Права на човека. Правата на човека и граждански права. - Що е демокрация? - Сигурността и толерантността в обществото.
Права на човека. В рамките на цялостния политически диалог страните се споразумяват да установят диалог по правата на човека с оглед засилване на практическото сътрудничество между страните както на многостранно, така и на двустранно равнище. Дневният ред на всяка сесия на диалога се договаря от страните, отразява съответните им интереси и се стреми да обхваща по балансиран начин гражданските и политическите права и икономическите, социалните и културните права.
Права на човека. Раздел Преведени решения на ЕСПЧ по български дела Списък с дела с филтри за търсене по: Име на делото, Номер на жалба, Xxxx, Членове Всяко дело съдържа описание и има прикачени файлове Раздел Изпълнение на решенията на ЕСПЧ – статичен текст и прикачени файлове Раздел Документи по права на човека – статичен текст и прикачени файлове Раздел Бюлетин – списък с бюлетини под формата на прикачени файлове Раздел Връзки – статичен текст (линкове към външни сайтове)
Права на човека. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи е подписана на 4 ноември 1950 г. в Рим от държавите-учредителки на Съвета на Европа (Кралство Белгия, Кралство Дания, Франция, Република Ирландия, Италианската република, Великото Херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия). Влиза в сила през 1953 г. Към Конвенцията са приети поредица от протоколи, които усъвършенстват нейното действие и разширяват предмета на приложението ѝ. Република България ратифицира Статута на Съвета на Европа със закон от 5 май 1992 г. (обн. “Държавен вестник”, бр. 49 от 1992 г., в сила от 7 май 1992 г.), а става страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи със Закон от 31 юли 1992 г.57 Правата на човека са релевантни спрямо всички политики и институциите са длъжни да се съобразяват с тях, както във вътрешните, така и във външните си политики. Някои от правата, залегнали в Конвенцията са абсолютни и не могат да бъдат ограничени по какъвто и да е начин без значение от важността на целите на политиката. Поради това абсолютният характер на потенциално засегнатите права на човека е изведен като прагов индикатор при оценяването на въздействията на различните варианти (вж. въпрос 2 от Контролния списък на правата на човека по-долу). Такъв характер имат правата по: чл. 3 - Забрана на изтезанията; чл. 4, ал. 1 - Забрана на робството и принудителното подчинение и чл. 7 - Забрана на налагането на наказание без закон. Аналогично разделение съществува и в Хартата на основните права на ЕС. Макар самата Харта да не съдържа изчерпателен списък на абсолютните права, практиката на европейските съдилища сочи, че забраната на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (чл. 4 от Хартата) и забраната на робството и принудителния труд (чл. 5 от Хартата) са абсолютно защитени. Други права, които при необходимост могат да бъдат обект на ограничения, до степен, че такива ограничения съблюдават строгите изисквания на чл. 52 от Хартата, който гласи: "Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и...