Финландия. Прозрачността, гражданското участие и електронната демокрация са обект на активно развитие във Финландия през последните десетилетия. Примери са дългосрочни проекти за развитие – например, проектът "Чуйте гражданите" (2000-2005 г.), Правителствената политическа програма за участие на гражданите (2003-2007 г.) и присъединяването й към Правителствената демократична мрежа (2007 г.) , както и инициативата "Партньорство за отворено управление". Политически документ, одобрен от Държавния съвет през 2010 г., поставя за цел Финландия да бъде сред първите десет държави в електронната демокрация до края на десетилетието. През 2014 в правителствена декларация се насърчава откритостта, гражданското участие и електронната демокрация. Правителството също така отделя средства за стратегически изследвания за насърчаване на прозрачността и участието на гражданите. По-късно е стартирана програмата за действие на Министерството на финансите за електронните услуги и електронната демокрация (SADe). Целта на програмата e да се разработят всеобхватни електронни услуги за гражданите, компаниите и властите. Програмата е сред ключовите проекти на правителството за периода 2011-2015 г. Програма SADe се състои от осем проекта, избрани въз основа на тяхната значимост, междусекторното сътрудничество, фокус върху клиентите, качеството и иновативността. Цел на един от проектите, ръководен от Министерството на правосъдието, е да се разработят съвременни инструменти за електронна демокрация. Проектът създава е- инструменти за стимулиране на граждански инициативи и общински инициативи, както и електронни инструменти, които да се използват при законодателни процедури и други консултационни процеси. В момента проектът разработва национална архитектура за електронни услуги, улесняваща трансфера на информация между организациите и услугите Финландската платформа за е-демокрация xxxxxxxxx.xx включва три услуги за стартиране на инициативи (Гражданска инициатива, Местни инициативи, Младежки инициативи), както и два консултативни и дискусионни форума (Xxxxxxxxxxxxxxx.xx и Xxxxxxxxx.xx), както и информационни ресурси. През 2012 г. Финландия въвежда нова форма на гражданско участие на държавно равнище, т.нар. Гражданска инициатива. Тя изисква изменение на финландската конституция, тъй като предлага на гражданите възможността инициативата им да бъде разгледана от финландския парламент – при условие, че става дума за законодателна инициатива (нов закон, изменение или отмяна на действащ). Набирането на ...
Финландия. Съгласно алинея 5, параграф 2 от Конституцията на Финландия на нито едно лице без основателни причини не може да се предоставя различен статут, включително и на основата на увреждане. Финландия няма квота или политика на преференциална заетост и антидискриминационно законодателство спрямо лицата с увреждания. Лицата, загубили частично трудовата си способност на работното място, са сред най-добре защитените във Финландия. Трудовият съд интерпретира закона по начин, че в крайни случаи може да накара работодателят да открие адаптирани места за тези лица. Въпреки това, след една година частична неспособност, работодателят има право да уволни конкретния работник, ако не се намери подходяща работа за него. Съгласно Закона за трудова безопасност оборудването и условията на работното място трябва да позволяват на работниците да изпълняват пълноценно задълженията си. В допълнение от 1993 г. се посочва, че трябва да се вземат предвид използването на техническа помощ и специалните нужди на хората с увреждания. Субсидиите за заетост могат да бъдат под формата на помощи за работодателя, за да се покрият разходите за подпомагане на безработното лице с увреждане и да се финансира обучението му. Субсидии за лице с увреждане могат да се отпускат на работодателя максимум до две години. Размерът на субсидията варира според работното място и услугите за заетост. Лицата подписват договор със своя работодател и получават заплата. Стипендиите за лица с увреждания се отнасят за обучение на работното място, независимо че лицето не е подписало договор. Целта е да му се помогне да се адаптира към трудовия живот и да се стреми към нови задължения. Общественото финансиране за т.нар. работни убежища е въведено през 1970 г. Хората с увреждания се насочват към тези центрове от агенциите по заетостта или от общинските здравноосигурително служби.