• в ДОВОС като отделно приложение да включва оценка за степента на въздействие на ИП върху защитена зона „Река Тунджа 1“ с код BG0000192.

НЕТЕХНИЧЕСКО РЕЗЮМЕ

на

ОВОС

на инвестиционно предложение:

“Разработване на находище на

строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта”, в землищата на x.Xxxxxxx и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора”

Възложител: „ТРОН” ЕООД, ЕИК 123083337

Адрес на възложителя: Община Казанлък, с.Дунавци п.к.6145,

ул.„Изгрев” №25

Адрес за контакти: Община Казанлък, с.Дунавци п.к.6145,

ул.„Изгрев” №25 Лице за контакти: Xxxxxx Xxxxxxx Xxxx Телефон за контакти: 0885 136 585

СЪДЪРЖАНИЕ

		Стр.
	СЪДЪРЖАНИЕ	2
	ВЪВЕДЕНИЕ	3
1.	Анотация на инвестиционното предложение и предвижданите допълнителни технологични процеси	4
2.	Алтернативи за местоположение или технологии и мотиви за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”	9
3.	Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях	12
3.1.	Атмосферен въздух	12
3.2.	Повърхностни и подземни води	12
3.3.	Земи и почви. Геоложка основа	15
3.4.	Ландшафт	16
3.5.	Природни обети	16
3.6.	Биологично разнообразие и неговите елементи	17
3.7.	Фактори, които замърсяват или увреждат околната среда	18
3.8.	Материално и културно наследство	19
3.9.	Съществуващи проблеми на околната среда в чувствителни от екологична и здравно - хигиенна гледна точка зони, които са от значение за реализирането на инвестиционното предложение	19
4.	ОПИСАНИЕ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОС И ЗДРАВЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДВИДЕНИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ	19
4.1.	Атмосферен въздух	19
4.2.	Повърхностни и подземни води	24
4.3.	Отпадъци	28
4.4.	Земи и почви. Геоложка основа	29
4.5.	Ландшафт	31
4.6.	Растителен и животински свят. Защитени природни територии и зони	32
4.7.	Културно наследство	33
4.8.	Вредни физични фактори	34
4.9.	Здравно-хигиенни аспекти на околната среда	35
4.10.	Кумулативен ефект	36
4.11	Обобщена оценка на потенциалните въздействия върху хората и околната среда	38
5.	ОПИСАНИЕ НА МЕРКИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ, НАМАЛЯТ ИЛИ, КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО ДА ПРЕКРАТЯТ ЗНАЧИТЕЛНИТЕ ВРЕДНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА, КАКТО И ПЛАН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТЕЗИ МЕРКИ	40
6.	СТАНОВИЩА И МНЕНИЯ НА ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС И ДРУГИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВЕДОМСТВА В РЕЗУЛТАТ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ	43
7.	ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ПОДЧИНЕНО НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ СЪОБРАЗНО ДЕЙСТВАЩИТЕ В СТРАНАТА НОРМИ ЗА КАЧЕСТВО НА ОКОЛНАТА СТРАНА	43
	ПРИЛОЖЕНИЯ	43

В Ъ В Е Д Е Н И X

Настоящата оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се извършва на инвестиционно предложение „Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта“, в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора“. Възложител на инвестиционното предложение е „ТРОН“ ЕООД.

Настоящият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) представлява допълнен и преработен вариант, в съответствие с констатираните непълноти и неточности при прегледа на първоначалния вариант на доклада от компетентния орган РИОСВ Стара Загора с Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г.

В съответствие с чл.95, ал.1 от закона за опазване на околната среда (ЗООС), възложителят е представил на компетентния орган – Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) Стара Загора, информиране за инвестиционно си предложение „Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта“, в землищата на x.Xxxxxxx и x.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, Област Стара Загора“, придружено с информация по чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. В отговор с Изх.№ КОС 01- 345/05.10.2015г. РИОСВ – Стара Загора уведомява, че:

• съгласно заявената площ за бъдеща концесия на находище „Мечта“ от 378 декара, инвестиционното предложение е предмет на задължителна ОВОС и определя като компетентен орган за вземане на решение Директора на РИОСВ Стара Загора;

• за провеждане на процедурата по ОВОС, е необходимо да се осигури изработване на задание за обхвата и съдържанието на ОВОС за намерението в неговата цялост и всички свързани с изграждането и експлоатацията му обекти и/или дейности.

• да се проведат консултации по заданието с РИОСВ-Стара Загора, Басейнова дирекция “Източно беломорски район” - гр. Пловдив, РЗИ-Стара Загора, ВиК – Стара Загора, НИНКН, РИМ – Стара Загора, НПО и с други специализирани ведомства и засегнатата

общественост.

• да се възложи изработването на доклад за ОВОС на колектив от експерти с ръководител съгласно чл.83 от ЗООС, въз основа на консултираното задание.

• ДОВОС да бъде съобразен с изискванията на Басейнова дирекция Източнобеломорски район – писмо с Изх. №КД-04-27/28.08.2015г.

• в ДОВОС като отделно приложение да включва оценка за степента на въздействие на ИП върху защитена зона „Река Тунджа 1“ с код BG0000192.

Съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, едновременно с уведомяването на компетентния орган Възложителите са информирали обществеността, чрез Кметство с.Кънчево, Кметство x.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, както и с публикация във вестник “Долина” от петък, 24.01.2014г.

Съгласно указанията, дадени от РИОСВ Стара Загора, възложителя е изготвил задание за определяне обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС. Разработеното задание е представено за становище на РИОСВ – Стара Загора, БДИБР-Пловдив, РЗИ-Стара Загора, „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, Национален институт за недвижимо културно наследство, Регионален исторически музей- Стара Загора, Община Казанлък, Кметство с.Кънчево и Кметство с.Черганово. Направена е консултация и с неправтелствена организация – „Екофорум за природата“ – гр. Пловдив.

Дадените препоръки от компетентният орган по околна среда, както и всички становища и предложения получени от други организации и засегнатата общественост, с които са проведени консултации по обхвата и съдържанието на ОВОС са отразени и дискутирани в доклада за ОВОС. В т.6 от настоящото задание е представена пълна справка за извършените консултации.

Основа за изготвянето на доклад за ОВОС представлява коригирано задание за обхват на оценката, съобразно проведените консултации и указанията на компетентните и специализирани органи. Коригираното задание е представено като отделно приложение към доклада.

Така оформен, разработения доклад е представен за съгласуване на компетентния орган за вземане на решение – РИОСВ Стара Загора. С Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г. РИОСВ Стара Загора изразява следното становище:

Представеният в Регионалната инспекция по околната среда и водите Стара Загора Доклад за ОВОС за „Разработване на находище за строителни материали – пясъци и чакъли –

„Мечта”, в землищата на x.Xxxxxxx и x.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, Област Стара Загора”

има отрицателна оценка, съгласно чл.14, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Представената информация е непълна, неясна със съществени пропуски.

При извършване на консултации с Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр.Пловдив на основание чл.14, ал.11 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС при преглед на представената информация са констатирани следните пропуски по отношение на повърхностните води, съгласно становище с Изх.№КД-04-459/13.10.2016г.:

• В ДОВОС не е представена информация за наличието или не на воден обект по смисълана Закона за водите (ЗВ), изискана със становище на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр.Пловдив с Изх.№КД-04-67/09.03.2016г., споменава се само воден

обект – речното корито на река Тунджа , по отношение на риби. Съгласно §1, ал.1, т.34 от допълнителните разпоредби от ЗВ, определението за „воден обект” е с по-голям обхват от

„речно корито” и във водния обект се включват и „принадлежащи земи на реки” съгласно §1, ал.1,т.27 от Др на ЗВ. В ДОВОС да се спазят разпоредбите на чл.143 от ЗВ, съгласно поставено условие на БД ИБР гр.Пловдив.

Въз основа на изложеното и на основание чл.14, ал.4 и чл.15, ал.2 от Наредбата за ОВОС, докладът за ОВОС е върнат за допълване съгласно посочените пропуски и неточности. Указан е срок от три месеца за внасяне на допълнената документация по ОВОС.

Всички непълноти и неточности, посочени в Изх. № КОС-01-345/03.11.2016г. на РИОСВ Стара Загора и Изх. № КД-04-459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив са приети и отразени в настоящия доклад за ОВОС.

В тази връзка е възложено и изготвено Предпроектно хидроложко проучване на обект:

„Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта”, в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора”, представено като отделно приложение към ДОВОС. Целта на разработката е да се определят крайбрежните заливаеми ивици при средни водни нива в участъци, граничещи с изчислените запаси, разположени край реката.

1. Анотация на инвестиционното предложение и предвижданите допълнителни съпътстващи процеси

С Разрешение №191/23.02.2012г. и Договор с МИЕТ от 17.08.2012г. „ТРОН” ЕООД получава право да извърши проучване на полезни изкопаеми – пясъци и чакъли- в площ “Мечта”, разположена на територията на община Казанлък, област Стара Загора. Проучването е извършено на площ от 0.97km2.

В хода на процедурата става ясно, че част от проучваната площ „Мечта“ попада в санитарно-охранителна зона на действащ водоизточник, експлоатиран от „ВиК“ ЕООД – Стара Загора. С цел недопускане на конфликт между настоящото ИП и действащите водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, източната граница на концесионната площ е отдръпната на повече от 25m от най-външния пояс ІІІ от санитарно-охранителната им зона. В тази връзка, концесионната площ възлиза на 378 dka.

Друго ограничение, което се налага от спецификата на терена и резултатите от изготвеното предпроектно хидроложко проучване е необходимостта от коригиране на северната концесионна граница на находището с цел да не се засягат прилежащите земи и леглото на река Тунджа.

В тази връзка концесионната площ, за която се кандидатства, след наложените ограничения възлиза на 348.881 dka.

В резултат на проведените геоложи проучвания в находище “Мечта” са доказани запаси от пясъци и чакъли, за влагане в пътното строителство, бетонови разтвори. Окачествени са по БДС EN 12620 – добавъчни материали за бетон и БДС EN 13242 – скални материали за несвързани и хидравлично свързани смеси за използване в строителни съоръжения и пътно строителство.

За находище “Мечта” има изготвен геоложки доклад, след извършени проучвателни дейности. Обособен е един участък с два блока на повърхността и два подвесващи ги в дълбочина, посочени в Таблица 1-01. Изчислени са запасите от пясъци и чакъли в две категории – доказани

/111/ и вероятни /122/.

Изчисленият обем на доказаните и вероятните запаси от полезното изкопаемо и посочените параметри на добив, обезпечават съществуването на находището за период от 90

години. Предвид, че максималният срок за отдаване на концесия е 25 години, кариерата ще бъде обезпечена със запаси за период много по-дълъг от периода на концесията.

След приключване на процедурата по ОВОС, запасите ще бъдат преизчислени във връзка с намалената концесионна площ (348.881 dka).

Проектни данни за експлоатация на находище „Мечта“:

- Концесионна площ, за която ще се кандидатства след наложените ограничения – 348.881 dka;

- Годишен добив – 20 000 m3, около 36 000t;

- Заявен срок на концесия – 25 години.

1.1. Местоположение на находището

Находище „Мечта“ е разположено в Казанлъшката котловина, заема южната тераса на река Тунджа, на около 2,5km северно от с. Кънчево. То отстои на 1,7km югозападно от с. Черганово. В административно отношение находище „Мечта“ попада в рамките на Община Казанлък, Област Стара Загора. Отстоянието от общинския център е около 5km. Територията на находището е свързана с общински четвъртокласен път между селата Ръжена – Кънчево – Розово, чрез съществуващ черен път, който преминава през югоизточната част на находището.

Точното местоположение на находището, предмет на инвестиционното предложение, е показано на теренно – ситуационен план с блокировка на запасите, М 1:2000 (Приложение).

Районът на инвестиционното предложение е с добре изградена пътна инфраструктура. Достъпът до находището ще се извършва чрез отклонение от четвъртокласен общински път минаващ през селата Розово, Кънчево, Ръжена. Пътният участък е в добро състояние, пригоден за преминаване на тежкотоварни автомобили и се явява и основна транспортна връзка, свързваща обекта с пътищата от междуселищната и републиканската пътна мрежа, Фиг. 1-01.

- местоположение на находището,

- обслужващ черен път,

- общински пътища.

Фиг. 1-01. Сателитна снимка с означено местоположението на находище „Мечта“ и основни пътища в района.

На следващите снимки е представен настоящия вид на терена на находището:

Снимка 1-01: Северната част на находище „Мечта“

Снимка 1-02: Изглед към Блок 1 от изток

Снимка 1-03: Xxxxxxxx изработки от незаконен добив на пясък

Снимка 1-04: Обработваеми земи на юг от площта и обслужващ път

1.2. Обща площ на находището

Добивът на пясъци и чакъли от находище „Мечта“ се предвижда да бъде реализиран в рамките на заявената за концесия площ от 348.881 dka, определена с координатите на точки от №1 до №14 включително, в координатна система „1970г.“ и височинна система Балтийска (Таблица 1- 02). Границите на концесионната площ изцяло се припокриват с находището, включващо изчислените запаси и ресурси от пясъци и чакъли. В рамките на тази площ се включват и необходимите технологични площи за осъществяване на дейността – временно депо за почвени материали, вътрешни кариерни пътища.

В района на находището не се налага и няма да бъде извършвано строителство на сгради и съоръжения. Ще бъде използвано подвижно технологично оборудване. За битови помещения за персонала и съблекални ще се оборудва фургон на колела. При нужда местоположението му ще бъде променяно.

Добитите от находището пясъци и чакъли ще се реализират в непреработен вид, поради което няма да се извършват дейности свързани с преработване (измиване или пресяване) на суровината на място. Предложението е свързано единствено с изземването на полезното изкопаемо от находището и транспортирането му до краен потребител. Полученото в суровия си вид полезно изкопаемо е достатъчно чисто и може да се реализира в непреработен вид.

Определената с концесионните граници площ е напълно достатъчна за осигуряване на нормално изземване на суровината от находището без да е нужно излизане извън границите на площта и навлизане в гранични територии.

При определяне границите на концесионната площ са взети предвид резултатите от геоложкото проучване, теренните особености на площта, границите на утвърдените запаси, транспортната осигуреност, начина на водене на добивните работи и параметрите на необходимата механизация. Отчетени са изискванията за отстояние на добивния участък спрямо сервитути и предпазни цели около съоръженията на техническата инфраструктура.

Във връзка с Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г. на РИОСВ гр.Стара Загора, Изх.№КД-04- 459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив и изготвеното Предпроектно хидроложко проучване е извършена корекция на северната граница на находище „Мечта”. Новите координати на контура на концесионната площ са посочени в Таблица 1-01.

