Структура. Управляващата централа трябва да има възможност за разширяване на управляваните кръгове и охраняваните зони на модулен принцип и да включва: 1.2.1.Централен микропроцесор. 1.2.2.Интерфейсни модули за свързване на детекторните кръгове. 1.2.3.Самостоятелен микропроцесорен модул за всяка обособена гасителна зона. 1.2.4.Електрозахранващи модули с универсален вход, които позволяват работа със захранващо напрежение от 110 V АС до 255 V АС / 50 Нz или 60 Нz и изход 24 V DС. 1.2.5.Електрическо табло със стопяеми предпазители. 1.2.6.Мрежов интерфейс, позволяващ свързването към TCP/IP мрежа. 1.2.7.Операторски контролен модул за осигуряване управлението на пожароизвестителните и пожарогасителните инсталации, който включва: а)операторски LCD дисплей - модул на течни кристали, с не по-малко от 64 х 240точки; б)0 - 9 цифрова клавиатура; в)клавиши с посока на плъзгане "нагоре" и "надолу"; г)функционални бутони. 1.2.8.Светодиоден сигнализатор с индикатор за състоянието на различни зони. 1.2.9.Светодиодни индикатори на лицевия панел, които позволяват бързо разпознаване на състоянието на системата.
Структура. Управляващата централа трябва да има възможност за разширяване на управляваните кръгове и охраняваните зони на модулен принцип и да включва:
Структура. Структурата на стратегическата част (Приложение 1) обединява елементите визия за развитие 2020 г., четири броя стратегически цели и приоритетите за развитие.
Структура. Настоящото изследване има следната структура: • Първа глава „Контекст, цели и методология на разработване на Модела. Структура и възможности за практическо приложение на модела” разкрива контекста, целите, методологията на разработване на Модела. Тя въвежда във възможностите за практическо приложение на Модела в българските съдилища. Направена е връзка с предходни подобни проекти в областта на правосъдието. • Втора глава „Отправни насоки за разработване на модела“ съдържа изводите от извършените в дейности 1 и 2 анализи на относимите към модела български и чужди практики по управление на качеството, включително водещи инструменти в областта на управлението на качеството в съдебната система. Същите са използвани като опорни точки при разработването на Модела. • Трета глава „CAF Justice BG 2018: Модел за управление на качеството в българските съдилища с вграден механизъм за граждански мониторинг и контрол върху представянето на съдибищата и включване на неправителствения сектор в процесите на подобрение“ представя аргументацията относно избора на модел за адаптиране, адаптирания Модел, в частност неговите принципи, структура, рамка, различията с базовия модел, логиката на адаптиране, и полезни връзки и насоки при прилагане на Модела. • Четвърта глава „Критериална рамка: благопрятстващи фактори“ представя критериалната система в критерии от 1 до 5 (лидерство, стратегия и планиране, хора, партньорства и ресурси и процеси), придружени с избрани добри практики на управление на съдилищата, представляващи адресирани набори от примери по всеки един от подкритериите на критериалната система. • Пета глава „Критериална рамка: резултати“ представя критериалната система в критерии от 6 до 9 (резултати, ориентирани към гражданите, потребителите; резултати, свързани с хората; резултати, свързани със социалната отговорност; ключови резултати от изпълнението), придружени с под-критерии и адресирани набори от примери по всеки един от подкритериите на критериалната система. • Шеста глава „Таблици за CAF и оценка“ представя начините за оценка и точкуване. • Седма глава „Ръководство за прилагане на модела в съдилищата“ представя процесно описание на прилагането на Модела в съдилищата. • Осма глава „CAF Justice BG 2018: механизъм за гражданско участие“ дефинира механизма на гражданско участие в процеса на прилагането на Модела в съдилищата. Изведени са субектите, обекта, предмета и принципите на гражданското участие в процесите на подобрение. • Девета глава „Примерен формат на д...
Структура. В съвременната структура на ЗЗ „Студена река“ природни местообитания заемат площ от 1192.33 ха, което представляват 22.488 % от общата площ на зоната. Другите участъци от зоната включват обработваеми и изоставени орни земи 1961.58 ха; сериални тревни съобщества, които не са свързани с природни местообитания – 1034.34 ха; Широколистни листопадни гори – 371.11 ха; Храстови съобщества – 159.04 ха; урбанизирани територии (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 159.04 ха; Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) – 371.11 ха; Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошни градини, лозя, крайпътни) -53.02 ха. При реализацията на ИП ще се преобразуват 240.664 дка заети предимно от хигрифитни съобщества и обработваеми земи и ще се формират хигрофитни горски култури от топола, в резултат на което площта на широколистните гори ще се увеличи с 6.5 %. Площта на сериалните тревни съобщества ще се намали с 240.664 дка, което представлява 2.32 % от тази категория земи и 0.45 % от общата площ на ЗЗ. При определяне на кумулативните въздействия с други сходни ИП е взето предвид ИП „Създаване на овощни и лозови насаждения на площ от 213.39 дка в землището на с Караманово“. От двете ИП общата площ на преобразуваните по НТП земи , които не са природни местообитания е 454.054 дка, което е 0.86 % от общата площ на ЗЗ. Във връзка с това кумулативния ефект от реализирането на разглежданато ИП се оценява като незначителен. Предвид малкия процент засегната площ от ЗЗ, която не включва природни местообитания и местообитания на растителни видове с природозащитен статут се приема, че реализирането на ИП ще има незначително въздействие върху структурата на зоната.
Структура. Настоящото изследване има следната структура: • Първа глава „Контекст, цели и методология на изследването. Структура и възможности за практическо приложение” разкрива контекста, целите, методологията и структурата на изследването. Тя въвежда във възможностите за практическо приложение на резултатите от анализа при планираното разработване на модел на управление на качеството за приложение в българската съдебна система и на модел-механизъм за граждански мониторинг и контрол върху представянето на съдилищата и включване на неправителствения сектор в процесите на подобрение. Направена е връзка с предходни подобни проекти в областта на правосъдието. • Втора глава „Управление на качеството в съдебната система: критериална рамка” представя критериалната рамка за оценка на практиките по управлението на качеството в съдебната система. • Трета глава „Управление на качеството в съдебната система: постижения и възможности“ съдържа разработеното по критериалната рамка описание на съществуващи добри чужди практики по управление на качеството, включително водещи практики в ЕС. • Четвърта глава „Механизъм за граждански мониторинг и контрол от заинтересованите лица и участие в процесите на подобрение“ съдържа описание и анализ на добри чужди практики по отношение на включването на представителите на заинтересованите страни в процесите на съдебната реформа и подобряване на качеството на съдебната система. Резултатите от проведеното изследване ще намерят практическо приложение при разработването на модел на управление на качеството за приложение в българската съдебна система с вграден механизъм за граждански мониторинг и контрол върху представянето на съдилищата и включване на неправителствения сектор в процесите на подобрение. В допълнение, ползватели на конкретните практически изводи биха могли да бъдат всички организациионни звена в българската съдебна система, собственици на процесите на управление и подобрение на качеството по места.
Структура. Забележка: