с предмета и целите на Защитена зона BG0000233 „Студена река“ по

ДОПЪЛНЕН ДОКЛАД

ЗА

ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

„ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ИМОТИ С №№ 000095, 000096, 000097“

с предмета и целите на Защитена зона BG0000233 „Студена река“ по

Директивата за местообитанията

(Съгласно Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007г. ДВ бр.73 от 11.09.2007г. , изм. ДВ. бр.81 от 15.10.2010 г., изм. ДВ. бр.3

от 11.01.2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012 г.)

Възложител: ОБЩИНА СВИЩОВ

Изготвил: „П-Юнайтед” ЕООД

РЪКОВОДИТЕЛ НА КОЛЕКТИВ:

/маг. ек. Xxxxx Xxxxxxxxx/

София, септември 2017

В настоящия Допълнен Доклад за Оценка на съвместимостта са отстранени констатираните пропуски, посочени от РИОСВ-Велико Търново в Писмо с изх.

№ 875-2015/02.06.2017 г.. Направените допълнения/преработени текстове са отразени в червен цвят.

Съдържание

1. Aнотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите 9

1.1. Обща информация за инвестиционното предложение 9

1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейности 9

1.3. Местоположение 10

1.4. Инфраструктура 11

1.5. Необходими площи за изграждане, експлоатация, закриване и рекултивация 12

1.6. Описание на основните характеристики на производствения процес 12

1.7. Xxxxx на реализиране на инвестиционното предложение 13

1.7.1. Строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 13

1.7.2. Експлоатация 14

1.7.3. Закриване и рекултивация 15

1.8. Основни природни ресурси, суровини и материали - количествена и качествена оценка 15

1.8.1. По време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 15

1.8.2. По време на експлоатация 16

1.8.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване 16

1.8.4. Опасни химични вещества, които се очаква да бъдат налични на площадката на предприятието/съоръжението 16

1.9. Използвани енергоносители – вид и количество; характеристика на горивата; ефективност на енергоползването 16

1.9.1. Електрическа енергия и топлоенергия 16

1.9.2. Горива 16

1.10. Източници на водоснабдяване. Водни количества. Разрешителни за водоползване и ползване на воден обект. Баланс на водите. 16

1.11. Генерирани отпадъчни газове – количествена и качествена оценка 17

1.11.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 17

1.11.2. При експлоатация 17

1.11.3. При закриване и рекултивация 17

1.12. Генерирани отпадъчни води – количествена и качествена оценка 17

1.12.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 17

1.12.2. При експлоатация 17

1.12.3. При закриване и рекултивация 17

1.13. Xxxxxxxxxx твърди отпадъци – количествена и качествена оценка 17

1.13.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 17

По време на строителството не се очаква отдeлянето на опасни отпадъци, защото сервизното обслужване на строителната техника е от външни фирми, извън площадката на ИП 18

1.13.2. При експлоатация 18

Всички отпадъци, които ще се генерират по време на строителството ще се предават на фирми, притежаващи разрешителни по чл. 35 на ЗУО, въз основа на договорни отношения. 19

1.13.3. При закриване и рекултивация 19

1.14. Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка 20

1.14.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 20

1.14.2. При експлоатация 20

1.14.3. При закриване и рекултивация 20

1.15. Риск от аварии 20

2. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените

зони 21

3. Описание на елементите на инвестиционно предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително

въздействие върху защитените зони или техните елементи; 23

3.1 Елементи на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други ППП/ИП могат да окажат въздействие върху защитените зони

.......................................................................................................................................... 23

3.2 Вероятни въздействия върху типове местообитания и популации на растителни видове в защитената зона 24

3.3 Вероятни въздействия върху целевите животински видове, включително птици и техните местообитания в защитените зони 26

3.4. Обобщение на вероятните въздействия, произтичащи от инвестиционното предложение 26

4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение 29

4.1 Защитена зона BG0000233 “Студена река” по Директивата за местообитанията

.......................................................................................................................................... 29

4.1.1 Обща характеристика 29

4.1.2 Типове природни местообитания представени в защитената зона и тяхната оценка в ЗЗ 31

4.1.3. Видове съгласно член 4 от Директива 2009/147 / ЕО и включени в приложение II на Директива 92/43 / ЕИО и тяхната оценка в ЗЗ 32

4.1.4 Други значими растителни и животински видове 35

4.1.5 Обща характеристика на растителността и местообитанията в района на инвестиционното предложение 37

4.1.6 Обща фаунистична характеристика на ЗЗ „Студена река”. Съвременно състояние на целевите видове и техните местообитания в ЗЗ и конкретно в територията на ИП. Установени целеви животински видове и прогнози за развитието на популациите им 40

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на

защитените зони 45

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитената зона 45

5.1.1. Типове природни местообитания и растителни видове предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ 47

5.1.2 Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ 53

⮚ Въздействия върху безгръбначни животни 53

⮚ Въздействия върху рибите 55

⮚ Въздействия върху земноводни и влечуги 58

⮚ Въздействия върху прилепи 66

⮚ Въздействия върху други бозайници 66

5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на Защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение 71

5.2.1. Типове природни местообитания и местообитания на растителни видове в

...................................................................................................................................... 71

ЗЗ „Студена река“ 71

5.2.2. Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ 73

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на

защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи

мерки 75

6.1. Природни местообитания и местообитания на растителни видове в ЗЗ

„Студена река“ 75

6.1.1. Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 75

6.1.2. Смекчаващи мерки по време на експлоатацията 76

6.1.3. Степен на въздействие върху предмета за опазване на ЗЗ при прилагането на смекчаващите мерки 76

6.2 Целеви животински видове в ЗЗ „Студена река“ 76

6.2.1 Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация) 76

6.2.2 Смекчаващи мерки по време на експлоатацията 77

6.2.3 Степен на въздействие върху предмета за опазване на ЗЗ при прилагането на смекчаващите мерки 77

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие

върху защитената зона, включително нулева алтернатива 78

7.1 Нулева алтернатива 78

7.2 Алтернатива 1 78

7.3 Алтернатива 2 79

7.4 Алтернативи по местоположение 81

8. Картен материал с местоположението на всички елементи на

инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи 82

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22 83

9.1 ЗЗ BG0000233 „Студена река“ по Директива за местообитанията 83

9.1.1 Природни местообитания и местообитания на растителни видове 83

9.1.2 Целеви животински видове и техните местообитания 85

9.2 Общо заключение 86

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това, и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР (когато

заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на ИП и че не е

налице друго алтернативно решение 88

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на

необходимата информация 89

11.1. Природни местообитания и местообитания на растителни видове 89

11.2. Фауна 93

12. Документите по чл. 9, ал. 2 и 3. 96

Въведение

Настоящата оценка се извършва на основание чл. 6 (3) и 6 (4) на Директива 92/43/ЕИО, чл. 31-34 на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Освен процедурните изисквания при оценката на вероятността от отрицателни въздействия и тяхната значимост са взети в предвид следните принципи:

⮚ Принципът на предпазливост, залегнал като основа за опазване на околната среда в Договора за създаване на ЕС в конкретният случай възприет, като приемане на възможно най-лошия сценарий за всяко вероятно въздействие, в рамките на научните предпоставки за съществуване на такова въздействие;

⮚ Използване на най-добрата налична информация за провеждане на оценката;

⮚ Връзката между чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО, изискващ оценка на последствията за целостта и целите на всяка една зона и мрежата като цяло от една страна и чл. 2 (2) на Директивата, посочващ, че мерките, предприети по тази Директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията.

⮚ В съответствие с горното, целостта и целите на потенциалните зони от значение за общността са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видове. В тази част особено важни са параметрите за БПС: популация в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията. Параметрите към критерии бъдещи перспективи сами по себе си в повечето случаи представляват въздействия.

⮚ Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание, са оценени и въздействията на структури, функции и роля, важни за съответните видове и местообитания.

⮚ При оценка на въздействията, по отношение на количествените параметри - площ на местообитания (природни местообитания или

местообитания на видове) и популация на видове за референтни стойности, са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април, 2005 г.). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус да се изисква възстановяване, такива трайно увредени площи без реални възможности за възстановяване не се включват в референтните стойности за площ и популация. Такива случаи са например вече изградените инфраструктури и други застроени територии, както и площи, заети трайно с дегресивни видове, нехарактерни за местообитанията, съществували в миналото.

⮚ По отношение на параметрите за качество и състояние на местообитанията (параметри в рамките на критериите ”структура и функции”) референтните стойности на параметрите се прилагат и спрямо вече съществуващи съоръжения. Така например въздействията от фрагментацията и унищожение на местообитанието в миналото от съществуващата инфраструктура се отчитат при оценката на кумулативните ефекти.

⮚ Настоящата оценка разглежда очакваните въздействия от инвестиционното предложение като цяло.

При изготвянето на оценката са изпълнени указанията на РИОСВ- Велико Търново, дадени в становище с Изх. № 875-2015/13.04.2016 г. и в писмо с Xxx. № 875-2015/02.06.2017 г..

1. Aнотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите

1.1. Обща информация за инвестиционното предложение

Целта на инвестиционното предложение на Община Свищов е създаване на трайно насаждение за добив на технологична дървесина, със схема на засаждане 5 х 4

m. Ще бъдат използвани фиданки от топола сорт „Xxxxx“ или „И214“.

Предвижда се инвестиционното предложение да се реализира в землището на с. Хаджидимитрово, община Свищов, върху имоти №№ 000095, 000096, 000097. Скици на имотите са представени в Приложение № 1.

Подготвителните дейности, технологията на отглеждане и тяхната продължителност включват:

• Почистване на имота – продължителност 6 месеца;

• Мероприятия по привеждане на имота във вид, готов за залесяване – 6 месеца;

• Трасиране и залесяване с фиданки – 12 месеца;

• Мероприятия по кастрене на дръвчетата до пета – шеста година;

• Презалесяване на неприхванатите фиданки;

• Обработване на почвата между дърветата, при възможни два варианта:

- поддържане на затревяването чрез окосяване до шестата година;

- обработка на площите с дискова брана до шестата година;

• Добив на дървесината;

• Почистване на растителните остатъци.

Не се предвижда използване на хербициди и пестициди.

За достъп до имотите не се предвижда изграждане на нова пътна инфраструктура, както и промяна на съществуващата.

ИП не предвижда изграждане на напоителна система и провеждане на мелиоративни мероприятия.

Инвестиционното предложение ще бъде реализирано в рамките на 2 години. Очакваният срок на експлоатация е около 20 години.

1.2. Връзка с други съществуващи/планирани дейности

Инвестиционното предложение няма връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности.

1.3. Местоположение

Имотите, върху които е предвидено да се реализира инвестиционното предложение, наричани по-долу „площадка на инвестиционното предложение“, се намират в землището на с. Хаджидимитрово, община Свищов.

Инвестиционното предложение ще се реализира върху обща площ 240.664 dka, в следните имоти по КВС на с. Хаджидимитрово, община Свищов:

- имот № 000095 – площ 92.531 dka, с начин на трайно ползване (НТП) „блато“ (Снимка 1.3-1). Имотът граничи с имоти по НТП ниви, блато, полски път и гранична река.

Снимка 1.3-1 Изглед имот № 000095

- имот № 000096 – площ 34.191 dka, с НТП „блато“ (Снимка 1.3-2).

Имотът граничи с нива, полски път, отводнителен канал и гранична река.

Снимка 1.3-2 Изглед имот № 000096

- имот № 000097 – площ 113.942 dka, НТП „блато“ (Снимка 1.3- 3). Имотът граничи с ниви, блато, полски път и гранична река.

Снимка 1.3-3 Изглед имот № 000097

Трите имота, върху които се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, са собственост на Община Свищов. В Приложение № 2 са представени техните географски координати.

В Приложение № 3 е представен снимков материал от имотите, предвидени за реализиране на ИП.

Площадката на ИП не попада в границите на санитарно-охранителни зони, определени по реда на Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

ИП не попада в зона за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 3, буква

„а“ от ЗВ, в която водите са чувствителни към биогенни елементи – нитратно уязвима зона, съгласно Заповед № РД-930/ 25.10.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.

Площадката не попада и не граничи с обекти на културното наследство. В района на ИП не са известни недвижими културни ценности.

В близост до ИП няма разположени обекти, подлежащи на здравна защита.

Предвид местоположението и характера на инвестиционното предложение, не се очаква трансгранично въздействие по време на строителството, експлоатацията и закриването и рекултивацията му.

1.4. Инфраструктура

Инвестиционното предложение не предвижда промяна на съществуващата или изграждане на нова пътна инфраструктура.

Достъпът до имотите ще се осъществява чрез съществуващ полски път. Имоти

№№ 000095, 000096 и 000097 граничат с полски пътища.

ИП не предвижда изграждане на напоителна система и провеждане на мелиоративни мероприятия. Не се предвижда изграждане на водопровод и канализация.

1.5. Необходими площи за изграждане, експлоатация, закриване и рекултивация

Площадката на ИП се намира в землището на с. Хаджидимитрово, община Свищов и е собственост на Община Свищов. Попада в границите на имоти №№ 000095 (92.531 dka), 000096 (34.191 dka) и 000097 (113.942 dka). Общата площ на трите имота, предвидени за реализиране на ИП, е 240.66 dka.

За реализация на ИП не са необходими допълнителни площи, извън границите на имотите, предмет на ИП.

1.6. Описание на основните характеристики на производствения процес

Целта на инвестиционното предложение е създаване на трайно насаждение от фиданки от топола сорт „Xxxxx“ или „И214“ за добив на технологична дървесина в имоти №№ 000095, 000096 и 000097, попадащи в землището на с. Хаджидимитрово, община Свищов.

Насаждението се предвижда да бъде създадено върху обща площ от 240.664 dka в имоти № № 000095, 000096 и 000097. ИП включва засаждането на 66 броя тополови дървета на dka или 15 840 броя за цялата площадка, предвидена за засаждане. Схемата на засаждане е 5 х 4 m.

Инвестиционното предложение ще бъде реализирано в рамките на 2 години. Очакваният срок на експлоатация е 20 години.

Подготвителните дейности и технологията на отглеждане включват:

• Почистване на имота – почистване на терена с мулчер и изкореняване на храсти и дървета;

• Мероприятия по привеждане на имота във вид, готов за залесяване

– подравняване на терена;

• Трасиране и залесяване с фиданки;

- Дълбока оран (риголоване) – мястото, което ще се засажда трябва да се изоре на 50 - 60 cm дълбочина. Целта е, както разораването на твърдата и орна земя, така и унищожаването на коренищата на многогодишните плевели. Риголоването позволява на централния корен на новото растение да проникне бързо в дълбочина на почвата.

- Култивиране – 2 бр.

- Маркиране (схема 4 х 5 m). Схемата на засаждане на фиданките се определя от предназначението на насаждението. Разстояние между редовете на 5 m, в редовете 4 m, т.е. 5 х 4 m, или 66 броя дупки на dka, шахматно разположени.

- Изкопаване на дупки с ямкокопател 60/60 cm (диаметър/дълбочина).

- Залесяване на фиданки топола сорт „Xxxxx“ или „И214“. Времето за засаждане обхваща есенно-зимния сезон. Температурата на въздуха не бива да бъде под 00С, поради опасност от измръзване, заскрежаване или заледяване. Младите фиданки са особено податливи на щети от измръзване в най-ранния им период, но веднъж засадени, те са доста жилави и устойчиви. Метод на залесяване – ръчно.

• Мероприятия по кастрене на дръвчетата до пета – шеста година;

- Филизене, което ще се извършва ръчно и кастрене с ножици или храсторез.

• Презалесяване на неприхванатите фиданки;

• Обработване на почвата между дърветата, при възможни два варианта:

- поддържане на затревяването чрез окосяване до шестата година;

- обработка на площите с дискова брана до шестата година;

• Добив на дървесината;

Добивът на дървесина ще се осъществява от наета специализирана фирма чрез традиционни методи.

• Почистване на растителните остатъци;

Почистването на растителните отпадъци ще се осъществява чрез изкореняване с машини.

1.7. Етапи на реализиране на инвестиционното предложение

1.7.1. Строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

Предвижда се подготовката на площадката за залесяване да започне през есента на 2017 г. и да продължи до 2 години взависимост от метеорологичните условия. Началото на този етап зависи от одобрението на ИП от компетентния орган.

Подходът за транспортна и друга техника към площадката ще се осъществява по полски път, граничещ с площадката.

По време на етапа на подготовка на площадката за залесяване, теренът ще бъде почистен от отпадъци и храсти. Имотът ще се приведе във вид, готов за залесяване.

В последния етап на създаване на насаждението, през есента на 2018 г., ще бъдат пробити дупките и засяти фиданките.

Предвижда се максималният брой хора, които ще работят едновременно на площадката да бъде 30.