Таблица 1-01. Координати на характерните точки по външния контур на запасите в находище “Мечта”, след изтегляне на северната граница на юг от заливаемите площи на река Тунджа

№ по	Точка	Координати
ред	номер	X	Y	H
Блок № 1 /111/ - площ – 282188.1 м2
1.	г. т – 1	4 649 290,0	9 419 910,0	322,1
2.	г. т – 2	4 649 245,0	9 420 035,0	321,0
3.	г. т – 3	4 649 300,0	9 420 120,0	319,8
4.	г. т – 4	4 649 280,0	9 420 270,0	319,8
5.	г. т – 5	4 649 312,1	9 420 428,4	319,6
6.	г. т – 6	4 649 249,3	9 420 645,6	319,4
7.	г. т – 10	4 649 073,8	9 420 726,9	319,9
8.	г. т – 11	4 648 823,8	9 420 652,2	319,3
9.	г. т – 12	4 648 803,1	9 420 563,9	319,8
10.	г. т – 13	4 649 011,3	9 420 121,7	321,3
11.	г. т – 14	4 649 117,1	9 419 814,2	322,1
Блок № 2 /111/ - площ – 66693.4 м2
1.	г. т – 6	4 649 249,3	9 420 645,6	319,4
2.	г.т. - 7	4 649 212,0	9 420 861,5	319,3
3.	г. т – 8	4 649 150,6	9 420 995,9	319,2
4.	г. т – 9	4 648 874,7	9 420 963,0	319,2
5.	г. т – 10	4 649 073,8	9 420 726,9	319,9

С тази промяна в концесионната площ, добивът на пясъци и чакъли няма да засяга река Тунджа и заливаемите ѝ площи. На Фиг.1-02 е показана промяната на контура на площта „Мечта”, в следствие изтегляне на северната граница на юг от земите от леглото на реката, които се заливат при ниво на средните води.

- контур на находище „Мечта”, преди промяна на северната граница;

- контур на находище „Мечта”, след промяна на северната граница;.

Фиг. 1-02. Сателитна снимка с означено находище „Мечта“ преди и след промяна северната граница

1.3. Описание на технологията на добив на полезното изкопаемо

Запасите от находище „Мечта“ ще се добиват по открит (кариерен) способ, без пробивно- взривни работи и водопонижаване. Ще се използват класически методи, чрез прилагане на транспортна схема на експлоатация с директен добив на полезното изкопаемо от масива, която включва земекопна машина – багер и автотранспорт – самосвали.

Разработването на находище „Мечта“ се заключва в провеждането на откривни (подготвителни) работи, добив и транспортиране. Всички те ще се водят в границите на концесионната площ. Няма да се извършва преработка (измиване или пресяване) на суровината.

Предвижда се режима на работа да бъде при 5 дневна работна седмица, с 1 смяна в денонощието с продължителност 8 часа, при 40 часова работна седмица. Общ брой работни дни в годината – 230.

Предвидено е добивните работи в концесионната площ на находище „Мечта“ да се извършват в границите на Доказани геоложки запаси Блок 1 – (111) и Блок 2 – (111), при годишна производителност около 36 000t.

Събраният почвен слой ще се депонира на насипища, разположени в централната част на кариерата, в рамките на концесионната площ

Насипищата са обособени върху частта от площта, където се намират кариерните изработки за незаконен добив на пясък.

Оптималния фронт на кариерата ще бъде съобразен с теренните особености. Добивът ще започне от източната част на находището – Блок 2. Разработването на кариерата ще продължи на запад (Блок 1).

Добивът на полезното изкопаемо ще се осъществява по открит кариерен начин с багер с обратна лопата до водно ниво, но не по-дълбоко от 1.80-2.00m от повърхността. Запаси под нивото на водата няма да се добиват.

През сухите месеци на годината, с цел намаляване на запрашаването ще се извършва оросяване на вътрешно кариерните пътища, работните площадки и временните насипища.

Изгребаната от багера маса (разкривка или пясък) ще се товари в автосамосвали, които се разполагат непосредствено до забоя на багера в обсега за разтоварване на кофата му. Предвижда се използването на багери, които имат дължина на достигане на стрелата 6,00m и обем на кофата 1,26m3.

Откривката ще се транспортира и насипва на определените за целта насипища, а добитата суровина ще се транспортира до клиенти съгласно приетата от възложителя транспортна схема

За обслужване на механизацията не се предвижда изграждане на гаражи, ГСМ и ремонтна работилница. Ще се използват външни сервизи за обслужване на използваната техника.

Техническа рекултивация на кариерата ще се извършва след края на експлоатационните за съответния участък работи. Биологичната рекултивация ще бъде извършена поетапно след усвояване на няколко добивни полета, а на цялата кариера след окончателно приключване на добива. Предвижда се оформяне на затревена и захрастена площ на дъното и бермите на кариерата и оформяне на пояса около крайния контур на находището.

1.4. Основни суровини и материали, природни източници и енергийни ресурси, необходими и използвани при разработване на находището

За проучване и окачествяване на полезното изкопаемо са прокарани шурфи, взети са техноложки проби, извършени са лабораторни и техноложки изследвания. В резултат на това са окачествени:

- по БДС EN 12620 – добавъчни материали за бетон;

- по БДС EN 13242 – скални материали за несвързани и хидравличносвързани смеси за използване в строителни съоръжения и пътно строителство.

Друг природен ресурс, който ще бъде използван по време на разработване на находище

„Мечта“ е вода за оросяване на вътрешно-кариерните пътища, насипищата за почвени материали и разкривката. Целта на оросяването е намаляване на запрашаването по време на разработването на кариерата.

Предвижда се водата за технологични нужди да се доставя от специализирана фирма, след сключване на договор. Необходимото количество вода за технологични нужди ще бъде около 4m3/d през сухите периоди от годината. При продължителност на сухия период от май до октомври общото количество вода за оросяване възлиза на около 616 m3/годишно (приемайки, че 30 дни през този период са дъждовни).

Енергиен източник, който ще бъде използван по време на разработване на находище

„Мечта“ е дизелово гориво. Зареждането с дизелово гориво ще се осъществява извън площта на находището.

1.5. Социален ефект от реализирането на инвестиционното предложение

Процедурата по разработване на находището (извършване на геоложки проучвания, доказване на запаси, кандидатстване и получаване на концесия, изземване на материала) е продиктувана от нарасналите потребности от строителни материали в района. С разработването на находище „Мечта“ :

∗ ще се реализира наличния и доказан потенциал на територията на находището чрез пълноценно използване на природното богатство;

∗ ще се постигне развитие на производствените функции чрез оползотворяване на наличните природни запаси;

∗ ще се създаде възможност за допълнителна заетост, което ще доведе до подобряване на икономическите възможности на района.

2. Алтернативи за местоположение или технологии и мотиви за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”

Алтернативи относно местоположението на разглежданото находище не съществуват, тъй като находище „Мечта“, в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора, е установено на база проучени, доказани и утвърдени геоложки запаси от полезното изкопаемо.

Алтернативна технология при отработване на такъв тип находища е преработка на добития пясък. Вариантите са:

- да се извършва преработване (измиване и сортиране) на добитата суровина на място в концесионната площ;

- да не се извършва преработване на добитата суровина на място в концесионната площ.

Първият вариант е свързан с водоползване в района на концесионната площ – с водовземане от подземен водоизточник на необходимото водно количество за промиване на добитата суровина и за заустване на използваните отпадъчни води. Такъв вариант е свързан с разрешителен режим съгласно Закона за водите.

Вариантът, който е приет от „ТРОН“ ЕООД, е суровината да не се преработва на място в концесионната площ. Добитото полезно изкопаемо ще се реализира в непреработен вид. Избраният вариант не води до допълнителен отрицателен ефект от разработването на находището.

Районът на инвестиционното предложение е с добре изградена пътна инфраструктура. От съществуващата инфраструктура в района, за нуждите на ИП може да се използва:

• четвъртокласен общински път между селата Кънчево и Ръжена – връзка с населени места и територии в Източна България.

• четвъртокласен общински път между селата Кънчево и Розово – връзка с населени места и територии в Западна България.

Връзката и с двата маршрута ще се осъществява чрез отклонение – черен път при село Кънчево, който стига до най-южната част на находището. Дължината на отсечката е около 2800m.

По отношение технологията за добив на пясъците и чакълите и тяхното транспортиране, няма други финансово оправдани и чувствително различни по отношение на околната среда алтернативи.

Оценката на наличната документация и съществуващото състояние показва:

- налично е находище с доказани запаси;

- за находището е издадено Разрешение №191/23.02.2012г. и Договор с МИЕТ от 17.08.2012г. за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл.2, т.5 от Закона за подземните богатства в площ „Мечта“, разположена в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора;

- теренът на находището е подходящ за открит кариерен добив;

- находището е на достатъчно отстояние от населени места и не засяга СОЗ на водоизточници;

- находището не засяга защитени територии, по смисъла на Закона за защитените територии;

- в границите на находището вече има следи от незаконен добив, без да са приложени мерки за рекултивация;

- при експлоатацията на находището има възможност за прилагане на мерки, които да предотвратят и/или минимизират въздействията върху околната среда.

Качествена оценка на потенциалните въздействия на алтернативите върху компонентите на околната среда е направена в МАТРИЦА 1. Въздействието е оценено като положително (+), отрицателно (-), нулево (0) и няма отношение (х). Идеята е да се избере алтернативата с повече положителни въздействия върху компонентите на околната среда, а ако това е невъзможно – алтернативата с по-малко отрицателни или нулеви въздействия.

МАТРИЦА 1. Оценка на предложените алтернативни варианти за осъществяване на ИП включително и нулева алтернатива

Компонент	„Нулева алтернатива“	Осъществяване на ИП	Начин на добив
			с преработка на място	без преработка на място
Компоненти и фактори на околната среда
Природни хабитати
Защитени територии и зони	0	0	0	0
Биоразнообразие (флора, фауна, екосистеми)	0	0	0	0
Защитени ландшафти	х	х	х	х
Културно наследство	х	х	х	х
Природни ресурси
Качество на атмосферния въздух	0	-	-	0
Въздействие върху подпочвените води	0	-	-	0
Въздействие върху повърхностните води	0	-	-	0
Ландшафт	0	-	-	-
Качество на почвите и използване на земята	х	0	0	0
Фактори на околната среда
Потенциал за замърсяване на района с отпадъци	0	-	-	0
Шумово въздействие	0	-	-	-
Въздействие от вибрации	0	0	-	0
Радиационно въздействие	х	х	х	х
Използване на опасни вещества	х	х	х	х
Обща устойчивост
Използване на налични ресурси	-	+	+	+
Потенциал за възникване на кумулативен ефект	х	0	0	0
Съответствие с най-добрите налични техники	х	+	х	+
Осигурени безопасни зони	х	+	+	+
Санитарно-хигиенни условия в района	х	0	0	0
Визуално въздействие	х	0	-	0
Нормативно съответствие	х	+	+	+
Заетост. Икономически потенциал.	-	+	+	+
Здраве и безопасност на населението	х	0	0	0
Обща оценка	Не се очакват отрицателни въздействия	Не се очакват значителни отрицателни въздействия	Потенциал за отрицателни въздействия	Не се очакват значителни отрицателни въздействия

“Нулева алтернатива” – критерии за избор или отхвърляне:

Оценката на съществуващото състояние и очакваните въздействия от експлоатация на кариерата показва, че разработването на налични природни ресурси в находище „Мечта“ няма да доведе до необратими отрицателни въздействия върху компонентите и факторите на околната среда, няма да окаже негативно въздействие върху здравето на населението, съответства на нормативните изисквания и има положителен икономически ефект.

Въз основа на направените анализи и оценка на въздействието върху компонентите и факторите на околната среда и здравето на хората, съответствие на предлаганата технология за добив на подземни богатства с нормативните изисквания и социална и икономическа обосновка относно предимствата от реализацията на намерението, не препоръчваме прилагане на „нулева алтернатива“.

Резултат: „нулевата алтернатива“ се отхвърля.

3. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

3.1. Атмосферен въздух: Община Казанлък, съгласно Заповед №РД969/21.12.2013г. на министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на КАВ и на зоните, в които са превишени нормите с допустимите отклонения, е категоризирана като район или агломерация с превишения на установените норми по КАВ. Съгласно списъка с РОУКАВ изготвен от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Община Казанлък попада в обхвата на чл.30, ал.1, т.2: райони, в които нивата на един или няколко замърсители, за които не са установени допустими отклонения, превишават установените норми, (Наредба №7, ДВ бр.45/1999г.).

Качеството на атмосферния въздух в района на Община Казанлък се следи от OPSIS- система с. Ръжена, Общ. Казанлък. Това е градски фонов пункт за мониторинг на въздуха с обхват 100m-2km, в който се измерват показателите фини прахови частици (ФПЧ10), серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, тежки метали, хлороводород, хлор, циановодород, фосген.

Xxxxx относно състоянието на атмосферния въздух на територията на Община Казанлък са взети от Регионален доклад за състоянието на околната среда за 2015 година на Регионална инспекция по околна среда и водите Стара Загора.

Единствените превишения измерени в OPSIS с. Ръжена, са по отношение средноденонощната норма по показател ФПЧ10. През 2013г. превишенията са били 7 на брой, през 2014г. са отчетени 5 стойности превишаващи СДН, докато през 2015г. те са намалели до 3. Това показва тенденция към намаляване на замърсяването по показател ФПЧ10. И през трите години е спазено изискването на Наредба №12, да не се превишава СДН повече от 35 пъти за една календарна година.

3.2. Повърхностни и подземни води: Според изготвената хидрогеоложка характеристика на находище „Мечта“, представена като отделно приложение към ДОВОС, и съгласно Изх. № КД-04-27/28.08.2015г. на БД ИБР – гр. Пловдив, в хидрогеоложко отношение проучваната територия попада изцяло в границите на подземно водно тяло с код BG3G00000NQ003 – Порови води в Неоген – Квартернер – Казанлъшка котловина. Водоносния хоризонт е безнапорен, изграден от пясъци, гравелити, песъкливи глини, глинести пясъци, конгломерати, брекчи.

В радиус от 1000m от находището в това подземно тяло няма изградени водовземни кладенци за водоснабдяване. Най-близко разположени водни обекти, източници на питейно- битово водоснабдяване в района на ИП са шахтови кладенци от ВС „Ръжена“ – I-ви подем и ВС

„Ягода“ - I-ви подем за питейно-битово водоснабдяване на гр. Стара Загора, с.Змейово, с.Борилово, с.Пряпорец, с.Старозагорски минерални бани, с.Ново село, с.Хрищени, Община Стара Загора и с.Ягода, Община Мъглиж. Те се намират на около 1300m източно от находище „Мечта“. За ШК има учредена СОЗ съгласно Наредба №3/16.10.2000г. за СОЗ. Разположението на ШК с прилежащата СОЗ спрямо кариерната площ е означена на Карта с разположение на източниците за питейно-битово водоснабдяване в района на находище „Мечта“, М 1: 25 000 представена в Приложение №4 от ДОВОС.

Съгласно писма с Изх.№ЦУ-647/20.07.2015г. и Изх.№ЦУ-629/26.02.2016г. на Водоснабдяване и канализация ЕООД – Стара Загора, концесионната площ на находище „Мечта“ в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък не попада в пояси I, II и III на санитарно-охранителни зони, учредени или в процедура по учредяване по реда на Наредба

№3/16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

С Изх. №ЦУ-647/20.07.2015г., „В и К“ ЕООД – Стара Загора, съобщават още, че на запад находище „Мечта“ граничи със сервитутната зона на хранителен стоманен водопровод Ф150 mm за селата Овощник и Черганово. С цел предпазване на съществуващият водопровод е препоръчано да се изгради баражна стена, която да предпази от евентуално разрушаване на хранителния водопровод. В последствие е подписано споразумение между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „ТРОН“ ЕООД, съгласно което двете страни се договарят със съвместни усилия да направят необходимото за изместване на трасето на стоманен водопровод Ф150 mm.

