ПРАВИЛА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА НА УД “ДЕЛТАСТОК УПРАВЛЕНИЕ НА АКТИВИ” EАД
ПРАВИЛА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА НА УД “ДЕЛТАСТОК УПРАВЛЕНИЕ НА АКТИВИ” EАД
I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. Настоящите Правила за управление на риска на УД „Делтасток управление на активи“ ЕАД (Правилата) се приемат на основание чл. 40 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ), чл. 36 и чл. 147 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (Наредба № 44) и чл. 82 от Наредба № 38 от 25 юли 2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (Наредба № 38).
Чл. 2. Правилата се прилагат с цел постоянно наблюдение и оценка на рисковете, свързани с управлението на средствата в портфейла на всяка колективна инвестиционна схема (КИС), управлявана от УД „Делтасток управление на активи” EАД (УД), както и на рисковете, свързани с управлението на индивидуални портфейли на клиенти, които ползват услугата за доверително управление на портфейл, а също така на рисковете, свързани с УД като цяло, а също така на рисковете , свързани с инвестирането на свободните средства на УД.
Чл. 3. Политиката по управление на риска е част от вътрешноорганизационната дейност на УД, действа и се прилага интегрирано с всички вътрешно-нормативни документи на Дружеството.
Чл. 4. Организационната структура в УД, свързана с управлението на риска включва:
1. съвет на директорите.
2. изпълнителен директор.
3. отдел „Управление на риска“
4. оперативни отдели.
Чл. 5. Когато организационната структура, определената в чл. 4 се промени, следва да се гарантира спазването на основния принцип за разделянето на отговорностите между служителите с цел предотвратяване конфликти на интереси.
Чл. 6. Съветът на директорите има следните отговорности по управление на риска:
1. приема правила за управление на риска;
2. следи за спазването на Правилата и участва активно в управлението на риска.
3. най-малко веднъж годишно преглежда и оценява правилата, като при непълноти и/или необходимост от подобряване на управлението на риска приема изменения и допълнения в правилата;
4. извършва оценка, контрол и периодичен преглед на:
а) адекватността и ефективността на настоящите Правила, както и на мерките, процесите и техниките за управление на риска;
б) степента на спазване на Правилата и изпълнението на предвидените в тях мерки, процеси и техники от страна на Управляващото дружество;
в) адекватността и ефективността на мерките, предприети за отстраняване на недостатъците в процеса на управление на риска.
г) длъжен е да уведоми Комисията за финансов надзор (КФН) за всяка съществена промяна в процеса на управление на риска, както и в настоящите Правила.
5. за всяка управлявана от УД КИС предприема следните действия:
а) установява адекватно документирани организационни мерки, процеси и техники за измерване на рисковете, които гарантират, че рисковете, свързани с всяка позиция и нейното влияние върху общия рисков профил, са правилно измерени въз основа на точни и надеждни данни;
б) извършва при необходимост периодични бек тестове за преглед на валидността на мерките за измерване на риска, които включват прогнози и оценки, базирани на модел; в) извършва при необходимост периодични стрес тестове и сценарийни анализи, с цел подготовка за извършване на действия в случай на настъпване на рисковете, възникващи от потенциални промени в пазарните условия, които може да повлияят неблагоприятно на колективната инвестиционна схема;
г) установява, прилага и поддържа документирана система, представляваща система от вътрешни рискови ограничителни прагове (лимити) за всяка колективна инвестиционна схема, която:
г.1) осигурява съответствие с рисковия профил на схемата;
г.2) указва мерките, прилагани за управление и контрол на съответните рискове за всяка колективна инвестиционна схема, отчитайки всички съществени рискове, определени съгласно чл. 37 от Наредба № 44;
е) гарантира, че за всяка колективна инвестиционна схема текущото равнище на риск отговаря на нивото, определено от системата за вътрешните рискови лимити по т. 4;
ж) установява, прилага и поддържа подходящи процедури, които осигуряват предприемането на навременни коригиращи действия в най-добрия интерес на притежателите на дялове, в случай на настъпване на предвиждани/предвидими нарушения на системата за вътрешните рискови лимити по буква „г“.
6. възлага на отдела за „Управление на риска“ провеждането на стрес тестове, където е необходимо, които позволяват да се оцени ликвидният риск на КИС при извънредни обстоятелства.
7. управлява ликвидния риск на инвестициите на всяка една управлявана от него колективна инвестиционна схема по начин, който съответства на политиката за обратно изкупуване, установена в правилата на фонда, съответно в устава или в проспекта на схемата;
8. отговаря за предоставянето на КФН периодично на информация за видовете деривативни финансови инструменти, в които инвестира Управляващото дружество, за основните рискове, свързани с базовите им инструменти, количествените ограничения и избраните методи за оценка на риска, свързани със сделките с деривативни инструменти, за всяка колективна инвестиционна схема./4/ Съветът на директорите:
9. има право да делегира част от функциите и дейностите по настоящия член на други органи на УД с отделно решение.
Чл. 7. Изпълнителният директор има следните отговорности по управлението на риска:
1. организира работата по правилно провеждане на приетата от Съвета на директорите политика по управление на риска.
2. следи за съответствие на използваните от съответните служители политика и процедури за установяване на рисковете, свързани с дейностите на УД и механизмите за наблюдението върху адекватността и ефективността им.
3. взема решения за кадрово, материално-техническо и методическо осигуряване на дейностите по управление на риска.
Чл. 8. За прилагане на правилата за управление на риска УД създава постоянно звено за управление на риска – отдел „Управление на риска“ и осигурява неговата дейност.
Чл. 9. Служителите от отдел „Управление на риска“ притежават подходяща квалификация за изпълнение на възложените им дейности.
Чл. 10. Отдел „Управление на риска“ е йерархически и функционално независимо от оперативните звена на УД.
Чл. 11. Отдел „Управление на риска“ действа независимо от другите звена в управляващото дружество, отчита се пряко пред изпълнителния директор, а при необходимост и пред съвета на директорите.
Чл. 12. Отдел „Управление на риска“ осъществява следните функции:
1. внедрява и наблюдава политиката и процедурите за установяване на рисковете, свързани с дейностите, процедурите и системите на управляващото дружество;
2. изготвя и представя на съвета на директорите на УД, веднъж годишно, доклад за дейността на отдела през годината, в който посочва констатираните непълноти и несъответствия в политиката, процедурите и мерките, както и предприетите мерки за отстраняването им;
3. разработва и прилага системата за управление на риска на всяка КИС;
4. изпълнява правилата и процедурите по управление на риска;
5. гарантира съответствието с одобрената вътрешна система за ограничаване на риска на КИС, включително с нормативно определените лимити за стойността на общата рискова експозиция и риска на насрещната страна по чл. 46 – 48 от Наредба № 44;
6. консултира съвета на директорите на УД относно определянето на рисковия профил на всяка КИС;
7. докладва редовно пред съвета на директорите на УД и на лицата, осъществяващи надзорни функции, когато е приложимо, относно:
а) съответствието между текущото ниво на риск, на което е изложена всяка управлявана от него КИС и одобрените рискови профили на тази схема;
б) съответствието на всяка КИС с вътрешната й система за ограничаване на риска;
в) адекватността и ефективността на процеса за управление на риска и по-специално показващ дали са предприети подходящи коригиращи мерки в случаите, когато са констатирани недостатъци;
8. докладва редовно пред висшето ръководство, представяйки текущото ниво на риск, на което е изложена всяка КИС и за текущите или предвиждани нарушения на ограниченията, като по този начин се осигурява предприемането на навременни и подходящи действия;
9. извършва преглед и подпомага организацията и процедурите за оценка на извънборсовите деривативи по чл. 49 от Наредба № 44;
10. изпълнява и други функции, възложени му с настоящите Правила, с приложимото законодателство и/или с вътрешни актове на УД.
Чл. 13. УД осигурява на постоянното звено за управление на риска съответните правомощия и достъп до цялата информация, необходими за изпълнение на функциите му по чл. 12.
Чл. 14. Оперативните отдели са длъжни във всеки един момент, в който имат съмнение за настъпване на рисково събитие да сигнализират писмено отдела за „Управление на риска“, а той от своя страна, след като извърши необходимите анализи и на тяхна основа прецени, че е налице достатъчно основание – да уведоми незабавно съвета на директорите за настъпилото или очакваното събитие, за предприетите мерки за ограничаване влиянието на рисковото събитие и план за действие в конкретната кризисна ситуация.
II. ПОЛИТИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВИТЕ НА УД Чл. 15. УД разграничава следните видове рискове:
1. вътрешни рискове, свързани с организацията на работа на УД;
2. външни рискове, свързани с макроикономически, политически и други фактори, които оказват и/или могат да окажат влияние върху дейността на УД.
Чл. 16. Вътрешните рискове се разделят на следните видове, но без да се ограничават до:
1. рискове, свързани с персонала;
2. рискове, свързани с процесите;
3. рискове, свързани със системите.
Чл. 17. Външните рискове се разделят на следните видове, но без да се ограничават до:
1. риск на обкръжаващата среда;
2. риск от физическо вмешателство.
Чл. 18. Рисковете, свързани с персонала, са рискове, свързани със загуби от:
1. измами и кражби на лица, работещи по договор за УД;
2. недобросъвестно поведение от страна на служителите на УД, както и некоректно отношение на ръководния персонал към служителите;
3. недостатъчна квалификация и липса на подготовка на лицата, работещи по договор за УД;
4. неблагоприятни изменения в трудовото законодателство;
5. неосигурена безопасност на трудовата среда;
6. текучество.
Чл. 19. Рисковете, свързани с процесите, са рисковете, възникващи от накърняване интереса на клиента в резултат на:
1. действия в нарушение на определената инвестиционна стратегия;
2. неправилна преценка за рисковия профил на клиента и избор на неподходяща и неуместна за клиента инвестиционна стратегия;
3. виновно причинени вреди, които са в пряка причинна връзка с предоставяне на неверни, неточни или непълни анализи и прогнози в конкретна инвестиционна консултация;
4. извършване на транзакции с инструменти, с които Клиентът няма право да търгува;
5. недобросъвестно използване на поверителна информация, предоставена от клиента (неупълномощен достъп до поверителна информация на клиента), нарушаване на търговска тайна;
6. злоупотреба с поверителна информация;
7. конфликт на интереси;
8. грешки при събиране, въвеждане и осчетоводяване на данни;
9. действие в нарушение на политиката за най-добро изпълнение и дължима грижа към клиента;
10. грешки при подаване на информация към клиента;
11. грешки при преоценка на клиентски активи;
12. неправилна отчетност и съхранение на клиентски активи.
Чл. 20. Рисковете, свързани със системите са:
1. недостоверност и непълнота на данните; липса на прецизност в методите на обработка;
2. грешки на софтуерни продукти;
3. несъвършенство на използваните технологии;
4. срив на информационните и комуникационни системи.
Чл. 21. Рисковете на обкръжаващата среда включват:
1. неблагоприятни промени в нормативната уредба;
2. риск, свързан с финансови средства с незаконен произход;
3. рискове, свързани с прехвърлянето на важни дейности на трета страна изпълнител;
4. политически изменения;
5. изменения в данъчната уредба.
Чл. 22. Рискът от физическо вмешателство включва:
1. природни бедствия;
2. пожар;
3. външни измами и кражби;
4. терористични актове;
5. непозволено проникване в информационните системи;
6. други външни фактори от природно естество или неоторизирано човешко вмешателство.
Чл.23. Процедурите/мерките за управление на рисковете, свързани с персонала включват:
1. ясно дефиниране на вътрешни правила относно правата и задълженията на служителите, както и изготвяне и запознаване на служителите с индивидуални длъжностни характеристики;
2. ясно дефинирани нива за достъп до информационните системи и бази данни на УД;
3. регулярни обучения на персонала по теми, свързани с финансовата теория и практика, управлението на риска, нормативната база, имаща отношение към дейността на УД, информационните технологии и сигурност, и други;
4. ежегодна оценка на персонала;
5. поддържане на отворени, открити комуникации между различните звена в Дружеството;
6. извършване на начален и периодичен инструктаж, свързан с безопасните условия на труд.
Чл. 24. Процедурите/мерките за управление на рисковете, свързани с процесите, включват:
1. изчерпателно и максимално точно уговаряне в договорните отношения с клиента, обхвата на управлението и конкретните сделки и действия, които УД е овластенo да извършва;
2. с цел коректната оценка на рисковия профил на клиента, УД класифицира клиентите си съгласно получената информация на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № 38 относно финансовите възможности, инвестиционните цели, знанията и опита на Клиента, както и готовността му да рискува при предоставяне от страна Управляващото дружество на услуги съобразно сключения между страните договор
3. изискване от клиентите и потенциалните клиенти в писмена форма информация за установяване на съществени факти относно финансовите им възможности, инвестиционните цели, знания, опит относно услугите по управление на портфейл и
предоставяне на инвестиционни консултации и за готовността им да рискуват. При промяна на горепосочените факти Клиентът се задължава своевременно да уведоми УД;
4. поддържане на системи и процедури, които осигуряват трайното и конфиденциално съхранение на получената от клиентите информация за техните финансови възможности, инвестиционни цели, знания, опит и готовност да рискуват, както и за дадените им съвети и препоръки;
5. предварително подробно запознаване на клиентите с вида и характеристиките на конкретния вид финансов инструмент и на конкретните рискове, свързани с него;
6. отчитане пред клиента в съответствие с неговия профил и законоустановените изисквания, като се гарантира навременното и точно подаване на изискуемата информация. При предоставяне на информация до клиента, УД се стреми да предоставя максимално релевантна такава, която да осигури на клиента възможност да направи преценка за обекта на инвестициите;
7. създаване на вътрешна организация и условия за установяване на потенциалните конфликти на интереси;
8. приемане на ефективни процедури и мерки за третиране на конфликт на интереси, съгласно чл. 127 и чл. 148 от Наредба № 44, както и в съответствие с действащото законодателство и добрите международни практики;
9. прилагане на подходящи мерки за съхраняване на финансовите инструменти и паричните средства на клиентите и за отделяне на собствения портфейл от финансови инструменти от този на инвеститорите, в т.ч. отчитане отделно паричните средства на клиентите от сделките с финансови инструменти;
10. УД приема и прилага политика, която да осигурява постигането на най-добър резултат за клиента, отчитайки факторите по чл. 30, ал. 1 Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, като политиката определя по отношение на всеки клас финансови инструменти лицата, до които УД подава нарежданията или, на които предава нарежданията за изпълнение (Политика за изпълнение на поръчките за сделки с активи в портфейлите на колективните инвестиционни схеми, които управлява УД
„Делтасток управление на активи” ЕАД и Политика за изпълнение на поръчките за сделки с активи в портфейлите на клиенти, които УД „Делтасток управление на активи” ЕАД управлява индивидуално);
11. организиране предоставянето на права и нива на достъп до клиентска информация, които осигуряват превенция на лицата, работещи по договор за УД да не разгласяват и да не ползват за облагодетелстване за себе си или за други лица факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по паричните сметки и по сметките за финансови инструменти на клиенти на УД, както и всички други факти и обстоятелства, представляващи търговска тайна, които са узнали при изпълнение на служебните и професионалните си задължения.
Чл. 25. Процедурите/мерките за управление на технологичните рискове включват:
1. архивиране на информационната система на УД, поддържане на „back-up” системи;
2. процедура за възстановяване на работоспособността на информационната система;
3. организация и управление на достъпа на потребителите до информационната система, която да не позволява неволни или умишлени нарушения в интегритета на системите, ползвани от УД;
4. дефиниране на различни класове информация, съхранявана в УД;
5. дефиниране на нива на достъп на служителите на Управляващото дружество според длъжностната им характеристика;
6. разработване и разполагане с план за действие в кризисни ситуации, който осигурява продължаването и поддържането за достатъчно дълъг период нормалната работа на Дружеството при спазване на законоустановените норми за дейността.
Чл. 26. Процедурите/мерките за управление на рисковете, свързани с обкръжаващата среда са, както следва:
1. УД поддържа актуална база данни с нормативната регламентация, имаща отношение към дейността на УД; организира мерки за следене на съответствието на прилаганите политики с изискванията на законодателството и използва външни консултанти и юридически кантори в случай на необходимост за привеждане на дейността на Управляващото дружество в съответствие с нормативните изисквания и промените в тях;
2. при встъпване в трайни отношения (сключване на договор), XX извършва идентификация на клиентите в съответствие с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, както и актовете по прилагането им. УД изисква от клиентите декларация за произход на средствата и съхранява събраните по идентификация на клиента данни и документи по начин, който позволява да бъдат достъпни при поискването им по законоустановения ред от компетентните държавни органи и длъжностни лица;
3. УД взема активно участие в публичните обсъждания по отношение планирани промени в нормативната уредба, касаеща дейността на Управляващото Дружество;
4. при възлагане за изпълнение на съществени функции, УД постоянно следи за ефективността и качеството на изпълнение от страна на лицата, до които УД подава или предава нареждания за изпълнение и, когато е необходимо взема мерки за отстраняване на установени нередности.
Чл. 27. Процедурите/мерките за управление на риска от физическо вмешателство са:
1. осигуряване на подходящ начин на наблюдение, защита и контрол на помещенията, в които се намират технологичните средства и архивите на Управляващото Дружество;
2. профилактика на регулярна база на въведените системи за наблюдение и контрол;
3. разработване на процедура за евакуация на служителите в случаите на непосредствено физическо вмешателство в дейността на Управляващото Дружество;
4. процедура за докладване на инциденти.
Чл. 28. УД спазва следната процедура във връзка с вътрешните рискови ограничителни прагове:
а) Съветът на директорите определя вътрешните рискови ограничителни прагове (лимити) на нива под нормативно определените прагове съгласно ЗДКИСДПКИ и Наредба № 44.
б) Отдел „Управление на риска“ следи изпълнението на лимитите и документира преминаването на всеки праг.
в) Отдел „Управление на риска“ докладва на съвета на директорите за преминаването на праг.
г) Съветът на директорите разпорежда предприемане на коригиращи действия.
Чл. 29. Оценка на риска - действията, които се предприемат в тази фаза се предопределят от резултатите получени във фазата идентификация. Оценката се определя съвместно от съответното направление, което е идентифицирало риска и отдел „Управление на риска”. Идентифицираните рискове се анализират от гледна точка на честота на възникване и на степен на въздействие. Въз основа на отчетените резултати, XX установява допустимо ниво на риск и осигурява извършването на дейността да бъде в рамките на определеното допустимо ниво.
Чл. 30. Съгласно оценката, рисковете се категоризират на приемливи и неприемливи, съобразно определеното за допустимо ниво на риск в УД.
Чл. 31. Въз основа на резултатите от оценката на риска се определят възможни мерки за ограничаването му. Необходимо е да се оцени и остатъчният риск, след предприемане на ограничителните мерки.
Чл. 32. Ограничаването на риска се налага в случаите, когато идентифицираните нива на риск надхвърлят приетите за допустими. Ограничаването се осъществява от отдел
„Управление на риска” по следните начини:
1. избягване на риска чрез прекратяване на дейността, която го поражда или заменянето и с алтернативна;
2. намаляване на възможността на проява на риска – чрез внедряването на контролни процеси, подобряване на надзора върху дейността, обучения;
3. намаляване ефекта от проявяването на риска – чрез застраховане;
4. прехвърляне на риска към трети страни, които по същество са обект на същия тип риск;
5. предварително установяване и приемане на част от ефекта на риска, като присъща за решението на управителните органи за продължаване на съответната дейност.
