Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г., както и данните от извършената теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната през 2020 г. Въз основа на анализа на наличната информация са направени следните изводи за настоящото състояние на местообитанието, които са отразени в целите, представени в този документ: - В специфичния доклад за местообитанието са включени параметри, като екологичен статус на водното тяло по биологични параметри съгласно РДВ, активна реакция – pH на водата, електропроводимост, количество на азот, фосфор и др., които са свързани с хидробиологичния мониторинг от Националната система за мониторинг на околната среда „Мониторинг на води“. В нито един от трите полигона (респективно водни обекти), в които има наличие на местообитание 3140 в защитена зона „Драгоман“, обаче, няма пункт за пробонабиране към Националната система за мониторинг на околната среда, „Мониторинг на води“.
Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г., както и изследването на Vassilev xx.xx. (2019) и данните от извършената теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната през 2020 г. Въз основа на анализа на наличната информация са направени следните изводи за настоящото състояние на местообитанието, които са отразени в целите, представени в този документ: - От теренната работа може да се заключи, че Алдомировското блато, въпреки че е част от защитена територия (ЗМ „Алдомировско блато“) е със значително увреден воден режим и без дейности по възстановяване на този воден режим няма да бъдат постигнати целите на опазването на природното местообитание 3150. - Както при картирането през 2011-2012г., така и според данните в изследването на Xxxxxxxx xx.xx. (2019) в местообитанието преобладават хигрофитните видове. За добро състояние на местообитанието трябва да има превес на хидрофитни видове. - В специфичния доклад за местообитанието са включени параметри, като, активна реакция – pH на водата, електропроводимост, количество на азот, фосфор, които са свързани с хидробиологичния мониторинг от Националната система за мониторинг на околната среда „Мониторинг на води“. В нито един от двата полигона (респективно водни обекти), в които има наличие на местообитание 3150 в защитена зона „Драгоман“, обаче, няма пункт за пробонабиране към Националната система за мониторинг на околната среда, „Мониторинг на води“.
Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. През 2020 г. беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че местообитанието е запазено в границите на картираните през 2012 г. полигони. Общото проективно покритие на растителността в полигоните е в диапазона 60-90%. Част от терените се ползват пасищно. Често срещани са комплексите с местообитания 6110* и 62А0. На места люлякът (Syringa vulgaris) е с по-високо обилие се изявява като субдоминант или доминант в местообитанието. В отделни локалитети се забелязват начални процеси на настъпление на иглолистни храстови и дървесни видове (хвойна и бор). Като цяло, местообитанието в зоната е запазило характеристиките си.
Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. През 2020 г. беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. лишеи в посетените полигони е над 10%. В част от мозаечните полигони местообитанието е грешно картирано, като реално представлява местообитание 62А0, където на местата с излазна скална основа се срещат с по-високо обилие характерни видове за местообитание 6110*. Необходими са допълнителни целенасочени проучвания и събиране на фитоценологични данни за изследване разпространението на местообитанието в тези полигони. В част от полигоните е установена пxxx, която води до утъпкването водят до деградация на местообитанието. В някои полигони има развитие на дървесно-храстова растителност около и под допустимите граници.
Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. През 2020 г. беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация за състоянието на местообитанието в зоната. Съгласно специфичния доклад за местообитанието в тази зона, публикуван на страницата на Информационната система за защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000, местообитанието е оценено в благоприятно състояние по параметър заемана площ, структура и функции и бъдещи перспективи. Общата оценка на състоянието е благоприятно. Допълнителни данни са ползвани и от публикацията на Grxxxxxx xt al. (2021), в която се анализира разнообразието на тревните природните местообитания от Директива 92/43/EEC на територията на община Драгоман, където попада по-голямата част от защитената зона. Допълнителна информация е ползвана и от “Ръководство за определяне и ефективно управление на тревни местообитания (пасища, ливади и постоянно затревени площ) – обект на опазване и стопанско ползване в България“ (Цонев, Р., Xxxxx, Ч., 2017). При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че общото проективно покритие на растителността е 60-70%, което е над долната допустима граница за благоприятно състояние на местообитанието. Специфична особеност на местообитанието в зоната е високия процент на мозаечни полигони с местообитания 6210, 6110 и 40А0*. Местообитанието се среща по слабо-наклонени до стръмни каменливи терени с разнообразно изложение и висок процент на покритие на основната скала (до 30- 40%). Почвите са плитки най-често ранкери и литосоли. Във видовият състав основните ценообразуватели са Artemisia alba, Satureja montana subsp. kitaibelii, Chrysopogon gryllus, Stipa eriocaulis, Dichantium ischaemum, Stipa spp., Festuca dalmatica. Срещат се типични видове, като Teucrium polium, Satureja montana subsp. kitaibelii, Artemisia alba, Allium flavum, Stipa capillata, S. eriocaulis, Thymus spp., Xxxxxx glauca, Melica ciliata, Teucrium polium, Achillea clypeolata и др. Основният фактор влияещ върху видовия състав и структурата на съобществата е интензивността на пашата. В резултат на намаляването на пашата в част от полигоните се наблюдават процеси на настъпление на храстова и дървесна растителност. В отделни полигони по южните склонове на Чепън планина (в района на гр. Драгоман и с...
Анализ на наличната информация. При определянето на природозащитните цели е използвана информацията за разпространението и състоянието на местообитанието, предоставена в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа Натура 2000 и Докладванията по член 17 от 2013 г. и 2019 г. През 2020 г. беше извършена теренна проверка за актуализация на наличната информация на състоянието на местообитанието в зоната. При проведените теренни изследвания през 2020 г. е установено, че местообитанието в зоната е със запазени типични структура и функции. Растителността се ползва предимно сенокосно, пашата е умерена. Рудерализацията е слаба, като рудералните видове са представени спорадично и не формират самостоятелни ценози. Съобществата са със затворена хоризонтална структура, като общото проективно покритие на растителността е около и над 90%. Установени са редица типични за местообитанието видове: Arrhenatherum elatius, Festuca pratensis, F. rubra agg., Alopecurus pratensis, Cynosurus cristatus, Poa pratensis L., Convolvulus arvensis, Trisetum flavescens, Crepis biennis, Vicia cracca, Agrostis capillaris, Holcus lanatus , Anthoxanthum odoratum, Lathyrus pratensis, Plantago lanceolata и др. На местата, където местообитание 6510 прави комплекси с местообитание 6410, перобладават видовете Molinia caerulea, Danthonia alpina, Agrostis capillaris, Serratula tinctoria, Sanguisorba officinalis, Potentilla erecta, Galium verum, G. boreale, Lotus corniculatus, Gentiana pneumonanthe, Hieracium umbellatum, Sieglingia decumbens, Bistorta major, Iris sibirica, Ranunculus polyanthemos, Festuca pratensis, Anthoxanthum odoratum и др. Местообитание 6510 образува комплекси и с местообитания 7230 и 6210. В близост до местообитание 6510 са регистрирани инвазивни чужди видове – Robinia pseudoacacia и Erigeron annuus (Grxxxxxx & al. 2016), но за момента без инвазия в рамките на местообитанието.