В района воден обект по смисъла на Закона за водите се явява река Тунджа и принадлежащите ѝ земи.

Във връзка с Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г. на РИОСВ гр.Стара Загора и Изх.№КД-04- 459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив е изготвено Предпроектно хидроложко проучване на находище „Мечта”. Целта на проучването е да се оцени нивото на водния стоеж при средни количества на оттока, в коритото на реката край контура на находище "Мечта".

Основните хидроморфологични елементи на р. Тунджа от яз. Копринка до створа, в който ще става определянето на високите вълни са дадени в табл. 3-01.

Таблица 3-01. Хидроморфологични елементи на р. Тунджа

Пункт	Площ на водосб. област F кm2	Дължина на вододелната линия L кm	Дължина на реката от яз. Копринка до участъците	Надлъжен наклон на реката J ‰	Дължина на водосб. област S km	Средна Широчина на водосб. област B km
яз. “Копринка”- пункт 1	251.2	85.650	13.1	1.6	11.8	22.7
яз. “Копринка”- пункт 2	255	86.140	13.9	1.58	12.9	22.7

Отточният режим на река Тунджа след язовир ‘’Копринка’’ се подхранва само от допълнителната проточност на водосбора и спорадично изпуснати води. На практика естествените хидроложки процеси се развиват в обхвата на допълнителната проточност, между язовира и проучвателните участъци.

Отточна характеристика при средни водни нива

Във връзка с Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г. на РИОСВ гр.Стара Загора, Изх.№КД-04- 459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив е необходимо да се оцени нивото на водния стоеж при средни количества на оттока, в коритото на реката край контура на находище "Мечта". Уточнено е съвременното положение на речното корито и по два напречни профила (Приложение) е оценено нивото на реката при средни количества на оттока.

Оценката на нивото е направен за створа на реката в мястото на определяне на средната вълна по сравнението с пропускателната способност на сечението, изчислено по формулата на Шези-Xxxxxxxxx.

RJ

Q = FC

където:Q-провеждано водно количество в дадено сечение,m3/s F-площ на сечението, m2;

R -хидравличен радиус, m;

J -хидравличен наклон;

h –дълбочина/височина на водния слой в сечението, m; U – намокрен периметър за триъгълен профил,m;

R= F

U

C-скоростен коефициент ,

m / s

;по Xxxxxxxxx;

грапавината;

С = 1 R y

n

n-коефициент на грапавина, определен таблично;

y-степенен показател, зависещ от хидравличния радиус и коефициента на

За конкретните условия са определени: n = 0,08, 1/n = 25; у=0,25 и хидравличен наклон J = 0,0017

При различни водни нива е генерирана крива на пропусквателната възможност на сечението на речното корито при двата пункта (фиг. 3-01).

Напречен профил I-I (пункт 1)

Таблица 3-02. Определяне на водното количество преминаващо през сечението на реката при пункт 1.

h m	F m2	U m	R=F/U	C=1/n.Ry	Q=FC*SQRT(RJ) m3/s
0.4	2.271	7.23	0.314108	18.71586	0.982179197
0.8	5.525	9.61	0.574922	21.76919	3.760134871
1.2	10.51	14.01	0.750178	23.26651	8.73254075
1.6	18.269	30.33	0.602341	22.02422	12.87540857

На фиг 3-01. се вижда че височината на вълната при средногодишен дебит Qm = 12.371 m3/s, e h= 1.55 m. Напречното сечение се затваря между кота 318.53 - дъно на речното легло и кота 320.08, (Приложение).

Напречен профил II-II (пункт 2)

Таблица 3-03. Определяне на водното количество преминаващо през сечението на реката при пункт 2.

h m	F m2	U m	R=F/U	C=1/n.Ry	Q=FC*SQRT(RJ) m3/s
0.4	5.088	14.75	0.344949	19.15926	2.360629792
0.8	11.66	17.93	0.650307	22.45017	8.703655952
1.2	19.08	19.76	0.965587	24.78209	19.15739317
1.6	27.22	22.36	1.217352	26.25996	32.51732648
2	36.54	25.59	1.427902	27.32842	49.19904868

На фиг. 3-01 се вижда че височината на вълната при средногодишен дебит Qm = 12,371 m3/s, e h= 0.94 m. Напречното сечение се затваря между кота 317.78 - дъно на речното легло и кота

318.72 (Приложение).

Направените изчисления показват, че при средногодишния дебит ще има неголеми заливаеми земи от двете страни на леглото на реката. Малко по-широки в горното течение, поради по ниските брегове.

Фиг.3-01.Зависимост на оттока и височината на вълната

Изводи и препоръки във връзка с извършените проучвания:

1. Естественото легло на р. Тунджа не съвпада с това на картата на запасите.

2. Извършена е актуализация на карта на запасите с естественото легло.

3. В района на профил 1 (виж План на запасите на находище „Мечта” с очертания на речното легло при средни води, в Приложение се установява, че при средни водни нива ще има заливане на прилежащите земи на реката.

4. Нанесена е заливаемата площ на карта на запасите.

5. Да се извърши корекция на северната граница със запасите на находище „Мечта”, с цел да не се засягат прилежащите земи и леглото на река Тунджа.

6. Да се преизчислят запасите на находището, съобразно направените препоръки за изменение границата на запасите.

3.3. Земи и почви. Геоложка основа: Почвите в района на находище „Мечта“ в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък попадат в Задбалканска провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт. В района на инвестиционното предложение преобладаващи са канелено-горски и алувиално-ливадни почви.

Почвите от района на находището са главно алувиално-ливадни. Профилът на тези точви има леко песъчливо-глинест и средно песъчливо-глинест състав в повърхностния хоризонт. Количеството на хумуса е малко. Алувиално-ливадните почви имат висока водопропускливост, средна водозадържаща способност и добра аерация.

На територията на обекта не се установява замърсяване на почвите от вкисляване, засоляване или други антропогенни въздействия с негативен характер. Почвите в територията са незамърсени с тежки метали и металоиди.

По данни от националния концесионен регистър за добив на подземните богатства в радиус от 10km от разглеждания обект има предоставени три концесии за добив на подземни богатства:

• Находище за добив на строителни материали, баластра – пясък и чакъл, „Ръжена“, в землището на с.Ръжена, Община Казанлък.

• Находище за добив на строителни материали, баластра – пясък и чакъл, „Ягода – запад“, на територията на селата Ръжена, Ягода и Тулово общини Казанлък и Мъглиж.

• Находище за добив на строителни материали – базалти, „Баалък тепе“, на територията на село Долно Изворово, Община Казанлък.

Отстоянието им до находище „Мечта“ е над 4,5 km.

Съгласно Картата на сеизмично райониране на Република България за период 1000 години (ДВ. бр.13/14.02.2012г.), находище „Мечта“ попада в област със сеизмична активност от I-VIII-та степен, а коефициента на сеизмичност за района е 0,15 – един от най-високите за страната.

3.4. Ландшафт: Проучваната територия е разположена върху дясната тераса на р.Тунджа, между северните склонове на Средна гора и южните склонове на средните части на Стара планина. Релефът на Община Казанлък, на чиято територия попада и находище „Мечта“, е полупланински и равнинен, със средна надморска височина 400-500m. Казанлъшката долина по своите морфоложки характеристики се дели на три части: западна; средна и източна.

Според ландшафтното райониране на България, котловината се причислява към:

- Южнобългарска планинско-котловинна ландшафтна област

- Средногорско-Задбалканска ландшафтна подобласт

- Ландшафтен район на източните ниски Задбалкански котловини.

Естественият ландшафт в изследваната територия, вследствие антропогенна намеса е променен като са обособени няколко типа антропогенен ландшафт:

Водни и крайводни ландшафти - реките Тунджа, Xxxxxxx, Габровница, яз.Копринка и др.;

Земеделски: Селскостопански ландшафт – пасища и мери, трайни насаждения, и/или необработваеми земи;

Горски – с характерна естествена растителност, стопански гори, курортни

гори, защитни гори;

Урбанизирани – гр. Казанлък, с. Бузовград, с. Овощник, с. Кънчево, с.Xxxxxxxxx, гр.

Мъглиж, с. Тулово, военни поделения, стопански дворове и др.;

Техногенни: Комуникационни ландшафти – коридорите на инженерната инфраструктура

– пътно-комуникационни: подбалканската ж.п. линия София-Бургас, републикански път I-6, републикански път I-5, мрежа от общински пътища; обекти на електропреносната мрежа и др.;

Миннодобивен – кариерни гнезда;

Културно-исторически ландшафт – гробници, могили, средновековни селища и др.

За ландшафта като териториална система, съществена роля играят както природните геокомпоненти (скален субстрат, релеф, климат, хидроложки режим, почви и растителност), така и антропогенните фактори (степен на намеса, участие и въздействие).

Като ландшафтна структура разглежданата територия може да се отнесе към земеделски, селскостопански ландшафт – пасище и мера, и техногенен, миннодобивен – поради наличието на нерегламентирани кариерни изработки за незаконен добив.

3.5. Природни обекти: Непосредствено в района, където ще се реализира инвестиционното предложение, няма защитени природни територии по смисъла на Закона за защитените територии. Най-близката защитена територия се намира на отстояние около 5800m в западна посока от находището:

Природна забележителност „Мегалита“ – обявена със Заповед № РД-470 от 28.05.2013г., ДВ бр.56/2013г., с цел опазване на естествено скално образувание от типа „скален прозорец“. Намира се в землището на с. Бузовград, Община Казанлък с площ 0,53ha.

Защитена местност „Мъглижката клисура“, обявена за опазване на характерен ландшафт със Заповед №309 от 10.04.1986г., ДВ бр.34/1986г., е с площ 239.64ha. Намира се в землището на гр. Мъглиж, Община Мъглиж.

Природна забележителност „Големия скок“ с площ 1.01ha е обявена със Заповед №3796 от 11.10.1965г., ДВ бр. 12/1966г. Намира се в землището на гр. Мъглиж, Община Мъглиж.

Природна забележителност „Малкия скок“ има площ от 0.96ha и е обявена със Заповед

№3039 от 03.10.1974г., ДВ бр.88/1974г. Намира се в землището на гр. Мъглиж, Община Мъглиж.

Природна забележителност „Момите“ с площ от 1,02ha обявена със Заповед № 3039 от 03.10.1974г., ДВ бр.88/1974, за опазване на скално образувание. Намира се в землището на гр. Мъглиж, Община Мъглиж.

Природна забележителност „Xxxxxxx камък“ с площ 2,52ha обявена със Заповед № 3039 от 03.10.1974г., ДВ бр.88/1974, за опазване на скално образувание. Намира се в землището на гр. Мъглиж, Община Мъглиж.

Защитена местност „Туловска кория“ е обявена със Заповед № РД-2593 от 13.10.1961г., ДВ бр.6/1962г. Тя е с площ 75.7ha и се намира в землището на с.Тулово, Община Мъглиж.

Защитена местност „Юлиевска кория“ е обявена със Заповед № РД-836 от 08.12.2009г., ДВ бр.8/2010г. с площ от 228.35ha. Намира се в с.Юлиево, Община Мъглиж.

3.6. Биологично разнообразие и неговите елементи.

Растителен свят: Според биогеографското райониране на България, землищата на селата Кънчево и Черганово, Община Казанлък, където е разположено находището „Мечта”, попада в Среднобългарския биогеографски район, Подрайон на Тунджанската хълмиста низина.

Характерът на растителността се обуславя от особеностите на почвено – климатичните условия. В района на община Казанлък горско дървесната растителност е представена от смесени широколистни гори от цер, благун, зимен дъб и др. Покрай р. Тунджа, се срещат влаголюбиви горски видове - върба, топола и черна елша. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове.

Съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България (2011), разглежданата територия попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Горна Тракия. Територията на ИП попада в един растителен пояс: Т-I Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-700 m н.в.)

Находище “Мечта” е разположено в дясната надзаливна тераса на река Тунджа. В тази част растителността е производна на основните типове фитоценози Quercetum frainetto-cerris, сред множеството инвазивни видове, проникнали вторично. Върху бедната, с незначителни количества хумус почва се е формирала ксерофитен, ливадно пасищен тип растителност.

В кариерната площ са включени и части от подотдели 260-з, 260-4, 206-5, и 260-т по горскостопанския план (ГСП) на ДГС „Казанлък“ от 2012 г. Два от подотделите “260-з” и “260-т” представляват изцяло изкуствени тополови насаждения – чиста култура. Запасите от дървесина са незначителни — 7 куб.м/ha, a средната възраст е 3 години. Насажденията заемат около 2.4% от концесионната площ. В района няма регистрирани находища на защитени, съгласно чл.40 и 41 от ЗБР, растителни видове, както и такива по време на проучванията в непосредствената площ на находището не бяха открити.

Животински свят : В Старопланинския фаунистичен район, където попадат землищата на с. Кънчево и с.Xxxxxxxxx, Община Казанлък преобладават средноевропейски видове, характерни за широколистния пояс.

От по-дребните бозайници, на територията на находище „Мечта” може да се срещат сляпо куче, обикновена полевка, белокорема и малка белозъбка, лалугер. Може да се регистрират и някои по-едри бозайници като бялка, лисица, дива свиня и сърна. Близостта с населени места прави трайното им присъствие и обитание малко вероятно.

За групата на прилепите районът около находище „Мечта” се явява подходяща ловна територия, поради наличието на богата летяща ентомофауна и наличието на водно тяло в близост.

От птиците най-многобройни са представителите на палеоарктическия вид орнитофауна, следвани от европейския тип, холоарктичния, европейско-туркестанския, фауната на стария свят и средиземноморския тип орнитофауна, като най-многочислени са представителите на разред Passeriformes (Врабчови).

Други видове, които могат да бъдат регистрирани в района на ИП са зелен, ивичест и кримски гущер, слепок, смок мишкар и голям стрелец, както и представители на еднодневките, водни кончета, двукрили и други насекоми, които са свързани с река Тунджа.

Защитени зони: Инвестиционното предложение попада в границите на една защитена зона от общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Това е ЗЗ „Река Тунджа 1“ с код BG00000192 по Директива92/43 на Съвета на ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Местоположението на находище „Мечта“ спрямо защитената зона е представено на Фиг. 3-02.

Река Тунджа

- граници на ЗЗ „Река Тунджа 1“

- граници на находище

„Мечта“

Фиг. 3-02. Местоположение

на ИП

Тунджа опазване

спрямо ЗЗ „Река

1” BG0000192, за

на

природните

местообитания и видове.

Защитената зона „Река Тунджа 1“ с код BG0000192 е определена по чл.6, ал.1 т.1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Одобрена е с Решение на Министерски съвет №122/02.03.2007г., обнародвано в ДВ бр.21/09.03.2007г. и е изменена с Решение на МС №811/16.11.2010г., ДВ бр.96/07.12.2010г. До настоящия етап не е обнародвана Заповед за обявяването и. Защитената зона заема площ от 9503.0 ha.

