Почви. Подхумусният пласт трябва да отговаря на следните критерии:
Почви. Почвената покривка е формирана основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. В почвената покривка се редуват карбонатни, типични и излужени черноземни почви. По долината на x. Xxxxxx има алувиално-ливадни почви. В южната част на общината има ограничени площи с оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви, които са ерозирали в различна степен. Като цяло, почвите в община Добричка и околността имат високо естествено плодородие и са подходящи за отглеждане предимно на зърнени и технически култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, цвекло рапица, фасул, грах, люцерна). Проблем се явява водната и ветрова ерозия, на която са изложени почвите, проявена особено силно по склоновете на суходолията. За това е допринесло намаляването на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни горски пояси и ограничаването на пашата намаляват развитието на ветровата ерозия.
Почви. Почвената покривка е формирана основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Специфичните свойства на льоса обуславят проявата на суфозионни процеси и свързаните с тях просадъчни явления, които оказват отрицателно въздействие при строителството. Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. Изграждането на защитни горски пояси и ограничаването на пашата намаляват развитието на ветровата ерозия. На територията на община Добричка няма вкислени и засолени почви и няма информация за наличие на замърсени почви.
Почви. Почвената покривка в Общината не е много разнообразна. Почвите са предимно плитки светлосиви и кафяви горски, а по поречията на реките в тесни ивици - алувиално-ливадни. Основни почвообразуващи скали са: пясъчници, мергелни шисти, варовици, конгломерати и др. Легенда 7 – Сиви (лесивирани) горски 8 – Светлосиви горски 18 – Ливадни черноземи 26 – Ерозирани сиви горски 33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) 38 – Силно излужени до слабо оподзолени (лесивирани) канелени горски 41 – Кафяви горски xxxx://xxx.xxxxx- xx.xxx/xxxxxxx/xxx_xxxxx/xxx/XXXXXXX_0000.x tml Сивите горски почви (Gray Luvisols) се характеризират с липса на ясно изразен подзолен хоризонт, поради което те се описват като псевдоподзолисти. Почвеният профил е от типа OABtC. Микроморфологичните изследвания потвърждават лесивирането (наличието на ориентирана натечна глина в илувиалния хоризонт) и вътрепочвеното глинясване. Минералният състав е представен от първични минерали, запазили се в почвата – кварц, фелдшпати, слюди и др.от вторичните преобладават хидрослюдестите и смесенослюдестите минерали. Южно от гр. Xxxxx почвите са светлосиви (псевдоподзолисти), повърхностно оглеени, леко- и средно-песъкливоглинести, а също и ерозирани сиви горски почви. Северозападно и северно от града се срещат също сиви горски, но средно и тежко песъкливоглинести и ерозирани сиви горски почви. На североизток се срещат също ерозирани и типични сиви горски почви. Хумусното съзържание е по-малко – в орния хоризонт на старо обработваемите площи е около 1.5 - 2.5%, а в дълбочина на профила хумусното съдържание
5 Общински план за развитие на Община Елена за периода 2014 – 2020 год. ЕСФ Инвестиции в хората. Елена, 2014. xxxxx xxxxxxxx като в илувиалния хоризонт то е значително по-малко. В повърхностния хоризонт реакцията е слабо кисела – рН 5.5 - 6.5, а в илувиалния е кисела – рН 4.5 - 5.5. Хумусният хоризонт е тънък (10 – 15 см). Голямата нарязаност на релефа и изсичането на горите са създали условия за силно развитие на почвена ерозия. В югоизточните части на общината и по южната ѝ граница, при надморска височина над 900 м, почвите са предимно кафяви горски (Camlisols). В средната част на общината в посока изток – запад се очертава една широка ивица, обхващаща землищата Xxxxxxxxxx, Беброво, Руховци, Елена, Шилковци, Средни колиби и др., в която типичните светлосиви горски почви отстъпват място на различните свои подтипове. В тази част са се формирали и алувиално-ливадни почви в тясна ивица около речните корита. Алувиал...
Почви. Почвената покривка се е формирала главно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви. По отношение на производствената им характеристика, тези почви са високо продуктивни. В извън селищната територия преобладават земи от III категория. Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, от части и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия.
Почви. В структурата на поземления фонд на общината преобладават горските територии, представляващи 46,90% , следвани от земеделските територии 40,74 % .Териториите за възстановяване и рекултивация, територии с активни и потенциални свлачища и срутища и други нарушени територии съставляват 2,26 % от територията на община Сопот. В рамките на тази категория поземлени територии попадат замърсени територии на нерегламентирани сметища за битови отпадъци и депа за ТБО, които подлежат на саниране и рекултивация. Наличните регламентирани и нерегламентирани сметища крият рискове за качеството на почвения слой. Поради характера на компонентите на почвите, замърсителите от отпадъчните води от сметищата се акумулират в тях и носят рискове от нарушаване на екологичното равновесие в повърхностните, а понякога и в по - дълбоките почвени слоеве. Промяната на земеделските територии за целите на устрояването на зони с жилищни функции могат да засегнат плодородни земеделски територии. По отношение на загубата на площи със земеделско предназначение се очаква незначително отрицателно въздействие върху почвите. В тази връзка чрез ОУП на община Сопот, осигуряващ законната планова основа за устойчиво териториално-пространствено управление на общината се очаква общото въздействие върху компонента да е положително.
