Последващо оценяване Примерни клаузи

Последващо оценяване. Избраният от дружеството подход за последваща балансова оценка на имотите, машините и оборудването е модела на преоценената стойност по МСС 16 – преоценена стойност, намалена с последващо начислените амортизации и натрупаните загуби от обезценка. Когато тяхната справедлива стойност се променя съществено на по-кратки интервали от време, преоценката може да се извършва по-често.

Последващо оценяване. Последващото оценяване на финансовите пасиви зависи от тяхната класификация, както е описана по долу.

Последващо оценяване. Счетоводна политика, приложима от 1 януари 2018 година Паричните средства и еквиваленти в банки се представят последващо по амортизирана стойност без натрупаната обезценка за очаквани кредитни загуби.

Последващо оценяване. Паричните средства и еквиваленти в банки се представят последващо по амортизирана стойност намалена с натрупаната обезценка за очаквани кредитни загуби. • паричните постъпления от клиенти и паричните плащания към доставчици са представени брутно, с включен ДДС (20%); • лихвите, свързани с кредити, обслужващи текущата дейност (за оборотни средства), се включват в оперативна дейност; • платеният ДДС по покупки на дълготрайни активи от чуждестранни доставчици се посочва на позиция “платени данъци”, а при доставка на дълготрайни активи от страната се посочва на позиции “покупка на имоти, машини и оборудване”, “покупка на нематериални активи“ и “покупка на инвестиционни имоти“ към паричните потоци от инвестиционната дейност; • постъпленията и плащанията от и по овърдрафти са показани брутно от дружеството;

Последващо оценяване. За целите на последващото оценяване финансовите активи се класифицират в следните категории: - Финансови активи, оценявани по амортизирана стойност; - Финансови активи, оценявани по справедлива стойност през друг всеобхватен доход (с прекласификация в печалбата или загубата); През текущия период Дружеството отчита финансови активи в една от тези категории – финансови активи по амортизирана стойност .

Последващо оценяване. Последващата (ex-post) оценка на въздействието, наричана още ретроспективна оценка, последващо оценяване или оценяване62 представлява основано на доказателствата заключение относно степента, в която дадена интервенция е била ефективна, ефикасна, релевантна от гледна точка на нейните цели и разрешаваните проблеми, съвместима с останалите политики и законодателство и с добавена стойност предвид избраното ниво на 62От англ. evaluation. власт, от което тя е реализирана – местно, национално или наднационално. Оценяването е механизъм, който спомага да се оцени реалния напредък на въведените политики и мерки в сравнение с първоначалните очаквания. Последващото оценяване не е оценка на какво се е случило. То разглежда защо нещо се е случило и, ако е възможно, колко се е променило като последица от избрания вариант на действие. То трябва да разглежда по-широката перспектива, да се опита да види дали има нежелани/неочаквани ефекти, които не са били предвидени при предварителната оценка на въздействието или от приетия акт. В конкретния случай последващата оценка на въздействието би имала за цел да отговори на следните генерални въпроси: 1. Какво е текущото положение – това предизвикано в резултат от прилагането на избрания вариант на действие? 2. Доколко ефективно е било избраното действие? 3. Колко ефикасно е бил то? 4. Доколко съгласувана с общата стратегическа рамка на правителството, държавата или Европейския съюз избраната интервенция? Основните критерии за намиране на отговори на поставените въпроси пред оценяването биха били следните: 1. постигане на целите – степента, в която целите от реализираната политика и/или изменението на нормативния акт са постигнати, независимо дали това се дължи на конкретната политика, съответно на изменението в нормативния акт; 2. ефективност – степента, в която постигането на целите от реализираната политика и/или от изменението в нормативния акт се дължи на конкретната политика, съответно на изменението в нормативния акт;