Подписване. Тази конвенция, изготвена в Осло, Норвегия, на 18 септември 1997 г., е открита за подписване в Отава, Канада, за всички държави от 3 декември 1997 г. до 4 декември 1997 г. и в главната квартира на Организацията на обединените нации в Ню Йорк от 5 декември 1997 г. до влизането й в сила.
Подписване. Тази спогодба е открита за подписване в Брюксел от 14.IV.2000 г. до 30.VI.2001 г. в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който е депозитар на тази спогодба.
Подписване. Това споразумение е изготвено на английски и на български език, като само английският текст се счита за автентичен. Изготвено в .………………, на 200… ….....................................
Подписване. Настоящата Конвенция ще бъде отворена за подписване в Хелзинки от 17 до 18 март 1992 г., включително и след това в Седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк след 18 септември 1992 г., от държавите-членки на Икономическата комисия за Европа, както и от държави, които съгласно параграф 8 от Резолюцията на Икономическия и социалния съвет 36 (IV) от 28 март 1947 г. имат съвещателен статут в Икономическата комисия за Европа и от регионални организации за икономическа интеграция, конституирани от суверенни държави от Икономическата комисия за Европа, към които техните държави-членки са прехвърлили компетентност във връзка с въпросите, регулирани от тази Конвенция, включително и компетентност за сключване на договори по тези въпроси.
Подписване. В зависимост от избрания метод за подписване в Дейност 1, приложенията трябва да отговарят на следните изисквания: Подписването на електронно съдържание ще бъде достъпно след успешното преминаване на процеса на електронна идентификация. (В случай на използване на повторна идентификация за подписване) - да предостави идентичен процес както при идентификацията, с изключение на визуализираното на екрана съобщение, което трябва да съдържа информация за подписваните документи (В случай на използване на QR код/deep link) – да има отделна секция за подписване, при която сканираното (или отвореното през deep link) съдържание да бъде подписано и изпратено с POST заявка към еднократния линк, съдържащ се в QR кода / deep link-a. BGID трябва да може да гарантира идентичността на приложението, което генерира съдържанието. По този начин потребителите ще бъдат предпазени от имитиращи сайтове, които изискват автентикация и крадат личните данни на потребителя. За целта QR кодът следва да съдържа само идентификатор на системата и идентификатор на документа, а самия хеш за подписване ще се получава от сървърната част на BGID след проверка на самоличността на приложението, което ги изисква. За целта всяка интеграция с BGID ще трябва да е предварително дефинирана. Валидация за повишаване на нивото на електронна идентификация Приложенията трябва да поддържат функционалност за валидация. При избор на „Валидация“ от менюто или заглавния екран трябва да се визуализира QR код и инструкция той да бъде показан, заедно с документ за самоличност, на служител в една от одобрените локации. Системата (както сървърната част, така и мобилните приложения), трябва да показва и списък с локации на карта, с възможност за търсене по населено място или пощенски код и с опция за отваряне на приложение за навигация до съответната локация. Бутонът за валидация не следва да се показва, ако нивото на осигуреност е високо.