда".

4.1. Настройка на ограждащи елементи

Разделена е на част, включваща определени прегради и прегради, които са директно въведени в помещенията.

Име на преграда	Име на определена или вмъкната преграда	[ - ]
Тип преграда	Тип на преграда избрана от групово с предварително-определени в програмата	[ - ]
Коефициент на топлопреминаване (Uo)	Коефициент на топлопреминаване на преграда	[W/m2K].
Коефициент на топлопреминаване (UN)	Коефициент на топлопреминаване на преграда отчитащ поправъчните коефициенти.	[W/m2K].
Описание	коментар за име на преграда.	[ - ]
Коефициент на топлопреминаване (UI)	Коефициент на топлопреминаване на първата зона на пода в/у земн. повърхност.	[W/m2K].
Коефициент на топлопреминаване (UII)	Коефициент на топлопреминаване на втората зона в/у земн. повърхност.	[W/m2K].
Описание	коментар за име на преграда.	[ - ]
Съпротивление на топлопреминаване	Съпротивление на топлопреминаване на преграда	[m2K/W]
на преграда
Съпротивление на топлопреминаване	Съпротивление на топлопреминаване на прегради, които са в контакт с земн.	[m2K/W]
на преграда в зона I	повръхност в зона I
Съпротивление на топлопреминаване	Съпротивление на топлопреминаване на прегради, които са в контакт с земн.	[m2K/W]
на преграда в зона II	повръхност в зона II
Съпротивление на топлопреминаване на преграда в зона III	Съпротивление на топлопреминаване на прегради, които са в контакт с земн. повръхност в зона III	[m2K/W]
Съпротивление на топлопреминаване	Съпротивление на топлопреминаване на прегради, които са в контакт с земн.	[m2K/W]
на преграда в зона IV	повръхност в зона IV
Съпротивление на топлопреминаване на преграда в зона V	Съпротивление на топлопреминаване на прегради, които са в контакт с земн. повръхност в зона V	[m2K/W]
Описание	Коментар за име на преграда	[ - ]

4.2. Xxxxx и резултати за ограждащи елементи (прегради)

Засягат всички прегради с конструкция определена в "Дефиниции на прегради". Списъкът с данни на прегради включва следната информация:

Име на определена преграда	Име на определена преграда
Коефициент на топлопреминаване	Коефициент на топлопреминаване на преграда	[W/m2K]
Съпротивление	Съпротивление на топлопреминаване на преграда	[m2K/W]
на топлопреминаване
Описание	коментар за име на преграда	[ - ]
Посока на топлинен поток	Посока на топл. поток, в зависимост от типа преграда	[ - ]
Тип (вид) преграда	вида преграда избран от група с предварително-определени прегради	[ - ]
Съпротивление	Съпротивление на топлопреминаване на външ. страна на преграда	[m2K/W]
на топлопреминаване (вътр.)
Съпротивление	Съпротивление на топлопреминаване на вътр. страна на преграда	[m2K/W]
на топлопреминаване (външ.)
Съпротивление на топлопреминаване (външ.)	Съпротивление на топлопреминаване на външ. страна на преграда	[W/m2K]
Съпротивление на топлопреминаване (вътр.)	Съпротивление на топлопреминаване на вътр. страна на преграда	[W/m2K]
Височина на преграда, светло	височина на преграда, измерена със светли размери	[m]
Широчина на преграда, светло	широчина на преграда, измерена със светли размери	[m]
Площ на преграда, светло	площ на преграда, измерена със светли размери	[m2]
Височина на преграда м/у оси	височина на преграда, измерена м/у осите	[m]
Широчина на преграда м/у оси	широчина на преграда, измерена м/у осите	[m]
Площ на преграда м/у оси	площ на преграда, измерена м/у осите	[m2]
Външна височина на преграда	височина на преграда, измерена по външни размери	[m]

