Аграрен сектор Примерни клаузи

Аграрен сектор. За развитието на аграрния сектор на територията на общината съществуват специфични почвено-климатични условия. Едно от нереализираните предимство на общината е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Земеделската земя в общината по данни на ОС „Земеделие и гори“- Джебел е 76 486 дка или една трета от общата площ на общината. По начин на трайно ползване 45,5% са ниви, 41,5% - ливади, пасища и мери, 8,3% - трайни насаждения. Основният поминък на населението от община Джебел е свързан с тютюнопроизводството. Основното за производството на висококачествения тютюн си остава специфичната почва на Източните Родопи и изцяло ръчният труд. до 3 дка 23693 17588 1,3 от 3 до 10 26845 5450 4,9 от 10 до 30 11095 733 15,1 от 30 до 60 3914 95 41,2 от 60 до 100 1632 22 74,2 от 100 до 200 1590 11 144,5 от 200 до 300 1730 7 247,1 над 300 дка 2421 5 484,2 Отчетеният размер на използваната земеделска площ (ИЗП) на територията на община Джебел възлиза на 76486 дка. Средният размер на ИЗП в община Джебел е 3.1 дка при среден размер за страната от 101.3 дка. Стопанствата, които обработват над 300 дка ИЗП са 5 бр. и обхващат 3% от общата ИЗП на областта. Земеделските стопанства, които обработват до 10 дка, са 23 038 бр. (17588 до 3 дка) обработват 69,3% от ИЗП. Динамиката в броя на земеделските имоти и размерът на ИЗП през определен интервал от време са ключови показатели за развитието на селското стопанство на дадена територия. Преобладаващият дял на малките парцели земя определено спъват конкурентоспособността на отрасъла. Почвените и климатични условия, както и характерът на релефа определят до голяма степен и вида на основните култури, които се отглеждат в община Джебел. Тяхната номенклатура е разнообразна.

Аграрен сектор. За развитието на аграрния сектор на територията на общината съществуват изключително добри почвено-климатични условия. Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства. Върху екокартите регионът е отбелязан като свежо, зелено петно, което дава силни предимства на всяка селскостопанска продукция от този район. Земеделската земя в общината по данни на ОС „Земеделие” - Свиленград е 566 953,7 дка или 80,4% от общата площ. По начин на трайно ползване 44,6% са ниви, 19,1% - пасища и мери, 11% - залесена територия, 4 % - лозя, 3,6% - дървопроизводствени площи и 3,1% са полски култури. Характерът на релефа – равнинен, хълмист и нископланински е дал отпечатък върху структурата на поземлените ресурси. Добри са почвените и агроклиматични условия в общината за развитие на лозарството и овощарството, както и на млечно животновъдство.Към тези благоприятни фактори следва да се отнесат още наличният поземлен ресурс и производствените традиции и опит на населението. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, лозя. Община Свиленград се нарежда сред общините в областта с най-голям дял от ИЗП (15%), като по този показател е изпреварена единствено от община Димитровград (ок. 22%) и община Хасково с 20%. С най-голям брой земеделски стопанства е община Хасково – 3 633, което представлява 20% от всички стопанства в областта, следвана от община Свиленград – 2 434 стопанства или 13% от общия брой стопанства. Протичащите структурни процеси, ускорявани най-вече под влияние на прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП), водят до уедряване на земеделските стопанства както в областта, така и в община Свиленград. С нарастване на общия размер на използваната земеделска площ (ИЗП) в резултат на активизиране търсенето на земя, усвояването на по-ниско плодородни земи и наличието на стимули за разширяване на стопанствата, се ускорява темпът на концентрация в отрасъла.