Contract
Правила за взаимодействие с НПО
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Общи положения и информация за проекта 1
2. Анализ на съществуващото състояние в община Сливница 2
2.1. Рамка на взаимодействието 2
3. Същност и характеристики на взаимодействието между гражданския сектор и местната власт
................................................................................................................................................................ 3
4. Фази на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики 4
4.1. Консултиране 4
4.2. Изпълнение 7
4.3. Мониторинг 8
5. Правна рамка на взаимодействие между държавата и неправителствените организации 10
6. Етични принципи за взаимодействие между гражданите и публичните власти 11
7. Принципи на изграждане на местни политики с гражданското участие 11
8. Стъпки на въвличане и участие на заинтересованите страни 12
9. Базови правила за работа с НПО, бизнеса и социалните партньори в процесите на изпълнение и мониторинг на политики на територията на община Сливница 13
10. Правила за създаване и функциониране на фонд за подкрепа на местни инициативи на територията на община Сливница 15
10.1. Общи положение 15
10.2. Управление на Фонда 16
10.3. Условия за кандидатстване 17
10.4. – Оценяване на инициативите 17
10.5. – Изпълнение 18
10.6. – Отчитане на изпълнените проекти 18
1. Общи положения и информация за проекта
Настоящият документ е разработен по проект „Заедно с гражданите и бизнеса градим бъдещето на общината“ по Договор за БФП № BG05SFOP001-2.025-0008-C01, сключен между Сдружение на югозападните общини (с партньор община Сливница) и ОП „Добро управление 2014-2020“, Приоритетна ос: BG05SFOP001-2.025, Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса и е насочен към укрепване на взаимодействието на гражданското общество и местната власт, чрез развиване и прилагане на ефективни механизми за създаване на добро, почтено и прозрачно управление в полза на гражданите.
Правилата за работа с неправителствени организации в община Сливница са резултат на извършеното проучване на територията на общината, включващо проведени срещи с представители на общинската администрация и структури на гражданското общество.
Правилата имат характер на методика, която очертава рамката на сътрудничеството с неправителствения сектор и конкретните процедури и стъпки, които дават възможност за подобряване на местните политики в интерес на гражданите на общината.
Възложител на настоящата поръчка, чрез директно възлагане по реда на чл. 20, ал. 4 т. 3 от ЗОП е Сдружение на югозападните общини (водещ партньор в проекта) с административен адрес: гр. Благоевград, ул. „Xxxxx Xxxxxxxxxxx“ x 00, xx. 0, xxxx 00, тел. 000 000 000, е-mail: xxxx@xxx.xx.
2. Анализ на съществуващото състояние в община Сливница
Извършеното проучване и проведените срещи в община Сливница показват, че са налице добри практики на взаимодействие на общинската администрация и неправителствените организации на територията на общината.
В България е налице сравнително добра нормативна регламентация на участието на гражданите. Законодателството обаче се прилага формално и на много етапи от това участие липсва добра комуникация. Това прави процеса неефективен и подхранва недоверието, както от страна на гражданите, така и от страна на администрацията.
Тази липса на доверие между представителите на местните власти и на структурите на гражданското общество рефлектира не само върху процесите на формиране и изпълнение на местни политики, но и върху цялостната рамка на обществено развитие и на демократичните процеси в частност.
Настоящите правила се фокусират в създаването и спазването на процедури, които са нормативно определени и би следвало да залегнат в одобрен от представителните органи на общината правилник (Кмета на общината) или Наредба (Общинският съвет).
Правилата обхващат всички елементи на процеса на взаимодействие с неправителствените организации – тяхното идентифициране и влизане във връзка с тях, начина на въвличане в процеса, отчитане на тяхното мнение, отразяване на това мнение (където е възможно) и не на последно място – осигуряване на обратна връзка.
2.1. Рамка на взаимодействието
Ефективната работа на общинската администрация със структурите на гражданското общество зависи от редица условия:
- Създаване на условия за подкрепа на активни граждани. Това е важна задача на местната администрация, която трябва да се превърне в политика, т.е. да бъде нормативно регламентирана и да бъде ресурсно осигурена. Практиката показва, че с течение на времето гражданите ще придобиват необходимите знания и умения, за да участват ефективно в процеса на управление;
- Използване на повече планомерност в процеса на управление на общината. Общинският план за интегрирано развитие (ПИРО) е добра основа за това, а работата по неговото изпълнение намалява до крайност задачите със спешен характер и кампанийността като по този начин гарантира достатъчно време за включване в процеса на всички заинтересовани страни и отчитане на техните позиции.