Външна широчина на преграда	широчина на преграда, измерена по външни размери	[m]
Външна площ на преграда	площ на преграда, измерена по външни размери	[m2]
Повъхностно тегло	Повърхностно тегло на преграда спрямо 1m2 от площа на преграда	[kg/m2]
Щирочина на отвори	Широчина на отворите за прозорци и външни врати	[m]
Допустим коеф. на отвора	Допустим коефициент на кофражния отвор за прозорци и външ. врати	[ m3/m h Pa2/3 ]
Таблица със слоеве на преграда включва следната информация:
Материал на слоя	Име на слой на реграда
Тип на слой	Степен на влажност на избрания строителен материал	[ - ]
d	Дебелина на слой на преграда	[m]
λ	Коефициент на топлопроводност на слоя на преграда	[W/ m K]
Cp	Специфична топлина на слоя на преграда	[J/kgK]
ρ	Плътност на слой на преграда	[kg/m3]
R	Съпротивление на топлопреминаване за слой на преграда	[m2K/W]
μ	Коефициент на съпротивление на дифузионна влажност за слой на метериал	[m s Pa/kg ]

Диаграма с температури – представена е единствено за определени прегради като ламинарни такива. Допълнително към диаграмата може да бъде показана диаграма с наляганията на насищане на водните пари в преградата, в случай че Потребителя преди това е избрал такава възможност в „Общи данни”.

Диаграмата с температурни загуби се представя като начупена оцветена линия с вид, показващ се в легендата. Подобно на този начин, се представят изглед с частичните налягания и наляганията на насищане на водните пари в преградата. Ако диаграмите се пресичат по между си и видимо налягането на водните пари надвишава нивото на налягането на насищане с водни пари, то тогава ще настъпи конденз в преградата. Този феномен може да бъда видян в диаграмата като поле с щриховка.

Върху диаграмата бива представен графично конденза на водни пари в/у вътрешната повърхност на преградата, в форма на водни капки.

Настройването на топлинните загуби през преградите на сградите, засяга тези прегради през, които се случва топлинния поток и включва следната информация:

Име на преграда

Тип	Тип на преграда
U0	Коефициент на топлопреминаване на преграда	[W/m2K]
UN	Коефициент на топлопреминаване на преграда отчитащ поправъчни коефициенти	[W/m2K]
R	Съпротивление на топлопреминаване на преграда	[m2K/W]
Q/Φ	Пълни топлинни загуби през определена преграда	[W]
%Q/ %Φ	Процентно отношение м/у топлинна загуба през определена преграда и пълните топлинни загуби през прегради	[ - ]
E	Пълна топлинна загуба през определен вид на преграда	[MJ]
%E	Процентен дял на топлинни загуби през определен вид на преграда спрямо пълните	[ - ]
	топлинни загуби през всички външни прегради
A	Сумарна площ на преграда измерена м/у осите	[m2]
%A	Процентен дял на преграда измерена м/у осите спрямо площа на всички прегради	[ - ]
A	Сумарна площ на преграда измерена със светли размери	[m2]
%A	Процентен дял на преграда измерена със светли размери спрямо площа на всички	[ - ]
	прегради

Всички топлинни загуби са представени с положителен знак и всички топлинни печалби с отрицателен такъв.

За свободно стоящи сгради топлинните загуби през вътрешни прегради трябва да не се вземат предвид. Стойност различна от 0 може да бъде свидетелство за неправилно заявени съседни помещения или за заявена температура, която варира от такава в помещение до другата страна.

В случай на редови тип сгради близнаци, топлинните загуби през вътрешни прегради може да настъпят, което може да доведе до температурни разлики от двете страни на преградата.

Резултати в таблица за прегради могат да бъдат настроени със следните данни:

➔ Пълна топлинна загуба - пълни топлинни загуби в сградата;

➔ Сезонна енергийна потреба – Сезонна енергийна потреба на сграда през отоплителния сезон.

Край на местни нормативи.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ.