3.7. Фактори, които замърсяват или увреждат околната среда: При разработването на находище „Мечта” ще се формират: битови (с код 20 03 01) и производствени отпадъци.

Минните отпадъци, които ще се генерират при експлоатацията на находище „Мечта”, могат да бъдат класифицирани съгласно Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците като отпадъци от разкриване и добив на неметални полезни изкопаеми – код 01 01 02.

В следствие експлоатацията на обслужващата техника е възможно генерирането на отпадъци със следните кодове, съгласно Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците:

• 16 06 01* - оловни акумулаторни батерии;

• 16 01 03 – излезли от употреба гуми;

• 13 01 09* - хлорирани хидравлични масла на минерална основа;

• 13 01 10* нехлорирани хидравлични масла на минерална основа;

• 13 01 11* - синтетични хидравлични масла;

• 13 04 04* - хлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа;

• 13 02 05* - нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа;

• 13 02 06* - синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки;

• 16 07 08* - отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти;

• 16 02 13* - излязло от употреба оборудване, съдържащо опасни компоненти, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 12;

• 16 02 14 - излязло от употреба оборудване, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13;

• 16 01 17 – черни метали;

• 16 01 18 - цветни метали;

Обслужващата техника ще се сервизира в специализирани автосервизи и ангажимент за по- нататъшното съхранение и предаване за оползотворяване на герерираните отпадъци има сервизиращата фирма. Гореописаните отпадъци няма да се генерират в рамките на концесионната площ.

3.8. Материално и културно наследство: Няма данни за наличието на паметници на културно-историческото наследство на територията и/или в близост до изследвания обект – находище „Мечта“.

С Изх.№464/27.08.2013г. и Изх.№73/19.02.2016г. Регионален исторически музей Стара Загора информира, че при извършеният оглед на място в границите на концесионната площ на находище „Мечта“ не са открити никакви видими останки от археологически обекти.

3.9. Съществуващи проблеми на околната среда в чувствителни от екологична и здравно-хигиенна гледна точка зони, които са от значение за реализирането на инвестиционното предложение

Изследваната територия се намира в антропогенен ландшафт в близост до урбанизирани територии /населени места и съществуваща инженерно-техническа инфраструктура/. В границите на концесионната площ на находище „Мечта“ има и много стари кариерни изработки за незаконен добив на пясък.

На изследваната територия не са установени защитени растителни и животински видове. Повърхностните и подземните води са защитени от негативно антропогенно въздействие и са в умерено общо състояние. В границите на кариерната площ и в близост до нея няма данни за наличие на археологически паметници. Състоянието на основните компоненти на околната среда като цяло е добро и не съществуват проблеми, които да са от значение за реализирането на инвестиционното предложение.

Във връзка с Изх. №ВП-3К-64/08.03.2016г. (Приложение №1), на РЗИ – Стара Загора и изказаните препоръки относно разработването на находище „Мечта“ е оценено въздействието на шумовото натоварване (т.4.8), здравно-хигиенните аспекти (т.4.9), както и въздействието върху атмосферния въздух (т.4.1).

4. Описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда и здравето на населението. Характеристика на предвидените в инвестиционното предложение източници на замърсяване

4.1. Атмосферен въздух: Главните емисии при открит кариерен начин на разработване на находища са от общ суспендиран прах и фини прахови частици.

Общ суспендиран прах и ФПЧ10.

Съгласно AP-42. Compilation of Air Polutant Emission Factors, Fifth Edition, Volume I, Stationary Point and Area Sources, Chapter 11, Section 11.19.2 Crushed Stone Processing And Pulverizedmineral Processing US EPA, 1995 емисионният фактор за товарене е 5х10-5 kg/t, а за разтоварване е 7,2х10-5kg/t. При натоварване и разтоварване на откривката може да се очаква емитиране на около 0,003kg/d или 0.0001g/s ФПЧ10.

Друг източник на прах и ФПЧ е транспортирането на откривката.

Данни за емисионните фактори при транспортиране на материал в каменни кариери са представени в Еmission Factor Documentation for AP-42 Section 13.2.2, а по-подробно изследването е публикувано в „PM-10, PM-2.5, PM-1 Emission Factors for Haul Roads at Two Stone Crushing Plants”, National Stone Association, Washington, D.C., November 1995. Тези данни показват, че за оросявани пътища емисионният фактор за ФПЧ10 при транспортиране на материал е 220g/km. При дължина на трасето от 500m и необходимите за извозването на откривката не повече от два курса на ден, общо изминатият път ще бъде около 2km/d, а очакваните емисии 0.44kg/d или 1.2g/s ФПЧ10 при движение на автосамосвалите с 20 km/h.

Замърсители, емитирани с отработилите газове на строителните машини и транспортните средства.

Използвайки методиката за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой „Трафик Оракул“ са определени емисиите на замърсители, емитирани при транспортирането на откривката. Резултатите са показани в Табл. 4-01

Таблица 4-01. Вид и параметри на емитираните замърсители от транспорта на откривката

Източник	брой	Вид и мощност на емисиите, g/m.s					Обем ДГ
		CO	CH4	NOx	ЛОС	РМ	m3/s
Автосамосвали	2	9.7х10-6	7.1х10-8	1.2х10-5	2.3х10-6	1.3х10-6	0.58

Добив - Суровината ще се изкопава директно и натоварва с багер тип „обратна лопата“ с обем на кофата 1.26m3. Eмисионният фактор за ФПЧ10 при товарене e 5х10-5 kg/t, т.е. при очакваната дневна производителност от около 157t в случая могат да се очакват емисии на ФПЧ10 от 0,008 kg/d или 0,0003g/s.

Транспорт на добитата суровина - За транспортиране на добитата суровина ще бъдат използвани съществуващия черен път и асфалтови пътища от републиканската пътна мрежа

/РПМ/. Дължината на черния път до с. Кънчево е 2,8km. Извозването ще се осъществява с автосамосвали с товароносимост 15t. Газовите емисии при тази операция са представени в Табл. 4-

01. При оптимална производителност на ден – 157t, максималния брой курсове за извозване на добитата суровина е 11 курса на ден за двата автосамосвала общо.

В случая при очаквана дневна производителност от около 157t, общо изминатото разстояние по черния път до с. Кънчево ще възлезе на 61,8km. Емисионният фактор за ФПЧ10 при транспортиране на материали по черни пътища, съгласно U.S. EPA. Compilation of Air Pollutant Emission Factors, 5th ed. (AP-42), Vol I: Stationary Point and Area Sources. Section 13.2.1 Paved Roads: Measurement Policy Group Office of Air Quality Planning and Standards U.S. Environmental Protection Agency, January 2011 е 0.62 g/km. При движение на автосамосвалите с 20 km/h могат да се очакват емисии от порядъка на 0,04 kg/d или 0.00011g/m.s.

От движението на товарните автомобили по републиканската и общинска пътна мрежа.

За транспортиране на строителните материали ще се използват два автосамосвала. Това е максималният брой транспортни машини, които ще се движат ежедневно по общинските и републиканските пътища. Използвайки методиката за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой,

„Трафик Оракул“, са определени емисиите на замърсители, емитирани при транспортирането на суровината по предназначение. Общото изминато транспортно разстояние за 8 часа на ден е около 800km. Резултатите са представени в Табл. 4-02.

Таблица 4-02. Вид и параметри на емитираните замърсители от транспортирането на добитата суровина в региона

Източник	брой	Вид и мощност на емисиите, g/s
		CO	NOx	ФПЧ10
МПС	2	0.16	0.20	0.02
		Вид и мощност на емисиите, t
		CO	NOx	ФПЧ10
		0.0046	0.006	0.0006

Насипищни работи - За депонирането на откривката през срока на концесията, се предвижда изграждането на временно депо, разположено в централната част на кариерата, в стари котловани с обща площ около 7500 m2.

Емисии на ФПЧ10 и общ суспендиран прах от насипищата за откривка.

Съгласно AP-42. Compilation of Air Polutant Emission Factors, Fifth Edition, Volume I, Stationary Point and Area Sources, Chapter 11, US EPA, 1995 емисионният фактор за ФПЧ10 от насипища за откривка е 0,0068kg/t, което означава 0,15kg/d или 0,0017g/s.

А) Разпространение на замърсители, емитирани при експлоатация на находището – преработкасъхранение и транспорт.

За определяне разпространението на замърсители от кариерата е приложен модела за “Максимално възможни концентрации” от модула “Diffusion” на програмния продукт “Трафик оракул” към Методиката за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой Трафик Оракул, МОСВ, т.к. той разполага с модули за изчисляване на емисиите на замърсители, както от площни така и от линейни източници.

Тъй като програмният продукт работи с условни координати, координатите на кариерата и трасето са въведени като такива. Те са определени спрямо долният ляв ъгъл на областта на моделиране с координати Х=0m и Y=0m. За област на моделиране е избран район, обхващащ най- близките населени места, с размери 8000m в посока Запад-Изток и 6000m в посока Север-Юг. Използвана е правоъгълна координатна система със стъпка 100m по ос Х (80 стъпки посока Изток) и по ос Y (60 стъпки посока Север), като по този начин общият брой на рецепторите за моделната област е 4800. Илюстрация на базовата карта е показана на Фиг.4-01:

Фиг.4-01. Базова карта на областта на моделиране

Върху базовата карта са нанесени всички източници с тяхното точно местоположение в съответствие с географските им координати. След нанасянето им върху картата са определени и условните им координати спрямо началото на избраната координатна система.

Получените резултати от математическото моделиране с програмния продукт, в т.нар. dat файлове, са изобразени графично върху базовата сателитна карта, така че да може нагледно да се проследи разпределението на полетата на замърсяване върху моделирания район.

Очакваното средно годишно замърсяване с ФПЧ10, азотни оксиди и въглероден оксид е определено чрез използване на климатични данни за годишната роза на вятъра за метеорологична станция Казанлък.

Резултатите са демонстриране на следващите фигури:

Фиг. 4-02. Сумарно замърсяване на района с въглероден оксид при експлоатация на кариерата

Максималната средногодишна концентрация при прилагане на опцията суперпозициониране е 0.0076 mg/m3. Тя се достига в точка с координати Х=3200m, Y=1300m, отбелязана на графиката с

…. Максималните средногодишни концентрации в дискретните рецептори (околните населени места) са представени в следващата таблица:

Табл.4-03.Максимално средногодишна концентрация на въглероден оксид в най-близките населени места:

Дискретен рецептор №	Обект	X	Y	Средногодишна концентрация, mg/m3
		m	m
1	Овощник	2900	3600	1.5х10-4
2	Кънчево	2800	300	1.2х10-4

Фиг. 4-03. Сумарно замърсяване на района с азотен оксид при експлоатация на кариерата

Максималната средногодишна концентрация на азотен оксид при прилагане на опцията суперпозициониране е 0.010 mg/m3. Тя се достига в точка с координати Х=3200m, Y=1800m, отбелязана на графиката с .

Максималните средногодишни концентрации в дискретните рецептори (околните населени места) са представени в следващата таблица:

Табл.4-04.Максимално средногодишна концентрация на азотен оксид в най-близките населени места:

Дискретен рецептор №	Обект	X	Y	Средногодишна концентрация, mg/m3
		m	m
1	Овощник	2900	3600	4.8х10-4
2	Кънчево	2800	300	2.1х10-4

Фиг. 4-04. Сумарно замърсяване на района с ФПЧ10 при експлоатация на кариерата

Максималната средногодишна концентрация при прилагане на опцията суперпозициониране е 0.084 mg/m3. Тя се достига в точка, разположена върху пътното трасе с координати Х=3200m, Y=1400m, отбелязана на графиката с .

Максималните средногодишни концентрации в дискретните рецептори (околните населени места) са представени в следващата таблица:

Табл.4-05. Максимално средногодишна концентрация на ФПЧ10 в най-близките населени места:

Дискретен рецептор №	Обект	X	Y	Средногодишна концентрация, mg/m3
		m	m
1	Овощник	2900	3600	2.4х10-3
2	Кънчево	2800	300	1.6х10-3

Б) Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно

По-долу е направено сравнение на очакваните концентрации на замърсители в атмосферния въздух при експлоатация на кариерата с нормите за опазване на човешкото, въведени с

националното законодателство - Наредба №12 от 15 юли 2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, в сила от 30.07.2010г. (Обн. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г.).

Табл.4-06.Сравнение на очакваното средногодишно замърсяване с нормите за опазване на човешкото здраве

	ФПЧ10, µg/m3		NOx, µg/m3		СО, mg/m3
	Овощник	Кънчево	Овощник	Кънчево	Овощник	Кънчево
СГК,	2.4	1.6	0.5	0.3	0.00015	0.00012
НОЧЗ	40		40		-

- СГК – средногодишна концентрация;

- НОЧЗ – норма за опазване на човешкото здраве;

Анализът на данните от горната таблица показва, че при експлоатация на кариерата, очакваните концентрации на замърсители ще са значително под нормите за опазване на човешкото здраве. Направеното сравнение между очакваното замърсяване в околните населени места (чрез отчитане на концентрациите на замърсителите в дискретни рецептори, разположени в най- близката точка от съответното населено място), показва че очакваните средногодишни концентрации, дължащи се на емисиите от кариерата са значително под нормите за опазване на човешкото здраве.

Резултатите показват, че въздействието на емитираните при експлоатация на кариерата замърсители по въздушен път се ограничава в рамките на концесионната площ. Концентрациите на замърсителите извън нея са значително под пределно допустимите за населени места. Експлоатацията на кариерата няма да измени фоновото ниво на замърсяване на въздуха в района, респективно няма да оказва вредно въздействие върху здравето на населението в района.

4.2. Повърхностни и подземни води: На територията на разглежданото находище няма формирана хидрографска мрежа. На място не са установени дерета, преминаващи през терена на концесионната площ. В орографско отношение района на находище

„Мечта“ се дренира от р.Xxxxxx.

Във връзка с Изх.№КОС-01-345/03.11.2016г. на РИОСВ гр.Стара Загора, Изх.№КД-04- 459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив е изготвено Предпроектно хидроложко проучване на обект: „Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта”, в землищата на с.Xxxxxxx x с.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, Област Стара Загора”, представено като отделно приложение към ДОВОС. Целта на разработката е да се определят крайбрежните заливаеми ивици при средни водни нива в участъци, граничещи с изчислените запаси, разположени край реката.

След хидроложкото проучване е извършена корекция на северната граница на находище

„Мечта”. Промяната на контура на площта „Мечта” се състои в изтегляне на северната граница на юг от земите от леглото на реката, които се заливат при ниво на средните води. С тази промяна добивът на пясъци и чакъли няма да засяга река Тунджа и заливаемите ѝ площи.

Водопотребление на обекта – Вода за технологични нужди (оросяване на вътрешнокариерни пътища и насипища) ще се доставя с водоноска от специализирана фирма, след сключване на договор. Необходимото количество вода за технологични нужди ще бъде около 4 m3/d, разпределено както следва: 2 m3/d за оросяване на пътищата и 2 m3/d за оросяване на временното дено за почвени материали. Такова оросяване ще бъде необходимо през сухите периоди от годината. При продължителност на сухия период от май до октомври общото количество вода за оросяване възлиза на около 616 m3/годишно. Това количество е определено като се приеме, че 30 дни през този период са дъждовни и тогава няма да има нужда от оросяване.