1.7.2. Експлоатация

Предвижда се експлоатацията да стартира през 2018 – 2019 г. Периодът на експлоатация се очаква да бъде около 20 години.

По време на експлоатация на обекта се предвижда да работят около 5 човека.

При етапа на експлоатация ще се извършват дейности по отглеждане на културите от топола, които включват мероприятия по кастрене на дръвчетата до пета

– шеста година, презалесяване на неприхванатите фиданки, обработване на почвата между дърветата, при възможни два варианта (поддържане на затревяването чрез окосяване до шестата година; обработка на площите с дискова брана до шестата година); добив на дървесина и почистване на растителните остатъци.

Мулчиране

Теренът ще се мулчира 3 до 5 пъти в периода м. Април – м. Септември, в зависимост от растежа на тревата. При мулчиране окосената трева ще се накъсва на малки парчета и ще се оставя на терена, като изпълнява ролята на допълнителен естествен тор за тополите. Ще се ангажира 1 човек за 3 до 5 работни дни в година.

Подрязване

Кастрене на дърветата до петата - шестата година. Ще се ангажират 12 души за 5 до 10 работни дни в година.

Добив на дървесина

За добива на дървесина ще бъде наета специализирана фирма.

Очакваните средни добиви са: 66 х 2 m3 = 132 m3 от dka, което прави 31 680 m3 от цялата площадка.

Почистване на растителните остатъци

Растителните остатъци ще бъдат преработени чрез шредер (сечка) до малки частици, които ще се разпръснат за угниване върху площадката, като естествен тор.

1.7.3. Закриване и рекултивация

Площадката, обект на ИП, ще бъде облагородена след извеждане от експлоатация на насаждението, което не предполага закриване и рекултивация.

1.8. Основни природни ресурси, суровини и материали - количествена и качествена оценка

1.8.1. По време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

В процеса на подготовка на площадката за залесяване ще бъдат използвани и влагани единствено материали и продукти, предлагани в търговската мрежа и придружени със съответните сертификати и декларации за съответствие.

В Таблица 1.8-1 са изброени някои опасни вещества и продукти, които могат да представляват риск за здравето на работниците в етапа на подготовка на площадката за залесяване. Тези вещества биха могли да предизвикат хронични заболявания при неспазване на изискванията за безопасен труд и при неизползване на лични предпазни средства, когато това е задължително и препоръчано на етикета им, в съответствие с Наредбата за класификация, етикетиране и пакетиране на опасни химични вещества (2005 г.).

Таблица 1.8-1 Характеристики на основните вещества, използвани като суровини и материали, както и неблагоприятните ефекти, които биха могли да предизвикат

Химично вещество или

препарат

САS №

Знак за опасност

Въздействие върху човека

Въздействие върху околната среда

Дизелово гориво 00000-00-0

Xn Вредно

Опасност от кумулативни ефекти. Алерген. Уврежда нервната система, кожата, кръвотворенето, черния дроб, бъбреците. Мутаген.

При аварийни разливи и течове съществува възможност за замърсяване на почва, подземни и повърхностни води. Съдържа замърсители: сяра и тежки метали. Лесновъзпламеними течности. Опасно за околната среда – особено

за водните организми.

Дизеловото/бензиновото гориво, което ще се използва за техниката при нейната работа следва да бъде с нормативно допустимото съдържание на сяра.

Емисиите от нефтени горива съдържат фини прахови частици с размери 10 μm и по-малки (ФПЧ10, ФПЧ5). Тяхното въздействие ще бъде кратковременно в етапа на подготовка на площадката за залесяване и локално.

1.8.2. По време на експлоатация

По време на експлоатацията на инвестиционното предложение не се предвижда да се ползва вода за напояване на насаждението и за битови нужди.

1.8.3. По време на извеждане от експлоатация и закриване

1.8.4. Опасни химични вещества, които се очаква да бъдат налични на площадката на предприятието/съоръжението

По време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация), експлоатация, закриване и рекултивация на ИП:

В района на инвестиционното предложение няма да се използват, съхраняват или транспортират опасни химични вещества.

В териториалния обхват на инвестиционното предложение няма да се използват или съхраняват опасни вещества или препарати, равни или надвишаващи количествата по Приложение 3, Глава VII на ЗООС.

1.9. Използвани енергоносители – вид и количество; характеристика на горивата; ефективност на енергоползването

1.9.1. Електрическа енергия и топлоенергия

По време на строителството (подготовка на площадката за експлоатация), експлоатацията, закриването и рекултивацията на инвестиционното предложение не се налага използването на електрическа и топлоенергия.

1.9.2. Горива

Инвестиционното предложение предвижда използването на дизелово гориво за транспортните средства. Дизелово гориво няма да се съхранява на площадката. Транспортните средства ще зареждат гориво от обществените бензиностанции.

1.10. Източници на водоснабдяване. Водни количества. Разрешителни за водоползване и ползване на воден обект. Баланс на водите.

ИП не е свързано с водовземане от повърхностни и подземни водни тела.

1.11.Генерирани отпадъчни газове – количествена и качествена оценка

1.11.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

По време на етапа на подготовка на площадката за залесяване се очакват предимно неорганизирани емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Замърсяването на въздуха в района по време на строителството ще се дължи на изгорели газове от двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините, осъществяващи транспортни дейности. Основните замърсители, които ще се отделят във въздуха са СО, NOx, SO2, CH-ди и прах. Тези емисии са ограничени по време и количество в рамките на работния ден и по време на доставка на материали до площадката.

1.11.2. При експлоатация

По време на експлоатация на ИП няма опасност от изпускане на вредни вещества като азотни оксиди, прах, CO, CO2 и др. в атмосферата. Напротив, след реализацията на ИП компонентите на околната среда ще бъдат благоприятно повлияни.

1.11.3. При закриване и рекултивация

1.12.Генерирани отпадъчни води – количествена и качествена оценка

1.12.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

Етапът на подготовка на площадката за залесяване не е свързан с генериране на отпадъчни води.

1.12.2. При експлоатация

Експлоатацията на насаждението не е свързана с генериране отпадъчни води.

1.12.3. При закриване и рекултивация

1.13.Генерирани твърди отпадъци – количествена и качествена оценка

1.13.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

Предвидените дейности по време на етап подготовка на площадката за залесяване (подготовка на терена за залесяване) предполагат генерирането на следните отпадъци: зелени отпадъци и битови отпадъци (опаковки, стъкло, пластмаса, метали).

По време на този етап ще бъдат заети около 30 човека.

Битовите отпадъци се очаква да бъдат в количество от 50 kg на ден. Те ще се събират в чували и/или контейнери и ще се извозват ежедневно или периодично.

Зелените отпадъци ще бъдат преработени чрез шредер (сечка) до малки частици, които ще се разпръснат за угниване върху площадката, като естествен тор.

Наименованието и кода на очакваните генерирани отпадъци по време на етапа на подготовка на площадката за залесяване са представени в Таблица 1.13-1.

Таблица 1.13-1 Наименование и код на отпадъците,генерирани по време на реализацията на ИП в съответствие с Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците

Код на отпадъка	Наименование на отпадъка
15 01	Опаковки (включително разделно събирани отпадъчни опаковки от бита)
15 01 01	Хартиени и картонени опаковки
15 01 02	Пластмасови опаковки
15 01 03	Опаковки от дървесни материали
15 01 04	Метални опаковки
17 05	Почва (включително изкопана почва от замърсени места), камъни и изкопни земни маси
17 05 04	почви и камъни различни от упоменатите в 17 05 03
20 03	Други битови отпадъци
20 03 01	смесени битови отпадъци

По време на строителството не се очаква отдeлянето на опасни отпадъци, защото сервизното обслужване на строителната техника е от външни фирми, извън площадката на ИП.

1.13.2. При експлоатация

По време на експлоатация на ИП ще се генерират основно зелени и битови отпадъци.

Битовите отпадъци ще се генерират от жизнената дейност на персонала. Обектът ще бъде обслужван средно от 5 човека, заети на непълен работен ден и не всеки ден. Битовите отпадъци се очаква да бъдат в количество от 8 kg на ден. Те ще се събират в чували и/или контейнери и ще се извозват ежедневно или периодично.

Зелените отпадъци ще се генерират по време на кастрене на дърветата и добив на дървесина. Те ще бъдат преработени чрез шредер (сечка) до малки частици, които ще се разпръснат за угниване върху площадката, като естествен тор.

Наименованието и кода на отпадъците, които се очаква да се генерират по време на експлоатация на ИП, са представени в Таблица 1.13-2.

Таблица 1.13-2 Наименование и код на отпадъците, генерирани по време на експлоатацията на ИП в съответствие с Наредба №2/2014 г. за класификация на отпадъците

Код на отпадъка	Наименование на отпадъка	Мярка
20 02	Отпадъци от паркове и градини
20 02 01	Биоразградими отпадъци	t
20 03	Други битови отпадъци
20 03 01	Смесени битови отпадъци	t

По време на експлоатацията не се очаква отдeлянето на опасни отпадъци, защото сервизното обслужване на строителната техника е от външни фирми, извън площадката на ИП.

Предвижда се разделно събиране и предаване за рециклиране на отпадъците от опаковки.

Битовите отпадъци следва да се събират в пластмасови чували и ежедневно да се извозват до база на фирмата, с цел предаването им за последващо третиране.

Всички отпадъци, които ще се генерират по време на строителството ще се предават на фирми, притежаващи разрешителни по чл. 35 на ЗУО, въз основа на договорни отношения.

1.13.3. При закриване и рекултивация

1.14.Генерирани енергетични замърсители – количествена и качествена оценка

1.14.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

По време на подготовка на площадката за залесяване ще се генерира основно шум в резултат от работата на обработващата техника.

Източниците на шум при подготовка на площадката за залесяване се определят от вида и броя на техниката, която ще се използва. Пример за такава техника са: багер и трактори. В етапа на подготовка на площадката за залесяване се очаква техният брой да бъде около 2 - 3. По своя характер излъчването от източниците шум по време на строителството ще е постоянно.

Не се очаква превишаване на нормите за дневен шум. Не се очаква нарушаване на санитарно-хигиенните норми за населението на близо разположените населени места.

1.14.2. При експлоатация

По време на експлоатацията на ИП се очаква проява на отрицателно въздействие, свързано с генериране на шум в допустими норми, в резултат от работата на обработващата техника. Не се очаква превишаване на нормите за дневен шум.

Това въздействие ще бъде пряко, през определени интервали по време на 20- годишния експлоатационен период.

1.14.3. При закриване и рекултивация

1.15.Риск от аварии

По време на реализацията на ИП не съществува риск от възникване на аварийни ситуации за работниците по дейностите по почвоподготовка и залесяване с фиданки, тъй като същите се изпълняват предимно ръчно. Този риск е сведен до минимум с извършването на определените за работниците инструктажи за безопасност на работа, хигиена на труда, пожарна безопасност, а за околната среда като се ограничи движението на хора и техника в рамките на площадката и недопускане на замърсяване и нарушаване на околните терени с битови отпадъци от пребиваващите на обекта заети с изпълнението на ИП.

По реда на ЗДОИ е поискана информация за други ИП, планове и програми в ЗЗ BG 0000233 „Студена река“ от МОСВ, РИОСВ-Велико Търново и РИОСВ-Русе. Официална информация за инвестиционните предложения, планове и програми процедирани по гл. 6-та от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), е получена и от трите институции. Тя е взета в предвид при оценка на кумулативния ефект.

Съгласно Наредбата за ОС, “Кумулативни въздействия” са въздействия върху околната среда, които са резултат от увеличаване ефекта на оценявания план, програма и проект/инвестиционно предложение, когато към него се прибави ефектът от други минали, настоящи и/или очаквани бъдещи такива, независимо от кого са осъществявани. Кумулативните въздействия могат да са резултат от отделни планове, програми и проекти/инвестиционни предложения с незначителен ефект, разглеждани сами по себе си, но със значителен ефект, разглеждани в съвкупност, и реализирани, нееднократно в рамките на определен период от време.

Въз основа на направения анализ на получената информация от РИОСВ – Велико Търново, РИОСВ-Русе и МОСВ, за постъпили и преминали процедура по ЕО/ОВОС/ОС инвестиционни предложения, планове, програми и проекти, попадащи в границите на защитена зона BG0000233 „Студена река“ за периода от м. януари 2007 г. до момента, е направен обощен извод, че кумулативни въздействия могат да се очакват със следните ИП:

1. Изсичане на дървета и храсти по диги и сервитутни ивици в землището на с. Новград на площ 86.339 дка (Общино Ценово, имот 000157);

2. Изсичане на дървета и храсти по диги и сервитутни ивици в землището на с. Караманово на площ 201.602 дка (Общино Ценово, имоти 000603 и 000607);

3. Създаване на овощни и лозови насаждения в землището на с. Караманово на площ от 213.39 дка (Общино Ценово, имот 000154);

4. Изграждане на фотоволтаична централа в ПИ № 020015 в землището на с. Караманово на площ от 7.879 дка (Общино Ценово, имот 020015);

5. Изграждане на речно водовземно съоръжение на р. Студена в землището на с. Совата на площ от 67.879 дка (гр. Свищов (с. Совата), общ. Свищов имоти 65766.923.8, 65766.923.11, 65766.923.13, 65766.923.14, 65766.923.15, 65766.923.16, 65766.923.17, 65766.238.14, 65766.239.1).

При реализирането на горепосочените ИП общата засегната площ от ЗЗ е

577.086 дка, от която сходно въздействие с разглежданото ИП е създаването на овощни и лозови насаждения на площ от 213.39 дка.

При реализацията на ИП ще се преобразуват 240.664 дка заети предимно от хигрифитни съобщества и обработваеми земи и ще се формират хигрофитни горски култури от топола, в резултат на което площта на широколистните гори ще се увеличи с 6.5 %. Площта на сериалните тревни съобщества ще се намали с 240.664 дка, което представлява 2.32 % от тази категория земи и 0.45 % от общата площ на ЗЗ.

При определяне на кумулативните въздействия с други сходни ИП е взето предвид ИП „Създаване на овощни и лозови насаждения на площ от 213.39 дка в землището на с. Караманово“ .

От двете ИП общата площ на преобразуваните по НТП земи, които не са природни местообитания е 454.054 дка, което е 0.86 % от общата площ на ЗЗ. Във връзка с това кумулативния ефект от реализирането на разглежданото ИП се оценява като незначителен.

По информация на МОСВ, само едно от горепосочените ИП засяга природни местообитания – ИП за Създаване на овощни и лозови насаждения в землището на с. Караманово на площ от 213.39 дка (Общино Ценово, имот 000154). При изпълнение на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ в посочения имот в землището на с. Караманово е картирано природно местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества с площ засегната от ИП - 8.069 дка, което заема 3.78 % от площта на имота и 0.16 % от площта на местообитанието в ЗЗ.

Тъй като на територията на оценяваното ИП не са установени природни местообитания (в т.ч. и местообитание 6250), се потвърждава заключението, че при неговата реализация не се очаква кумулативен ефект по отношение на въздействията върху природните местообитания и местообитанията на животински видове.

3. Описание на елементите на инвестиционно предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи;

3.1 ЕЛЕМЕНТИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ППП/ИП МОГАТ ДА ОКАЖАТ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

Съществуващите връзки между елементите на предвиденото инвестиционно предложение, възникващите от тях въздействия с потенциално отражение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, обект на опазване, са посочени в Tаблица 3.1.

Таблица 3.1 Елементи на ИП и въздействия с потенциално отражение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, обект на опазване

Елемент на ИП

Потенциални въздействия

Етап на планиране и

въздействие, оценка на въздействията

Почистване на имотите

- Пряко унищожаване или увреждане на местообитания при подготвителните дейности (изгребване на почвен слой при подравняване на терена).

- Унищожаване на части от популации на растителни видове и части от растителни съобщества.

- Смъртност на безгръбначни животни и бавно подвижни гръбначни.

- Генериране на шум от техническите

съоръжения и човешкото присъствие.

Подготвителни работи преди залесяването

Трасиране и залесяване с фиданки - Дълбока оран

- Пряко унищожаване или увреждане на местообитания при изкопните дейности;

- Унищожаване на части от популации на растителни видове и части от растителни съобщества.

- Смъртност на индивиди (унищожаване

Краткотрайно въздействие в окончателната фаза на изкопаване дупките и засаждане на

фиданките

	по време на дълбоката оран на бавноподвижни безгръбначни и дребни гръбначни животни); - Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие; - Формиране на нови типове съобщества;
Обработване на почвата между дърветата	Пряко унищожаване на местообитания; - Унищожаване на части от ценопопулации и части от растителни съобщества в районите на съоръжениата; - Смъртност на животни (унищожаване по време на обработката на почавата); - Шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни); - Повишена опасност от пожари, - Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие;	Експлоатация. Условия за изпълнение на следващият етап от планиране. Временно въздействие.
Добив на дървесината	- Пряко преобразуване на местообитания - Шумово въздействие - Повишена опасност от пожари, - Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие;	Експлоатация. Краткотрайно въздействие.
Почистване на растителните остатъци	- Пряко преобразуване на местообитания - Шумово въздействие - Повишена опасност от пожари, - Прогонване на животни заради засилено човешко присъствие;	Експлоатация Временно въздействие

3.2 ВЕРОЯТНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ПОПУЛАЦИИ НА РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ В ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Преки въздействия

Унищожаване на местообитания

Пряко унищожаване на местообитания по време на почистване на имотите, дълбоката оран, залесяване с фиданки, отглеждане на културите, добива на дървесина, почистване на растителните остатъци и транспорта на материалите.

Унищожаване на индивиди

Унищожаване на части от популации на видове при подготовка на територията за залесяване, отглеждане на културите, добива на дървесина и транспорта на метериалите.

Прегради за нормално функциониране на местообитанията

Възможно е, при извършване на залесителните работи и при ненавременното извозване на добитата дървесина да се получат прегради, които при определени условия да предизвикат частична фрагментация на местообитания, с което може да се влоши тяхното природозащитно състояние.

Косвени въздействия

Пожари

Възможно е, при липса на технологична дисциплина, при тютюнопушене, паленето на огън в района при сухо време и силен вятър и при изхвърляне и складиране на неподходящи места на лесно запалими материали.

Нахлуване на чужди видове в природните местообитания

При осъществяване на залесителните и лесокултурни работи, вкл. и при добива на дървесина, е възможно внасяне на чужди, инвазивни, плевелни и рудерални видове растения, които променят видовата структура на природните местообитанията и местообитанията на растителните и животински видове.

Промяна в местообитанията

По време на подготвителните работи за залесяване, при някои от лесокултурните мероприятия и при добива на дървесина е възможно замърсяване на въздуха от изгорели газове на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) от машините осъществяващи подготвителните, добивните и транспортни дейности. Основните замърсители, които ще се емитират са: СО2, СО, NOx, SO2, CH-ди и прах. Също така и прахови частици при изкопните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици и много други условия.

3.3 ВЕРОЯТНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ЦЕЛЕВИТЕ ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПТИЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ В ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

Преки въздействия

Унищожаване на местообитания

Пряко унищожаване на местообитания. Пряко отрицателно въздействие се очаква върху всички временни и постоянни приземни обитатели - почвени безгръбначни, редица ларви на насекоми, както и дребни бозайници. Потенциални жертви на селскостопанска и транспортна техника са редица бавноподвижни влечуги и земноводни.

Унищожаване на индивиди

Възможно унищожаване на индивиди при пряко въздействие върху техни местообитания. Една част от почвената фауна от безгръбначни и някои гръбначни животни ще бъде унищожена. Сухоземната безгръбначна и гръбначна фауна, която използва отделните компоненти на същиствуващата екосистема като източник на храна и постоянни убежища ще бъде прогонена.

Косвени въздействия

Пожари

Нахлуване на чужди видове в природните местообитания

При строителство и експлоатацията на обекти от такъв тип, при ползване на съоръжения и посадъчен материал е възможно внасяне на чужди, инвазивни видове безгръбначни животни, които да променят видовата структура на природните местообитанията и местообитанията на растителните и животински видове.

Промяна в местообитанията

По време на строителството и експлоатация се очаква замърсяване на въздуха от двигателите на транспортните и селскостопански машини. Основни замърсители, които ще се емитират са: СО2, СО, NOx, SO2, CH-ди и прах.

Шум

По време на строителството и експлоатация се очаква повишени нива на шум от двигателите на транспортните и селскостопански машини.

3.4. ОБОБЩЕНИЕ НА ВЕРОЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В табличен вид (Таблица 3.2) са посочени вероятните въздействия, като са взети предвид следните положения:

- обхват по отношение местоположението спрямо защитената зона;

- фаза от изпълнение на проекта, на която е вероятно да възникнат;

- ефектът върху местообитанията и видовете;

- характер на въздействията - дълготрайно или имат временен ефект;

- времетраенето на въздействията - дали въздействията са постоянни, краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат);

- с кои други въздействия на инвестиционното предложение имат комбинирано влияние върху даден параметър за Благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. Оценяват се връзките между преките въздействия и се оценява комбинираният ефект върху тях;

- какви други планове, програми и инвестиционни намерения може да имат кумулативен ефект.

Таблица 3.2 Възможни въздействия на инвестиционното предложение в обобщен вид

Вид въздействие	Обхват на въздействието (в рамките на зоната/извън зоната)	Фаза на въздействие Трайност Периодичност	Възможни комбинирани въздействия	Възможни кумулативни въздействия (други проекти)
Пряко унищожаване на части от местообитания на растителни и животински видове	В рамките на ЗЗ	Залесителни и лесокултурни мероприятия, добив на дървесина, Средносрочно, постоянно и от части обратимо	Частично увреждане качеството на съседни местообитания при експлоатация поради: - фрагментиране на местообитанията	Реализиране на други, подобни обекти
Фрагментация на местообитания на животински видове	В рамките на ЗЗ	Строителство и експлоатация, средносрочно, постоянно и отчасти обратимо		Реализиране на други, подобни обекти
Изхвърляне на изгорели газове, прахови частици	В рамките на ЗЗ	Строителство и експлоатация - локално,	Има комбинирано действие	Реализиране на други обекти

и др.

краткосрочно, обратимо след премахване на въздействието

нарушаване и унищожаване на местобитанията

Нахлуване на чужди видове

В рамките на ЗЗ

Строителство

Нежелани промени в местообитанията

Реализиране на други, подобни обекти

Частично намаляване възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на част от защитената

зона

В рамките на ЗЗ

Строителство и експлоатация

- средносрочно

- временно

Промени в местообитанията

Частични промени в местообитанията

4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

4.1 ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0000233 “СТУДЕНА РЕКА” ПО ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

4.1.1 Обща характеристика

Територията на ИП попада изцяло в ЗЗ „Студена река” BG0000233.

Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна ЗЗ „Студена река” BG0000233, Тип В Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

Площ на ЗЗ: 5301,57 ха (съгласно стандартния формуляр на ЗЗ xxxx://xxxxxx0000.xxxx.xxxxxxxxxx.xx/Xxxx/XxxxxxxxxXxxx?xxxxxXX0000000&xxxxXxxxx HabitatDirective).

По класове земно покритие разпределението на площта на ЗЗ е следното:

Класове Земно покритие	% Покритие
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)	3
Друга орна земя	37
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност	1
Сухи тревни съобщества, степи	42
Широколистни листопадни гори	7
Храстови съобщества	3
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)	7
Общо Покритие	100

Зоната включва открити и ниски хълмисти територии, пасища, житни полета, предимно по долината на р. Студена. Тази долина е заобиколена от хълмове със степна растителност. По поречието се срещат и засолени ливади. Една част от долината е превърната в голям рибарник. Рибарниците в Хаджидимитрово са от специално значение за мигриращите и размножаващите се птици, които са свързани с водата, а също и подходящо място за набавяне на храна за птиците гнездещи по река Дунав. Важно за съществуването на безгръбначната фауна.

Това е един от степните региони в България с представителни степни видове и съобщества. Еднствено местонахождение в Дунавската равнина на Crambe tataria и Serratula bulgarica, които са от международнозначение.

Основни цели на опазване в ЗЗ:

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване в ЗЗ:

• Природни местообитания:

- 1340* Континентални солени ливади

- 1530* Панонски солени степи и солени блата

- 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi

- 6240* Субпанонски степни тревни съобщества

- 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества

- 62С0* Понто-Сарматски степи

• Бозайници:

- Видра (Lutra lutra)

- Степен пор (Mustela eversmannii)

- Лалугер (Spermophilus citellus)

- Ивичест смок (Elaphe quatrolineata)

- Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

- Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

- Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

- Добруджански тритон (Triturus dobrogicus)

• Риби

- Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis)

- Обикновен щипок (Cobitus taenia)

- Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

• Безгръбначни

- Бисерна мида (Unio crassus)

- Ценагрион (Coenagrion ornatum)

• Растения

Татарско диво зеле (Crambe tataria)

4.1.2 Типове природни местообитания представени в защитената зона и тяхната оценка в ЗЗ

Типове местообитания по Приложение I						Оценка на зоната
Код	PF	NP	Покритие [ха]	Пещера [брой]	Качество на Данните	A/B/C/D	A/B/C
Код	PF	NP	Покритие [ха]	Пещера [брой]	Качество на Данните	Представителност	Относителна повърхност	Степен на съхранение	Цялостна оценка
1340			100.72982			A	A	B	B
1530			466.53816			B	B	B	B
6110			2.22665			D
6240			121.9361			B	C	B	B
6250			490.18316			A	C	B	B
62C0			10.60314			C	C	B	B

Типове местообитания по Приложение I:

Код: четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете местообитания в Приложение І към Директива 92/43/ЕЕС.

PF: приоритетни форми - за типове местообитания, които могат да имат както приоритетна, така и неприоритетна форма (6210, 7130, 9430), нанесено с „х“ – за

приоритетна форма.

NP: неприсъствие - ако местообитание от Приложение І, заради което зоната е била първоначално обявена, вече не съществува в зоната, се посочва „х“.

Пещера - за пещери (8310, 8330) броят на пещерите може да се впише ако няма данни за оценката на площта.

Качество на данните - G = “добро” (въз основа на проучвания); M = “средно” (въз основа на частични данни с известна екстраполация); P = ‘лошо” (група оценка).

Оценка на зоната:

Представителност – степен на представителност, предоставя индикация за това,

доколко даденото местообитание е „ типично“.

• А – отлична представителност

• В – добра представителност

• С – значителна представителност

• D – незначително наличие

Относителна повърхност – площта, обхваната от естествения тип местообитание, в съотношение към общата площ на това местообитание, обхваната от този естествен тип местообитание в рамките на съответната национална територия.

• А: 100 ≥ р ˃ 15%

• В: 15 ≥ р ˃ 2%

• С: 2 ≥ р ˃ 0%

Степен на съхранение – степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природно местообитание и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под – категории: i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii)възможности за възстановяване.

• А – отлично съхранение

• В – добро съхранение

• С – средно или намалено съхранение

Цялостна (общо) оценка - цялостна оценка на стойността на защитената зона за

опазването на дадения тип природно местообитание. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за

разглежданото местообитание.

• А – отлична стойност

• В – добра стойност

• С – значима стойност

4.1.3. Видове съгласно член 4 от Директива 2009/147 / ЕО и включени в приложение II на Директива 92/43 / ЕИО и тяхната оценка в ЗЗ

Видове

Популация в зоната

Оценка на зоната

Група

Код

Научно име

Чувствителност

Тип

Численост

Единица

Категория на плътноста

Качество на данните

A/B/C/D

A/B/C

Мин.

Макс.

C/R/V/P

популация

Съхранение

Изолация

Цялостна оценка

1138

Barbus meridionali

1188

Bombina

Localit

Видове

Популация в зоната

Оценка на зоната

Група

Код

Научно име

Чувствителност

Тип

Численост

Единица

Категория на плътноста

Качество на данните

A/B/C/D

A/B/C

Мин.

Макс.

C/R/V/P

популация

Съхранение

Изолация

Цялостна оценка

bombina

ies

1149

Cobitis taenia

4045

Coenagrion ornatum

Localit ies

4091

Crambe tataria

5194

Elaphe sauromates

Localit ies

1220

Emys orbicularis

Localit ies

1355

Lutra lutra

2633

Mustela eversmannii

1134

Rhodeus

sericeus amarus

1335

Spermophilu s

Citellus

1219

Testudo graeca

Localit ies

1217

Testudo

hermanni

Localit

ies

1993

Triturus dobrogicus

Localit ies

1032

Unio crassus

Видове:

Група: A = земноводни, В = птици, F = риби, I = безгръбначни, М = бозайници, Р = растения, R = влечуги

Код – четири цифрен код, който следва йерархичното представяне.

Чувствителност – посочва, когато наличната информация за определен вид, предоставена на широката общественост, може да окаже/е причина за вредно въздействие върху опитите за съхранението му и достъпността на данните може действително да увеличи заплахата за вида.

NP – неприсъствие – ако вид, заради който зоната е била първоначално обявена, вече не присъства в зоната, се отбелязва с „х“.

Популация в зоната:

Tип:

• Р – местни популации - намират се в зоната през цялата година (немигриращи видове или растения, постоянна популация от мигриращи видове)

• R – възпроизвеждащи се – използват зоната за отглеждане на малки ( напр. размножаване, гнездене)

• С – съсредоточаване – зоната се използва за спиране или кацане, или почивка по време на прелет или смяна на оперението извън местата за размножаване или с изключение на презимуването

• W – презимуване – използващи зоната през зимата.

Тъй като редица животински видове и по – специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове.

Численост – ако числеността на популацията е известна попълват се и

двете

полета (min и max). Ако не може да се направи дори груба оценка на числеността на популацията се нанася типа на популацията.

Единица – посочва се единицата на стойността на популацията

• i – индивиди

• р – двойки

Категория на плътността -

• С – обичайни

• R – редки

• V – много редки

• Р – налични

Качество на данните

• G – добро

• М – средно

• Р – лошо

• DD – недостатъчни данни

Оценка на зоната:

Популация - размер и плътност на популацията на вида, обитаваща зоната, в сравнение с популациите, представени в границите в границите на националната територия.

• А – отлична представителност

• В – добра представителност

• С – значителна представителност

• D – незначително наличие

Съхранение (опазване) – степен на съхранение на характерните особености на местообитанията, които са важни за разглежданите видове, и възможности за възстановяване. Този критерии съдържа два подкритерия: i) степен на съхранения на важните за видовете характеристики на местообитанието; ii) възможности за възстановяване.

• А – отлично съхранение – елементи в отлично състояние, независимо от степента на възможност за възстановяване

• В – добро съхранение – добре запазени елементи, независимо от степента на възможност за възстановяване; елементи в средно или частично деградирано състояние и лесни за възстановяване

• С – средно или намалено съхранение

Изолация – Степен на изолация на популацията, присъстваща в зоната по отношение на естествения обхват на видовете.

• А – ( почти) изолирана популация

• В – неизолирана популация, но на границите на ареала на разпространение

• С – неизолирана популация в рамките на разширен ареал на разпространение

Цялостна оценка – този критерий се отнася за общата оценка за значението на зоната за съхранение на разглежданите видове.

• А – отлична стойност

• В – добра стойност

• С – значима стойност

4.1.4 Други значими растителни и животински видове

Видове

Популация в зоната

Обосновка

Група

Код

Научно име

Чувствителност

Численост

Единица

Категория на плътноста

Приложение за видовете

Други категории

Мин.

Макс.

C/R/V/P

Adonis volgensis

Anemone

sylvestris

Arctosa leopardus

Calosoma

inquisitor

Calosoma sycophanta

Carabus

scabrosus

Centaurea

thracica

Ephedra distachya

Hedysarum grandiflorum ssp.

bulgaricum

Limonium bulgaricum

Nepeta parviflora

Orictes nasicornis

Paeonia tenuifolia

Видове

Популация в зоната

Обосновка

Група

Код

Научно име

Чувствителност

Численост

Единица

Категория на плътноста

Приложение за видовете

Други категории

Мин.

Макс.

C/R/V/P

Saturnia pyri

Serratula Bulgarica

Stachys arenariaeformis

Stipa lessingiana

Taraxacum bessarabicum

Видове:

Група – А – земноводни, В – птици, F – риби, Fu – гъби, L – лишеи, I – безгръбначни, М – бозайници, Р – растения, R – влечуги

Код – код, посочен в справочния портал. За птиците, и видовете от приложение IV и V трябва да се използва кодът, посочен в справочния портал - в допълнение към научното наименование.

Чувствителност - посочва, когато наличната информация за определен вид, предоставена на широката общественост, може да окаже/е причина за вредно въздействие върху опитите за съхранението му и достъпността на данните може действително да увеличи заплахата за вида.

NP – неприсъствие – ако вид, заради който зоната е била първоначално обявена, вече не присъства в зоната, се отбелязва с „х“

Популация в зоната:

Численост – ако числеността на популацията е известна попълват се и двете полета (min и max). Ако не може да се направи дори груба оценка на числеността на популацията се нанася типа на популацията.

Единица: посочва се единицата на стойността на популацията

• i – индивиди

• р – двойки

Категория на плътността

• С – обичайни

• R – редки

• V – много редки

• Р – налични

Обосновка:

Приложение за видовете

ІV, V – видове по приложения (Директива за местообитанията) А – данни от националната Червена книга

В – ендемити

С – международни конвенции D – други основания.