5. ПАРАМЕТРИ НА ПОМЕЩЕНИЯ

За всяка група с резултати има информация засягаща име на проекта, темата на изобразени резултати и проектна информация. Помещенията са представени в таблична форма.

Брой помещения Брой на помещения и тяхно описание [ - ]

Температура на помещение

Минимална средночасова кратност на въздухообмен

Заявена температура на отопляемо помещение [°C]

Минимална средночасова кратност на въздухообмен в помещение [1/h]

Време на затопляне Заявена температура на затопляне за помещения с временно намаление в температурата [h]

6. НАСТРОЙКА НА ТОПЛИННИ ЗАГУБИ НА ПОМЕЩЕНИЯ

No.

Брой помещения	Брой на помещения и тяхно описание. Тази колона също включва стойността на температурата в помещението, площа и кубатура.
(ΦT,e)
(ΦT)	Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи.	[W]
(ΦV,min)	Топлинни загуби за минимална вентилация (естествена вентилация).	[W]
(ΦV,inf)	Топлинни загуби за инфилтрация.	[W]
(ΦV,su)	Топлинни загуби вследствие от механично подаван въздух с по - ниска температура от тази в помещението.	[W]
(ΦV,mech,inf)	Топлинни загуби вследствие на излишък от механично изсмукан въздух в помещението.	[W]
(ΦNetto)	Пълни топлинни загуби от преминаване и вентилация.	[W]
(ΦRH)	Допълнителни топлинни загуби вследствие на временно намаление на температурата в помещението.	[W]
(Φi)	Енергийна потреба на помещение.	[W]

7. ДАННИ НА ПОМЕЩЕНИЯ И РЕЗУЛТАТИ

За всяка група с резултати има информация засягаща име на проекта, темата на изобразени резултати и проектна информация. Помещенията са представени в таблична форма, като резултатите са разделени на самостоятелни помещения - отопляеми и неотопляеми, като за всяка са определени апартамент, номер и описани.

Температура на помещение (θi) Температура в помещението [°C]

Размери

Широчина на помещение светло (wf) широчина на преграда измерена със светли размери [m]

Дължина на помещение, светло (lf) Дължина на преграда измерена със светли размери [m]

Площ на помещение, светло (Af) площ на помещение измерена със светли размери [m2]

Етажна височина м/у оси (ho) Етажна височина, измерена м/у осите [m]

Дебелина на таван (dflo) Дебелина на таван [m]

Височина със светли размери ( hf ) височина на помещение със светли размери [m]

Обем на помещение обем на помещение измерена със светли размери [m3]

Земна повърхност

Понижение под земн. повърхностd (z’) Понижение на пода в/у земн. повърхност, кота под пода [m]

Перимерът на пода в/у земн. повърхност Периметър на пода в/у земн. повърхност за помещение [m]

Пространствена характеристика на пода

(B)

Вентилация

Размерни характеристики на пода в/у земн. повърхност, изчислени за помещение

[m]

Минимална средночасова кратност на въздухообмен nmin

Минимална средночасова кратност на въздухообмен в помещението. [1/h]

Средночасова кратност на въздухообмен при пад от 50 Pa (n50 )

Минимална средночасова кратност на въздухообмен между помещение и външна среда при разлика в налягане от 50 Pa, зависеща от сградна конструкция и нейната херметичност.

[1/h]

Фактор на засенчване (e) Фактор на засенчване на сградата, който зависи от ъгъла на засенчване [ - ]

Височина над земн. повърхност (h) височина на помещение над земн. повърхност, изчислена за половината

височина на помещение .

Поправъчен фактор на височина (ε) Поправъчен фактор на височина зависещ от височината на помещение над

земн. повърхност.

[m] [ - ]

Дебит на подаван въздух (Vsup) Дебитът на подаван въздух в помещение при заявена механична вентилация. [m3/h]

Температура на подаван въздух (θmech) Температура на повавания механично въздух. [°C]

Фактор за намаление на температура

(fV)

Фактор за намаление на температура отчита температурния пад м/у пощението

и този на подадения въздух.