3. Същност и характеристики на взаимодействието между гражданския сектор и местната власт
Ефективното участие на гражданите в управлението, консултирането и партни- рането при разработване на приоритети за развитие, програми, планове и стратегии, както и тяхното прозрачно изпълнение и граждански контрол, все повече се разглежда както белег за демократичност на дадено общество, така и ключов елемент на доброто управление.
На практика, обаче, ефективността на взаимодействието между гражданския сектор и местната власт, все още не отговаря на реалните обществени очаквания и косвени показатели за това са както продължаващата тенденция за намаляване на участието на гражданите в изборния процес, така и относително ниското доверие в органите на местната власт.
В България, а и в страните от Европейския съюз продължава да бъде актуален въпроса за обхвата и характеристиките на взаимодействието между гражданския сектор и местната власт, за това какви са най-подходящите модели за сътрудничество.
Взаимодействието между гражданския сектор и местната власт представлява активен процес за включване на потенциала на гражданското общество при планиране и изпълнение на политики и на инициативи, финансирани с публични средства за постигане на общите цели на местната общност. Този процес означава осмисляне и ефективно използване на съществуващите механизми за участие на заинтересованите страни, отчитане на техните мнения, умения и знания; прозрачност, отчетност и превенция на корупцията, в това число и на механизмите за прилагане на хоризон- талните принципи за добро управление - гарантиране на устойчивото развитие, осигуряване на равенството между половете и недопускане на дискриминационно отношение.
Взаимодействието между гражданския сектор и местната власт представлява, по- скоро обществен „план за действие", отколкото обикновен юридически инструмент и не може да бъде разбрано само през призмата на разпределението на правомощията.
Взаимодействието между гражданския сектор и местната власт е начин за реално включване на гражданския сектор в процеса на управление на местно ниво. Големият смисъл на взаимодействието е увеличаване на потенциала на местните общности за развитие, а от там и увеличаване на демокрацията и авторитета на управленските органи. В крайна сметка чрез доброто взаимодействие между гражданския сектор и местната власт се осигурява по-ефективно формулиране и осъществяване на обществените цели за икономическо и социално развитие. Участието на гражданите в
процесите на местно управление подобрява качеството на местните политики, тъй като гарантира, че публичните ресурси се насочват към действителните приоритети на общността, а от там и подкрепя създаването на благоприятна обществена среда и поло- жително отношение към дейността на местните органи на управление.
4. Фази на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики
Разграничаването на типовете взаимодействия според управленския цикъл осигурява възможност както за дефиниране на характеристиките на процеса, така и за ясно определяне на изискванията и условията за неговата ефективност. Основни участници, от страна на местната власт, в механизмите за взаимодействие между гражданския сектор и местната власт са представителите на местната изпълнителна власт - кметовете и техните администрации, както и общинските съвети, като органи на местното самоуправление. Гражданският сектор участва във взаимодействието с местната власт, най-често чрез своите организации, както и чрез нормативно определените форми за пряко участие във вземането на решения - общи събрания на населението, референдуми, подписки и др.
4.1. Консултиране
Организирането на консултации е най-развития механизъм за взаимодействие между гражданския сектор и местните власти. Процес на ангажиране на заинтересованите страни чрез отворен диалог за изразяване на мнения и становища с цел информирано взимане на решения и постигане на консенсус. Консултациите със заинтересованите страни представляват важен инструмент за включването на структурите на гражданското общество във формулирането и оценяването на политики и програми. Този инструмент може да се използва на конкретен етап от процеса, най- вече при определянето на приоритетите на политиката за местно икономическо и социално развитие, или на отделни нейни елементи. Консултациите могат да бъдат провеждани и в процеса на оценка на определена политика или проект. За функционирането на устойчив модел на взаимодействие е задължително консултациите да бъдат постоянни, по предварително зададени параметри и ясно регламентирани.
