ViK_Contract_17_10_2014_clear draft.

Становище на ДКЕВР по проект на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на

водоснабдителни и канализационни услуги между В и К операторите и съответната Асоциация по В и К, внесен в Комисията с вх. № В-03-06-26/05.11.2014 г.

В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е постъпило писмо с вх. № В-03-06-26/05.11.2014 г. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с искане за становище по приложен на електронен носител проект на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между В и К операторите и съответната Асоциация по В и К.

Приложената на електронен носител версия на договора е с наименование:

ViK_Contract_17_10_2014_clear draft.

В изпълнение на Заповед № З-В-104/01.12.2014 г. сформираната работна група разгледа и анализира постъпилото искане за становище по проекта на договор и установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) на комисията е възложено извършването на предварителен контрол при подготовката на концесионните и на другите видове договори за управление на В и К системите чрез даването на становище за съответствието им с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Със същото писмо с вх. № В-03-06-26/05.11.2014 г. от Министерство на регионалното развитие е изпратило и проект на Доклад за Основни предизвикателства пред данъчното и счетоводно третиране на ВиК активите при договорни отношения между собствениците на активите и операторите, изготвен от Световна банка (Доклад № 1 за изпълнението на Плана за действие към Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация), версия BGRAS2WSS Assets_27.10.2014_BG_for comments (наричан по- нататък Доклад 1 на Световна банка).

I. Становище на Комисията от 2011 г.

С писмо вх. № В-03-06-13 / 06.06.2011 г. МРРБ вече е представило на ДКЕВР проект на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията, предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, който следва да се сключи, между Асоциациите по В и К и съществуващите В и К оператори на обособените територии, на основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, брой 47/2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изменен и допълнен в ДВ, брой 95/ 2009 г.), по който е изготвен доклад на работна група (заповед № З-В-78/04.07.2011 г.).

Комисията е приела становище по проекта на договор с решение по т. 6 от Протокол № 110/18.07.2011 г., като са направени коментари и предложения по следните точки:

1. По отношение на Концепцията за управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация” - изразено становище от ДКЕВР с писмо с изх.№ В-03-06-1 / 20.04.2011 г.

2. По отношение на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, поемането на финансови задължения от страна на В и К операторите и видовете застраховки - при утвърждаването на цените на В и К услугите се признават само разходите за задължителните застраховки, съгласно действащото законодателство в страната. При определянето на нормата на възвръщаемост на капитала Комисията включва възмездни заеми и задължения по договори за финансов лизинг, като договорените годишни лихвени проценти на заемите се разглеждат и утвърждават за всеки конкретен случай поотделно, като те не могат да бъдат по-високи от пазарните в страната към момента на сключването на договора за кредит.

При прецизиране на разпоредбите, свързани с възлагане на изпълнението на задълженията на оператора на подизпълнители, следва да се има предвид, че на основание чл. 10, ал. 5, т. 2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги за целите на ценовото регулиране, комисията не включва в признатите разходи, за които обосновано е приела, че не са в интерес на потребителите.

3. По отношение на активите и амортизацията върху тях - предвидените клаузи за узаконяване на Активи с неизяснен статут, и предвиждане на инвестиции за премахването и заместването на тези активи, които не могат да бъдат узаконени, създава предпоставки за спорове между страните.

Посочено е да се има предвид, че по-голямата част от тези активи са изградени преди 1987 г. и попадат в режима на търпимост по смисъла на §16, ал.1 от ЗУТ, т.е не подлежат на премахване и забрана за ползване. В този смисъл и предлаганият текст на чл. 4.8. (ж), според, който Операторът „няма право да използва за предоставяне на Услугите Активи с неизяснен статус, които не са включени в списъка”, следва да се съобрази с цитираната разпоредба. Отношенията по повод на ползването на такива активи с неизяснен статут, които не са включени в списъка на АВиК, не биха могли да бъдат решени, без да се вземат предвид и разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на МРРБ, както и на действащите Общи условия на В и К операторите.

При наличие на потребители (съществуващи абонати на операторите), ползващи В и К услуги чрез подобни активи, между тях и оператора са създадени трайни договорни отношения, които не могат да бъдат изменяни едностранно по силата на договор между други страни.

Следва да се прецизира текста предвиждащ, че страните ще предвидят премахване и заместване в „разумен срок” на такива активи чрез включването им в Инвестиционните програми и Бизнес плана. Понятието „разумен срок” е много неопределено и може да доведе до спорове при прилагането му в практиката. Следва по-ясно да се разграничат понятията „Активи с неизяснен статус” и „Незаконни активи”.

Включването на инвестициите по заместването или премахването на активите с неизяснен статут в бизнес плана и инвестиционната програма на оператора следва да се извършва след преценка на необходимостта от тях във връзка с постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на В и К услугите, както и на социалната поносимост на цената на услугите, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.5 от ЗРВКУ.

Предложението, публичните активи да се заведат в регистър от всеки В и К оператор, който ги е получил и за формиране на фонд за акумулиране на амортизационите отчисления върху тях, считаме за целесъобразно, с оглед осигуряване на средства за бъдещи инвестиции.

За нуждите на ценообразуването на В и К услугите, ДКЕВР изисква да се прилага само линеен метод на амортизация. Амортизациите се изчисляват, съгласно продължителността на полезния живот на активите, която за отделните групи активи, се определя от Комисията, като изискваният полезен живот е задължителен за В и К операторите. В случай, че публичните активи само се експлоатират от оператора и поради това са заведени счетоводно като нематериални активи, комисията ще изисква определянето на полезния им живот да става на базата на полезния живот признат за съответната група ДМА, а да не е еднакъв на срока, за който са предоставени за ползване. Прилагането на различен подход ще бъде предпоставка за включване на по-високи разходи за амортизация за целите на ценообразуването и съответно по-високи цени за потребителите.

4. По отношение на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги - ДКЕВР, счита, че не е необходимо в Договора да се залагат допълнителни показатели за качество, а да се изпълнява действащата нормативна уредба,

уреждаща този раздел на договора. Посочено е, че се обмисля изменение на някои от действащите показатели за качество на В и К услуги, както и техните дългосрочни нива.

С вменяване на контролни функции на Асоциациите по В и К на практика се дублира, както дейността на регулаторния орган, така и на компетентните органи, отговорни за качеството на водата за питейно-битови цели, респ. за качеството на заустваните отпадъчни води.

5. По отношение на бизнес плановете и заложените инвестиционни програми в тях. В чл. 7.1. буква „ж” е посочено, че в случай, че АВиК или някой неин член има възможност да финансира инвестиция със средства от фондовете на ЕС,операторът ще предостави разумно съдействие, което ще включва и поемане на финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на В и К системата, включително задължението да съфинансира инвестициите в съответствие с изискванията на институциите на ЕС и да обезщети АВиК или нейните членове, ако трябва да възстановят получените средства на ЕС поради неизпълнение на изискванията за финансиране. Описаната разпоредба съдържа в себе си възможността В и К операторът да изпадне в необходимостта да възстановява получени средства от ЕС без това да е последица от негово неизправно поведение. Подобна ситуация ще доведе като резултат до искане на оператора за увеличение на цените на В и К услугите, при това в противоречие с принципите на ЗРВКУ уреждащи реда за определяне на цените.

6. По отношение на решаването на спорове - становището на ДКЕВР е, че включването на арбитражна клауза следва да се избере от самите страни, а не да се налага с проекта на договор. Арбитражът би могъл да е алтернатива на съдебния ред, като във всеки конкретен случай при подписването на договора съответния В и К оператор и АВиК ще решат дали да приемат споровете им да се рашават пред арбитраж (и пред кой арбитраж) или пред съд.

7. По отношение на процедурата по сключване и изменение на конкретните договори между Асоциациите по В и К и съществуващите В и К оператори на обособените територии - становището на ДКЕВР е, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗРВКУ комисията извършва предварителен контрол, като при подготовката на концесионните и на другите видове договори за управление на В и К системите дава становище за съответствието им с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Разпоредбата урежда контролни правомощия на държавен орган, поради което тя може да бъде приложена само по отношение на конкретни договори, които предстои да бъдат сключени, независимо от даденото предварително принципно становище, с оглед подпомагане на МРРБ и Асоциациите по В и К при подготовката на договорите.

II. Настъпили изменения

Съгласно измененията в Глава единадесета. "а" от Закона за водите, настъпили след влизане в сила на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ бр. 103 от 29.11.2013 г.), се предвижда реализирането на процес по отписване от счетоводния баланс на търговските дружества - действащи В и К оператори с държавно и/или общинско участие, и/или общинските администрации на имущество и активи - публична държавна и/или публична общинска собственост и предаването им за стопанисване и управление от Асоциации по В и К и като последващ етап сключването на договори между Асоциациите по В и К и определеният В и К оператор за съответната обособена територия.

