Ипотечни облигации. Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от банката- издател. Покритието на ипотечните облигации от дадена емисия не може да е по-малко от общата стойност на задълженията по главници на намиращите се в обращение извън банката-издател ипотечни облигации от тази емисия. Следователно, вземанията на облигационерите могат да се считат за “тройно” обезпечени: първо, със залога върху вземанията на банката по самите ипотечни кредити; второ, косвено, с обезпеченията по ипотечните кредити; и трето, длъжник по облигациите е банка, която спазва специални изисквания за капиталова адекватност и ликвидност, осъществява дейността си под надзора на БНБ и се счита принципно за надежден длъжник сама по себе си. Поради това ипотечните облигации са нискорисков финансов инструмент. Финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар в държава членка или в трета държава. Възможно е ЦКБ Гарант да инвестира в някои видове дългови финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар в чужбина, както и в дългови финансови инструменти, издадени от чужди държави, техни регионални и местни органи, международни организации и др.под., при спазване на изискванията и ограниченията, предвидени в закона и Правилата на Фонда. Банкови депозити. Банков депозит са парични средства, оставени на съхранение в банките и подлежащи на възстановяване на внеслото ги лице при предварително уговорени условия. Банковите депозити могат да бъдат срочни или безсрочни, с фиксиран или плаващ лихвен процент, в лева или чуждестранна валута. Банките се лицензират от БНБ, ако отговарят на изискванията на закона. Те подлежат на непрекъснат контрол относно финансово им състояние от Управление „Банков Надзор” на БНБ. Поради това този вид инвестиционни инструменти също се смятат за нискорискови.
Ипотечни облигации. Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от банката-издател. Покритието на ипотечните облигации от дадена емисия не може да е по-малко от общата стойност на задълженията по главници на намиращите се в обращение извън банката-издател ипотечни облигации от тази емисия. Следователно, вземанията на облигационерите могат да се считат за “тройно” обезпечени: първо, със залога върху вземанията на банката по самите ипотечни кредити; второ, косвено, с обезпеченията по ипотечните кредити; и трето, длъжник по облигациите е банка, която спазва специални изисквания за капиталова адекватност и ликвидност, осъществява дейността си под надзора на БНБ и се счита принципно за надежден длъжник сама по себе си. Поради това ипотечните облигации са нискорисков финансов инструмент.
Ипотечни облигации. Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от банката- издател. Покритието на ипотечните облигации от дадена емисия не може да е по-малко
Ипотечни облигации. Ипотечните облигации са финансови инструменти, емитирани от банки и обезпечени с портфейл от ипотечни кредити, които в общия случай са отпуснати от банката-емитент. Поради наличието на обезпечение за погасяването на дължимите суми по емисията от страна на банката-емитент, ипотечните облигации са свързани с по-нисък Риск на емитента в сравнение с обикновените, необезпечени облигации (вж. т. 5.1. по-горе). Въпреки това останалите рискове, посочени за облигациите в т. 5.1. по-горе, са характерни и за инвестицията в ипотечни облигации. В допълнение на тях клиентът следва да вземе предвид и следните рискове: • Риск, свързан със секюритизацията: обезпечаването на задълженията по емисия ипотечни облигации с портфолио от ипотечни кредити носи със себе си риск, свързан с изготвянето и структурирането на това портфолио. Поради големия брой ипотечни кредити „вързани“ заедно в съответния портфейл, може да е трудно за клиента да прецени, доколко кредитният рейтинг на съответния портфейл съответства на качеството (ликвидността) на вземанията по кредитите, съответно ипотекираните имоти, участващи в портфейла; • Риск, свързан с реализирането на обезпечението: реализирането на обезпечението при невъзможност на емитента да изпълни задълженията си по емисията ипотечни облигации може да е свързано с рискове, в случай че вземанията по кредити, съответно ипотекираните имоти, участващи в портфейла, притежават лош кредитен рейтинг и следователно не са в състояние да покрият тези задължения; • Риск от ограничена диверсификация: рискът, свързан с реализиране на обезпечението по емисия ипотечни облигации, посочен в предходната подточка, може да бъде допълнително повишен в условията на криза на пазара за недвижими имоти, в който случай стойността на обезпечението може драстично да намалее. В зависимост от конкретните условия на съответната емисия, по-специално размера на главницата за брой облигация, структурата на лихвата, както и структурата на обезпечаващия ипотечен портфейл инвестирането в ипотечни облигации може да бъде подходящо както за непрофесионални, така и за професионални клиенти и приемливи насрещни страни, като във всеки случай тези клиенти следва да разполагат с необходимите знания и/или опит, за да могат да оценят качеството на предлаганото обезпечение. То не е подходящо за инвеститори с висок рисков апетит и такива, търсещи доходност високо над средната.
Ипотечни облигации. Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. От гледна точка на доходност и деноминация, влизат в категориите, посочени за ДЦК. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от съответната банка. Това означава, че при евентуална невъзможност на банката-емитент да изплаща задълженията си по облигациите, вземанията по отпуснатите от нея ипотечни кредити ще служат за изплащане на задълженията по облигациите. Рискове, характерни за ипотечните облигации (описанието на рисковете е посочено по-долу в т. II): Кредитен риск, пазарен риск (лихвен риск, ликвиден риск), риск на емитента, риск, свързан с насрещната страна по сделката, и риск, свързан със сетълмента
Ипотечни облигации. Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от банката- издател (основно покритие). Ипотечните кредити влизат в изчислението на основното покритие със стойността на непогасената им главница, но с не повече от 80 на сто от ипотечната оценка на жилищните недвижими имоти и с не повече от 60 на сто от ипотечната оценка на останалите недвижими имоти, служещи за тяхното обезпечение. За заместване на частично или напълно погасени ипотечни кредити банката-издател включва заместващо покритие под формата на пари в брой или по банкови сметки; вземания срещу /или изцяло гарантирани от/ правителството на РБългария или БНБ, и др.под. Заместващото покритие на ипотечните облигации от дадена емисия не може да надвишава 30 на сто от общия размер на задълженията на банката-издател по тази емисия. Покритието на ипотечните облигации от дадена емисия (сумата от основното и заместващото покритие) не може да е по-малко от общата стойност на задълженията по главници на намиращите се в обращение извън банката-издател ипотечни облигации от тази емисия. Следователно, макар, че ипотечните облигации по принцип са свързани с рисковете по всички корпоративни облигации, посочени в т. 2 по-горе, рисковете по тях все пак са по-ниски, вземанията на облигационерите могат да се считат за “тройно” обезпечени: първо, със залога върху вземанията на банката по самите ипотечни кредити; второ,