Несистематични рискове. Фондът оперира в силно регулирана среда, което е предварително условие за намаляване на рисковете от операциите. Основен регулатор е КФН и в частност заместник–председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” в КФН. Допълнителен контрол се осъществява ежедневно и от банката депозитар. Във връзка със силно променливата конюнктура на финансовите пазари в световен мащаб, освен изрично предвидените процедури в Правилата за управление на риска на договорния фонд, Управляващото дружество предприема допълнителни мерки във връзка с управлението на ликвидните и кредитните рискове, а именно: • непрекъснат контрол и своевременно предоставяне на информация на отдел „Управление на активи” и изпълнителния директор за броя и размера на подадените поръчки за емитиране и обратно изкупуване на дялове за следващия работен ден; • непрекъснато наблюдение на движенията на цените на финансовите инструменти от портфейла на фонда по време на борсовите сесии; • проверка и уведомяване на изпълнителния директор за наличностите по бързоликвидни активи и техния относителен дял в общата сума на активите на договорния фонд.
Несистематични рискове. Несистематичните рискове могат да бъде разделени на два: секторен (отраслов) риск, касаещ несигурността в развитието на отрасъла като цяло, и общофирмен риск, произтичащ от спецификите на конкретното дружество.
Несистематични рискове. 1. РИСКОВЕ, СПЕЦИФИЧНИ ЗА ЕМИТЕНТА Дейността на Емитента е ограничена/съсредоточена в инвестиране на парични средства, набирани чрез емитиране/издаване на ценни книжа, във вземания. Върху тази специфична и силно ограничена дейност влияят множество рискови фактори. По-съществените от тях са: • неплащане от страна на длъжника; • предсрочно плащане; • забавяне в плащането; • частично плащане; Действията на Емитента срещу проявленията на този риск са свързани със задълбочено проучване на длъжника; забраната за придобиване на вземания, които са предмет на правен спор, принудително изпълнение, или са заложени в полза на трети лица; достатъчна диверсификация на портфейла от вземания; включване на такси и неустойки, както при предсрочно плащане, така и при забава в плащанията; изискване на допълнителни гаранции и обезпечения. Към момента във Ликвидният риск е свързан с възможността Емитента да не може да погаси в договорения размер и/или срок свои задължения. Възможно е при възникване на спешна нужда от парични средства, включително за покриване на определени задължения, Емитентът да не може да превърне бързо и без съществена загуба портфейла си от вземания в пари или други ликвидни средства. За посрещане на краткосрочни нужди от парични средства, Емитентът би могла да влага част от активите си в ликвидни инструменти (депозити и/или средства по разплащателни сметки, пари на каса). При недостиг на собствени средства, Емитентът би могъл да ползва заемни средства при спазване на ограниченията по ЗДСИЦДС. Към момента при Емитента не може да бъде идентифицирано негативно влияние на този риск;
Несистематични рискове. Секторен риск – свързан с това дали инвестициите в даден сектор на икономиката имат по-добра или по-лоша възвръщаемост от очакваната от инвестиции в друг сектор.
Несистематични рискове. ДФ „ЕЛАНА България” оперира в силно регулирана среда, което е предварително условие за намаляване на рисковете от операциите. Основен регулатор е Комисията за финансов надзор и в частност заместник–председателят, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност” в КФН. Допълнителен контрол се осъществява ежедневно и от банката депозитар.
Несистематични рискове. Секторен риск – свързан с това дали инвестициите в даден сектор на икономиката имат по-добра или по-лоша възвръщаемост от очакваната от инвестиции в друг сектор. Прогнозираното положително развитие на световната (и в частност – европейската) икономика, като цяло, и капиталовия пазар, в частност, са предпоставка за доброто развитие на сектора и участниците в него чрез увеличаването на възможностите и начините за инвестиране.
Несистематични рискове. Несистематичните рискове са фирмени рискове, върху които „Компас Фонд за вземания“ АДСИЦ има пряк контрол. В зависимост от пораждащите ги фактори несистематичните рискове се разделят на секторен (отраслов) риск, касаещ несигурността в развитието на отрасъла като цяло и общо фирмен риск, който обединява бизнес риска и финансовия риск. Секторният риск се поражда от влиянието на търсенето и предлагането на услуги по управление на инвестициите, поведението на мениджмънта, конкуренцията на външни и вътрешни доставчици. Бизнес рискът е свързан със специфичната дейност на Дружеството и отразява несигурността от получаване на приходи и формиране на положителен финансов резултат. Управлението на бизнес риска по посока на неговото минимизиране за „Компас Фонд за вземания“ АДСИЦ е в следните направления: – задълбочено проучване на длъжника; забраната за придобиване на вземания, които са предмет на правен спор, принудително изпълнение, или са заложени в полза на трети лица; сключване на застраховка за рискът от неплащане; включване на такси и неустойки, както при предсрочно плащане, така и при забава в плащанията; изискване на допълнителни гаранции и обезпечения. Към момента във вземанията на Дружеството не може да бъде установен значителен кредитен риск; – предпазливост при вземане на решения за инвестиции. Финансовият риск показва допълнителна несигурност на кредиторите за получаване на техните вземания в случаи, когато Дружеството използва привлечени или заемни средства. Като основни измерители на финансовия риск се използват показателите за финансовата автономност и коефициент на задлъжнялост. Ликвидните рискове са свързани с възможността Дружеството да не погаси в договорения размер или в срок свои финансови задължения.
Несистематични рискове. Несистематичният риск се характеризира с развитието на отрасъла и естеството на про- изводството на дружеството. Принципно тези рискове се разделят на секторен (отрас- лов), касаещ несигурността в развитието на отрасъла, в който попада фондът, и общо фирмен риск, произтичащ от спецификите на конкретното дружество.