Климат. В климатично отношение територията на община Джебел се намира в континентално- средиземноморската климатична област. Климатът на община Джебел е преходно- средиземноморски. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка. Средната стойност на годишната температура на въздуха в община Джебел варира в границите между 11,0 °C и 13,0 °C. Средните юлски температури са около 24 °C, а средните януарски температури за общината са около 0 °C. По данни от метеорологична станция – Джебел регионът на общината се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене - 2240-2249 часа с максимуми за месеците юли и август. Преобладаващите ветрове са североизточните, югозападните и северните. През студеното полугодие често духат ветрове с фьонов ефект, а през топлото полугодие фьоновите ветрове се явяват във вид на суховеи. Регионът на община Джебел се характеризира със средногодишно количество 824 мм, значително над средното за страната. Максимумът на валежите е през месеците декември, януари, февруари и март, което се дължи на преходно-средиземноморския климат. Минимумът на валежите е през месеците юни, юли и август, като понякога настъпват продължителни засушавания. Снежната покривка пада през първата половина на декември, януари и февруари, но не се задържа дълго. Общо за района над 40 % от валежите падат през периода ноември-февруари. През целия летен сезон регионът получава средно 130 мм валеж. В територията на община Джебел преобладават излужени канелени горски почви, както и оподзолени канелени горски почви. Хумусния им хоризонт е тънък, добре структуриран. Почвеното разнообразие е значително. Във височина се среща преходния тип канелено-кафяви горски почви. В най-високите части на Жълти дял, където има ограничени площи широколистни гори са разпространени кафяви горски почви. В ниската част на долината на река Върбица върху речните наноси са развити азонални алувиални почви, които се отличават с лек песъклив-глинест състав. Основна речна артерия на територията на общината е река Върбица. Средното течение на реката минава през територията на общината и е с обширно алувиално дъно, което на места се стеснява. Речната мрежа на р. Върбица е асиметрична. Отляво се вливат дълги, добре развити реки. Режимът на реките се характеризира с ясно изразени средиземноморски характер...
Климат. В района на общината климатът е умерено - континентален и се характеризира със студена зима и топло лято с летни засушавания. Континенталният характер е изразен особено по отношение на температурата. Известно влияние върху климата оказва Преславска и Драгоевска планина. Най-студеният месец е януари ( -1,1°С средна температура), а най-топлия юли (22°С средна температура) с амплитуда 23,1°С, типична за умерено континенталния климат. Относителната влажност на въздуха се колебае от 64% през месец август до 84% през месец декември. Максималната и стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални. Средномесечните стойности на метеорологичните параметри за района на град Велики Преслав, съгласно Климатичен справочник на Република България - валежи от станция Велики Преслав, а температура, вятър, облачност, мъгла и снежна покривка от най-близката станция гр. Шумен са показани на Таблица 1:
Климат. Като важен компонент на географската среда климатът оказва силно влияние върху останалите компоненти на природната среда – води, почви, растителен и животински свят. Климатът има голямо значение за начина на живот на населението, за развитие на икономиката, селското стопанство, отделните видове транспорт, строителството и промишлеността. Според климатичното райониране на България, община Първомай попада в преходно-континентална област с подобласт Горнотракийска низина. Важни фактори, формиращи климатичните особености, са радиационния баланс, ветровия режим и валежите. Слънчевата радиация е главен фактор за формирането на климата и едновременно с това основен климатичен елемент. Температурата на въздуха е пряко следствие от радиационния баланс. Показател за годишния режим на температурата са нейните средни месечни стойности. Средната годишна температура е 12°С. Наблюдават се ясен минимум през януари (-0,4° С) и максимум през юли (23,2° С). Вътрешно годишния вход на валежите е с два максимума и два минимума, а снежната покривка е неустойчива. Средното годишно количество на валежите е 539мм/год. Наблюдава се пик в началото на летните месеци - юни-юли и минимум през август. Съчетанието на температурите с останалите основни климатични компоненти – вятър (преобладаващ западен - неблагоприятен и през зимата и през лятото) или безветрие и относителна влажност на въздуха, големият брой температурни инверсии, води до голямо разнообразие на тези климатични характеристики. Вятърът е важен климатичен фактор, свързан с разликите в атмосферното налягане. Преобладаващите ветрове за общината са от запад, а в най-източната част – от североизток. Наблюдаваната честота на вятъра достига до 50%. Като цяло това е район със среден брой случаи на тихо време - 25/40 наблюдения на месец.