[ - ]

Дебит на изсмукан въздух (Vexh) Заявен дебит на механично изсмукан въздух. [m3/h]

Температура на протичащ отвън въздух

(θmech,inf)

Температура на протичащ отвън въздух в помещението. [°C]

Фактор на температурна редукция Фактор на температурна редукция отчита температурния пад м/у температурата

в помещението и тази на въздуха от отдадения въздух от други помещения.

Доплълнителна топлинна мощност

[ - ]

Коефициент на вертикално затопляне

(fRH)

Ефективно тегло на сграда

(cwirk)

Коефициент на повтарящо се затопляне е функция на няколко парамети в помещението при затопляне.

Стойността определя способността за топлнинна акумулация на сградни прегради.

[W/m2]

[Wh/m3 K]

Температурна загуба (∆φRH) Температурна загуба в помещение след фаза на температурна редукция. [K]

Време на температурна редукция (tAbs) Време на температурна редукция в помещение. [h]

Средночасова кратност на въздухообмен

в фаза на редукция (nAbs)

Време на затопляне

( tRH )

Средночасова кратност на въздухообмен в фаза на затопляне

(nRH)

Заявена средночасова кратност на въздухообмен на помещение в фаза на

температурна редукция.

Време на затопляне в помещение до нива преди температурна редукция, определено въз основа на нормативните възможности на отоплителната система.

Заявена средночасова кратност на въздухообмен на помещение в фаза на затопляне.

[1/h]

[h]

[1/h]

Данни на прегради използвани в помещение

Ориент.	Ориентация на използвани прегради спрямо полюсите на компаса .	[ - ]
Тип	Вид на използвана предварително-определена преграда в програма.	[ - ]
(n)	брой прегради.	[pc]
(b)	широчина на преграда, измерена спрямо оси.	[m]
(h/l)	височина/дължина на преграда, измерена спрямо оси.	[m]
(A)	площ на преграда, измерена спрямо оси.	[m2]
(AAbzu)	площ на полу-преграда.	[m2]
(A’)	Външна аналитична площ (нето)	[m2]
(Zw/Gr)	Определяне на топлинни загуби за	[ - ]
(θos)	Температура от другата страна на преграда.	[°C]
(ek/bu)	Поправъчен показател зависещ от типа преграда.	[ - ]
(Uo)	Коефициент на топлопреминаване.	[W/m2K]
(∆U)	Добавка към коеф. на топлопреминаване, поради наличие на топлинни мостове.	[W/m2K]
(Uc)	Поправен коефициент на топлопреминаване, отчитащ нормативната добавка (Uo) към коеф. и добавка за наличие на топлинни моство в преграда.	[W/m2K]
(HT)	Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване.	[W/K]
(Φ)	Топлинна загуба през преграда.	[W]

Топлинни загуби за вентилация в помещение

Минимален дебит на въздух за естествена вентилация (Vmin)

Минимален дебит на въздух за естествена вентилация. [m3/h]

Дебит на въздух за инфилтрация

(Vinf)

Дебит на механично подаван въздух

(Vsu fv,su)

Излишък на дебит от отдаван въздух

(Vmech,inf fv,mech)

Дебит на въздух за вентилация

(V)

Дебит на въздух инфилтриращ се в помещение отвън през течове на прозорци / врати.

Дебит на механично подаден въздух, коригиран с температурния коефициент.

Дебит на механично подаден въздух в помещение вследствие действието на изсмукваща вентилация, коригиран с температурния коефициент.

Дебит на протичаш въздух за вентилация, използван при изчисляване топлинните загуби в помещението.

[m3/h]

Топлинни загуби за вентилация (HV/ΦV) Топлинни загуби за вентилация в помещение. [W]

Пълни топлинни загуби, нето

(ΦNetto )

Допълнителни топлинни загуби

(ΦRH)

Пълни топлинни загуби, редуцирани

(ΦZred)

Сумата от топлинните загуби от преминаване и вентилация в

помещението.

