ДЯЛ I
СПОРАЗУМЕНИЕ
между Европейската общност и правителството на Япония за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област
ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ (наричани по-долу „договарящите се страни“),
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД важността на търговските връзки между Япония и Европейската общност (наричана по-долу
„Общността“) и желаейки да допринесат, в полза и на двете страни, за хармоничното развитие на тези връзки; УБЕДЕНИ, че за постигането на тази цел трябва да бъде предприето развитие на митническото сътрудничество;
КАТО ОТЧЕТОХА развитието на митническото сътрудничество между договарящите се страни относно митническите процедури;
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД, че действия в нарушение на митническото законодателство са в ущърб на икономическите, данъчните и търговските интереси на двете договарящи се страни, и признавайки важността на осигуряването на точна оценка на митата и други налози;
УБЕДЕНИ, че мерки срещу подобни действия могат да се предприемат по-ефективно чрез сътрудничество между митни- ческите власти;
КАТО ПРИЗНАХА значителната роля на митническите власти и важността на митническите процедури за поощряване облекчаването на търговията;
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД високото ниво на ангажираност на двете договарящи се страни към митническите дейности и сътрудничеството в борбата срещу засягането на интелектуалната собственост;
КАТО ВЗЕХА ПРЕДВИД задълженията, произтичащи от международните конвенции, вече приети от или прилагани спрямо договарящите се страни, както и на свързаните с митниците действия, предприети от Световната търговска организация (наричана по-долу „СТО“);
КАТО XXXXX ПРЕДВИД препоръката за административна взаимопомощ на Съвета за митническо сътрудничество (наричан по-долу „СМС“) от 5 декември 1953 г.; и
КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, че през 1991 г. Съвместната декларация за връзките между Европейската общност и нейните държави-членки и Япония очерта основни насоки на отношенията и постави последователни цели за по-нататъшно развитие на взаимоотношенията,
СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:
ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Определения
За целите на настоящото споразумение:
а) „митническо законодателство“ означава законовите и подзако- новите нормативни актове на Япония или на Общността, регулиращи вноса, износа и транзитното преминаване на стоки и поставянето им под какъвто и да е друг митнически режим, включително мерки по налагане на забрани, огра- ничения и контрол от компетентността на митническите власти;
б) „законовите и подзаконовите нормативни актове на догова- рящата се страна“ и „законовите и подзаконовите нормативни актове на всяка от страните по договора“ означават законовите и подзаконовите нормативни актове на Япония или зако- новите и подзаконовите нормативни актове на Общността, според контекста;
в) „митнически орган“ означава — за Япония — Министер- ството на финансите, а за Общността — компетентните служби на Комисията на Европейските общности, отговарящи за митническите въпроси, както и митническите органи на държавите-членки на Общността;
г) „орган заявител“ означава митнически орган на страна по договора, който отправя искане за помощ въз основа на настоящото споразумение;
д) „орган адресат“ означава митнически орган на страна по договора, който получава искане за помощ въз основа на настоящото споразумение;
е) „лични данни“ означава цялостната информация, отнасяща се до определено или определяемо физическо лице;
ж) „действие в нарушение на митническото законодателство“ означава всяко нарушение или опит за нарушение на митни- ческото законодателство;
з) „лице“ означава всяко физическо лице, всяко юридическо лице или всяко друго образувание без правосубектност, създадено или организирано съгласно законите и подзако- новите нормативни актове на всяка от страните по договора, извършващо внос, износ или транзит на стоки; и
и) „информация“ означава данни, документи, доклади и друг вид съобщения в каквато и да е форма, включително електронни копия на такива.
в) всякакви други административни въпроси, свързани с настоящото споразумение, които биха могли да наложат съвместни действия.
3. Страните по договора, в съответствие с международните стандарти, също се ангажират да полагат съвместни усилия чрез митническите си власти за развиване на дейности по облек- чаване на търговията в областта на митническото дело.
Член 5
Обхват на помощта
1. Страните по договора чрез своите митнически власти си помагат взаимно в съответните области на компетентност и в рамките на наличните ресурси по начина и съгласно условията, изложени в настоящото споразумение, за осигуряване на правилно прилагане на митническото законодателство, и в частност за предотвратяване, разследване и борба с действия в нарушение на споменатото законодателство.