Питеен водоизточник на територията на находище „Мечта“ няма да се използва. За битови нужди на работещите ще се осигурява бутилирана вода, поради което разработването на находището не е свързано с водопотребление от централната водоснабдителна мрежа на района.

Количество, състав и начин на третиране на генерираните отпадъчни води Разработването на находище „Мечта“ не е свързано с генерирането на отпадъчни води. За битови нужди на работещите на обекта ще бъде осигурена екотоалетна. Нейното поддържане, почистване и дезинфекция е ангажимент на фирмата-доставчик.

Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на водните течения и подземните води

Повърхностни води: Проучваната площ на находище „Мечта“ заема дясната надзаливна тераса на р.Тунджа. Северната му граница е изтеглена южно от талвега на реката. Коритото, бреговете и крайбрежието на река Тунджа няма да бъдат засегнати от добивните работи в находището. Находще „Мечта“ не попада в санитарно-охранителни зони на питейно-битови водоизточници. По отношение на повърхностните води може да се обобщи, че разработването на находището не е свързано с тяхното замърсяване, тъй като не се предвижда водовземане и заустване на замърсени отпадъчни води. Не се очаква промяна и в режима на най-близко разположените повърхностни водни обекти – р. Тунджа, заедно с прилежащите ѝ земи, и притоците на реката, тъй като не се предвижда те да бъдът засегнати или да се извършва водоползване от тях. В мерките за постигане на целите за опазване на водните тела, описани към Раздел 7 на ПУРБ на ИБР, за конкретната територия на инвестиционното намерение няма изрични забрани.

Подземни води: От хидрогеоложка гледна точка находище „Мечта“ попада в алувиалния водоносен хоризонт на р. Тунджа. Самата река представлява естествена хидродинамична граница на подхранване/дрениране на водоносния хоризонт – гранично условие от I-род. Напорът в реката се изменя с течение на времето и сезоните. Всяко влияние върху подземните води от разработването на находище „Мечта“ ще бъде ограничено до границата на подхранване/дрениране

– р. Тунджа. Подземните води няма да бъдат засегнати, тъй като добивът на строителни материали

– пясъци и чакъли - от находище „Мечта“ ще се извършва до 1.80-2.00m, без да се достига подземното водно тяло.

Подземните води в разглеждания регион са представени от Квартернерен водоносен хоризонт. Проучваната територия попада изцяло в границите на подземно водно тяло с код BG3G00000NQ003 – Порови води в Неоген – Квартернер – Казанлъшка котловина.

От същото водно тяло се черпи вода за питейно-битово водоснабдяване на гр. Стара Загора и селищата в района на водовземането. Вододобивната система е изградена общо от 11 ШК, разположени по двете тераси на р. Тунджа.

Съгласно представена от „ВиК“ ЕООД – Стара Загора с Изх. №ЦУ-647/20.07.2015г. и Изх.№ЦУ-629/26.02.2016г., информация, за шахтовите кладенци от ВС „Ръжена“ – I-ви подем и ВС „Ягода“ – I-подем има учредена санитарно-охранителна зона. Границите на находище „Мечта“ не попадат в пояси I, II и III от СОЗ. Разположението на ШК с прилежащата СОЗ спрямо кариерната площ е означена на Фиг.4-05.

Река Тунджа представлява естествена хидродинамична граница на подхранване/дрениране на водоносния хоризонт. Всяко влияние върху подземните води от разработването на находище

„Мечта” ще бъде ограничено до границата на подхранване/дрениране – р.Тунджа. (Xxxxxx, Вxxxxxxx, 2016, Хидрогеоложки доклад за оценка на въздействието на находище „Мечта“, представен като отделно приложение към ДОВОС). В тази връзка оценката на въздействието на инвестиционното предложение ще се ограничи до шестте броя експлоатационни кладенци от ВС

„Ръжена“ изградени в дясната (южна) тераса на реката, които са разположени в непосредствена близост източно от ИП. Те попадат на територията на с. Черганово (ШК№1), с. Кънчево (ШК№2) и с. Ръжена (ШК№3, №4, №5 и №6). Шахтовите кладенци от ВС „Ръжена“ и ВС „Ягода“ разкриват подземно водно тяло BG3G00000NQ003 - Порови води в Неоген – Квартернер – Казанлъшка котловина.

За конкретния случай на кариера „Мечта“, изхождайки от проектната технология за разработване, потенциален източник на замърсяване на подземните води могат да бъдат единствено аварийни разливи на горива и масла от ДВГ, които могат да възникнат по време на експлоатация.

Фиг. 4-05. Разположение на находище „Мечта“ спрямо източници на питейно-битово водоснабдяване (Xxxxxx, Вxxxxxxx, 2016, Хидрогеоложки доклад за оценка на въздействието на находище „Мечта“, представен като отделно пролижение към ДОВОС).

За оценка на възможността за достигане на потенциални замърсители от кариерата до кладенците на ВС „Ръжена“ е използван математически модел, подробно описан в Хидроложки доклад. Посредством моделирането е достигнат изводът, че потенциални замърсители е възможно да достигнат единствено до най-близко разположените шахтови кладенци - №1 и №2 (Xxxxxx, Величков, 2016, Хидрогеоложки доклад за оценка на въздействието на находище „Мечта“, представен като отделно приложение към ДОВОС).

Фиг. 4-06. Хидродинамична мрежа при експлоатация на ВС „Ръжена“.

Изчислено е и времето, необходимо за достигане на замърсителя до шахтовите кладенци. При най-неблагоприятен случай на миграция, транзитното време за достигане от участък на кариера „Мечта“ до кладенците е над 56 години, което е твърде голямо и превишава съществено експлоатационния период на самата кариера. Като допълнителен фактор на сигурност може да се отбележи, че при изчисленията е пренебрегнато биохимичното разпадане на нефтопродуктите във

водоносния хоризонт, което може да доведе до пълното им разграждане по пътя на миграция още преди да достигнат най-близкия ШК по механизма на конвективния пренос от подземните води.

В заключение може да се отбележи, че при съществуващата експлоатация на ВС „Ръжена“ и проектната технология на разработване на кариера „Мечта“, рискът от замърсяване на водоснабдителните шахтови кладенци е пренебрежимо малък.

За да не се стигне до този най-лош сценарии, в случай, че по време на експлоатационните дейности се допусне разлив на нефтопродукти, от работещата на обекта механизация върху почвата, ще се прилага механично третиране. Замърсеният слой ще се отнеме ръчно с лопати и ще се съхранява в метални варели до предаването им на лица, притежаващи необходимото разрешение съгласно ЗУО.

Горните твърдения са въз основа на следните изводи от приложеният като неразделна част от ДОВОС Хидрогеоложки доклад на находище „Мечта“, а именно:

1. Нивата на подземните води в участъка на находището залягат на дълбочина от 2.0 до 2.5m под земната повърхност, в зависимост от котата на терена и сезонните колебания на подземните води и оттока на р. Тунджа.

2. Добивът на полезното изкопаемо (пясъци) ще се осъществява по открит кариерен начин с багер с обратна лопата до водното ниво, но не по-дълбоко от 2.5m от повърхността. Запаси под нивото на водата няма да се добиват.

3. Съгласно становището на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Стара Загора, площадката на находище „Мечта” не попада в границите на пояси I, II и III на СОЗ на действащи водоизточници. Това становище се базира на „Проект за СОЗ на водовземна система „РЪЖЕНА”,

„ВОДГЕОЕКО Инженеринг” ЕООД от 2002г. Проектът за СОЗ е приет от „ВиК” ЕООД Стара Загора, но до момента самата СОЗ не е узаконена, съгласно действащата нормативна уредба.

Във връзка с Изх.№КД-04-459/13.10.2016г. на БД ИБР гр.Пловдив добив ще се извършва на дълбочина до 1.80-2.00m без да се разкриват подземни води.

Засегнатото население на Кметство с.Xxxxxxx (Изх.№9/24.02.2016г.) и с.Xxxxxxxxx (Изх.№23/25.02.2016г.) не са съгласни с реализацията на инвестиционно предложение за

„Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли- „Мечта”, в землищата на с.Xxxxxxx x с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора”, като един от мотивите е че

„копането на голяма дълбочина ще отдръпне подпочвените води, което ще доведе до намаляване на водите в кладенците“. Опасенията на населението са неоснователни, тъй като добивът ще се осъществява до водно ниво и запаси под нивото на водата няма да се добиват, което изключва каквото и да е въздействие върху количеството на водите в кладенците на населените места.

Въз основа на конкретния анализ на геоложките и хидрогеоложки условия , както и на извършените математически моделни изследвания на миграцията на потенциални замърсители от участъка на находище „Мечта” (Xxxxxx, Вxxxxxxx, 2016, Хидрогеоложки доклад за оценка на въздействието на находище „Мечта“, представен като отделно приложение към ДОВОС), могат да се направят следните изводи и препоръки:

1. Хидрогеоложкият риск от разработването на находище „Мечта” върху количествата и качествата на подземните води от водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване към ВС

„Ръжена” - I-ви подем и ВС „Ягода” - I-ви за питейно-битово водоснабдяване на гр.Стара Загора, с.Змейово, с.Борилово, с.Пряпорец, с.Старозагорски минерални бани, с.Ново село, с.Хрищени, Община Стара Загора и с.Ягода, Община Мъглиж се оценява като незначителен.

2. Предлага се на РИОСВ „Стара Загора” да съгласува с положителна оценка инвестиционното предложение „Разработване на находище за строителни материали – пясъци и чакъли „Мечта” в землищата на с.Кънчево и с.Xxxxxxxxx, Община Казанлък”

Независимо, че при проектната технология за разработване на кариера „Мечта”, рискът от замърсяване на водоснабдителните шахтови кладенци на ВС „Ръжена” е пренебрежимо малък, с цел сигурност е препоръчително инвеститорът да изгради един сондаж за контролен мониторинг на качествата на подземните води по посока на шахтовите кладенци в точка със следните геодезични координати в система 1970г.: Easting (Y) 9421020, Northing (X) 0000000.

Съгласно Изх.№ ЦУ-647/20.07.2015г. на „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, находище „Мечта“ граничи със сервитутна зона на хранителен стоманен водопровод Ф150 мм за селата Овощник и Черганово. За предпазване на съществуващи водопровод е необходимо да се изгради баражна

стена, така че да бъдат избегнати евентуални нежелани последици от разрушаване на хранителния водопровод. В тази връзка е и сключено споразумение между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „ТРОН“ ЕООД, съгласно което двете страни се договарят със съвместни усилия да направят необходимото за изместване на трасето на стоманен водопровод Ф150 mm.

4.3. Отпадъци При разработването на находището ще се формират:

Битови отпадъци: ще се събират в метални контейнери и ще се извозват от възложителя до определеното за Община Казанлък депо за БО, след сключване на договор с оператора на депото. Производствени и опасни отпадъци:

Съгласно закона за подземните богатства, минните отпадъци се депонират и съхраняват на определени за целта площадки или в съоръжения за минни отпадъци, чието местоположение, конструкция и управление предотвратяват или максимално намаляват отрицателното им въздействие върху компонентите на околната среда и/или човешкото здраве, без да причиняват безпокойство чрез шум и миризми и без да влияят отрицателно на места от особен интерес, а съоръженията се категоризират според степента на тяхната опастност и риска за околната среда и човешкото здраве, като:

1. съоръжения „категория А“ са съоръжения за минни отпадъци, които в резултат на непредвидени обстоятелства или лошо управление могат да станат причина за голяма авария, или такива, в които са депонирани опасни отпадъци над определения праг, или които съдържат опасни вещества или смеси по смисъла на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси извън допустимите норми;

2. съоръжения „категория Б“ са всички останали съоръжения за минни отпадъци.

Съгласно чл.16, ал.4, т.1в от Наредбата за управление на минните отпадъци, не са съоръжения за минни отпадъци: площадките, където се събират или депонират незамърсени почви, неопасни отпадъци от проучването, инертни отпадъци и отпадъци получени при добив, преработка и складиране на торф за период до три години.

Временните депа за откривка (насипища) ще се експлоатират (изграждат и изгребват) за период не по-дълъг от три години. Също така през този период от насипищата ще се изгребват обеми, които са необходими за рекултивация. В края на тригодишния срок насипищата ще се закрият чрез оползотворяването на депонираните материали. Така през срока на експлоатация на находището временните почвени депа няколкократно ще възникват и ще се закриват (оползотворяват), като срока на експлоатацията им няма да надвишава три години. Следователно насипищата за почвени материали в находище „Мечта“ трябва да се разглеждат не като съоръжение за минни отпадъци, а като временно депо за почвени материали.

Производствени и опасни отпадъци от сервизирането на обслужващата техника (багер и автосамосвали):

Използваната техника ще се обслужва от специализиран автосервиз. Отпадъците, генерирани при серизирането на обслужващата техника, а именно: 16 06 01* - оловни акумулаторни батерии; 16 01 03 – излезли от употреба гуми; 13 01 09* - хлорирани хидравлични масла на минерална основа; 13 01 10* - нехлорирани хидравлични масла на минерална основа; 13 01 11* - синтетилчи хидравлични масла; 13 04 04* - хлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа; 13 02 05* - нехлорирани моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа; 13 02 06* - синтетичин моторни, смазочни и масла за зъбни предавки на минерална основа; 16 07 08* - отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти; 16 02 13* - излязло от употреба оборудване, съдържащо опасни компоненти, различно от упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 12; 16 02 14 – излязло от употреба оборудване, различно от

упоменатото в кодове от 16 02 09 до 16 02 13; 16 01 17 – черни метали; 16 01 18 – цветни метали, са ангажимент за по-нататъшното им съхранение и предаване за оползотворяване на сервизиращата фирма. Гореописаните отпадъци няма да се генерират в рамките на концесионната площ, поради което не е предвидена възможност за временното им съхраняване в рамките на същата.

Възможно е генерирането на растителни отпадъци (отсечени храсти), с код 20 02 01 – биоразградими отпадъци. Те ще бъдат премахвани посредством резачка, като полученият в резултат на това отпадък, ще се третира по реда на ЗУО.

Начин на третиране

Минните отпадъци от експлоатацията на находището ще се управляват съгласно Глава осма от Закона за подземните богатства и съгласно изготвеният План за управление на минни отпадъци.

Третирането на производствените и опасни отпадъци, от сервизирането на обслужащата техника, е ангажимент на обслужващите ги сервизи.

4.4. Земи и почви. Геоложка основа: При разработване на находище „Мечта“ за срока на концесията (25години) ще се засегнат поетапно земи с площ 348.881 dka, които включват терена за добив на полезното изкопаемо и временното депо за съхранение на почвените материали. Въздействието върху тези територии ще е продължително, но обратимо след провеждане на последващата рекултивация, която също ще се извърши поетапно, като започва от мястото на иззетите запаси. На практика тук буквалната рекултивация (възстановяване) на нарушените терени, при наличието на изкопи е условна. Задачата пред проекта за рекултивация в случая е да се дадат технически решения и да се намери най-подходящия начин за възстановяване на нарушените терени. Насоките за рекултивация следва да се определят така, че да съответстват в максимална степен на преобладаващото земеползване преди нарушаването на земите, като същевременно се съобразят с характерните особености на релефа след приключване на миннодобивната дейност. Крайната цел е подобряване на нарушения терен така, че да бъде подходящо приобщен към околната среда.

