Икономическо развитие и заетост. 2004/016-782.01.02: “Хора за хора” Икономическият живот и развитието на българо-гръцкия трансграничен регион демонстрира множество разлики в качеството на живот, както може да се наблюдава на всички нива на икономическия живот в региона. Значителни противоречия съществуват от българска страна, основно поради резките социално-икономически промени в последните години, което не позволява на местната икономика да се развие и да създаде структури, които вече оперират от гръцка страна. Икономиката на българския регион, избираем по тази програма, произвежда 11.4 % от БНП на страната. В структурата на нетната добавена стойност секторът на услугите формира най-висок дял (43.1 %), следван от промишления сектор (35.7%), селскостопанския сектор се нарежда на последно място (21.2%). Всичко на всичко, нивото на икономическо развитие, измерено според индикатора БВП на глава от населението, е под средното за страната. През 1999 стойността му е 2071 лв., което е 75 % от средното за страната и 29 % от средната за ЕС-(25). Регионът се характеризира с ярки контрасти в своето икономическо развитие, които варират от земеделие и едносекторно производство до модерна икономика, ориентирана към услугите. Благоевград и Хасково се отличават като две абсолютни противоположности на развитието в българския граничен регион. Отделните райони и общини показват различен капацитет и ниво на приспособимост към промяна. Различията в развитието на частния сектор отразяват ефекта на кризата, която предизвиква върху местната икономика преходът към пазарна икономика, неравностойните възможности за развитие на частния сектор, и ограничените инициативи на местния бизнес, както и ограничения брой чужди инвестиционни проекти в региона. Схемата планира да осигури непряка подкрепа на МСП чрез подобрени бизнес услуги, консултации и информация за потенциалните възможности за създаване на партньорства в българо-гръцкия граничен регион. Директна подкрепа ще се насочи към регионалните нестопански организации за преодоляване на пропуските в изследователските и научни дейности, за създаването на благоприятни условия и институционална рамка за подпомагането на икономическите участници да развият трансгранични връзки. Целта е да се поощри междуфирменото сътрудничество в трансграничния регион, за усилване на конкурентноспособността и производителността. Разработването на съвместни проекти ще допринесе за създаването на едно общо икономическо пространство и ще доведе до обединяване. Чрез сътрудничество фирмите ще ...
Икономическо развитие и заетост. “Хора за хора” 1.1 1.1 0 1.1 Насърчаване на дейности за опазване на околната среда и устойчивото развитие през граница (грантова схема) 1.4 2.05 3.45 0 3.45 Интегрирано използване на термо-минералните води, акумулирани в геотермалната система на Ерма река – Илидза 0.6 0.15 0.75 0 0.75 Интегрирано управление на водите в речното корито на Места/Нестос (Фаза II) 0.95 0.35 1.3 0 1.3 Развитие на културните, туристическите и човешките ресурси в трансграничния регион (грантова схема) 0.5 4.0 4.5 0 4.5 Инструмент за подготовка на проекти и техническа помощ за ТГС България - Гърция 0.5 0.5 0 0.5 В съответствие с Насоките по програма ФАР всички инвестиционни проекти, подкрепяни от ФАР, трябва да получават съфинансиране от националния бюджет. Подкрепата от Общността може да обхваща до 75 % от общите допустими обществени разходи. Данъците не са елемент, допустим за съфинансиране. Съфинансирането за проекти за институционално изграждане се осигурява от страната-бенефициент, която поема определени инфраструктурни и оперативни разходи, чрез финансиране на човешки и други ресурси, необходими за ефективното и ефикасно усвояване на средствата по ФАР.