4.1.5 Обща характеристика на растителността и местообитанията в района на инвестиционното предложение

По геоботаническото райониране на България проучваните имоти (№№000095, 000096 и 000097), които са обект на ИП, се отнасят към Павликенски район на Дунавски хълмисто-равнинен геоботанически окръг в Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област. Имотите са включени в ЗЗ BG0000233 „Студена река“. По начин на трайно ползване територията се отнася към категорията „блата“.

По начин на трайно ползване (НТП) имот № 000095 е „блато“. Площта на имота е 92.531 дка. Преобладаваща част от този имот е обработваема. Формираните плевелни съобщества се отнасят към клас Stellarietea mediae. На необработваните периодично навлажнявани части от имота са формирани растителни съобщества от клас Phragmito-Magnocaricetea. В обособените микрогрупировки в различни количествени съотношения участват видовете Typha angustifolia (теснолистен папур), Carex cuprina (блатна острица), Carex vulpinа (лисича острица), Carex riparia (брегова острица), Eleocharis palustris (обикновена блатница), Galium palustre (блатно еньвче), Glyceria fluitans (речна росица), Lycopus europaeus (европейска катушка), Phalaris arundinaceae (разклонена тръстичина), Phragmites australis (тръстика), Poa palustris (мочурна ливадина), Ranunculus aquatilis (водно лютиче), Roripa amphibia (воден пореч), Rumex hydrolapathum (крайводен лапад), Rumex palustris (блатен лапад) и др.

По начин на трайно ползване (НТП) имот № 000096 е „блато“. Площта на имота е 34.191 дка.

На периодично овлажнявани участъци в този имот са формирани рудерални растителни групировки, които се отнасят към клас Bidentetea tripartitae. В обособените множество микрогрупировки доминират Polygonum aviculare (обикновена пача трева), Plantago major (голям живовляк), Agrostis stolonrfera (издънкова полевица), Poa palustris (мочурна ливадина), Glyceria maxima (едра росица), Alopecurus aequalis (влажна лисича опашка), Phragmites australis (тръстика), Sonchus arvensis (полски кострец), Amaranthus albus (обикновен щир) и др.

В отделни части на имота има формирани крайпоточни и мочурни растителни групировки с преобладаване на Phragmites australis (тръстика), Carex cuprina (блатна острица), Carex vulpinа (лисича острица), Carex riparia (брегова острица), Eleocharis palustris (обикновена блатница) и др. хигрофитни видове.

По начин на трайно ползване (НТП) имот № 000097 е „блато“. Площта на имота е 113.942 дка. След построяването на диги на р. Студена са настъпили значителни промени на местобитанията и свързаната с тях растителност. Една част от имота е обработвана и изоставена. В зависимост от режима на овлажнение в различни части на имота са формирани производни и вторични растителни групировки.

На обработваемите и изоставени участъци, на които е била засявана царевица са формирани плевелни растителни групировки, които се отнасят към клас Stellarietea mediae (Съобщества от едногодишни плевели в окопни и сляти култури и на деградирани местообитания). В обособени микрогрупировки доминират Sinapis arvensis (полски синап), Carduus acanthoides (магарешки бодил) и др. плевелни и рудерални видове.

На периодично овлажнявани участъци с богати на хранителни вещества субстрати са формирани рудерални растителни групировки, които се отнасят към клас Bidentetea tripartitae. В обособени микрогрупировки доминират Rumex hydrolapathum (крайводен лапад), Roripa prolifera (нежен пореч), Plantago major (голям живовляк), Sonchus arvensis (полски кострец), Amaranthus retroflexus (обикновен щир), Conyza canadensis (канадска коница) и др.

На заблатените участъци са формирани съобщества с преобладаване на тръстика и камъш, които се отнасят към клас Phragmito-Magnocaricetea. Като доминанти в обособени микрогрупировки най-често се срещат Carex cuprina (блатна острица), Carex vulpina (лисича острица), Carex riparia (брегова острица), Eleocharis palustris (обикновена блатница) и др.

Покрай дигата е формирана хигрофитна растителност с преобладаване на Phragmites australis (тръстика), Salix alba (бяла върба), Sambucus nigra (черен бъз), Galium palustre (блатно еньвче), Agrostis stolonrfera (издънкова полевица) и разнотревие.

Анализът на флористичния състав на растителните съобщества в проучваните имоти показва, че на тяхната територия не са установени находища на редки и застрашени растителни видове. Местообитанията се оценяват като производни и частични преобразувани след изграждането на диги на р. Студена.

Тъй като имотите включени в ИП попадат в обявеното Важно място за растенията (ВМР) „Река Студена“, което се припокрива със ЗЗ BG 0000233

„Студена река“, е направено проучване за наличие на показатели свързани с критериите, по които е обявено това ВМР (Xxxx и др. 2012).

Обявяването на ВМР „Река Студена“ е свързано с критериите А (Застрашени видове) и критерий С (Застрашени хабитати).

Критерий А: Застрашени видове, включва следните показатели: A (i) Глобално застрашени видове; A (ii) Европейско застрашени видове; A (iii) Застрашени ендемити, непокриващи се в горните две; A(iv) Застрашени сходни ендемити (ограничено разпространени), непокриващи се с първите две категории.

Във ВМР „Река Студена“ са установени находища на видове по критерий А(ii) Paeonia tenuifolia (!), Crambe tataria и A(iii) Limonium bulgaricum (!) Serratula bulgarica (!). По време на изпълнението на проекта ВМР не е потвърдено находището на Crambe tataria във ВМР “Река Студена“.

Критерий С: Застрашени местообитания, включва следните показатели: (Ci) Приоритетните застрашени местообитания са базирани на приоритетните местообитания от Анекс 1 от Дириктивата за местообитания и всеки съответстващ на Бернската конвенция за местообитания; C (ii) Застрашените местообитания се базират на застрашините местообитания Анекс 1 от Дириктивата за местообитания и Бернската котвенция, непокрити от (Ci).

Местообитания по критерий C(i) във ВМР „Река Студена“ са следните типове:

- 1340* Континентални солени ливади

- 1530* Панонски солени степи и солени блата

- 6240* Субпанонски степни тревни съобщества

- 62С0* Понто-Сарматски степи

- 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества

- 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso- Sedion-albi

Определеното по проекта ВМР „Река Студена“ съвпада изцяло със ЗЗ BG 0000233 „Студена река“.

4.1.6 Обща фаунистична характеристика на ЗЗ „Студена река”. Съвременно състояние на целевите видове и техните местообитания в ЗЗ и конкретно в територията на ИП. Установени целеви животински видове и прогнози за развитието на популациите им

Инвестиционното предложение, попада изцяло в защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 BG0000233 „Студена река“, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Фиг. 4.1.6-1).

Предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ са 2 вида безгръбначни, 4 вида риби, 2 вида земноводни и 3 вида бозайници.

Фиг. 4.1.6-1. Местоположение на ИП, границите на ЗЗ „Студена река” и места на регистриране на целеви видове в зоната

В Таблица 4.1.6-1. е представен природозащитният статус на целевите видове безгръбначни животни, обект на оценка в ЗЗ.

Таблица 4.1.6-1. Природозащитен и законов статут на видовете безгръбначни животни в национален и международен мащаб в ЗЗ BG0000233 “Студена река”

№

Код

Вид

ЗБР прил.

Директ. 92/43 прил.

Червена книга

Берн. конвенция

IUCN (2016-1)

1032

Овална речна мида (Unio crassus)

* II, III

II, IV

4045

Ценагрион (Coenagrion ornatum)

Легенда: (EN) – застрашен; (LC) - слабо засегнат; (*) - видът изисква приоритетно съхранение на неговото местообитание;

ЗБР - Закон за биологичното разнообразие;

Директ. 92/43 - Директива на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

Червена книга - Червена книга на Република България - Том II – Животни (2015); Берн. конвенция - Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна; IUCN - Червен списък на световно застрашените животни (2016-1).

В Таблица 4.1.6-2. е представен природозащитният статус на целевите видове безгръбначни животни, обект на оценка в ЗЗ.

Таблица 4.1.6-2. Природозащитен и законов статут на видовете риби в национален и международен мащаб в ЗЗ BG0000233 “Студена река”

№	Код	Вид	ЗБР прил.	Директ. 92/43 прил.	Червена книга	Берн. конв.	IUCN (2016-1)
1	1134	Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)	II	II		III	LC
2	1138	Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis)	II, IV	II, V		III	NT
3	1149	Обикновен щипок (Cobitis taenia)	II	II		III	LC

Легенда: (NT) - почти застрашен; (LC) - слабо засегнат;

ЗБР: Закон за биологичното разнообразие;

Директ. 92/43 прил.: II, IV – Видове в Приложения II и IV на Директива 92/43, които изискват приоритетно съхранение на тяхното местообитание в съответствие с Приложение 2 от Закона за биологичното разнообразие;

Червена книга - Червена книга на Република България - Том II – Животни (2015); Берн. конв: Бернска конвенция: Приложение III – частично защитени видове; IUCN: Червен списък на световно застрашените животни;

В Таблица 4.1.6-3. е представен природозащитният статус на целевите видове безгръбначни животни, обект на оценка в ЗЗ.

Таблица 4.1.6-3. Природозащитен и законов статут на видовете земноводни и влечуги в национален и международен мащаб в ЗЗ BG0000233 “Студена река”

Код

Вид

ЗБР прил.

Директ. 92/43 прил.

Червена книга

Берн. конв.

IUCN (2016-1)

CITES

1188

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

II, III

II, ІV

1220

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

II, III

II, ІV

3	1219	Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)	II, III	II, ІV	EN	II	VU	II
4	1217	Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)	II, III	II, ІV	EN	II	NT	II
5	1993	Дунавски гребенест тритон (Triturus dobrogicus)	II, III	II	VU	II	NT	-
6	5194	Пъстър смок (Elaphe sauromates)	II, III	II, ІV	EN	II

Легенда: (EN) – застрашен; (VU) - уязвим; (NT) - почти застрашен; (LC) - слабо засегнат;

ЗБР - Закон за биологичното разнообразие;

Червена книга - Червена книга на Република България - Том II – Животни (2015);

Берн. конв. - Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна;

IUCN - Червен списък на световно застрашените животни (2016-1);

CITES - Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора.

В Таблица 4.1.6-4. е представен природозащитният статус на целевите видове безгръбначни животни, обект на оценка в ЗЗ.

Таблица 4.1.6-4. Природозащитен и законов статут на видовете бозайници в национален и международен мащаб в ЗЗ BG0000233 “Студена река”

N	Код	Вид	ЗБР прил.	Директ. 92/43 прил.	Червена книга	Берн. конв.	IUCN (2016-1)	CITES
1	1335	Европейски лалугер (Spermophilus citellus)	ІІ	ІІ, IV	VU	ІІ	VU	-
2	1355	Видра (Lutra lutra)	ІІ, III	ІІ, IV	VU	II	NT	I
3	2633	Степен пор (Mustela eversmanii)	ІІ, III	ІІ, IV	VU	-	LC	-

Легенда: (EN) - застрашен (VU) - уязвим; (NT) - почти застрашен; (LC) - слабо засегнат; (*) - видът изисква приоритетно съхранение на неговото местообитание;

ЗБР - Закон за биологичното разнообразие;

Червена книга - Червена книга на Република България - Том II – Животни (2015);

Берн. конв. - Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция);

IUCN - Червен списък на световно застрашените животни (2016-1);

CITES - Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора

В Таблица 4.1.6-5. е представен природозащитният статус на други значими за природозащитата животински видове в защитената зона.

Таблица 4.1.6-5. Природозащитен и законов статут на другите значими видове в национален и международен мащаб в ЗЗ BG0000233 “Студена река”

№	Код	Вид	ЗБР прил.	Директ. 92/43 прил.	Червена книга	Берн. конвенция	IUCN (2016-1)	Ендемични	CORINE	НСМБР
1		Arctosa leopardus						рядък
2		Златист гъсеничар (Calosoma sycophanta)							+	+
3		Calosoma inquisitor								+
4		Carabus scabrosus						BsE
5		Бръмбар – носорог (Oryctes nasicornis)								+
6		Голямо нощно пауново око (Saturnia pyri)							+

Легенда: BsE - балкански субендемит;

ЗБР - Закон за биологичното разнообразие;

В близост до терените предвидени за залесяване бяха установени следните вдидове безгръбначни животни: Водни кончета от разред Odonata - Поясно ромолниче (Calopteryx splendens), Върбово кротиче (Chalcolestes viridis) и Сенчесто кротиче (Lestes parvidens).

От гръбначната фауна: Зелена водна жаба (Pelophylax kl. esculentus), Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus) (Фиг. 4.1.6-4).

Фиг. 4.1.6-2. Голяма водна жаба (Pelophylax ridibundus) се среща повсеместно на и около терените предвидени за залесяване

Територията предвидена за залесяване се обитава от различни групи гръбначни животински видове, като най-често срещаните са: Източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), Див заек (Lepus europaeus/capensis), Сърна (Capreolus capreolus), Дива свиня (Sus scrofa), Лисица (Vulpes vulpes), Черен пор (Putorius/Mustela putorius), Чакал (Canis aureus).

От прилепите установени в наблюдавания район не са установени целеви видове. Характерни са: Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii), Ръждив вечерник (Nyctalus noctula), Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus) и Myotis sp. (45 kHz).

В Таблица 4.1.6-6. е представен природозащитният статус на видовете прилепи в околностите на терените предвидени за залесяване.

Таблица 4.1.6-6. Видов състав, консервационен, законов статут на видове прилепи

в национален и международен мащаб

№	Код	Вид	ЗБР прил.	Директ. 92/43 прил.	Червена книга	Берн. конв.	Бон. конв.	IUCN (0000-0)	XXXXXXXX
1.	1312	Ръждив вечерник (Nyctalus noctula)	ІІІ	ІV	LC	ІІ, ІІІ	ІІ	LC	+
2.	1317	Натузиево прилепче (Pipistrellus nathusii)	ІІІ	ІV	LC	ІІ, ІІІ	ІІ	LC	+
3.	1327	Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus)	ІІІ	ІV	LC	ІІ, ІІІ	ІІ	LC	+
4.		Myotis sp. 45 kHz	ІІІ	IV	?	II	II	?	+

Легенда: (LC) - слабо засегнат;

ЗБР - Закон за биологичното разнообразие;

Червена книга - Червена книга на Република България - Том II – Животни (2015);

Бон. конв. - Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция);

IUCN - Червен списък на световно застрашените животни (2016-1);

EUROBATS - Споразумение за опазване на популациите на европейските прилепи.

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

Оценката на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони се базира на сравнителен анализ, на прогнозираните изменения и на експертната оценка за тяхното влияние върху съществуващото биологично разнообразие в границите на защитената зона.

5.1. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ТИПОВЕТЕ ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ВИДОВЕТЕ - ПРEДМЕТ НА ОПАЗВАНЕ В ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

На основата на обобщените въздействия в Таблица 3.2. е оценена вероятността дадени въздействия на инвестиционното предложение да окажат отрицателно влияние върху параметрите за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видове, обект на опазване в защитената зона.

За оценката на степента на въздействието е използвана диференцирана 10- степенна скала (Таблица 5.1.1).

Таблица 5.1.1 Скала за оценка степента на въздействие

Оценка/бал	Критерии
0	Дейността не оказва въздействие.
1	Дейността има много слабо отрицателно въздействие.
2	Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия.
3	Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия.
4	Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия.
5	Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия.
6	Дейността може да предизвика синергични въздействия.
7	Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъда премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.
8	Дейността може да предизвика значителни вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.
9	Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългострочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/ компенсиращи мерки.
10	Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/ компенсиращи мерки.

Посочените въздействия са обобщени в следните 4 групи:

⮚ без въздействие (0) - реализацията на проекта не оказва въздействие върху природните местообитания, видове и техни местообитания;

⮚ незначително въздействие (1-3) – краткосрочни въздействия , които засягат незначителна площ от природно местообитание или вид и които не предизвикват промяна в тяхната структура и функции в границите на защитената зона. По експертна оценка могат да се предложат мерки за да се предотвратят или смекчат въздействията, когато е възможно.

⮚ средно въздействие (4-6) – въздействие, което ще бъде дългосрочно или ще засегне значителна площ от природно местообитание или вид,

но не променя тяхната структура и функции в границата на защитената зона. Тези въздействия трябва да се отчетат в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за тяхното намаляване или премахване;

⮚ значително въздействие (7-10) – дългосрочно въздействие, което засяга значителна площ от природно местообитание или вид и може да промени тяхната структура и функции в границата на защитената зона. Задължително се предлагат изпълними и контролируеми мерки, в случай, че степента на въздействи не се променя , се предлагат и разглеждат алтернативни решения.

Оценката на степента на въздействие на инвестиционното предложение се базира на влиянието върху всеки от критериите за Благоприятен природозашитен статус – популация в зоната, площ на местообитанията в зоната (където има специфични по-малки по площ, но важни местообитания се отчитат отделно), качество на местообитанията (структурни и функционални параметри), бъдещи перспективи (други важни параметри). Отделно се отчитат и други структурни и фунционални параметри, като общата фунционална роля на зоната за свързаността на мрежата – биокоридорна функция, географска свързаност.

