Глава I Обхват и определения

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка

[...]

Глава I Обхват и определения

Член 1 Обхват1

1. Настоящият регламент се прилага за задължения за издръжка, произтичащи от

семейни, родствени, брачни или отношения по сватовство.

2. В настоящия регламент терминът „държава-членка“ обозначава държавите-членки с изключение на Дания [и Обединено кралство (...)]2.

1 Регламентът се основава на член 61, буква в) и член 67, параграф 2 от Договора за ЕО и, предвид член 65, компетентността на Общността се ограничава до въпроси от трансгранично значение. В регламента следва да се предвиди съображение, уточняващо трансграничния характер на този правен инструмент (виж точки 19 и 20 от насоките, одобрени от Съвета по правосъдие и вътрешни работи през април 2007 г. (8547/07 JUSTCIV 89)).

2 На по-късен етап Комитетът следва да разгледа отново хоризонталния проблем, породен от решението на Обединено кралство да не участва в този правен инструмент.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент:

(1) терминът „съд“ означава съдебен орган или орган имащ правомощия, еквивалентни на правомощията на съдебен орган (...) по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

(2) (...)

(3) терминът „решение“ означава решение по въпроси, свързани със задължения за издръжка, постановено от съд на държава-членка, независимо от наименованието на това решение - постановление, заповед, съдебно решение или изпълнителен лист, както и решение на съдебно длъжностно лице, определящо размера на процесуалните разноски.

3a) терминът „съдебна спогодба“ означава спогодба по въпроси, свързани със задължения за издръжка, одобрена от съда или сключена пред съда в хода на съдебно производство3;

(4) терминът „автентичен правен инструмент“ означава:

a) документ по въпроси, свързани със задължения за издръжка, официално съставен или регистриран като автентичен правен инструмент (...), чиято истинност:

(i) е свързана с подписа и съдържанието на правния инструмент x

(ii) е била установена от държавен или друг орган, оправомощен за това от държавата-членка, от която произхожда, или

б) договореност, отнасяща се до задължения за издръжка, сключена с административни органи или заверена от тях;

3 Нова формулировка въз основа на член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004.

(5) терминът „държава-членка по произход“ означава държава-членка, в която съответно е постановено решението, е одобрена или сключена съдебната спогодба, е съставен или регистриран автентичният правен инструмент (...);

(6) терминът „държава-членка по изпълнение“ означава държава-членка, в която се иска изпълнение на решението, съдебната спогодба или автентичния правен инструмент (...);

[6a) терминът „молеща държава-членка“ означава държава-членка, чийто централен орган предава молба съгласно член 42б;]4

[6б) терминът „замолена държава-членка“ означава държава-членка, чийто централен орган предава молба съгласно член 42б;]4

[6в) терминът „държава - страна по Хагската конвенция“ означава страна по Хагската конвенция от 2007 г., доколкото посочената конвенция се прилага между Общността и тази държава.]5

(7) терминът „съд по произход“ означава съд, постановил подлежащото на изпълнение решение;

(8) терминът „взискател“ означава всяко физическо лице, на което се полага или за което се презюмира, че му се полага издръжка6;

(9) терминът „длъжник“ означава всяко физическо лице, което дължи издръжка или за което се презюмира, че дължи издръжка;

4 Тези нови дефиниции ще са необходими за целите на новата глава VІа „Достъп до правосъдие“ и глава VІІІ „Административно сътрудничество“.

5 Тази нова дефиниция ще бъде необходима за целите на новия член 6а, основаващ се на член 18 от Хагската конвенция от 2007 г.

6 Що се отнася до публичните институции, вж. член 47б.

(10) [за целите на глава II,] терминът „местоживеене“ се тълкува в смисъла, който му дава правната система на Ирландия7;

(11) терминът „уязвимо пълнолетно лице“ означава пълнолетно лице, което поради нарушени или недостатъчни лични способности, не е в състояние да защитава собствените си интереси8.

ГЛАВА II

Компетентност

Член 3

Обща компетентност

В държавите-членки компетентни органи по въпросите, свързани със задълженията за издръжка, са:

a) съдът по обичайно местопребиваване на ответника или б) съдът по обичайно местопребиваване на взискателя, или

в) съдът, който по силата на своето право9 е компетентен да дава ход на производства, отнасящи се до гражданското състояние на дадено лице, когато свързаният с издръжка въпрос допълва такова производство, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните, или

г) съдът, който по силата на своето право9 е компетентен да дава ход на производства за родителска отговорност (...), когато свързаният с издръжка въпрос допълва такова производство, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните.

7 Виж бележката, отнасяща се до член първи, параграф 2.

8 Определение, заимствано от член 14 от предложението на Комисията, което е в съответствие с определението, дадено в Хагската конвенция от 2000 г. за международната защита на пълнолетни лица.

9 Под „своето право“ се разбира не само вътрешното право, но и правото на Общността, както и международните конвенции, които се прилагат в съответната държава-членка.

Член 3a

Прехвърляне на съдебни производства10

1. Когато се сезира съд за иск за издръжка в съответствие с член 3, букви а) или б) и впоследствие бъде заведено дело за статута на дадено лице или за родителска отговорност в съд на друга държава-членка, който е компетентен по отношение на същия иск за издръжка съгласно член 3, букви в) или г), сезираният за иска за издръжка съд, по искане на една от страните по делото и със съгласието на [взискателя] [другата страна], спира производството и приканва страните да представят иска пред съда на другата държава-членка в съответствие с параграф 2.

2. Съдът на държава-членка, който е сезиран във връзка с иска за издръжка съгласно член 3, букви а) или б) поставя краен срок, в рамките на който трябва да бъде сезиран съдът на другата държава-членка.

Ако съдът на другата държава-членка не бъде сезиран за иска за издръжка до изтичането на посочения краен срок или ако този съд установи, че не е компетентен, първоначално сезираният съд продължава да упражнява своята компетентност.

3. Взискателят не губи ползите от прекъсването на давностния или ограничителен срок и/или правото да предяви иск за издръжка с обратно действие, придобито при първоначалното съдопроизводство, ако впоследствие бъде открито производство в съд на другата държава-членка в съответствие с настоящия член.

4. За целите на настоящия член съдилищата си сътрудничат или пряко, или чрез централните органи, определени съгласно член 39.

10 Този нов член бе създаден с цел да се обхване ситуацията, която се разглежда в предложението на Франция за нов параграф 3 на член 6-4 (Lis pendens).

Член 4 (...)Избор на съд

1. Страните (...) могат да се договорят, че в дадена държава-членка следният съд или съдилища са компетентни да се произнасят по спорове (...) във връзка със задължения за издръжка, които са възникнали или могат да възникнат:

a) съд или съдилища на държава-членка, където е обичайното местопребиваване на една от страните (...),

б) съд или съдилища на държава-членка, чийто гражданин е една от страните или, в случая на Ирландия11, където е „местопребиваването“ на една от страните,

б1) в случай на задължения за издръжка от страна на съпрузи или бивши съпрузи - съдът, компетентен да се произнася по спорове, свързани с брачни въпроси, или

в) съд или съдилища на държавата-членка, където - в случай на задължения за издръжка от страна на съпрузи или бивши съпрузи - е било последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите (...) в продължение на не по-малко от [една година].

12

Условията, посочени в букви а), б), б1) и в), трябва да са изпълнени в момента на сключване на споразумението. (...)

Предоставената по силата на споразумение компетентност е изключителна, освен ако страните не са договорили друго.

11 Виж бележката, отнасяща се до член първи, параграф 2.

12 Подобна разпоредба съществува в предложението „Рим ІІІ“ (член 3а - нов). Следва да се вземе предвид работата върху този текст, без разбира се да се забравя, че контекстът не е напълно еднакъв.

[1a. Дадено споразумение може да бъде сключено и изменено по всяко време, най- късно при сезиране на съда.]

2. Предоставящо компетентност споразумение се сключва в писмена форма. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на споразумението, се счита за равностойно на писмена форма.

3. (....)

