Флора. В съответствие с геоботаническото райониране на България, общината попада в Поповско-Разградския геоботанически район от Лудогорски окръг в Илийриската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област (Xxxxxx, 1997). В миналото преобладаващата част от територията е била заета от ксеротермни благуново- церови горски екосистеми, като в отделни участъци са били формирани и ксеромезофитни горски екосистеми с преобладаване на цер, сребролистна липа и горун. След унищожаването на горите, на по-голямата част от територията са отглеждани различни селскостопански култури, а на други части е формирана производна и вторична храстова и тревна растителност. Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за развитието на земеделието. Естествените гори са основно широколистни, разположени в леснодостъпни райони, даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, имащи стопанско значение. Флората в района на Лозница включва някои важни видове, включително един, който се счита за изчезнал – гроздовидно подъбиче (Червена книга, 1985 г., в новата от 2011 г. не присъства), като вероятни находища са в землището на с. Ловско и с. Гороцвет. В състава на растителните формации участват и следните храстови и тревни видове: шипка, глог, дрян, черен бъз, обикновена леска, чашкодрян, аморфа, трънка, драка, смрадлика, люляк, птиче грозде, капина, коприва, горска ягода, здравец, риган, бял равнец, мащерка, маточина, див пелин, тревни видове от семейство житни и много други. Горите в района имат дървопроизводителни, средообразуващи, защитно- водоохранни, противоерозионни, рекреационни и здравно-украсни функции. Многогодишната стопанска дейност на човека се е отразила благоприятно върху общото състояние на горите. Голяма част от насажденията са запазени с добър сортиментен състав. В по – голямата част на общината възобновяването е добро и гарантира в бъдеще условия за действително възпроизводство на дървесина. На отделни места има повреди предимно от паша на селскостопански добитък, което е довело до неблагоприятни въздействия в растежа и развитието на дървесната растителност.
Флора. Растителността на територията на Великипреславска община се отнася към Европейската широколистна горска област. Естествените растителни съобщества са представени главно от широколистни листопадни гори.В преобладаващата си част те имат издънков произход, като резултат на многовековна стопанска експлоатация. Голяма част от широколистни листопадни гори са изсечени и са превърнати в обработваеми земи. Преславската планина е обрасла почти да върховете си с дъбови и смесени гори. Характерни са горите от габър, благун и бук - чисти и смесени. По-малко се срещат липа, явор, ясен, шестил, орех, дива череша. Горските видове се разнообразяват от дрян, шипка и глог. Много широко разпространен е люлякът.Тревната растителност е разнообразна. По поляните и горите расте дивия божур. Срещат се много ядливи гъби.