Математичен модел за калибрационния интервал. В математичните модели за определяне на калибрационния интервал на техническите средства [5-6], се коментират приносите на факторите - предишно и настоящо калибри- ране, с техните тегловни оценки към целевата функция. Настоящият математичен модел представя оценките на трите фактора (A1(F1), A2(F2) и A3i(F3)) към калибрационния интервал като пренос на оценките от бюджета на неопреде- леността при калибрирането на техническото средство. CI=ICI.X(К.A1(F1)+B.A2(F2)+ ∑Ci A3i (F3 ) )(1) NCI=CIprevious(K.A1(F1)+B.A2(F2) + ∑Ci A3i (F3 ) ) (2) където: - X – максимален срок на калибриране на съответното техническо средство съгласно [4]; - ICI – първоначален калибрационен ин- тервал (една година или по-къс); - CI – калибрационен интервал след пър- воначалния); - NCI – следващ калибрационен интервал, основаващ се на данните от предходния; - CIprevious – предходен калибрационен ин- тервал; - B – коефициент на отклонението от ста- билността; - Ci – коефициенти на отклонението от неопределеността тип B на спомагателните технически средства към основното; - K – коефициент, отчитащ натовареността на експлоатация. Максималната стойност на коефициентите К и B е единица. В резултат от повишаването на натовареността при експлоатация и влоша- ване на стабилността, стойностите им нама- ляват със съответен процент. Коефициентите Ci могат да приемат стой- ности и по-високи от единица, което ще до- веде в известна степен и до „удължаване” на калибрационния интервал. Факторът „натовареност на експлоатация” на техническото средство се изразява с: F = n .100 , % (3) 1 m където: - n – брой часове на експлоатация на тех- ническото средство; - m – брой работни часове в годината