През 25 годишния срок на експлоатация ще бъдат засегнати имоти частна, общинска и държавна собственост.

Във връзка с наложените ограничения, концесионната площ за която ще се кандидатства се намалява до 348.881 dka.

Кметство с.Xxxxxxx x с.Черганово не са съгласни с реализацията на инвестиционно предложение за „Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли –

„Мечта”, в землищата на с.Xxxxxxx x с.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, Област Стара Загора”, като един от мотивите е, че имот №001001, който е включен в общата концесионна площ се явява единственото пасище, което се ползва през по-голямата част от годината. В тази връзка уточняваме, че разглежданият имот е с обща площ 404 620.07m2, като в концесионната площ са по-малко от две трети от същия. Като се има предвид, че годишно ще се разработват до 10дка, и веднага след приключване на добива в конкретния участък, същия ще бъде рекултивиран, опасенията на населението са неоснователни, т.к. площта на пасището ще намалява временно поетапно, като след поетапна рекултивация ще се възстанови отново.

С реализирането на инвестиционното предложение не се очакват изменения в почвеното плодородие на обработваемите площи, които се намират в съседство. Съществува възможността, почвите от района на находището да бъдат потенциално подложени на замърсяване (главно запрашаване) по време на строителството на кариерата и отстраняване на откривката. Това трябва да се има предвид при изкопните работи и по време на експлоатацията на обекта, транспортирането на земните маси и тяхното насипване на определените за това места. За да се предотврати разпрашаване на насипния товар, транспортирането на добивния материал ще се извършва от автосамосвали с покривала.

Прогноза за въздействието при изграждането, експлоатацията и закриването на дейността на инвестиционното намерение върху почвите в земеползването

Физическите нарушения на почвите в района от началото на действие на инвестиционния обект ще бъдат непрекъснати и не могат да се разграничат по време. Разкривката на кариерата започва едновременно с експлоатацията наполезното изкопаемо. С началото на добива ще започне изграждането и на насипищата за разкривката. До закрването на обекта, района на инвестиционното предложение ще търпи почти едно и също въздействие върху почвите – пряко – върху добивните и насипните площадки и пътища, и косвено – на прилежащите терени. Тъй като доказаните запаси от подземни богатства почти не засягат обработваеми земеделски земи, а в района около находището липсват високо плодородни почви, то не се предвижда чувствително въздействие върху земеделския фонд.

Прогнозата за въздействието на инвестиционното намерение върху почвите в района може да се разглежда във времето в три основни аспекта – по време на строителството (подготвителни

работи), по време на експлоатацията на инвестиционното предложение и по време на закриването му.

Подготвителни работи: Териториален обхват на въздействие: Пряко въздействие чрез унищожаване на почвите при реализацията на инвестиционното предложение се очертава върху 348.881dka, като най-голяма част от тази територия (71.6%) е с начин на трайно ползване: Пасище, мера, и 26.6% са Залесени горски територии и Дървопроизводителни горски площи. Останалите 1.8% площи са части от полски и горски пътища и частни ниви. По време на експлоатацията разкривните работи продължават. По този начин не може да се разграничи ясно въздействието по време. В началния етап, въздействието върху почвите е главно пряко – нарушение на земите и почвите и прахово – от изкопно-насипните работи, от транспорта на откривката и полезното изкопаемо. Степен на въздействие: незначително. Продължителност на въздействието: Както прякото, така и косвеното въздействие е за периода на извършване на подготвителни дейности. Преките въздействия са ясно забележими вследствие на отнемането и складирането на откривката, докато в крайните етапи когато добивът ще се ограничи само в котлована на кариерата, въздействието ще бъде косвено чрез прахови емисии. Честота на въздействието: Тъй като подготвителните работи се осъществяват само при необходимост от откриване на нови добивни полета, честотата на въздействие ще бъде периодична.

По време на експлоатацията: Териториален обхват на въздействие: Прякото въздействие върху почвите вече е осъществено при подготвителните работи и при добива на полезното изкопаемо. Териториалният обхват ще се заключва в рамките на концесионната площ. Степен на въздействие: Въздействието е незначително – косвено се въздейства върху останалите неразработени участъци от находището чрез прахо-газовите емисии от експлоатацията. Продължителност на въздействието: в съответствие със срока на концесията – максимално 25 години. Честота н авъздействието: През периода на експлоатацията при работа на едносменен режим, въздействието е н течение на работното време – 8 часа, при 40 часова работна седмица. При аварийни ситуации – до отстраняването им.

Кумулативни въздействия върху околната среда: Понижаване котата на терена, замърсяване главно с нетоксичен прах върху прилежащите земи и увеличение на ерозионните процеси по бордовете на кариерата до началото на биологическата рекултивация. Смяна на съществуващото земеползване. След целесъобразна биологична рекултивация нарушеният теренможе да бъде възстановен в максимално близко до първоачалния си вид.

Кумулативни въздействия не се очакват.

По време на закриване на обекта: Териториален обхват на въздействие: Териториалният обхват на въздействие при закриване на инвестиционното предложение зависи от проекта за закриване и рекултивация. Прекият териториален обхват се отнася за същата площ, която е повлияна при експлоатацията на находището. Наличието на достатъчен обем от откривката позволява да се приложикомбинирана насока на рекултивация. Хоризонталните площи ще се затревят, а на наклонените участъци ще се приложи противоерозионно затревяване и създаване на прадпазни залесителни пояси. За създаването на по-благоприятни почвени условия и хранителен режим на рекултивирните терени се предвиждат поредица от обработки, довеждащи почвата преди сеитба до градинско състояние (почвоподготовка). Земеползването в района е посочено в Таблица 4-07. При проектираната рекултивация дъното и бордовете на кариерата е най-добре да бъдат залесени с дървесни и храстови видове. С изпълнение на проекта за рекултивация на кариерата ще се минимизират отрицателните въздействия върху почвите. Степен на въздействие: Постепенно намаляват отрицателните въздействия и в десетгодишен период възстановяване на земите и почвите. Продължителност на въздействието: До пет-десет години след приключване на добивната дейност. Честота на въздействието: Непрекъснат период за възстановяване на земите и земеползването в района.

Бъдещото характеризиране на състоянието на почвите в района, както и изменението им в резултат на въздействието на природни фактори и в резултат на разработване на находището ще се извършва чрез периодично наблюдение и измерване на определени качествени и количествени показатели – мониторинг на почвите

Прогноза и оценка на очакваните изменения в геоложката основа в резултат от реализирането на обекта

Строителство – подготвителни работи

При разработване на находището ще бъде иззет повърхностният почвен слой – откривка. Количеството на откривката за находище „Мечта“ е изчислено на 95416 m3. При определяне схемата за провеждане на минно-добивните работи в кариерата е приет възможно най-оптималния вариант, при който ще се достигне до геоложкото тяло и ще се осигури заложения проектен добив с най-малък обем откривка. В последствие иззетите маси от откривката се предвижда да бъдат депонирани във временно депо, намиращо се в западната част на находището, в старите кариерни разработки за незаконен добив. Поради характера на терена, насипищата ще бъдат скатни, разположени в негативните форми на релефа. Насипищата са проектирани така, че да поберат всички обеми разкривка през срока на концесията, като тяхната крайна повърхнина се оформя от естествения ъгъл на устойчивост на насипвания материал, като в максимална степен наподобява преобладаващия релеф в района. Изземването на минна маса по време на строителството на кариерата и спомагателните съоръжения по същество е обратим процес с дълготраен ефект.

Експлоатация

Анализът на наличните данни показва, че изземването на полезното изкопаемо в находището безспорно ще доведе до въздействие върху околната среда. Следва да се има предвид, че това е закономерно и неизбежно при подобни минно-добивни работи и възстановяването на ландшафта след приключването на добивните работи е от съществено значение за минимизиране на последиците от добивните работи. В случая като геоложка основа се явява полезното изкопаемо

– пясъци и чакъли. Като цяло въздействието на предвиденото инвестиционно намерение върху геоложката основа и земните недра може да се оцени като пряко и дълготрайно, но с ограничен обхват в обсега на утвърдените запаси. С цел намаляване на отрицателното въздействие е предвидена рекултивация на кариерната площ.

Закриване и рекултивация

Изборът на подходящ план за провеждане на закриването и рекултивацията на засегнатия терен е от много важно значение за минимизиране на въздействието от добивните работи. Специално внимание следва да се обърне на възможността в кариерата да не се събират води с различен произход (от атмосферни води и др.), за чието отвеждане следва да се предвидят необходимите мерки. Депонирането на почвения слой по подходящ начин ще улесни рекултивационните мероприятия в района на инвестиционното предложение.

4.5. Ландшафт: Прилаганата технология за добив на суровината предвижда изземването на строителни материали – пясъци и чакъл ще става на работни стъпала, при което постепенно в процеса на добива ще се създаде по-ниска заравнена форма на релефа за продължителен период от време. Отработените участъци ще бъдат рекултивирани, с което ще се намали разликата във височината на находището, спрямо околните земи. В резултат като постоянно въздействащ ще остане заравнен, понижен участък от релефа.

Появилите се в относително открития ландшафт антропогенни изменения след реализацията на инвестиционното предложение ще имат преди всичко визуално отражение при изгледните характеристики на ландшафта. За ограничаване и намаляване на отрицателното въздействие на кариерата върху ландшафтните структури в района, следва да се спазват стриктно:

• технологичните изисквания за работа при такива обекти, заложени в експлоатационния проект;

• реализирането на проекта за рекултивация на нарушени терени, който включва техническа и биологична рекултивация.

Проектът за рекултивация следва да предвижда залесяване/затревяване на кариерното дъно и бермите. Подготовката на площите и озеленяването следва да се изпълняват последователно с напредване на кариерата и то само върху участъци с приключена всякаква добивна дейност. Цялостната рекултивация на терена да се извърши, не само с тревни смески, но и с подходяща дървесно-храстова растителност, която освен ландшафтно-оформящо значение, ще има и други предназначения, а именно – противоерозионно-укрепващо и санитарно-охранително значение. Това ще допринесе за постигане на ландшафтно-естетическо оформяне на нарушения терен и

успешно приобщаване на кариерата към околната среда, както и за ускоряване на процесите на самоочистване и саморегулиране на ландшафта.

Прогноза за въздействието от реализацията на проекта върху ландшафта е:

- териториален обхват – малък;

- степен на въздействие – значителна;

- продължителност – дълготрайна;

- възможност за възстановяване – чрез рекултивация и внасяне на подходяща растителност, съобразно ландшафтното райониране.

4.6. Растителен свят, животински свят и защитени природни територии и зони

4.6.1. Прогноза и оценка на въздействието върху растителността

Съществуващите на територията на находище „Мечта” растителни видове се отличават с лесната си приспособимост към измененията на средата, висока репродуктивна способност и малки изисквания към условията на съществуване. Въздействието на инвестиционното предложение върху растителната покривка ще бъде свързано с нарушение на площта на растителните съобщества и техните популации.

При откривните и добивни работи ще бъде пряко и дълготрайно засегната основно тревната и храстова растителност. Отстраняването на растителността в процеса на добивните работи макар и в дългосрочен период от време няма да доведе до необратимо отрицателно въздействие върху дървесната растителност в прилежащите територии. В резултат на добивните дейности не се очаква влошаване условията на обитаване в съседните територии. При разкривката, добивните дейности, депонирането на земни маси и прокарването на вътрешно кариерни пътища няма да бъдат засегнати естествени находища на растителни видове, предмет на опазване съгласно чл. 40 и чл. 41 от ЗБР.

Въздействията върху растителната покривка ще бъдат локални в границите на концесионната площ и с продължителност съобразно срока на концесията и обратими поради предвидената рекултивация.

4.6.2. Прогноза и оценка на въздействието върху фауната

Предвижданите дейности и технологии за добив ще предизвикат промени в сухоземния ландшафт непосредствено в площите с добивни дейности, които ще се увеличават с до 10 декара годишно. В процеса на добивните работи ще се очаква нарушаване на местообитания на животински видове и отнемане на част от трофичната им база непосредствено в границите на добивното поле.

Клас Бозайници (Mammalia): Предпоставки за наличие на постоянни местообитания на едри бозайници в непосредствената територия в района на ИП липсват. На територията на находището няма растителност, позволяваща укритие през деня. Много рядко територията нощем се пресича от диви свине (Sus scrofa), сърни (Capreolus capreolus) и лисица (Vulpes vulpes). Местообитанията на видрата (Lutra lutra) в коритото на р.Тунджа са отделени посредством диги и ивици дървесна растителност. На територията на находището в миналото е извършван незаконен добив и видовото разнообразие на дребните бозайници също е ниско. За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение.

Очакваните въздействия върху бозайниците, вклчително и прилепите от реализирането на инвестиционното предложение ще бъдат незначителни.

Клас Птици (Aves): В района са характерни представители, обитаващи откритите пространства, агроландшафтите, покрайнините на населените места и пояса на широколистните гори. За някои видове, предимно на тези хранещи се със семена, реализацията на инвестиционното предложение ще има отрицателно въздействие в непосредствения район на добивните площи. Предвид видовото разнообразие не се очаква да бъдат нанесени значими промени в популациите на засегнатите видове птици. Тези територии ще бъдат загубени като трофична база за широкоразпространени и лесно приспособими към нови местообитания видове.

Клас Земноводни (Amphibia): Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху представителите на земноводните и водните басейни, в които се извършва оплождането и метаморфозата на ларвата до възрастен индивид.

Клас Влечуги (Reptilia): Местообитания на сухоземните костенурки са възможни в необработваемите земеделски земи, където са развити горски, тревни и храстови съобщества от драка. В процеса на добивните работи се очаква нарушаване на местообитания на някои видове влечуги предимно представители на гущерите и отнемане на част от трофичната им база. Въздействията ще са преки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията на повечето от видовете в съседни територии. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Клас Риби (Pisces): Пряка връзка между блоковете, в които ще се извършва добив, и реката няма да има. Местообитания на представителите на ихтиофауната във водните басейни, в това число поречието на р. Тунджа, няма да бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение. Не се предвижда заустване на отпадни води в тях или нарушения на хидроложкия режим, които да доведат до пресъхването и замърсяването им. Реализирането на инвестиционното предложение ще бъде с незначителни въздействия върху представителите на рибите.

зони

4.6.3. Прогноза и оценка на въздействието върху защитените природни територии и

Реализирането на инвестиционното предложение поради обхвата на въздействията от

дейностите свързани с разкриването и експлоатацията на находището, които ще бъдат в границите на концесионната площ, не засяга най-близките защитени територии в района. Всички дейности и въздействия ще бъдат в границата на концесионната площ без да бъдат в противоречие с режима на опазването им.