Енергийни потреби вследствие от заявено температурно намаление в помещение.

Пълни топлинни загуби в помещение, намалени с топлинни загуби от отопляеми прегради.

[W]

8. ДАННИ И РЕЗУЛТАТИ ЗА ПРЕГРАДИ

Засягат всички прегради с конструкция определена в "Дефиниции на прегради". Допълнително в/у диаграмата може да бъде представен изгледа за частично налягане на водните пари в преграда при положение, че Потребителя е избрал тази възможност в "Общи данни".

Списъкът с данни на прегради включва следната информация:

Име на преграда Име на определена преграда. [ - ]

Коефициент на топлопреминаване Коефициент на топлопреминаване на преграда. [W/m2K]

Описание коментар за име на преграда. [ - ]

Посока на топлинен поток Посока на топл. поток, в зависимост от типа преграда. [ - ]

Тип (вид) преграда вида преграда избран от група с предварително-определени прегради. [ - ]

Съпротивление на топлопреминаване Съпротивление на топлопреминаване. [m2K/W]

Таблица със слоеве на преграда включва следната информация:

Материал на слоя	Име на слой на реграда.
(d)	Дебелина на слой на преграда.	[m]
(λ)	Коефициент на топлопроводност на слоя на преграда .	[W/ m K]
(Cp)	Специфична топлина на слоя на преграда.	[J/kgK]
(ρ)	Плътност на слой на преграда.	[kg/m3]
(R)	Съпротивление на топлопреминаване за слой на преграда.	[m2K/W]
(μ)	Коефициент на съпротивление на дифузионна влажност за слой на метериал.	[m s Pa/kg ]
(δ)	Коефициент на паропроводимост за слой на преграда.	[kg/m s Pa]

Върху диаграмата бива представен графично конденз на водни пари в/у вътрешната повърхност на преградата, в форма на водни капки.

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМАТИВИ (НЕМСКИ, РУСКИ И ПОЛСКИ).

Забележка: Някои от параметрите се повтарят, поради различното им тълкуване в съответния стандарт.

9. РЕЗУЛТАТИ ЗА ПОМЕЩЕНИЯ

Резултатите от изчисленията за помещения са представени за всички помещенията, внесени от Потребителя. Те засягат както отопляеми, така и неотопляеми помещения.

Резултатите от изчисления за помещения са представени за всички помещенията, внесени от Потребителя. Те засягат отопляеми помещения.

Резултати от изчисления за помещенията включват:

9.1. Дxxxx x резултати за помещения

За всяка група с резултати има информация засягаща името на проекта, темата на изобразени резултати и проектна информация. Помещенията са представени в таблична форма.

Брой помещения	Име на определено помещение.
Пълни топлинни загуби	Пълни топлинни загуби на помещение.	[W]
Вид вентилация в помещение	Избран вид вентилация в помещение.	[ - ]
Температура на помещение	Температура в помещение.	[0C]
Описание	Коментари за името.	[ - ]

Зона	Отоплителна зона, към която принаделжи помещение.	[ - ]
Вътрешен коефициент на топлинни печалби	Коефициент определящ топлинни печалби в помещения за единица обем 1m3 на отопляемо помещение.	[W/m3]

Дължина на помещение, светли размери

Широчина на помещение, светли размери

Височина на помещение, светли размери

дължина на помещение измерена със светли размери. [m]

широчина на помещение измерена със светли размери. [m]

височина на помещение измерена със светли размери. [m]

Площ на помещение, светли размери площ на помещение измерена със светли размери. [m2]

Топлинни загуби в помещение

Обем на помещение Обем на помещение определено съгласно светли размери. [m3] Допълнение (d1) Добавка отчитаща влияние на ниските температури на охлаждащи прегради. [ - ] Допълнение (d2) Добавка отчитаща влияние вследствие на изолация. [ - ]

Топл. загуби за затопляне на инфилтрациоенен въздух

Топл. загуби за затопляне на инфилтрационен въздух, протичащ в помещение. [W]

Минимални топлинни загуби за вентилация

Минимални топлинни загуби (поради хигиенни изисквания) за затопляне на вентилиращ въздух.