Почви. Почвената покривка на общината е разнообразна и е в пряка зависимост от влиянието на почвообразуващите условия. Различават се следните почвени типове: - делувиални почви, глинесто-песъчливи в подножието на склоновете по долините на реките Места и Беличка; - алувиално-делувиални, каменисти; - алувиално-ливадни почви – с ниско хумусно съдържание; - хумусно-карбонатни – разположени в хълмистата част на общината; - кафяви горски и планинско-горски тъмноцветни почви, заемащи среднопланинските пояси на Рила и Родопите и - планинско-ливадни и недоразвити скелетни почви, покриващи най-високите части на Рила. На територията на община Белица няма промишлени предприятия/ за черни и цветни метали/ и дейности по добив и обогатяване на руди, което означава, че нямазамърсени с тежки метали почви, както и нарушени терени от добивни дейности. Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на силна степен на ерозия в обезлесените участъци. Средногодишно плаващия наносен отток е от 150 до 500 т/кв.км. Законният дърводобив, възобновяването и залесяването, реконструкцията на слабопродуктивни гори се извършват съгласно лесоустройствения план на Държавно лесничейство “Белица “. На този етап ерозионните процеси нямат масов характер, но при масова незаконна сеч би могло да доведе до тяхното влошаване. За по-силно ерозираните райони /над гр.Белица / са разработени проекти за борба с почвената ерозия. По-голяма част от земеделските земи, намиращи се в планинската територия, са с наклон над 6 градуса, не се обработват и естествено се затревяват, с което от части по естествен начин се ограничават ерозионните процеси. Киселинността на почвите се дължи на превишаване нормите за азотно торене. Частните земеделски стопани, обработващи земята използват най-вече естествен /оборски тор/ , вследствие на което, считаме, че нямаме вкислени почви.Поради ниския процент – 23% поливни площи и пълното им използване за селскостопански нужди, извършването на агротехническите мероприятия непозволяват тяхното заблатяване, респективно вкисляване.
Почви. Замърсяването на почвата на община Джебел е възможно от неконтролирано и нелегално изхвърляните отпадъци по поречията на някои реки и дерета. Има риск почвите да бъдат замърсени около сметището за твърди битови отпадъци като следствие на инфилтриране на водите от депото и прахови смеси.
Почви. Почвената покривка е представена от оподзолени основно от излужени канелени горски почви.Хумусния им хоризонт е тънък, добре структуриран.Преходният им хоризонт е добре изразен.Почвообразуващата скала обикновено е слабо изветряла, или е представена от песъкливо – глинести седименти.Почвеното разнообразие е значително.Във височина се среща преходния тип канелено – кафяви горски почви. В най – високите части на Жълти дял, където има ограничени площи, широколистни гори са разпространени кафяви горски почви.В ниската част на долината на р.Върбица върху речните наноси са развити азонални алувиални почви / при високо ниво на подпочвените води/.Отличават се с лек песъклив – глинест състав .
Почви. За районите северно от Стара планина са характерни черноземите. Те заемат почти изцяло Дунавската хълмиста равнина, като незначителни площи от тях се наблюдават и в Южна България в районите на Бургас и Айтос. Това са богати плодородни почви с изключително значение за земеделието. Образувани са при умерено континентален климат, върху скална основа от льос, мергели, варовици, наноси и под степна или лесостепна растителност. Характерни са с тъмен цвят, богат хумусен хоризонт и дълбочина на профила до 1,50 – 2 м. Южно от Стара планина, господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелени почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитки почви. Канелените почви са характерни с червеникаво- кафявия си цвят, сравнително малката дълбочина (60-70 см) на профила и високото съдържание на глина почти от повърхността. Плодородието на канелените почви е добро – съдържат от 2 до 5% хумус и по тази причина се използват широко за земеделски цели. В района на Бургаската низина и в котловинните образувания в района са разпространени смолници. Смолниците у нас са известни като черни глинести почви с тежък механичен състав - най-често леко глинести до тежко песъчливо-глинести. Тежкият механичен състав на смолниците обуславя и техните неблагоприятни физико-механични свойства. Те имат голяма пластичност, лепливост и свързаност във влажно състояние и голяма твърдост в сухо състояние. Поради това трудно се обработват както във влажно, така и в сухо състояние. На силикатни терени при по-специфични условия са разпространени уникалните за България и Балканския полуостров жълтоземи, срещащи се само в района на Странджа. Подножията на склоновете на планините до 600-800 м надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви. В долините на реките са разположени наносни почви. Този тип почви се образуват върху алувиалните наноси (на отделни места примесени с делувиални отложения) на реките, обрасли повече или по-малко с растителност и обогатявани периодично с нови седиментни материали. Те се намират в начална фаза на почвообразуване, имат само хумусен А хоризонт в различна фаза на развитие, под който лежат наносни пластове от речен пясък и/или чакъли с различна дебелина и подреждане. По механичен състав наносните почви биват от чакълесто-песъкливи до леко глинести, като на малки площи могат да се менят много бързо в зависимост от гранулометрията на речните седименти. Те са...