5.1.1. Типове природни местообитания и растителни видове предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“

Въздействия върху природните местообитания

Местообитание 1340 Континентални солени ливади* е разпространено на засолени терени, в които доминират многодищни халофити. Съгласно СФ в ЗЗ местообитанието е с отлична представителност, добро съхранение и добра стойност на цялостната оценка на защитената зона за опазването на дадения тип природно местообитание. Относителна повърхност (площта, обхваната от естествения тип местообитание, в съотношение към общата площ на това местообитание, обхваната от този естествен тип местообитание в рамките на съответната национална територия) е А: 100 ≥ р ˃ 15%.

Местообитание 1340* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 31Е6 Вътрешни солени ливади с категория Застрашено – ЕN.

Тъй като находища на местообитанието не са установени в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействието върху местообитание 1340 (бална оценка - 0).

Местообитание 1530 Панонски солени степи и солени блата* има изолирани находища в крайречни низини с пролетни разливи. Често се наблюдава

„изцъфтяване на соли“ на повърхността на почвите. Растителността е формирана от едногодишни и многогодишни халофити, като местообитанието се свързва с типични халофитни фитоценози.

Съгласно СФ в ЗЗ местообитанието е с добра представителност, добро съхранение и добра стойност на цялостната оценка на защитената зона за опазването на дадения тип природно местообитание.

Местообитание 1530* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 30Е6 Солени степи пасища и мочури с категория Застрашено – ЕN.

Тъй като находища на местообитанието не са установени в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху местообитание 1530* (оценка - 0).

Местообитание 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion-albi включва ксерофитни пионерни тревни съобщества формирани върху плитки, варовикови или алкални почви. В растителните съобщества преобладават едногодишни и сукулентни растения от съюз Alysso alyssoides – Sedion albi.

Съгласно СФ в ЗЗ местообитанието е оценено с незначително наличие.

Местообитание 6110* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 01Е1 Пионерни термофилни тревни съобщества на варовити скалисти и каменисти места с категория Потенциално застрашено – NT.

Тъй като находища на местообитанието не са установени в имотите на ИП и в прилежащите им други имоти, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху местообитание 6110* (оценка - 0).

Местообитание 6240* Субпанонски степни тревни съобщества включва отворени ксеротермни съобщества от степен тип, в които преобладават туфести житни треви, полухрастчета и многогодишни тревисти растения от съюз Festucion valesiacae. Това местообитание най-често се формира върху деградирали хумусно карбонатни почви.

Местообитание 6240* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 04Е1 Субконтинентални петрофитни степи с категория Уязвимо – VU.

Към Местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи се отнасят два подтипа - подтип Стръмни варовикови склонове с разпространение на фитоценози от асоциация Alysso caliacrae –Artmisietum lerchianae от групата на Западнопонтийските пелинови степи и подтип Заравнени терени върху варовикови скали заети от естествени или вторични пасищни съобщества от асоциация Poeonio tenuifolio Koelerietum brevis от групата на Западнопонтийските коилови степи.

Съгласно СФ в ЗЗ местообитанието е със значителна представителност, добро съхранение и добра стойност на цялостната оценка на защитената зона за опазването на дадения тип природно местообитание.

Местообитание 62С0* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 08Е1 Западнопонтийски петрофитни степи с категория Застрашено – EN.

Тъй като хаходища не местообитанието не са установени в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху местообитание 62С0* (оценка - 0).

Местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества е формирано на льосови възвишения, на които има ченоземни почви с различна степен на деградация. При по-голяма мощност на почвата в съобществата преобладават затворени съобщества с плътнотуфести видове, а при по-маломощни почви с разкрития на льоса са формирани по-отворени съобщества

Съгласно СФ в ЗЗ местообитанието е с отлична представителност, добро съхранение и добра стойност на цялостната оценка на защитената зона за опазването на дадения тип природно местообитание.

Местообитание 6250* е включено и в Червената книга на България, том 3 с код 07Е1 Дунавски льосови степи с категория Застрашено – EN.

Въздействие върху растителни видове с природозащитен статут

Предмет на опазване в ЗЗ е растителния вид Crambe tataria включен в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС. В СФ на ЗЗ е посочена численост на популацията от 7 индивиди. Представените данни са оценени с добро качество, като популацията е с отлична представителност, добро съхранение, по степен на изолация на популацията - неизолирана популация, но на границите на ареала на разпространение и отлична стойност за общата оценка за значението на зоната за съхранение на вида.

Crambe tataria (татарско диви зеле е с Природозащитен статут – застрашен вид , включен в ЧКБ и в Приложение 2 на ЗБР. Разпространен на сухи, тревисти места, най-често върху песъчливи почви, покрай пътища, в лозя и ниви.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Crambe tataria в ЗЗ (оценка - 0).

В групата на „Други значими растителни и животински видове“ са включени следните растителни видове: Adonis volgensis, Anemone sylvestris, Centaurea thracica, Ephedra distachya, Hedysarum grandiflorum ssp. bulgaricum, Limonium bulgaricum, Nepeta parviflora, Paeonia tenuifolia, Serratula bulgarica, Stachys arenariaeformis, Stipa lessingiana, Taraxacum bessarabicum. Тъй като видове от тази група са включени и във ВМР „Река Студена“, е направена оценка на потенциалното въздействие на ИП върху техни находища.

Adonis volgensis (волжски горицвет). Природозащитен статут – включен в Приложение 3 към ЗБР. Разпространен по сухи тревисти места.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Adonis volgensis в ЗЗ (оценка - 0).

Anemone sylvestris (горска съсънка). Природозащитен статут – включен в Приложение 3 към ЗБР. Разпространен по сухи тревисти, каменливи места и в храсталаци на варовити терени.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Anemone sylvestris в ЗЗ (оценка - 0).

Centaurea thracica (тракийска метличина), Природозащитен статут –няма.

Разпространен по тревисти и храсталачни места.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Centaurea thracica в ЗЗ (оценка - 0).

Ephedra distachya (обикновена ефедра). Природозащитен статут – включен в Приложение 3 към ЗБР. Разпространен по варовити, скалисти места.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Ephedra distachya в ЗЗ (оценка - 0).

Hedysarum grandiflorum ssp. bulgaricum (български жълт хедизарум). Природозащитен статут – застрашен,включен в ЧКБ. Български ендемит. Разпространен по склонове на хълмове, в състава на ксеретермни, отворени степни съобщества, върху слабо засолени мергели и варовици. Има находища в района на селата Совата, Хаджидимитрово и Алеково.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Hedysarum grandiflorum ssp. bulgaricum в ЗЗ (оценка - 0).

Nepeta parviflora (дребноцветна коча билка). Природозащитен статут – включен в Приложение 3 към ЗБР. Разпространен по сухи, варовити хълмове.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Nepeta parviflora в ЗЗ (оценка - 0).

Limonium bulgaricum (Българска гърлица), Природозащитен статут – критично застрашен,включен в ЧКБ и ЗБР. Български ендемит. Разпространен по влажни тревисти места в зоната на ксеротермните дъбови гори върху излужени черноземи.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Limonium bulgaricum в ЗЗ (оценка - 0).

Paeonia tenuifolia (теснолист божур), Природозащитен статут – застрашен,включен в ЧКБ, ЗБР, БК. Интерглациален реликт. Разпространен по сухи тревисти места, предимно на каменисти варовити терени.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Paeonia tenuifolia в ЗЗ (оценка - 0).

Serratula bulgarica (български сърпец), Природозащитен статут –критично застрашен,включен в ЧКБ, ЗБР. Разпространен в състава на тревни съобщества с разлечна степен на овлажняване. Установено находище в землищета на с Хаджидимитрово – местност Смрадликата.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Serratula bulgarica в ЗЗ (оценка - 0).

Stachys arenariaeformis (пясъчен чистец). Природозащитен статут – включен в Приложение 3 към ЗБР. Разпространен по сухи песъчливи места.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Stachys arenariaeformis в ЗЗ (оценка - 0).

Stipa lessingiana (доброджанско коило), Природозащитен статут – застрашен,включен в ЧКБ. Разпространен предимно в тревисти съобщества със степна природа. Установени са находища на вида в землището на с. Горна Студена.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Stipa lessingiana в ЗЗ (оценка - 0).

Taraxacum bessarabicum (бесарабско глухарче). Природозащитен статут – застрашен,включен в ЧКБ. Разпространен по влажни засолени почви в тревисти съобщества с преобладаване на халофити. Установено находище в землището на с. Алеково, Свищовско.

Тъй като в имотите на ИП и прилежащите им други имоти, не са установени находища на вида, при реализацията на ИП не се очаква негативно въздействие върху популацията на Taraxacum bessarabicum в ЗЗ (оценка - 0).

Изводи

Анализът на разпространението на природните местообитания и на растителните видове предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ и ВМР „Река Студена“ и на потенциалните въздействия върху техни находища дава възможност да се направят следните обобщени изводи:

1. При реализиране на ИП не се очаква негативно въздействие върху находищата на природните местообитания и на растителни видове предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“ и определеното ВМР „Река Студена“.

2. Реализирането на ИП може да се разглежда като производствен опит за преобразуване на хигрофитни тревни в хигрофитни горски съобщества и формиране на участъци от местообитания на заливни и наводнени тополови горски съобщества. След приключване на производствения цикъл свързан с ИП е възможно да се формират фрагменти от природни местообитания: 91Е0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus axcelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) – подтип В Крайречни заливни гори или галерии доминирани от топола и 92А0 Крайречни галерии от Sa.ix alba и Populus alba – подтип 44.6612 Западно понтийски галерии от бяла и черна топола.

5.1.2 Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“

⮚ Въздействия върху безгръбначни животни

Бисерна мида (Unio crassus) – Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми с песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр видът е отбелязан като рядък „R”. Предпочитаните от вида хабитати с песъкливо-тинест-глинест характер на дъното заемат около 70 % от общата дължина на реките в ЗЗ. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" от 10 % до 50 % от местообитанията в ЗЗ са в неблагоприятно състояние. Общата площ на потенциалните местообитания е 201.99 хa. Не са установени никакви екземпляри от целевия вид. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,0 екз./м2. Единствените възможни бариери за развитието и разпространението на овалната речна мида в зоната са няколкото изградени язовира на р. Студена, които променят до известна степен хидрологията на реката. В границите на зоната териториите с влошено качество се изразяват най-вече в засилено антропогенно присъствие по поречието на р. Студена около населените места.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Речното дъно не предоставя подходящи екологични условия за вида в близост до терените, на които ще се извършва залесяването.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Прекъсване на биокоридори:

Река студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Ценагрион (Coenagrion ornatum) – Видът е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми със слаба проточност. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки и крайбрежните растителни участъци на по-големи реки или вточната и отточна част на стоящите водоеми. Среща се и в много плитки водоеми (до около

0.20 м), които замръзват през по-студените месеци. Видът не е установяван на територията на инвестиционното предложение.

Оценка на популацията в зоната: В стандартния формуляр видът е отбелязан като рядък „R”. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ до края на 2012 г. е установено 1 геореферирано находище с 1 екземпляр. Находището е локализирано югозападно от с. Караисен на приток на р. Студена река в рамките на оптималното местообитание за вида в зоната. Общата площ на потенциалните местообитания на вида се оценяват на 1966,22 ha (37,10 % от общата площ на зоната). Общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 573,08 ha (10,81 % от общата площ на зоната и 29,15

% от общата площ на потенциалните местообитания).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

На територията подлежаща на залесяване се очаква незначително въздействие върху местообитания на вида (бал 1).

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Прекъсване на биокоридори:

Река студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Не са регистрирани отрицателно действащи фактори със степен на влияние ограничаване на възможността индивиди да пазят територии и да се придвижват по крайбрежието на водоема. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

⮚ Въздействия върху рибите

Белопера кротушка (Gobio albipinnatus) Оценка на популацията в зоната:

Видът липсва в стандартния формуляр на ЗЗ, но има доклад от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Повече от 95% от характера на дънния субстрат в зоната е благоприятен за съществуването на вида. Видът е регистриран вЗЗ. Обща заета площ на местообитанието възлиза на 43.7 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Засегнатите имоти граничат със Студена река, чието течение на се засяга от залесяването и следователно местообитанията на целевите видове риби не се засягат.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Горчивка (Rhodeus sericeus amarus) – Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. В резултат на човешката дейност разширява ареала си особено в микроязовири и завирявания. Потенциални местообитания на горчивката са крайбрежните зони на полупланински и равнинни реки и техни ръкави с бавно до умерено течение, язовири, сладководни езера и блата, мъртвици и други бавнотечащи или стоящи водоеми до 800 м н.в. Поради особеностите на репродукционната му биология, разпространението на вида е обвързано с това на сладководните миди от родовете Anodonta и Unio.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр видът е отбелязан като обикновен „С”. Видът е регистриран на много места в ЗЗ. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ общата заета площ на местообитанието възлиза на 326 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр видът е отбелязан като обикновен „С”. Видът е устойчив към отрицателното антропогенно въздействие. Регистриран е на много места в ЗЗ. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ общата заета площ на местообитанието възлиза на 89.6 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Черна мряна (Barbus meridionalis)

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр видът е отбелязан като обикновен „С”. Видът е регистриран в ЗЗ но състоянието на популацията му е незадоволително. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ общата заета площ на местообитанието възлиза на 150.9 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

⮚ Въздействия върху земноводни и влечуги

Добруджански тритон (Triturus dobrogicus) – Местообитанията на вида са свързани с малки водоеми на застояли, но чисти, води.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан като наличен „Р”. Характерен за северната част на Дунавската равнина, като правило в непосредствена близост до Дунав. Обитава бавно течащи реки, канали, блата, езера и др. Среща се от морското равнище до около 50 м надм. в. по се по цялото крайбрежие на Дунав (също и край по-големи реки във вътрешността на страната, извън ареала на вида). Обитава олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от типа Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea, твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara в границите на ареала на вида: край Свищов, Белене и др. В рамките на полевите проучвания по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ в зоната не е намерен нито един екземпляр. Пригодните местообитания се оценяват на 1298.01 хa (24.49%), а оптималните на 249.47 хa (4.71%).

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Студена река“ е 2844,96 ha. Разпределението на площта на съответните категории на пригодност е както следва:

1) Отсъствие (клас 0): 2300,82 ha (43,42 % от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 1451,06 ha (27,38 %);

3) Пригодни (клас 2): 1298,01 ha (24,49 %);

4) Оптимални (клас 3): 249,47 ha (4,71 %).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

На терените, на които ще се извършва залесяването, местообитанията на вида са слабо пригодни. Терените на ИП са посетени отново през м. август 2017 г., като е направен оглед съвместно с представител на РИОСВ-Велико Търново. При теренното наблюдение не са установени пригодни за вида местообитания като олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от типа Littorelletea uniflorae и/или Isoeto- Nanojuncetea, твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Терените предвидени за залесяване ще засегнат в незначителна степен слабопригодни местообитания на вида, което с прилагането на подходящи мерки, ще бъде минимализирано. Въздействие не се очаква (бал 1).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Не се предвижда изграждането на линейни структури, които да фрагментират местообитанията на вида. Въздействие не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - Типични местообитания са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води

на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Обитава твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara в рибарници и язовири в северна България, Странджа, край Свищов, Белене, В. Търново, Левски, Шумен и др. Среща се и в полуестествени басейни – напр. стари, запълнени с вода изкопи, както и в равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion в реки из цялата страна, по реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. по долните течения на всички големи реки в България. Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан като „R”. Обикновената блатна костенурка се среща в равнините и ниските части на планините в цялата страна. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Студена река“ е 2351.33 ha, като пригодни са 1341.21 ha (25,31%).

Фиг. 5.1.1.2 -1. Блатна костенурка (Emys orbicularis) при Рибарници Xxxxx Xxxxxxxxx – извън имотите, предмет на ИП

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

По време на теренните проучвания на територията подлежаща на залесяване видът не беше установен. Видът е установен на р. Студена река в близост до засегнатите имоти (GPS координати N 43° 30' 47.0" E 25° 29' 32.2"), както и при

Рибарници Xxxxx Xxxxxxxxx (N 43° 30' 13.8" E 25° 29' 05.0" и N 43° 30' 32.1" E 25°

29' 19.4") (Фиг. 5.1.1.2-1).

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Местообитанията в тази част на реката не предоставят благоприятни условия за присъствието на вида. Не се очаква залесяването предвидено в ИП да засегне по

поречието на реката ефективни или оптимално заети естествени местообитания на вида. Въздействието като цяло може да се пренебрегне (бал 1). Терените на ИП са посетени повторно през м. август 2017 г., като е направен оглед съвместно с представител на РИОСВ-Велико Търново. При теренното наблюдение не са установени пригодни за вида местообитания като наличието на богата водна растителност и води с бентосни формации от Chara, както и стоящи водни площи.