Основната цел на консултативния процес е да осигури по-широко участие при формулирането на определени политики, да породи чувство за собственост в гражданите върху целите и инструментите на съответната политика да увеличи вероятността за ефективно прилагане на определените мерки и инструменти за постигане на общите цели.
Консултациите със заинтересованите страни целят да:
• Изведат предпочитанията и приоритетите на заинтересованите страни,
• Идентифицират общото поле и различията в при формулирането на политиките, приоритетите и оценката на дадена политика;
• Определят изпълним набор от приоритети, за предпочитане чрез консенсус.
Консултативният процес осигурява условия за развитие на местната политика и гарантира, че тя отговаря на очакванията, нуждите и интересите на местната общност, тъй като именно нейните специфични нужди, до голяма степен определят характера и предназначението на политиката. Така се избягва формулирането на неподходящи или нереалистични цели, като същевременно се постига ангажимент на заинтересованите страни към постигането на определените цели.
Най-често консултациите се осъществяват във връзка с подготовката на важни за общността решения между органите на местното самоуправление и представители на местни граждански организации с подкрепата на администрацията или между местната администрация и граждански организации.
Такива са решенията, свързани с планиране и изразходване на публични средства за изпълнение на местни политики или инициативи. Публични средства са общинските бюджети, средства за постигане целите на Плановете за интегрирано развитие, разработени в рамките на политиката за сближаване (финансирана от Структурните и Кохезионния фонд), както и други публични средства, предназначени за осигуряване на местно икономическо и социално развитие.
Консултациите, независимо от техния предмет, изискват специфични умения и специални усилия от страна на всички участници. Това е необходимо, за да се гарантира максимална ефективност на процеса. Техниките за провеждане на консултациите трябва да включват и съответните механизми за отчитане на мненията, интересите и схващанията на различните участващи страни при формулиране на политиките и проектите и оценката за тяхното изпълнение.
Обхват:
– Определяне за визия за развитие;
– Планиране на местното икономическо и социално развитие;
– Планиране на необходимите ресурси за постигане на целите на местното икономическо и социално развитие;
– Подготовка на решения
Цели:
– Постигане на съгласие по целите за развитие;
– Съгласуване на идеи и инициативи, свързани с местното развитие;
– Координиране на ресурсите и определяне на механизми за съвместни действия.
Участници:
– Представители на Общинския съвет;
– Представители на местната администрация;
– Представители на граждански организации;
– Представители на бизнеса;
– Представители на социалните партньори Форми:
– Консултативен съвет за местно развитие;
– Събиране на мнения по подготвени документи;
– Общи събрания на населението, референдуми, подписки и др.
Минимални стандарти за провеждане на ефективен консултативен процес:
– Ясно определени цели, предмет и съдържание на въпросите, подлежащи на обсъждане;
– Ясен регламент за включване в процеса на консултации на заинтересованите страни;
– Публикуване на информация на всички етапи от процеса;
– Разумен график за участие;
– Механизми за ефективна обратна връзка.
В контекста на местното икономическо и социално развитие, на практика заинтересована е цялата местна общност. В този смисъл от особено значение за ефективността и легитимността на процеса, е определянето на ясни, предварително обявени критерии за представителност на участниците, представляващи гражданското общество в консултациите. При решаването на този въпрос следва да бъде отчетена местната специфика и степента на организираност на представителите на интереси в общината.
Практиката показва, че формите за провеждане на обществени консултации са изключено разнообразни и се определят до голяма степен от специфичната политическа система и култура на всяка страна. В най-общи линии консултативният процес може да бъде осъществяван по официален път чрез консултативни форуми (съвети), чрез искане на становище или мнение от заинтересованите страни, както и система от неформални срещи или дискусионни форуми с участието на заинтересованите страни и широката общественост.