Чл. 33. Политиката по управление на риска изисква незабавно отчитане на съществените рискови показатели, както и на инцидентите, които са значими, имат заплашителен характер, имат отношение към репутацията на Дружеството, имат незаконно или осквернително действие.
Чл. 34. Отчитането на съществените рискови показатели цели:
1. информирането на ръководния персонал дали специфичните рискове са в предварително определените граници и дали е необходимо предприемането на действия за ограничаването им до допустимото ниво за дружеството;
2. наличието на съществените рискови показатели се определя на базата на резултати от фазата на идентифициране на рисковете и последващата оценка;
3. отделите сами идентифицират съществените рискови показатели, свързани с тяхната дейност с помощта на отдел „Управление на риска”;
4. след оценката на съществените рискови показатели, отдел „Управление на риска” определя реалистични нива на рискова поносимост;
5. Управителните органи на Дружеството се уведомяват при възникването/констатирането на съществени рискови показатели.
Чл. 35. Отчитането на настъпилите инциденти цели:
1. да спомага за формирането на информационна база за загуби, предизвикани от операционни инциденти;
2. да спомага за увеличаване на „риск“-културата, съответно подобряване на процеса по управление на риска и възможностите за ограничаване чрез подобряване на информацията за действителната цена на операционния риск;
3. периодично да измерва стойността на възникващите вследствие на операционен риск инциденти, осигурявайки по-добра възможност на мениджмънта за ограничаване на разходите;
4. да подобри възможността за реагиране при значителни операционни инциденти;
5. да приведе в съответствие с изискванията на нормативната уредба дейността на ниво функционална единица;
6. да създаде изцяло синхронизирана процедура за събиране на данни и отчитане, както и избягване на дублиране на информация и допускане на празноти.
III. ПОЛИТИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВИТЕ ЗА КИС, УПРАВЛЯВАНИ ОТ УД
Чл. 36. УД, когато действа за сметка на колективна инвестиционна схема (КИС), разработва, приема и прилага подходящи писмени вътрешни правила за управление на риска за всяка управлявана от него схема, с цел постоянно наблюдение и оценка на риска на всяка една позиция в портфейла й и нейното влияние на рисковия профил на целия портфейл.
Чл. 37. Вътрешните правила по чл. 36 се прилагат съвместно с настоящите Правила.
Чл. 38. Вътрешните правила по чл. 36 уреждат ефективни процедури за установяване на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена всяка управлявана колективна инвестиционна схема, тяхното управление, наблюдение и оценка, включително на пазарния, ликвидния риск и риска на насрещната страна, както и
рисковата експозиция на колективната инвестиционна схема към всички други съществени рискове, включително оперативния риск.
Чл. 39. Вътрешните правила по чл. 36 се приемат от съвета на директорите на УД.
Чл. 40. Съветът на директорите на УД следи за спазването на вътрешните правила по чл. 36, на настоящите Правила и участва активно в процеса по управлението на риска.
Чл. 41. Вътрешните правила по чл. 36 трябва да са изчерпателни и в съответствие с естеството, мащаба и сложността на дейността на управляваната КИС, като съдържанието им отговаря на изискванията на чл. 37 от Наредба № 44.
Чл. 42. Във вътрешните правила по чл. 36 се определят условията, съдържанието и честотата на отчитане на постоянното звено за управление на риска пред съвета на директорите на УД и пред висшето ръководство.
Чл. 43. УД извършва оценка, контрол и периодичен преглед на:
1. адекватността и ефективността на вътрешните правила по чл.36, както и на мерките, процесите и техниките по чл. 44 – 46 от Наредба № 44;
2. степента на спазване на вътрешните правила по чл. 36 и изпълнението на мерките, процесите и техниките по чл. 44 - 46 от Наредба № 44 от страна на УД;
3. адекватността и ефективността на мерките, предприети за отстраняване на недостатъците в процеса на управление на риска.
Чл. 44. В резултат на прегледа на вътрешните правила по чл. 36 УД приема промени в тях, ако е необходимо.
Чл. 45. УД поема определени рискове чрез инвестиране на активите на управляваните от него КИС, имайки за цел постигането на желаната доходност, като се стреми инвестициите му са свързани с поемане на умерен риск.
Чл. 46. При инвестиране на активите на управляваните от УД КИС възникват:
1. пазарен риск;
2. инфлационен риск;
3. кредитен риск;
4. рискове при използването на деривати;
5.операционен риск;
6. риск от концентрация;
7. системни рискове;
8. ликвиден риск за КИС.