Съгласно чл. 198о. ал. 1 от ЗВ: Стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на ЗРВКУ, и ал. 4: Асоциацията по В и К чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината предоставя на съответния В и К оператор правото да извършва

дейностите по ал. 1 чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите за обектите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 19, ал. 1, т. 4, букви "а" и "б" и ал. 2 от ЗВ.

Kъм момента се изпълнява споразумение за предоставяне на консултантски услуги за подкрепа при засилване функциите и изграждане на капацитет на ДКЕВР между Министерство на регионалното развитие и Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР), ратифицирано със закон от Народното събрание, обн бр. 62 на ДВ от 29.07.2014 г., като срокът за приключването на проекта е 20.05.2015 г.

Като част от този проект се предвижда изготвяне на проекти за промяна на действащите подзаконови нормативни актове относно регулиране на качеството и цените на водоснабдителните и канализационните услуги (Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги, и Наредба за регулиране на цените на В и К услугите).

Това ще доведе до промяна в Указанията за прилагане на посочените наредби от страна ДКЕВР, респективно до промяна на електронните модели за бизнес планове и/или цени на В и К услуги.

III. Констатации на работната група

След преглед на съдържанието на договора, работната група представя следните забележки:

III.1. Общо за договора:

Предоставяни права по договора

По т. 3.1.1. на Доклад 1 на Световна банка: Същност на предоставяните права по Договора е посочено следното: „Договорът не прехвърля „право на ползване” в общоприетия смисъл в счетоводната доктрина, както е при наем/лизинг, тъй като такова право е свързано с и съдържа контрол относно начина на използване на предоставените активи. В разглеждания случай Договорът осигурява други права на оператора - предоставя му права на достъп до и за експлоатация на публични В и К активи, но при строго определен начин на използване - за извършване на обществена В и К услуга от оператора, вкл. той не би могъл да използва активите за цели, извън определените от Възложителя. В този смисъл ние сме формирали разбирането, че Договорът дава на оператора различен тип права, които могат да се обобщят под наименованието „права на достъп” за експлоатация на публичните В и К активи, но за целите на предоставяне на обществена, строго дефинирана и регулирана услуга - В и К услуга.“

Очевидно доколкото коректното дефиниране на правата предоставени по този договор е основа за правилното разбиране и прилагане на договора във всички негови аспекти, и избягване на възможности за последващи спорове между страните, е изключително важно да се елиминират неясни и недобре формулирани права на АВиК и/или Оператор, включително по т. 4.3. Права на трети лица, т.4.6. Активи на трети лица, т.4.8. Активи е неизяснен статус, т.12.6 Информация, предоставяна на трети лица и други.

III. 2 Избор на В и К оператор, сключване и прекратяване на договор между АВиК - Оператор

При положение, че все още не е обнародвана наредбата за изискванията и критериите за В и К операторите съгласно чл.198о ал.7 от Закона за водите, съгласно която се определят и професионалните и квалификационните изисквания към техническия персонал на В и К операторите, както и условията и редът за провеждане на обучението му съгласно чл. 198о ал. 8 от ЗВ, това създава предпоставки за правна несигурност в отношения с висока обществена значимост, както по отношение на субектите, така и по отношение на обектите по договора.

В проекта на наредба за изискванията и критериите за В и К операторите от 2013 г.

се предвиждаше първо да се извърши процедура за проверка по реда на наредбата дали съответното дружество отговаря на новите критерии, които ще се въведат с наредбата и едва след това в едномесечен срок да се сключи договорът между АВиК и В и К оператора.

В проекта на договор за възлагане от 2011 г. се реферираше и към § 30 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (обн. ДВ, брой 47/2009 г., в сила от 23.06.2009 г., изменен и допълнен в ДВ, брой 95/2009 г.).

В предложения сега проект на договор се посочва само общият режим по чл. 198о от ЗВ, където не би следвало да е допустимо уточняване на активи и на страна по договора

- В и К оператор „в движение”. Може да се направи предположение, че разпоредбите, уреждащи отношения между досегашния В и К оператор по договора и нов В и К оператор, избран от АВиК са свързани с обстоятелството, че не са определени В и К оператори по реда на наредбата по чл. 198о, ал. 7 и ал. 8.

При липса на действаща наредба по чл. 198о ал. 7 и ал. 8 от ЗВ, не се изяснява механизма за действие в случай, че бъдат сключени договори между АВиК и оператори, които в последствие не отговарят на изискванията на Наредбата.

Допълнително се напомня, че съгласно поставената в Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение на Министерския съвет № 269 от 07.05.2014 г. специфична цел:

„ВиКО са технически способни за осъществяване на изискванията към тях“ се предлагат изменения в ЗВ, които насърчават консолидацията на ВиКО, с краен срок 31.12.2015 г. Не се изяснява дали така сключените договори ще позволят изпълнението на целта за насърчаване на консолидацията на В и К Оператори, или напротив - ще ограничат този процес.

Работната група предлага съответните части на проекта на договор да бъдат допълнени и/или коригирани в съответствие с посочените по-горе констатации и препоръки.

IV. Констатации по текстове в проекта на договор

ЧЛЕН 1: ДЕФИЦИНИИ. ТЪЛКУВАНЕ

1.1. Дефиниции

По т. Активи

Предлагаме в дефиницията „…или са придобити или ползвани от Оператора по друг начин” да се замени с „или са придобити или ползвани от Оператора на друго правно или фактическо основание”;

По т. Задължително ниво на инвестициите:

Приложение IХ не е предоставено, не може да се анализира какви изисквания ще се посочат за задължителни нива на инвестиции.

Считаме, че задължителното ниво на инвестиции е ключова част от договора между АВиК и Оператор, и следва да бъде уредено като терминология и изисквания в самия договор, а не в раздел „Дефиниции“. Същият коментар е даден в т.7.3

„Задължително ниво на инвестиции“.

По т. Активи с неясен статус:

Терминът „Активи с неясен статус“ не съществува в нормативната уредба, както и във Второ допълнително споразумение към договора за концесия в Столична община. Съгласно § 16 от ПРЗ на ЗУТ, са въведени термините „търпими строежи“, и „незаконни строежи“.

Препоръчваме да не се използва терминология „Активи с неясен статус“ в договора, и да бъдат преразгледани поставените условия. Същите коментари са дадени за т. 4.8 „Активи с неясен статус“.

По т. Инвестиция:

Съгласно дефиницията, инвестиция е определена като „вложения на средства в създаването на изцяло нови активи или реконструкция, модернизация или подмяна на съществена част от съществуващи активи. Реконструкцията, модернизацията и подмяната следва да водят до повишаване на капацитета и/или значително удължаване на полезния живот. Инвестициите трябва да отговарят на изискванията, посочени в Приложение VІІІ“

Приложение VIII не е предоставено, не може да се анализира какви изисквания ще се посочат за инвестиции.

В т. 3.1.2. на Доклад 1 на Световна банка: В общоприетия смисъл на счетоводната доктрина, понятието „инвестиция” обичайно се свързва с придобиването или изграждането на нови активи, които имат дълготраен характер. Поради това, считаме, че за целите на Договора в съдържанието на дефиницията „инвестиция” следва да се включват вложения на средства в създаването на изцяло нови активи или реконструкция, модернизация или подмяна на съществена част от съществуващи активи. Реконструкцията, модернизацията и подмяната следва да водят до повишаване на капацитета и/или значително удължаване на полезния живот. Следователно, понятието „инвестиция” от Договора трябва логически да реферира към понятието

„дълготраен материален актив” и/или „дълготраен нематериален актив” по смисъла на МСФО и не следва да се обвързва с понятия като „текущ ремонт и поддръжка” или

„капитален/основен ремонт”.

Вижда се, че така направеното обяснение в доклада на СБ е въведено като дефиниция в проекта на Договор, но така създадената дефиниция е много обща и ще създава практически проблеми при прилагането.

Необходимо е ясно да се разпишат изискванията за инвестиции в публични В и К активи, за да има единен подход от всички В и К оператори, включително:

1. Подмяна на участъци от В и К мрежата - до каква дължина се приемат за ремонт, и над каква дължина се приемат за инвестиция

В преработен бизнес план за периода 2009-2013 г., внесен в Комисията с вх. № В- 17-44-13/31.07.2014 г. „Софийска вода“ АД е предлага и доказва граница от 10 метра, над която се счита за инвестиция.