Член 2
Териториално приложение
Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на тери- торията на Япония, в която е в сила нейното митническо зако- нодателство, и от друга страна, на териториите, където се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и според условията, установени с посочения договор.
Член 3
Изпълнение
Настоящото споразумение се изпълнява от договарящите се страни в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове на всяка от страните по договора и в рамките на наличните ресурси на техните съответни митнически власти.
Член 4
Обхват на сътрудничеството
1. Съгласно настоящото споразумение митническото сътруд- ничество обхваща всички въпроси, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство.
2. Страните по договора се задължават да развиват митни- ческото сътрудничество чрез своите митнически власти. По- специално страните по договора си сътрудничат във:
а) създаването и поддържането на канали за връзка между техните митнически власти за улесняване на сигурния и бърз обмен на информация;
б) улесняване на ефективно съгласуване между техните митнически власти; и
2. Помощ в митническата област съгласно настоящото спора- зумение се осигурява между митническите власти на страните по договора, компетентни за прилагането на настоящото спора- зумение. Тя не засяга правата и задълженията на която и да е страна по договора за взаимопомощ по наказателноправни въпроси съгласно международните споразумения или законите и разпоредбите на всяка от страните по договора, нито касае информация, придобита по силата на власт, упражнена по искане на съдебен орган.
3. Настоящото споразумение не включва помощ за възстано- вяване на мита, данъци или глоби.
Член 6
Отношение с други международни споразумения
1. Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат правата и задълженията на всяка от страните по договора, поети съгласно всякакви други международни споразумения.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1 разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на което и да е двустранно споразумение за митническо сътрудни- чество и административна взаимопомощ, което е било и може да бъде сключено между отделните държави-членки на Общността и Япония, доколкото разпоредбите на последното са несъв- местими с тези на настоящото споразумение.
3. Разпоредбите на настоящото споразумение не засягат разпоредбите на Общността, уреждащи предаването между компетентните служби на Комисията и митническите власти на държавите-членки на всякаква информация, получена съгласно настоящото споразумение, която може да е от интерес за Общността.
ДЯЛ II
МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 7
Сътрудничество в митническите процедури
С оглед улесняването на законното движение на стоки митни- ческите власти обменят информация и опит относно мерките за подобряване на митническите техники и процедури и на компю- тризирани системи в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.
Член 8
Техническо сътрудничество
Митническите власти могат взаимно да си предоставят техническо сътрудничество и да обменят персонал и опит относно мерките за подобряване на митническите техники и процедури и на компютризираните системи, с оглед на пости- гането на тези цели съгласно разпоредбите на настоящото спора- зумение.
Член 9
Обсъждания в международни организации
Митническите власти се стремят да развиват и заздравяват сътрудничеството си по въпроси от общ интерес с оглед улес- няване на обсъжданията в митническата област в рамките на съответните международни организации, като СМС и СТО.
ДЯЛ III
АДМИНИСТРАТИВНА ВЗАИМОПОМОЩ
Член 10
Помощ при поискване
1. При поискване от орган заявител органът адресат му предоставя цялата относима информация, която би могла да му даде възможност да следи за правилното прилагане на митни- ческото законодателство на договарящата се страна на органа заявител, включително информация относно разкрити или планирани действия, които са или могат да бъдат в нарушение на такова митническо законодателство.
По-специално, при поискване органът адресат предава на органа заявител информация относно дейности, които могат доведат до действия в нарушение на митническото законодателство на дого- варящата се страна на органа заявител, като например неточни митнически декларации и удостоверения за произход, фактури или други документи, за които се знае или се предполага, че са неточни или подправени.
2. При поискване от органа заявител органът адресат го информира:
а) дали стоките, изнесени от територията на една от страните по договора, са правилно внесени в другата, като се уточни,
където е възможно, митническият режим, приложен спрямо стоките; и
б) дали стоките, внесени в територията на една от страните по договора, са били правилно изнесени от другата, като се уточни, където е възможно, митническият режим, приложен спрямо стоките.
