Oпция. Опцията („option“) представлява сделка, при която една от страните заплаща авансова премия за правото (но не и задължението) да закупи или продаде определено количество от базов актив (например акции или валута) на определена цена („strike price”) на бъдеща дата („дата на упражняване“). Опцията за продажба („put option“) на дадена акция ще донесе печалба на страната, която има правото да продаде тази акция, ако договорената цена за нея е по-висока от пазарната ѝ стойност на датата на упражняване на опцията. От друга страна, опцията за покупка („call option“) на същата акция би донесла печалба за страната, която има право да купи акцията, ако на датата на упражняване договорената цена е по-ниска от пазарната стойност на акцията. Доходността от упражнената опция може да е по-ниска от платената премия. Ако опцията не бъде упражнена на датата на упражняване, клиентът ще загуби цялата си инвестиция. Съществуват много различни видове опции с различни характеристики, подлежащи на различни условия, всеки от които може да окаже значително влияние върху стойността на опцията или способността за реализиране на тази стойност. Опцията "knock-in", например, може да бъде упражнена само, ако цената на базовия актив достигне дадено "knock-in" ниво. Опцията "knock-out" от своя страна не може да бъде упражнена и следователно става безполезна, ако цената на базовия актив достигне дадено "knock- out" ниво. Продажбата на дадена опция обикновено е свързана със значително по-висок риск от покупката на опция. Въпреки че продавачът получава фиксирана премия, същият може да понесе загуба, надвишаваща получената премия, ако не е покрил предварително задължението си относно базовия актив.
