Почви. За районите северно от Стара планина са характерни черноземите. Те заемат почти изцяло Дунавската хълмиста равнина, като незначителни площи от тях се наблюдават и в Южна България в районите на Бургас и Айтос. Това са богати плодородни почви с изключително значение за земеделието. Образувани са при умерено континентален климат, върху скална основа от льос, мергели, варовици, наноси и под степна или лесостепна растителност. Характерни са с тъмен цвят, богат хумусен хоризонт и дълбочина на профила до 1,50 – 2 м. Южно от Стара планина, господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелени почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитки почви. Канелените почви са характерни с червеникаво- кафявия си цвят, сравнително малката дълбочина (60-70 см) на профила и високото съдържание на глина почти от повърхността. Плодородието на канелените почви е добро – съдържат от 2 до 5% хумус и по тази причина се използват широко за земеделски цели. В района на Бургаската низина и в котловинните образувания в района са разпространени смолници. Смолниците у нас са известни като черни глинести почви с тежък механичен състав - най-често леко глинести до тежко песъчливо-глинести. Тежкият механичен състав на смолниците обуславя и техните неблагоприятни физико-механични свойства. Те имат голяма пластичност, лепливост и свързаност във влажно състояние и голяма твърдост в сухо състояние. Поради това трудно се обработват както във влажно, така и в сухо състояние. На силикатни терени при по-специфични условия са разпространени уникалните за България и Балканския полуостров жълтоземи, срещащи се само в района на Странджа. Подножията на склоновете на планините до 600-800 м надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви. В долините на реките са разположени наносни почви. Този тип почви се образуват върху алувиалните наноси (на отделни места примесени с делувиални отложения) на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Те се намират в начална фаза на почвообразуване, имат само хумусен А хоризонт в различна фаза на развитие, под който лежат наносни пластове от речен пясък и/или чакъли с различна дебелина и подреждане. По механичен състав наносните почви биват от чакълесто-песъкливи до леко глинести, като на малки площи могат да се менят много бързо в зависимост от гранулометрията на речните седименти. Те са...
Почви. Подхумусният пласт трябва да отговаря на следните критерии: Изискванията към качествата па хумуса са следните:
Почви. Почвената покривка се е формирала главно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви. По отношение на производствената им характеристика, тези почви са високо продуктивни. В извън селищната територия преобладават земи от III категория. Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, от части и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия.
Почви. Почвената покривка е представена от оподзолени основно от излужени канелени горски почви.Хумусния им хоризонт е тънък, добре структуриран.Преходният им хоризонт е добре изразен.Почвообразуващата скала обикновено е слабо изветряла, или е представена от песъкливо – глинести седименти.Почвеното разнообразие е значително.Във височина се среща преходния тип канелено – кафяви горски почви. В най – високите части на Жълти дял, където има ограничени площи, широколистни гори са разпространени кафяви горски почви.В ниската част на долината на р.Върбица върху речните наноси са развити азонални алувиални почви / при високо ниво на подпочвените води/.Отличават се с лек песъклив – глинест състав . Нарушения на релефа се получават от добива на полезни изкопаеми, изземване на инертни материали и свлачищни процеси, което води до изменение на ландшафта, нарушаване на масивните теренни форми, ликвидиране на съществуващата растителност и създаване на условия за интензивна ерозия.На територията на Общината към момента се добива по законен начин перлит от кариерата край с.Воденичарско . Издадено е разрешително от МОСВ за ползване на воден обект за изземване на баластра от x.Xxxxxxxxx . Има множество локални свлачища - в селата - Припек, Ямино, Лебед, Слънчоглед, Казаци и Полянец, като върху една част има проведени укрепителни мероприятия – в селата - Припек, Ямино, Лебед .Проявени са нови в селата – Горно Ямино, Долно Ямино, Жълъдово, Рожденско и Полянец . През последните няколко години се активизираха деформационни процеси – разседи и свличания на части от терени попадащи в землището на с.Жълъдово и Генерал Гешево, при което стана негоден за ползване участък от пътя свързващ селата Устрен и Генерал Гешево . Процесите по своите външни белези са уникални за района . Няма проведени научни изследвания върху тях. От населението те се идентифицират с процесите при ― счупената планина ― край с.Воденичарско . Голяма част от терените в общината са подложени на ерозия - земеделски и горски земи – около 7 000 дка от обработваемите земи, бреговите ивици към хидрографската мрежа, а за това способства сравнително ниската залесеност, стръмния наклон, неподходяща обработка на земята . На територията на общината не са установени промишлени находища на рудни изкопаеми.Частично проучени са оловно-цинковите проявления на запад от с.Контил. Има находища на нерудни полезни изкопаеми : ⮚ перлит – Най-голямото промишлено находище е ―Счупената планина ― ⮚ мрамори – Мраморни находища са съсредоточени в...