Площта на находище „Мечта” попада в границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“ с код BG00000192 по Директива92/43 на Съвета на ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Съгласно писмо Изх. № КОС 01-345/05.10.2015г. на РИОСВ-Стара Загора, инвестиционното предложение подлежи на оценка за степента на въздействието му върху предмета и целите на опазване в ЗЗ „Река Тунджа 1“, която оценка е неразделна част от настоящия Доклад за ОВОС.

В резултат от направената оценка за вероятната степен на въздействие, не се очаква реализацията на инвестиционното предложение да окаже отражение върху структурата и функциите на защитената зона. Теренът на инвестиционното предложение е значително отдалечен от типичните за защитената зона, местообитания и редки видове растения и животни. Няма да има нарушаване на видовия състав и биологично разнообразие в защитената зона ще бъде запазено.

В ДОСВ са направени следните заключения:

- Реализацията на инвестиционното предложение в посочените терени и граници не влиза в противоречие и не нарушава целите за определянето на защитената зона;

- Дейността не засяга находища и местообитания на редки, ендемични и включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие растителни и животински видове;

- Няма да бъдат засегнати и увредени видове, природни местообитания и местообитания на видове животни предмет на опазване в зоната. Няма да бъдат фрагментирани местообитания и популациите на редки, защитени и ендемични видове, характерни за зоната, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на техните популации.

- С реализацията на инвестиционното предложение не се очаква намаляване на благоприятния природозащитен статус на видове птици, предмет на опазване в защитената зона.

4.7. Културно наследство: В границите на предвидената за разработване кариера за добив на строителни материали – пясъци и чакъли от находище „Мечта“ няма декларирани и регистрирани паметници на културата (недвижими културни ценности) – единични обекти и територии, поради което не се очакват преки въздействия върху културно-историческото наследство. С реализирането на инвестиционното намерение няма да бъдат засегнати паметници на културно-историческото наследство. Независимо от това, всички участници в процеса на работа трябва да бъдат запознати с действията, които следва да бъдат предприети, в случай, че бъдат открити предмети представляващи историческа или археологическа стойност.

4.8. Вредни физични фактори

Шумово натоварване: Източници на шум и вибрации с постоянно действие ще бъдат добивните и транспортните машини използвани при разработването на находището. Товаренето на добития материал ще става с багер, а транспорта с автосамосвали. Еквивалентните нива на шум при разработване на находището се обуславят от приетия начин на добиване на суровината и използваната механизация за това. При замервания на същия тип машини-багер и автосамосвал, работещи в сходни обекти са констатирани следните рузелтати:

Източник:	Ниво, dB(A)
багер	83-90
товарни камиони	68-90

След направените изчисления е определено, че еквивалентното шумово ниво в района на находището ще е от порядъка 55 dB(A), което е в рамките на пределно допустимите нива на звуково налягане за производствени зони 70 dB(A). С реализирането на обекта шумовата характеристика на района няма да се промени, т.к. в района преминават пътни трасета с интензивно движение.

Определяне на нивото на шума в мястото на въздействие: Нивото на шума от промишлено предприятие L, dB(A), достигащо до произволна точка от прилежащата територия (т.н. оценъчно ниво на шума), се определя по формулата: L=Lp – 20 kn lgr – 8, dB(A), Замествайки величините в горната формула получаваме ниво на шума в с.Овощник (най-близкото населено място) – 34 dB(A). Съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, пределно допустимото ниво на шум в населените места е 55 dB(A) през деня.

От горните определения става ясно, че при нормалната експлоатация на кариерата, шумовото ниво – 34 dB(A) ще бъде в рамките на пределно допустимите норми. Експлоатация на кариерата ще се осъществява само през светлата част от денонощието.

Определяне на шумозащитните зони около кариерата: Шумозащитната зона се определя по: Lр -Lдоп – 20 kn lgr – 8, dB(A), при което за радиуса на шумозащитната зона около кариерата при обикновена експлоатация получаваме 111m. При експлоатация на кариерата не се прилагат дейности и технологии, които да са източник на вредни лъчения.

Шумово въздействие от транспортиране на суровината: За определяне на еквивалентното ниво на шум, излъчван от автомобилния поток е използвана Наредба №6/2006 г. за показателите за шум в околната среда. Замествайки във формулата за еквивалентните нива на шум покрай пътното трасе получаваме Lд/н Атер. = 55 dB(A). Очакваното ниво е в рамките на нормата за производствено-складови територии и зони от 70 dB(A), т.к. както беше описано по- горе не се предвижда преминаване през населени места. Съгласно производителността на кариерата, допълнителното натоварване на трафика по републиканската пътна мрежа може да достигне 11 транспортни средства на ден, което не може да доведе до промяна на Lд/н Аекв..

Оценка на въздействието на вибрациите: Вибрациите може да доведат до различна степен на увреждане на сградите и да повлияят на чувствителни машини или оборудване. Контакта на тежките товарни автомобили с неравностите по пътя пораждат динамично натоварване върху терена. Това натоварване генерира вълни, които се разпространяват земната основа и достигат до съоръжения и постройки и ги принуждават да вибрират. Тези вибрации са с честота от 4 до 25 Hz, а тяхната амплитуда се колебае между 0.05 и 0.25 mm/s, измерени като скорост. Тези характеристики зависят от множество показатели – вида на пътя, теглото на превозните средства, скоростта, сезона, разстоянието от пътя и вида на съоръжението. По литературни източници (Traffic Vibrations in Buildings, Osxxx Xxxxxxx, National Research Council of Canada, Ottawa, 2000, Vehicle-Induced Floor Vibrations in a Multi-Story Factory Building, Tso-Chien Pan xx.xx.) средните нива на вибрации при различни скорости на движение и тяхното влияние върху различни части от сграда разположена на 15m от пътя са:

Вид на съоръжението	Скорост на движение
	25km/h	50km/h
Външна стена в основата	0,04mm/s	0,09mm/s

В стандарта (British Standards Institution BS 6472:1992 Guide to Evaluation of Human Exposure to Vibration in Buildings (1 Hz to 80 Hz), 380 Xxxxxxxx Xxxx Xxxx, Xxxxxx, X0 0XX XX, за допустимите нива на вибрации за сгради и съоръжения са посочени следните стойности:

Тип на съоръжението	Честота
	4Hz до 15Hz	над 50Hz
Укрепени и индустриални съоръжения	50mm/s
Неукрепени – жилищни и търговски сгради	15-20mm/s	20-50mm/s

Препоръчваните в Австралия (AS 2187.2) стойности за нива на вибрации, с оглед недопускане на въздействия върху сгради и съоръжения са както следва:

Тип на съоръжението	Максимална скорост, mm/s
Жилищни и търговски сгради	10
Индустриални сгради и съоръжения	25

За сравнение нивата на вибрации в ежедневието с както следва:

Дейност	Ниво на вибрации, mm/s
Ежедневни изменения в окръжаващата среда	30-76
Вървене	0,8
Маршируване	0,8
Скачане	7,1
Удряне на врати	12,7
Забиване на пирони	22,7

Човешкото възприятие на вибрации е показано в следващата таблица:

Средни нива, mm/s	Степен на въприятие
0.1	Не се възприема
0.5	Праг на възприятие
1.0	Забележимо
2.2	Леко забележимо
6.0	Силно забележимо
14.0	Много силно забележимо

Горните данни показват, че вероятност от нанасяне на повреди на сгради и съоръжения нараства при ниво на вибрациите над 10 мм/сек. За структури, които могат да бъдат и по- чувствителни е необходимо да се провеждат специални изследвания. При отсъствие на такива изследвания се препоръчва максимална скорост от 5 мм/сек, т.к. опита е показал, че под тези нива на вибрации щети върху сградите и съоръженията не настъпват.

Разработването на находището по открит кариерен не се очаква да доведе до негативни въздействия върху хора, обекти и съоръжения в района по отношение на вредните физични фактори. За гарантиране на горното е необходимо да се прилага най-добрата практика при разработване на кариери, включваща програма за мониторинг и процедура за коригиране.

4.9. Здравно - хигиенни аспекти на околната среда

Експлоатацията на находище „Мечта“, вследствие на което се усвояват доказани геоложки запаси, не е свързано с въздействия върху здравостовния статус на жителите на най-близко разположеното населено място – с. Овощник, тъй като:

- Направената оценка на емисиите и имисиите, които се очакват при експлоатация на находището показва, че са незначителни като мощност и няма да окажат въздействия върху здравословния статус на жителите в района. Мощностите на емисиите и очакваните концентрации

на замърсители след разсейване показват стойности значително под пределно допустимите за населените места;

- Експлоатацията на находището на практика няма да доведе до съществени промени във фоновото съдържание на прах и вредни вещества в атмосферния въздуха на района;

- Нивото на шума ще остане в рамките на пределно допустимите нива на звуково налягане в съществуващи градски части. Шумовите емисии ще са в рамките на допустимите норми. Като се има предвид характерът на района и шумовите характеристики на предлагаата дейност, може да се очаква,че няма да настъпи промяна в шумовия фон на района;

- Разработването на находището не е свързано с вредни лъчения;

- Производството е безотпадно, т.е. няма генериране на отпадни продукти, включително и опасни вещества;

- Използваната технология за експлоатация няма да доведе до промяна на фоновото съдържание на естествените елементи и почвеното плодородие в района на находищео;

- Разработването на находището не е фактор за замърсяване на почвите с токсични и органични вещества, както и с вредни аерозоли;

- При разработване на находището ще се извършват хидромелиоративни мероприятия за пресушване и отводняване, с цел да не се допуска създаването на временни водоеми и локви. При нужда откритите площи ще се обработват с препарати. Това се прави с цел да не се допуска създаване на условия за развитие на насекоми;

В заключение се налага изводът, че експлоатацията на находище „Мечта“ не представлява риск за здравословния статус на населението в района.

Оценка на здравния риск Здравният риск е оценен на базата показателите за експозиция (EPA's Integrated Risk Information System (IRIS) and the Health Effects Assessment Summary Tables (HEAST) U.S. EPA, 1998a, 1997b). Определен е коефициента на вероятност от поява на риск за човешкото здраве за времето на експлоатация на кариерата. Коефициентите на индивидуална експозиция (КИЕ) са определени като отношение между очакваните концентрации на замърсители и тяхната пределно допустима стойност. КXX x случая са значително по-ниски от 1 за всички емитирани замърсители. Въз основа на общите теории за въздействието на веществата няма вероятност концентрации, по-ниски от пределно допустимите да водят до някакъв системен риск за здравето. (Оценка на риска, EPA, 1993 г).

Разработването на находище „Мечта“ няма да повлияе върху здравето на живеещите в района поради следните факти:

• емитираните замърсители в атмосферния въздух са нискотоксични и с минимални мощности;

• емитираните замърсители от площадката на находището не предизвикват отдалечени последствия върху организъма. Те не са класифицирани като химични сенсибилизатори, мутагени, канцерогенни или токсични за репродукцията;

• коефициентите на индивидуална експозиция (КИЕ) за всички замърсители на атмосферния въздух са много по-ниски от единица;

• от минно-добивната дейност на обекта не се отделят отпадъчни води;

• дейността не е свързана с натрупване на отпадъци от органичен произход, поради което не способства за увеличаване на характерна неблагоприятна бактериологична осеменяемост на района, т.е. не създава предпоставки за нарушаване на санитарно-хигиенните условия;

• предлаганата транспортна схема при експлоатация на обекта не води до увеличаване на травматизма.

4.10. Кумулативен ефект: За оценка на възможния кумулативния ефект е подходящ т.н. Integrated Environmental Index (IEI), който е въведен от английската агенция по околна среда през 1997 (Best Practicable Environmental Option Assessments for Integrated Pollution Control, UK Environment Agency, (1997). Това е количествена методология за определяне на влиянията върху околната среда. Тя съдържа в себе си определянето на екологични коефициенти (EQ), отчитащи въздействието на всички източници на замърсяване върху компонентите на околната среда. Числените стойности на коефициентите по компоненти – въздух, води, почви, ландшафт, шум и отпадъци, са определени като сума от очакваните концентрациите на съответните замърсители,

разделена на техните пределно допустими стойности. В случая всички екологични коефициенти имат стойности по-малки от 1 (EQ≤1), т.к. очакваните замърсявания са по-ниски от пределно- допустимите. В общия случай когато индекса е по-малък от единица не се очакват кумулативни

въздействия.

За детайлна оценка на кумулативния ефект върху околната среда е използвана така наречената методология Seven Steps to Cumulative Impacts Analysis, Clxxx, R. (1994): Cumulative Effects Assessment: A Tool for Sustainable Development. Impact Assessment 12, 319-331. Методологията се състои от следните стъпки:

1). Установяване на целите: Целта е на база съществуващото състояние на околната среда в района и очакваните потенциални въздействия от действието на обекта, да се оцени възможността на средата за приемане на предлаганата дейност и да се предприемат действия (още на фаза планиране) за минимизиране на бъдещи негативни ефекти.

2). Установяване на пространствените и времеви граници:

• Териториалният обхват на инвестиционното предложение е в землището на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора;

• Времевите граници могат да се разглеждат като дългосрочни – за срока, с който се кандидатства за концесията – максимално 25 години;

• По данни от националния концесионен регистър за добив на подземните богатства (xxxx://xxx.xxx.xxxxxxxxxx.xx/) в радиус от 10km от разглеждания обект има предоставени три концесии за добив на подземни богатства:

o Находище за добив на строителни материали, баластра – пясък и чакъл, „Ръжена“, в землището на с.Ръжена, Община Казанлък.

o Находище за добив на строителни материали, баластра – пясък и чакъл, „Ягода – запад“, на територията на селата Ръжена, Ягода и Тулово общини Казанлък и Мъглиж.

o Находище за добив на строителни материали – базалти, „Баалък тепе“, на територията на село Долно Изворово, Община Казанлък.

Отстоянието им до находище „Мечта“ е над 4,5 km.

3). Установяване на текущото състояние на околната среда: Състоянието на околната среда е установено и подробно описано в т.3 на доклада. Тук ще бъде разгледано по-обстойно съдържанието на фини прахови частици във въздуха на района, т.к. това е основният замърсител, който се емитира при разработката на кариери.

Както вече беше описано в т.3, Община Казанлък, съгласно Заповед №РД969/21.12.2013г. на министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на КАВ и на зоните, в които са превишени нормите с допустимите отклонения, е категоризирана като район или агломерация с превишения на установените норми по КАВ. Съгласно списъка с РОУКАВ изготвен от ИАОС, Община Казанлък попада в обхвата на чл.30, ал.1, т.2: райони, в които нивата на един или няколко замърсители, за които не са установени допустими отклонения, превишават установените норми, (Наредба №7, ДВ бр.45/1999г.). По отношение на това зониране разглеждания район попада в територия, в която нивата на един замърсител – прах, превишават установените норми.

Данните относно състоянието на атмосферния въздух на територията на Община Казанлък са взети от Регионален доклад за състоянието на околната среда за 2015година на РИОСВ –Стара Загора. През 2015г. в OPSIS с.Ръжена са регистрирани 3 превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10, която е 50µg/m3 , определена с Наредба №12/15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването и в сила от 30.07.2010г. (Обн. ДВ бр.58 от 30 юли 2010г.). Като основна причина за превишенията е посочено отоплението с твърди горива в битовия сектор през зимния период.