Чл. 47. Пазарният риск по отношение на КИС възниква, поради факта, че пазарната цена на финансовите инструменти, в които УД е инвестирал средствата на КИС, може да варира поради възникнали промени в икономическата и пазарната среда, паричната
политика на централните банки, деловата активност на емитентите, сектора, в който оперира емитента и търсенето и предлагането на пазара на ценни книжа, като в определени моменти цените на акциите на пазара (фондовата борса) могат да варират значително. Този пазарен риск засяга нетната стойност на активите на КИС, която също ще варира в резултат на промените на пазарните цени на акциите и другите ценни книжа, в които УД е инвестирал средствата на КИС. Не всички акции, търгувани на даден пазар и не всички пазари на акции променят цените си в една и съща посока в даден момент и най-различни са факторите, които влияят на пазарната цена на определени акции (например, финансови отчети, разкриващи намаление на печалбата на дружеството, издало акциите; загуба на основен клиент; съдебен иск на голяма стойност, предявен срещу дружеството; промяна на регулациите в определена индустрия), като не всички подобни фактори могат да бъдат предвидени.
Чл. 48. Пазарният риск, възникващ при инвестиране на активите на управляваните от УД КИС, се проявява под формата на лихвен, валутен, ценови, ликвиден и инфлационен риск.
Чл. 49. Лихвеният риск е възможността от намаляване на стойността на дадена ценна книга в резултат на покачване на лихвените равнища, като по принцип, покачването на лихвените равнища влияе неблагоприятно както на книжата с фиксиран доход (облигации), така и на акциите, но съществуват различни методи за ограничаване на лихвения риск чрез ползване на деривативни инструменти като лихвени фючърси, суапове и опции.
Чл. 50. Валутният риск е най-вече свързан с инвестиционните инструменти в портфейла на КИС, които са деноминирани в чужда валута, тъй като тези инструменти могат да променят стойността си в български лева, поради изменението на валутните курсове между лева и съответната валута. Подобни курсови промени биха засегнали нетната стойност на активите на КИС и неговия доход. Поради фиксирания курс на лева към еврото, този риск понастоящем се смята за сравнително нисък. Инструментите, деноминирани в български лева не са изложени на валутен риск. Планираното географско позициониране на инвестициите на ДФ цели диференциране на валутния риск. Управляващото дружество може да извърши определени сделки за хеджиране на валутния риск (напр. валутни опции, покупка и продажба на валута при спот и форуърдни сделки), които сами по себе си също носят определени рискове.
Чл. 51. Ценовият риск е рискът от намаляване на стойността на инвестицията в дадена ценна книга при неблагоприятни промени на нивата на пазарните цени в резултат на неблагоприятни събития, свързани с дейността и резултатите на конкретните емитенти и тенденциите на капиталовия пазар (краткосрочни или дрългосрочни корекции на пазара поради промяна в оценките и очакванията на инвеститорите).
Чл. 52. Ликвидният риск е възможността КИС да не може да посрещне краткосрочни или дългосрочни задължения. Това е рискът при определени условия да се окаже
трудно или невъзможно за УД да продаде притежавани от КИС ценни книжа на изгодна цена.
Чл. 53. Инфлационният риск представлява вероятност от повишаване на общото равнище на цените в икономиката, в следствие на което намалява покупателната способност на местната валута, като е възможно е ръстът на инфлацията да компенсира значителна част или целия доход на притежателите на дялове от КИС, поради което инвеститорите да не получат реален доход (нараснала покупателна способност) или той да е незначителен.
Чл. 54. Кредитният риск е рискът издателят (дружеството – емитент) на дългови ценни книжа, съответно лицето предоставило обезпечение, да бъде в невъзможност да изпълни своите задължения, в частност да изплати навреме главницата и/или дължимите лихви. При договори за обратно изкупуване, ако контрагентът на УД не може да изпълни задължението си да изкупи обратно ценните книжа, XXX може да понесе загуба, доколкото приходите от продажбата на обезпечението са по-малки от цената на обратното изкупуване, когато тя е фиксирана. Когато конкретните ценни книжа имат кредитен рейтинг, кредитният риск включва възможността за понижение на кредитния рейтинг на ценните книжа, в които са инвестирани КИС, но част от инвестициите на КИС в дългови ценни книжа могат да бъдат в такива, за които не е определен кредитен рейтинг.
Чл. 55. Кредитен риск съществува и при взаимоотношенията с насрещната страна по борсови и извънборсови сделки, когато се проявява в две разновидности – контрагентен и сетълмент риск.
Чл. 56. Контрагентният риск произтича от вероятността за неизпълнение на задълженията от насрещната страна по извънборсови сделки. Този риск е минимизиран при работата на ДФ предвид факта, че той инвестира предимно във финансови инструменти, търгуеми на регулирани пазари.
Чл. 57. Сетълмент рискът е вероятността на датата на сетълмент УД да не получи насрещни парични средства или финансови инструменти от контрагент, след като е изпълнил задълженията си по дадената сделка към този контрагент.