[W]

Топлинни загуби за вентилация Топл. загуби за затопляне на вентилиращ въздух протичащ в помещение. [W]

Топлинни загуби за механична

вентилация Топлинни загуби от топлопреминаване

Топл. загуби за затопляне на протичащия въздух в резултат на работата на

механична вентилация.

Топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащите елементи в помещение. [W]

Пълни топлинни загуби Пълни топлинни загуби на помещение. [W]

Пълни топлинни загуби, намалени Пълни топлинни загуби на помещение, намалени с топлинни загуби през

отопляемни прегради.

[W]

Повърхностен топлинен показател Показател на топлинни загуби в помещение спрямо неговата повърхност (площ). [W/m2]

Среднночасов фактор на

въздухообмен

Среднночасов фактор на въздухообмен в помещение. [1/h]

Дебит на въздух потичащ отвън	Дебит на въздух потичащ в помещение отвън.	[m3/h]
Дебит на въздух потичащ от апартамент	Дебит на въздух потичащ в помещение от апартамент.	[m3/h]
Дебит на отдаван въздух	Дебит на отдаван въздух от помещение.	[m3/h]
Дебит на отдаван въздух в апартамент	Дебит на отдаван въздух от помещение в апартамент.	[m3/h]
Дебит на механично подаван въздух	Дебит на механично подаван въздух в помещение.	[m3/h]
Температура на вентилационен въздух	Температура на въздуха за вентилация определен за помещения с известен въздухообмен.	[0C]

В колона на таблица с данни за помещение е събрана следната таблична информация:

No.	Пореден номер на преграда използвана в помещение.
Име на преграда	Име на преграда използвана в помещение.
Тип	Тип използвана преграда, предварително - определена в програмата.
Ориент.	Ориентация на използвана преграда спрямо полюси на компаса.
	Съпротивление на топлопреминане на преграда.	[m2K/W]
(Uo)	Коефициент на топлопреминаване на преграда.	[W/m2K]
(UN)	Коефициент на топлопреминаване на преграда отчитащ поправъчни коефициенти.	[W/m2K]
(∆U)	Добавка към коеф. на топлопреминаване, поради наличие на топлинни мостове.	[W/m2K]
(Σβ)	Сума от коефициенти на съпротивление на топлопреминаване на преграда (SNIP 2.04.05 – 91).	[ - ]
(n)	Коефициент отчитащ ориентацията на преграда към външния въздух (SNIP – II – 3 - 79).	[ - ]
(ho)	височина (дължина) на преграда измерена м/у осите.	[m]
(wo)	широчина на преграда измерена м/у осите.	[m]
(Ao)	площ на преграда измерена м/у осите.	[m2]
(Aoob)	изчислителна площ на преграда измерена м/у осите.	[m2]
(hx)	височина (дължина) на преграда измерена по външни размери.	[m]
(wx)	широчина на преграда измерена по външни размери.	[m]
(A)	площ на преграда измерена по външни размери.	[m2]
(Azob)	Изчислена площ на преграда, измерена по външни размери.	[m2]
(hf)	височина (дължина) на преграда измерена със светли размери.	[m]
(ws)	широчина на преграда измерена със светли размери.	[m]
(As)	площ на преграда измерена със светли размери.	[m2]
(Asob)	Изчислена площ на преграда, измерена със светли размери.	[m2]
(tds)	Температура на другата страна на вътрешна стена.	[0C]
(Q/Φ)	Топлинни загуби от топлопремнаване за определена преграда използвана в помещението.	[W]

Настройка на помещения

Настройката на помещения е групирана, защото принадлежат към апартаменти и съдържат информация, която е събрана в таблична форма.

