Методология. Методологията е разработена така, че да бъдат постигнати максимално ефективни резултати в процеса на изпълнение на дейностите. Принципите на изпълнение на методологията са следните: ефективност (извличане на максимални резултати от влагането на предвидените ресурси) и отчетност (мониторинг, финансов контрол); взаимодействие и координация на всички заинтересовани страни; ресурсна осигуреност - финансова и кадрова; законосъобразност, публичност и прозрачност; предложената методика се основава на приетите законови и подзаконови актове в Република България, общностни документи и утвърдени добри практики. Основните методи на изпълнение на обществената поръчка са определени от целите и задачите на проекта и са насочени към оптималното им постигане: Екипна организация и отговорно управление на проекта: Изграждане на екип, чиито членове имат строго определени функции и ясно разпределение на задълженията, познават процедурите, имат опит в отчитането и документирането на процесите; Координация и съгласуваност: При управлението на публични прояви с многоаспектни програми /каквато е заложената в настоящото проектно предложение/, изискванията за екипна съвместимост и координация са от изключително значение. Екипната съвместимост ще бъде един от критериите при подбора на членове на екипа. Предвидени са мерки за взаимна информираност на членовете на екипа по всяко време от неговото изпълнение. Предвидени са ежемесечни координационни срещи, а в периода на активна подготовка на събитие —ежеседмични и ежедневни.
Методология. За постигане заложените цели на проекта са съчетани три основни метода: документално (кабинетно), качествено и количествено проучване. На база на кабинетното проучване бяха идентифицирани и описани водещите европейски и български практики в областта на туризма, както и месните туристически обекти. Този тип проучване представлява събиране и анализ на информация от вторични източници, или вторични данни. Като част от документалното проучване беше събрана и анализирана информация от създадени по-рано и достъпни източници, които са най- разнообразни по характер – нормативни, вътрешно-институционални и други документи, книги и други тип издания, публикации в медиите, уеб сайтове или други канали, статистика, резултати и анализи на предишни проучвания.
Методология. Оценката на ефективността, ефикасността и въздействието от инвестициите, извършени по ОПДУ, поставя редица ключови въпроси, с които Изпълнителят планира да се съобрази. При избора на методите за оценка са взети предвид големия брой администрации - бенефициенти и заинтересовани страни, които трябва да бъдат оценени и анализирани и броят изпълнени проекти. Това предполага добре подбрани методи и инструменти за набиране на информация и анализ, които покриват обхвата на оценка и в същото време ангажират в достатъчно малка степен служителите в тези структури, поради голямата им натовареност. Подходящи при избора на методология за оценката са и препоръките, базирани на добри практики4 на ръководството EVALSED за използване на методи и инструменти за оценка, които включват следните основни насоки: • Изборът на методи и инструменти следва директно от въпросите, на които трябва да се отговори; • Повечето методи и инструменти имат силни и слаби страни, които трябва да бъдат взети предвид. Трябва да се прилагат различни методи и инструменти за да се осигури добро качество на анализите и надеждност на резултатите; • Важно е да се направи разлика между методите и инструментите за събиране на данни, за анализ на данни и за представяне на резултатите. Необосновано е използването на много сложни методи за събиране на данни, които след това да бъдат опростено анализирани; • Данните не съществуват просто така, те трябва да бъдат събрани. Поради това трябва да е ясно откъде идват данните и какви допускания са направени, за да бъдат събрани и обработени те. Качеството на изводите и заключенията ще зависи от качеството и характеристиките на данните, които са използвани, за да се стигне до тях. При извършване на услугата Изпълнителят също прилага подход на триангулация чрез използването на различни първични и вторични източници на информация и използването както на качествени, така и на количествени методи за събиране и анализ на данни. За целите на настоящата оценка са използвани следните типове: • Триангулация на методите за събиране на информация. • Триангулация на методите за анализ. • Триангулация на източниците на информация (заинтересованите страни) • Триангулация на анализаторите. Следва описание на методите на оценка. 4xxxx://xx.xxxxxx.xx/xxxxxxxx_xxxxxx/xxxxxxx/xxxxxxxx/xxxxxxxxxx/xxxxxxx/xxxxx/xxxxxxx_xxxxxxxxxx/xxxxx_xx.xxx, текстът не е цитат, а е редактиран За целите на оценката са използвани следните методи за събиране на данни: - Кабинетно проучване - анализ на ...
Методология. Методологията за разработване на Комуникационна стратегия на съдебната власт за периода 2014-2020 се базира на: • Определяне принципите на прозрачност, отчетност и откритост към гражданите и гражданското общество като основа на работата за повишаване на доверието към институциите на съдебната власт; • Съобразяване, анализ и надграждане над добрите комуникационни политики и практики, прилагани от органите на съдебната власт в България; • Съобразяване с особеностите и законовите рамки на комуникационната дейност на съдебната власт и нейните органи; • Съобразяване с изискванията и препоръките на Европейския съюз за създаване на „…истинско европейско пространство на правосъдие: повишаване на доверието, мобилността и растежа“ – European Commission - IP/14/233 • Отчитане и прилагане на най-добрите европейски практики в областта на комуникацията на съдебната власт; • Съобразяване с реалностите на информационното общество и ролята на новите и социалните медии. Стратегията се базира на проведен задълбочен преглед на състоянието, практиката, структурите и ресурсите за комуникация на съдебната власт в България. Анализирани са както проблемите в публичната комуникация на съдебната власт, водещи до критично ниското обществено доверие в нея, така и съществуващите добри комуникационни политики, стратегии и модели в страната. Анализът почива както на социологически данни, така и на качествено изследване на състоянието на комуникацията с вътрешните и външните публики, проведено чрез фокус-групи, работни срещи, дискусии и фокусирани индивидуални интервюта с ключови представители на целевите групи. Важен компонент на методологията е проучването и съобразяването с най-добрата европейска практика в изграждането на комуникацията на съдебната власт. Стратегията отчита резултата от обсъжданията, критичните бележки и предложенията, направени в хода на нейното разработване от страна на Висшия съдебен съвет, както и от представители на другите органи на съдебната власт – Прокуратурата, вкл. НСлС, следствените отдели, Инспектората към ВСС, съдилищата и на представители на външните публики – Гражданския съвет към ВСС, специализираните граждански организации и медиите. • Анализ на документи и практики, в това число добри практики от ЕС; • Организиране на фокус-групи с представители на ВСС и съдебната власт; • Провеждане на интервюта с ключови представители на целевите групи в съдебната власт; • Провеждане на интервюта с ключови представители на целевите групи извън съдебната власт; • Т...