4.2. Изпълнение
Съвместното изпълнение на мерки, свързани с местното икономическо и социално развитие е специфичен аспект на взаимодействието между гражданския сектор и местната власт. През последните години партньорството за изпълнение проекти между общините и гражданския сектор отбелязва съществен напредък. На практика, това означава съвместно поемане на отговорност, както за подготовка на конкретна проектно предложение и кандидатстване за финансиране, така и за практическото изпълнение на определени мерки, включително осигуряване на съфинансиране. Съвместното изпълнение на проекти се стимулира както от двустранни донорски програми, така и от изискванията за достъпа до ресурсите на финансовите инструменти на политиката за сближаване. Много програми предвиждат възможност за подобни партньорство, има и програми, които задължително изискват наличие на такова сътрудничество. Има и програми, които са предназначени само за структури на гражданското общество, които, обаче, са насочени към стимулиране на местното развитие, най-вече в социалната сфера, културата и др. Ефективното участие в подобни програми изисква координация, а често и активно сътрудничество между гражданските организации и местната власт.
Основните ползи за местната общност от съвместното изпълнение на мерки за развитие са:
• използване натрупания капацитет извън администрацията за допълване капацитета на администрацията;
• увеличаване на ресурсите, включително финансовите, които местната общност използва за постигане на целите за развитие;
• укрепване и развитие на капацитета на местната общност като предпоставка за насърчаване на социалното единство, интегритета и социалната отговорност;
• разнообразяване на местните услуги и икономически дейности, особено за най-непривилегированите части от населението;
ефективно прилагане на принципите на по-доброто управление, предоставяне на
услуги на гражданите и местното развитие.
Обхват:
– Съвместно разработване на проекти и инициативи за местно икономическо и социално развитие;
– Съвместно кандидатстване за финансиране;
– Съвместно изпълнение на проекти;
– Съвместно финансиране или съфинансиране на проекти. Цели:
– Ускоряване на процеса за постигане на определените цел и за развитие;
– Обединяване на ресурсите;
– Утвърждаване на сътрудничеството между гражданския сектор и местната власт. Участници:
– Представител и на Общинския съвет;
– Представители на местната администрация;
– Представители на граждански организации;
– Представители на бизнеса. Форми:
– Партньорства във връзка с изпълнение на конкретен проект или инициатива;
– Споразумение за сътрудничество;
– Създаване на съвместни юридически лица;
Местната власт и гражданските организации следва да имат предвид и непрякото влияние, което участието в изпълнението на дадена политика може да има върху ролята и мисията на организацията, включително по отношение на нейната застъпническата роля или участието й в други форми на взаимодействие с местната власт. Не са редки случаите, когато граждански организации, участващи в договорни отношения с местните власти, прекратяват или смекчават своите застъпнически дейности, за да не изложат на риск своите договори или друг вид финансиране.
4.3. Мониторинг
Мониторингът е постоянна дейност, целяща основно да осигури ранни
индикатори за напредък или отсъствието на такъв, при постигането на резултати в програма или проект, или друг вид интервенция. Мониторингът включва събирането, анализирането, предаването и използването на информация за програмата или проекта. Системата и процедурите за мониторинг трябва да предоставят механизъм, при които точната информация се предоставя на точните хора в точното време.
Мониторингът следва да извежда и силните и слаби страни на изпълнението на програмата, да позволи навременна реакция на възникващите проблеми, както и идентифицира необходимите промени.
Мониторингът се фокусира върху събирането и анализирането на информация за:
• Физическия напредък на програмата (осигурен ресурс, предприети действия, получени резултати) и качеството на процеса;
• Финансов напредък (бюджет и разходи);
• Предварителна реакция на целевите групи на дейностите по програмата (използване на услугите или съоръженията, промяна на знанията, поведението или практиката);
• Всяка неочаквана или неблагоприятна реакция от целевата група, причини за такава. Обхват:
– Участие в мониторингови комитети;
– Извършване на независим мониторинг по изпълнението на мерките за развитие;
– Извършване на независима оценка на конкретни проекти. Цели:
– Отчитане на мнението на заинтересованите страни;
– Осигуряване на информация за ефективността и ефикасността на изпълнението на мерките за развитие;
– Осигуряване на информация за процеса на планиране на развитието.
Участници:
– Представители на Общинския съвет;
– Представители на местната администрация;
– Представители на граждански организации;
– Представители на бизнеса;
– Независими експерти. Форми:
– Мониторингови комитети;
– Външна оценка и екипи за оценка на конкретни проекти или инициативи.
