Оценка на въздействието. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща на територията на имота на възложителя. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида.
Оценка на въздействието. Оценка на въздействието: В границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП. Стеnен на вьздействие: нулево.
Оценка на въздействието. B границата на имота видът не е установен и не се среща, липсват и подxодящи местообитания за вида. Hе са установени потенциални или ефективно заети местообитания, както в границите на имота, така и в близост до него. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу вида при реализацията на ИП.
Оценка на въздействието. Видът гнезди по xрастите западно от имота, но извън границите му на около 10 м. Hаблюдавана е по време на теренните проучвания. При реализацията на ИП не трябва да се допуска изсичане и унищожаване на xрастова растителност извън имота. Възможно е безпокойство в ниска степен при експлоатацията на обекта. Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия.
Оценка на въздействието. Оценка на въздействието: В границата на имота липсват каквито е да е подходящи местообитания за укритие на вида. Имотът не попада и в потенциално ловно местообитание на вида. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида при реализацията на ИП. Стеnен на вьздействие: нулево. 1303 Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros):
Оценка на въздействието. ИП не засяга по никакъв начин пряко или косвено местообитания на вида, поради което реализацията му е без въздействие.
Оценка на въздействието. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не се среща в района. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида. Биология на вида: Рядък вид кълвач. Белогърбият кълвач е вторият най-рядък представител на сем. Кълвачови (Picidae) в България. Разпространен е основно в Странджа, Стара планина, Рило-Родопския масив, Беласица, Славянка и др., като обитава главно широколистни и смесени (по-рядко иглолистни) гори със стари дървета между 200 м.н.в. и горната граница на гората в планините. Гнезди в стари гори с повалени и паднали дървета. Постоянен вид. Предпочита широколистни гори. В иглолистните гори е по-многочислен в смърчовите гори. „Застрашен вид” включен в Червената книга на България. Гнездовата територия на двойката е 100-150 xa и е постоянна. Снася през април-май. Гнезди в xралупи на дървета, които птиците сами издълбават. Снася 3-7 яйца. Мътеното продължава 14-16 дни. Малките напускат гнездото след около 27 - 28 дни. Храната се състои 90% от насекоми ксилофаги и ларвите им (Големански 2011, Hанкинов и кол. 1997).
Оценка на въздействието. Hе се очаква отрицателно въздействие върxу този вид вследствие реализацията на ИП. Bидът не се среща на територията на имота. Районът не е подxодящо гнездово или трофично местообитание за вида. Биология на вида: Палеарктичен вид с разкъсан гнездови ареал в Източна Европа, Мала Азия, Иран, Ирак, Индия. B България видът е гнездещо прелетен и преминаващ. Гнезди в широколистни гори в близост до речни долини до около 1500 м н.в. „Рядък вид” включен в Червената книга на България.
Оценка на въздействието. Имотът не попада в потенциално или ефективно заето местообитание на вида. ИП не засяга типични или възможни местообитания на вида. Находищата на вида са отдалечени на голямо разстояние от имота. Няма да има въздействие върху вида.
Оценка на въздействието. Hе се очаква отрицателно въздействие върху този вид вследствие реализацията на ИП. Видът не е наблюдаван и не се среща в района на имота. Подходящите гнездови местообитания за вида са на значително отстояние от границите на имота. Биология на вида: Европейски вид населяващ Европа, Мала Азия и Иран. Постоянен вид с численост у нас 12000 – 20000 двойки. Хралупогнездещ, като предпочита стари дъбови гори или много влажни гори и храсталаци. Гнезди и в овощни градини и паркове до 1200 – 1500 м.н.в. Разпространението му у нас е петнисто. Размножителния период започва през април. През април-май снася 4-7 яйца. Мътенето продължава 12-14 дни. Малките напускат гнездото на 20-25 дневна възраст. През зимния период се среща и в равнинни гори и в обширни паркове. Храни се с насекоми