Околна среда. 1. В духа на Европейската енергийна харта и декларацията на конференцията в Люцерн от 1993 г. и в съответствие с Договора за енергийната харта, и по-специално член 19 от него, както и с протокола към енергийната харта за енергийната ефективност и свързаните аспекти на околната среда, страните развиват и укрепват сътрудничеството си в областта на околната среда и човешкото здраве.
2. Сътрудничеството има за цел да се бори с влошаването на каче- ството на околната среда и включва по-специално: — ефективно следене на нивата на замърсяване и оценка на окол- ната среда; информационната система за състоянието на окол- ната среда, — борба с местно, регионално и трансгранично замърсяване на въздуха и водите, — възстановяване на околната среда, — устойчиво, ефикасно и екологично съобразно производство и потребление на енергията, — обезопасяване на промишлените съоръжения, — класификация и безопасно използване на химикали, — качество на водите, — намаляване, преработване и безопасно изхвърляне на отпа- дъци, прилагане на Базелската конвенция, — въздействие на земеделието върху околната среда, ерозия на почвата и химическо замърсяване, — опазване на горите, — съхранение на биологичното разнообразие, защитените тери- тории и устойчиво използване и управление на биологичните ресурси, — планиране на земеползването, включително строително и градоустройствено планиране, — прилагане на икономически и данъчни инструменти, — промени в глобалния климат, — образование и запознаване с проблемите на околната среда, — техническа помощ при възстановяване на зони, засегнати от радиоактивност и произтичащите от това социално-санитарни проблеми, — прилагане на Конвенцията от Еспо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.
3. Сътрудничеството обхваща по-специално следните области: — предвиждане на бедствия и други извънредни ситуации, — обмен на информация и специалисти, включително в областта на обмен на екологично чисти технологии и надеждното и екологично съобразното използване на биотехнологии, — съвместни изследователски дейности, — привеждане на законодателството в съответствие със стандар- тите на Общността, — обучение в областта на околната среда и укрепване на инсти- туциите, — сътрудничество на регионално ниво, включително в рамките на Европейската агенция за околната среда на Общността и на международно ниво, — разработване на стратегии, по-специално по отношение на глобалните и климатични проблеми, а също и с оглед пости- гане на устойчиво ра...
Околна среда. Страните развиват и укрепват своето сътрудничество в областта на околната среда с оглед на жизненоважната задача за спиране на по-нататъшното влошаване и започване на подобряване на екологичното състояние с цел устойчиво развитие. По-специално страните установяват сътрудничество с цел укрепване на административните структури и процедурите за осигуряване на стратегическо планиране по въпросите на екологията и сътрудничество между съответните участници в процеса, като се съсредоточават върху привеждане в съответствие на законодателството на Босна и Херцеговина с достиженията на правото на Общността. Сътрудничеството би могло да се съсредоточи и върху разработването на стратегии за значително намаляване на местното, регионалното и трансграничното замърсяване на въздуха и водата, включително с отпадъци и химикали, с цел създаване на рамка за ефикасно, чисто, устойчиво и възобновяемо производство и потребление на енергия, и за изготвяне на оценка за екологичното въздействие и стратегическа екологична оценка. Специално внимание се обръща на ратифицирането и изпълнението на Протокола от Киото.
Околна среда. 1. 32003 L 0087: Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (OB L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).
Околна среда. 1. Договарящите се страни насърчават сътрудничеството с цел предотвратяване на влошаването на околната среда, контрол на замърсяването и гарантиране на рационалното използване на природните ресурси с цел да се осигури устойчиво развитие.
2. Това сътрудничество ще бъде съсредоточено главно в следните области:
Околна среда. 1. Договарящите страни признават, че опазването на околната среда е неделима част от икономическото сътрудничество и сътрудничеството за развитие. Нещо повече, те подчертават значението на екологичните въпроси и своето желание за разгръщане на сътрудничество в рамките на настоящото споразумение с цел защита и подобряване на околната среда въз основа на работата, извършена в тази област от международните организации.
2. По-специално внимание ще бъде обърнато на:
а) устойчивото управление на природните екосистеми;
б) опазването и съхраняването на естествените горски масиви; в) укрепването на лесовъдството;
г) намирането на практически решения на проблемите на енергетиката в селските и градските райони;
д) предотвратяването на промишленото замърсяване; е) защитата на градската среда.
Околна среда. 1. Страните засилват обмена на мнения, информация и най-добри практики, относно политиките и разпоредбите в областта на околната среда, и укрепват сътрудничеството в области като:
а) ефективното използване на ресурсите; б) биологичното разнообразие;
в) устойчивото потребление и производство;
г) технологиите, стоките и услугите в подкрепа на опазването на околната среда;
д) опазването и устойчивото управление на горите, включително, когато е целесъобразно, въпросите, свързани с незаконната сеч; и
е) други области, за които се вземе решение в рамките на съответния диалог относно политиката.
2. Страните се стремят да засилят сътрудничеството в рамките на съответните международни споразумения и инструменти, приложими за страните, както и в рамките на международни форуми.