3. При поискване от органа заявител органът адресат, в рамките на законовите и подзаконовите нормативни актове на договарящата се страна на органа адресат, осигурява информация и упражнява особен контрол над:
а) лица, по отношение на които има основателни причини да се предполага, че са или са били замесени в действия в нарушение на митническото законодателство на договарящата се страна на органа заявител;
б) места, където наличните стоки са били или може да са скла- дирани или сглобени по такъв начин, че има основателни причини да се предполага, че тези стоки са предназначени за използване в действия в нарушение на митническото зако- нодателство на договарящата се страна на органа заявител;
в) стоки, които са или може да бъдат транспортирани по такъв начин, че има основателни причини да се предполага, че са предназначени за използване в действия в нарушение на митническото законодателство на договарящата се страна на органа заявител; и
г) превозни средства, които са или могат да бъдат използвани по такъв начин, че има основателни причини да се предполага, че са предназначени за използване в действия в нарушение на митническото законодателство на договарящата се страна на органа заявител.
Член 11
Помощ на добра воля
Договарящите се страни взаимно си помагат по собствена инициатива и в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове на всяка от тях, ако сметнат, че това е необходимо за правилното прилагане на митническото законода- телство, и по-специално в ситуации, които могат да доведат до значителни щети за икономиката, общественото здраве, обще- ствената сигурност или подобен жизненоважен интерес на другата договаряща се страна, и по-специално като предоставят придобита информация, отнасяща се до:
а) дейности, които са или изглеждат, че са в нарушение на митническото законодателство и които могат да представляват интерес за другата договаряща се страна;
б) нови средства и методи, използвани за извършване на действия в нарушение на митническото законодателство;
в) стоки, за които е известно, че са предмет на действие в нарушение на митническото законодателство;
г) лица, по отношение на които има основателни причини да се предполага, че са или са били замесени в действия в нарушение на митническото законодателство; и
д) превозни средства, за които има основателни причини да се предполага, че са били, са или могат да бъдат използвани за действия в нарушение на митническото законодателство.
Член 12
Форма и съдържание на молбите за помощ
1. Съгласно настоящото споразумение молбите се изготвят в писмен вид. Те се придружават от документи, необходими, за да се осигури изпълнението им. Когато спешността на ситуацията го налага, може да се приеме и устна молба, но тя трябва незабавно да се потвърди в писмен вид.
2. Съобразно параграф 1 молбите включват следната информация:
а) орган заявител; б) искана мярка;
в) предмет на молбата и основание за нея;
г) колкото се може по-точни и изчерпателни сведения за лицата, които са цел на разследването;
д) обобщение на съответните факти и на разследванията, които вече са били извършени; и
е) съответните правни основания.
3. Молбите се подават на език, приемлив за органа адресат и за органа заявител. Това изискване може също да се приложи в необходимата степен за всички документи, които съгласно параграф 1 придружават молбата.
4. Ако молбата не отговаря на посочените по-горе формални изисквания, може да се поиска нейното поправяне или допълване; междувременно органът адресат може да вземе предпазни мерки.
Член 13
Изпълнение на молбите
1. За да изпълни молбата за помощ, органът адресат, в рамките на своите компетентност и налични ресурси, може да
предприеме всички приемливи мерки, предоставяйки вече прите- жавана от него информация, като осъществи подходящи разследвания или уреди тяхното извършване.
2. Молбите за помощ се изпълняват съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове на договарящата се страна на органа адресат.
3. Надлежно упълномощени официални лица на органа заявител могат, със съгласието на органа адресат и при условия, определени от последния, да имат право на достъп в офисите на органа адресат, за да получат информация, необходима на органа заявител за целите на настоящото спора- зумение, касаеща действия, които са или могат да бъдат в нарушение на митническо законодателство.
4. Надлежно упълномощени официални лица от органа заявител могат, със съгласието на органа адресат и при условия, определени от последния, да присъстват на разслед- ванията, извършвани под юрисдикцията на последния, при специални случаи.
5. В случай че молбата не може да бъде удовлетворена, органът заявител се уведомява незабавно за този факт с изложение на причините. Изложението може да бъде придружено от съответната информация, която органът адресат сметне, че може да бъде в помощ на органа заявител.