Политиките за местно развитие имат множество сектори и измерения и са специфични в различните общини. Въпреки, че общините партньори по проекта са големи общини, по критериите на България, практиките и традициите за взаимодействие с гражданския сектор са твърде разнообразни. От направените анализи и обсъжданията за капацитета на участниците в процеса на взаимодействие при планиране, реализация, контрол и оценка на политики за развитие следва извода, че нито един от участниците (администрация, местна власт, СГО) няма достатъчен капацитет да инициира и участва във взаимодействие във всички сфери на местната политика за развитие.
5. Правна рамка на взаимодействие между държавата и неправителствените организации
С началото на промените през 1989 г. се утвърди правото на гражданите да създават свои организации и да ги управляват. В резултат от този процес на преход и промяна, колкото и труден да беше той, днес у нас съществуват и развиват своята дейност хиляди неправителствени организации.
В действащото българско законодателство няма единен нормативен акт, който да регламентира механизмите за участие на НПО в процеса на вземане на решение на национално и местно ниво, процедурите за създаване на партньорство между държавата и неправителствените организации, както и формите на взаимодействие между тях. Правната уредба в тази посока е разпръсната в различни по степен и вид нормативни актове.
Възможността за участие на гражданите в общественото управление на държавата е гарантирано от Конституцията на Република България от 1991 г., в чийто чл. 19, ал. 2 е предвидено законът да “създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък”. В най-висшия по степен нормативен акт, българският законодател признава ролята и потенциала на нестопанския сектор за предоставянето на разнообразни и качествени услуги.
1. Правила за взаимодействие между гражданския сектор, бизнеса, социалните партньори и местната власт
Взаимодействието между управлението и гражданския сектор трябва да бъде подчинено на определени етични правила, които гарантират протичането на комуникацията по резултатен начин. Етичните правила произтичат от базови принципи на публичните комуникации като върховенство на закона, взаимно спазване на достойнството, почтеност и уважение, откритост и честност, изграждане на доверие, надеждност и внимателно управление на различните интереси на страните.
6. Етични принципи за взаимодействие между гражданите и публичните власти
1. Общественият интерес стои пред частния.
2. Публичните ресурси са предназначени единствено за въпроси от общ интерес.
3. Прозрачност: на участниците се предоставя ясна, пълна, точна и навременна информация.
4. Уважение: признаване, приемане и ценене на човешките и конституционни права на всички граждани.
5. Честност: има съвпадение между думи и дела.
6. Справедливост: спазване на законите и правилата без фаворизиране или дискриминация.
7. Отговорност: поемане на последствията от действия и бездействия.
7. Принципи на изграждане на местни политики с гражданското участие
За осъществяване на съвместно партньорско управление и въвличане на заинтересованите страни в процесите по изпълнение и мониторинг на политики е необходимо заинтересованите страни (местните власти, бизнеса, гражданското общество, социалните партньори и отделния гражданин) да спазват следните общи принципи, които да залегнат в правилата за участие, като по този начин се гарантира равнопоставеност, ангажираност и проследяемост на всички участници в процеса:
Участие: За реализирането на този принцип е необходимо като условие процесите на участие да са регламентирани и достъпни за всички заинтересовани страни в процеса. Общинска администрация Сливница е необходимо да предоставя пълна, навременна информация на местната общност, гражданското общество, социалните партньори и бизнеса относно. Това е принос от основно значение за отговорно партньорско управление в процеса на вземане на решения, който повишава качеството, разбирането и приложимостта в по-далечна перспектива на местните инициативи.
Доверие: Отвореното демократично управление с участието на гражданите се основава на коректно взаимодействие между участниците и отделните сектори. Въпреки че заинтересованите страни (гражданите, бизнеса, неправителствените организации, социални партньори и местните власти) имат различни роли, тяхната споделена цел за подобряване на средата и живота на хората може да бъде осъществена само ако е основана на взаимно доверие, което предполага прозрачност, зачитане и взаимна надеждност.
Отчетност прозрачност: Работата за обществените интереси и демократичното партньорско управление при формулиране на различните местни и обществени политики изисква откритост, отговорност, яснота и отчетност от страна на всички участници заинтересовани страни. Необходима е прозрачност на всички нива.
Равнопоставеност: Различните участници (заинтересовани страни) трябва да бъдат свободни и независими от местната власт по отношение на техните цели, мнения, позиции, решения и дейности. Необходимо е те да имат правото да действат независимо и да заемат позиции, различни от тези на органите, с които си сътрудничат.