[4. Настоящият член не се прилага по отношение на спор, свързан със задължение за издръжка на дете, ненавършило осемнайсет години [или на уязвимо пълнолетно лице].]

Член 5

Компетентност, основана на явяване на ответника

Освен в случаите, когато компетентността произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е съдът на държава-членка, пред който се явява ответникът. Това правило не се прилага, ако явяването е за оспорване на компетентност (...)13.

(...)

Член 6

Субсидиарна компетентност

Когато никой съд на държава-членка не е компетентен по смисъла на членове 3, 4 и 5, компетентни са следните съдилища:

a) съдилищата на държавите-членки на [общото гражданство на взискателя и длъжника, или в случая на Ирландия14 - на тяхното общо „местопребиваване“] [ гражданството или на взискателя, или на длъжника, или в случая на Ирландия - местопребиваването на единия или другия от тях], или

13 Бележка на вниманието на преводачите: виж член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

14 Вж бележка под линия към член 1, параграф 2.

[б) когато става въпрос за задължения за издръжка между съпрузи или бивши съпрузи - съдилищата на държавата-членка (...) на последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите (...), при условие че това обичайно местопребиваване е съществувало поне [една] година и все още е съществувало по-малко от [една година] преди образуване на производството.]

15

(...)

Член 6a

(Хагска конвенция, член 18, mutatis mutandis) Ограничение за производствата

1. Когато решението е постановено в държава-членка [или държава - страна по Хагската конвенция], в която е обичайното местопребиваване на взискателя, длъжникът не може да открие производство за промяна на решението или за ново решение в никоя друга държава-членка, докато взискателят запазва обичайното си местожителство в държавата-[членка], в която е постановено решението.

2. Параграф 1 не се прилага:

a) когато между страните съществува договореност съгласно член 4 относно компетентността на съдилищата на тази друга държава-членка,

б) когато взискателят приеме компетентността на съдилищата на тази друга държава-членка, както се посочва в член 5, [или изрично, или чрез защита съобразно обстоятелствата по делото, без да оспори тази компетентност при първа възможност]

15 По време на последното заседание някои делегации призоваха за разпоредба от вида forum necessitatis. Такава разпоредба би могла да се формулира по следния начин:

„Където няма реален достъп до съд извън Европейската общност, са компетентни съдилищата на държавата-членка, с които делото има аргументирана връзка.“

[в) когато компетентният орган на присъединила се към Хагската конвенция държава по произход не може или откаже да упражни компетентността си за промяна на решението или за постановяване на ново решение; или,]

[д) когато решението, постановено в присъединила се към Хагската конвенция държава по произход, не може да бъде признато или обявено за подлежащо на изпълнение в държавата-членка, където се предвижда образуването на производство за изменение на съществуващото или постановяване на ново решение.]

16

Член 6-1

(предишен член 9)

Сезиране на съда17

За целите на настоящата глава даден съд се счита сезиран:

a) на датата, на която актът за образуване на производството или равностоен акт е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискваните стъпки с цел актът да бъде връчен на ответника, или

б) ако актът трябва да бъде връчен преди внасянето му в съда - на датата, когато е получен от отговорния за връчването му орган, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискваните стъпки, за да внесе документа в съда.

16 Последователността на членове 7—12 е поставена в съответствие с тази на членове 16—20 от Регламент „Брюксел II“ а).

17 Бележка на вниманието на преводачите: виж член 30 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 6-2

(предишен член 11)

Проверка на компетентността

Когато съд на държава-членка бъде сезиран по дело, което не попада в неговата компетентност съгласно настоящия регламент или съгласно конвенция или договор, посочени в член 49 (...), той сам обявява, че не е компетентен.

Член 6-3

(предишен член 23)

Проверка на допустимостта

1. Когато ответник, чието обичайно местопребиваване е на територията на (...) държава, различна от държавата-членка, където е заведено делото, не се яви на делото, компетентният съд спира производството, докато не се докаже, че ответникът е имал възможност да получи акта за образуване на производството или равностоен документ своевременно, така че да може да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими мерки за тази цел.

1a. Ако актът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава-членка на друга в съответствие с Регламент (ЕО) № 1393/2007, вместо параграф 1 (...) се прилага член 19 от посочения регламент.

2. (...)

3. Когато разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1393/2007 не са приложими, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. относно съобщаването и връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела, ако актът за образуване на производството или равностоен документ трябва да бъдат предадени в чужбина в изпълнение на тази конвенция.

Член 6-4

(предишен член 7)

Lis pendens18

1. Когато производства с едно и също правно основание и между едни и същи страни, се завеждат в съдилища на различни държави-членки, който и да е съд, сезиран след първия сезиран съд, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2. След установяване на компетентността на първия сезиран съд, всеки друг сезиран съд се отказва от компетентност в полза на първия съд.

Член 6-5

(предишен член 8)

Свързани дела19

1. При дела, имащи връзка помежду си, висящи в съдилища на различни държави-членки, всеки съд, сезиран след първия, може да спре своето производството.

2. Когато подобни дела са висящи на първа инстанция, всеки съд, сезиран след първия, може също, по искане на една от страните, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен да се произнася по въпросните дела и неговото право допуска тяхното обединяване.

3. По смисъла на настоящия член, дела се считат за свързани, когато има толкова тясна връзка помежду им, че е целесъобразно да бъдат разгледани и отсъдени едновременно, за да се избегне рискът от несъвместими решения, произтичащи от отделните производства.

18 Бележка на вниманието на преводачите: виж член 27 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

19 Бележка на вниманието на преводачите: виж член 28 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Член 6-6

(предишен член 10)

Временни, включително охранителни, мерки20

От съдебните органи на държава-членка могат да бъдат искани временни, включително охранителни, мерки, които са предвидени в нейното законодателство, дори ако съгласно настоящия регламент, съдилища на друга държава-членка са компетентни да се произнасят по съществото на делото.

Член 7

(преместен - виж член 6-4)

Член 8

(преместен - виж член 6-5)

Член 9

(преместен - виж член 6-1)

Член 10

(преместен - виж член 6-6)

Член 11

(преместен - виж член 6-2)

20 Бележка на вниманието на преводачите: виж член 31 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Глава III Приложимо право21

Член 12

(Хагски протокол, член 1, mutatis mutandis) Недействителност по отношение на наличието на семейни отношения

Решенията, дадени в приложение към настоящия регламент, не засягат съществуването на никое от отношенията, посочени в член 1.

Член 12a

(предишен член 18, Хагски протокол, член 2, mutatis mutandis ) Всеобщо прилагане

Определеното съгласно настоящата глава право се прилага, дори ако не е право на държава-членка.

21 Разпоредбите на настоящата глава са разпоредбите на Хагския протокол относно приложимото право за задълженията за издръжка, приет на 23 ноември 2007 г., с необходимите адаптации.

Комитетът следва да обсъди:

a) дали тези разпоредби относно приложимото право следва да останат като част от регламента или

б) дали тяхното прилагане следва да се постигне чрез прилагането на Хагския протокол от 2007 г.

Ако бъде избрана възможността б), Председателството кани Комитета да се обсъди дали Хагския протокол от 2007 г. следва да стане част от общностното право чрез решение на Съвета за заключение.

Член 13

(Хагски протокол, член 3, mutatis mutandis) Обща норма относно приложимото право

1. Задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата на обичайно местопребиваване на взискателя, освен когато в настоящата глава се предвижда друго.

2. В случай на промяна на обичайното местопребиваване на взискателя, от момента на настъпване на промяната се прилага правото на държавата на новото местопребиваване.

Член 13a

(Хагски протокол, член 4, mutatis mutandis) Специални норми, в полза на определени взискатели

1. Следните разпоредби се прилагат в случай на задължения за издръжка на:

a) родители спрямо децата им;

б) лица, различни от родителите, спрямо лица, още ненавършили 21 години, освен задължения, произтичащи от посочените в член 13б отношения; и

в) деца спрямо родителите им.

