Контекст и цели Примерни клаузи

Контекст и цели. 1. Страните припомнят Дневен ред 21 на Конференцията на ООН по околна среда и развитие от 1992 г., Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) от 1998 г. за основните принципи и права в областта на труда, Плана за изпълнение от Йоханесбург за устойчиво развитие, приет през 2002 г., Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН от 2006 г. относно постигането на пълна и продуктивна трудова заетост и достойни условия на труд за всички, Декларацията на МОТ от 2008 г. относно социалната справедливост за справедлива глобализация и Заключителния документ със заглавие „Бъдещето, което искаме“ от състоялата се през 2012 г. конференция на ООН относно устойчивото развитие, включен в Резолюция 66/288, която беше приета от Общото събрание на ООН на 27 юли 2012 г. 2. Страните потвърждават отново своя ангажимент да насърчават развитието на международната търговия по начин, който допринася за постигането на целта за устойчиво развитие, с оглед на благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения. Страните ще се стремят да гарантират, че тази цел е интегрирана и отразена на всяко равнище на техните търговски отношения.

Контекст и цели. 1. Страните припомнят „Дневен ред 21“ на Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие от 1992 г., преамбюла на Споразумението за СТО, Декларацията на министрите от СТО, приета в Сингапур през 1996 г., Плана за изпълнение от Йоханесбург за устойчиво развитие от 2002 г., Декларацията на министрите от Икономическия и социален съвет на ООН за осигуряване на пълна и продуктивна трудова заетост и достойни условия на труд за всички от 2006 г. и Декларацията на Международната организация на труда (наричана по-долу „МОТ“) относно социалната справедливост за справедлива глобализация от 2008 г. С оглед на тези инструменти страните потвърждават своя ангажимент за развитие и насърчаване на международната търговия и двустранните търговски и икономически отношения помежду си по такъв начин, че да допринасят за устойчивото развитие. 2. Страните признават, че икономическото развитие, социалното развитие и опазването на околната среда са взаимнозависими и взаимно подсилващи се елементи на устойчивото развитие. Те подчертават ползата от сътрудничество по свързани с търговията социални и екологични въпроси като част от глобален подход към търговията и устойчивото развитие. 3. Страните признават, че е нецелесъобразно да насърчават търговията или инвестициите посредством отслабване или намаляване на равнищата на закрила, предоставени във вътрешното трудово законодателство и във вътрешното законодателство в областта на околната среда. Същевременно страните подчертават, че екологичните и трудови стандарти не следва да бъдат използвани за протекционистични търговски цели. 4. Страните признават, че следва да се стремят да засилят търговските отношения и сътрудничество помежду си по начини, които насърчават устойчивото развитие в контекста на параграфи 1 и 2. С оглед на конкретните обстоятелства във всяка страна те нямат намерение да хармонизират своите трудови и екологични стандарти.