6. По искане на органа заявител и когато сметне това за уместно, органът адресат може да съобщи на органа заявител мястото и времето на действието, което ще предприеме в отговор на молбата за помощ, така че подобно действие да може да бъде съгласувано.
Член 14
Xxxxx за съобщаване на информацията
1. Органът адресат информира за резултатите от справките си органа заявител в писмен вид заедно със съответните документи и други съобщения.
2. Тази информация може да бъде в електронен вид.
Член 15
Изключения от задължението за предоставяне на помощ
1. Оказването на помощ може да бъде отказано или забавено, или може да е подчинено на определени условия или изисквания в случаите, когато договарящата се страна на органа адресат смята, че помощ съгласно настоящото спора- зумение може да засегне суверенитета на държава-членка на Общността или на Япония, или тяхната сигурност, обществена политика или друг съществен интерес, като упоменатия в член 16, параграф 2.
По-специално всяка една от договарящите се страни може да ограничи информацията, която съобщава на другата договаряща се страна, когато последната не е в състояние да предостави уверение, изискано от първата, по отношение на поверителността или ограничаването на целите, за които информацията ще бъде използвана.
2. Оказването на помощ може да бъде забавено от органа адресат въз основа на това, че то ще попречи на текущо разследване, включително на разследване от съответните правоохранителни органи, на прокуратурата или на съдебни или административни производства. В такива случаи органът адресат се консултира с органа заявител, за да определи дали помощта може да бъде оказана при сроковете и условията, каквито органът адресат може да изиска.
3. Когато органът заявител потърси помощ, каквато сам не би могъл да окаже, ако му бъде поискана, той трябва да отбележи това в своята молба. В този случай органът адресат сам решава как да отговори на такава молба.
4. За случаите, посочени в параграфи 1 и 2, решението на органа адресат и основанията за него задължително се съобщават на органа заявител без неоправдано забавяне.
Член 16
Обмен на информация и поверителност
1. Всяка информация, която се съобщава под каквато и да е форма съгласно настоящото споразумение, трябва да се смята за поверителна, в зависимост от законовите и подзаконовите нормативни актове на всяка от договарящите се страни, и се ползва от защитата, предоставена на подобна информация според съответните законови и подзаконови нормативни актове на договарящата се страна на митническия орган, който я получава, както и на съответните разпоредби, приложими към органите на Общността, освен ако договарящата се страна, която е предоставила информацията, не даде предварително съгласие за нейното разгласяване.
2. Лични данни могат да бъдат обменяни само ако догова- рящата се страна, която може да ги получи, се задължи да осигури на тези данни защита, най-малко равностойна на прило- жимата в конкретния случай в договарящата се страна, която може да ги предостави. Договарящата се страна, която може да предостави информацията, не поставя изисквания, които са по- обременяващи от тези, които се прилагат на територията под нейна юрисдикция.
Договарящите се страни обменят информация помежду си за законовите и подзаконовите нормативни актове във всяка от тях, включително, където е приложимо, за тези на държавите- членки на Общността.
3. Получената информация се използва единствено за целите на настоящото споразумение. Когато някоя от договарящите се страни иска да използва такава информация за други цели, тя
предварително получава писменото съгласие на митническия орган, който е предоставил информацията. В такъв случай тази употреба е предмет на всякакви ограничения, наложени от този орган.
4. Параграф 3 не препятства използването на информация, придобита съгласно настоящото споразумение, като доказа- телство по административни производства, започнати по отношение на действия в нарушение на митническото законода- телство. Ето защо договарящите се страни могат да използват като доказателство информацията от своите протоколи, заключения, свидетелски показания и в административни произ- водства, придобита съобразно разпоредбите на настоящото споразумение. Митническият орган, предоставил информацията, се уведомява за тази нейна употреба.
5. Независимо от параграф 3 от настоящия член, освен ако не е известен по друг начин от митническия орган, предоставящ информацията, митническият орган, получаващ информацията, може да предостави получената съобразно настоящото спора- зумение информация на съответните правоохранителни органи на своята договаряща се страна. Тези органи могат да ползват тази информация само за правилното прилагане на митническото законодателство и при спазване на условията, определени в членове 16 и 17 от настоящото споразумение.