Информацията е представена в списъчна форма и включва следната информация:

Име на етаж	Име на етаж, който включва апартамента.	[ - ]
Ордината на пода	Ордината на пода.	[ - ]
Име на апартамент	Име на апартамент, в който са помещенията.	[ - ]
Описание	Коментари за името на апартамента.
Обем на апартамент	Обем на апартамента изчислен по светли размери.	[m3]
Отопляем обем	Отопляем обем на апартамента изчислен по светли размери.	[m3]
Средна термпература на помещения	Средна термпература на помещения в апартамента.	[0C]
Среден бр. обитатели в апартамента	Среден брой обитатели в апартамента.	[ - ]
Средна широчина на отвори (SNIP	Средна широчина на отвори.	[m]
2.04.05-91)
Пълни топлинни загуби	Пълни топлинни загуби изчисление за помещение, което е част от апартамент.	[W]
Топлинни загуби от	Сума от топлинни загуби от топлопреминаване през ограждащи елементи на всички	[W]
топлопреминаване	помещения в апартамента.
Топлинни загуби за вентилация	Сума от топлинни загуби за вентилиране на всички помещения в апартамента.	[W]
Пълна топлинна печалба	Сума от всички топлинни печалби от вътрешни източници.
Дебит на въздух за вентилация	Дебит на въздух за вентилация протичаш през апартамента.	[m3/h]
Таблица за настройка на помещения в един апартамент включва следните колони:
Брой помещения	Име на помещение.
(tj)	Температура в помещение.	[0C]
Зона	Отоплителна зона, към която принадлежи помещението.	[ - ]
(V)	Дебитът на отдаден въздух за вентилаця от помещението.	[m3/h]
(Qwmech/Φwmech)	Топлинни загуби за затопляне на протичащия въздух през помещението вследствие	[W]
	от работата на механична вентилация.
(Qinf/Φinf)	Топлинни загуби за затопляне на инфилтриращия въздух към помещението.	[W]
(Qwmin/Φwmin)	Минимални топлинни загуби (поради хигиенни изисквания) за затопляне на вентилиращия въздух.	[W]
(Qwent/Φwent)	Пълни топлинни загуби за затопляне на вентилиращия въздух.	[W]
(QT/ΦT)	Топлинни загуби от топлопреминаване на помещение.	[W]
(Qdistr/Φdistr)	Дял от топлинни загуби на определено помещение зададен към друго помещение.	[W]
(Q/Φ)	Пълни топлинни загуби на помещение.	[W]
(Qzred/Φzred)	Пълни топлинни загуби, намалени.	[W]
(Ng)	Брой нагреватели в помещение.	[szt.]
Край на местни нормативи.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ И МЕСТНИ НОРМАТИВИ

10. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ НА СЕЗОННА ЕНЕРГИЙНА ПОТРЕБА

Изчислителните резултати за сезонната енергийна потреба на сградата включват:

Настройка на отоплителните зони включва следната информация:
Име на отоплителна зона	[ - ]
Брой помещения сума на зададени помещения към дадена отоплителна зона и техните имена.	[ - ]
(Vs) Обемът на всички помещения в отоплителна зона.	[m3]
(tśr/θśr) Средна температура на помещения в отоплителна зона.	[0C]
(Qi/Φi) Пълни топлинни печалби от вътрешни източници в отоплителна зона.	[W]
(Opis) Коментари към името на отоплителна зона.	[0C]

Изчисляванията за сезонната енергийна потреба на сградата включват настройка на индивидуални позиции в уравнението на енергийния баланс.

Сезонната енергийна потреба включва натрупваща се таблица с настройка на изчислителните резултати за топлинните загуби и печалби за индивидуални месеци и на индивидуални позиции в уравнението на енергийния баланс. Сезонната енергийна потреба се изчислява за отоплителен сезон.

Край на европейски стандарти.

СЪГЛАСНО МЕСТНИ НОРМАТИВИ (НЕМСКИ, РУСКИ И ПОЛСКИ).