2. Ако по силата на посоченото в член 13 право взискателят не е в състояние да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на съда.

3. Въпреки член 13, ако взискателят е сезирал компетентните органи на държавата- членка на обичайно местопребиваване на длъжника, се прилага правото на съда. Ако обаче по силата на това право, взискателят не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на държавата на обичайно местопребиваване на взискателя.

4. Ако по силата на посоченото в член 13 и в параграфи 2 и 3 на настоящия член право взискателят не е в състояние да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на общото им гражданство, ако съществува такова.

Член 13б

(Хагски протокол, член 5, mutatis mutandis) Специална норма по отношение на съпрузи и бивши съпрузи

В случай на задължения за издръжка между съпрузи, бивши съпрузи или страни в брак, който е обявен за недействителен, член 13 не се прилага, ако една от страните възразява и правото на друга държава, в частност държавата на общото им обичайно местопребиваване, има по-тясна връзка с брака. В такъв случай се прилага правото на тази друга държава.

Член 13в

(предишен член 15, Хагски протокол, член 6, mutatis mutandis ) Специална норма относно защитата

В случай на задължения за издръжка, различни от задълженията, произтичащи от отношението родител-дете спрямо детето, и от посочените в член 13б задължения, длъжникът може да оспори иска на взискателя на основание, че такова задължение не съществува както по правото на държавата на обичайно местопребиваване на длъжника, така и по правото на държавата на общото гражданство на страните, ако има такова.

Член 14

(Хагски протокол, член 7, mutatis mutandis)

Посочване на приложимото право за целите на конкретно производство

1. Независимо от разпоредбите на членове 13, 13а, 13б и 13в, взискателят и длъжникът по издръжката могат, единствено за целите на конкретно производство в дадена държава, изрично да посочат правото на тази държава като приложимо за задължението за издръжка.

2. Посочването, извършено преди образуването на такова производство, става в договореност, подписана от двете страни, представена в писмен вид или на такъв носител, при който съдържащата се в него информация да е достъпна и да може впоследствие да се използва за позоваване.

Член 14a

(Хагски протокол, член 8, mutatis mutandis) Посочване на приложимото право

1. Независимо от разпоредбите на членове 13, 13а, 13б и 13в, взискателят и длъжникът по издръжката могат по всяко време да посочат едно от следните права като приложимо за задължения за издръжка:

a) правото на която и да е държава, чийто гражданин е едната или другата страна по делото по време на посочването;

б) правото на държавата на обичайно местопребиваване на едната или другата страна по делото по време на посочването;

в) правото, посочено от страните като приложимо, или действително прилаганото право към режима на тяхната собственост;

г) правото, посочено от страните като приложимо, или действително прилаганото право към техния развод или юридическо разделяне.

2. Такава договореност се прави в писмена форма или се записва на такъв носител, при който съдържащата се в него информация да е достъпна и да може впоследствие да се използва за позоваване, и се подписва от двете страни.

3. Параграф 1 не се прилага за задължения за издръжка по отношение на лице, ненавършило 18 г., или на уязвимо възрастно лице.

4. Независимо от правото, посочено от страните в съответствие с параграф 1, въпросът дали взискателят може да се откаже от правото си на издръжка, се определя от правото на държавата на обичайно местопребиваване на взискателя по време на посочването.

5. Освен ако по време на посочване на приложимото право страните не са били цялостно информирани за последствията от техния избор, посоченото от страните право не се прилага, когато прилагането на това право би довело до очевидно несправедливи или прекомерни последствия за някоя от страните.

Член 14б

(Хагски протокол, член 9, mutatis mutandis)

„Местопребиваване“ вместо „гражданство“

Държава-членка, в която понятието „местопребиваване“ има характер на свързващ фактор по отношение на семейните въпроси, може да информира Комисията в съответствие с член 49а, че за целите на случаи, пред които се изправят нейните органи, думата „гражданство“ в членове 13а и 13б се заменя с „местопребиваване“, както е дефинирано в тази държава-членка.

Член 15 (преместен в член 13в)

Член 16

(Хагски протокол, член 10, mutatis mutandis) Публични институции

Правото на дадена публична институция да иска възстановяване на изплатени на взискателя помощи вместо издръжка се урежда от правото, което регулира институцията.

Член 17

(Хагски протокол, член 11, mutatis mutandis) Обхват на приложимото право

Приложимото към задълженията за издръжка право определя inter alia:

a) дали, до каква степен и спрямо кого може да има претенции за издръжка взискателят;

б) до каква степен взискателят може да претендира за издръжка с обратно действие; в) базата за изчисляване на размера на издръжката, както и индексация;

г) кой има право да открие производство за издръжка, като се изключат въпросите, свързани с правна способност за процесуални действия и представителство в производството;

д) давностен и ограничителен срок;

е) степен на задължение на дължащо издръжка лице в случаите, при които публична институция иска възстановяване на помощи, предоставени на взискателя вместо издръжка.

Член 18 (преместен в член 12а)

Член 19

(Хагски протокол, член 12, mutatis mutandis) Изключване на препращане

В настоящата глава терминът „право“ означава действащото право в дадена държава, като се изключат стълкновителните норми.

Член 20

(Хагски протокол, член 13, mutatis mutandis) Ред, възприет от съда

Прилагане на определеното по настоящата глава право може да бъде отказано само ако неговите последици бъдат очевидно противоположни на възприетия от съда ред.

Член 20a

(Хагски протокол, член 14, mutatis mutandis) Определяне на размера на издръжката

Дори ако приложимото право предвижда друго, нуждите на взискателя и финансовите възможности на длъжника, както и всички компенсации, предоставени на взискателя вместо редовните плащания по издръжката, се вземат предвид при определяне на размера на издръжката.

Член 21

(Хагски протокол, член 15и 16, mutatis mutandis) Държави с повече от една правна система

1. Държава, в която се прилагат различни правни системи или съвкупности от правни норми в приложимото право за задълженията за издръжка, не са задължени да прилагат нормите на тази глава единствено към стълкновения между такива различни системи или съвкупности от правни норми.

2. По отношение на държава, в която в различни териториални единици се прилагат две или повече правни системи или съвкупности от правни норми по отношение на материята, уредена в настоящата глава:

a) всяко позоваване на правото на държава се разбира като отнасящо се съответно до действащото в дадената териториална единица право;

б) всяко позоваване на компетентните органи или публични институции на тази държава се разбира съответно като позоваване на тези органи или институции, които са упълномощени да действат в дадената териториална единица;

в) всяко позоваване на обичайно местопребиваване в такава държава се разбира като отнасящо се до обичайно местопребиваване в дадената териториална единица;

[г) всяко позоваване на държавата, граждани на която са дадени две лица, се разбира като отнасящо се до териториалната единица, определена от правото на тази държава-членка, или при отсъствие на релевантни норми - до териториалната единица, с която задължението за издръжка е най-тясно свързано;]

[д) всяко позоваване на държавата, гражданин на която е дадено лице, се разбира като отнасящо се до териториалната единица, определена от правото на тази държава, или при отсъствие на релевантни норми - до териториалната единица, с която въпросното лице е най-тясно свързано;]

3. За целите на идентифициране на приложимото право по настоящата глава, по отношение на държава-членка, която се състои от две или повече териториални единици, всяка от които има собствена правна система или съвкупност от правни норми, отнасящи се до материята, уредена в настоящата глава, се прилагат следните норми:

a) ако в такава държава съществуват действащи норми, определящи правото на коя териториална единица е приложимо, се прилага правото на тази единица;

б) при отсъствие на такива норми, се прилага правото на съответната териториална единица, съгласно определението от параграф 2.

Глава IV

Общи процесуални правила

Член 22

(заличен)

Член 23

(преместен - виж член 6-3)

Член 24

(преместен - виж член 26а)

Глава V

Признаване и изпълнителна сила на решенията

Член 25

Премахване на екзекватурата22

1. Съдебно решение, постановено в държава-членка (...), се признава (...) в друга държава- членка (...), без да се изисква специална процедура и без да е възможно да се оспори неговото признаване.