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Като цяло местообитанията на вида са свързани, не фрагментирани. Въздействие не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Пъстър смок (Elaphe sauromates) - В стандартния формуляр видът е отбелязан като наличен „Р”. Пъстрият смок се среща в равнинни, хълмисти и нископланински райони. Обитава както открити терени, така и гори и храсталаци. Среща се от морското равнище до около 750 м надм. в. Оптимални типове местообитания за Пъстър смок са различни типове крайбрежни и халофитни, и сладководни местообитания и полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик в цялата страна, както и панонски льосови степни тревни съобщества в северната част на Дунавската равнина. Като пригодни местообитания се оценяват 1332.69 хa (25,15%) от площта на зоната. Потенциалното местообитание на вида е 4289.90 ха.

Няма налични данни за намирането на вида в ЗЗ „Студена река“ през последните 6 години.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

Засегнатите имоти предоставят местообитания на вида.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

По време на строителството се очаква да бъде засегната площ от 24.066 ха (0.561%) от потенциалните местообитания на вида (речно течение с прилежаща дървесно-храстова и тревиста растителност) в ЗЗ. (бал 2).

Фрагментация на местообитания:

Въздействие не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е слабо чувствителен към безпокойство. Въздействието може да се оцени като незначително (бал 1). Смекчаващи мерки на се необходими.

Смъртност:

На територията предвидена за залесяване съществува незначителна вероятност от присъствие на индивиди които да бъдат унищожени. Въздействието може да се оцени като незначително (бал 1). Смекчаващи мерки на се необходими.

Червенокоремна бумка (Bombina bombina) - Среща се в цялата страна на надморска височина до 400 m. Обитава равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. в реки из цялата страна, локви, речни разливи и други малки и затревени водоеми. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние. Видът не присъства в района на ИП.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан като много рядък ”V”. Червенокоремна бумка се среща в низинните и равнините части на страната както и в някои ниско хълмисти райони на Дунавската равнина, Тракийската низина, черноморското крайбрежие. Обитава блата, езера, язовири, бавно течащи участъци на реки, крайречни водоеми, канали, оризища, корита на чешми, локви и др. Среща се от морското равнище до около 450 м надм. в. Обитава твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara в рибарници и язовири в северна България край Свищов, Белене, В. Търново, Левски, Шумен и др., естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition в цяла България, основно в ниските райони (най-много такива езера има в Дунавската равнина) , по реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. по долните течения на всички големи реки в България. По проект "Картиране и определяне на

природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" в ЗЗ са установени 32 екземпляра. Като пригодни местообитания в ЗЗ се оценяват 1799,51 ha (33,96%). Най-много находища са регистрирани на о-в Вардим и югозападно от с. Караисем. В рамките на полевите проучвания по проекта в зоната са установени 32 екземпляра.

Площта на ЗЗ „Студена река“ е 5299,36 ha, от която общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида е 3738,74 ha.

Установените находища на вида в зоната са общо 4.

Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Студена река“ е 3249,37

ha.

1) Отсъствие: 2049,99 ha (38,68% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни: 624,94 ha (11,79%);

3) Пригодни: 1801,33 ha (33,99%);

4) Оптимални: 823,09 ha (15,53%).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

По време на теренните проучвания на територията, предвет на ИП, видът не

беше установен.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Евентуалното присъствие на вида в граничната с р. Студена река зона не би оказало въздействие върху популацията в ЗЗ. Залесяването на територията ще засегне в незначителна степен естествени местообитания на вида, които основно са по поречието на реката.

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

1).

Фрагментация на местообитания:

Не се очаква въздействие върху водното тяло. Въздействие не се очаква (бал

0).

Прекъсване на биокоридори:

Река Студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква

въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) - Обитава западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др., Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени, Сухотревни съобщества на силикатни терени, Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) на много места в ниските и хълмисти части на страната. Видът не се среща и не е регистриран в района.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан като много рядък ”V”. Шипобедрената сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1400 – 1450 м надм. в. Оптимални типове местообитания за Testudo graeca са западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. на много места в ниските и хълмисти части на страната, както и тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени, сухотревни съобщества на силикатни терени и термофилни и субмедитерански дъбови гори на много места в ниските и хълмисти части на страната. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" за ЗЗ „Студена река“ е установен 1 екземпляр (по останки), като пригодни местообитания се оценяват само 8.90 хa (0,17%).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение.

По време на теренните проучвания на територията на подлежаща на залесяване видът не беше установен. Потенциалните местообитания на вида са пряко свързани и с разредени дъбови гори и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност и нямат местообитание на терените предвидени за залесяване. В обхвата на териториалните проучвания възможността за присъствие на вида е оценена като много ниска.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Потенциалните местообитания на вида, които могат да бъдат засегнати се оценяват на 0 ха (0%). Въздействие не се очаква (бал 0).

Фрагментация на местообитания:

Бреговите на реката се явяват като потенциален биокоридор за вида. трайна фрагментация на популацията в зоната не може да се очаква (бал 0). Прилагане на мерки не е необходимо.

Прекъсване на биокоридори:

Река студена река е биокоридор за разселване на вида. Не се очаква въздействие върху водното тяло. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) - Обитава западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др., Тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени, Сухотревни съобщества на силикатни терени, Термофилни и субмедитерански дъбови гори (космат дъб, цер, благун) на много места в ниските и хълмисти части на страната. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина.

Оценка на популацията в зоната:В стандартния формуляр видът е отбелязан като наличен „Р”. Шипоопашата сухоземна костенурка предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Среща се от морското равнище до около 1400 – 1450 м надм. в. Оптимални типове местообитания за Testudo hermanni са западно евразийски листопадни храсталаци (гъсталаци) на келяв габър, драка, люляк и др. на много места в ниските и хълмисти части на страната, както и тревисти и степни съобщества на сухи варовити терени, сухотревни съобщества на силикатни терени и термофилни и субмедитерански дъбови гори на много места в ниските и хълмисти части на страната. В зоната няма установени екземпляри. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" като оптимални местообитания се оценяват едва 3.48 ha (0,07%).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение:

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Фрагментация на местообитания:

Прекъсване на биокоридори:

Безпокойство:

Прилагане на мерки не е необходимо.

Прекъсване на биокоридори:

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

⮚ Въздействия върху прилепи

В ЗЗ не се опазват целеви видове прилепи.

⮚ Въздействия върху други бозайници

Видра (Lutra lutra) - Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни

места по бреговете на големи реки и блата. Видът е тясно свързан с водни площи и речната мрежа на р. Студена река, стоящите водоеми и особено рибарници.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан с численост от 10 до 11 индивида, като по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" относителната численост на видрата в ЗЗ

„Студена река“ е 0.16 инд./км. Площта на водоемите заедно с бреговете им, подходящи за обитаване от видрата е оценено на 1274.31 хa, като подходящите брегове на реката за обитание на вида поради наличие на места за укрития и бърлоги са оценени от 50% до 100% в крайбрежните зони. Находища са регистрирани на о-в Вардим, северно от с. Караманово, край яазовир южно от с. Алеково и югоизточно от с. Караисен, край Язовир. Експертната оценка на обитанието в тази зона е “средна (2)”, като екологичните условия са по-добри в язовира, а по-лоши – за реката. Основание: различни по пригодност водоеми, с различна хранителна база.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение:

Основните местообитания са локализирани около язовир Караисен. Видът е установен по следи от жизнената дейност (Фиг. 5.1.1.2-3) на Студена река в относителна близост до засегнатите имоти (GPS координати N 43° 30' 47.0" E 25° 29' 32.2"). Местообитанията в тази част на реката не предоставят благоприятни условия за присъствието на вида. Не се очаква залесяването ИП да засегне по поречието на реката ефективни или оптимално заети естествени местообитания на видрата. Въздействието като цяло може да се пренебрегне (бал 1). Терените на ИП са посетени повторно през м. август 2107 г., като е направен оглед съвместно с представител на РИОСВ гр. В. Търново. При теренното наблюдение не са установени пригодни за вида местообитания. На терените предвидени за залесяване липсват подходящи брегове на реката, които да предоставят условия за обитания на видрата. Хранителната база като цяло е недостатъчна.

Фиг. 5.1.1.2-3. Следи от жизнената дейност на видра (Lutra lutra) на р. Студена река

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

Въздействие не се очаква (бал 0).

Фрагментация на местообитания:

Въздействие не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

Безпокойство:

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Лалугер (Spermophilus citellus) – Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене.

Оценка на популацията в зоната:

В стандартния формуляр видът е отбелязан като обисновен „С”. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" местообитания на вида са установени около селата Горна Студена, Александрово, Алеково и Караманово. Хранителният потенциал на

вида зависи от начина на ползване на земята – основно пасище (с преобладаване на над 50 % видовете от семейства Житни (Poaceae), и височината на тревната растителност до около 20 см). Относителното обилие на лалугеровите колонии е средно 1.4 лалугерови дупки/100 м, като оптималните местообитания са оценени на 1704.9 ха и субоптималните местообитания на 3373.8 ха.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение:

Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ в изследвания район липсват местообитания на вида. Въздействие не се очаква (бал 0).

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

На територията предвидена за залесяване няма да бъдат засегнати местообитание на вида. Въздействие не се очаква (бал 0).

Фрагментация на местообитания:

На територията предвидена за залесяване няма местообитания на вида.

Фрагментация не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

На територията предвидена за залесяване няма местообитания на вида.

Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

На територията предвидена за залесяване няма местообитания на вида.

Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

На територията предвидена за залесяване няма местообитания на вида.

Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Степен пор (Mustela eversmanni) - Предпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци.

Оценка на популацията в зоната

В стандартния формуляр видът е отбелязан като рядък „R”. Степният пор е рядък вид със скрит начин на живот, поради което регистрирането на присъствието му е трудно. Това е една от основните причини видът да е слабо проучен. Целевият вид не е регистриран в границите на ЗЗ. По проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" приблизителната численост на степния пор на територията на ЗЗ BG0000233,

изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./12 км², е 2.14 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 2577.7 ха, т.е. приблизително 26 км²). Наличието на находища на оптималната плячка на степния пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната. На лице е добра свързаност между отделните петна с пригодни местообитания – на практика те са с почти непрекъснат характер.

Въздействия върху вида

Пряко унищожаване на местообитания:

На територията предвидена за залесяване няма да бъдат засегнати местообитание на вида. Няма подходяща хранителна база Въздействие не се очаква (бал 0).

Фрагментация на местообитания:

На територията предвидена за залесяване видът не присъства. Фрагментация не се очаква (бал 0).

Прекъсване на биокоридори:

На територията предвидена за залесяване видът не присъства. Бариерен ефект по време на строителството не се очаква (бал 0).

Безпокойство:

На територията предвидена за залесяване видът не присъства. Въздействие не се очаква (бал 0).

Смъртност:

На територията предвидена за залесяване видът не присъства. Смъртност на индивиди не се очаква (бал 0).

Изводи:

По отношение на животинският свят, местоположението и разположението на имотите е такова, че няма да застраши съществуването на видове, предмет на опазване в ЗЗ. Значимостта на въздействието се оценява като: локално, средносрочно и обратимо след премахване на въздействието, предвид бързата

възстановителна способност на нарушените тревни формации и безпокойствието на близко разположената фауна.

При целевите видове, обект на опазване в ЗЗ, по време на реализиране на инвестиционното предложение се очаква незначителна загуба на местообитания единствено при Ценагрион (Coenagrion ornatum), Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Червенокоремна бумка (Bombina bombina) и Пъстър смок (Elaphe sauromates).

Въздействието ще бъде временно и локално, което с прилагането на подходящи мерки ще бъде премахнато.

Безпокойство по време на строителството се очаква при други значими за природазщтата видове от безгръбначната и гръбначна фауна по време на всички етапи от реализирането тно ИП ще е незначително или много слабо отрицателно.

5.2. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЦЕЛОСТТА НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА С ОГЛЕД НА НЕЙНАТА СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ПРИРОДОЗАЩИТНИ ЦЕЛИ (ЗАГУБА НА МЕСТООБИТАНИЯ, ФРАГМЕНТАЦИЯ, ОБЕЗПОКОЯВАНЕ НА ВИДОВЕ, НАРУШАВАНЕ НА ВИДОВИЯ СЪСТАВ, ХИМИЧЕСКИ, ХИДРОЛОЖКИ И ГЕОЛОЖКИ ПРОМЕНИ И ДР.) КАКТО ПО ВРЕМЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА, ТАКА И ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННОТО

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

5.2.1. Типове природни местообитания и местообитания на растителни видове в ЗЗ „Студена река“‌

5.2.1.1. Структура

В съвременната структура на ЗЗ „Студена река“ природни местообитания заемат площ от 1192.33 ха, което представляват 22.488 % от общата площ на зоната.

Другите участъци от зоната включват обработваеми и изоставени орни земи 1961.58 ха; сериални тревни съобщества, които не са свързани с природни местообитания – 1034.34 ха; Широколистни листопадни гори – 371.11 ха; Храстови съобщества – 159.04 ха; урбанизирани територии (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 159.04 ха; Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 371.11 ха; Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошни градини, лозя, крайпътни) -53.02 ха.

При реализацията на ИП ще се преобразуват 240.664 дка заети предимно от хигрифитни съобщества и обработваеми земи и ще се формират хигрофитни горски

култури от топола, в резултат на което площта на широколистните гори ще се увеличи с 6.5 %. Площта на сериалните тревни съобщества ще се намали с 240.664 дка, което представлява 2.32 % от тази категория земи и 0.45 % от общата площ на ЗЗ.

При определяне на кумулативните въздействия с други сходни ИП е взето предвид ИП „Създаване на овощни и лозови насаждения на площ от 213.39 дка в землището на с Караманово“. От двете ИП общата площ на преобразуваните по НТП земи , които не са природни местообитания е 454.054 дка, което е 0.86 % от общата площ на ЗЗ. Във връзка с това кумулативния ефект от реализирането на разглежданато ИП се оценява като незначителен.

Предвид малкия процент засегната площ от ЗЗ, която не включва природни местообитания и местообитания на растителни видове с природозащитен статут се приема, че реализирането на ИП ще има незначително въздействие върху структурата на зоната.

5.2.1.2. Функции и природозащитни цели

5.2.1. 2. 1. Загуба на природни местообитания

При реализацията на ИП не се засягат площи с местообитания включени в Приложение 1 ня ЗБР и не се очаква загуба на природни местообитания и местобитания на растителни видове с природозащитен статут.

След създаването на културата от хибридни тополи може да се очакват предпоставки за формиране на нов тип горско местообитание в ЗЗ.

5.2.1.1. 2. 2. Фрагментация

В етапа на строителството може да се очаква временна, частична фрагментация при обработката на почвата и засаждането на тополовите фиданки

5.2.1.1. 2. 3. Нарушаване на видовия състав

При реализиране на ИП се очаква промяна във флористичния състав на сериалните мезофитни и хигрофитни тревни съобщества формирани в имотите, на които ще се създадат тополовите култури.

5.2.1.1.4. Химически промени

При спазване на съвременните технологии за създаване и отглеждане на тополовите култури, не се очакват химичните промени в тези участъци на ЗЗ.

5.2.1.1.5. Хидроложки промени

Очакват се частични незначителни промени в хидрологичния режим в местообитанията на създадените тополови култури.

5.2.1.1.6. Геоложки промени

Не се очакват.

5.2.1.1.7 . Други промени

Очаква се да се формират потенциални участъци на хигрофитни горски местообитания, които да са предпоставка след приключване на предвидения 20- годишен производствен цикъл, да се образуват фрагменти от местообитания подходящи за типовете: 91Е0 Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus axcelsior (Alno-Padion,Alnion incanae, Salicion albae) – подтип Крайречни заливни гори или галерии доминирани от топола; 92А0 Крайречни галерии от Sa.ix alba и Populus alba

– подтип 44.6612 Западно понтийски галерии от бяла и черна топола.

5.2.2. Животински видове – предмет на опазване в ЗЗ „Студена река“

⮚ Структура

Предвид малката засегната площ може да се заключи, че реализацията на ИП

няма да окаже значително въздействие върху структурата на зоната.

⮚ Функции и природозащитни цели

- Загуба на местообитания и индивиди

Степента на въздействие на ИП върху сухоземната фауна по време на строителството и експлоатацията ще доведе до слабо изразено унищожаване на местообитания и смъртност на индивиди в много малка площ. Това се отнася основно за растителната покривка, почвената микро- и мезофауна и отделно случайно попаднали на терена на ИП целеви видоове. Загуба на местообитания при целеви видове ще е минимална.

