Горско стопанство. Община Белица се намира в планински район, поради което местната икономика е силно зависима от дърводобива и дървопреработването. Горският фонд на територията на община Белица е 231 046 дка, или 71,8% от територията на общината. Физикогеографските условия на територията обуславят наличието на разнообразна естествена горска растителност В Рила преобладават иглолистните насаждения – бял и черен бор, смърч, бяла и черна мура. В по-ниските части от широколистните дървесни видове преобладава дъба. Широколистният пояс навлиза по долините на рилските реки навътре в планината. Западните Родопи са заети предимно от представители на средноевропейската горска растителност, като особено голямо развитие има иглолистната растителност. Големи иглолистни масиви покриват височините на Дъбрашкия рид По-големи площи от букови гори има по северните склонове на Западните Родопи. Преобладаващата част от горите са държавна собственост, на частни лица са възстановени 1427 дка. Значителният дял на държавния горски фонд е свързан с обявяването на Национален парк “Рила”. Използването на горските ресурси за стопански цели следва да се извършва в съответствие със Закона за защитените територии, подзаконовите нормативни актове и Плана за управление на Национален парк “Рила”. Горският фонд на общината се стопанисва от Държавно горско стопанство. Общата площ на Държавен горски фонд и Общински горски фонд е както следва е представен в тбалицата по-долу. Гр. Белица, вкл. с Доганово Елешница, вкл. с.Краище, Горно Краище, Бабяк, Върхари, Гълъбово, Златарица, Кузьово, Орцево, Палатик и Черешово Общо 92 435 дка 100 274 дка 192 709 дка гр.Белица /вкл.с.Дагоново/ Елешница /вкл.с.Краище, Горно Краище, Бабяк,Върхари, Гълъбово, Златарица, Кузьово, Орцево, Палатик и Черешово Общо 24 905 дка 13 432 дка 38 337 дка Средната лисистост на територията на община Белица е една от най - високите в страната – 71,8% при средно за страната 31,7 %. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Значимо е и вторичното използване на горите (сено, листников фураж, горски плодове и билки). Основен проблем в общината са мащабите на незаконната сеч, като значителна част от доходите на местното население се осигуряват от сивата икономика. Изсечените горски площи от незаконна сеч почти не се залесяват и възстановяват от лесничейс...
Горско стопанство. Горските площи в община Стражица съставляват 26,53% от общата територия. Дърводобивът е е умерено развит и има налични дивечовъдни станции. Близо 30 000 дка гроска площ е иззета от държавата и общината не може да включи тези територии в икономически насочени мерки за развитие на отрасъла. Преобладават широколистните гори, защото територията на общината попада в техния естествен ареал на разпространение. Общинските гори са разположени в землищата на селата Мирово, Асеново, Горски Сеновец, Благоево, Кавлак и Лозен. С оглед на ограничения икономически потенциал, горското стопанство на територията има ресурс за по- практическо обвързване с туризма, обособявайки се като негова предпоставка. Благодарение на горските ресурси би могло да се реабилитират традиционни за района занаяти като бъчварство, дърводелство, а също и билкарство и гъбарство.
Горско стопанство. По данни на общинска служба по Земеделие-Лозница в картата на възстановената собственост към Февруари, 2015г., площта на горските територии е общо 3579,63 ха. Отчитайки базата данни на лесоустройствения план, обединен с КВС на отделните землища, горските територии са разпределени в следните категории, съгласно чл.5, ал.1 от Закона за горите: Землище Площ по категория на горите /ха/
Горско стопанство. Общата площ на горския фонд на Общината е 14444.9 ха, като дървопреработвателната площ е 12575.3 ха, площта на горските пасища е 489.2 ха. На територията на общината се намира Горско – стопанския участък Джебел, името си носи от гр.Джебел. Естествените гори в участъка са издънкови – от зимен дъб, блатун, космат дъб, келяв габър и др. По изкуствен път са създадени големи комплекси от иглолистни култури – главно от xxxxx и бял бор . По поречието на Джебелска река са създадени и тополови култури. Най – масовите залесявания в участъка са извършвани през 1960 до 1970 година, като залесяването е комбинирано с различни противоерозионни технически мероприятия – баражи, каменни прагове, биоплетове. Общо в района на общината и лесничейството има изградени76 бр. едроразмерни технико – укрепителни съоръжения / баражи /, от които 21 бр. са по Лебедски дол, 8 бр. – в Казашки дол, а останалите са пръснати из района на общината и лесничейството. За развитие на животновъдството в общината е от голямо значение разрешената площ от горския фонд за паша, която е 5886 ха .За изхранване на добитъка през зимните дни, се ползва добития листников фураж, при извеждане на сечи, при реконструкция и осветления.Добивът от горски плодове, билки и диворастящи гъби са допълнителни приходи за местното население. На територията на общината са обявени за защитени следните природни обекти : Резерват ― Калето ― и резерват ― Чамлъка ― – представлява естествена черборова гора, заобиколена от иглолистни култури. От казаното дотук следва, че горите в района на общината са от голямо за икономиката на общината и са национално богатство.