В доклад № В-Дк-127/27.10.2014 г. работната група е предложила на Комисията този подход да бъде приет.

2. Подмяна на елементи от В и К мрежата - включително водомери на СВО/водомерни възли, шахти по мрежата, спирателен кран, пожарен хидрант, въздушник, изпускател, регулатор на налягане, сградно отклонение и други - се приемат за инвестиция независимо от единичната им стойност. Разходите за заплати и осигуровки, материали и други, извършени при доставката и монтаж/подмяна на тези елементи, както и разходите за проучване и проектиране се капитализират към стойността на активите.

Предлагаме в проекта на договор да се въведат конкретни изисквания за инвестиции съгласно дадените по-горе предложения, и цитираната обосновка на

„Софийска вода“ АД да бъде изпратена до МРРБ като приложение към становището на Комисията (Приложение 3.4. Обосновка на границата от 10м за признаване на инвестиции към бизнес план на „Софийска вода“ АД за периода 2009-2015 г., внесен в Комисията с вх. № В-17-44-13/31.07.2014 г.).

По т. Ремонт и Текущ ремонт и поддръжка

В проекта на договор са посочени отделни дефиниции за Ремонт и за Текущ ремонт и поддръжка. Същите влизат в противоречие една с друга, както и в противоречие с дефиницията за Инвестиция:

По т. Ремонт:

Така предложената дефиниция, а именно: „ремонт означава основният ремонт, текущият ремонт и реконструкцията по смисъла на § 5, т. 42-44 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията“ реферира към основният ремонт, текущият ремонт и реконструкцията по смисъла на § 5, т. 42-44 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), и влиза в противоречие с дефиницията за Инвестиция, дадена в едноименната точка от раздел 1.1. „Дефиниции” и Капиталови разходи, доколкото

• § 5 т.42 от ДР на ЗУТ : "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

Основен ремонт по смисъла на § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ би следвало да е инвестиция (респективно да е капиталов разход).

• § 5 т.43 от ДР на ЗУТ : "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

Текущ ремонт по смисъла на § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ би следвало да не е инвестиция (респективно да е оперативен разход).

• § 5 т.44 от ДР на ЗУТ : "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Реконструкция по смисъла на § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ би следвало да е инвестиция (респективно да е капиталов разход).

По т. Текущ ремонт и поддръжка:

Съгласно определената дефиниция „последващи разходи, свързани със съществуващ актив, чиято цел е да поддържат в изправност този актив, вкл. да възстановяват и поддържат обичайната му експлоатационна годност, но които не водят до повишаване на капацитета и/или значително удължаване на полезния му живот и/или промяна на неговото функционално предназначение и възможности“

Не се изяснява защо се дава отделна дефиниция за Текущ ремонт, след като в дефиниция за Ремонт се посочва и текущ ремонт по смисъла на § 5 т.44 от ДР на ЗУТ.

В т. 3.1.3. на Доклад на Световна банка е посочено следното:„Считаме, че за целите на Договора в съдържанието на дефиницията „текущ ремонт и поддръжка” следва да се включат последващи разходи, свързани със съществуващ актив, чиято цел е да поддържат в изправност този актив, вкл. да възстановяват и поддържат обичайната му експлоатационна годност, но които не водят до повишаване на капацитета и/или значително удължаване на полезния му живот и/или промяна на неговото функционално предназначение и възможности“ Вижда се, че така направеното обяснение в доклада на СБ е въведено като дефиниция в проекта на Договор за Текущ ремонт, но така създадената дефиниция е в противоречие с

направените вече дефиниции за Инвестиция и Ремонт

Предлагаме в проекта на договор да остане дефиницията за Текущ ремонт и поддръжка, и да се премахне дефиницията за Ремонт.

По т. Стопанисване на Активите:

Предлагаме изискването за „поддържане регистър на активите“ да се коригира на „създаване, поддържане и актуализиране на регистър на активите“ (допълва се

„създаване“ и „актуализиране).

Предлагаме изискването за „мониторинг и събиране на данни за състоянието на Активите“ да се коригира на „мониторинг, събиране, поддържане и актуализиране на данни за състоянието на Активите“ (допълва се „поддържане“ и „актуализиране“).

По т. Съществено неизпълнение:

Не разполагаме с Приложение II, така че не можем да оценим механизма за претеглена оценка, посочен в iii.

1.3. Счетоводни термини

Така предложената дефиниция не е точна и позволява тълкувание. Предлагаме да се уточни кои са приложимите стандарти: МСС или НСС, като след приложимите се допълни „за съответния В и К оператор - страна по договора”, доколкото МСС са приложими за всички предприятия, с изключение на тези по чл.22б от ЗСчет. (малки и средни).

ЧЛЕН 2: ПРЕДМЕТ

3.1. Предмет

В точка (а) ii се дава право на Оператора да стопанисва, поддържа и експлоатира Публичните активи и Активите на трети лица.

Съгласно дефинициите, Активи на трети лица са дефинирани като: „всички Частни активи, освен Активите на Оператора, както и Публични активи, които се експлоатират и поддържат от лице, различно от Оператора, включително, без да се ограничава до това, активи, собственост или предоставени за стопанисване и експлоатация на „Национална електрическа компания” ЕАД и „Напоителни системи” ЕАД“.

Не се изяснява на какво основание Асоциацията по В и К ще възложи на В и К оператора правото да стопанисва, поддържа и експлоатира частни активи на трети лица. При това съгласно дефиницията на „Активи на трети лица” това са активи, „които се експлоатират и поддържат от лице, различно от Оператора”. Следователно се предвижда едновременна експлоатация и поддръжка на активите от два правни субекта.

Необходимо е тази точка да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

2.3. Изключителни права и задължения

Посочената дефиниция в т. (а) Освен ако е предвидено друго в действащото право, Операторът разполага с изключителното право да предоставя Услугите в Обособената територия за срока на настоящия Договор. Освен ако Операторът не даде писменото си съгласие, XXxX се задължава да не сключва никакви договори с трети лица и да не извършва никакви действия, които засягат или могат да засегнат негативно горепосочените изключителни права.

Тази част на разпоредбата не кореспондира с чл. 198о , ал.4 във връзка с §30 от ПЗР на ЗВ. Дори със съгласието на Оператора подобни договори с трети лица са недопустими. Освен това съгласно чл. 198о, ал.2 от ЗВ на една обособена територия само един В и К оператор може да осъществява дейностите.

(б) Операторът носи отговорност за предоставяне на Услугите на цялата Обособената територия. Ако на Обособената територия осъществяват дейност лица по чл. 198о, ал. 6 от Закона за водите, Операторът се задължава да:

i. влезе в договорни отношения с тях и да ги използва като подизпълнители за предоставяне на Услугите по реда на чл. 5.3; или

ii. да предостави на потребителите, обслужвани от тези лица, достъп до Услугите, предоставяни от самия Оператор или негов подизпълнител.

Операторът носи цялата отговорност за предоставяне на услугите на обособената територия, няма предоставяне на услуга от подизпълнител, това е особено право на ползване и то не може да се преотстъпва на друг. Може да се наемат изпълнители за отделни дейност, но те действат от името и за сметка на оператора. Разпоредбата по (б) не може да бъде подкрепена в този и вид.

Предлагаме разпоредбите в т.2.3 да бъдат преразгледани и коригирани от МРРБ в съответствие с направените по-горе констатации.

ЧЛЕН 3: ОБЩИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

3.7. Действие на Договора

Предлагаме въведената дефиниция: „Страните се съгласяват, че настоящият Договор не може да уреди практически всеки проблем, който може да възникне по време на неговото действие и че намерението на Страните е Договорът да уреди справедливо техните отношения, без да уврежда никоя от тях. Страните също така се съгласяват, че ако Договорът урежда отношенията им несправедливо, те ще положат всички възможни усилия да се споразумеят за решение, което ще отстрани причината за тази несправедливост“ да отпадне от проекта на договор, доколкото няма яснота какви правно значими отношения между страните и/или техните права и задължения урежда този текст.

ЧЛЕН 4: АКТИВИ

4.2 Стопанисване, експлоатация и поддръжка на Активите

Предлагаме в т.(а) да се добави в края и „ЗРВКУ, подзаконовите актове по прилагането му, и указанията на ДКЕВР“.

По т. (в) е посочено изискване В и К операторът да изготви Регистър на активите. Предлагаме да се посочат конкретни изисквания и критерии за формата, съдържанието и обхвата на Регистъра на активите, за да не се прилагат различни подходи от различните оператори. Ако такива не са налични към момента, да се планира създаването на последваща официална инструкция, към която настоящият договор да реферира, или регистъра като таблица със съответните графи да бъде приложение към договора.