8. Стъпки на въвличане и участие на заинтересованите страни
По същество, стъпките за въвличане на заинтересованите страни в процесите по изпълнение и мониторинг на политики, следват следната последователност:
Информиране: Достъпът до информация е в основата на демократично управление с участието на гражданите и процеса на вземане на решения. Това е най- ниското ниво на участие в процеса на вземане на решения, което обикновено се изразява в еднопосочно предоставяне на информация от страна на местните власти, без да се изисква взаимодействие или участие на останалите заинтересовани страни. Предоставянето на обективна, точна и изчерпателна информация, която да даде възможност на заинтересованите страни да разберат проблема, алтернативите, възможностите и/или решенията е приложима на всеки етап от процеса на вземане на решения. Това може да се направи чрез предоставяне на документи, участие в срещи, информационни семинари и др. Важно е всички заинтересовани страни да бъдат информирани за начините, по които могат да участват в процеса на вземане на решения.
Консултация: Получаване на обратна връзка от заинтересованите страни относно проблема и начините за решението му . Това е инициатива, при която местните власти се допитват до обществото за тяхното мнение обикновено за определена тема или разработка. В този случай местните власти информират обществеността (посредством информационни събития, интернет сайтове или физическо присъствие на
различни по вид събития) относно определена тема и очакват коментари, предложения, възгледи и обратна връзка. Инициативата и темите идват от местната власт, а в случай на специална тема може да се инициира от гражданския сектор, бизнеса и НПО. Консултацията е приложима на всяко ниво от процеса на вземане на решения. Може да бъде направено чрез участие в работни групи (вкл. онлайн), анкети, консултативни срещи/обществени обсъждания и др.
Ангажиране: Инициативата може да бъде поета както от страна на публичните органи, така и от страна на някоя от другите заинтересовани страни – НПО, бизнеса, гражданите. Този етап се основава на взаимни интереси във връзка с разработването на конкретна политика и директна работа между заинтересованите страни, за да е сигурно, че техните притеснения и нужди са разбрани и взети предвид, като обикновено води до съвместни препоръки, проекти, стратегии и други. Етапът на ангажиране обикновено включва чести и редовни общи срещи за очертаване на основни насоки на даден проект, стратегия и нерядко води до резултати, приети с общо съгласие.
Сътрудничество: Партньорство със заинтересованите страни при разглеждането на алтернативи и идентифициране на предпочитаните решения, разрешаване на конфликти и др. Партньорството предполага споделени отговорности на всеки етап от процеса на вземане на решения, от определянето на дневния ред и изработването до решението и изпълнението на инициативите за политики. То може да бъде определено като най-висшата форма на участие. На този етап всички заинтересовани страни се обединяват. Партньорството може да включва дейности като възлагане на специфична задача на НПО, например предоставяне на услуги, както и форуми за участие, и създаване на нови органи за съвместно вземане на решения, включително за разпределяне на средства. Партньорството е особено уместно и ефективно най-вече при етапите на определяне на дневния ред и на изпълнение на решенията.
9. Базови правила за работа с НПО, бизнеса и социалните партньори в процесите на изпълнение и мониторинг на политики на територията на община Сливница.
1. Идентификация на НПО на територията на община Сливница, които са заинтересовани да работят съвместно с общинската администрация - Ефективната работа предполага, че в общината има служител/и, които имат за задача да работят с НПО сектора. За целта на идентификацията се изготвя доклад, който периодично, при интерес на НПО се обновява.
2. Идентифициране на областите и политиките, съответстващи на мисията и целите на идентифицираните НПО организациите, представители на бизнеса и социалните партньори на територията на общината;
3. Извършване на детайлен анализ и проучване на наличният инструментариум за гражданско участие в различни форми на взаимодействие с местна власт;
4. Подготовка за участие:
– Запознаване с основните развития на съответната политика или тема и взетите до този момент решения, изпълнените или изпълняваните дейности;
– Запознаване с участието на други граждански организации в различни форми за взаимодействие с местната власт;
– Идентифициране на други граждански организации, които могат да бъдат осъществени партньорство и съвместна работа в мрежа;
– Оценка на собствения капацитет за прилагане на наличните инструменти за взаимодействие с местната власт;
– Вземане на решение за нивото на участие: консултации, изпълнение на мерки за развитие, мониторинг и оценка;
– Вземане на решение за самостоятелно участие или за включване в мрежа на граждански организации, които вече имат опит във взаимодействието с местната власт.
