Държавни ценни книжа (“ДЦК”). ДЦК са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава ДЦК за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България и се считат за нискорисков или безрисков инструмент.
Държавни ценни книжа (“ДЦК”). ДЦК са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава ДЦК за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България и се считат за нискорисков или безрисков инструмент. Облигации, издадени от български общини. Обикновено чрез емитирането им се цели набирането на средства за осъществяване на инвестиционна програма, подобрения в общинската инфраструктура и подобни дейности. Могат да бъдат обезпечени (с общински имоти или други активи) и необезпечени (гарантирани само с репутацията на общината-издател). При добро финансово състояние на общината - емитент или качествено обезпечение този вид дългови ценни книжа също са смятани за нискорискови финансови инструменти. Корпоративните облигации на български емитенти. Корпоративните облигации са средство за набиране на финансов ресурс от страна на акционерните дружества под формата на заем. Рискът на всяка емисия облигации зависи от дейността, финансовото състояние и кредитния рейтинг на компанията-емитент, както и от наличието или вида на обезпечението по емисията. Доходите от тях обикновено са по-високи от доходите по съизмеримите по срочност ДЦК, ипотечни или общински облигации.
Държавни ценни книжа (“ДЦК”). ДЦК са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава държавни ценни книжа за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България и се считат за нискорисков или безрисков инструмент. От гледна точка на структурата на доходността, ДЦК биват: o Сконтови - продават се с отстъпка от номинала, а се изкупуват обратно по номинал, като тази отстъпка се явява доходът от книжата до падежа им. o Лихвоносни - емитират се по номинал, изкупуват се обратно по номинал и носят лихва на притежателите им за периода на съществуването си. o Сконтово-лихвоносни - продават се с отстъпка от номинала, погасяват се по номинал и допълнително носят лихва за периода на съществуването си. Рискове, характерни за ДЦК (описанието на рисковете е посочено по-долу в ал. 2): Xxxxxxx риск (xxxxxxxx xxxx, валутен риск, лихвен риск), кредитен риск, риск на емитента, риск, свързан с насрещната страна по сделката, и риск, свързан със сетълмента.
Държавни ценни книжа (“ДЦК”). ДЦК са облигации, емитирани от държавен орган (в Република България - Министерство на финансите). В повечето юрисдикции ДЦК са предмет на специална нормативна уредба и подлежат на особени режими на емитиране и търговия в сравнение с други видове облигации, например корпоративните облигации. В сравнение с последните ДЦК притежават и още една характерна особеност. Поради факта, че този вид облигации е гарантиран от съответната държава-емитент, ДЦК притежават значително занижен Риск на емитента. В общия случай и при липса на изключителни обстоятелства в съответната държава-емитент инвестицията в ДЦК може да се счита за лишена от подобен риск. Въпреки това инвестицията в ДЦК не е напълно лишена от рискове. Характерните за всички видове облигации рискове и по-специално тези, свързани с търговията със съответния инструмент (вж. т. 5.1. по-горе), могат да повлияят и на резултатите от инвестиция в ДЦК. В зависимост от конкретните условия на съответната емисия, по-специално размера на главницата за брой ДЦК и структурата на лихвата, инвестирането в ДЦК може да бъде подходящо както за непрофесионални, така и за професионални клиенти и приемливи насрещни страни. То не е подходящо за инвеститори с висок рисков апетит и такива, търсещи доходност високо над средната.
Държавни ценни книжа (“ДЦК”). ДЦК са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава ДЦК за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България; независимо, че те се свързват по принцип с рисковете по дълговите ценни книжа (вж. т. 2), те се считат за нискорисков или безрисков инструмент. През целия период на “икономически преход”, доверието на международната общност в устойчивия ръст на българската икономика нарастваше. Пряко доказателство за това е повече от десет пъти повишавания кредитен рейтинг на страната и достигането през 2004 г. на т.нар. инвестиционен рейтинг. Кредитните рейтинги на държавни дългови ценни книжа могат да се намерят на Интернет-страницата на Министерството на финансите на xxx.xxxxxx.xxxxxxxxxx.xx. 5.