По т. (г) е посочено изискване В и К операторът да изготви план за стопанисване, експлоатация и поддръжка на Активите. Предлагаме да се посочат конкретни изисквания и критерии за формата, съдържанието и обхвата на План за стопанисване, експлоатация и поддръжка на Активите, за да не се прилагат различни подходи от различните оператори. Ако такива не са налични към момента, да се планира създаването на последваща официална инструкция, към която настоящият договор да реферира.

По т. (е) е посочено изискване В и К операторът да се задължи да стопанисва, поддържа и експлоатира и Публичните активи, които към момента на сключване на Договора не са включени в Приложение І, при изпълняване на определени условия, посочени в i (активите се намират в обособената територия на оператора), и ii (публичните активи фактически се стопанисват и експлоатират от Оператора към момента на сключване на договора).

Така въведената дефиниция е неясна, позволява тълкуване и би била основание за последващи спорове между страните по договора. Допълнително не се изяснява дали в тази точка се реферира или не към т.н. „Активи с неясен статус“ по т. 4.8. Препоръчваме дефиницията да се коригира и изясни.

По т. (ж) Операторът има задължението по чл. 4.2 (е) до настъпването на някое от следните събития е посочено следното изискване:

ii. предаването на Публичните активи по чл. 4.2. (е) от собствениците за стопанисване и експлоатация от трети лица (например нов оператор).

Посочената разпоредба е в очевидно нарушение на чл. 198о. ал. 4 от Закона за водите, съгласно който публичните В и К активи могат да се предоставят за експлоатация само по реда на Закона за водите или Закона за концесиите. Предлагаме тази точка да бъде премахната от договора, или преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

4.3. Права на трети лица

По т. (а) се дава възможност АВиК по писмено искане на Оператора или по своя собствена инициатива и с писменото съгласие на Оператора, да предостави на трети лица (включително, без да се ограничава до това, телекомуникационни оператори и производители на електроенергия от водноелектрически централи) правото да ползват част от Публичните активи за цели, различни от предоставянето на Услугите, а в т. (г) се описват ангажиментите за получаване и използване на приходи от дейностите по т.(а).

Тези публични активи са обекти от обществен интерес, по смисъла на чл. 13 от Закона за концесиите и могат да бъдат предоставяни на капиталово търговско дружество само на концесия. Предлаганата разпоредба противоречи на нормативните разпоредби.

По отношение на описаните в т. (б) и (в) права на трети лица върху Публични активи - не се изяснява какви могат да бъдат тези съществуващи права.

По отношение на описаният в т. (г) ред за получаване на приходи, то механизмът е неясен.

Считаме, че така формулираните условия в т.4.3 са недостатъчно ясни и следва да се формулират по-детайлно, с цел да се избягнат различни тълкувания и практики. Необходимо е точка 4.3. да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

4.5. Нови публични активи

Предлагаме описаният ред за създаване на нови активи да бъде дефиниран по- детайлно, като се опишат изисквания за процеса по предаване на активите, тяхното счетоводно заприхождаване и/или отписване и други.

Този процес би следвало да обхваща всички възможни случаи, а именно В и К активи изградени от: (1) ВиК оператора; (2) Член на АВиК; (3) Частни лица; (4) Проекти с финансиране от държавен бюджет (ПУДООС, целеви държавни инвестиции, други); (5) Проекти с финансиране от Оперативни програми на ЕС; (6) други.

В тази връзка напомняме за решение №249/4.10.2005 г. по преписка №КЗК- 176/19.08.2005 г. на Комисията за защита на конкуренцията, потвърдено с решение

№6788/21.06.2006 г. по адм. дело № 10823/2005 г. на ВАС – Пето отделение и решение

№ 5771 от 07.06.2007 г. по адм. дело № 9753/2006 г. на ВАС – Петчленен състав - II колегия, отнасящо се до предоставяне на средства от републиканския бюджет за изграждане на водоснабдителни и канализационни съоръжения, необходими за реализация на инвестиционен план на „Бизнес Парк София“ ЕООД, а именно – КЗК е приела, че предоставянето на средства от републиканския бюджет за изграждането на водоснабдителна и канализационна инфраструктура, което косвено поражда последици и

за "Софийска вода" АД, не представлява държавна помощ за нито един от бенефициентите на насърчителната мярка при изпълнението на следното условие: в тримесечен срок от изграждането на новите водоснабдителни и канализационни съоръжения да бъде анексиран концесионния договор, сключен между концесионера "Софийска вода" АД и концедента Столична община, като се постигне възстановяване на еквивалентността на престациите на контрагентите по договора.

Считаме, че въпросите свързани с възмездността по договор между двете страни в случаи на изграждане на нови В и К активи от лица извън страните по договор следва да бъде по-детайлно уреден, за да не дава възможност за последващи спорове между страните.

В тази връзка следва да се напомни, че съгласно чл. 36, ал. 1, т. 15 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация се предвижда договорът да съдържа размера на възнаграждението, дължимо от страна на оператора, ако такова се предвижда, а представеният в ДКЕВР проект на договор не съдържа подобни разпоредби.

4.6. Активи на трети лица

По т. 4.6 е записано следното условие: „В случай че предоставянето на Услугите зависи от ползването на определени Активи на трети лица (например притежавани или стопанисвани от„Национална електрическа компания” ЕАД и „Напоителни системи” ЕАД и други), които се ползват от Оператора към датата на влизане в сила на Договора в качеството му на действащ В и К оператор в Обособената територия, АВиК и нейните членове полагат всички възможни усилия да гарантират, че Операторът ще продължи да ползва тези Активи при същите или по-добри условия за срока на Договора или до придобиването от Оператора на активи, с които да ги замести“.

Не се изяснява как активи на трети лица се ползват и/или ще продължат да се ползват от В и К оператора? Как членовете на АВиК ще осигурят ползването на активи от ВиК оператора, които не са публична собственост?

Виж и забележка по т. 4.3 на проекта на договор относно т. 3.1.1. от Доклад 1 на Световната банка.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

4.8. Активи с неизяснен статус

Описаните в т. (а) изисквания за изготвянето и предоставянето от В и К оператора на Асоциацията по В и К на „изчерпателен списък с активите, изградени в нарушение на разпоредбите за действащото право относно проектирането и строителство или които не разполагат с необходимата документация за тяхната законна експлоатация, използвани от Оператора за предоставяне на Услугите („Активи с неизяснен статус”)“ са неработещи и е необходимо да бъдат прецизирани.

Предлагаме да се използва постигнатият в тази сфера опит от концесията в Столична община, като се използват формулировки от Второ допълнително споразумение, както следва:

Нов чл. 10.3.2 За непредадени Съществуващи публични активи в рамките на Концесионната площ, за които няма разрешение за ползване и експлоатация, или които не са били декларирани като търпими, но отговарят на изискванията на закона за търпими активи, Концедентът поема ангажимента да се снабди в разумни срокове с всички документи, изискуеми по Закон, за да даде възможност на Концесионера за законосъобразната им експлоатация и поддръжка. Концесионерът отговаря за експлоатацията и поддръжката им след предаването им по реда на чл. 10.3.3.

Нов чл. 10.3.3 При получаване на пълен комплект документи, съгласно чл. 10.3.2., Концедентът предава на Концесионера за експлоатация и поддръжка всеки Съществуващ публичен актив, деклариран като търпим, чрез писмо, включващо: списък на конкретния

актив, предмет на предаването и списък на съответните документи, включително скици, проектна документация при наличност, планове и информация за стойността на тези активи за счетоводни цели. Концесионерът поема отговорността за експлоатация на такъв Съществуващ публичен актив за изпълнение на задълженията си, определени в Бизнес плана.

По т. (в) е посочено изискване да се предвидят мерки в подробната инвестиционна програма и Бизнес плана за премахване и заместване на активи с неизяснен статус, за които Страните не могат предприемат мерки за тяхното привеждане в съответствие с изискванията на действащото право.

Посоченото условие за премахване и заместване на активи с неизяснен статут може да доведе до извършването на мащабни инвестиции само за да се премахнат активи с неизяснен статут, без да са ясни ползите и постигнатите резултати за съответствие и ефективност.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

По т. (ж) е посочено, че Операторът няма право да използва за предоставяне на Услугите Активи с неизяснен статус, които не са включени в списъка по чл. 4.8. (a).