Чл. 58. Рисковете при използването на деривати са:
1. кредитен риск на насрещната страна;
2. сетълмент риск;
3. ликвиден риск;
4. базисен риск при фючърсни договори;
5. риск на лостовия ефект (ливъридж);
Чл. 59. Кредитен риск на насрещната страна е рискът от загуби, който възниква поради невъзможност на длъжника да изпълни задълженията си по сключения договор, като
този риск е значително по-висок при извънборсовите деривати (ОТС Derivatives), тъй като сетълмента по сделката се урежда директно с насрещната страна, а е значително по-нисък при борсовите контракти, тъй като клиринговата къща играе ролята на насрещна страна по сделката, а контрагентите са задължени да поддържат минимално- изискуеми средства по маржин сметка в клиринговата къща, гарантиращи извършването на дължимото плащане.
Чл. 60. Сетълмент риск е кредитният риск, който носят контрагентите по сделката през периода на сетълмента. Този риск е значително по-висок при търговията с инструменти на извънборсовите пазари. С цел намаляване на този риск, страните по сделката могат да сключат двустранно споразумение за нетиране, което позволява нетиране на плащанията, без да се извършва реална покупко- продажба на базовите инструменти.
Чл. 61. Ликвиден риск е рискът от загуби, поради невъзможност XXX да заеме или да прекрати дадена позиция в случай на неблагоприятни и неочаквани пазарни изменения, без това да окаже съществено негативно влияние върху стойността на деривативния инструмент. Деривативните договори, сключени на извънборсов пазар (OTC пазар) са значително по- нисколиквидни от борсовите деривативни инструменти.
Чл. 62. Базисният риск при фючърсни договори е вероятността за разширяване на спреда между пазарната и фючърсната цена на базовия инструмент, която възниква в случаите, когато характеристиките на хеджиращия инструмент се различават от тези на позицията, която се хеджира.
Чл. 63. Рискът на лостовия ефект (ливъридж) възниква поради възможността за ливъридж или финансиране на определен процент от инвестицията със заемни средства, което от своя страна поражда риск от загуба на сума, надхвърляща инвестицията в съответния деривативен инструмент.
Чл. 64. Операционният риск е свързан с възможността да се реализират загуби поради грешки или несъвършенства в системата на организация, недостатъчно квалифициран персонал, неблагоприятни външни събития от нефинансов характер, в т.ч. правен риск. Този риск е подробно разгледан в Глава Две на настоящите Правила.
Чл. 65. Рискът от концентрация е възможността от загуба поради неправилна диверсификация на експозиции към клиенти, групи свързани клиенти, от един и същ икономически отрасъл или географска област, или възникнал от една и съща дейност, което може да причини значителни загуби, както и рискът, свързан с големи непреки кредитни експозиции.
Чл. 66. Системните рискове зависят от общите колебания в икономиката и пазарите като цяло, и УД и КИС не могат да влияе върху тях, но ги отчитат и се съобразява с тях. Системни рискове са:
1. макроикономически риск
2. лихвен риск:
3. валутен риск:
4. инфлационен риск:
5. дефлационен риск:
6. xxxxxxxxxx xxxx:
7. политически риск:
8. други системни рискове:
Чл. 67. Макроикономическият риск е вероятността да бъде нарушена макроикономическата стабилност в държавите, в които инвестира УД.
Чл. 68. Лихвеният риск е вероятността от покачване на лихвените проценти до нива, които да намалят ръста на икономиката посредством ограничаване на кредитирането.
Чл. 69. Валутният риск е свързан с евентуална девалвация или обезценяване на лева и другите валути, в които са деноминирани инвестициите на КИС, спрямо чуждестранните валути.
Чл. 70. Инфлационният риск е вероятността от значително покачване на инфлацията до нива, които ограничават силно ръста на икономиката чрез повишаване на крайните цени на потребление, свиват вътрешното търсене и водят до висока безработица.
Чл. 71. Дефлационният риск е вероятността от намаляване на общото ценово равнище на стоките и услугите, намалено търсене и потребление и съответно спад в икономическата активност.
Чл. 72. Нормативният риск е вероятността от резки промени в законодателството, които да доведат до влошаване на икономическата ситуация в съответната държава, но предвид хармонизацията на българското законодателство с европейското, малко вероятно е да има драстични промени, които да влошат ситуацията в страната, поради което за България, този риск може да се смята за пренебрежимо нисък.
Чл. 73. Политическият риск е вероятността от възникване на политическа криза, която да доведе до влошаване на икономическата ситуация в съответната страна, като този риск е свързан с възможността правителството на една държава внезапно да смени политиката си и в резултат на това средата, в която работят дружествата да се промени неблагоприятно, а инвеститорите да понесат загуби.
Чл. 74. Други рискове, породени от световната политическа и икономическа конюнктура, са възможната нестабилност или военни действия в региона, а бедствията и авариите са фактори, усложняващи всяка система за управление на рисковете.