Климат. Климатът е преходно – средиземноморски, сравнително мека зима и горещо лято.Сложният ниско-ридов и долините релеф, характерен за източните Родопи влияе върху формирането на отделните елементи на климата, върху годишното разпределение на валежите и температурния режим на територията на община Джебел. Данните взети от метрологичната станция на Джебел с надморска височина 326 м.
Климат. Община Димитровград е разположена в Горнотракийската низина. Големият териториален обхват на Горнотракийската низина, малката надморска височина на релефа и еднообразието на нейната заравнена и леко захълмена повърхност, заедно с широката й орографска отвореност на изток и югоизток са важни предпоставки за формирането на сравнително хомогенен климат. От друга страна високата орогрофска бариера на Родопите откъм юг и на Стара планина и Средногорието от север и нахлуващите въздушн маси върху техните наветрени и подветрени склонове обуславят в значителна степен климата на Горнотракийската низина, като се създават условия за формиране на преходноконтинентален климат. Трансформацията на въздушните маси от съседнете планински бариери предизвиква валежна сянка и неутрализира влиянието на северните и североизточни ветрове. За преходноконтиненталните черти на климата свидетелстват положителната средноянуарска температура (0-1 ° С), и сравнително високата средноюлска температура (23,8 ° С). Районът се характеризира с продължително устойчиво задържане на температурите през пролетно-летния-есенен период, чиято продължителност е от 200 до 220 дни. В зависимост от изменението на температурата се наблюдават и промени в относителната влажност на въздуха. През октомври и януари влажността е висока, а през лятото спада до 61%. Валежите влияят върху процесите на замърсяването и самоочистването на атмосферата. Средногодишната сума на валежите е 607 мм , като най-високи са средните валежи през месеците май и юни. Сравнително високата сума на валежите е положителен фактор за самопочистване на атмосферата от замърсители.
Климат. Общината попада в Европейско-континенталната климатична област, която обхваща Северна и Средна България (без Черноморието) заедно с прилежащите им планини. Тя е в най-тясна връзка с Източноевропейските райони и същевременно е отдалечена от Средиземно море и не се чувства осезателно смекчаващото климатично влияние на последното. Поради това климатът в тази област носи типичните белези на източноевропейския: сравнително студена за съответната географска ширина зима и относително горещо лято. Максимумът на валежите е през лятото, а минимумът през зимата, като амплитудата в годишния ход на валежите (разликата между лятната и зимната им сума) достига до 15-25% от годишната им сума. Главно по направление север - юг в европейско континенталната област се забелязват редица изменения в климатичните условия. Това обуславя разделянето и на две подобласти: умерено континентална и преходно континентална. В тази климатична подобласт континенталният характер на климата е най-добре изразен. Зимата тук е най-студена в сравнение с всички останали низини в страната, а лятото е горещо, поради преобладаването на субтропични въздушни маси от по-южните географски ширини или формирани на място под въздействие на силното лятно слънце. Районът на общината попада в умерено континенталната европейска климатична област, характеризираща се със студена зима (абсолютна минимална температура - 26.8°С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура +39.5°С). Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове и е без средиземноморско влияние. Това е причина за горещите лета и студените зими. Xxxxxx и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летни условия характеризира климата на община Лозница като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26°С и е една от най-голямата за страната. Средномесечните температури са 0,0°С през зимата, 10,5°С през пролетта, 20,9 °С през лятото и 11,9°С през есента. Климатът се характеризира с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина и горещо лято, в което попадат максималните валежи. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта. ✓ атмосферно налягане 975, 6 hPa ✓ средна годишна температура 10, 3 оС ✓ среда януарска температура 1, 6 оС ✓ годишна сума на валежите 644,8 л/кв. м ✓ относителна влажност на въздуха 68...