Не се изяснява дали тези клаузи обхващат случаите, в които съществуващи заварени потребители на В и К услуги се водоснабдяват от активи с неизяснен статут. Така описаните текстове биха означавали, че В и К операторът следва да спре да им предоставя услуги чрез активите с неизяснен статут, без да е изяснено кой и кога ще изгради нови активи, с което да се увреди обществения интерес.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

По т. (з) е посочено, че Операторът няма право да присъединява нови потребители към Активите с неизяснен статус.

Съгласно тази дефиниция Операторът не може да присъедини нови потребители дори в случаите, в които съществуващите активи имат техническа възможност да обслужват новите потребители, като ограничението е само заради техния неизяснен статут. Това изискване ще доведе до увреждане правата на клиентите.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

Допълнителен аргумент за премахването и/или преосмислянето на използваната от МРРБ формулировка за „Активи с неизяснен статус“ и включените в т. 4.8 условия се откриват в т. 2.2.6. на Доклад 1 на Световната банка в под-точка

c) Категорията „Активи с неизяснен статус”, където е посочено следното:

„В предоставения ни проект на договор се съдържат клаузи по отношение на така нар. „Активи с неизяснен статус”. Те съдържат разпоредби, които от данъчно- счетоводна гледна точка не са достатъчно ясни, конкретни и последователни по отношение третирането на тези активи при първоначалното прехвърляне на публичните В и К активи. Поради неизяснения си статус, на първия етап те нямат все още характеристиките на активи-публична собственост, поради което не следва да бъдат включени в описите по т. 2.1.1. по-горе и следователно - няма да бъдат отписани от отчетите за финансовото състояние (балансите) на дружествата. Възниква въпросът как ще бъдат третирани подобни активи в случаите, когато в последствие те бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания и придобият статут на публични В и К активи. Първоначалното отписване на публични В и К активи е еднократен акт и е за сметка на резервите. Всяко последващо отписване на публични В и К активи не би следвало да бъде извършвано отново за сметка на собствения

капитал на В и К оператора, а съгласно общоприетите счетоводни принципи и при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и МСФО, а именно - в текущите разходи, за сметка на текущия финансов резултат, за отчетната годината на последващо отписване на публичен актив.

Важна бележка: Всяко последващо отписване на публични В и К активи от отчетите за финансовото състояние на операторите ще формира счетоводна загуба в периода на отписване, както и би породило съответни данъчни ефекти при отписване на дълготрайни активи, съгласно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС - преобразуване на счетоводния финансов резултат със счетоводна и данъчна балансова стойност на отписаните активи в годишната данъчна декларация по чл. 92 на ЗКПО и евентуално възстановяване на ползван данъчен кредит съгласно чл. 79 и 80 от ЗДДС.

След проведени консултации с XXXX ни беше разяснено, че „Активи с неизяснен статус” няма към настоящия момент и по тази причина няма как да останат в отчетите за финансовото състояние (балансите) на дружествата (прегледаните от нас финансови отчети не съдържат такава информация, за да потвърдим това мнение). Въпреки това искаме да обърнем внимание на евентуалните последици от наличието на такива активи и последиците от това.“

Остава въпросът след като към настоящият момент няма „Активи с неизяснен статус“, защо изобщо се създава подобен казус, особено след като този въпрос вече е решен във второ допълнително споразумение на договора за концесия в Столична община, и там тази терминология вече е премахната. Видно от представената информация всички условия касаещи „Активи с неизяснен статус“ биха създали потенциално нерешими проблеми, като крайният ефект ще е само един

– увреждане на обществения интерес и правата на потребителите.

В тази връзка е и вече даденото становище от ДКЕВР с решение по т. 6 от Протокол № 110/18.07.2011 г.

4.9. Връщане на Публичните активи и Активите на трети лица

Предлагаме към изискванията по т.4.9 да се посочи формален ред (процедура), по която да се извършва процеса по връщане на публичните активи, доколкото липса на такава ще създаде предпоставки за прилагане на различни подходи от отделните оператори. Ако такава не е налична към момента, да се планира създаването на официална инструкция, към която настоящият договор да реферира. Това се изисква и по силата на чл. 36, ал. 1, т. 6 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация.

Отново се включва и възможността за ползване, респективно връщане на активи на трети лица, без да е изяснено основанието, на което това ще се случва. По т.4.6.сме предложили тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

4.10. Прехвърляне на Активите на Оператора

По т. 4.10 е посочено, че Операторът остава собственик на Активите на Оператора след прекратяването на настоящия Договор.

Предлагаме в т. 4.9 и/или т. 4.10, както и в т. 11 да бъде описан реда за връщане на активи, свързани с фактическото предоставяне на В и К услуги - включително софтуери, бази данни и други в хартиен и/или електронен носител, включващи но не се ограничаващи до системи за фактуриране, електронни регистри за аварийна дейност, географски информационни системи, хидравлични модели, счетоводно-финансови софтуери, както и техните бази данни - които не са публични В и К активи, но без които е невъзможна експлоатацията на ВиК активите и предоставянето на В и К услугите. Подобни ангажименти следва да се опишат и за изготвеният съгласно т.4.2. Регистър на активите.

В представения договор липсват точки 4.11 и 4.12.

4.13. Бракуване на Публични активи и на Активи на трети лица

Предлагаме в т.4.13 да се опише формалния ред (процедура) за бракуване на публични ВиК активи, с оглед да не се създават предпоставки за прилагане на различни подходи от отделните оператори. Ако такава не е налична към момента, да се планира създаването на официална инструкция, към която настоящият договор да реферира.

ЧЛЕН 5: ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИТЕ

5.2. Показатели за качество

Съгласно даденото становище от ДКЕВР с решение по т.6 от Протокол

№110/18.07.2011 г., се препоръчва да не се залагат допълнителни показатели за качество в Договора, а да се изпълнява действащата нормативна уредба, уреждаща този раздел на договора.

Съгласно чл.41 от Правилник за организацията и дейността на АВиК, издаден от министъра на регионалното развитие , обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 г., в сила от 8.08.2014 г, който не е внасян за становище в Комисията:

• ал.1: В и К операторът следва да предоставя В и К услугите в съответствие с установените в законодателството показатели за качество,

• ал.2: В договора с В и К оператора могат да бъдат уредени и допълнителни показатели за качество

Доколкото не е предоставено Приложение II, не може да се даде становище по договорни показатели за качество, които следва да са допълнителни спрямо установените в ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове към него, и не може да се изясни ангажимента на Комисията по нуждата да одобрява в бизнес плановете допълнителни средства (оперативни и/или капиталови) за достигането на допълнителни договорни показатели за качество.

По отношение на предвидените в т. (г) възможности за инспекции от АВиК на изпълнението на задълженията на Оператора по: iii. Инспекции на количеството на отнетата вода, за която се плаща такса за водовземане съгласно Закона за водите, и iv. Инспекции за изпълнение на условията на разрешителните за заустване на отпадъчни води, включително изискванията за собствен мониторинг чрез акредитирана лаборатория на количеството и състава на заустваните отпадъчни води, както и за изпълнение на програмата за управление на утайките е необходимо да се посочат допълнителни уточнения относно практическата възможност и реализация на подобни проверки, както и координацията със съответните държавни органи, оправомощени да извършват съответния контрол.

В чл. 5.2, б.(а) и б.(е) да се замени „законови показатели за качество“ с

„нормативни показатели за качество“.

5.3. Подизпълнители

По т. (а) е дадена възможност на Оператора да възлага на лица по чл. 198о, ал. 6 или други подизпълнители изпълнението на задължения по настоящия Договор.

Съгласно чл. 198о ал. 6 на ЗВ: Търговците, държавните или общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези услуги съгласно изискванията на този закон и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. По отношение на тези потребители те се смятат за В и К оператори.

Чл. 198о ал. 6 на ЗВ дава възможност на дружества различни от В и К оператори да се приравняват на В и К оператори. При липса на приета наредба за изискванията и критериите за В и К операторите (съгласно чл. 198о, ал. 7 и ал. 8 от ЗВ), и при липса на действащ лицензионен режим, това създава възможности за дружества, които нямат капацитета и необходимата експертиза на действащите В и К оператори да предоставят публични В и К услуги, с което се нарушава обществения интерес.

Същевременно, в редица точки на предложения проект на договор се указва, че Операторът ще стопанисва и управлява Активи на трети лица, като вероятно се визират именно дружества по чл. 198о, ал. 6.

В тази връзка не се изясняват мотивите на дадената възможност в чл. 5.3.а, респективно не могат да бъдат приети, доколкото лицата по чл. 198о, ал. 6 не са подизпълнители, а са също В и К оператори за своите клиенти и следва да предоставят В и К услуги съгласно изискванията на ЗВ и ЗРВКУ.