Чл.75. УД за всяка управлявана от него КИС във вътрешните правила:
1. установява адекватно документирани организационни мерки, процеси и техники за измерване на рисковете, които гарантират, че рисковете, свързани с всяка позиция и нейното влияние върху общия рисков профил, са правилно измерени въз основа на точни и надеждни данни;
2. извършва при необходимост периодични бек тестове за преглед на валидността на мерките за измерване на риска, които включват прогнози и оценки, базирани на модел;
3. извършва при необходимост периодични стрес тестове и сценарийни анализи, с цел подготовка за извършване на действия в случай на настъпване на рисковете, възникващи от потенциални промени в пазарните условия, които може да повлияят неблагоприятно на КИС;
4. установява, прилага и поддържа документирана система, представляваща система от вътрешни рискови ограничителни прагове (лимити) за всяка КИС, която:
а) осигурява съответствие с рисковия профил на схемата;
б) указва мерките, прилагани за управление и контрол на съответните рискове за всяка КИС, отчитайки всички съществени рискове, определени съгласно чл. 37 от Наредба № 44;
5. гарантира, че за всяка КИС текущото равнище на риск отговаря на нивото, определено от системата за вътрешните рискови лимити по т. 4;
6. установява, прилага и поддържа подходящи процедури, които осигуряват предприемането на навременни коригиращи действия в най-добрия интерес на притежателите на дялове, в случай на настъпване на предвиждани/предвидими нарушения на системата за вътрешните рискови лимити по т. 4.
Чл. 76. Вътрешните рискови ограничителни прагове по чл. 40 (лимити) се определят на нива под нормативно определените прагове съгласно ЗДКИСДПКИ и Наредба № 44, като преминаването на всеки праг се документира от отдел „Управление на риска“ и се докладва на съвета на директорите на УД за предприемане на коригиращи действия.
Чл. 77. УД прилага подходящи процедури за управление на ликвидния риск на всяка КИС, с цел осигуряване спазването на изискванията по чл. 21 от ЗДКИСДПКИ.
Чл. 78. УД провежда стрес тестове, където е необходимо, които позволяват да се оцени ликвидния риск на КИС при извънредни обстоятелства и в срок 30 дни след приключване на проведения стрес-тест уведомява заместник-председателя на КФН за резултатите от съответния тест, както и за предприетите действия за промяна на процедурите за управление на ликвидния риск на конкретната КИС, ако такива промени са необходими.
Чл. 79. УД управлява ликвидния риск на инвестициите на всяка управлявана от него КИС по начин, който съответства на политиката за обратно изкупуване, установена в правилата на фонда, съответно в устава или в проспекта на схемата.
Чл. 80. Общата рискова експозиция на колективната инвестиционна схема по чл. 43 ЗДКИСДПКИ е равна на една от следните стойности:
1. допълнителната експозиция и ливъриджа, възникнали от използването на финансови деривативни инструменти, включително вградени деривативни инструменти, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДКИСДПКИ, която не може да бъде по-голяма от нетната стойност на активите на колективната инвестиционна схема;
2. пазарния риск на портфейла на колективната инвестиционна схема.
Чл. 81. Общата рискова експозиция на КИС може да се изчисли по един от следните методи:
1. метод на поетите задължения;
2. метод на стойността под риск;
3. други усъвършенствани методи за измерване на риска.
Чл. 82. УД изчислява общата рискова експозиция на всяка от управляваните от него КИС най-малко един път дневно, като в зависимост от инвестиционната стратегия стойността на общата рискова експозиция може да се изчислява по-често.
Чл. 83. При изчисляването на общата рискова експозиция на КИС по методите по чл.
46 УД прилага методология, определена с решение на КФН. Избраният метод се мотивира писмено въз основа на инвестиционната стратегия на схемата, на база видовете и сложността на използваните деривативни финансови инструменти, както и на дела от портфейла на КИС, съставен от финансови деривативни инструменти.
Чл. 84. Ако КИС прилага техники и инструменти за ефективно управление на портфейла по чл. 42 от ЗДКИСДПКИ, включително споразумения за обратно изкупуване, с цел създаване на допълнителен левъридж или излагане на пазарен риск, при изчисляване на общата рискова експозиция на КИС УД взема предвид и тези сделки.
Чл. 85. Ако УД за изчисляване на общата рискова експозиция на КИС е възприело прилагането на метода на поетите задължения, то спазва правилата по чл. 47 от Наредба № 44.
Чл. 86. УД при управлението на портфейла на КИС не допуска рисковата експозиция на КИС към насрещната страна по сделка с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти да надвиши ограниченията по чл. 45 ЗДКИСДПКИ.
Чл. 87. При изчисляване на рисковата експозиция на КИС към насрещната страна се спазват правилата на чл. 48 и чл. 48а от Наредба № 44,
Чл. 88. УД може да нетира позиции на КИС в деривативни инструменти с една и съща насрещна страна, ако може да гарантира прилагането на споразуменията за нетиране с насрещната страна от името на КИС. Може да бъде извършено нетиране само на експозиции в извънборсово търгувани деривативни инструменти с една и съща
насрещна страна, и не се разрешава нетиране с други експозиции на КИС към същата насрещна страна.