5. Изработване на план за взаимодействие – Определяне на конкретни стъпки за взаимодействие с местната власт;
6. Уведомяване и изпращане на покана за участие до идентифицираните заинтересовани страни включително: бизнес, социални партньори, НПО организации. Поканата може да бъде представена на общинските информационни табла и включена като новина в общинските социални медии. В поканата се представя и датата на публичното обсъждане.
7. Неправителствените организации, които са заявили интерес да участват в процеса получават в пълен обем наличната информация, свързана с конкретното обсъждане.
8. Изготвяне и разпространение на дневен ред до заинтересованите страни относно темите за дискусия и формата за провеждане на срещата;
9. Изготвяне на процедури за даване на мнения и предложения от заинтересованите страни, включително разработване на „Форма за предложения“
9.1. Подаване на мнения и/или предложения: - Мненията и предложенията могат да се подават по няколко начина, чрез попълването на специална „Форма за предложения“.
– По време на редовни срещи провеждани с местната общественост;
– По време на различни по вид и характер заседания;
– По време на неформални срещи с кмета, общински съвет;
– Чрез директна комуникация с общинска администрация/общински съвет например чрез писмо, адресирано до кмета или общински съвет;
– Директно по и-мейл;
– В кутии за мнения, предложения и оплаквания.
10. Предоставяне на първоначален отговор – Общинска администрация изготвя Формуляр за регистриране подадените мнения/предложения. Формулярът включва информация за №, Дата на получаване, Подател, Тема на запитването.
В 7-дневен срок от получаване на мнението/предложението, отговорното лице изпраща отговор на подателя, с който го уведомява, че отправеното от него предложение/мнение е регистрирано и предоставя информация по темата. В отговора трябва да се посочат следващите стъпки в хода на разглеждане на случая, включително лицето/отдела, отговорни за това.
11. Разглеждане на постъпило мнение или предложение На този етап се разглежда постъпилото мнение или предложение. Отговорното лице обобщава и представя/докладва постъпилите в периода мнения, предложения, препоръки. Отговорното лице предоставя разяснения по отправените въпроси в 7-дневен срок от получаването им.
12. Вземане на решение по постъпило мнение или предложение На този етап се приключва разглеждането на постъпилото мнение или предложение. Компетенции за вземане на решение може да има на различни нива - Общински съвет, Кмет или определение за това със заповед на Xxxxx отговорни лица.
10. Правила за създаване и функциониране на фонд за подкрепа на местни инициативи на територията на община Сливница
10.1. Общи положение
1. Фондът следва да бъде учреден с решение на Общински съвет Сливница;
2. Финансовият ресурс на фонда се формира от средства от общинския бюджет, от дарения и спонсорство от български и чуждестранни физически и/или юридически лица.
3. Фондът ще подпомага инициативи на неправителствени организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ в обществена полза, читалища по реда на ЗНЧ, неформални граждански групи, домсъвети по реда на ЗУЕС, местни културни и образователни институции, осъществяващи дейността си на територията на община Сливница;
4. Фондът ще подкрепя инициативи, насърчаващи развитието на гражданското общество, демонстриращи ползите и въздействието от прилагането на подходи и практики на гражданско участие при решаването на проблеми на общността и въздействие върху местните политики, подобряване на средата и оживяване на територията, които се реализират в рамките на община Кюстендил в полза на местната общност.
5. Работата на Фонда ще насърчава реализацията на качествени местни инициативи (МИ) при спазване на конкурсното начало, принципите за равнопоставеност на различните кандидати, обективност на оценката, прозрачност и отчетност.
10.2. Управление на Фонда
1. - Дейността по организиране и разпределяне на Фонд за подкрепа на местни инициативи се извършва от Комисия, назначена от Кмета на общината;
2. Всяка година Общинският съвет определя размера на средствата, които ще се предоставят от общинския бюджет с решението за приемане на бюджета на Община Сливница за съответната година;
3. На база определение размер средства, Кметът на общината издава Заповед – покана за откриване процедура за приемане на предложения за местни инициативи, съдържаща насоки за кандидатстване и придружителни документи.