При видовете, предмет на опазване в ЗЗ, по време на строителство на инвестиционното предложение слабо въздействие върху местообитанията се очаква при Ценагрион (Coenagrion ornatum), Добруджански тритон (Triturus dobrogicus), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Червенокоремна бумка (Bombina bombina) и Пъстър смок (Elaphe sauromates) в размер на 0.561% от потенциалните местообитания на вида. Въздействието ще бъде временно и локално (бал 2).

Влиянието върху други значими за природазщтата видове от безгръбначната и гръбначна фауна по време на всички етапи от реализирането тно ИП ще е незначително или много слабо отрицателно (бал 0-1).

- Фрагментация

Не са установени миграционни коридори. Бариерен ефект не се очаква. По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на

инвестиционното предложение се очаква несъществена фрагментация на местообитанията им (бал 0).

- Обезпокояване на видове

Като цяло по време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение безпокойство върху целевите видове ще бъде незначително. Слабо въздействие се очаква единствено при Пъстър смок (Elaphe sauromates) – Въздействието ще бъде временно и локално (бал 1).

- Унищожаване на индивиди

По време на строителните дейности (подготовка на имотите за залесяване и самото залесяване) е възможно унищожаване на единични екземпляри на 2 вида - Червенокоремна бумка (Bombina bombina) и Пъстър смок (Elaphe sauromates), предмет на опазване в зоната. Броят на индивидите се очаква да бъде незначителен предвид факта, че не се засягат ключови местообитания, в които видовете се концентрират в по-голяма численост, и поради характера на строителните дейности- залесяване. Прилагането на мерки не е необходимо.

- Нарушаване на видовия състав

По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение нарушаване на видовия състав не се очаква (бал 0).

⮚ Химически промени

По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение химически промени не се очакват.

⮚ Хидроложки промени

По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение хидроложки промени не се очакват.

⮚ Геоложки промени

По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение геоложки промени не се очакват.

⮚ Други промени

По време на отделните етапи (строителство и експлоатация) от реализирането на инвестиционното предложение други промени не се очакват.

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки

6.1. Природни местообитания и местообитания на растителни видове в ЗЗ

„Студена река“

6.1.1. Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

• Реализиране на Алтернатива 2 (виж т. 7)

Очакван ефект: Намаляване на степента на въздействие върху ЗЗ, нейните предмет и цели на опазване.

• Предотвратяване на допълнителното унищожаване на растителността и местообитанията в зоните на движение на техниката;

Очакван ефект: Опазване на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания в прилежащите територии.

• Да не се допуска унищожаването на растителност и местообитания чрез засипване и утъпкване;

• Недопускане разливи на горива и смазочни масла от обслужващи машини;

• Провеждане на инструктаж на работниците по време на подготвителните и залесителни дейности по отношение на предмета и целите на опазване с цел да се избегнат нерегламентирани действия, които биха довели до допълнително засягане на местообитания включени в Приложение 1 на Закона за биологично разнообразие;

• Използваната техника да се поддържа в добро техническо и експлоатационно състояние с оглед минимизиране на емитираните отработени газове в атмосферата;

6.1.2. Смекчаващи мерки по време на експлоатацията

• Да бъде обозначено със специални знаци предназначението, предмета и целите на опазване в зоната, както и ограничителните режими;

• Поддържане на естественото затревяване чрез окосяване до шестата година и мулчиране 3 до 5 пъти в периода м. април – м. септември, в зависимост от растежа на тревата, като окосената трева да се накъсва на малки парчета и да се оставя на терена, като изпълнява ролята на допълнителен естествен тор за тополите.

Очакван ефект: формиране на участъци на нов тип горско местообитание

• При провеждане на сечта в етапа на приключване експлоатацията на ИП, складирането и транспорта на добитите материали да се осъществява по схеми, които в максимална степен да съхранят формираните участъци на потенциалните нови горски местообитания.

Очакван ефект: Опазване на благоприятното състояние на формираните участъци на нов тип горско местообитание.

6.1.3. Степен на въздействие върху предмета за опазване на ЗЗ при прилагането на смекчаващите мерки

При спазване на смекчаващите мерки, негативното въздействие върху природните местообитания, които са предмет на опазване в ЗЗ, може ще бъде ограничено и ще се създадат предпоставки за формиране на нов тип горско местообитание.

6.2 Целеви животински видове в ЗЗ „Студена река“

6.2.1 Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

• Да не се допуска изхвърляне на битови отпадъци извън определените за това места;

Очакван ефект: Предотвратяване замърсяването на околни терени

• Да не се допускат разливи на горива и смазочни масла от строителните машини.

Очакван ефект: Предотвратяване замърсяването на околни терени

• Пълна забрана за ремонтни дейности по транспортна техника, строителна механизация и лични МПС в ЗЗ.

Очакван ефект: Предотвратяване на замърсяването в границите на ЗЗ и свързаното с това влошаване на качествата на местообитанията, обект на опазване;

• При строителните работи да се вземат мерки за ограничаване на прахови емисии и шум.

Очакван ефект: Снижаване на въздействието върху снижаване на качеството на местообитанията, прогонване на индивиди.

• Строителните работи да се извършват само в светлата част на денонощието.

Очакван ефект: Снижаване безпокойство върху видовете.

6.2.2 Смекчаващи мерки по време на експлоатацията

По време на експлоатацията смекчаващи мерки не са необходими.

6.2.3 Степен на въздействие върху предмета за опазване на ЗЗ при прилагането на смекчаващите мерки

Въз основа на използваните критерии и формулираните на тази основа изводи, може да се каже, че ИП в неговите отделни етапи (строителство и експлоатация) е съвместимо и няма да окаже значително отрицателно въздействие върху структурната и функционална цялост, както и върху предмета и целите на опазване на видовете в зоната, при положение, че се прилагат най-добрите практики и смекчаващите мерки, предложени в настоящата оценка, вкл. реализиране на Алтернатива 2 (виж т. 7).

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива

7.1 НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА

В случай на нулева алтернатива, съществуващото състояние на разглежданата територия се запазва без да се реализират намеренията на инвестиционното предложение. При нулевата алтернатива в териториите с изградени диги може да се очаква да продължат процесите на деградация на блатните екосистеми и свързаните с тях хигрофитни растителни съобщества. Възможни са процеси на деградация и вторични сукцесии в различни направления в участъците от имотите, в които се отглеждат различни селскостопански култури. При нулевата алтернатива и нереализирането на ИП могат да се очакват пропуснати ползи в социално- икономическото развитие на района. Освен това няма да се реализират и съществуващите възможности за преобразуване на хигрофитни тревни местообитания в смесени заливни и наводнени горски и тревнни местообитания.

Нереализирането на инвестиционното предложение може да доведе до следните потенциални социално-икономически и екологични последствия (пропуснати ползи):

• Регулирана експлоатация на земята, гарантираща опазване на околната

среда.

• Облагородяване на земите от площадката на ИП.

• Намаляване емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух.

• Предотвратяване появата на деградационни процеси в района на

площадката.

• Увеличаване на преките капиталови инвестиции в България със съответните последствия върху платежния баланс на страната.

• Увеличаване на националните приходи от изплащането на мита и данъци върху печалбата.

• Увеличаването на пряката и непряката заетост на човешки ресурси при изпълнението на инвестиционното предложение.

7.2 АЛТЕРНАТИВА 1

Като Алтернатива 1 се разглежда предвиденото и разгледано ИП. При неговата реализация ще се преобразуват 240.664 дка заети предимно от хигрифитни съобщества и обработваеми земи и ще се формират хигрофитни горски култури от

хибридна топола. Като краен резултат - площта на широколистните гори в ЗЗ ще се увеличи с 6.5 %, площта на сериалните тревни съобщества ще се намали с 240.664 дка, което представлява 2.32 % от тази категория земи и 0.45 % от общата площ на ЗЗ.

7.3 АЛТЕРНАТИВА 2

Въз основа на направеното комплексно проучване на територията на ИП и във връзка с намаляване на степента на въздействие върху ЗЗ, като алтернатива в ДОСВ се предлага Алтернатива 2:

Алтернатива 2 - редуциран вариант на предложеното ИП. При Алтернатива 2 се запазва съвременото състояние на местообитанията в една непрекъсната ивица покрай р. Студена и в преходни участъци със съседни земеделски земи (фигура 7.3- 1).

Допълнен ДОС на инвестиционно предложение за „Залесяване на имоти с № 000095, 000096, 000097“

Фигура 7.3-1 Алтернатива 2 предложена за реализиране на ИП

При Алтернатива 2 се предлага следната редукция на ИП:

- в имот № 000095: Предвиден за залесяване е полигон 95.2 с площ 68,656 дка. Полигони 95.1 и 95.3 с обща площ 23,839 дка да се запазят в сегашното състояние и да не се залесяват.

- в имот № 000097: Предвиден за залесяване е полигон 97.2 с площ 89,456 дка. Полигони 97.1 и 97.3 с обща площ 24,439 дка да се запазят в сегашното състояние и да не се залесяват.

- в имот № 000096: Предвиден за залесяване е полигони 96.1 с площ 22,320 дка. Полигон 96.2 с площ 11,856 дка да се запази в сегашното състояние и да не се залесява.

Съгласно Алтернатива 2, общата редукция на ИП е с 60.1 дка, като площта за залесяване се свежда до 180.4 дка.

При тази алтернатива площта на широколистните гори в ЗЗ се увеличава с 4.9

%, а площта на сериалните тревни съобщества се намалява с 1.8 %.

В Приложени № 4 е даден координатен регистър на частите от трите имота, предмет на ИП, които да се залесят и, както и на частите, които да останат незалесени, съгласно Алтернатива 2. В Приложение № 4 е даден и *kml файл с Алтернатива 2.

7.4 АЛТЕРНАТИВИ ПО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

В етапа на предварителните проучвания за реализация на инвестиционното предложение са разгледани вазлични алтернативи за местоположение. Тъй като на територията на община Свищов няма пустееща земеделска земя, площите, подходящи за залесяване с цел добив на технологична дървесина също са недостатъчни.

Избраната площадка е най-подходяща за реализиране на целта на инвестиционното предложение и от гледна точка на минимални въздействия върху околната среда в т.ч. и върху биологичното разнообразие.

При избора на алтернатива по местоположение са взети предвид и почвените условия. Почвите в имотите, предвидени за реализиране на ИП, са типовете Alluvial Fluvisols (алувиални почви) и Chernozems (черноземи). В имотите, предмет на ИП, няма засолени почви (вкл. солончаци).

8. Картен материал с местоположението на всички елементи на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22

9.1 ЗЗ BG0000233 „СТУДЕНА РЕКА“ ПО ДИРЕКТИВА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

9.1.1 Природни местообитания и местообитания на растителни видове

9.1.1.1 Пълна характеристика на ИП: териториален обхват, обем, мащаб и други спецификации

Пълна характеристика на ИП, вкл. местоположение, териториален обхват, обем, мащаб, връзка със ЗЗ и други е направена в точка 1 от настоящия доклад.

9.1.1.2. Характеристика на други планове, програми и инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване,които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони.

В т. 2. на настоящия доклад е представена характеристика на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения в границите на защитената зона. Във връзка с това кумулативния ефект от реализирането на разглежданото ИП се оценява като незначителен.

9.1.1.3. Характеристики на защитената зона – предмет и цели на опазване, наличие на приоритетни типове природни местообитания и видове, фактори, допринасящи за природозащитната стойност на зоната, специфична значимост и/или уязвимост, елементи на защитената зона, чувствителни към промени, природозащитно състояние (благоприятно или не).

В т. 4. от настоящия доклад е направена пълна характеристика на ЗЗ, нейните предмет и цели на опазване, наличие на приоритетни типове природни местообитания и видове, фактори, допринасящи за природозащитната стойност на зоната, специфична значимост и/или уязвимост, елементи на защитената зона, чувствителни към промени, природозащитно състояние и др..

9.1.1.4. Област на въздействие.

Подробен анализ на въздействията от реализиране на ИП е направен в точка 5 от настоящия доклад.

а) Типове природни местообитания – предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плана – площ, местоположение, приоритетност, уязвимост, състояние.

ИП не засяга природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ.

б) Местообитания и популации, на видовете – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на плана.

Не се очаква въздействие на ИП върху растителни видове предмет на опазване

в ЗЗ.

9.1.1.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на ИП.

ИП не засяга пряко площи от природни местообитания, обект на опазване в ЗЗ. Не се очакват преки и косвени отрицателни въздействия върху природни местообитания.

9.1.1.6. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони.

В предходните точки от доклада е направен подробен анализ на въздействието.

При реализацията на ИП в пълния предложен обем - по Алтернатива 1, в ЗЗ ще се преобразуват 240.664 дка заети предимно от хигрифитни съобщества и обработваеми земи и ще се формират хигрофитни горски култури от топола, в резултат на което площта на широколистните гори ще се увеличи с 6.5 %. Площта на сериалните тревни съобщества ще се намали с 240.664 дка, което представлява 2.32

% от тази категория земи.

При реализацията на ИП по предложената Алтернатива 2 с общата редукция на площта на ИП с 60.1 дка, площта за залесяване се свежда до 180.4 дка. При тази алтернатива площта на широколистните гори в ЗЗ се увеличава с 4.9 %, а площта на сериалните тревни съобщества се намалява с 1.8 %.

След създаването на културите от хибридни тополи и приключване на предвидения производствен цикъл в ЗЗ, може да се очаква в някои участъци, да се формират условия за нов тип горско местообитание.

Очакват се частични промени в хидрологичния режим в местообитанията на създадените тополови култури.

9.1.1.7. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки.

Предложени са в т. 6. от доклада.

9.1.1.8. Наличие на алтернативни решения и свързаните с тях възможности за промени на ИП.

Предложени са в т. 7. от доклада, като при Алтернатива 2 е предвидена редукция на площта на ИП.

Всички предвидени в ИП дейности са съвместими с предмета и целите на опазване на защитена зона XX0000000 „Студена река“ , както и за постигане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания и местообитанията на растителните видове.

9.1.2 Целеви животински видове и техните местообитания

Въздействието на ИП върху фауната е оценява като незначително отрицателно. Няма значително отрицателно въздействие в следствие на кумулативен ефект от съществуващи или в процес на реализиране планове, програми и инвестициионни намерения, които могат да окажат неблагоприятно въздействие заедно с ИП върху Защитена зона „Студена река”.

При 4 целеви животински вида се очаква незначително отрицателно въздействие по време на прочистване и провеждане на мероприятия на терена и подготовката му във вид готов за залесяване. То се изразява основно в увеличаване вероятността от загуба на незначителни по площ местообитания в резултат от разчистване на терена по време на прочистване и провеждане на мероприятия на терена и подготовката му във вид готов за залесяване. Отрицателното въздействие се оценява като локално, средносрочно и обратимо след премахване на въздействието и може ще бъде сведено до незначително при прилагане на предвидените смекчаващи мерки.

Не се очаква значително отрицателно въздействие върху целостта и природозащитните цели и целостта на ЗЗ и няма да има отрицателно въздействие върху природозащитното състояние на видовете и техните местообитания.

9.2 ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При изготвянето на настоящата оценка, предмета на опазване в защитената зона BG000023 “Студена река”, е изведен приоритетно при отчитането на всички екологични ефекти, които противоречат на екологичните цели за включване на зоните в Натура 2000. При изготвяне на анализите е ползван принципа на предпазливостта, за всяко вероятно въздействие.

При оценката на въздействията, по отношение на количествените параметри за площи на местообитания и популации на видове, качество и състояние на местообитанията за референтни стойности са взети стойностите налични в стандартните формуляри по НАТУРА 2000, предоставени от компетентния орган.

Анализирани са възможните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение за „ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ИМОТИ С № 000095, 000096, 000097“ и възможното им кумулиране с такива, произхождащи от реализацията на всички други инвестиционни предложния, планове и програми. Оценена е степента и потенциала им за въздействие върху всеки един от видовете в предмета и целите на опазване на ЗЗ, както и общо върху целостта, структурата, функциите и природозащитните цели.

Въз основа на извършените анализи и оценки за защитената зона, може да се обобщи следното:

- Реализацията на инвестиционното предложение в посочените терени и граници съгласно Алтернатива 2 не влиза в противоречие и не нарушава целите на ЗЗ;

- ИП не води до промени в жизненоважни фактори, определящи функциите на местообитанията или екосистемите, използвани от животинските видовете предмет на опазване в защитената зона;

При наличие на посочения по-горе обхват на очакваните въздействия, както и всички останали очаквани влияния от реализацията на оценявания обект:

-Не се очаква фрагментиране на местообитания на животински видовете и техни биокоридори, което да доведе до ограничаване или свиване на ареала на популациите на видовете предмет на опазване в ЗЗ.

