Национално законодателство. Дейностите на кораби, опериращи по настоящия протокол и приложението към него, по-специално трансбордиране на улова, използването на пристанищни услуги и покупката на материали и т.н., се регулират от приложимото национално законодателство на Мароко.
Национално законодателство. Резултатите от редица проучвания сочат, че реализираните договори по ЗОП, проектите чрез ПЧП, аутсорсинг, и други форми, като концесии, конкурси и пряко договаряне, са осъществявани до този момент на базата на: • Закона за обществени поръчки (ЗОП); • Закона за концесиите (ЗК); • Закона за социалното подпомагане (ЗСП), както и Правилник за ЗСП, ЕСКО договор и др. Според голяма част от българските общини най-често срещаните проблеми при използване на необходимата съществуваща до момента нормативна база за отделен ПЧП проект са: • липса на систематизиране на базата, уреждаща ПЧП в един нормативен акт; • сложната нормативна уредба; • трудно приложим ЗОП; • тежки процедури и дълги срокове; • липса на възможности за финансиране на мащабни проекти, поради ограничения в общинските бюджети; • неясни правила за прилагане на ПЧП. След доста години очакване и няколко значими инвестиционни проекта, които се осъществиха без специален закон, на 15 юни в Държавен вестник беше публикуван Закон за публично-частното партньорство (ПЧП). Той влиза в сила от началото на 2013 г., като дотогава Министерският съвет следва да е приел подзаконовите нормативни актове за прилагането му и да е изменил съществуващите в съответствие с неговото съдържание. Очаква се и приемането на националната програма за ПЧП, както и плана за действие, свързан с проектите за ПЧП до 2020 г. Законът за ПЧП дефинира целите си, които са свързани с традиционно важната възможност да се осъществяват частни инвестиции в обекти на инфраструктурата и да се извършват дейности от обществен интерес при условията на дългосрочно сътрудничество, което може да продължи от 5 до 35 г. От приложното поле на Закона за ПЧП са изключени обществените поръчки, които се възлагат по силата на Закона за обществените поръчки и чрез които се разходват публични средства. Едновременно с това, предвид 20-годишната практика по прилагането на Закона за концесиите, тази иначе основна форма на ПЧП също е изключена от приложното поле на закона. Във всички случаи частният партньор поема строителния риск, а на практика търсенето и наличността на услугата, както и финасирането на проекта, ще бъдат част от рисковете, които той ще поеме, като Законът за ПЧП не гарантира възстановяването на вложените средства. В България се регистрира една особеност на ПЧП, че се подценяват, а в много случаи и липсват истински предпроектни проучвания дори и за проекти от най-съществено национално значение. В българската администрация е почти непозната практиката ...
Национално законодателство. Според българското право, правната защита на биоразнообразието и биологичните ресурси обхваща законодателството, регламентиращо опазването и ползването им, включително чрез поставяне под защита на територии и обекти, регулиране на лова, риболова, ползването на горите и всички природни ресурси. Правната защита на биологичното разнообразие и биологичните ресурси се основава на следните основни действащи закони, други нормативни актове и стратегически документи: Няколко от изброените правни документи са пряко свързани с опазването на птиците и местообитанията им като част от биологичното разнообразие. (стратегическа екологична оценка), оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), достъпа до информация, контрола и управлението на факторите, увреждащи околната среда, финансирането на дейностите, правата и задълженията на отговорните институции. Съгласно чл.81, ал.1 “се оценява въздействието върху околната среда на планове, програми и на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или на техни изменения, при осъществяването на които се очакват значителни въздействия върху околната среда”, включително ветрогенератори. Инвестиционните предложения за изграждане на ветрогенератори са включени в приложение 2 на ЗООС и за тях необходимостта от ОВОС се преценява за всеки отделен случай. Плановете за развитие на енергийни сектор на национално и регионално ниво, както и регионалните планове за развитие са предмет на задължителна екологична оценка, съгласно ЗООС. Със закона за горите е уреждат отношенията, свързани със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в България. Текстовете на закона, свързани с опазването на крайречните гори и горските пояси имат принос към изграждането на връзките в Националната екологична мрежа, т.е. екологичните коридори. Повече от десет международни конвенции или директиви, приети от 1975 г. насам и четири международни програми са от специфично практическо значение за опазване на видовете животни и растения и техните местообитания. В повечето от тях има специална част, в която се отделя внимание на опазването на местообитанията на видове чрез подхода, основан на места. В някои от тях е залегнала и концепцията за екологичната мрежа, като функционално единна система за опазването на едни или други компоненти на биоразнообразието. Най-важните и широко прилагани конвенции са: • Конвенция за опазването на биологичното разнообразие • Конвенция за влажните зони с...