Заключение. Документите, посочени по-горе, се представят в запечатана непрозрачна опаковка, върху която се посочват:
Заключение. (при попълване на КЛ в Пентана заключението се документира във въпрос ОО 047 от секция Обществени поръчки в Общия контролен лист за проверки при одит на операциите): Процедурата е проведена законосъобразно, като не установих отклонения. ИЛИ
Заключение. В рамките на различните дейности по проект „Best Boss”, като например проведеното европейско проучване и разработването на личностния тест BBI, бяха очертани някои области, необходими за успешното бизнес унаследяване. Те, заедно с препоръките към властимащите, са представени в следващите редове.
Заключение. Правното основание за предложеното решение следва да бъде член 207, параграф 4, първа алинея от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от него.
Заключение. При оценка на бизнес плановете на кандидатите, членовете на Комисията попълват карта за оценка – Образец № 3. След провеждане на трети етап – събеседване, членовете на Комисията попълват карта за оценка по Образец № 4.
Заключение. Кандидатът има права да посещава дружеството, за чието управление кандидатства, в продължение на три работни дни, по осем часа на ден. В рамките на тези посещения трябва да му бъде осигурен достъп до работните помещения, организационната структура и финансовите отчети на дружеството.
Заключение. Разработените финансови анализи обхващат богат спектър от възможни варианти, както за финансиране на изграждането на проекта, така и за неговата експлоатация по време на целия му жизнен цикъл. Използвани са 6 варианта на участие в капитала на проектната компания за изграждане на централата и финансиране на проекта, 5 варианта на прогнозни цени на вътрешния и регионалния пазар, където централата може да продава произведената от нея електрическа енергия, и 2 варианта на натоварване на мощностите. „Кръстосването“ на всички тези варианти води до общо 90 комбинации. При нито една от тези 90 комбинации проектът не е финансово жизнеспособен. Това се случва и при най-високи цени, пълно натоварване и различно съотношение между собствен и привлечен капитал. Нетните парични потоци на проекта са отрицателни, а вътрешната му норма на възвръщаемост е под дисконтовата норма. За илюстриране на тази важна тенденция са изведени резултати от представителния вариант 6, при който собственик на проекта е дружество, чийто капитал се притежава от частен инвеститор и българската държава в съотношение 62.8/37.2 (делът на държавата представлява апортна вноска в размер на балансовата стойност на средствата, изразходени за проекта до 2016 г. – 1.17 млрд. евро), а съотношението дълг/собствен капитал е 70/30. Изборът на този вариант се аргументира с факта, че това би бил предпочитания от един потенциален инвеститор вариант, тъй като при него доходността от собствения капитал е най-висока, въпреки че е под разглежданите еталонни стойности, които биха направили проекта привлекателен за него. Алгоритъмът за изчисляване на потенциалния недостиг на средства е следният: Изчислени са средни разходи на единица произведена електроенергия за всяка една година от периода на експлоатация. Тези средни разходи включват: разходи за експлоатация и поддръжка, разходи за отчисления във фондовете РАО, ИЕЯС и СЕС, амортизации, данъци, лихви и погашения по главници.6 Изчислена е разликата между средните разходи по т.1 и приходите от произведената електрическа енергия, обвързани с ценовите сценарии за периода на експлоатация. Приходите по години са получени като количеството произведена електрическа енергия за съответната година е умножена по цената от съответния сценарии за същата година. Превишенията на средните разходи над приходите от продажбите за съответната година води до отрицателни стойности, което представлява потенциални загуби от дейността (вж. табл. 10). Ако се случат направените допускания от т...