2. Решение, постановено в държава-членка, което има изпълнителна сила в тази държава, има изпълнителна сила в друга държава-членка, без да е необходимо там да бъде обявено за подлежащо на изпълнение.

Член25а

Позоваване на признато решение

Когато страна по дело желае да се позове в друга държава-членка на признато по смисъла на член 25, параграф 1 съдебно решение, тя представя препис от това решение, който отговаря на необходимите условия за установяване на неговата истинност.

[[Ако е необходимо,] съдът на държавата-членка по произход изготвя по искане на която и да е заинтересована страна удостоверение, като използва образеца, даден в приложение X ].

22 Комитетът следва да финализира дискусията по въпроса дали премахването на екзекватурата следва да се отнася до всички видове задължения за издръжка.

[Член 26 Привременна изпълнителна сила

ВАРИАНТ 1:

Постановено в държава-членка решение подлежи на изпълнение чрез прилагане на законоустановена процедура, независимо от евентуално право на обжалване, предвидено от националното законодателство.

Въпреки това, съд на държавата-членка по произход може да вземе друго решение, ако нейното (...) право23 дава такава възможност.

ВАРИАНТ 2:

1. Постановено в държава-членка решение е изпълнимо чрез прилагане на законоустановена процедура, независимо от евентуално право на обжалване, предвидено от националното законодателство.

2. Въпреки това, съд на държавата-членка по произход може да вземе друго решение [що се отнася до издръжка с обратно действие], ако по нейното право съществува такава възможност.

Глава Vа

Молба за преразглеждане

Член 26а

(предишен член 24)

Право на обжалване

1. Ответник, който не се е явил в съда, има право да поиска преразглеждане на решението от компетентния съд на държавата-членка по произход, когато:

a) не е доказано, че е получил акта за образуване на производство или равностоен акт, или

23 Последното изречение цели да се избегне обратната дискриминация.

б) връчването не е станало в срок, който да му позволи да организира защитата си, без това да е по негова вина, или

в) ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска за издръжка поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без това да е по негова вина.

2. Срокът за подаване на искане за преразглеждане започва да тече от датата, на която ответникът действително се е запознал със съдържанието на решението или е бил в състояние да предприеме действия24, най-късно от датата, на която е бил уведомен за решението от компетентния изпълнителен орган25. Ответникът предприема своевременни действия, във всеки случай в срок от [30] дни. [Ако обичайното местопребиваване на ответника е в друга държава, този срок е [60] дни. Не се допуска удължаване на срока по причина на разстоянието.]26

2a. Ответникът не може да се позове на правото на преразглеждане, предвидено в параграф 1, когато:

a) ответникът се е позовал на едно или няколко от посочените в параграф 1 обстоятелства в хода на процедура по обжалване на решението в държавата- членка по произход и компетентният съд в държавата-членка по произход не е удовлетворил жалбата му; или

б) ответникът не е изчерпал средствата за правна защита, предвидени в държавата-членка по произход за предявяване на предвидените в параграф 1 основания, докато е имал възможност да го направи.

3. (...)27

24 Формулировка, преразгледана в светлината на решението на Съда на Европейските общности от 14 декември 2006 г. по делото C-283/05.

25 В съображение могат да се дадат примери за изискванията, които следва да бъдат изпълнени, за да бъде ответникът надлежно информиран.

26 Добавеният текст е взет от съответната разпоредба на Регламент (EО) № 44/2001 (член 43, параграф 5) и от Хагската конвенция от 2007 г. (член 23, параграф 6).

27 Виж член 33, параграф 2, буква а).

[4. Ако съдът отхвърли молбата за преразглеждане по параграф 1 с мотива, че нито едно от предвидените в този параграф условия за преразглеждане не е изпълнено, решението остава валидно.

Ако съдът реши, че преразглеждането е оправдано на основание изпълнение на едно от изложените в параграф 1 условия, решението се обявява за невалидно.]28[Въпреки това, взискателят не губи ползите от прекъсването на давностния или ограничителен срок и/или правото да предяви иск за издръжка с обратно действие, придобито при първоначалното производство.]

Глава VI Изпълнение

Член 27 Процедура по изпълнение

При условие, че се спазват разпоредбите на настоящия регламент, процедурата по изпълнението на решения, постановени в друга държава-членка, се урежда от правото на държавата-членка, където се извършва изпълнението.

Решение с изпълнителна сила, постановено в друга държава-членка, се привежда в изпълнение при същите условия, като решение, постановено в държавата-членка по изпълнение29.

28 Припомня се на делегациите, че тази разпоредба отговаря на член 20, параграф 3 от Регламент (EО) № 1896/2006 и на член 18, параграф 2 от Регламент (EО) № 861/2007. Необходимо е да се поясни какви ще бъдат последствията, ако се разреши преразглеждане.

29 Последното изречение на настоящата разпоредба е преместено обратно от член 33, параграф 3.

Член 27а Представителство за целите на изпълнението

Страната по делото, която иска изпълнение на решение, постановено в друга държава- членка, не е длъжна да има:

a) упълномощен представител или б) пощенски адрес

в държавата-членка, където се извършва изпълнението, извън (...) компетентните по процедурата на изпълнение длъжностни лица30.

Член 28 Документи

За целите на изпълнението на решение в друга държава-членка, ищецът представя на компетентните по изпълнение на решението власти31:

a) препис на решението, който удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност.

б) стандартен формуляр32, съставен от компетентния орган на държавата-членка по произход на базата на образеца в приложение I; и

30 Тази разпоредба отговаря на член 21, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 861/2007.

31 Тази разпоредба е адаптирана в съответствие с член 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

32 Следва да се обсъди дали въпросът със неизплатените задължения може да бъде разрешен в стандартния формуляр.

в) при необходимост, превод на съдържанието на стандартния формуляр на официалния език на държавата-членка по изпълнение или, ако в тази държава- членка съществуват няколко официални езика - на един от официалните езици на съдебното производство на мястото, където се иска изпълнение, в съответствие с правото на тази държава-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила, че може да приеме33. Всяка държава-членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния или нейните, на които тя приема да е попълнен стандартният формуляр.

г) (...).

Компетентните органи на държавата-членка по изпълнение могат да не изискват искащата изпълнение страна по делото да предостави превод на решението. Превод, обаче, може да бъде поискан, ако изпълнението на решението се оспори в съответствие с член 33.

Всеки превод съгласно настоящия член трябва да бъде направен от лице, притежаващо необходимия сертификат за извършване на преводи в една от държавите-членки.

Член 29 Правна помощ

(преместен в член Г, параграф 2 в новата глава VІа „Достъп до правосъдие“)

Член 30 Гаранция и обезпечение

(преместен в член А, параграф 5 в новата глава VІа „Достъп до правосъдие“)

33 В член 49а следва да се изброят всички задължения за предоставяне на информация (като, например, информацията за приетите езици).

Член 31

Легализация или аналогични формалности

В рамките на настоящия регламент не се изискват никакви легализации или други подобни формалности.

Член 32

Недопускане на преразглеждане по същество на решение

При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на постановено в държава-членка решение в държавата-членка по изпълнение.

2. (...)

Член 33

Отказ или спиране на изпълнението

0. Основание за отказ или преустановяване на изпълнението в съответствие с правото на държавата-членка по изпълнение е валидно, ако не е несъвместимо с прилагането на параграфи 1 и 234.

34 Вж също така член 27.

1. По искане на длъжника, компетентният орган35 на държавата-членка по изпълнение отказва изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако:

a) (...)

б) (...)36

в) (...)37

г) правото да се извърши изпълнението на решение, постановено от съда по произход, се погасява по давност или изтичане на ограничителния срок или съгласно правото на държавата-членка по произход, или на държавата- членка по изпълнение, в зависимост от това, кое от двете предвижда по- дълъг ограничителен срок; или

д) (...)

е) решението е несъвместимо с постановено в държавата-членка по изпълнение решение или с решение, постановено [впоследствие] в друга държава-членка или в трета държава, което отговаря на необходимите условия за неговото признаване в държавата-членка по изпълнение.