Забележка: Някои от параметрите се повтарят, поради различното им тълкуване в съответния стандарт.

Месец Име на последователния месец в календарната година [ - ]

(Esz) Сума на топлинни загуби в сградата през всички външни прегради, с изключение на земн. повърхност в

рамките на даден месец.

[MJ]

(Eprz.n) Сума на топлинни загуби в сградата през неотопляеми прегради в рамките на даден месец. [MJ] (Eg) Сума на топлинни загуби в сградата през прегради в/у земн. повърхност в рамките на даден месец. [MJ] (Esw) Сума на топлинни загуби в сградата през вътрешни прегради в рамките на даден месец. [MJ] (Ew) Сума на топлинни загуби за протичане на въздух за вентилация в сградата. [MJ]

(Eint) Сума на топлинни печалби от вътрешни източници в сградата от хора, осветление, ел. устройства,

готвене, консумация на затоплена вода.

[MJ]

(Es) Сума на топлинни печалби от изолация в сградата. [MJ]

(Eh) Сума на топлинни печалби и загуби в сградата за определен месец, изчислени за за всички позиции на

енергийния баланс.

Край на местни нормативи.

СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ И МЕСТНИ НОРМАТИВИ

[MJ]

Месец	Име на следващия месец в календарната година	[ - ]
(Qsz)	Сума на топлинни загуби в сградата през всички въшни прегради, с изключение на земн. повърхност в	[MJ]
	рамките на даден месец.
(Qprz.n.)	Сума на топлинни загуби в сградата през неотопляеми помещения в рамките на даден месец.	[MJ]
(Qg)	Сума на топлинни загуби в сградата през ограждащи елементи в/у земн. повърхност в рамките на даден месец.	[MJ]
(Qsw)	Сума на топлинни загуби за затопляне въздуха за вентилиране на сградата	[MJ]
(Qint)	Сума на топлинни печалби от вътрешни източници в сградата, генерирани от хора, осветление, електрически устройства, готвени, топла вода.	[MJ]
(Qs)	Сума на топлинни печалби от вътрешни източници в сградата, генерирани от изолация.	[MJ]
(Qh)	Сума на топлинни печалби и загуби за определен месец, изчислени за всички позиции на енергийния	[MJ]
	баланс.

Край на европейски стандарти.

11. НАСТРОЙКА НА НАГРЕВАТЕЛИ

Настройката на нагреватели включва таблица с данни за настройка на избрани нагреватели в помещение:

Символ на нагревател Символ на нагревател. [ - ]

Номер на помещение номерът на помещение, в което е разположен нагревателя. [ - ]

t Температура в помещение . [0C]

Qspec/Φspec Дадена мощност на нагревател. [W]

G Водно количество на топлоносителя. [kg/h]

tz Захранваща температура на нагревателя. [0C]

tp Възвратна температура на нагревателя. [0C]

Тип нагревател Избраният вид нагревател. [ - ]

L Дълбина на нагревателя. [m]

H Височина на нагревателя. [m]

D Дълбочина на нагревателя. [m]

A’/A Съвпадане на нагревател - избрана повърхност на нагревателя, която е отнесена към

повърхността на идеално избран нагревател.

[ - ]

ЗАБЕЛЕЖКИ: ИЗПОЛВАНИ СТАНДАРТИ И НОРМИ

НАРЕДБА № 7 от 15 декември 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради .

Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

БДС EN ISO 13790:2008 „Енергийни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопляване и охлаждане на пространство”.

БДС EN ISO 13370:2008 „Топлинни характеристики на сгради. Топлопреминаване през земята”. Изчислителни методи”

БДС EN 12831:2003 „Отоплителни системи в сгради. Метод за изчисляване на проектните топлинни загуби”.

БДС EN ISO 6946:2002 „Строителни елементи и елементи на сградата. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Метод за изчисляване (ISO 6946:1996)”.

Document Metadata

Table of Contents

HEAT & ENERGY ОВК

Document Metadata