4). Определяне на очакваните въздействия:

Очакваните потенциални въздействия от обекти в района са:

- емисии от строителни и транспортни машини в находище „Мечта“ – главно прах и отработили газове;

- емисии от строителни и транспортни машини при добив на строителни материали в находище „Ръжена“, находище „Ягода-Запад“ и находище „Баалък тепе“ (отдалечени на повече от 4500m от находище „Мечта“) – главно прах и отработили газове;

- експлоатацията не е свързана със замърсяване на повърхностни и подземни води;

- при експлоатация не се отделят опасни отпадъци.

5).Идентифициране на значимостта на очакваните въздействия:

Значимостта на очакваните въздействия е определена по всеки от компонентите. Направена е оценка на потенциала за създаване на кумулативни ефекти върху състоянието на околната среда:

Екологични коефициенти (EQ), отчитащи въздействието на всички източници на замърсяване върху компонентите на околната среда:

Обект

Атмосферен въздух

Повърхностни води

Подземни води

Почви

Земни недра

Отпадъци

Ландшафт

Защитени територии

Биоразнообразие

Шум

Здравословен статус на населението

Вибрации и лъчения

1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

2

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

3

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

4

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

Кумулативен ефект

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

<1

1-находище „Мечта“; 2-находище „Ръжена“; 3-находище „Ягода-запад“; 4-находище „Баалък тепе“

Направената оценка показва, че трите находища за строителни материали на територията на Общините Казанлък и Мъглиж, които съдържат евентуален потенциал за образуване на кумулативен ефект с разглеждания обект, тъй като емитират идентични замърсители, са на значително отстояние (отдалечени на повече от 4500m северно и източно от находище „Мечта“) и при при едновремената експлоатация, въздействието им не засяга района на с.Кънчево и с.Xxxxxxxxx. Интензивността на транспортния поток в регулацията на населеното място няма да се промени с експлоатацията на находище „Мечта“, тъй като извозването на суровината ще се осъществява извън него.

6). Контрол

С оглед недопускане и предотвратяване на вредни въздействия е необходимо въвеждане на система за контрол. Този контрол може да се осъществява с провеждането на собствен мониторинг на качеството на атмосферния въздух в района около концесионната площ по отношение замърсяване с прах и фини прахови частици, както и оценка на шумовото замърсяване. Освен това по смисъла на чл.29 от Закона за почвите, следва да се извършва и мониторинг на почвите.

среда

4.11. Обобщена оценка на потенциалните въздействия върху хората и околната

Всички направени оценки са обобщени и представено в МАТРИЦА 2, представена по-долу:

Нетехническо резюме на ДОВОС на инвестиционно предложение за “Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли – „Мечта”, в землищата на с.Кънчево и с.Черганово, Община Казанлък, Област Стара Загора”

МАТРИЦА 2. Обобщена оценка на въздействията от инвестиционното намерение

Въздействие

Вероятност от поява на въздействието1

Териториялен обхват на въздействието 2

Вид на въздействието

Степен на въздейст- вието3

Характеристика на въздействието

Мерки за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателното въздействие

положително/ отрицателно

пряко/ непряко

честота4

продължи- телност5

кумулатив -ност

1.1.Върху въздуха

очаква се

на площадката

отрицателно

пряко

ниска

постоянно

дълготрайно

да

Оросяване на пътищата и насипищата. Осигуряване на правилна технологична организация между отделните процеси.

1.2.Върху водите

не се очаква

не

-

-

-

-

-

-

Недопускане на повърхностно замърсяване на територията на находището с вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води.

1.3.Върху земните недра

очаква се

на площадката

отрицателно

пряко

висока

постоянно

дълготрайно

не

Рекултивация площи

на

нарушените

1.4.Върху почвата

очаква се

на площадката

отрицателно

пряко

ниска

временно

дълготрайно

не

Рекултивация на кариерната площ. Мониторинг на почвите в района.

1.5.Върху флората, фауната и ЗПТ

очаква се

на площадката

отрицателно

непряко

ниска

временно

дълготрайно

не

Рекултивация на кариерната площ.

1.6.Върху ландшафта

очаква се

на площадката

отрицателно

пряко

средна

постоянно

дълготрайно

не

Рекултивация на кариерната площ

1.7.Върху паметници на културата

не се очаква

не

-

-

-

-

-

-

Спазване на изискванията по чл.148, 160 и 161 от ЗКН.

1.8.От генериране на отпадъци

не се очаква

не

-

-

-

-

-

-

Поставяне на контейнер за БО. План за управление на минните отпадъци. Сервизирането на обслужващата техника да се осъществява в специализирани автосервизи.

1.9.От вредни физични фактори

очаква се

на площадката

отрицателно

пряко

ниска

постоянно

дълготрайно

не

Прилагане експлоатация.

на

НДНТ при

1.10. Върху населението

не се очаква

-

-

-

-

-

-

-

„План за предотвратяване и ликвидиране на аварии“

1 Очаква се, не се очаква; 2 В рамките на площадката, извън рамките на площадката; 3 Ниска, средна, висока; 4 Постоянно, временно; 5 Краткотрайно, средно или дълготрайно

Курсив – елементи на матрицата с положителни въздействия; Подчертан – елементи на матрицата, от които не се очаква въздействие или елементи, от които се очаква незначително отрицателно въздействие; Получер – елементи на матрицата, от които се очаква значително отрицателно въздействие.

ВАНГ-Бургас 39

5. Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки

За намаляване, предотвратяване и прекратяване на евентуални вредни въздействия върху околната среда в района е необходимо прилагането на редица мерки. Те са предвидени за основните фази на експлоатация – фазата на подготвителните работи, по време на разработване на находището и при закриване на обекта. В следващата таблица е предложен план за изпълнение на представените мерки, оформен по отделните компоненти на околната среда, като е оценен и ефекта от прилагане на препоръчаните мерки:

Мерки	Етапи на изпълнение	Очакван резултат
Атмосферен въздух
Оросяване на вътрешно кариерните пътища и насипищата за откривка с оглед минимизиране на праховите емисии и спазване на нормативните изисквания (чл.70 от Наредба №1/ 27.06.2005г. за норми за допустими емисии)	при разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Осигуряване на правилна технологична организация между отделните процеси, свързани с прахообразуване и прахоотделяне с цел съкращаване на времето и пътя на транспортиране на материалите	при разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Използване на ветроупорни прегради при товарене и разтоварване при необходимост	при разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Орентиране на насипищата по преобладаващата посока на ветровете	при разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Ограничаване на дейностите при климатични условия, благоприятстващи разпрашаване	при разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Използване на съвременни машини с двигатели, отговарящи на изискванията за допустими емисии на замърсители в отработилите газове, и поддържането им в изправност.	При разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Движение с ниска скорост по вътрешнокариерните пътища и трасетата за извозване на добитата суровина.	При разработване на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Транспортиране само след покриване на добития материал, за да се избегне разсиправе на товара.	При експлоатация на находището	Минимизиране на атмосферното замърсяване
Повърхностни и подземни води
Доставяне и поддържане в добро състояние на екотоалетна.	при разработване на находището	Поддържане на санитарно-хигиенни условия на района. Опазване на подземните води от замърсяване.
Изместване трасето на хранителен стоманен водопровод Ф150 mm за селата Овощник и Черганово, който ще бъде засегнат при разработване на находище „Мечта”.	при разработване на находището	Опазване на хранителен водопровод за селата Овощник и Черганово
Да не се допуска извършване на смяна на масла (хидравлични, моторни, смазочни) и зареждане с горива на техниката на площта на кариерата.	при разработване на находището	Предотвратяване на евентуално замърсяване в района на добивната площадка с горивни смазочни материали. Опазване на повърхностните и подземните води от замърсяване.
За периода на експлоатация и след него да се	при разработване	Опазване състоянието подземните

провеждат мониторингови наблюдения върху количеството и качеството на подземните води в района.	на находището/ след приключване на експлоатацията	води в района.
Да се изготви план за собствен мониторинг на подземните води съгласно изискванията на чл.70 от Наредба№1/11.04.2011г. за мониторинг на водите, който да се съгласува с БДИБР.	по време на подготвителните работи	Опазване на подземните води от замърсяване.
Изземване на запасите от находището да става над водното ниво на подземно водно тяло с код BG3G00000NQ003 на дълбочина до 1.80- 2.00m и в никакъв случай да не се разкриват подземни води.	при разработване на находището	Опазване състоянието на подземното водно тяло в количествено и качествено съотношение.
Почви и геоложка основа
Извършване на мониторинг но почвите в съответствие с чл.29, ал.1, т.2 от Закона за почвите.	при разработване на находището	Своевременно идентифициране на негативните процеси, протичащи в почвите и прогнозиране на тяхното развитие, с крайна цел опазване.
Селективно изземване и съхраняване на почвено-хумусния хоризонт и последващото му оползотворяване при рекултивация на нарушени терени.	при разработване на находището/ при закриване на обекта	Опазване на почвите в района
Оформяне на откосите съгласно проекта и изпълнение на предвидената рекултивация	при разработване на находището/ при закриване на обекта	Недопускане на възникване на опасни физико-геоложки явления
Спазване ъгъла на откоса на бермите.	при разработване на находището	Запазване устойчивостта на терена
Ландшафт
Да се изготви проект за етапна рекултивация на терена; съгласно изискванията на Наредба №26/ 1996г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.	при разработване на находището	Възстановяване естествения облик на територията
В проекта за биологична рекултивация да се предвиди залесяване с характерни за района видове.	при закриване на обекта	Възстановяване естествения облик на територията
Реализиране на цялостния проект за рукелтивация.	при закриване на обекта	Възстановяване естествения облик на територията
Флора и фауна
Непосредствено преди разработване на даден участък съответния терен да бъде оглеждан за наличие на екземпляри от видовете сухоземни костенурки или други бавно подвижни животински видове. Ако такива екземпляри бъдат открити, те да бъдат изнасяни и пускани в района извън границите на терена на ИП.	при разработване на находището	Опазване на биоразнообразието в района
Да не се допуска сеч на дървета и храсти, увреждане и замърсяване на съседни на концесионната площ терени.	при разработване на находището	Опазване на биоразнообразието в района
Предпазване на терените и близките им околности от рудерална и синантропна инвазия, чрез периодично почистване от постепенното проникване на рудерални	при разработване на находището	Опазване на биоразнообразието в района

видове в района.
Озеленяването при рекултивация да се извърши задължително с местни видове растения и растителни съобщества, с което ще се осигури по-голяма устойчивост на рекултивираните площи и ще спомогне за възстановяване на типичната за района растителност	при закриване на обекта	Опазване на биоразнообразието в района
Отпадъци
Управление на битовите отпадъци, образувани на територията на находището по утвърдената схема на Община Казанлък.	при експлоатацията на находището	Поддържане чистота на производствената площадка
Управлението на минните отпадъци да се извършва съгласно разпоредбите на Глава Осма от Закона за подземните богатства, в съответствие с изготвен План за управление на минните отпадъци, съгласно Наредба за специфичните изисквания за управление на минните отпадъци	при подготвителни работи и при експлоатация на находището	Предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното въздействие на минните отпадъци върху компонентите на околната среда
Депониране на откривката /почвените материали/ на определените за целта насипища в рамките на концесионната площ.	при експлоатацията на находището	Опазване чистотата на околните терени. Оползотворяване на почвените материали за извършване на рекултивация на терена
Да се набележат необходимите мерки за недопускане на замърсяване: - с отпадъци на района на находището; - на транспортните връзки и околните им терени.	при подготвителни работи	Поддържане чистота на производствената площадка
Да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от работещата на обекта механизация и транспортна техника.	при възникване на аварийни ситуации.	Опазване на земните недра и почвите
Културно-историческо наследство
При откриване на находки, които имат признаци на паметници на културата, временно да бъде прекратена дейността. Дейността да бъде възстановена след даване на указания от експертите на РИМ.	При разработване на находището	Опазване на археологически паметници на културата
Техника на безопастност и охрана на труда
Да се представи в РИОСВ-Стара Загора, съгласуван от възложителя, План за предотвратяване и ликвидиране на аварии	При подготвителни работи	Осигуряване на безопасни условия на труд
Използване на съвременно технолотгично оборудване и транспортна техника	При разработване на находището	Предотвратяване на дискомфорт за населението на най-близките села
Съблюдаване изискванията на „Правилник за безопасност на труда при разработване на находища по открит начин“, София, 1996г., „Нормативни правила за технологично проектиране на открити рудници“, Техника, София, 1980г.	При разработване на находището	Осигуряване на безопасни условия на труд
В случаите на непосредствена заплаха за възникване на екологични щети или причинени екологични щети, в резултат от експлоатацията на находището, да се приемат действия за изпълнение на изискванията на закона за отговорността за предотвратяване и	При разработване на находището	Опазване на околната среда

отстраняване на екологични щети (обн. ДВ бр.43/ 29.04.2008г., посл. Изм. и доп. ДВ бр.31/ 12.05.2008г.)
Здравни аспекти
Да не се допуска образуването на временни водоеми и локви, в които да е възможно да се създадат условия за развитието на насекоми.	При разработване и експлоатация на находището	Опазване на човешкото здраве
Да се обработват с препарати откритите площи, както и извършване на хидромелиоративни мероприятия за пресушаване и отводняване на застоялите водоеми.	При разработване и експлоатация на находището	Опазване на човешкото здраве
Други
Да се преизчислят запасите на находището, съобразно извършената промяната на контура на площта „Мечта”.	Преди разработване и експлоатация на находището	Нормативно съответствие

6. Становища и мнение на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства в резултат от проведените консултации

В съответствие с изискванията на чл.9, ал.1 на Наредбата заусловията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, и чл.95, ал.2 от ЗООС, са проведени консултации по заданието за обхвата и съдържанието на ДОВОС. Копие от писмената кореспонденция, свързана с провеждането на тези консултации е представено в Приложение№1 към ДОВОС. В същото приложение обобщено е представена и справка с приетите/неприетите забележки, препоръки или предложения. В таблица към т.8 от ДОВОС (стр.120) са представени организациите, с които са проведени консултации, анотация на предложението/ мнението, изразено от съответната организация и предприети действия/, мястото и начина на отразяване на изказаното предложение в структурата на доклада.

7. Заключение, подчинено на принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда

След направения анализ на възможностите за реализация на инвестиционно предложение „Разработване на находище на строителни материали – пясъци и чакъли –

„Мечта”, в землищата на x.Xxxxxxx и x.Xxxxxxxxx, Община Казанлък, Област Стара Загора” и от прогнозната оценка за евентуално въздействие на същото свърху околната среда и здравето на населението, авторите на ОВОС предлагат на компетентния орган – РИОСВ-Стара Загора да одобри осъществяването на инвестиционното предложение на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС при реализиране на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия, посочени в плана за действие.

П Р И Л О Ж Е Н И Я

1. Коригиран Теренно-ситуационен план с блокировка на запасите, М 1:2000;

2. План на запасите на находище „Мечта” с очертания на речното легло при средни води, М 1:2000;

3. Профилна линия I-I, М 1:150;

4. Профилна линия II-II, М 1:200.