35 Следва да се обсъди дали не следва да има задължение за предоставяне на информация на компетентните органи съгласно член 49а.

36 Виж параграф 2, буква а).

37 Буква в) бе заличена предвид новия параграф 0.

2. По искане на длъжника, компетентният орган38 на държавата-членка по изпълнение може да преустанови изцяло или частично изпълнението на решението на съда по произход, ако:

a) компетентният съд на държавата-членка по произход е получил молба за преразглеждане на решението на съда по произход съгласно член 26а; или

б) (...)39

в) компетентен съд е получил от длъжника искане за постановяване на ново решение на основания, които не са могли да бъдат представени по време на съдебното производство в държавата-членка по произход.

Освен това, компетентният орган на държавата-членка по изпълнение преустановява изпълнението на решението на съда по произход, когато изпълнителната сила на решението е преустановена в държавата-членка по произход.

3. (преместен обратно в член 27)

38 Следва да се обсъди дали не следва да има задължение за предоставяне на информация на компетентните органи съгласно член 49а

39 Буква б) се заличава предвид новата алинея от параграф 2.

Член 34

(...)40

40 Много от делегациите се противопоставиха на включването на членове 34 и 35 от предложението на Комисията. В работен документ, който ще бъде представен допълнително, председателствата предлагат все пак да се обмислят други възможности за подобряване изпълнението на решения. Членовете 34 и 35 имаха по-рано следната формулировка:

„Член 34 – Заповед за ежемесечно директно плащане

1. По искане на кредитора, съдът по произход може да издаде заповед за ежемесечно автоматично удържане по сметка, която заповед се адресира до работодателя на длъжника в друга държава-членка или до банкова институция в друга държава-членка, в която той има сметка. Заповедта за ежемесечно автоматично удържане по сметка има същата изпълнителна сила в държавата- членка по местоназначение като решението по членове 25 и 26.

2. Заповед за ежемесечно автоматично удържане по сметка може да бъде издадена, само ако връчването на решението на длъжника е станало по един от начините, посочени в член 22.

3. Искането и заповедта за ежемесечно автоматично удържане по сметка се изготвят в съответствие с формулярите, образци от които са дадени в приложение III на настоящия регламент.

4. Заповедта за ежемесечно автоматично удържане по сметка се съобщава от съда по произход чрез препоръчано писмо с обратна разписка:

a) до работодателя на длъжника или до банковата институция, в която длъжникът е титуляр на сметка x

б) най-късно в пет дневен срок след това до длъжника, заедно с решението на съда по произход и обяснителната записка в съответствие със стандартния формуляр, даден в приложение III на настоящия регламент.

5. Веднага след получаване на заповед за ежемесечно автоматично удържане по сметка, получателят извършва първото пряко плащане. Ако му е напълно невъзможно да извърши плащанията, той информира за това съда по произход най-късно в срок от 30 дни от датата на обратната разписка или от последното пряко плащане.

6. След издаване на заповед за ежемесечно автоматично удържане по сметка, длъжникът е задължен да информира кредитора и съда по произход за всяка промяна на своя работодател или банкова сметка.

Член 35 – Заповед за временно замразяване на банкова сметка

1. Кредитор може да поиска от сезирания по същността съд да издаде заповед за временно замразяване на банкова сметка, която да бъде адресира до банковата институция в друга държава-членка, в която длъжникът има банкова сметка. Искането и заповедта за временно замразяване на банкова сметка се изготвят в съответствие със стандартните формуляри, дадени в приложение IV на настоящия регламент.

2. Съдът се произнася по искането на кредитора в осемдневен срок, без да уведомява длъжника за това искане и без да му дава възможност да бъде изслушан. Съдът издава заповед за временно замразяване на банкова сметка, когато прецени, че искът на кредитора не е явно лишен от основание и когато съществува сериозен риск за неизпълнение от страна на длъжника.

3. Заповед за временно замразяване на банкова сметка:

a) се съобщава от съда чрез препоръчано писмо с обратна разписка,

Член 3541

(...)

адресирано до банката, в която длъжникът има сметка;

б) води, от момента на получаването и, до забрана на всякакво движение по банковата сметка, което би направило невъзможно плащането от страна на нейния титуляр на сумата, определена в заповедта за временно замразяване на банкова сметка.

4. След като заповедта доведе до посочените в параграф 3, буква б) последствия, съдът уведомява с препоръчано писмо с обратна разписка кредитора и длъжника за издаването на заповед.

5. Длъжникът може да поиска отмяна на заповедта за временно замразяване от съда, който я е наложил, а съдът се произнася по това искане в осем дневен срок. Съдът може да удовлетвори иска, като може да поиска, ако е необходимо, длъжникът да представи гаранция.

6. Заповедта за временно замразяване спира да поражда правни последици от момента, в който съдът постанови отмяната и, или ако съдът не се е произнесъл в осемдневен срок и, най-късно, когато постанови решение по същество. По искане на кредитора в съответствие с член 34, заповедта за временно замразяване може също така да бъде заменена със заповед за ежемесечно автоматично удържане от сметка, веднага щом съдът постанови решение по същество.

Банковата институция бива уведомена за решението за вдигане на временния запор с препоръчано писмо с обратна разписка."

41 Вж бележката, която се отнася до член 34.

Член 36 (заличен)

Член 36a

(Хагска конвенция, член 43, параграф 1, mutatis mutandis) Възстановяване на разходите

Възстановяването на каквито и да било разходи по прилагането на настоящия регламент няма предимство пред възстановяване на издръжката.

Глава VІа Достъп до правосъдие

Член А

Право на правна помощ

(отчасти член 3 от Директивата за правна помощ, отчасти член 14 и предишния член 30 от Хагската конвенция)

1. Страните по спор, обхванат от настоящия регламент, имат действителен достъп до процедури, включително процедури по изпълнение и апелативни процедури, при изложените в настоящата глава условия.

2. За осигуряване на такъв действителен достъп държавите-членки предоставят правна помощ в съответствие с настоящата глава, освен ако е приложим параграф 3.

3. Една държава-членка не е задължена да предоставя правна помощ, ако и доколкото процедурите на тази държава-членка дават възможност на молителя да води делото без да има нужда от такава помощ и централният орган предоставя необходимите услуги безплатно.

4. Правата за получаване на правна помощ са не по-малко от съществуващите права при аналогични вътрешни дела.

5. Никаква гаранция или депозит, под каквото и да е название, не се изискват за гарантиране на заплащането на разходи и разноски по производства по въпросите за издръжка.

Член Б Съдържание на правната помощ

(Директива за правната помощ, член 3, параграф 2 и член 7)

1. Правната помощ, предоставена съгласно настоящия регламент, покрива при нужда следните разходи:

a) досъдебни правни консултации с оглед постигане на извънсъдебно уреждане на спора преди откриване на съдебно производство;

б) правна помощ и представителство в съда;

в) освобождаване или подпомагане по отношение на разходите по делото и хонорарите на лицата, натоварени от съда да извършват действия по време на производството;

г) в държавите-членки, в които загубилата страна по делото поема разходите на противната страна, ако получателят загуби делото - разходите на противната страна, ако тези разходи биха били поети, при положение че обичайното местожителство на получателя на правна помощ е в държавата-членка, в която се намира съдът;

д) устен превод;

е) превод на документите, изискани от съда или от компетентния орган и представени от получателя на правна помощ, необходими за решаването на делото; и

ж) пътни разходи, които се поемат от получателя на правна помощ, когато правото или съдът на тази държава-членка изисква физическото присъствие в съда на лица, заинтересовани от представянето на доводите в полза на получателя, и съдът реши, че заинтересованите лица не могат да бъдат изслушани по друг, удовлетворителен за него начин.

2. В случай на молби по член 42б, помощ и представителство за целите на прилагане на параграф 1, буква б) се предоставят от централния орган на държава-членка, на територията на която е разположен компетентният съд, или в случай на изпълнение, от централния орган на държавата-членка по изпълнението. За целите на настоящия параграф, централният орган действа пряко или чрез държавните органи или други институции или лица.

