Провеждане на мониторинг на крайбрежните райони. Мониторингът е методът, който най-често се използва за определяне на натоварването с отпадъци в крайбрежните зони. Методът е сравнително прост (не изисква висока експертиза и специализирана екипировка), не е скъп и е ефективен за определяне на количествата на отпадъците и за улесняване прилагането на превантивните мерки. Мониторингът може да осигури достатъчно надеждни данни, които да позволяват установяването на географските и сезонни вариации в количеството и разпространението на отпадъците в крайбрежните райони. Провеждането на мониторинга се основава на няколко методологии, повечето от които включват разделяне на площта на участъци, ръчно събиране, преброяване и категоризиране на отпадъците по вид, размер, общо тегло, цвят и други. Мониторингът предоставя подробни данни относно естеството на отпадъците и техния произход, което е в основата на планирането на мерки за намаляване на замърсяването на крайбрежните зони и риска от замърсяване на морската среда, вкл. предприемането на преки мерки за почистване на замърсени зони, предприемане на превантивни мерки, провеждане на информационни кампании и т.н. Основните стъпки при планирането и провеждането на мониторинга на бреговата ивица, които биха могли да повлияят върху резултатите са: Дефиниране на категорията брегова ивица; Организиране на периодичен (сезонен) мониторинг, който да обхваща възможно по-голяма крайбрежна зона; Съобразяване на периодите за почистване на плажовете с гнездовите периоди на дъждосвирцоподобните (видове, гнездящи по плажната ивица); Отделяне и класифициране на отпадъците – по вид (пластмаси, метали, стъкло, строителни материали и др.), по размер, по общо тегло, по цвят и други; Съхранение на данните в табличен вид, за улесняване на по-нататъшното им обработване; Оценка на текущото екологично състояние на изследваните райони. В най-добрите случаи се прави сравнение с ретроспективни данни, фонови данни и данни от мониторинг на други страни при сходни условия.
