ДЪЛГОСРОЧЕН РЪСТ (G). Съгласно чл. 11 от Наредба 41, при използване на метода на дисконтираните парични потоци, прогнозните такива се определят по години, като се разграничават два периода - прогнозен период и следпрогнозен период. Следпрогнозният период (наричан още терминална стойност) обхваща годините след изтичането на прогнозния период. Това е периодът, за който се предвижда, че няма да има съществени промени в мащабите и рентабилността на дейността и затова се прогнозира, че паричните потоци ще останат постоянни или ще се променят с устойчив темп. Терминалната стойност се определя по формулата: P = FCFFn (1 + gn+1 ) където: n+1 − gn+1 n+1 – дългосрочен ръст на нетните парични потоци след последната прогнозна година. България ще расте с темпове малко по-високи в сравнение с тази на ЕС, заради процеса на конвергенция. Съгласно една от най-авторитетните дългосрочни прогнози– тази на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСД) за ръста на БВП на страните-членки на ОИСД до 2060 г. (xxxxx://xxxx.xxxx.xxx/xxx/xxx-xxxx-xxxx-xxxxxxxx.xxx), очаквания растеж за периода 2023 г. - 2060 г. е 1.8% средногодишно. Към този процент е добавена и надбавка от 0.59% заради очаквания по-висок ръст на българската икономика в процеса на конвергенция, като така прогнозите са, че тя ще расте със 33% по-бързо от средногодишния ръст на глобалната икономика за периода 2023-2050 г. Възможността за по-висок средногодишен ръст според нас е лимитирана най-вече заради демографския проблем, изразяващ се в дългосрочно намаление на броя на работната сила, застаряването на населението и във връзка с това очакваните по-високи. разходи за здравеопазване и пенсии Така получената стойност от 2.39% е използвана като стойност на дългосрочния ръст в терминалния период при разглеждания сценарий.