Член В

Цялостна правна помощ за молби за издръжка на деца42

(Хагска конвенция, член 15 и Директива за правната помощ, член 3, параграф 5)

1. Замолената държава-членка предоставя цялостна правна помощ по всички молби от страна на взискател съгласно Глава VІІІ относно задължения за издръжка на родител спрямо дете [ненавършило 21 години]].

[2. Независимо от параграф 1, по отношение на молби, различни от молбите по член 42б, параграф 1, буква а), компетентният орган на замолената държава-членка може да откаже предоставяне на цялостна правна помощ, ако прецени въз основа на молбата, че всяко оспорване е очевидно неоснователно.]43

42 Комитетът се приканва да обсъди до каква степен тази разпоредба може също така да се прилага към задълженията между съпрузи или спрямо други лица. Такова разширяване на обхвата може да се ограничи до процедури по изпълнението.

43 Комитетът се приканва да обсъди дали разпоредба от този род е подходяща между държавите-членки.

3. Без да се засягат разпоредбите на член 42, параграфи 2 и 3, компетентният орган на замолената държава-членка може да реши, че загубилата страна по делото трябва да възстанови размера на правната помощ, получена изцяло или частично, ако тази страна е изключително добре обезпечена от финансова гледна точка.

Член Г

Молби, които не попадат под член В (Хагска конвенция, член 17, и предишен член 29)

1. В необхванатите от член В случаи правна помощ се дава съгласно националното законодателство44.

2. Независимо от параграф 1, молител, който в държавата-членка по произход е ползвал изцяло или частично правна помощ или освобождаване от разноски или разходи, има право при процедурата по изпълнение да се ползва от най- благоприятната правна помощ или най-високата степен на освобождаване от разходи и разноски, предвидени от правото на държавата-членка по изпълнение.

Глава VII

Съдебни спогодби и автентични правни инструменти

Член 37

Признаване и изпълнителна сила

Съдебните спогодби и автентичните правни инструменти, които имат изпълнителна сила в държавите-членки, се признават и подлежат на изпълнение като решения съгласно глава V.

44 В съображение може да се уточни, че позоваването на националното право се отнася до прилагането на Директива на Съвета 2003/8/EО of 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие в трансгранични случаи чрез установяване на един минимум от общи норми, отнасящи се до правната помощ за такива спорове.

Член 38 Изпълнение (...)

1. Разпоредбите на глава VІ се прилагат съответно за признаването и изпълнението на съдебни спогодби и автентични правни инструменти.

1a. По искане на коя да е от заинтересованите страни по делото, компетентният орган45 на държавата-членка по произход издава (...) стандартния формуляр, даден в приложение II46.

2. (...)47

3. (...)

45 Заключителните разпоредби биха могли да предвидят задължение да се съобщат на Комисията названията на компетентните органи, а тя да публикува тази информация.

46 При финализиране на приложение II следва да се вземат предвид също така съдебните спогодби и автентичните инструменти.

47 Виж бележката, която се отнася до член 34.

Глава VIII Административно сътрудничество48

Член 39

(Хагска конвенция, член 4, mutatis mutandis) Определяне на централните органи49

1. Държавата-членка определя централен орган, който да изпълнява задълженията, наложени по настоящия регламент на такъв орган50.

2. Федералните държави-членки, държавите-членки с повече от една правна система или държавите-членки с автономни териториални единици са свободни да назначават повече от един централен орган, като посочват териториалния или индивидуален обхват на техните функции. Когато една държава-членка определи повече от един централен орган, тя посочва централния орган, към който могат да се адресират съобщения за предаване на съответния централен орган в рамките на тази държава-членка.

48 Разпоредбите на настоящата глава са съобразени със съответните разпоредби от Хагската конвенцията от 2007 г.

49 Доколкото е възможно, централните органи, определени съгласно настоящия регламент, следва да бъдат същите като органите, определени съгласно Хагската конвенция.

50 Комитетът се приканва да обмисли дали параграфи 1 и 2 не следва да бъдат заменени от предишния текст, изготвен по образеца на член 53 от Регламент Xxxxxxx XXx. Предишният текст гласи както следва:

"1. Всяка държава-членка посочва един или повече централни органи, които да оказват съдействие при прилагането на настоящия регламент, като определя тяхната териториална и функционална компетентност.

2. Когато държава-членка е посочила повече от един централен орган, съобщенията по принцип се изпращат директно на компетентния централен орган. Ако дадено съобщение е изпратено на централен орган, който не е компетентен, той има задължението да го препрати на компетентния централен орган, като уведоми за това подателя.“

3. Названието на централния орган или централните органи, техните адреси за контакт и когато това е уместно, обхватът на техните функции по параграф 2, се съобщават от държавата-членка на Комисията в съответствие с член 49а.

Член 40

(Хагска конвенция, член 5, mutatis mutandis) Общи функции на централните органи

1. Централните органи:

a) си сътрудничат едни с други и развиват сътрудничеството между компетентните органи в собствените си държави-членки за постигане на целите на настоящия регламент,

б) търсят доколкото е възможно решения на трудностите, възникващи при прилагането на настоящия регламент.

2. Централните органи предоставят информация за националното законодателство и процедури51 и предприемат мерки за улесняване на прилагането на настоящия регламент и за укрепване на сътрудничеството помежду си. За тази цел се използва Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение № 2001/470/ЕО52.

51 Отделно съображение следва да поясни, че понятието „процедури“ не се отнася до частни случаи, а до обща информация за наличните процедури, включително процедурите за изпълнение.

52 Тази разпоредба отговоря на член 54 от Xxxxxxx XXx.

Член 41

(Хагска конвенция, член 6, mutatis mutandis) Специфични функции на централните органи

1. Централните органи предоставят съдействие по отношение на молбите по член 42б.

В частност, те

a) предават и получават такива молби;

б) откриват или съдействат за откриване на производства по такива молби.

2. По отношение на такива молби те вземат всички необходими мерки:

a) когато обстоятелствата го налагат, предоставят или съдействат за предоставяне на правна помощ;

б) съдействат за намиране на длъжника или взискателя;

в) помагат за получаване на необходимата информация относно доходите, а при нужда и друг вид информация относно финансовото състояние на длъжника или взискателя, включително откриване на местонахождението на авоарите;

г) насърчават постигането на дружески споразумения с оглед осъществяване на доброволно изплащане на издръжката, включително чрез посредничество, консултации и други подобни средства;

д) съдействат за текущото изпълнение на решенията за издръжка, в това число просрочени задължения;

е) съдействат за събиране и срочно прехвърляне на плащанията за издръжка; ж) съдействат за получаването на документационни или други доказателства;

з) предоставят помощ за установяване на бащинство или майчинство, когато това е необходимо за присъждане на издръжка;

и) откриват или съдействат за откриване на производства за получаване на всички необходими временни мерки, териториални по своята природа и имащи за цел да доведат до резултат висящи молби за издръжка;

й) съдействат за връчване на документи.

3. Доколкото това е допустимо по правото на съответната държавата-членка, функциите на централните органи по настоящия член могат да бъдат изпълнявани от публични или други институции, при условие че се контролират от компетентните власти на въпросната държава-членка. Определянето на такива публични или други институции, както и техните данни за връзка и обхвата на функциите им се съобщават от държавата-членка на Комисията в съответствие с член 49а.

4. Нищо в настоящия член не се тълкува като налагащо задължение на централен орган да упражнява правомощия, които могат да се упражняват единствено от съдебните власти съгласно правото на замолената държава-членка.

Член 41a

(Хагска конвенция, член 42, mutatis mutandis) Пълномощни

Централният орган на замолената държава-членка може да иска пълномощно от молителя, само ако действа от негово име в съдебно производство или пред други институции, или пък, за да определи представител, който да действа.