4. Комисията избрана по точка 1., следва:
4.1. Обсъжда и дава становища по приоритетите и годишната програма на Фонда за следващата година;
4.2. Обсъжда и дава становища по въпроси от дейността на Фонда с цел постигане на по-висока ефективност и прозрачност в работата му.;
4.3. Обсъжда и дава становища за избора на кандидатури и дава предложение за финансирането им пред Xxxxx на общината;
4.4. Изготвя годишен отчет за дейността на Фонда;
4.5. Извършва мониторинг и одобрява финансовите и технически/описателни отчети на ползвателите на Фонда;
4.6. Провежда оценителни сесии;
4.7. Предлага на Кмета на общината инициативите, които да бъдат финансирани чрез Фонда.
10.3. Условия за кандидатстване
1. Община Сливница подпомага финансово неправителствени организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ в обществена полза, читалища по реда на ЗНЧ, неформални граждански групи, домсъвети по реда на ЗУЕС, местни културни и образоватeлни институции, осъществяващи дейността си на територията на община Кюстендил, наричани по – долу кандидати, като осигурява средства за инициативи в полза на местната общност;
2. Максималната безвъзмездна финансовата помощ, предоставяна от фонда на Община Сливница на една инициатива се определя с решение на Общинския съвет за всяка финансова година;
3. За финансиране от Фонда могат да кандидатстват организации, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) регистрирани в обществена полза и Закона за управление на етажната собственост, читалища, регистрирани по реда на ЗНЧ, както и неформални обединения на физически/ юридически лица и местни културни и образователни институции, осъществяващи дейности на територията на Община Сливница;
4. Покана, насоки и формуляри за кандидатстване се публикуват на интернет страницата на Общината, както и в поне една местна медия и други обществени места.
10.4. – Оценяване на инициативите
1. След края на срока за набиране на предложенията, Комисията стартира своята работа в оценителна сесия.
2. Оценяването на инициативите следва "Критерии за оценка и подбор", съдържащи се в Насоките за кандидатстване;
3. Оценителите/членовете на Комисията/, попълват оценителна таблица с оценките на всяка подадена инициатива;
4. След приключване на избора, протокол с резултатите от работата на Комисията и предложените за финансиране МИ се предоставя в 7 дневен срок за утвърждаване на кмета на Община Сливница;
5. Кандидатите писмено биват уведомявани за резултатите в 7 дневен срок от датата на утвърждаване на Протокола;
6. Община Сливница изразява съгласието си за финансиране на кандидата чрез уведомително писмо, подписано от Кмета на Общината и покана за сключване на договори.
10.5. – Изпълнение
1. В срок до 30 дни след получаване на Уведомителното писмо и проект на договор, Община Сливница сключва договор за предоставяне на средства от общинския Фонд за подкрепа на местни инициативи.
2. Кандидатите, чийто инициативи са одобрени за финансиране и са подписали договор с Xxxxx на Общината, получават авансово плащане в размер на 90% от общото финансиране, отпуснато от Фонда, по заявената в Договора банкова сметка на името на кандидата и в срок, посочен в Договора;
3. Изпълнението на инициативите следва одобрения график на дейностите и приключва в определения в Договора срок.
10.6. – Отчитане на изпълнените проекти
1. Описателният/технически и финансов отчет по образец се подават в срок от 30 дни след приключване на инициативата. Към тях се прилагат всички оригинални документи за направените разходи за инициативата.
1.1. Към описателния отчет се прилагат документи и материали, удостоверяващи изпълнението на инициативата.
1.2. Финансираните инициативи приключват с изготвянето и представянето на описателен/технически и финансов отчет от страна на изпълнителя и одобрението им от Комисията по чл.7.
1.3. Комисията е задължена да извърши проверка на място за физическото изпълнение на дейностите преди да одобри описателен/технически и финансов отчет на изпълнителя.
1.4. След одобряване на описателния и финансов отчет, изпълнителят подава искане за финално плащане. Плащането се извършва в срок от 15 дни след получаване на заявката.