Резултати. Очакваните резултати от изпълнението на настоящата обществена поръчка са следните:
Резултати. 11 При пробите по време, при и след завършване Работите, както са проектирани и изградени, трябва да показват съответствие с разпоредбите на тези Изисквания на Възложителя и да са получили официално разрешение за ползване като автомагистрала.
Резултати. 13.1. След приключване на дейностите учителят/педагогическият специалист прдоставя доклад, който се регистрира в дневника за входяща кореспонденция. - постигнати цели – описват се и се прекратява общата подкрепа; - частично постигнати цели – кои са постигнати и кои не са и причините да не се постигнат - не са постигнати целите – описват се причините да не се постигнат и ученикът се насочва към оценка на индивидуалните потребности от ЕПЛР за предоставяне на допълнителна подкрепа.
13.2. Родителят получава информация за постигнатите резултати на работна среща в училището или чрез електронният дневник Школо. Резултатите се отразяват в елвктронния дневник Школо, както следва: в раздел Подкрепа
Резултати. Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), по основни измерения, 2022
Резултати. В седем от държавите-членки на ЕС повече от девет на всеки десет анкетирани посочват, че цифровите инструменти и интернет ще бъдат важни в живота им до 2030 г., като най-високи проценти са регистрирани във Финландия (95%), Холандия (95%) и Швеция (94%), а най-ниски в Румъния (61%), Австрия (72%) и България (74%). Голям брой от анкетирани граждани на ЕС не са наясно, че права като свобода на изразяване, неприкосновеност на личния живот или недискриминация трябва да се зачитат и онлайн. Повече от половината от анкетираните обаче са посочили, че не са знаели, че правата, които важат офлайн, трябва да се спазват онлайн: в България (64%), Италия (61%) и Румъния (58%). В седем други държави-членки на ЕС повече от 40% от анкетираните не са наясно. Тези страни са Австрия (47%), Унгария (46%), Словакия (44%), Полша (43%), Гърция (41%), Испания и Хърватия (и двете по 40%). Около половината от анкетираните смятат, че ЕС защитава добре правата им в онлайн средата. Но на национално ниво съществуват значителни различия. В 15 държави членки на ЕС повече от половината от анкетираните посочват, че ЕС защитава добре техните права в онлайн среда. Най-склонни да посочат това са анкетираните в Малта и Ирландия (и двете по 73%), Люксембург (70%), Полша, Унгария и Дания (всичките по 65%). Анкетираните са най-малко склонни да мислят така във Франция (38%), Гърция (39%), Испания и България (и двете по 40%). В шест държави-членки на ЕС над една трета от анкетираните смятат за много полезно да знаят повече за правата си в онлайн средата, най-вече в Кипър (49%), Малта (41%) и България (40%). Най-малко вероятно е анкетираните да смятат това за много полезно в Унгария (17%), Полша и Словакия (20%) и Дания (21%). Голямо мнозинство от респондентите смятат, че е полезно Европейската комисия да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи. Близо половината (48%) от анкетираните в Кипър смятат, че е много полезно Европейската комисия да дефинира и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, следвани от Холандия и Ирландия (и двете по 42%) и България (40 %). Най-малко склонни да мислят по този начин са анкетираните в Португалия (17%), Естония (20%) и Румъния (21%). Повече от един на всеки десет анкетирани посочват, че не знаят - в Естония (15%), Литва (14%) и България (12%).
Резултати. В някои държави резултатите са съответни на очакванията – по-голяма е вероятността младежите да приемат нови технологии (Словакия, Словения и Естония за получаване на информация от правителствени уебсайтове). В други държави обаче водещи са по-възрастните при ползването на услугите на електронното правителство (Ирландия, Люксембург и Португалия за получаване на информация от правителствени уебсайтове). Докато интернет се използва от всички или почти всички граждани на възраст от 25 до 34 години, процентът на потребителите в по-високата възраст в много европейски страни е значително по-нисък. Например в България едва 21% от граждани на възраст между 64 и 75 години са използвали интернет през 2019 г., а в Гърция 29% процента. Резултатите от изследването сочат три категории фактори според значението им за младите и по-възрастните: ▪ Различни фактори при младите и по-възрастните: пол, размер на домакинството и гъстота на населението. Въпреки че е по-вероятно