Околна среда. 1. Страните потвърждават необходимостта от високо равнище на опазване на околната среда и съхраняване и управление на природните ресурси и биологичното разнообразие, включително на горите, като част от усилията за постигане на устойчиво развитие.
2. Страните се стремят да насърчават ратифицирането, изпълнението и съблюдаването на многостранните екологични споразумения в областта на околната среда.
3. Страните се стремят да засилят сътрудничеството по глобални въпроси на околната среда, и по-специално изменението на климата.
Околна среда. 1. Страните признават значението на опазването на околната среда при разработването и прилагането на между народната политика в областта на въздухоплаването, като съпоставят внимателно разходите за и ползите от прилагането на мерките за опазване на околната среда при разработването на тази политика и, когато е подходящо, предлагат заедно ефективни глобални решения. Съответно страните възна меряват да работят съвместно за ограничаване или намаляване по разумен от икономическа гледна точка начин на въздей ствието на международното въздухоплаване върху околната среда.
2. Когато една от страните разглежда предложение за мерки за опазване на околната среда на регионално, национално или местно равнище, тя следва да прецени евен туалното им неблагоприятно въздействие върху упражняването на правата, съдържащи се в настоящото споразумение, и ако такива мерки бъдат приети, тя следва да предприеме съответни стъпки за намаляване на това неблагоприятно въздействие. По молба на една от страните другата страна предоставя описание на оценката и на стъпките за намаляване на това въздействие.
3. При установяване на мерки за опазване на околната среда се следват авиационните стандарти за околната среда, приети от Международната организация за гражданска авиация в приложенията към конвенцията, с изключение на обявените различия. Страните прилагат всички мерки за опазване на околната среда, които оказват въздействие върху въздухоплавателните услуги по настоящото споразумение, в съответствие с член 2 и член 3, параграф 4 от настоящото споразумение.
4. Страните потвърждават ангажимента на държавите- членки и на Съединените щати да прилагат принципа на балансирания подход.
5. Следните разпоредби се прилагат при налагането на нови задължителни експлоатационни ограничения, свързани с шума на летищата с повече от 50 000 годишни полета на граждански дозвукови реактивни самолети:
Околна среда. 1. Страните признават значимостта на защитата на околната среда при разработване и прилагане на политиката за междуна- родното въздухоплаване. Страните признават, че при разработване на политиката за международното въздухоплаване трябва да се направи внимателна преценка на разходите и ползите от мерките за защита на околната среда.
2. Когато една от страните разглежда предложени мерки за защита на околната среда, тя следва да прецени евентуалното им неблагоприятно въздействие върху упражняването на права, съдържащи се в настоящото споразумение и, ако такива мерки бъдат одобрени, тя следва да предприеме съответните стъпки да намали това неблагоприятно въздействие.
3. При установяване на мерки за опазване на околната среда се следват авиационните стандарти за околната среда, приети от Международната организация за гражданска авиация в приложе- нията към конвенцията, с изключение на обявените различия. Страните прилагат всички мерки за защита на околната среда, които оказват въздействие върху въздушните услуги по насто- ящото споразумение, в съответствие с член 2 и член 3, параграф 4 от настоящото споразумение.
4. Ако една от страните е убедена, че въпрос, включващ авиа- ционна защита на околната среда, поражда безпокойство относно прилагането или изпълнението на настоящото споразумение, тя може да поиска свикване на заседание на Съвместния комитет, както е предвидено в член 18, на което да се разгледа въпросът и да се подготвят подходящи действия в отговор на опасенията, за които бъде установено, че са основателни.
Околна среда. 1. Страните ще си сътрудничат за постигането на устойчиво развитие чрез рационално използване на необновяеми природни ресурси и устойчиво използване на обновяеми природни ресурси, като по този начин насърчават опазването на околната среда, предотвратяването на нейното влошаване и контрола на замърсяването. Страните ще се стремят към подобряване на качеството на околната среда и ще работят заедно за решаването на световни екологични проблеми.
2. Страните ще обръщат особено внимание на развитието на капацитет в управлението на околната среда. Те ще водят диалог относно определянето на приоритетите в областта на околната среда. Те ще преразгледат въздействието на водените в миналото политики в Южна Африка върху състоянието на околната среда и по възможност ще предприемат необходимите коригиращи мерки.
3. Взаимоотношенията на сътрудничество ще включват по-конкретно въпроси, свързани с градоустройството и използването на земи за селскостопански и неселскостопански цели; пустеещи земи; управление на отпадъците, включително на опасни и ядрени отпадъци; управление на опасни химикали; съхраняване и устойчиво използване на биологичното разнообразие; устойчиво управление на горските ресурси; контрол на качеството на водата; контрол на замърсяването от промишлени и други източници; контрол на крайбрежното и морското замърсяване и управление на морските ресурси; интегрирано управление на водосборни басейни, включително управление на международни речни басейни; управление на водното потребление и въпроси, свързани с намаляването на емисиите на парникови газове.