Климат. Основните характеристики на климата по крайбрежието на България и морската акватория са типични за климат от континентален тип, леко смекчен от Средиземноморския. Последното е свързано най-вече с годишната изменчивост на количеството валежи и с по-високите зимни температури. Максимумът на средномесечната температура на въздуха се достига през юли и август, минимумът е през януари-февруари. Наблюдаваните атмосферни процеси са свързани непосредствено с процесите в Европейския естествен синоптичен район, включващ територията на Северна Атлантика и Евразия. В него има два активни атмосферни центъра (Исландски минимум и Азорски максимум), влияние оказват и два сезонни атмосферни центъра – средиземноморски циклонален, а в студеното полугодие - източно-европейски антициклонален (т.н. сибирски или азиатски). На основата на характера на атмосферната циркулация са класифицирани 9 типа циркулационни процеси: в западната част на басейна и по българското крайбрежие преобладават ветровете от изток, североизток и запад. Динамиката на атмосферата над морето и свързаните с нея метеорологични условия, в частност - и ветровите, има добре изразен годишен ход. През цялата година западната част на Черно море се отличава с по-високи скорости от останалите акватории на морето (изключение прави единствено северозападната част на морето): средните скорости на вятъра в открито море са по-големи от тези по крайбрежието и през студеното полугодие надхвърлят 7 м/с, в отделни региони достига и до 8 м/с, докато на крайбрежието не превишава 7 м/с. Средната скорост на вятъра през зимните месеци и в морето, и на сушата значително превишава лятната скорост. През зимата преобладават ветровете от северната четвърт, най-рядко се срещат югоизточните. С приближаването на лятото постепенно се увеличава броят на случаите със североизточни, източни, югоизточни и южни ветрове, най-малко се наблюдават западните и югозападните ветрове. Характерните бризови скорости достигат 3-5 м/с през деня и 1-3 м/с нощем. Северозападната част на Черноморския район за басейново управление се характеризира с умереноконтинентален климат и се отнася към Източния климатичен район на Дунавската равнина. Зимата е сравнително мека със средна януарска температура 0-1ºС. Характерни за този район през зимата са силните североизточни ветрове, които водят до формирането на относително ниски средни абсолютни минимални температури 13-14ºС под нулата. Силните ветрове при такива обстановки достигат и надвишават 20 м/с. Въпреки малка...
Климат. Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже негативно въздействие върху климата в региона Имотът, предмет на инвестиционното предложение не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии/ДВ бр.133/1998 г и доп. и изв./ и защитени зони/ЗЗ/ от Националната екологична мрежа, съгласно Закона за биологичното разнообразие/ЗБР/ /ДВ бр.77/2002 г.доп.и изм./.Най близко разположените ЗЗ са BG0000178 „Тича” /Приета от Министерски съвет с Решение №122/02.03.2007 г, ДВ 21/09.03.2007 г./, BG0000393 „Екокоридор Камчия-Емине” /Приета от Министерски съвет с Решение №661/16.10.2007 г, ДВ бр.85/23.10.2007 г/ и BG0000501 „Голяма Камчия” /Приета с Решение на Министерски съвет №122/02.03.2007 г, ДВ бр.21/09.03.2007 г./ за опазване на природните местообитания, намиращи се на остояние повече от 3000 м от имота.Към момента BG0000178 „Тича”, „Екокоридор Камчия-Емине” и BG0000501 „Голяма Камчия”не са обявени със заповеди с наложени режими и ограничения, съгласно ЗБР Защитените зони се намират на голямо отстояние от имота, обект на инвестиционно намерение. Реализацията и последващата експлоатация на проектното предложение не предвижда оказване на негативно въздействие върху регенеративната способност на природните ресурси, както няма вероятност и да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в ЗЗ от мрежата Натура 2000. По време на реализирането и по време на изграждане и експлоатацията на обекта не се очакват отклонения от качеството и регенеративната способност на природните ресурси. Като доказателство за това са предложени мерки за намаляване на въздействието върхуоколната среда
Климат. Територията на община Добричка попада в умерено-континенталната област в България, която е продължение на средноевропейската умерено-континентална- климатична област и отчасти на южноруската степна климатична област. В сравнение с останалите климатични области, тя има ясно изразени континентални черти на климата. Континенталността на климата се проявява в голямото годишно колебание на температурите – през зимата настъпват големи студове, а през лятото- големи горещини. Поради безпрепятственото нахлуване
Климат. Територията на община град Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област, в зоната на Черноморската климатична подобласт и климатичната му характеристика е с черти на континенталния климат. Характеризира се със сравнително мека зима, средномесечните януарски температури са -1,6 С0. Горещо лято - +20,7 С0. Средномесечна температура за месец юли - 21,1 С0. Абсолютно максималната температура достига до 39,1 С0, а абсолютната минимална - 22,7 С0. Средногодишната температура е 10,2 С0.