6. Настоящият член не изключва възможността за използване или огласяване на информацията до степента, в която съществува такова задължение според законовите и подзаконовите нормативни актове на договарящата се страна на митническия орган, който я е получил. Този митнически орган, когато това е възможно, уведомява предварително митническия орган, който е предоставил информацията, за всяко такова разгласяване.
Освен ако не е уговорено друго с договарящата се страна, предоставила информацията, и където това е уместно, получа- ващата договаряща се страна използва всички възможни мерки съгласно нейното приложимо законодателство и подзаконовите ѝ нормативни актове, за да запази поверителността на инфор- мацията и да защитава личните данни спрямо искания от трети страни или други органи за разгласяване на въпросната информация.
Член 17
Наказателни производства
Информацията, предоставена от митническия орган на едната договаряща се страна на митническия орган на другата дого- варяща се страна съгласно настоящото споразумение, не се използва от последната в наказателни производства пред съд или съдия.
Член 18
Разноски по оказване на помощта
1. Разноските, направени при прилагането на настоящото споразумение, се поемат от съответните договарящи се страни.
2. Ако при удовлетворяване на дадена молба стане очевидно, че пълното ѝ изпълнение ще породи извънредни разходи, митни- ческите власти се консултират, за да определят сроковете и условията, при които молбата да се удовлетвори.
ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 19
Заглавия
Заглавията на дяловете и членовете на настоящото споразумение са добавени само за улеснение при позоваване и не засягат тълкуването на настоящото споразумение.
Член 20
Консултации
Всички въпроси или спорове, свързани с тълкуването или прила- гането на настоящото споразумение, се уреждат чрез взаимни консултации между договарящите се страни.
Член 21
Съвместен комитет за митническо сътрудничество
1. Учредява се Съвместен комитет за митническо сътрудни- чество, включващ длъжностни лица от Министерството на финансите и Министерството на външните работи на Япония и длъжностни лица на Европейската общност, отговарящи за митническите въпроси. Други длъжностни лица от двете дого- варящи се страни с нужния опит, свързан с въпросите, предмет на обсъждане, могат да бъдат включени при отделни случаи. Комитетът се свиква на място, дата и при дневен ред, определени по взаимно съгласие.
2. Съвместният комитет за митническо сътрудничество, inter alia:
а) следи за правилното действие на настоящото споразумение;
б) предприема необходимите мерки за митническо сътрудни- чество в съответствие с целите на настоящото споразумение;
в) обменя мнения по всички въпроси от общ интерес, касаещи митническото сътрудничество, включително относно бъдещи мерки и ресурсното им обезпечаване;
г) препоръчва решения, насочени към постигане на целите на настоящото споразумение; и
д) приема свой вътрешен правилник.
Член 22
Влизане в сила и срок
1. Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която договарящите се страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, необходими за тази цел, чрез разменени помежду им диплома- тически ноти.
2. Настоящото споразумение може да бъде изменяно при взаимно съгласие на договарящите се страни чрез разменени между тях дипломатически ноти. Измененията влизат в сила при условията, посочени в параграф 1, освен ако не е договорено друго между договарящите се страни.
3. Всяка договаряща се страна може да прекрати настоящото споразумение чрез уведомяване на другата в писмен вид. Прекра- тяването влиза в сила три месеца след датата на уведомяването на другата договаряща се страна. Молбите за помощ, получени преди прекратяването на споразумението, се изпълняват в съот- ветствие с разпоредбите на настоящото споразумение.
Член 23
Автентични текстове
Настоящото споразумение е съставено в два екземпляра на английски, български, гръцки, датски, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, xxxxx- ландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки, шведски и японски език, като всички текстове са еднакво автентични. При различия в тълкуванието текстовете на английски и японски език имат предимство пред тези на останалите езици.
В доказателство на което долуподписаните надлежно упълно- мощени лица подписват настоящото споразумение.
Съставено в Брюксел на тридесети януари 2008 година.
За Европейската общност За правителството на Япония