Системи за разходна отчетност. 0019 С промените в телекомуникационната индустрия през последните десетилетия, значително се усъвършенства нивото на прилаганите методологии за определяне на себестойността на услугите. Фигура 1 показва развитието на системите за разходна отчетност: Фигура 1: Промени в системите за разходна отчетност за телекомуникационни оператори 0020 Подходът на пълно разпределение на разходите според счетоводните данни върху единица услуга при спазване на принципа на историческата цена е естествената начална точка при създаването на системи за разходна отчетност за телекомуникационни компании. Методът на историческата цена не е достатъчно надежден, тъй като не отчита амортизацията на морално остарялото оборудване за далекосъобщителната мрежа. Методологията „Пълно разпределение на преките разходи” (Embedded Direct Cost) поставя ударението върху преките и непреките разходи, разпределими върху единица продукт или услуга. Тя има и редица слабости като това, че не обхваща някои общи, необходимо присъщи разходи за дейността на компаниите, поради вече което не се ползва с голяма популярност. Следващата стъпка е системата за пълно разпределение на разходите при използване на настоящи стойности на дълготрайните активи (Current Cost Accounting). Идеята, която стои зад тази методика, е заместването на историческата цена на придобитите в миналото активи със съответните осъвременени стойности. Системата, която е най-широко приета (но и обект на най-интензивни спорове) е Long Run Incremental Costing. Целта е да се получи себестойност на един ефективно работещ оператор при използване на осъвременени цени на оборудването. 0021 Целта на системата е да отнесе разходите към услугите. Сложността на телекомуникационната дейност изисква разпределението на разходите по услуги да се извърши в няколко етапа като се дефинират разходни центрове, в които да се групират различните видове разходи и се дефинира процеса на трансформация на разходите между тези разходни центрове. Това се извършва с помощта на различни бази за разпределение, които свързват разходите и причините, които ги пораждат. Примерни бази за разпределение са: времето, изразходвано за дадена дейност, изразходваното количество електроенергия от дадено оборудване в киловат часа, обем на предоставените услуги в минути и други. Пълният списък на базите за разпределение е посочен в Приложение 2. Разпределението на разходите за трафичните елементи на мрежата се осъществява с помощта на така наречените таблици за маршрутизация, чиято същ...