Същевременно чрез използването на термина „Операторът има право да възлага“ не може да се изясни кога Операторът няма право да възлага, което довежда до интерпретации и спорове.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

5.4. Персонал

По т. (а) се изисква Операторът да изготви ефективен план за управление на своите човешки ресурси.

Предлагаме да се посочат конкретни изисквания и критерии за формата, съдържанието и обхвата на „ефективен план за управление на своите човешки ресурси“, за да не се прилагат различни подходи от отделните оператори. Ако такива не са налични към момента, да се планира създаването на официална инструкция, към която настоящият договор да реферира.

5.5. Задължения, свързани с околната среда

По т.(а) е вменено задължение за Операторът да „изготвя и предоставя на АВиК за съгласуване план за опазване на околната среда, включително план за собствен мониторинг в съответствие с изискванията на разрешителните за заустване на отпадъчни води, и програма за управление на отпадъците (включително утайките), свързани с предоставянето на Услугите“.

Проблемът с утайките би трябвало да намира решение от страна на първо място от АВиК. Съгласно чл. 52 , ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община. Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда. В тези текстове трябва да се обърне тежестта, за да се стигне до адекватно решение на проблема с утайките, при това съгласно закона и директивите.

По т. (в) е вменено следното задължение: „За избягване на съмнение, Операторът носи изцяло отговорността за управление на отпадъците, включително утайките, произведени в резултат на предоставянето на Услугите, и за изпълнение на изискванията на разрешителните за заустване, свързани с експлоатацията на канализационната система, при условията на чл. 3.6. АВиК е длъжна да положи всички възможни усилия, за да съдейства на Оператора за изпълнение на задължението му по този чл. 5.5 (в)“.

Не са точно дефинирани задълженията на членовете на АВиК по отношение на изготвянето и изпълнението на плановете за управление на утайките от ПСОВ в съответствие с разпоредбите на Закон за управление на отпадъците (ЗУО), Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и Ръководство за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците.

В договора следва да се вменят конкретни ангажименти и задължения на държавната и/или общински власти по отношение на изискванията за оползотворяване на утайките от ПСОВ. Операторът не би могъл да изпълнява ефективна програма за оползотворяване на утайките от ПСОВ без активното съдействие и ангажимент на общинските и държавни власти.

Необходимо е да се има в предвид, че общините ще придобият собственост върху ПСОВ, т.е. ще имат ясен и формален ангажимент да изготвят план за управление на отпадъците за тези обекти, и това не може да се вменява като ангажимент на Оператора - който следва да е задължен да изпълнява релевантните за него мерки съгласно одобрените общински планове.

Предлагаме тази точка да бъде преосмислена и ясно аргументирана от XXXX.

ЧЛЕН 6: ПЛАНОВЕ И ПРОГРАМИ

6.2. Инвестиционни програми

В т. (в) и т.(г) са дадени следните задължения:

(в) Подробната инвестиционна програма не може да съдържа инвестиционни проекти, които не са предвидени в краткосрочната Основна инвестиционна програма към РГП.

(г) Независимо от посоченото по-горе, Операторът може да включи в Подробната инвестиционна програма инвестиции, които не са предвидени в краткосрочната Основна инвестиционна програма към РГП, но отговарят едновременно на посочени конкретни условия.

Условията в т. (в) и (г) са противоречиви и взаимоизключващи се, поради което следва да бъдат прецизирани.

Допълнително, не считаме за препоръчително да се залагат посочените ограничения за включване на инвестиционни проекти съгласно инвестиционни програми на РГП. Изготвените инвестиционни програми към РГП отразяват потребностите в етапа на изготвяне на програмите и съобразно наличната към този момент информация. Към настоящия момент ситуацията е променена.

Не се изяснява възможността да се включат инвестиции, които не са дефинирани и определени в РГП, но необходимостта и ефекта от тях е доказан и/или обоснован от Оператора (включително чрез предпроектни проучвания и други).

Включването на подобни ограничения би могло да доведе до ангажимент за извършването на недобре обмислени инвестиции със спорен ефект само защото са включени в РГП.

Предлагаме тази точка да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ.

По т. (д) са описани само Директива 91/271/EC и Директива 2000/60/EC.

Предлагаме да се допълни Директива 98/83/ЕС за питейни води.

В т. 6.2 Инвестиционни програми предлагаме да се въведе изискване към Оператора да публикува на своята интернет страница следната информация за инвестиционната си програма:

1. Инвестиционна програма, съгласно одобрения от ДКЕВР бизнес план;

2. Годишен отчет за изпълнение на бизнес плана, включително изпълнение на инвестиционната програма, (с техническите параметри на изпълнените обекти).

3. Текущо изпълняваните инвестиционни обекти.

6.4. Бизнес план

Предлагаме по т. 6.4 да се допълнят договорни изисквания за Оператора да изпълнява одобрения от XXXXX бизнес план, да актуализира одобрения бизнес план и да извършва координация с XXXXX при настъпили промени, изискващи корекции в

ключови части на бизнес плана (нива на услуги, инвестиционна програма, въвеждане на нова услуга, най-често във връзка с изграждане на ПСОВ или при необходимост от обособяване на система за вода с непитейни качества), други).

Предлагаме да се прецизират контролните функции на АВиК по отношение изпълнението на бизнес плана.

Предлагаме в чл. 6.4, б.(б) след „…и има съдържанието, посочено в чл. 10 и 11 от ЗРВКУ” да се допълни „и наредбите по приложението му, както и задължителните указания на ДКЕВР”.

Предлагаме да се коригира посоченото в т. (и) задължение: „Председателят на АВиК подписва заедно с Оператора всяка писмена обосновка на проекта на Бизнес план, изготвена от Оператора и изпратена на ДКЕВР“, като се приложи принципа на

„мълчаливо съгласие“, въведен в чл. 25, ал. 2 на Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги.

Отказът от подпис може да блокира процеса по внасяне на бизнес план от Оператора в ДКЕВР и/или последващото одобряване на бизнес плана от Комисията.

АВиК не е страна в административното производство пред ДКЕВР по одобряване на бизнес плана. ДКЕВР е независим специализиран държавен орган, който осъществява регулирането на дейностите във водоснабдяването и канализацията и е недопустимо създаване на предпоставки за политически натиск върху дейността й.

ЧЛЕН 7: ИНВЕСТИЦИИ

7.1. Отговорност за инвестиране

Предлагаме посоченото в т. (б) изискване: „АВиК, неговите членове и Операторът няма да извършват никакви инвестиции в Публични активи, които не са предвидени в Инвестиционните програми, с изключение на заместване на изцяло или частично унищожени Публични активи“ да бъде преосмислено, доколкото би могло да блокира практически работата на Оператора, или поне силно да намали неговата гъвкавост при настъпили динамични промени. По-скоро следва да се предвидят конкретни изисквания към Оператора за предварително уведомяване на АВиК и ДКЕВР за необходимост от промени в инвестиционната програма, необходимостта от актуализиране на бизнес планове и други.

Предлагаме посочените в т.(б) изисквания в случай на прехвърляне на отговорността за извършване на инвестицията по чл. 7.1 (г) и (д) да бъдат конкретизирани и изяснени, за да не дават възможности за спорове между страните.

7.3. Задължително ниво на Инвестициите

Доколкото Приложение IХ не е предоставено, не може да се анализира какви изисквания ще се посочат за задължителни нива на инвестиции.

Както вече посочихме и в раздел „Дефиниции“, считаме за недопустимо изискванията за „Задължително ниво на инвестициите“ да бъдат уредени в дефиниции. В тази връзка предлагаме т.7.3 да бъде коригирана, като именно тук се опишат всички ангажименти на Оператора по отношение на задължителните нива на инвестиции.

7.4. Отчитане на инвестициите

Доколкото Приложение Х не е предоставено, не може да се анализира какви изисквания ще се посочат за отчитането на инвестиции.

Предлагаме да бъдат въведени изисквания за отчитането на инвестиции от

Оператора така, че да се постигне един и същи формат на данни и подход за докладване на инвестициите от Оператора към АВиК и към ДКЕВР, като за целта договора реферира към ЗРВКУ, подзаконовите нормативни актове и действащите указания на Комисията.

ЧЛЕН 8: ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

8.2. Определяне на тарифите

Предлагаме терминът „тарифите” да се замени с „цените”, в съответствие с терминологията на ЗРВКУ и наредбите по приложението му.