Член 41б

(Хагска конвенция, член 7, mutatis mutandis) Искания за специфични мерки

1. Един централен орган може да подаде искане до друг централен орган за специфични мерки по член 41, параграф 2, букви б), в), з), и) и й), когато няма висяща молба по член 42б. Замоленият централен орган взема съответните мерки, ако реши, че такива са необходими, за да подпомогне потенциален молител да подаде молба по член 42б или да реши дали следва да подаде такава молба.

2. По искане на друг централен орган, централният орган може също така да вземе специфични мерки по отношение на дело с международен елемент за присъждане на издръжка, висящо в замолената държава-членка.

Член 42

(Хагска конвенция, член 8, mutatis mutandis) Разходи на централния орган53

1. Всеки централен орган поема сам разходите си по прилагането на настоящия регламент.

2. Централните органи не може да налагат такси на молителите за предоставяне на услуги по настоящия регламент, освен за извънредни разходи, произтичащи от молба за специфична мярка по член 41б.

3. Замоленият централен орган не може да възстановява разходите по посочените в параграф 2 услуги без предварителното съгласие на молителя за предоставяне на тези услуги на такава цена.

Член 42a

(Хагска конвенция, член 9, mutatis mutandis) Молба чрез централните органи

Молба по настоящата глава се подава чрез централния орган на държавата-членка, в която пребивава молителят, до централния орган на замолената държава-членка. За целите на настоящата разпоредба, „пребиваване“ изключва просто „присъствие“.

53 Комитетът се приканва да обсъди дали услугите на централния орган следва да бъдат безплатни само за молби относно задължения за издръжка на деца или да бъдат безплатни за всички видове молби.

Член 42б

(Хагска конвенция, член 10, mutatis mutandis) Налични молби

1. Следните категории молби се предоставят на взискател в молеща държава-членка, претендиращ за присъждане на издръжка в съответствие с настоящия регламент.

a) изпълнение на решение, постановено или признато в замолената държава- членка:

б) установяване на решение в замолената държава-членка, когато такова решение не съществува, включително при нужда - установяване на майчинство или бащинство;

в) установяване на решение в замолената държава-членка, когато признаването и/или изпълнението на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка, не е възможно;

г) промяна на решение, постановено в замолената държава-членка;

д) промяна на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка;

е) при изпълнени условия на параграф 3 - предоставяне на информацията, посочена в член 44, параграф 154.

2. Следните категории молби се предоставят на длъжник в молещата държава- членка, по отношение на когото съществува решение за издръжка.

a) промяна на решение, постановено в замолената държава-членка;

б) промяна на решение, постановено в държава, различна от замолената държава-членка.

3. Молба по параграф 1, буква е) за получаване на информацията, посочена в член 44, параграф 1, буква а), може да бъде отправена по всяко време. Молба за получаване на информацията, посочена в член 44, параграф 1, букви б), в) и г), може да бъде отправена, само когато взискателят е в състояние да представи стандартен формуляр в съответствие с член 28, буква б) и член 38, параграф 1а.

54 Комитетът се приканва да обсъди дали този вид молба не следва също така да бъде предоставена на длъжника.

4. Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, посочените в параграфи 1 и 2 молби се определят съгласно правото на замолената държава-членка.

Член 42в

(Хагска конвенция, член 11, mutatis mutandis) Съдържание на молбите

1. Всички молби по член 42б съдържат като минимум:

a) текст за характера на молбата или молбите;

б) името и данни за връзка, в това число адрес и дата на раждане, на молителя; в) име и ако са известни - адрес и дата на раждане на ответника;

г) име и дата на раждане на лицето, за което се иска издръжка; д) основание на молбата;

е) в молба на взискателя - информация относно мястото, където следва да се изпрати или прехвърли по електронен път плащането за издръжката;

ж) името и данните за връзка на лицето или звеното на централния орган на молещата държава-членка, отговорно за обработката на молбата.

2. Ако е уместно и доколкото са известни, молбата също така включва в частност:

a) финансовото състояние на взискателя;

б) финансовото положение на длъжника, включително име и адрес на работодателя на длъжника, както и естеството и местонахождението на авоарите на длъжника;

в) всякаква друга информация, която може да помогне за откриване на местонахождението на ответника.

3. Молбата се придружава от цялата необходима подкрепяща информация или документация, в това число документацията относно правото на молителя на правна помощ. В случай на молба за изпълнение, молбата се придружава само от документите, изброени в член 28.

4. За молба по член 42б се използва стандартния формуляр от приложение [...].

Член 42г

(Хагска конвенция, член 12, mutatis mutandis)

Предаване, получаване и обработка на молби и дела чрез централните органи

1. Централният орган на молещата държава-членка съдейства на молителя, като прави необходимото молбата да е придружена от цялата информация и всички документи, за които и е известно, че са необходими за разглеждане на молбата.

2. Когато прецени, че молбата отговаря на изискванията на настоящия регламент, централният орган на молещата държава предава молбата от името и със съгласието на молителя на централния орган на замолената държава-членка. [Молбата се придружава от формуляра за предаване от приложение [...].]

3. В срок от 30 дни от датата на получаване на молбата замоленият централен орган потвърждава получаването и, като за целта използва стандартния формуляр от приложение [...], и информира централния орган на молещата държава-членка какви начални стъпки са предприети или предстои да бъдат предприети по отношение на молбата, като може да поиска допълнителни документи и информация. В същия срок [30 дни] замоленият централен орган предоставя на молещия централен орган името и данните за връзка на лицето или звеното, отговарящо за предоставяне на отговор относно движението на молбата.

4. В рамките на [60 дена] от датата на потвърждението, замоленият централен орган информира молещия централен орган относно статута на молбата, като използва стандартния формуляр от приложение [...].

5. Молещият и замоленият централни органи се информират взаимно за:

a) лицето или звеното, отговарящи за дадено дело, б) напредъка по делото,

като отговарят своевременно на запитванията.

6. Централните органи обработват делото толкова бързо, колкото позволява правилното разглеждане на въпросите.

7. Централните органи използват най-бързите и ефикасни средства за комуникация на свое разположение.

8. Замолен централен орган може да откаже да обработи молба, само ако е очевидно, че не са изпълнени изискванията на настоящия регламент. В такъв случай този централен орган своевременно информира молещия централен орган за мотивите си за отказ, като използва стандартния формуляр от приложение [...].

9. Замоленият централен орган не може да отхвърли молба само по причина на липса на допълнителни документи или информация. Замоленият централен орган, обаче, може да поиска от молещия централен орган да предостави тези допълнителни документи или информация. Ако молещият централен орган не направи това в срок от 60 дни или по-дълъг срок, посочен от замоления централен орган, замоленият централен орган може да вземе решение да не продължава обработката на молбата. В такъв случай той информира молещия централен орган за своето решение, като използва стандартния формуляр от приложение [...].

Член 42д

(Хагска конвенция, член 13, mutatis mutandis) Средства за съобщения

Никоя молба, направена чрез централните органи на държавите-членки в съответствие с настоящата глава, както и никой документ или информация, приложени към нея или предоставени от централен орган, не могат да бъдат оспорвани от ответника по причина единствено на начина или средствата за съобщение, използвани между съответните централни отговори.

Член 42е Езици

1. Всяко съобщение между централните органи е на официалния език на замолената държава-членка, а ако в тази държава-членка има няколко официални езици - на официалния език или на един от официалните езици на местонахождението на съответния централен орган или на друг език, който тази държава-членка е заявила, че приема. Всяка държава-членка посочва на Комисията, съгласно член 49а, един или повече от официалните езици на институциите на Европейския съюз, различни от собствения и език, които тя приема за този род съобщения.

2. Независимо от параграф 1, централните органи могат да се споразумеят помежду си да използват всеки друг официален език на институциите на Европейския съюз.

Член 43 Заседания

1. С цел да улеснят прилагането на настоящия регламент, централните органи редовно провеждат заседания.

2. Свикването на тези заседания е в съответствие с Решение № 2001/470/ЕО относно създаването на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела55.

55 Тази разпоредба отговоря на член 58 от Xxxxxxx XXx.