- Не се очаква безпокойство на индивиди, в степен, която би могла да доведе до трайното им прогонване и съществена промяна на числеността и ареала им на разпространение.

-Всички изяснени потенциални отрицателни въздействия могат да бъдат минимизирани чрез смекчаващи мерки, които ще осигурят и запазването, и осигуряването в бъдеще на благоприятно природозащитно състояние на

местообитанията на животински видове и техните популации, предмет на опазване в защитената зона;

Въз основа на направения анализ по критерии и фактори за степента на въздействие на ИП може да се направи заключението, че реализацията на ИП по Алтернатива 2 няма да наруши благоприятния природозащитен статус на местообитанията на целеви видове.

При прилагането на горепосочените смекчаващи мерки (виж т. 6), инвестиционното предложение, по предложената в ДОСВ Алтернатива 2, е съвместимо с предмета и целите на защитената зона BG000023 “Студена река”, по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това, и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР (когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и експлоатацията на ИП и че не е налице друго алтернативно решение.

Няма такива.

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

11.1. ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯ НА РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ

11.1.1. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието

Теренните проучвания са проведени през м. юни и м. август 2016 г., началото на 2017 и началото на месец август 2017 г. Те обхващат територията на имотите обект на ИП и прилежащите към тях съседни имоти.

Използвани са флористични, геоботанически и екосистемни методи за оценка на съвременното състояние и прогноза за измененията на растителността и типовете местообитания. Оценката за степента на въздействие и прогнозата за бъдещи изменения е направена на базата на резултатите от теренните проучвания, на съществуващата научна информация и на основните нормативни документи свързани с природозащитното законодателство.

При разработването на Оценката за съвместимостта по отношение на флората и растителността е направен преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др. информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). Анализират се публикуваните материали за състоянието на флората и растителността в територията, която е обект на въздействие на инвестиционното предложение и се провеждат теренни проучвания за оценка на състоянието в критични участъци. Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България (x. X- Х, 1962 – 1994), Определител на висшите растения в България (Xxxxxxxxx и др. 1992) и Конспект на висшата флора на България (Асьов и др. 2002). Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Xxxxxxxxxx И, Xxxxxxx, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г. При теренните проучвания на растителността се прилага еколого-фитоценотичен метод на изследване в ключови (характерни) участъци, като в зависимост от поставените цели се описва флористичния състав на растителните съобщества и се дава качествена

оценка на фитоценотичната структура или се прави количествена оценка на структурата и количественото съотношение на видовете.

При оценка състоянието на местообитанията се ползват Закона за биологичното разнообразие (2002), Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2000), Наръчник за Натура 2000 в България (2002), Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Резултатите от изпълнението на проект рег. № DIR-59318-1-2 -

„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, проекти „ Определяне на важни места за растенията“ и „Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати (LIVE 08 NAT/BG/000279) и други международни и национални документи.

11.1.2. Източници на информация

1. АНОНИМ. 2007. Предварителни резултати от изработването ръководоство за определяне и установяване на Благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Директива 92/43/ЕИО (Wageningen International,Daphne, Българска фондация биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ финансиран от MATRA BBI

2. Xxxxxxxx x др. (ред) 2015. Червена книга на Р. България. Том 3 Природни местообитания. БАН & МОСВ,София

3. Xxxxxx, X. 0991. Растителността на България. Ун. изд. Св. „Кл. Охридски”.

4. Xxxxxx, 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. Акад. изд. „Проф X. Xxxxxx”.

5. Xxxxxxxxxx X. X др. 2003. Определител на растенията в България. П. Акад. Изд. на АУ

6. Xxxxxxxxx, Ст. И др. 1992. Определител на висшите растения в България. Изд. Наука и изкуство

7. Закон за биологично разнообразие. Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.32 от 24 Април 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 3 Август 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 15 Март 2013г., изм. ДВ. бр.58 от 2017г.

8. Закон за защитените територии (Обн. ДВ. бр.133 от 11 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 4 Април 2000г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., доп. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2000г., изм. ДВ. бр.23 от 1 Март 2002г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., изм. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006г., изм. ДВ. бр.24 от 20 Март 2007г., изм. ДВ. бр.62 от 31 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г.,изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.58 от 2017г.

9. Xxxxxxxxx X. X др. 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ преработено и допълнено издание. София. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани”. Геософт ЕООД.ИПК Родина АД

10. Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза 1 (2011-2012 г.). МОСВ

11. Xxxxxxx, А., Xxxxxx, К., Цxxxx, Р., Xxxxxx, Д. (ред.). Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние на видове и типове природни местообитания по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация по Биоразнообразие. Октомври 2008.

12. Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана и влязла в сила за България през 1991 г.

13. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1993

14. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС

№ 201 от 31.08.2007. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.

15. Национална стратегия за устойчива развитие на България проект-2007

16. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикации на Европейската общност ISBN 92-8281818-7 (превод на български език)

17. Пxxxxx, X., 2006. Фитоценология. Изд. Къща на ЛТУ

18. Пxxxxx, X., X. Xxxxxxxx. 2011. Фитоценология. Изд. Къща на ЛТУ

19. Пxxxxxx, X., X. Xxxxxxx, 2003. Защитени природни територии. Изд. къща на ЛТУ

20. Xxxx, X. x др. (ред) 2012. Важни места за растенията в България. PENSOFT, С- М

21. Xxxx, X. x др. (ред) 2015. Червена книга на Р. България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ,София

22. Проект рег. № DIR-59318-1-2 - „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. МОСВ

23. Проект LIVE 08 NAT/BG/000279. Пилотна мрежа от малки защитени територии за видове растения в България по модела на растителните микрорезервати. ИБЕИ-БАН, МОСВ. 2013

24. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. ФИНАЛЕН ДОКЛАД. София, март 2009. По Проект на BBI/Matra “Благоприятно природозащитно състояние за видове и типове природни местообитания по Натура 2000 в България”

25. Стандартен формуляр на Защитена зона: BG 0000233 „Студена река“, Данните са ревизирани от екип на Българска академия на науките (xxxx://xxx.xxx.xx). 2007;

26. Стандартeн формуляр на Защитените зони: BG 0000233 „Студена река“ . МОСВ , 2015

27. Флора на България. , 1963 –1995. X. X – Х, Изд. БАН.

28. Флора на България. ,2012. Т. ХI, Изд. БАН.

29. Червена книга на НР България, 2015. Изд. БАН

30. xxx.xxx.xx

31. xxx.xxxxxx0000xx.xxx

32. xxx.xxxx.xxxxxxxxxx.xx

11.2. ФАУНА

11.2.1 Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието

За оценка на фауната през м. август 2016 г., началото на 2017 г. и началото на месец август 2017 г. са проведени теренни проучвания на терените подлежащи на залесяване и околностите. Обходени терени по експертна оценка нямат потенциал за сравнително високо видово разнообразие.

Приложени са основни методи и подходи за преки теренни изследвания, маршрутен и трансектен метод, пряко наблюдение. наличие на следи от жизнената дейност на животните, регистрация на убежища и др..

Предвид, че повечето животински видове имат скрит начин на живот, то определянето на пълния видов състав на дадено място е почти невъзможно. Поради тази причина видовият състав на фауната е определен чрез съпоставка на екологичните условия на даден териториален обхват (географско положение, надморска височина, земно покритие и др.) съчетано с достъпната научна информация за разпространението и биологията на видовете.

Прилепи

За оценка на видовия състав на прилепите в засегнатите територии по време на теренните наблюдения беше проучвана тяхната активност в непосредствена близост до ИП по метода на регистрация на ехолокационни и социални ултразвуци с използването на ултразвуков детектор Pexxxxxxxx X 240 x, заедно със записващо устройство Olympus WS-811. Осъществени точкови наблюдения и трансектни записи главно в местности, представляващи хранителни хабитати.

Използвани са и резултатите от теренните проучвания в защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 в резултат от картирането на местообитания и местообитания на видове през сезон 2011 и 2012 г. в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, на МОСВ, както и достъпни бази данни. Прогнозата и оценката на въздействието върху целевите видове се основават и на експертно мнение.

Камерална работа

Преглед на Стандартните формуляри на защитените зони, които се засягат от реализирането на концесията и обработка на екологична информация за целевите видове и техните местообитания;

Преглед на съществуващите източници на информация за фаунистичното разнообразие (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др. информационни източници свързани с рационалното ползване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). При определяне на природозащитния статус на животинските видове са използвани: Закона за биологичното разнообразие (2002), Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2000), Наръчник за Натура 2000 в България (2002), Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и други международни и национални документи.

Основен метод на проучване на прилепната фауна в открити площи е регистрацията и компютърният анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Звуковият анализ е извършен с помощта на специализиран софтуер “BatSound 3.1 for Windows”.

11.2.2 Източници на информация

1. Abxxxxxx X. P. 2001. An Atlas of the Distribution of Butterflies in Bulgaria (Lepidoptera: Hesperioidea, Papilionoidea). Zoocartographia Balcanica, vol.1р 335 pp.

2. Xxxxxx X., 1993. Прилепи. In: Saxxxxxx X. & Maxxx X. (eds.): Програма за поддържане на Биологичното Разнообразие. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади. Том1. София и Вашингтон: NBDCS & BSP, 664 pp.

3. Бисерков, В.(ред.). 2007. Определител на замноводните и влечугите в България. Изд.

4. Зелени Балкани. 191.

5. Bixxxxxx, X., X. Xaumov. 2012. Changes after 1948 in the habitats of amphibians and reptiles in the area. – In: Uzunov, Y., B.B. Gexxxxxx, X. Xaradinova, N. Ivxxxxx, X. Xexxxxxxxx, X. Xaxxxxx (Ed.) Ecosystems of Biosphere Reserve Srebarna Lake, Prof. Maxxx Xxxxxx Xcademic Publishing House. pp. 163-183.

6. COUNCIL DIRECTIVE 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora (OJ L 206, 22.7.1992, p. 7)

7. Xxxxx П., X. Xxxxx, X. Xxxxx, X. Xxxxxx, X. Xxxxxxx. 2005. Разпространение, численост и ползване на едрите хищници в България. Наука за гората, 1:61-70.

8. Xxxxxxxxxx В. (Редактор). 2011. Червена книга на България, т.2. Животни.

9. Пxxxx X., Xxxxxx X., Иxxxxxx X., Xxxxxx X., Xxxxxxxx X. 0007. Бозайниците важни за опазване в България. Изд. Dutch Mammal Society WZZ, 328.

10. Xxxxxxx, X.X. (2009) Анализ и оценка на фаунистичното разнообразие на правокрилите насекоми (Orthoptera) в България. Институт по зоология, БАН. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен „Доктор”, 565 сс.

12. Документите по чл. 9, ал. 2 и 3.

Възложителят и експертите, изготвящи доклада, могат да провеждат консултации с дирекциите на националните паркове, басейновите дирекции, с Изпълнителната агенция по околна среда, както и с други централни и регионални органи и техните специализирани структури, с научни институции/организации, резултатите от които се прилагат към доклада по ал. 2.

Експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в Приложение № 1 и № 2 ЗРБ, отговарящи на изискванията на чл. 9 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007 г.

1. Проф. дссн Xxxxxxx Xxxxxx Xxxxxx

⮚ Диплома № 002985 за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

⮚ Диплома № 8449 за научна степен “кандидат на науките”, сега “доктор”

⮚ Диплома № 26107 за научна степен “доктор на селскостопанските науки”

⮚ Диплома № 26349 за научна звание “професор”

⮚ Служебна бележка от ЛТУ София

2. Проф. д-р Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxx

⮚ Диплома № 002947, серия БО за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

⮚ Диплома № 11394 за образователна и научна степен “кандидат на науките” сега“доктор”

⮚ Диплома № 17026 за научното звание “доцент”

⮚ Диплома № 20974 за научното звание “професор”

⮚ Служебна бележка от ЛТУ София

3.Проф. д-р Xxxxxx Xxxxxxxxxx Xxxxxx

⮚ Диплома № 077588, серия БО за завършено висше образование, спец. Биология, Биологически факултет на СУ

⮚ Диплома № 2226 за образователна и научна степен „доктор” ,Ягелонски Университет, Факултет по Биология и природознание - гр. Краков, Полша и удостоверение на ВАК 526/21.04.1981

⮚ Диплома № 16864/ 16.10.1993 от за научното звание старши научен сътрудник

ІІ степен

⮚ Служебни бележки от БАН

4.Маг. еколог Xxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx

⮚ диплома № 136395, за завършено висше образование, специалност Екология и опазване на околната среда, ЛТУ, София

⮚ диплома № 157686, за завършено висше образование, специалност Екология и опазване на околната среда – възстановяване на околната среда и екологичен мониторинг, ЛТУ, София

⮚ Служебна бележка от „П-Юнайтед“ ООД от 20.02.2015 г.

⮚ Референция от „Xxxx Xxxxxxxx 1“ ЕООД от 20.03.2012 г.

⮚ Референция от „Xxxx Xxxxxxxx 1“ ЕООД от 15.06.2012 г.

⮚ Референция от „Терраветроссоле“ ООД от 26.06.2012 г.

Document Metadata

Table of Contents

с предмета и целите на Защитена зона BG0000233 „Студена река“ по

Document Metadata

с предмета и целите на Защитена зона BG0000233 „Студена река“ по

ДОПЪЛНЕН ДОКЛАД

„ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ИМОТИ С №№ 000095, 000096, 000097“

с предмета и целите на Защитена зона BG0000233 „Студена река“ по

Директивата за местообитанията

Възложител: ОБЩИНА СВИЩОВ

Изготвил: „П-Юнайтед” ЕООД

Съдържание

Въведение

Подготвителните дейности и технологията на отглеждане включват:

1.13.1. При строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

3.1 ЕЛЕМЕНТИ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ППП/ИП МОГАТ ДА ОКАЖАТ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

3.2 ВЕРОЯТНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ И ПОПУЛАЦИИ НА РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ В ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Преки въздействия

Косвени въздействия

3.3 ВЕРОЯТНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ЦЕЛЕВИТЕ ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПТИЦИ И ТЕХНИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ В ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ

Преки въздействия

Косвени въздействия

3.4. ОБОБЩЕНИЕ НА ВЕРОЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

4.1 ЗАЩИТЕНА ЗОНА BG0000233 “СТУДЕНА РЕКА” ПО ДИРЕКТИВАТА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

5.1. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ТИПОВЕТЕ ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ВИДОВЕТЕ - ПРEДМЕТ НА ОПАЗВАНЕ В ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Местообитание 1530* Панонски солени степи и солени блата има изолирани находища в крайречни низини с пролетни разливи. Често се наблюдава

Бисерна мида (Unio crassus) – Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми с песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното.

Обикновен щипок (Cobitis taenia)

Черна мряна (Barbus meridionalis)

Добруджански тритон (Triturus dobrogicus) – Местообитанията на вида са свързани с малки водоеми на застояли, но чисти, води.

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) - Типични местообитания са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води

Видра (Lutra lutra) - Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни

Степен пор (Mustela eversmanni) - Предпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци.

5.2.1.1. Структура

5.2.1.2. Функции и природозащитни цели

5.2.1. 2. 1. Загуба на природни местообитания

5.2.1.1. 2. 2. Фрагментация

5.2.1.1. 2. 3. Нарушаване на видовия състав

5.2.1.1.4. Химически промени

5.2.1.1.5. Хидроложки промени

5.2.1.1.6. Геоложки промени

5.2.1.1.7 . Други промени

няма да окаже значително въздействие върху структурата на зоната.

„Студена река“

6.1.1. Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

6.2.1 Смекчаващи мерки по време на строителство (подготовка на площадката за експлоатация)

7.1 НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА

7.2 АЛТЕРНАТИВА 1

7.3 АЛТЕРНАТИВА 2

7.4 АЛТЕРНАТИВИ ПО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

9.1 ЗЗ BG0000233 „СТУДЕНА РЕКА“ ПО ДИРЕКТИВА ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА

9.1.1.1 Пълна характеристика на ИП: териториален обхват, обем, мащаб и други спецификации

9.1.1.4. Област на въздействие.

б) Местообитания и популации, на видовете – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на плана.

9.1.1.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на ИП.

9.1.1.6. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони.

9.1.1.7. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки.

9.1.1.8. Наличие на алтернативни решения и свързаните с тях възможности за промени на ИП.

9.2 ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

11.1. ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯ НА РАСТИТЕЛНИ ВИДОВЕ

11.2. ФАУНА

1. Проф. дссн Xxxxxxx Xxxxxx Xxxxxx

2. Проф. д-р Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxx

3.Проф. д-р Xxxxxx Xxxxxxxxxx Xxxxxx

4.Маг. еколог Xxxxx Xxxxxxxxx Xxxxxxxxx

Document Metadata

Местообитание 1530 Панонски солени степи и солени блата* има изолирани находища в крайречни низини с пролетни разливи. Често се наблюдава