Резултати. Резултатите показват, че контактът лице в лице все още е най-важният начин за комуникация с администрацията в Европа — 81% от всички граждани, които са се свързали с нея през последната година, са го направили лично, макар и не единствено. Въпреки това, в някои държави телефонията и пощата имат превес пред гишето (във Великобритания - 74% по телефона и само 51% лице в лице). В изследваните държави (изброени по-долу) около 11% от възрастното население е използвало Интернет за достъп до публични услуги, а през последната година броят им е нараснал до 20%. Според резултатите потенциалното търсене на е-услуги расте при 50% от потребителите на публични услуги. Една четвърт от индивидуалните потребители на е- услуги са действали като посредници за членове на семейството или приятели, а друга една четвърт - от името на работодател. Повечето бариери, които потребителите очакват да срещнат при е-плащане, са свързани с усещането, че лице в лице е по- сигурно, а страхът от злоупотреба с поверителността на данните оказва сериозно влияние. Въпреки това, след като гражданите са използвали е-услуги веднъж, бариерите изглеждат по-малко, макар и да остават важни. Те са свързани най-вече с въпроси, останали без отговор или с нерешени проблеми. Според проучването най-трудни за използване са е-публични услуги, свързани с трансфер на финансови средства от рода на плащане на данъци и получаване на социални помощи. Сред държавите, в които е направено изследването (Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Великобритания, Чешка Република, Унгария, Полша, Словения), Дания има по най-лесните за използване е-административни услуги вследствие на комбинация от добър дизайн и/или добре подготвени потребители. Като цяло ИКТ каналите предоставят достъп до около 20% от всички контакти с правителството,17% от които през интернет или електронна поща и 3% чрез услуга за кратки съобщения (SMS). Използването на ИКТ за контакт с институциите е най- високо в Дания, но като цяло по-старите държави-членки, с изключение на Германия и Италия, показват по-високо използване на ИКТ в сравнение с новите. От новите държави-членки в извадката Словения използва ИКТ в най-голяма степен, приблизително на същото ниво като Германия. Търсенето на е-услуги е в наръсваща прогресия - 47% от хората заявяват намерение да използват услугите на е-правителство в бъдеще. Дания води и по този показател, а на дъното е Унгария. Германия също е сред изоставащите държави. Най- голямо търсене има по отношение на е-комуникац...
Резултати. Работата на Конвента включва: „фаза на изслушване“, по време на която той се опитва да идентифицира очакванията и потребностите на държавите членки и на гражданите на Европа; фаза, през която се проучват изразените идеи; фаза на изготвяне на препоръки, основани на същността на дебата. В края на 2002 г. единадесетте работни групи представят на Конвента своите констатации. През първата половина на 2003 x. Xxxxxxxxx изготвя и обсъжда текст, който става Договор за създаване на Конституция за Европа. Част I от Договора (принципи и институции; 59 члена) и част II (Харта на основните права, 54 члена) са представени на Европейския съвет в Солун на 20 юни 2003 г. Xxxx XXX (политики, 338 члена) и част IV (заключителни разпоредби, 10 члена) са представени на италианското председателство на 18 юли 2003 г. Европейският съвет приема текста на 18 юни 2004 г., като запазва основната структура на проекта на Конвента, макар и със значителен брой изменения. Одобрен от Европейския парламент, Договорът обаче бива отхвърлен от Франция (29 май 2005 г.) и Нидерландия (1 юни 2005 г.) на национални референдуми. Поради отрицателните резултати от двата референдума, проведени във Франция и Нидерландия, завършването на процедурата за ратифициране на Договора за създаване на Конституция за Европа не се осъществява.
Резултати. Моделът PLUME отчита ефектите на топлинно или механично издигане на струята (заложени в кода на продукта), вследствие на което се увеличава физическата височина на комина до т.н. ефективната височина, която зависи правопропорционално от разликата между температурата на изхвърляните газове от комина и температурата на околния въздух. Следователно по ниски ефективни височини ще се получат при по-високи температури на околния въздух (летни температури), а следователно и по-големи максимални стойности на замърсяването. Поради тази причина в модела се работи с температура на околния въздух от 30°С. В ТАБЛИЦА 21 са обобщени резултатите. Таблица 21 – Максимални еднократни концентрации Замърсител Максимални Концентрации µg/m3 Метеорологични условия Средночасова норма (СЧН) / Долен оценъчен праг (ДОП) µg/m3 Законодателство NOX 6.7334 скорост на вятъра 5.5 m/s; посока на вятъра 45°; клас устойчивост С 200 / 100 Наредба № 12/2010 От таблицата се вижда, че няма превишения на съответните еднократни норми за КАВ и долен оценъчен праг за азотни оксиди. На ФИГУРА 10 е показано максимално еднократното полето на замърсяване (размерност в µg/m3) за азотни оксиди. Фигура 10 - Еднократно поле на замърсяване с азотни оксиди (NOX) Областите с еднакви концентрации на азотни оксиди (NOX) са с размерност µg/m3. Mестоположението на максималната получена концентрация от 6.73 µg/m3 се получава на разстояние 1 847.4 m в югозападна посока от площадката на КС „Нова Провадия“. Следователно, може да се заключи, че: Краткотрайното замърсяване на атмосферния въздух с азотни оксиди от КС „Нова Провадия“ при достигането до капацитет, с който ще се кандидатства за комплексно разрешително няма да оказва отрицателен ефект върху населените места в района.
Резултати. Резултатите от ПО включват редовни доклади за представяне на установеното при оценката и на препоръки за мерки, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на пропуските и системните слабости, установени при оценката.