Предлагаме дефиницията по т. (а) „Цените за Услугите се определят от ДКЕВР в съответствие с правилата, предвидени в ЗРВКУ“ да се допълни на „Цените за Услугите се утвърждават от ДКЕВР в съответствие с правилата, предвидени в ЗРВКУ, Наредба за регулиране на цените на В и К услугите и Указанията, приети от ДКЕВР за прилагане на методите за ценово регулиране“.

8.3. Финансови задължения

Предлагаме посоченото в т. (г) изискване: „АВиК гарантира, че всяко трето лице, което ще замести Оператора изцяло или частично като доставчик на Услугите в Обособената територия, ще замести Оператора изцяло или частично, в зависимост от конкретния случай, и във всички негови финансовия задължения, поети от Оператора в съответствие с чл. 8.3.(а)-(в), до степента, допустима от действащото право и съответните кредитни споразумения, и ако съответната кредитна институция даде съгласието си.“ да бъде коригирано от МРРБ, доколкото:

В случай, че изискването по т. (г) е насочено към гарантиране на кредитора, то би следвало да бъде включено в Кредитно споразумение, и не следва да бъде част от договора.

В случай, че изискването по т. (г) е насочено към гарантиране правата на Оператора който предстои да бъде заместен, по отношение на поетите от него финансови задължения по искане на АВиК, то използваният израз „АВиК гарантира” на практика не дава никаква сигурност на поелия финансовите задължения В и К оператор, доколкото не посочва какви ангажименти поема АВиК. Предлагаме да се прецизират текстовете и условията.

ЧЛЕН 9: ТЪРГОВСКИ РАЗПОРЕДБИ

9.1. Доставки на стоки и услуги

По т. (а) е посочено следното изискване: Операторът възлага доставките на всички стоки и услуги (включително и строителни дейности), необходими за предоставяне на Услугите, в съответствие с изискванията на ЗОП и съответните подзаконови нормативни актове.

Предлагаме в дефинициите по т.9.1 да се включат изисквания за сключването на договори за услуги (SLA), при отчитане на следните условия:

ДКЕВР е изразил становище относно сключването на договори за услуги (SLA) от страна на електро-разпределителните дружества с писма с изх. № Е-03-17-24/ 14.04.2011 г., № Е-03-17-24/02.05.2011 г. към МИЕТ, съгласно което: „В договорите за услуги не следва да се предвиждат клаузи за превъзлагане на услугата от изпълнителя

… на трето лице, тъй като по този начин се цели заобикаляне на процедурите за възлагане на обществени поръчки по ЗОП”, както и „че в договорите за услуги не следва да се предвиждат клаузи нито за частично, нито за изцяло превъзлагане на услугата от изпълнителя ….“

С писмо изх. № 26-Ч-54 от 29.04.2011 г., МИЕТ изразява следното становище по договорите за услуги: „ I. Договори за възлагане на услуги да се сключват от Възложител с Изпълнител само и единствено в случаите, когато са налице

предвидените в Закона за обществените поръчки предпоставки и когато изпълнението може да бъде извършено самостоятелно от Изпълнител …“.

Предлагаме т. (б) да отпадне, доколкото повтаря изискванията на Закон за обществените поръчки.

Предлагаме предложеният в т. (г) праг от 1 000 000 лв., над който Операторът следва да изпрати на АВиК документацията по процедурата преди нейното стартиране, да бъде коригиран на 500 000 лв., по аналогия с предвидения праг в концесионния договор между Столична община и „Софийска вода“ АД.

9.2. Договорни условия

Предлагаме в условията по т. 9.2 да се допълни, че целият процес по предлагане на Общи условия от Оператора към ДКЕВР, одобряването на нови Общи условия от ДКЕВР и тяхното влизане в сила се извършва в съответствие с правилата, предвидени в ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове към него, доколкото в процеса на промяна на Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги ще бъдат въведени подобни конкретни изисквания.

9.3. Измерване

Така описаните ангажименти в т. 9.3 са прекалено общи, и би следвало да се допълнят и конкретизират както следва:

Да се конкретизират изискванията в т. 9.3. (а):

1. Измерване при водоизточници (съгласно ЗВ): Операторът следва да монтира измервателни уреди, отговарящи на Закона за измерванията на всички водоизточници, като за целта следва да изготви план с конкретни срокове (при наличие на техническа възможност и съобразно приноса на съответния водоизточник към общия обем на подадената вода в съответната ВС).

2. Измерване на вход населени места (съгласно указания на ДКЕВР): Операторът следва да монтира измервателни уреди на вход населени места, като за целта следва да изготви план с конкретни срокове.

3. Измерване на вход и/или изход основни обекти по водоснабдителната мрежа, (съгласно указания на ДКЕВР). Операторът следва да монтира измервателни уреди на вход и/или изход ПСПВ, ПС, Резервоари и други ключови обекти, като за целта следва да изготви план с конкретни срокове.

Допуска се да има съвпадение на т. 2 и т. 3. Измерването по водопроводната мрежа е за вътрешни цели, няма задължение устройствата да отговарят на изискванията на ЗИ.

Да се конкретизират изискванията в 9.3. (б):

Задължението да се монтират само средства за измерване, одобрени от Българския институт по метрология в съответствие със Закона за измерванията е валидно само за измерване при водоизточници и на СВО (за водопроводната мрежа), както и за точките на заустване (за канализационната мрежа).

Това изискване не е задължително за вътрешните измервания по водопроводната мрежа (на вход/изход водомерни зони, на вход/изход обекти), и е неприложимо за измерванията по канализационната мрежа (измерване на безнапорни течения).

Да се конкретизират изискванията в 9.3. (в), доколкото посочените изисквания се отнасят само за средства за измерване на СВО.

9.4. Фактуриране и събиране на вземания

Да се допълни освен фактури и сметки (няма изискване за издаване на фактура за битови потребители).

Към чл. 9 следва да се допълнят конкретни изисквания за оптимизиране и намаляване на Търговските загуби, както следва:

• Xxxxxx за извършване на последващи проверки на водомерите на СВО, съгласно чл. 43 от Закона за измерванията.

• Набиране на информация за клиенти и приходни водомери, създаване и актуализиране на база данни, с оглед оценка степента на изграденост на водомерното стопанство;

• Проследяване на потреблението на големите консуматори (търговски, бюджетни, стопански, промишлени, други), анализ на водния разход и неговото колебание в рамките на денонощието, с цел правилно определяне на типа, калибъра и напорните загуби на водомерите за тези обекти;

• Програма за монтаж на приходни водомери (там, където липсват такива), програма за подмяна на стари водомери по приоритетни обекти;

• Планиране на мерки за подобряване качеството и контрола при отчитане на водомерите на потребителите (включително мерки за вътрешен контрол, въвеждане на електронни устройства за въвеждане на отчети и данни за потребителите);

• Планиране на мерки за контрол на вътрешните процеси при пренос на данните за отчети от инкасатори към система за фактуриране - изпращане на фактури към клиентите;

• Планиране на мерки за подобряване на събираемостта - включително вътрешни екипи, стратегия и план за работа, специалиизирани софтуери, външни фирми за събиране на дълг, други.

• Програма за проучване и откриване на нерегламентирано потребление, планиране на съвместни действия с местните общини.

ЧЛЕН 10: ОТГОВОРНОСТ. ГАРАНЦИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Предлагаме да се конкретизира посочената в т.10.6 Неустойка за неизпълнение на Договорните показатели за качество, доколкото са възможни тълкувания дали е възможно да се наложи максимална неустойка в размер на 20 000 лв. за всеки от договорните показатели за качество, или 20 000 лв. е максималният размер обща неустойка за всички договорни показатели за качество. Допълнително следва да се уточни, че ако договорните показатели за качество се докладват на годишна база, то няма да е възможно да се констатира повече от едно нарушение по един и същи показател за календарната година.

Предлагаме предвидената в т. 10.10. Гаранция за изпълнение, в размер 1 % от стойността на Задължителното ниво на Инвестициите да отпадне, или да бъде преосмислена и ясно аргументирана от МРРБ, доколкото в този случай не се касае за изпълнение на стандартен договор за услуга, по който да се изисква изпълнителят да отдели гаранция за изпълнение, не е изяснено как АВиК ще ползва тези средства, а същевременно подобен разход не е включен в действащите цени на В и К операторите.

Предлагаме в чл.10 да се предвидят неустойки за:

• непредоставяне на изискана информация (и за двете страни);

• предоставяне на невярна и/или непълна информация (и за двете страни).