Заключение. В рамките на Глава IV от настоящото изследване е направен анализ и обобщение на постигнатите резултати от внедряването на CAF в целевите администрации по проекта на ИПА „Въвеждане на Общата рамка за оценка (CAF)“. Въз основа на събраната и анализирана информация, могат да бъдат направени следните изводи: ▪ Изследването идентифицира основните трудности при изпълнение на всяка от стъпките от процеса по внедряването на модела, като извежда практически насоки и препоръки от целевите администрации за действия и мерки, които биха могли да минимизират тези затруднения. Резултатите от тази част на изследването могат да послужат както на организации, които тепърва ще внедряват CAF, така и в процеса на работа на външните консултанти от Националния ресурсен център по CAF при реализация на следващи проекти на ИПА за въвеждане на модела в българската администрация. ▪ Изследването представя реалните резултати и осезаемите ползи, постигнати от администрациите по всеки от 9-те критерия на Общата рамка за самооценка, което допринася за неговата практическа приложимост. ▪ Важен аспект от проучването е рефлексията на участниците относно резултатите от въвеждането на CAF, формулирани като изводи и научени уроци. Те обхващат както констатирани добри практики за процеса на самооценка, така и изводи свързани с придобития опит от внедряването, които съдържат ценни ориентири и послания към администрациите от следващите вълни за въвеждане на Общата рамка за самооценка. ▪ Въз основа на използваните количествени и качествени методи, изследването представя критичен преглед на основните етапи от приключилия процес на самооценка, като са идентифицирани важни организационни мерки, които биха довели до неговото подобряване. ▪ Участниците в изследването са дали ценни практически съвети и ясно формулирани насоки на организациите, които ще изберат да въвеждат CAF оттук нататък. ▪ Очертани са различните подходи на целевите администрации, използвани за успешното внедряване на мерките от Плана за подобрение. ▪ Идентифицирани са ключовите фактори, които оказват влияние на успеха при внедряването на модела. В заключение може да бъде направен извод, че с реализацията на дейностите по проекта Институтът по публична администрация и Националният ресурсен център по CAF към него са постигнали много повече от 100%-тно изпълнение на заложените индикатори. Приносът на проекта, в резултат от който 48 общински, областни, централни и териториални администрации прилагат механизма за организационно съвършенств...
Заключение. В заключение можем да обобщим, че компостирането на отпадъците от селскостопанска дейност е един екологосъобразен начин за справяне с генерирания биоразградим отпадък и допринася за борбата с климатичните изменения и намаляване на екологичния отпечатък, който оставяме върху околната среда. Ефектът от реализирането на проекта е колкото в индивидуален план – чрез редуциране на разходите за осъществяване на селскостопанска дейност и увеличаване на производителността от нея, толкова и в глобален аспект. Най-голямата полза от съвместната инициатива е отбелязаната промяна в мисленето и поведението на общността и осъзнатата необходимост да живееш в хармония с природата, да щадиш природните ресурси. Цялостният позитивен ефект от реализирането на проект „Съвместна промоция компостирането на селскостопански отпадъци“ е ясно забележим, а очакваните ползи за околната среда и за нивото на замърсяване ще се отчитат още по-ясно в дългосрочен план. Изградените и монтирани демонстрационни платформи за компостиране са добра практика, популяризирането и разпространението на която ще засили положителния ефект от проекта. Ангажиментът и на местната и регионална власт в продължаващата промоция и внедряване на компостирането на биоразградими отпадъци обаче, е важно условие за успеха на инициативата и превръщането й в необходимост за всяко земеделско стопанство и всеки дом.
Заключение. Анализът на дейността на Общинска администрация Созопол и на участието на гражданите и бизнеса при изпълнението на полити- ката за туризъм ще бъде добра основа за бъдещо партньорство между Общинска администрация Созопол и структурите на гражданското об- щество и бизнеса при планиране, разработване, управление и изпъл- нение и на други общински политики. Създаденият капацитет за сътрудничество между местната власт и гражданското общество в община Созопол е с възможност за мултиплициране и в други дейности и политики за устойчиво развитие. ⮚ Конституция на Република България; ⮚ Европейска Харта за местно самоуправление; ⮚ Европейска стратегия за иновации и добро управление на мес- тно ниво; ⮚ Кодекс на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения ⮚ Препоръка CM/Rec (2009)18 на Комитета на министрите на дър- жавите-членки относно електронната демокрация ⮚ Препоръка CM/Rec/2007/1422 на Комитета на министрите на държавите-членки,отнасяща се до правния статут на НПО ⮚ Насоките за гражданско участие в процеса за вземане на поли- тически решения (приети от Комитета на министрите на 27 сеп- тември 2017 г. на 1295-то заседание на заместник-министрите), ⮚ Закон за туризма ⮚ Закон за регионалното развитие; ⮚ Закон за местното самоуправление и местната администрация; ⮚ План за интегрирано развитие на община Созопол 2021-2027 г. , приета с РМС № 899 от 16.11.2022 ⮚ Интегрирана териториална стратегия за развитие на Югоизточен регион за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г. ⮚ Устройствен правилник за организацията и дейността на Общин- ска администрация в община Созопол;