Член 44

Достъп до информация за централните органи

1. В съответствие с предвидените в настоящата глава условия, централните органи имат достъп до информация, която позволява да се улеснят искове за присъждане на издръжка, и предоставят тази информация на други компетентни органи. Тази информация се предоставя за постигане на следните цели:

a) установяване адреса на длъжника;

б) оценка на имуществото на длъжника, в частност на размера и естеството на неговите доходи;

в) установяване на работодателя на длъжника;

г) установяване на банковите сметки на длъжника.

2. Посочената в параграф 1 информация включва най-малко данните, с които разполагат административните органи и ведомства в държавите-членки, компетентни в следните области:

a) данъци и такси,

б) социална сигурност, включително социалноосигурителните вноски от работодателите,

в) регистри на населението, г) регистри на собствеността,

д) регистрация на моторните превозни средства, е) [централни банки].

3. Достъпът до посочената в настоящия член информация не може при никакви обстоятелства да доведе до създаване на нови регистри в държава-членка. Този достъп не надхвърля необходимото за постигане на целта за присъждане на иска за издръжка.

Член 45 Предаване на информацията

(Същността на параграф 1 е включена в нова буква е)в член 42б, параграф 1, като параграф 3 се добавя в същия член като нов параграф 3) Останалият текст се заличава, тъй като сега е отразен в други разпоредби относно административното сътрудничество

Член 46 Използване на информацията

1. (...)

2. Предоставената съгласно настоящия регламент информация може да се използва (...) единствено (...) с цел да се улеснят искове за присъждане на издръжка от компетентните съдилища, компетентните органи по връчване на актовете и компетентните органи, участващи в изпълнението на дадено решение. (...)

3. Орган, който обработва информация, предоставена му съгласно настоящия регламент, не може да съхранява такава информация след изтичане на периода, необходим за постигане на целите, за които е била предоставена. (...)

Член 47 Уведомяване на длъжника

1. В срок от [60 дена] от предоставянето на посочената в член 44, параграф 1 информация длъжникът се уведомява за:

a) предоставената информация и начина, по който е получена; б) самоличността на получателите на тази информация;

в) условията, при които тази информация може да бъде използвана съгласно настоящия регламент;

г) правата и наличните средствата за защита (...).

2. Подобно уведомяване не засяга фактическото присъждане на иска за издръжка.

Член 47a

Оказване на съдействие на длъжника (премахнат)56

[Глава VIIIа Публични институции

Член 47б

(Хагска конвенция, член 36, mutatis mutandis) Публични институции, действащи като молители

1. За целите на молбите за изпълнение на решения по настоящия регламент, понятието „взискател“ включва публична институция, действаща вместо лице, на което се дължи издръжка, или лице, на което се дължи възстановяване на предоставените вместо издръжка ползи.

2. Правото на публична институция да действа вместо лице, на което се дължи издръжка, или да иска възстановяване на ползи, предоставени на взискателя вместо издръжка, се урежда от правото, на което се подчинява институцията57.

56 Вж бележката, отнасяща се до член 42б, параграф 1, буква е).

57 Комитетът се приканва да обмисли дали тази стълкновителна норма не следва да остане в настоящия член или да бъде включена н член 16.

3. Публична институция може да иска изпълнение на:

a) решение, постановено срещу длъжник по искане на публична институция, която претендира за заплащане на ползи, предоставени вместо издръжка;

б) решение, постановено между взискател и длъжник, относно ползите, предоставени на взискателя вместо издръжка.

4. Публичната институция, която иска изпълнение на решение, предоставя при поискване всякакви документи, необходими за удостоверяване на правото и по параграф 2, както и че на взискателя са били предоставени ползи.

Глава IX

Общи и заключителни разпоредби

Член 48

Връзка с други инструменти на Общността

1. По въпросите на задълженията за издръжка, които влизат в обхвата на настоящия регламент и на член 52, параграф 2, буква б), настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 44/2001 и Регламент (ЕО) № 805/200458.

2. (...)

3. (...)

58 Приема се, че Регламент (EО) № 1896/2006 продължава да се прилага. Точната формулировка на тази разпоредба ще трябва да се обсъди на един по-късен етап.

Член 49

Връзка със съществуващи международни конвенции59

0. Настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или няколко държави-членки са страни по време на приемането на настоящия регламент и които се отнасят за въпроси, уредени от настоящия регламент60.

1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, обаче, в отношенията между държавите-членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите и договорите, които засягат уредени от настоящия регламент въпроси и по които държавите-членки са страни.

[2. Финландия и Швеция имат възможност да направят декларация, че Скандинавската конвенция от 1962 г. относно изпълнението на задължения за издръжка се прилага изцяло или отчасти в отношенията помежду им вместо или наред с61 нормите на настоящия регламент. Такива декларации се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз като приложение към настоящия регламент. Те могат да бъдат оттеглени изцяло или отчасти по всяко време от посочените държави-членки.]

59 Що се отнася до сключването на бъдещи споразумения, Комисията ще внесе предложение относно процедурите и условията, при които на държавите-членки ще се дава право да преговарят и да сключват от свое име споразумения с трети страни, които засягат въпроси, уредени от настоящия регламент. Ако тези процедури и условия се формулират в отделен инструмент, уместно е да се гарантира, че този инструмент ще влезе в сила най-късно на същата датата, както и настоящият регламент.

60 Вж член 28 от Регламент (ЕО) № 864/2007.

61 Бележка за преводачите: Моля направете необходимото думите „или наред с“ да фигурират във вашата езикова версия.

Член 49a

Информация, предоставена от държавите-членки (по образеца на член 25 на „Малките искове“)

1. До [...] държавите-членки съобщават на Комисията:

a) имената и данните за връзка на централните си органи и, когато това е уместно, обхвата на техните функции в съответствие с член 39, параграф 3;

б) имената и данните за връзка на публичните институции или други инститтуции и, когато това е уместно, обхвата на техните функции в съответствие с член 41, параграф 3;

в) имената и данните за връзка на органи с компетенции по въпросите на изпълнение за целите на член 33;

г) езиците, които се приемат за преводи на посочените в член 28 документи; д) езикът или езиците, приети от централните органи за съобщения с други

централни органи, както е посочено в член 42е.

Държавите-членки осведомяват Комисията за всякакви последвали промени в тази информация.

2. Комисията прави получената в съответствие с параграф 1 информация достъпна за обществеността чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз и други подходящи средства.

Член 50 Изменение на приложенията

Всяко изменение на приложенията на настоящия регламент се приема в съответствие с консултативната процедура, предвидена в член 51, параграф 2.

Член 51 Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет (...).

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат (...) членове 3 и 7 от Решение1999/4689/ЕО.

(...)

Член 52 Преходна разпоредба

1. Настоящият регламент се прилага само за вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и за заверени актове, официално изготвени или регистрирани след датата на неговото влизане в сила.

2. Обаче:

a) Глава ІІІ относно приложимото право се прилага по отношение на производства, които са висящи на датата на прилагане на настоящия регламент, ако всички страни се споразумеят за това изрично или другояче по недвусмислен начин;

б) Глава VІ относно изпълнението се прилага по отношение на решения, съдебни спогодби и автентични правни инструменти, които са обявени за подлежащи на изпълнение съгласно Регламент (ЕО) №44/2001 или които са удостоверени като европейски заповеди за изпълнение съгласно Регламент (ЕО) №.805/2004 (...);

в) Глава VІІІ относно административното сътрудничество се прилага за всяко висящо производство на датата на прилагане на настоящия регламент.

Член 53 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на [...]62

Настоящият регламент се прилага от [...]63, с изключение на членове [...], които се прилагат от датата на влизане в сила.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите- членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Брюксел на

За Съвета Председател

62 Ще бъде определена по-късно. Следва да се остави достатъчно време за създаване на централните органи.

63 Председателствата предлагат 24 месеца след датата на приемане на настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЯ

(...)64

64 Приложенията следва да бъдат обсъдени на по-късен етап.