ЧЛЕН 11: ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ

Предлагаме в т. 4.9 и/или т. 4.10, както и в т. 11 да бъде описан реда за

връщане на активи, свързани с фактическото предоставяне на ВиК услуги - включително софтуери, бази данни и други на хартиен и/или електронен носител, включващи но не се ограничаващи до системи за фактуриране, електронни регистри за аварийна дейност, географски информационни системи, хидравлични модели, счетоводно-финансови софтуери, както и техните бази данни - които не са публични В и К активи, но без които е невъзможна експлоатацията на ВиК активите и предоставянето на ВиК услугите. Подобни ангажименти следва да се опишат и за изготвения съгласно т. 4.2. Регистър на активите.

ЧЛЕН 12: АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

12.4. Доклади

Предлагаме в т. 12.4 да се допълнят изисквания за докладването на информация от XXxX и/или Оператор към ДКЕВР.

12.6. Информация, предоставяна на трети лица

Доколкото АВиК е в правото си да изиска от настоящия оператор всяка информация, свързана с услугите или активите, с която не разполага, а целите за които ще я използва, в т. ч. и за организирането на процедура по определяне на нов доставчик е въпрос на преценка на Асоциацията, предлагаме т. 12.6 да отпадне от договора.

ЧЛЕН 13: АВАРИИ

13.1. Аварии

Предлагаме в т.(а) дефиницията да реферира към ЗРВКУ, подзаконовите нормативни актове към него и Указанията за тяхното прилагане от ДКЕВР, доколкото при промяната на Наредба за дългосрочните нива, условията и реда за формиране на годишните целеви нива на показателите за качество на водоснабдителните и канализационните услуги, и дефинирането на нови показатели за качество ще бъдат дадени дефиниции за Авария.

Предлагаме да се посочат конкретни изисквания и критерии за формата, съдържанието и обхвата на План за действие при аварии съгласно т.(б), за да не се прилагат различни подходи от различните оператори. Ако такива не са налични към момента, да се планира създаването на официална инструкция, към която настоящият договор да реферира.

Предлагаме в чл. 13 на договора да се въведе ангажимент за Оператора да създаде електронен регистър (база данни) на аварийно-ремонтните дейности, с оглед коректното докладване от Оператора на определените в ЗРВКУ, чл. 9 ал. 2 показатели за качество на В и К услугите.

Предлагаме в този електронен регистър като минимум да се поддържа следната информация за всяко събитие:

• Обща информация за подаден сигнал (дата и час на подаване, подател на сигнал, адрес на сxxxxx, xxxxxxxx xx xxxxxxxx);

• Информация за реакцията на Оператора (дата и час на проверка, точен адрес на събитието, класификация и приоритет на проблема, класификация на типа авария, дата и час на започване на ремонтните дейности (спиране на водата), на отстраняване на аварията (пуск на водата), на възстановяване на пътната настилка);

• Информация за извършените действия (реално изпълнени ремонтни дейности дължина, диаметър и материал на подменен участък, дълбочина на провода, разходи за материали, труд, транспорт, строителна механизация и вид на настилката).

V. ЛИПСВАЩИ РАЗПОРЕДБИ

Предлагаме в текста на договора да се допълнят изисквания за следните ключови сфери на дейност:

Намаляване загубите на вода чрез въвеждане на конкретни мерки:

1. Въвеждане на измерване на водните количества във всички ключови точки на екплоатираните ВС, необходими за получаване на данни за определяне на допустимите загуби на вода, съгласно Методиката за определяне на допустимите загуби на вода във ВС за всяко населено място в обособената територия;

2. Зониране на мрежите в населени места, там където е технически необходимо и възможно;

3. Измерване на дебит при всички основни водоизточници за съответните населени места (при наличие на техническа възможност и съобразно приноса на съответния водоизточник към общия обем на подадената вода в съответната ВС), всички ПСПВ, всички основни резервоари и ПС за съответните населени места.

4. Управление на налягането в части от водопроводните мрежи, където това е подходящо (без това да влошава качеството на услугата за потребителите);

5. Управление на аварийната дейност - въвеждане на софтуери за регистрация на аварийните събития, свързване на данните за мрежите и авариите по тях, анализ на местоположенията (водопроводи, части от мрежата) с повишена честота/гъстота на авариите над средното за мрежата;

6. Анализ на технико-икономически критерии и стандарти за извършване на ремонтни дейности (вътрешни екипи, външни строителни фирми, други);

7. Използване на специализирано оборудване за откриване на скрити течове, използвано от специално обучени екипи, които да работят в проблемни части на мрежата;

8. Проучване на мрежата - извършване на тестове (тестове за нулево налягане, стъпкови тестове, други), измерване на налягане (логери за налягане) в критични точки по мрежата, проучване на наличието и състоянието на СК, ПХ, регулатори на налягане, въздушници, изпускатели, СВО, други.

Постигане на енергийна ефективност чрез въвеждане на конкретни мерки:

1. Въвеждане на измерване на дебит на изход ВПС.

2. За ВПС, водоснабдяващи резервоари - монтаж на нивомер и поплавък в резервоара, изграждане на система СКАДА, с обхващане на ПС и резервоара, автоматизация на процеса (ВПС да работи извън върхова тарифа, по възможност само в нощна тарифа, контрол на работата на помпите по нива - максимално и минимално в резервоара, други.

3. За ВПС, водоснабдяващи директно водопроводни мрежи - монтаж на датчик за налягане в критична точка, изграждане на система СКАДА с обхващане на ВПС и сензорите за налягане в критични точки за управление по налягане, честотно управление на асинхронни двигатели на помпите, други.

4. Проучване на тласкателите за течове и проводимост, монтаж на въздушници и щуцери за измерване на налягане, други.

5. Цялостно обследване на мрежите на населените места, водоснабдявани от ВПС, с въвеждане на приоритети съобразно катогорията на населеното място, честотата на авариите и нивото на общите загуби на вода.

6. Да се планират аналитични и релевантни мерки за канализационните системи от помпен тип.

7. Подмяна на съществуващи помпени агрегати в помпените станции с реално отчитане на подобрена енергийна ефективност, в кВч/год.

8. Намаляване на потреблението на електрическа енергия при подмяна на

аериращите системи в ПСОВ, годишен ефект, в кВч.

9. Въвеждане на системи за комбинирано производство на ел. енергия на ПСОВ, с отчитане степента на покритие на собствените нужди на съответната станция.

Управление на публичните В и К активи чрез въвеждане на конкретни мерки:

1. Изготвяне на технически паспорти на обектите подлежащи на паспортизация съгласно Наредба №5/28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите.

2. Изграждане на цифрови бази данни за публичните В и К активи, включително но не само Географски информационни системи, Регистър на активи, Графици за планова поддръжка и инспекция, други.

3. Изграждане на система за архивиране на цифровите и хартиените данни за активите.

4. Изграждане на системи за СКАДА и Телеметрия.

5. Изграждане на система за управление на полевите дейности по експлоатация и поддръжка на публичните В и К активи, включително но не само: създаване на цифрови бази данни за регистри на аварии и посещения, свързване на данните за ремонти към данни за активи и счетоводни системи.

6. Въвеждане на единни счетоводни правила по отношение на управлението и поддръжката на публичните В и К активи.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 21, ал. 3 и ал. 6 от ЗРВКУ ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Р Е Ш И:

1. Приема становище по предложения проект на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между В и К операторите и съответната Асоциация по В и К, внесен в Комисията с вх.№ В-03-06-26/05.11.2014 г., съгласно посочените в настоящия доклад констатации и забележки.

2. Решението по т. 1 да бъде публикувано на интернет страницата на Комисията и изпратено на МРРБ.

3. Приложено към решението по т. 1 да се изпратят на МРРБ следните документи:

• Извлечение от Протокол № 110/18.07.2011 г. по т. 6 на ДКЕВР;

• Приложение 3.4. „Обосновка на границата от 10 м за признаване на инвестиции“ към бизнес план на „Софийска вода“ АД за периода 2009-2015 г., внесен в Комисията с вх. № В-17-44-13/31.07.2014 г.

4. Да се инициира работна среща със заинтересованите страни: МРРБ, Съюз на В и К операторите в Р. България, БАВ, Световна банка, Национално сдружение на общините в България и др.

5. Въз основа на становището на ДКЕВР и мненията на заинтересованите страни, да се поиска окончателно становище на МРРБ относно приемането или аргументираното отхвърляне на предложенията, направени в настоящето становище.

6. Окончателният вариант на типовия договор заедно с подготвените приложения към него да бъдат представени на XXXXX.

Становището е прието с решение на ДКЕВР по т.2 от Протокол № 170/15.12.2014 г.